№ 485
гр. Бургас, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20252120200873 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от С. Р. А., ЕГН ********** срещу Наказателно
постановление № 24-0434-000548 от ******** г., издадено от началник на Второ РУ към ОД
на МВР – Бургас, с което на жалбоподателя на основание чл. 183, ал. 4, т.7, пр. 1 от ЗДвП му
е наложено наказание „глоба” в размер на 50 лв. за извършено нарушение по чл. 137а, ал. 1
ЗДвП.
В жалбата се сочи, че НП е неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателят, редовно
уведомен, не се явява.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не се представлява.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На ******** г. около 17:45 часа свидетелят Г. Ж. полицейски служител във Второ РУ
при ОД на МВР – Бургас, изпълнявал служебните си задължения в района, обслужван от
Второ РУ съвместно с полицейски служител А.К.. При движение със служебния автомобил
в ж.к. „С.“ по бул. „Т.“ в посока ул. „Я.К.“, свидетелят Ж. забелязал от пресечката с *** да
излиза лек автомобил „Пежо 406“, с рег. № *******. При разминаване между двата
автомобила, свидетелят Ж. констатирал, че водачът не използва обезопасителен колан.
Полицейските служители последвали лекия автомобил „Пежо 406“, като му подали сигнал
да спре, за да извършат проверка. Водачът не спрял автомобила, продължил да го управлява,
1
като свидетелят Ж. забелязал, че водачът се опитва в движение да постави обезопасителния
колан. Водачът спрял автомобила на отбивката за магазин „Т.“. Полицейските служители
спрели служебния автомобил до него. Като водач на автомобила „Пежо 406“ бил установен
жалбоподателят, като при пристигане на полицейските служители, жалбоподателят бил с
поставен обезопасителен колан. Свидетелят Ж. съставил срещу жалбоподателя АУАН за
извършено нарушение по чл. 137а, ал.1 ЗДвП за това, че е управлявал МПС без да ползва
обезопасителен колан. Впоследствие на ******** г. било издадено и обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства. Показанията на свидетеля
Ж. са обективни, логични, безпротиворечиви и изцяло се подкрепят от събраните писмени
доказателства. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под
съмнение така установената от съда фактическа обстановка.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН,
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния
закон, които да обуславят отмяна на обжалвания акт. АУАН и наказателното постановление
са издадени от компетентни органи (Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на
вътрешните работи) в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и
наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57
ЗАНН. Процесното нарушение, както и обстоятелствата, при които е извършено са описани
в пълна степен. В НП изцяло е намерила отражение изложената в АУАН фактическа
обстановка.
В случая се касае за извършено нарушение по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП. Разпоредбата на
чл. 137а, ал. 1 ЗДвП предвижда задължение за водачите и пътниците в моторни превозни
средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, да използват
обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. От
съдържанието на разпоредбата се извежда основното задължение за водачите и пътниците в
моторни превозни средства от определени категории, да ползват обезопасителни колани
докато пътуват в автомобила. При неизпълнение на това задължение, както от водача, така и
от пътниците, в чл. 183, ал. 4, т. 7 ЗДвП се предвижда налагане на наказание на водача. От
показанията на свидетеля Ж. се установява, че жалбоподателят е управлявал в гр. Бургас на
******** г. лек автомобил без да използва обезопасителен колан. Жалбоподателят като
водач на МПС е бил длъжен да управлява МПС в съответствие с разпоредбите на ЗДвП,
който регламентира правилата за поведение на водачите на ППС. В тази връзка
2
жалбоподателят е бил длъжен преди да приведе в движение автомобила, да си постави
обезопасителен колан, с който е бил оборудван управляваният от него лек автомобил. От
показанията на свидетеля Ж. се установява, че жалбоподателят не е изпълнил това
задължение и е управлявал МПС без обезопасителен колан. Съдът напълно кредитира
показанията на актосъставителя Ж., които са обективни и последователни, като по делото не
са събрани доказателства, които да поставят под съмнение тяхната достоверност. В съдебно
заседание от ******** г. съдът е уважил доказателствено искане на жалбоподателя и е
допуснал до разпит един свидетел при режим на довеждане. В следващо съдебно заседание
на ******** г. жалбоподателят не се явява и не води допуснатия свидетел, като не сочи
уважителни причини за неявяването. По тази причина съдът отмени определението, с което е
бил допуснат разпит на един свидетел на жалбоподателя. В тази връзка поддържаното от
жалбоподателя твърдение, че е управлявал с обезопасителен колан остава недоказано по
делото. Точно обратното, така поддържаната защитна теза на жалбоподателя е изцяло
опровергана от показанията на свидетеля Ж., който категорично заявява в разпита пред съда,
че е възприел визуално жалбоподателят да управлява МПС без обезопасителен колан в
нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП.
За извършеното от жалбоподателя нарушение в разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т.7
ЗДвП е предвиден фиксиран размер за предвиденото наказание „глоба” от 50 лева, което
изключва възможността както на наказващия орган, така и на настоящия съдебен състав да
извърши преценка и да индивидуализира размера на наказанието. АНО правилно е
приложил посочената санкционна норма като относима и на жалбоподателя е била наложена
глоба именно в размер на 50 лева.
С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и следва да
бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0434-000548 от ******** г.,
издадено от началник на Второ РУ към ОД на МВР – Бургас, с което на С. Р. А., ЕГН
**********, на основание чл. 183, ал. 4, т.7, пр. 1 от ЗДвП му е наложено наказание „глоба”
в размер на 50 лв. за извършено нарушение по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен
срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3