Р Е Ш Е Н И Е

№

 

12.10.2018г., град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Плевенски районен съд, дванадесети наказателен състав, в публично заседание на десети септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         АСЕН ДАСКАЛОВ

 

Секретар: ПЕТЯ КАРАКОПИЛЕВА

като разгледа докладваното от съдия ДАСКАЛОВ АНД №1937 по описа за 2018 – та година и на основание доказателствата по делото и Закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН

 

С Наказателно постановление №18-0938-002046 /07.05.2018г. на НАЧАЛНИК на СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ при ОДМВР - ПЛЕВЕН, на Н.С.Т. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание чл.183 ал.4 т.7 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 50 /петдесет/ лева, за извършено нарушение по чл.137а ал.1 ЗДвП.

Срещу така издаденото наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД  - ПЛЕВЕН. Оспорва приетата в хода на административнонаказателното производство фактическа обстановка като твърди, че актосъставителят е проявил тенденциозно отношение и е съставил АУАН за нарушение, което в действителност не е извършено от страна на Т.. Наред с това счита, че АУАН е съставен в нарушение на разпоредбите на чл.40 ал.1 и ал.3 ЗАНН. На тази основа, моли за отмяна на Наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

За ответната страна – ОДМВР – ПЛЕВЕН – представител не се явява.

Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.

След като обсъди събраните по делото доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира за установено следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 2046/24.04.2018г. от страна на М.П.Н. – мл.автоконтрольор при СЕКТОР „ПП“ при ОДМВР - ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетеля С.Г.С., както и на нарушителя – Н.С.Т.. Съставен е за това, че на 24.04.2018 г. около 15:45 часа в община Плевен на на път I-3/Е83/КМ.63 +174 в посока гр. РУСЕ, управлява л.а. „***“, с рег. № *** без поставен обезопасителен колан по време на движение – нарушение по чл.137а ал.1 ЗДвП; отбелязано е, че водачът е сам в управлявания автомобил. Нарушителят не е направил възражения при съставяне на АУАН, като е посочил, че ще представи такива след издаване на Наказателното постановление; не е представил възражения  по реда и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.

Административнонаказващият орган изцяло е възприел изложената от страна на актосъставителя фактическа обстановка. На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на Н.С.Т. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание чл.183 ал.4 т.7 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 50 /петдесет/ лева, за извършено нарушение по чл.137а ал.1 ЗДвП.

Съдът намира, че Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено, от компетентни лица /л.17 – 20 от делото/. Служебната проверка за законосъобразност, извършвана от въззивната инстанция не установява допуснати в хода на административнонаказателното производство нарушения на процесуалните правила. Не може да бъде споделена позицията на жалбоподателя за допуснати нарушения на чл.40 ал.1 и ал.3 ЗАНН. В съставения АУАН С.Г.С. е отбелязан както свидетел – очевидец на нарушението, а не като такъв по съставяне на АУАН; в този смисъл, явно неоснователно се счита, че е следвало, на основание чл.40 ал.3 ЗАНН, актът да бъде съставен в присъствие на двама свидетели, съответно – да бъде извършено изрично отбелязване, че липсват свидетели-очевидци или такива при установяване на нарушението.

Поради това, Съдът намира издаденото Наказателно постановление за формално законосъобразно. По неговата правилност се събраха гласни доказателствени средства - показания на свидетелите М.П.Н. и С.Г.С., както и писмени доказателства /л.9 – 14 от делото/. Съдът преценява като непредубедени и добросъвестни показанията на свидетелите Н. и С.. Същите са подробни, взаимно се потвърждават, от една страна, а от друга – потвърждават изнесената в АУАН и в НП фактическа обстановка. Показанията на двамата свидетели не будят каквото и да било съмнение в тяхната истинност и не оставят впечатление за проявена тенденциозност, поради което Съдът им отдава вяра. Именно от показанията на свидетелите Н. и С. се установява по убедителен начин изложената в АУАН и възпроизведена в НП фактическа обстановка, в т.ч. – че по време на управление на процесния лек автомобил, водачът Т. е бил без поставен обезопасителен колан. Тъй като напълно възприема изложената в АУАН и НП фактическа обстановка, както е отразена по-горе, Съдът няма да я преповтаря, още повече, че презумпцията по чл.189 ал.2 ЗДвП не се явява оборена от събраните по делото доказателствени материали.

Следва да бъде напомнено, че съобразно чл.137а ал.1 ЗДвП, „Водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.“. Доколкото от доказателствените материали по делото не се установяват предпоставките на изключението, регламенитрано в чл.137а ал.2 ЗДвП, следователно водачът Н.Т. е бил длъжен да бъде с поставен обезопасителен колан в процес на движение – задължение, което не е изпълнил при описаната по – горе фактическа обстановка.

Следователно, актосъставителят и административнонаказващия орган правилно са квалифицирали извършеното нарушение и също така, правилно административнонаказващият орган е наложил административно наказание на основание чл.183 ал.4 т.7 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 50 /петдесет/ лева, за извършено нарушение по чл.137а ал.1 ЗДвП. Размерът на глобата не следва да бъде обсъждан, тъй като цитираната административнонаказателна разпоредба предвижда абсолютно определена санкция, която е правилно отмерена. Нарушението не представлява „маловажен случай“, тъй като обществената му опасност е типична за обичайния случай на нарушение по чл.137а ал.1 ЗДвП; отделно от това, справката за нарушител от региона разкрива, че жалбоподателят има множество предходни, влезли в сила административни наказания за различни нарушения на ЗДвП – обстоятелство, което завишава обществената му опасност като водач на МПС по смисъла на ЗДвП.

Крайният извод е, че обжалваното Наказателно постановление е както законосъобразно, така и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.63  ал.1 ЗАНН, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №18-0938-002046 /07.05.2018г. на НАЧАЛНИК на СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ при ОДМВР - ПЛЕВЕН, с което на Н.С.Т. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание чл.183 ал.4 т.7 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 50 /петдесет/ лева, за извършено нарушение по чл.137а ал.1 ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: