О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………………2020 г. гр. Варна
Варненският административен
съд, Десети състав
на двадесет и седми август 2020 г., в закрито заседание
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марияна Ширванян
като разгледа докладваното от
председателя
административно дело №966 по
описа за 2020 година
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 225 и сл. от АПК вр. чл.203 от АПК вр. чл.158, ал.3 от АПК вр. чл.129 ГПК приложим съгласно препращащата
разпоредба на чл.144 от АПК.
Образувано е след отмяна на
решение №540/18.03.2019г. по адм.д. 2944/2018г. на Административен съд Варна с
решение № 3828/12.03.2020г. на състав на Трето отделение на Върховния
административен съд постановено по адм.д. № 6907/2019г.
В касационното решение е
констатирано, че в мотивите на първоинстанционното решение е посочено, че на
03.05.2016г. В. за пореден път е заявил на сестра си, че иска да се самоубие. От
това изявление е направен извод, че намерението на г-н Е. не е било изненадващо
за близките му. Върховният съд е констатирал, че в тази връзка не е изяснено по
делото от какво точно заболяване е страдал В. Е., каква е диагнозата му, бил ли
е лекуван или настаняван в лечебно заведение от близките си. Касационната
инстанция е посочила, че за изясняване на заболяването на В. Е. съдът не е
назначил съдебно-медицинска експертиза, която да проследи здравословното
състояние на момчето през годините и какви мерки са били взети за лечението му.
Съставът на Трето отделение на Върховният административен съд е констатирал, че
първоинстанционният съд не е изследвал фактите относно това кой е полагал грижи
за Е., имал ли е той настойник или попечетил, ако здравословното му състояние е
налагало това. Посочено е, че тези обстоятелства са важни, за да се прецени
дали трагичният инцидент е в пряка и непосредствена причина връзка единствено с
действията и бездействията на длъжностните лица в ОД на МВР или има данни и за
съпричиняване на вредоносния резултат от близките на починалото лице. На тези
съображения касационната инстанция е отменила решението и е върнала делото за
разглеждането му от друг съдебен състав с указания за извършване на анализ на
всички събрани до момента на разглеждане на делото от състава на Върховния
административен съд писмени и гласни доказателства, както и за назначаване на
съдебно-медицинска експертиза, съобразно мотивите на касационното решение.
При постановяване на настоящият
съдебен акт, съдът съобрази следното:
І./ Производството е образувано
по искова молба на А.Т.А. срещу Министерство на вътрешните работи на Р България
адресирана до Районен съд Варна.
В исковата молба са релевирани
следните твърдения:
На 04.05.2016г., около един час
след освобождаването му /по обед/ от ІІІ РПУ гр.Варна, където е бил задържан,
синът й В.Ю.Е.е бил намерен мъртъв в отводнителна шахта до новострояща се
сграда в гр.Варна, ул.»Янош Хуняди», №67. По-късно, като причина за смърта е
посочена «механична асфиксия в резултат на удавяне».
Предисторията на посочената смърт
била следната:
На 03.05.2016г., около 10ч., в
жилището на семейството, находящо се в гр.Варна, ул.М., №**,вх.*,*.*., за
пореден път през този ден е заявил на сестра сиЕ.Е.а, че не му се живее, че иска
да се самоубие. В 18.30ч. В. Е. напуска жилището.Е.Е.а се обажда на телефон 112
и съобщава, че брат й е напуснал жилището, като може да направи опит да сложи
край на живота си. След 30 мин. В. Е. се прибира в къщи и сестра му съобщава на
тел.112, че брат й се е прибрал.Е.Е.а и живеещата под тех съседка Аглая правят
опит да успокоят видимо възбуденият В. в периода от 18.30ч. до 23.00часа.
Същевременно ищцата – А.А., която в този момент била в Германия, защото
работела там, осъществила връзка със сина си, като се опитвала от разстояние да
го успокои, молила го да не самонаранява, припомняля му, че скоро предстои
рожданият му ден и, че щяла да му преведе пари за подарък. Независимо от опитите
на близките му да го успокоят, В. Е. започнал да плаче, да обяснява на сестра
си, че родителите му не заслужават такъв син, че бил срам за семейството си и
не искал цял живот да го носят на гръб. Внезапно станал и прекрачил прозореца
на спалнята на жилището, като е стъпил на външната изолация на долния етаж.Е.Е.а
започнала да крещи за помощ, като съседът от долния етаж се отзовал незабавно,
но не посмял да се приближи и се постарал с думи да го успокои, за да се
прибере в жилището. В. внезапно е влязъл в помещението, разблъскал е всички и
излязъл на улицата бос. Сестра му се обадила на тел.112, откъдето били
уведомени служителите в ІІІ РПУ, гр.Варна. След около час е пристигнала
патрулна кола и двама приятели на Емануела, които доброволно се включили да
издирват В. Е.. Пристигнал и приятелят на А.А., който се качил на покрива на
блока, за да провери дали В. не е там. В 06.45часа на 04.05.2016г. от ІІІ РПУ,
гр.варна се обадили на г-ца Е.а като й съобщили, че брат й е заловен в Западна
промишлена зона – Варна, че е задържан и, че с баща й могат да отидат да го
приберат. Около 08.30ч. на същия ден, дежурният в ареста на полицейското
управление, отказал да пусне бащата и сестрата на В. да го видят, при
положение, че същите му носили обувки, облекло и закуска и били готови да го
приберат. Преди отказът, постовият дежурен в полицейското управление ги свързал
с дежурния психолог, който ги уведомил, че чака разследващ полицай и съветва
близките му, да не настаняват В. в психиатрия, тъй като това не било подходящо
за него. Към 11.30ч. дежурният психолог след позвъняване на г-ца Е.а я препраща към разследващ полицай Стоянов. След
този час до 15.30ч. връзка с психолога не е била осъществена, но били проведени
множество разговори с полицай Стоянов, който обяснил, че следва да чакат В. у
дома да се прибере. В 15.30ч. от ІІІ РПУ се обаждат на бащата на В. – Юлиян,
кат ого канят в полицейското управление, за да му съобщят нещо за сина му. Това
нещо било, че синът му е намерен мъртъв. Вследствие на тази трагична смърт г-жа
А. *** и предприела действия за установяване на причините довели до смъртта на
синът й. извършвала ги, тъй като била безусловно убедена, че органите на МВР е
следвало да предприемат действия, с които да попречат на В. Е. да прекрати
живота си, като настоява на това, по съображение, че е бил задържан при тях.
Официалното сезиране на ОДП – Варна и органите на прокуратурата не довели до
изясняване на тези обстоятелства, за който г-жа А. търсела отговор, но
засилвали убеждението й, че отговорност за смъртта на В. пряко и непосредствено
носят служителите на ІІІ РПУ, гр.Варна, които не са изпълнили правомощията си уредени
в ЗМВР. Това убеждение, прерастнало в увереност, когато получила писмо изх.№
365000-23863/23.06.2016г. на Директора на ОДП – Варна, съгласно което « на
зададения въпрос за действащата методика в МВР, касаещо подобни случаи, в хода
на проверката се установило, че полицейските служители са работили съгласно
установения ред и нормативна база», но и че «са констатирани нарушения,
допуснати от служители на ОД на МВР Варна, работили по случая, срещу които ще
бъдат предприети дисциплинарни мерки». Ищцата намерила противоречие в това
писмо и това я мотивирало да изясни обстоятелствата относно задържането на сина
й в полицейското управление.
Ищцата сочи, че вследствие
смъртта на сина си е приживяла огромно болка и мъка от загубата, че се е
самообвинявала за това, че не е полагала грижа за него, а е работила в друга
държава. Сочи, че отношенията със сина й не били отношения родител – дете, а
отношения между близки приятели. Загубата на сина й дала отражение на здравето
й и това й пречело да осъществява ежедневните дейности.
Цитирани са в исковата молба
разпоредбите на чл.2 от ЗМВР, чл.5, ал.2 от Конституцията, чл.72 и 74 от ЗМВР,
чл.79, чл.83 и чл.152 от ЗМВР и се сочи, че при задържането на органите на МВР
е следвало да вземат мнението на специалист – психиатър за състоянието на В. Е.
и да вземат мерки за подобряването му, а не да го освобождават. Във връзка с
цитираните разпоредби на ЗМВР се релевира довод, че лице, което показва тежки
психически отклонения и с поведението си заплашва обществения ред, а изявеното
публично намерение за самоубийство било такова заплашване на обществения ред
следвало да бъде задържано, да се вземат мерки по отношение на него, поставя се
въпроса как следва такова лице да откаже адвокатска защита и медицинска помощ и
се приема, че е следвало да бъдат уведомени близките му или да се освободи. Ищцата
намира, че органите на МВР са тълкували превратно задълженията си. Сочи, че не
е следвало да бъде изчакван разследващ полицай, тъй като разследващия полицай
разследвал престъпления. Релевира довод, че «ако задържането е извършено със
съответната заповед, като служителят, постановил задържането знае, че става
въпрос за лице, изявяващо намерение за самоубийство, то не ставало ясно на
какъв правен и медицински критерий, е прието, че В. Е. може да подпише валидно
декларация за отказ от правна защита и медицинска помощ. И защо В. без
консултация със психиатър е освободен сам, без да бъде предаден на близките му.
От разпоредбите на чл.79, чл.83 и чл.152 от ЗМВР прави извод, че органите на
МВР е следвало да окажат най – малкото съдействие на В., чрез което да се
констатира психическото му състояние и да се вземат мерки за подобряването му,
а не лицето да се освобождава «с обещанието да не си навреди».
Намира, че изложените нарушения
на нормите на ЗМВР влечали като последица смъртта на сина й и оттам тя изпитала
болка и страдание и се влошило здравословното й състояние. Тези неимуществени
вреди тя определя в размер на 100 000лв., от който исковата претенция в
настоящия процес е за 26 000лв.
В исковата молба по
доказателствата е направено искане лицето издало заповедта за задържане да бъде
призовано като свидетел.
ІІ./ Постъпил е отговор на
исковата молба, съгласно който искът срещу Министерство на вътрешните работи е
недопустим по арг. от чл.27, ал.1 от ГПК вр. чл.144 от АПК вр. чл.1, ал.2 от ЗОДОВ. В алтернативност искът е оспорен по основание и размер.
ІІІ./С разпореждане №
7478/22.08.2017г. РС Варна е дал възможност на ищцата да посочи поддържа ли
иска срещу Министерство на вътрешните работи при съобразяване на писмения
отговор на исковата молба от ответника.
ІV./постъпила е молба от ищцата,
в която е посочено, че не поддържа иска срещу Министерство на вътрешните работи
и на основание чл.228, ал.3 от ГПК го насочва срещу ОД на МВР Варна.
V./С разпореждане №
7825/08.09.2017г. съдът е прекратил производството по иска срещу Министерство
на вътрешните работи и е конституирал като ответник по спора ОД на МВР Варна.
Дал е срок на новоконституирания ответник за отговор на исковата молба.
VІ./ Постъпил е отговор от ОД на
МВР Варна, в който са релевирани доводи за недоказаност и неоснователност на
исковата претенция на г-жа А..
VІІ./С решение № 669/16.04.2018г.
съдът е прекратил производството по
делото и е изпратил преписката на Административен съд Варна.
VІІІ./ Съдебният акт е обжалван
от ищцата и с Определение № 324/12.06.2018г. постановено по в.ч.гр.д. №255 по
описа на Апелативен съд Варна е потвърден.
ІХ./ Определение №
324/12.06.2018г. постановено по в.ч.гр.д. №255 по описа на Апелативен съд Варна
е обжалвано пред ВКС. С Определение № 384/19.10.2018г. постановено по ч.гр.д. №
3407/ 2018г. решаващият състав на ВКС не е допуснал касационно обжалване на
определението на Апелативен съд Варна.
Х./ Делото по исковата молба на А.А.
е образувано в Административен съд Варна на 23.10.2018г. под номер 2944/2018г.
ХІ./ С определение №
11473/14.11.2018г. съдът е прекратил производството по делото и е повдигнал
препирня за подсъдност.
ХІІ./ С определение № 97/21.12.2018г.
по адм.д. 79/2018г. петчленен състав на ВАС и ВКС е определил, че компетентен
да се произнесе по исковата претенция на А.А. ***.
Съображенията на петчленния
състав на ВАС и ВКС са следните: «съгласно чл.1 от ЗОДОВ държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица при или по повод
изпълнение на административна дейност, като тези искове се разглеждат по реда,
установен в АПК. Правилата за отговорността за вреди по ЗОДОВ са специални по
отношение на общите правила на чл.45-49 от ЗЗД. Разграничителния критерий за
приложимия правен ред е основния характер на дейността на органа, от чиито
актове, действия или бездействия са причинени вредите. Специалната подсъдност
на административните съдилища съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ във вр. чл.128,
ал.1, т.5 АПК е предвидена за разглеждане на искове за обезщетения за вреди,
причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на
административни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност. Настоящият случай е точно такъв, като твърдените от ищцата действия и
бездействия на служителите на ответника във връзка със задържането на сина й,
са дейност на длъжностните лица при ОД на МВР при и по повод осъществяваната от
тях административна дейност. Затова и приложимият закон е чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и
компетентен да разгледа спора е Варненският административен съд».
ХІІІ./ С решение
№540/18.03.2019г. постановено по адм.д. 2944/2018г. съдът е осъдил ОД на МВР
Варна да заплати на ищцата 26 000лв.
ХІV./Решение №540/18.03.2019г. по
адм.д. 2944/2018г. на Административен съд Варна е отменено с решение №
3828/12.03.2020г. на състав на Трето отделение на Върховния административен съд
постановено по адм.д. № 6907/2019г. и делото е върнато за ново разглеждане от
друг състав на Административен съд Варна.
ХV./ За изпълнение на указанията
дадени в решение № 3828/12.03.2020г. на състав на Трето отделение на Върховния
административен съд постановено по адм.д. № 6907/2019г. и при съобразяване на
разпиредбите на чл.204, ал.4 вр. чл.250 и чл.256 от АПК за изясняване на
твърденията по спора и конституиране като ответници във връзка с разглеждането
на действия и бездействия на конкретни органи и длъжностни лица на ищцата с разпореждане
№ 5286/03.06.2020г. е дадена възможност да:
- посочи конкретно от кой/кои акт/актове, действие или
бездействие на органите на МВР претендира настъпване на вредите и
- да изложи твърдения относно следните факти – 1. Къде
и с кого е живеел В.Е.; 2. кой е полагал грижи за него; 3. имал ли е той
настойник или попечител, ако здравословното му състояние е налагало това; 4. от
какво точно заболяване е страдал В.Е., каква е била диагнозата му, бил ли е
лекуван или настаняван в лечебно заведение от близките си или правили ли са
искане за такова настаняване и от кога лицето е проявявало признаците на
заболяването; 5. имало ли е предходни обострени фази на заболяването, при които
лицето да е проявявало подобно поведение и ако е имало, търсено ли е съдействие
от полицейски органи или от медицински лица; 6. къде се е намирала г-жа А. към
момента, в който синът й е проявил поведението, заради което сестра му е
звъняла на тел.112 и 7. употребявял ли е медикаменти В.Е. за контролиране на
състоянието си и ако е употребявал сам ли ги е приемал или е имало близък
човек, който следи за приема им.
ХVІ./ Постъпила е молба с.д. 7122/24.06.2020г. от
ищцата, в която е посочено следното:
По т.1 от разпореждането – никога в исковата молба не
са въвеждани твърдения, че претенцията на г-жа А. се обуславя от
незаконосъобразни актове или акт на длъжностни лица. Същата се основавала само
на незаконосъобразни действия и бездействия, а именно: органите на ІІІ РПУ
Варна са задържали В. Е., след два подадени сигнала, от които ставало ясно, че
той проявява суицидно поведение; въпреки знанието за това на лицето не е
осигурена правна защита и медицинска помощ; без наличието на специална
компетентност за това е преценено, че лицето може да бъде освободено; следствие
на състоянието му и след освобождаването му, без консултация с психиатър е
настъпила смъртта. Така бездействието се очертавало в поредица от въздържане от
законоустановени изисквания за действие – неосигуряване на правна защита и
медицинска помощ и пренебрегване на възможността задържаният да бъде предаден
на близките му, които да се погрижат за него. Незаконосъобразното действие се
заключавало в това, че В. е освободен, без конкретно, точно и ясно да е
изяснено състоянието му, до какви последици може да доведе и очевидно е
преценено, че може да бъде освободен на „собствена отговорност“. Направен е
извод, че незаконосъобразното действие по освобождаването му изцяло е
обусловено от незаконосъобразното бездействие на органите на ІІІ РПУ. Сочи се,
че в исковата молба подробно е изложена нормативната база, нарушението, на
която е довело до смъртта на Емануил и подробно били описани задълженията на
правоохранителните органи, които не са изпълнени – чл.2 от ЗМВР, чл.28 вр.
чл.5, ал.2 от Конституцията на Р България, чл.3, ал.1, т.1, т.2 и чл.8 от ЗМВР,
чл.72 и 74 от ЗМВР и чл.79 и чл.152 от ЗМВР. Релевиран е довод, че в
съвкупност, неизпълнението на тези разпоредби очертавали поредицата от
незаконосъобразни бездействия и действието, станали пряка и непосредствена
причина за смъртта на В. Е..
По т.2 от разпореждането: 1. Както било посочено в
исковата молба, в деня на злополучното събитие – В. Е. се е намирал в гр.Варна,
ул.М. №31, където живеел.; 2. Към момента на злопулучния ден В. Е. е бил
пълнолетен и се е грижел сам за себе си. С оглед съвместното съжителство с
майка му и сестра му си оказвали помощ и грижи в рамките на необходимостта и възможностите
им; 3. Тъй като това не се било налагало, никога здравословното му състояние не
го било налагало, то на В. Е. не е назначаван настойник или попечител; 4. Счита,
че въпросът цели установяване на факта дали В. Е. е страдал от душевно
заболяване, поради което дава отговор – не, не бил страдал от душевно
заболяване, не е бил лекуван или настаняван от близките му в лечебно заведение
за душевно болни; никога близките му не са правили искане за настаняване в
такова лечебно заведение, а проявите на суицидно поведение, без към момента
близките му да могат да определят обективни причини, проява на какво се явяват,
били манифестирани през деня, предхождащ смъртта му.; 5. След като В. Е. до
този момент не е боледувал от душевна болест, не е имало предходни фази на това
заболяване, нито е проявявал подобно поведение, манифестирано в деня,
предхождащ смъртта му, съдействие от полицейски органи или медицински лица не е
търсено.; 6. Както било посочено в исковата молба, към момента, в който
сестрата на В. Е. е звъняла на тел.112, г-жа А. се е намирала в ФРГермания.; 7.
Тъй като до злополучния ден е бил душевно и физически здрав и не е проявявал
признаци на суицидност, В. Е. не е приемал медикаменти, които не са били и
необходими. Допълнено е, че В. Е. не е бил наркотично зависим, не е приемал
упойващи вещества и не е употребявал алкохол.
ХVІІ./ С разпореждане № 6521/29.06.2020г. съдът е дал възможност на ищцата да посочи
конкретно от кой/кои акт/актове, действие или бездействие на органите на МВР
претендира настъпване на вредите.
ХVІІІ./ постъпила е молба с.д. 8042/10.07.2020г. от
ищцата, в която сочи, че бездействията и действията на органите са описани
конкретно и ясно и счита, че така са възприети от смесените състави на ВАС и
ВКС и съставът на ВАС, върнал делото за събиране на нови доказателства. Сочи,
че доверявайки се на преценката на тези състави се касае за незаконосъобразни
действия и бездействия, както и съдържанието им. Последното било посочено в
исковата и уточняващата молба, и релевира довод, че противното би означавало
смесеният състав да не може да определи надлежния съд, а съставът на ВАС да
обезсили решението по делото, постановено по нередовна искова молба.
При постановяване на настоящото определение съдът
съобрази следното относно редовността и допустимостта на исковата молба:
1./ В иска за обезщетение не са
посочени конкретни действия или бездействия, които са незаконосъобразни, не са
изложени и конкретни фактически твърдения, от които да могат да се уточнят
действията или бездействията, които се сочат за незаконосъобразни и от които
г-жа А. претендира вреди и от кой конкретен орган са извършени.
Производството както е инициирано от г-жа А. е по реда
на чл.203 и сл. от АПК – Глава единадесета „Производства за обезщетения“.
Съгласно разпоредбата на чл.203 от АПК, „исковете за обезщетения за вреди,
причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по
реда на тази глава. За неуредените въпроси за имуществената отговорност по ал.
1 се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди или на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.“
Съгласно чл.204 от АПК, за да е допустим иск за
обезщетение за вреди от акт в обхвата на разпоредбата на чл.203 от АПК, искът
следва да е предявен след отмяната на административния акт по съответния ред
или искът може да се предяви и заедно с оспорването на административния акт до
приключване на първото заседание по делото, като всички недостатъци на исковата
молба трябва да бъдат отстранени най-късно в същото заседание. Цитираната
разпоредба на чл.204 от АПК предвижда, когато вредите са причинени от нищожен
или оттеглен административен акт или незаконосъобразни действия или бездействия,
незаконосъобразността на акта или незаконосъобразността на действието или
бездействието да се установява от съда, пред който е предявен искът за
обезщетение.
Съгласно изложени в исковата молба и в молби с.д. 7122/24.06.2020г.
и с.д. 8042/10.07.2020г. доводи на ищцата, че искът за обезщетение на
неимуществени вреди се основава на незаконосъобразност на действия и
бездействия на органите на ОД на МВР Варна, съдът намира, че следва да извърши
преценка за допустимост на исковата
молба съгласно изискванията на чл.204, ал.4 от АПК.
От анализа на цитираната разпоредба следва, че императивно
условие за допустимост на исковата претенция за обезщетение за вреди от
действия или бездействия на административните органи е установяването на
незаконосъобразността на действието или бездействието на административния
орган.
Не всяко действие или бездействие
на административния орган подлежи на проверка в това производство, а само релевантните
за правото действия и бездействия на административните органи, при които е
налична нормативна връзка между правните последици и юридическите факти и са изрично
предвидени в правна норма. Уредбата за тяхното оспорване е дадена в чл.250 и
чл.256 от АПК. От анализа на общата регламентация на оспораването на действията
и бездействията на административните органи следва да бъде изведен извод кои
разписани в ЗМВР действия на органите на полицията са релевантни за правото на
обезщетение за вреди претендирано от ищцата.
Съгласно разпоредбата на чл.250 от АПК, всеки,
който има правен интерес, може да иска прекратяване на действия, извършвани от
административен орган или длъжностно лице, които не се основават на
административен акт или на закона. За целите на раздела законодателят изрично е
дефинирал съдържанието на понятието "неоснователни действия" като
действия, които не се основават на административен акт или на закона. За да е
налице хипотезата на чл. 250, ал. 1 от АПК е необходимо кумулативно наличие на следните
предпоставки: действие, което се извършва от името на административен орган или
от длъжностно лице в администрацията, действието не се основава на
административен акт или на закона, налично е към момента на търсене на защитата
и е налице правен интерес от прекратяването му. В производството по чл. 250-255 от АПК
съдът установява наличието на фактическо действие и неговото основание, и ако
установи, че то е в изпълнение на закон или на административен акт, приема, че
не е налице елемент от фактическия състав на защитата по чл. 250, ал. 1 от АПК.
Доколкото търсената защита се изразява в
безусловното прекратяване на действията, то е необходимо те да не са
преустановени към момента на подаване на оспорването.
Съгласно
нормата на чл.256, ал.1 от АПК, бездействието
на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт,
може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за
оспорване на индивидуалните административни актове. Съгласно чл.256, ал.2 от АПК неизвършването на фактически действия, които административният орган е
длъжен да извърши по силата на закона, подлежи на оспорване в 14-дневен срок от
подаването на искане до органа за извършването му. Съгласно чл.256, ал.3 от АПК
с решението си съдът осъжда административния орган да извърши действието, като
определя срок за това или отхвърля искането.
Анализът на цитираните разпоредби влече
извод, че предмет на оспорване по чл. 256 АПК е неизвършването на фактически действия, като
задължението за извършване за административния орган произтича пряко от правна
норма. Административният съд при искане за произнасяне по чл. 256 АПК, е длъжен да се произнесе с решение за осъждането на
ответника или за отхвърлянето на иска, както предвижда чл. 256, ал. 3 АПК.
Исканията по чл. 256, ал. 1 и ал. 2 АПК
съдържат елементи, присъщи на осъдителния иск в гражданското производство. Дали
обективно е налице бездействие или не са извършени дължими от административния
орган фактически действия, административният съд следва да установи в хода на
производството и да се произнесе с решение по предмета на спора, подобно на
гражданския съд, който се произнася по осъдителни искове. Ако административният
орган не дължи изпълнението на определено задължение или извършването на
определени фактически действия, съдът не прекратява производството по делото, а
отхвърля искането като неоснователно.
Преценени в контекста на цитираните
разпоредби съдържанията на исковата молба и уточняващите молби влекат извод, че
г-жа А. е изложила под
формата на поставяне на въпроси неясни твърдения,
с посочване на правни основания, от които не става ясно какви точно са
твърденията свързани с установяване на бездействия по смисъла на чл. 256 от АПК. Посочването на отделни текстове от Конституцията на Р България и
ЗМВР /в редакцията към периода на настъпване на смъртта на В. Е./ не е
достатъчно за да се установи предмета на правния спор и търсената от ищцата
съдебна защита, и от тук да се прецени допустимостта на производството.
Съдът констатира, че вместо да
изложи конкретни твърдения по фактите, т.е. да посочи ясно кои действия и или
бездействия на органите на ОД на МВР Варна намира за незаконосъобразни или
неоснователни ищцата е цитирала разпоредби на Конституцията на РБългария и на
ЗМВР и им е направила анализ. Цитираните от ищцата текстове на нормативните
актове са следните – чл.2 от ЗМВР, чл.3 от ЗМВР, чл.8 от ЗМВР, чл.72 от ЗМВР,
чл.74 от ЗМВР, чл. 79 от ЗМВР, чл.83 от ЗМВР и чл.152 от ЗМВР и чл.28 от Конституцията на Р България и чл.5, ал.2 от Конституцията на Р България.
За изясняване на твърденията и
доводите в исковата молба съдът следва да цитира в цялост разпоредбите на
Конституцията на Р България и ЗМВР посочени като нарушени от ищцата:
Съгласно
чл. 28 от Конституцията на Р
България, всеки има право на живот. Посегателството върху човешкия живот
се наказва като най-тежко престъпление. Съгласно чл.5, ал.2 от Конституцията на
Р България, разпоредбите на Конституцията
имат непосредствено действие.
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1 от ЗМВР /в
редакцията към дата на задържането на В. Е./ дейността
на МВР е насочена към защита на правата и свободите на гражданите,
противодействие на престъпността, защита на националната сигурност, опазване на
обществения ред и пожарна безопасност и защита на населението. В ал.2 на чл.2
от ЗМВР е уреден статута на Министерството на вътрешните работи като юридическо
лице на бюджетна издръжка.
Съгласно чл.3 от ЗМВР /в
редакцията към дата на задържането на В. Е./ дейността на МВР се осъществява
въз основа на следните принципи:
1. спазване на Конституцията, законите и
международните договори, по които Република България е страна;
2. зачитане и гарантиране на правата и
свободите на гражданите и тяхното достойнство;
3. публичност и отчетност;
4. политически неутралитет;
5. обективност и безпристрастност;
6. защита на информацията и източниците за
нейното придобиване;
7. защита на служителите при и по повод
изпълнението на служебните им задължения;
8. взаимодействие с другите органи на
държавната власт, органите на местното самоуправление, както и с гражданите и
юридическите лица;
9. сътрудничество с Комисията за разкриване
на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към
Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
Предвидено е върху
дейността на МВР да се осъществява граждански контрол от предвидените в
действащото законодателство органи.
Съгласно чл.8 от ЗМВР /в редакцията към дата на
задържането на В. Е./ оперативно-издирвателната дейност е дейност за
предотвратяване, разкриване и документиране на престъпления и опазване на
обществения ред в Република България. Предвидено е оперативно-издирвателната
дейност да се осъществява от оперативно-издирвателните органи на МВР чрез
гласни и негласни методи и средства съобразно компетентността им при условия и
по ред, определени със закона, с акт на Министерския съвет и от министъра на
вътрешните работи. Посочено е, че оперативно-издирвателната дейност има за цел:
1. разкриване, предотвратяване и пресичане на
престъпления и други нарушения, свързани с националната сигурност и обществения
ред;
2. установяване самоличността на лица,
подготвящи, извършващи или извършили престъпна дейност;
3. издирване на лица, които се укриват от
привличане към наказателна отговорност или са се отклонили от изтърпяване на
наказание по дела от общ характер, както и издирване на безследно изчезнали
лица;
4. издирване на вещи, които са предмет или
средство за извършване на престъпление или могат да послужат за доказателство;
5. изготвяне и съхраняване на веществени
доказателствени средства и предоставянето им на съответните органи на съдебната
власт.
Съгласно чл.72, ал.1 от ЗМВР /в редакцията към дата на задържането на В. Е./
полицейските органи могат да задържат лице:
1. за което има данни, че е извършило
престъпление;
2. което след надлежно предупреждение
съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба;
3. което показва тежки психични отклонения и
с поведението си нарушава обществения ред или излага живота си или живота на
други лица на явна опасност;
4. при невъзможност да се установи самоличността
му в случаите и по начините, посочени в чл. 70;
5. което се е отклонило от изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода или от местата, където е било задържано като
обвиняем в изпълнение на разпореждане на орган на съдебната власт;
6. обявено за издирване с цел задържане,
както и по искане на друга държава във връзка с неговата екстрадиция или в
изпълнение на Европейска заповед за арест;
7. в други случаи, определени със закон.
Съгласно чл.72, ал.2 от ЗМВР /в редакцията
към дата на задържането на В. Е./ в случаите по ал. 1 от с.чл. лицето може да
бъде настанено в помещение за настаняване на задържани лица и спрямо него могат
да бъдат взети мерки за лична сигурност, ако поведението му и целите на
задържането налагат това.
Съгласно чл.72, ал.3 от ЗМВР /в редакцията
към дата на задържането на В. Е./ когато задържаното лице не владее български
език, то незабавно се информира за основанията за задържането му на разбираем
за него език.
Съгласно чл.72, ал.4 от ЗМВР
/в
редакцията към дата на задържането на В. Е./ задържаното лице има право да обжалва пред
съда законността на задържането. Съдът се произнася по жалбата незабавно.
Съгласно чл.72, ал.5 от ЗМВР /в редакцията към дата на задържането на В. Е./
от момента на задържането си лицето има право на защитник.
Съгласно чл.72, ал.6 от ЗМВР /в редакцията
към дата на задържането на В. Е./ за задържането съответният орган е длъжен
незабавно да уведоми лице, посочено от задържания.
Съгласно чл.72, ал.7 от ЗМВР /в редакцията
към дата на задържането на В. Е./ полицейските органи са длъжни незабавно да
освободят лицето, ако основанието за задържането е отпаднало.
Съгласно чл.72, ал.8 от ЗМВР /в редакцията
към дата на задържането на В. Е./ задържаните непълнолетни лица се настаняват в
специални помещения отделно от задържаните пълнолетни лица.
Съгласно чл.72, ал.9 от ЗМВР /в редакцията
към дата на задържането на В. Е./ редът за осъществяване на задържане,
оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и редът в тях се
определят с инструкция, издадена от министъра на вътрешните работи.
Съгласно чл.74, ал.1 и ал.2 от ЗМВР /в редакцията към дата на задържането на В.
Е./ за лицата по чл. 72, ал. 1
от ЗМВР се издава писмена заповед за задържане.
В заповедта по ал. 1 се посочват:
1.името, длъжността и местоработата на полицейския
орган, издал заповедта;
2. фактическите и правните основания за
задържането;
3. данни, индивидуализиращи задържаното лице;
4. датата и часът на задържането;
5. ограничаването на правата на лицето по чл. 73 от ЗМВР;
6. правото му:
а) да обжалва пред съда законността на
задържането;
б) на адвокатска защита от момента на
задържането;
в) на медицинска
помощ;
г) на телефонно обаждане, с което да съобщи
за своето задържане;
д) да се свърже с консулските власти на
съответната държава, в случай че не е български гражданин;
е) да ползва преводач, в случай че не разбира
български език.
Съгласно чл.74, ал.3 от ЗМВР /в редакцията
към дата на задържането на В. Е./ задържаното лице попълва декларация, че е
запознато с правата си, както и за намерението си да упражни или да не упражни
правата си по ал. 2, т. 6, букви "б" – "е". Заповедта се
подписва от полицейския орган и от задържаното лице.
Съгласно чл.74, ал.4, ал.5 и ал.6 от ЗМВР /в редакцията
към дата на задържането на В. Е./ отказът или невъзможността на задържаното
лице да подпише заповедта се удостоверява с подписа на един свидетел. Заповедта
за задържане се вписва в специален регистър. Копие от заповедта се връчва на задържаното
лице срещу подпис.
Съгласно чл.83 от ЗМВР, ал.1, ал.2, ал.3,
ал.4, ал.5 и ал.6 от ЗМВР /в редакцията към дата на
задържането на В. Е./ полицейските органи могат да извършват проверки в
помещения без съгласието на собственика или обитателя или в тяхно отсъствие
само когато: 1. следва да се предотврати непосредствено предстоящо или
започнало тежко престъпление; 2. са налице данни, че в помещението се укрива
лице, извършило тежко престъпление; 3. е необходимо оказване на неотложна помощ
на лица, чийто живот, здраве или лична свобода се намира в опасност или са
налице други случаи на крайна необходимост. След приключване на проверката
полицейските органи са длъжни да съставят протокол, в който се посочват: 1.
името и длъжността на служителя и неговата месторабота; 2. самоличността на
собственика или обитателя;3. основанието за проверката; 4. времето и мястото на
извършването й; 5. резултатите от нея. Протоколът се подписва от полицейския
орган, от един свидетел и от собственика или обитателя на помещението, когато
той присъства. Отказът на собственика или обитателя да подпише протокола се
удостоверява с подпис на свидетеля. Копие от протокола се предоставя на
собственика или обитателя на помещението. За извършената проверка незабавно се
уведомява съответният прокурор. Редът и условията за извършване на проверката
по ал. 1 се определят с инструкцията по чл. 81, ал. 3
от ЗМВР.
Съгласно чл.152 от ЗМВР /в редакцията към дата на
задържането на В. Е./ държавните служители са длъжни да оказват помощ или
съдействие на лица, намиращи се в опасност, и за предотвратяване или пресичане
на правонарушения.
От съдържанието на
разпоредбите на Конституцията на Р България цитирани от ищцата се извлича
извод, че в исковата молба се съдържа имплицитно твърдение, че органите на ОД
на МВР Варна са извършили посегателство върху живота на сина й.
Анализът на
цитираните от ищцата разпоредби на ЗМВР налага извод, че в тях са разписани принципите
съгласно които се осъществява дейността на МВР, различните правомощия на
органите на МВР, свързани с установения от закона предмет на дейност на
Министерство на вътрешните работи и полицейските служители. Предвидени са
условията, при които органите на МВР /респ. на ОД на МВР Варна/ имат право да
извършват обиски – чл.83 от ЗМВР /неотносим към настоящото производство/ и да
задържат лица – чл.72 и чл.74 от ЗМВР, както и са разписани процедурата по
издаването на актове /заповеди и декларации/ във връзка със задържането на лица
и реквизитите им. Изрично императивно е предвидено в чл.72, ал.7 от ЗМВР
задължението на полицейските органи незабавно да освободят лицето, ако
основанието за задържането е отпаднало. Разпоредбата на чл.152 от ЗМВР въвежда
общо задължение на държавните служители да оказват помощ или съдействие на
лица, намиращи се в опасност, и за предотвратяване или пресичане на
правонарушения. Съдържанието на това общо задължение се извлича от други
разпоредби на ЗМВР, които предвиждат конкретни правила за поведение на
държавните служители при наличието на точно установени предпоставки.
В исковата молба
не са наведени твърдения за наличието на предпоставките, от които да се
констатира кои правила за поведение са нарушили органите на ОД на МВР Варна.
Съгласно чл.79 от ЗМВР /в редакцията към дата на задържането на В. Е./
при осъществяване на охранителна дейност от полицейските органи, изпълняващи
разпореждане или оказващи съдействие за освидетелстване или задължително
лечение на болни лица, се предоставят специализиран транспорт и медицинско лице
от лечебното или здравното заведение, което осигурява медицинското обслужване.
Разпоредбата на чл.79 от ЗМВР следва да бъде анализирана при съобразяване на
разпоредбите на Закона за здравето /ЗЗ/, тъй като от ЗЗ се извлича съдържанието
на понятието освидетелстване. За изясняване на понятието освидетелстване следва
да се разгледат относимите разпоредби на ЗЗ, които съдът за прецизност цитира в
цялост.
Съгласно чл.101 вр. чл.103 от ЗЗ за установяване
на временна неработоспособност, за установяване на вида и степента на увреждане
на деца до 16-годишна възраст и на лица, придобили право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване, и за установяване степента на трайно намалена
работоспособност на лица в трудоспособна възраст, както и за потвърждаване на
професионална болест се извършва медицинска експертиза. Медицинската експертиза включва експертиза
на временната неработоспособност, експертиза на вида и степента на увреждане и
експертиза на трайно намалената работоспособност. Експертизата на временната
неработоспособност се извършва от лекуващия лекар, лекарски консултативни
комисии (ЛКК), териториални експертни лекарски комисии (ТЕЛК) и от НЕЛК. Освидетелстването на лицето за възможността за
явяването му пред разследващите органи или пред органите на съдебната власт се
извършва от ЛКК, от центровете за спешна медицинска помощ, от ТЕЛК и от НЕЛК. Освидетелстването се удостоверява с експертно
решение - "Медицинско удостоверение", по образец, утвърден от
министъра на здравеопазването и от министъра на правосъдието.
От цитираните разпоредби следва, че освидетелстването
не е свързано с настаняване в болнично заведение за лечение, а представлява
даване на мнение по медицинска експертиза в предвидените от ЗЗ случаи.
Твърдението на г-жа А. е, че синът й се е нуждаел от
спешна помощ, поради желанието му заявено пред сестра му да се самоубие. По
съществото си е заявена необходимост от психиатрична помощ.
Съгласно чл.153 от ЗЗ спешната
психиатрична помощ е съвкупност от медицински правила и дейности,
които се прилагат спрямо лица с очевидни признаци за психично разстройство,
когато поведението или състоянието им представлява пряка и непосредствена
опасност за собственото им здраве или живот или за здравето или живота на други
лица. Спешна психиатрична помощ се оказва от центровете за психично здраве,
лечебните заведения за стационарна психиатрична помощ, психиатричните отделения
или клиники към многопрофилните болници и центровете за спешна медицинска
помощ. Спешна психиатрична помощ се оказва съгласно утвърдените медицински
стандарти.
За пълнота на изложението следва да бъдат цитирани в
цялост и останалите разпоредби на ЗЗ относими към психиатричната помощ, с оглед
изясняване на твърденията на ищцата за извършени действия и бездействия на
органите на ОД на МВР Варна по оказване на такава помощ на сина й.
Съгласно
чл.154 от ЗЗ, когато състоянието на лице
по чл. 146, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗЗ налага продължаване на лечението след
овладяване на спешното състояние, ръководителят на лечебното заведение взема
решение лицето да бъде настанено временно за лечение за срок не по-дълъг от 24
часа, като уведомява незабавно близките на пациента за това. По изключение
срокът по ал. 1 от с.чл. може да бъде продължен еднократно с не повече от 48
часа с разрешение на районния съдия. При необходимост от вземане на решение за
провеждане на задължително лечение ръководителят на лечебното заведение
незабавно внася в съда мотивирано искане за това, придружено със становище за
психичното състояние на лицето, изготвено от психиатър.
Съгласно чл.155 от
ЗЗ на задължително настаняване и лечение подлежат лицата по чл. 146, ал. 1, т.
1 и 2 от ЗЗ, които поради
заболяването си могат да извършат престъпление, което представлява опасност за
близките им, за околните, за обществото или застрашава сериозно здравето им.
Съгласно
чл.156 от ЗЗ задължителното настаняване и лечение на лицата по чл. 155 от ЗЗ се постановява с решение от районния съд по
настоящия адрес на лицето, а в случаите по чл. 154 от ЗЗ - от районния съд по
местонахождението на лечебното заведение. Задължителното лечение се осъществява
в лечебни заведения за стационарна психиатрична помощ и центрове за психично
здраве, в психиатрични отделения или клиники на многопрофилните болници и в
лечебни заведения за специализирана психиатрична извънболнична помощ.
Съгласно
чл.157 от ЗЗ Задължителното настаняване и
лечение може да бъде поискано от прокурора, а в случаите на чл. 154, ал. 3 от
ЗЗ - и от ръководителя на лечебното заведение.
Съгласно
чл.146 от ЗЗ лица с психични разстройства, нуждаещи се от специални здравни
грижи, са:
1. психичноболни с установено сериозно
нарушение на психичните функции (психоза или тежко личностно разстройство) или
с изразена трайна психична увреда в резултат на психично заболяване;
2. лица с умерена, тежка или дълбока умствена
изостаналост или съдова и сенилна деменция;
3. лица с други нарушения на психичните
функции, затруднения в обучението и трудности в адаптацията, изискващи
медицинска помощ, грижи и подкрепа, за да живеят пълноценно в семейството и
социалната среда.
(2) Всяко лице с психично разстройство се
ползва от лечение и грижи при условия, равни с условията на пациентите с други
заболявания.
Съгласно чл.145 от
ЗЗ Държавата, общините и неправителствени
организации организират дейности за опазване на психичното здраве, свързани
със:
1. осигуряване на лицата с психични
разстройства на достъпна и качествена медицинска помощ, грижи и подкрепа,
необходими за живота им в семейството и в общността;
2. защита на психичното здраве при рисковите
групи: деца, учащи се, възрастни хора, лица, ползващи социални и интегрирани
здравно-социални услуги за резидентна грижа, военнослужещи, задържани и лишени
от свобода;
3. активна профилактика на психичните
разстройства;
4. подкрепа на обществените начинания в
областта на психичноздравната помощ;
5. специализирано продължаващо обучение на
лицата, които осъществяват дейности по опазване на психичното здраве;
6. изпълнение на програми за обучение по
укрепване и опазване на психичното здраве на лицата, които преподават,
извършват лечебна дейност, социална адаптация, организация и управление,
опазване на обществения ред;
7. научноприложни изследвания, насочени към
укрепване на психичното здраве;
8. обществена информираност по проблемите на
психичното здраве.
Общините осигуряват условия за провеждане на
психосоциална рехабилитация и за подкрепа с финансови и материални средства,
включително предоставяне на жилища на лицата с психични разстройства.
От цитираните разпоредби на ЗЗ се налага извод, че спешна
психиатрична помощ се оказва от центровете за психично здраве, лечебните
заведения за стационарна психиатрична помощ, психиатричните отделения или
клиники към многопрофилните болници и центровете за спешна медицинска помощ,
както и, че органите на МВР не са компетентни, нямат правомощия да настаняват
или да предлагат настаняването на лица, с психиатрични проблеми в болнични
заведения. Такива правомощия имат ръководителят на лечебното заведение и
прокурорът. Настаняването на лица с психиатрични проблеми в болнично заведение
е изключение, допуска се след спазване на стриктна предвидена в ЗЗ процедура и инициатива
за започването на тази процедура имат членовете на обществото / които са били
заплашени от лицето с психиатрични проблеми/, семейството на лицето страдащо от
психиатрично заболяване, чрез сезиране на прокурор или завеждане на лицето до
болнично заведение включително и до спешна помощ, в което да му бъде оказана
помощ.
Законът предвижда кръг от лица различен от органите на
полицията, които да организират дейности свързани с опазване на психичното
здраве, включително чрез осигуряване за лицата с психични разстройства на
достъпна и качествена медицинска помощ, грижи и подкрепа, необходими за живота
им в семейството и в общността. От съдържанието на цитираните разпоредби се
налага, че грижата за лицата с психични проблеми е на семействата им, на
общността, в която живеят, на неправителствените организации и на общините.
Съгласно препращащата разпоредба на чл.144 от АПК, доколкото исковото
производство няма нарочна уредба в АПК, за изискванията към съдържанието на
исковата молба, приложенията към нея и доказателствата се прилагат правилата на
Гражданския процесуален кодекс.
Съдът намира, че исковата молба не е редовна и от
съдържанието и не може да се прецени допустимостта й.
В исковата молба и в другите подадени писмени молби не
е посочен и не е поискано установяването на незаконосъобразност на действието
или бездействието на органите на ОД МВР Варна, което г-жа А. намира за
незаконосъобразно. Изложени са противоречиви твърдения – от една страна синът й
не е страдал от душевно заболяване, а от друга – органите на ОД МВР Варна са
били длъжни да знаят, че в момента той има опасно за живота си поведение /при
положение, че не е лице, което да е лекувано за психиатрично заболяване и да има информация за това и при липса на
твърдения, че по време на задържането му също е изразявал желание за
самоубийство/. Липсата на активност на органите на ОД на МВР Варна за
настаняване на лицето в медицинско заведение не представлява действие или
бездействие на полицейския орган, доколкото правомощия в такава посока не са му
разписани от ЗЗ и от ЗМВР. Правомощия за настаняване в медицинско заведение на
лица с психиатрични заболявания имат конкретно посочени в разпоредбите на ЗЗ
органи – между които полицейските органи не са.
В исковата молба и в останалите подадени
от г-жа А. молби липсва петитум, в който
да е посочено конкретно действие или бездействие на ответника, за което следва
да бъде установено, че е незаконосъобразно. В исковата молба са цитирани
множество разпоредби на законодателството на Р България, които не могат да
бъдат отнесени към конкретни твърдения по фактите. Общото посочване, че
ответникът е извършил нарушения при освобождаването на В. Е., не може по
тълкувателен път от съда да бъде приравнено на искане за постановяване на
съдебен акт, по силата на който освобождаването след задържането на В. Е. да
бъде разгледано и признато като незаконосъобразно действие или бездействие.
В разпореждания №№ 5286/03.06.2020г. и
6521/29.06.2020г. съдът е констатирал, че в исковата молба и с.д.
7122/24.06.2020г. не са посочени административния акт, действието или
бездействието на ответника, който г-жа А. оспорва, не са изложени конкретни
твърдения по фактите, от които съдът да може да определи предмета на спора,
т.е. кое действие или бездействие на органите на ОД на МВР Варна следва да бъде
разгледано в настоящото съдебно производство. В петитума на исковата молба не е
изложено искане конкретно действие или бездействие на органите на ОД на МВР
Варна да бъде установено за незаконосъобразно с решението на съда.
Това уточнение е съществено за разпределение на
доказателствената тежест между страните и
указанията по доказателствата, които съдът следва да даде на страните.
В разпореждане № 5286/03.06.2020г. са поставени
конкретни въпроси по фактите по спора и на ищцата е даден срок за представяне
на молба с направени уточнения по така
поставените въпроси. Въпросите имат за цел да изяснят твърденията на г-жа А. по
фактите и да бъде установено от кое действие или бездействие на ответника
претендира вреди. Със същото разпореждане производството по делото е оставено
без движение и на г-жа А. е указано, че при неизпълнение на разпореждането в
посочения срок производството по делото ще бъде прекратено.
Съдът не може сам да формулира петитум на иска за
обезщетение презюмирайки какви са твърденията на подателят им и кои действия
или бездействия на органите на ОД на МВР Варна следва да бъдат проверени за
съответствие със закона. Съдът не може и сам при съобразяване на посочените в исковата
молба за обезщетение норми да запълни чрез тълкуване и анализи фактическите
твърдения на страната относно конкретното действие или бездействие, от които са
произлезли вредите и на фактите обосноваващи извод за настъпването на вредите,
включително и периода на настъпването им.
Нарушението на правата на гражданите не е абстрактно
понятие, за описанието на което е достатъчно да бъдат цитирани само законовите
разпоредби, в които са изредени правата, чието нарушение се сочи. За да може
съдът да извърши преценка има ли нарушение на правата на гражданин по тези
разпоредби е необходимо, лицето, което твърди извършено спрямо него нарушение
да посочи в какво се изразява това нарушение, като посочи административния акт,
които е нарушил правата му или опише в конкретика действията на служителите на
дружеството, които са извършили или опише кои действия е следвало да извършат,
но не са извършили, както и да опише в конкретика твърдените неимуществени
вреди като преживени негативни емоции с интензитет, времетраене и последици.
Именно относно тези конкретни твърдения съдът събира доказателства относно
законосъобразността на акта и или наличието на действия или бездействия, с
които да са нарушени правата на лицето. Т.е. само общото твърдение на г-жа А.,
че органите на ОД на МВР Варна са извършили действия или бездействия в
противоречие със закона не е достатъчно за да бъде проведено съдебно
производство срещу сочения от ищцата ответник.
Както вече беше посочено, императивно
разпоредбата на чл.204 от АПК изисква за да бъде допустим иск за обезщетение
или да бъде твърдяна вреда от вече отменени действия или бездействия на административен
орган /в хипотезата на проведени производства по реда на чл.250 от АПК или
чл.256 от АПК/ или да бъде поискано установяване на незаконосъобразността им в
производството по иска за обезщетение, както и да бъдат посочени вредите, чието
обезщетение се иска. В случая това не е сторено и иска се явява недопустим и
производството по него следва да бъде оставено без разглеждане.
До дата на постановяване на
настоящото определение нередовностите по исковата молба не са отстранени.
Налице са основанията на чл.158, ал.3 от АПК вр. чл.129 ГПК приложим съгласно
препращащата разпоредба на чл.144 от АПК. за прекратяване на производството по
делото и оставяне на исковата молба без разглеждане.
2./ Исковото производство по АПК има
специфики. Ответник по иска съгласно чл. 205, ал.1 от АПК, е юридическото лице,
представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите. Когато административният акт е отменен или
действието или бездействието за признати за незаконосъобразни в други съдебни
производства искът се разглежда само с участието на ответника. При непроведено
производство по оспорване на действията и бездействията на административния
орган по реда на чл. 250 от АПК и чл.256 от АПК е необходимо конкретното посочване
на действията и бездействията, от които се претендират вредите и кой
административен орган ги е извършил, съответно е бил длъжен да ги извърши и с
оглед необходимостта от конституирането му по арг. от чл.153, ал.1 от АПК /
съгласно която разпоредба страни по делото са оспорващият, органът, издал
административния акт, както и всички заинтересовани лица/ в исковото
производство. В случая се провеждат две независими съдебни производства, които
се развиват по различен процесуален ред – 1./ исково производство, в което
ищецът при главно и пълно доказване следва да установи наличието на
предпоставките за издаването на осъдително решение и 2./ производство по
оспорването на административен акт и или действия и или бездействия, в което
административния орган издател на акта или извършил/ неизвършил действията, за
които се твърди, че са незаконосъобразни следва да установи, че са били налице
предпоставките за издаване на акта или
извършване/ неизвършване на действията/бездействията.
При
липса на конкретика относно оспорените действия или бездействия, съдът не може
сам чрез тълкуване да формира извод кои са действия и бездействия на административния
орган, които да провери за съответствие със закона.
3./Съдът
намира и, че г-жа А. не е легитимирано съгласно АПК лице да претендира вреди от
действия или бездействия на органите на ОД на МВР Варна извършени във връзка с
освобождаването на сина й – В. Е.. Съображенията на съда са следните:
Съгласно чл.72, ал.4 от ЗМВР
задържаното лице има право да обжалва пред съда законността на
задържането. Съдът се произнася по жалбата незабавно. Съгласно чл.72, ал.7 от ЗМВР полицейските органи са длъжни незабавно да освободят лицето, ако
основанието за задържането е отпаднало.
Налага се извод, че само на задържаното лице
е предоставено право да оспори законността на задържането си пред съд.
Задържаното лице може да оспори и продължаването на задържането му след като са
отпаднали основанията за задържането.
Засегнато от заповедта за задържане и от
прекратяването на задържането е само задържаното лице – В. Е. и само на него е
дадено правото да оспори действията по задържането и по освобождаването му.
Такова оспорване не е проведено.
След като разпоредбата на чл.204, ал. 1
вр.ал.4 от АПК поставя императивно изискване незаконосъобразността
на действието или бездействието да се установи от съда, пред който е предявен
искът за обезщетението, а на г-жа А. не е дадено право на жалба срещу заповедта
за задържането и начина й на изпълнение, включително и за освобождаването на
сина й, то се налага извод, че тя в настоящото исково производство не може да
иска установяване на незаконосъобразност на действието или бездействието на органа
осъществил задържането и освобождаването на синът й и искът се явява недопустим,
поради което производството по него следва да бъде прекратено.
Съдът намира за неоснователни доводите на
ищцата, че с определението на петчленен състав на ВАС и ВКС е преценено, че
искът е допустим. Този колективен съдебен орган не е компетентен да извършва
преценка за допустимост на исковите молби или жалбите, във връзка с които са
образувани производствата пред него, компетентността му се изчерпва с
посочването на съда, който следва да разгледа жалбата или исковата молба.
Съдът намира за неоснователни доводите на
ищцата, че с решение № 3828/12.03.2020г. на състав на Трето отделение на Върховния
административен съд постановено по адм.д. № 6907/2019г. исковата молба е
преценена като редовна и допустима. От внимателния прочит на това решение се
констатира, че касационната инстанция не е формирала извод за допустимост и
редовност на исковата молба на г-жа А.. В решението на върховните съдии също
липсва конкретика относно действията или бездействията на органите на ОД на
МВР, чиято незаконосъобразност е установена и е приета за причина за
неимуществените вреди, твърдени като настъпили от ищцата. При липса на
произнасяне на върховната инстанция относно редовността на исковата молба и
допустимостта й, което да е обвързващо за настоящия съдебен състав, съдът
следва да извърши тази преценка в рамките на висящото пред него производство –
арг. от чл. 158, ал.3, изр. второ от АПК.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба на А.Т.А. срещу Областна дирекция на МВР Варна с цена на
иска 26 000лв. от 100000лв. за нанесени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху претендираната сума, считано от предявяване на исковата
молба, до окончателно изплащане на главницата.
ПРЕКРАТЯВА
съдебното производство по административно
дело № 966/2020 г. по описа на Х състав на Административен съд гр. Варна.
Определението подлежи на обжалване
пред Върховния административен съд на Р България в седмодневен срок от
връчването му.
СЪДИЯ: