Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1422 От 27.10.2020 г. град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Бургас, петнадесети състав, на петнадесети октомври две хиляди и
двадесета година в публично заседание в следния състав:
Председател: Лилия Александрова
Членове: 1. Станимир Христов
2. Галя Русева
при
секретаря К. Л. и прокурора Дарин Христов, като разгледа докладваното от съдия
Русева КАНД № 1824 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка
с чл.63, ал.1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Дирекция за национален строителен
контрол (ДНСК) – гр. София против Решение № 726/30.06.2020 г., постановено по
а.н.д. № 4317/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е отменено наказателно
постановление (НП) № Б-9-ДНСК-75/14.08.2019 г., издадено от зам. началник на
Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК) гр.София, с което за нарушение
на чл.169, ал.1, т.3 вр. чл.169, ал.3, т.1 вр. чл.168, ал.1, т.3
от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, на основание чл.237, ал.1,
т.2 от ЗУТ на „Костов и синове“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на
5000 /пет хиляди/ лева.
В касационната жалба се излагат възражения, че оспореното съдебно решение е
необосновано и неправилно, тъй като съдът се е позовал единствено на
заключението на извършената СТЕ, без да съобрази останалите писмени и гласни
доказателства – геодезически заснемания и показанията на актосъставителя.
Касаторът излага доводи, че те доказват по безспорен начин извършването на
нарушението, че същото е ясно, точно и детайлно описано, правилно квалифицирано
и подведено под точната санкционна разпоредба. Искането е за отмяна на
решението на районния съд и за потвърждаване на издаденото наказателно
постановление.
В съдебно заседание касаторът се представлява от юрисконсулт, който
поддържа жалбата и моли за уважаването й. Не претендира разноски.
Процесуалният представител на ответника по касация – „Костов и синове“ ООД,
оспорва жалбата като неоснователна в съдебно заседание и в писмена защита. Моли
оспореното решение да бъде оставено в сила, а в условия на евентуалност - да
бъде намалена наложената на дружеството имуществена санкция към минимално
установения в закона размер. Претендира разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за основателност
на касационната жалба.
Административен съд - Бургас, ХV-ти състав, след като прецени допустимостта
на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в
съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на
обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира
за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211
от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на
чл. 210, ал.1 от АПК.
Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:
За да постанови оспореното
съдебно решение, въззивният съд е приел, че не са допуснати съществени
процесуални нарушения в административно-наказателното производство. Съдът е
приел, че нарушението не е доказано от обективна страна в
административно-наказателното производство. Позовавайки се на заключението на
вещото лице като обективно, компетентно изготвено и неоспорено от страните,
съдът е приел от фактическа страна, че т.нар. „временен път“ или подход-рампа,
в зоната на свлачището, попада изцяло в ПИ 67800.49.29 с начин на трайно
ползване „за второстепенна улица“, а не в ПИ 67800.49.11, представляващ
местообитание 2110-плажна ивица, морски плаж. Предвид така установеното, съдът
е приел, че не е нарушено задължителното условие в т.5 на Решение №
БС-10-ОС/29.12.2017 г. по оценка на съвместимостта на директора на РИОСВ –
Бургас, респективно – че не е извършено визираното в АУАН и в НП нарушение на
разпоредбите на чл.169, ал.1, т.3, пр.трето от ЗУТ във вр.чл.168, ал.1, т.3,
пр.първо от ЗУТ.
Решението на районния съд е правилно,
по следните съображения:
В АУАН и в НП нарушението е
неясно описано. Не става ясно в какво се изразява конкретното деяние / в случая
– бездействие/, вменено на „Костов и синове“ ООД. Цитирани са множество
разпоредби на ЗУТ, а последната посочена като осъществен състав – чл. 237, ал.1, т.2 от ЗУТ, не съдържа състав
на административно нарушение, а е санкционна разпоредба, с която не се внася
яснота относно фактическите рамки на повдигнатото обвинение. Доколкото защитата
на санкционираното лице е срещу фактите, така както са му предявени, настоящият
касационен състав намира, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила при издаване на НП.
Дори да се приеме, че нарушението е по чл.168, ал.1,
т.3, вр.чл.224, ал.1 от ЗУТ, то същото не е доказано, като настоящият
касационен състав изцяло споделя мотивите на въззивния съд за несъставомерност
на деянието.
Неоснователно е възражението на касатора, че решението
е в противоречие със събраните писмени и гласни доказателства. Районният съд
правилно се е позовал на заключението на извършената СТЕ, тъй като същото не е
било оспорено от АНО. Освен това, същото е изготвено, след като вещото лице е извършило
съпоставка между копие от скицата, приложение към Констативен акт №
3/31.01.2019 г., съставен от органите на ДНСК, и останалата проектна
документация, т.е след като са взети предвид останалите писмени доказателства,
част от административно-наказателната преписка, включително и соченото от
касатора геодезическо заснемане, обективирано в скицата, приложение към акта.
Вещото лице е посочило, че съгласно тази скица,
изготвена от инж.Б.Ж., в спорната зона на свлачището временният път попада
изцяло в ПИ 67800.49.29 с начин на трайно ползване „за второстепенна улица“. Защрихованата
част от скицата към акта е обозначена в легендата като участък от ПИ 67800.49.11,
засегнат от срутената земна маса (насип) за временния път. Според вещото лице
неправилно инж.Ж. е тълкувал този насип като елемент от временния път. Той е
извършил актуално геодезическо заснемане към началото на 2019 г. във връзка със
съставянето на акта и не е бил запознат с предходните геодезически измервания.
Вещото лице е установило, че този насип е бил заснет още през 2016 г. като
елемент от свлачището и е обозначен на чертежа към геоложкия доклад с виолетов
условен знак като свлачищен вал (което също означава насип), т.е установило е, че насипът не е изграден по
време на строителството. Тези констатации на вещото лице не са оспорени по
надлежния ред от административно-наказващия орган.
По изложените съображения, съдът
намира, че оспореното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, тъй
като не се установиха касационни основание за неговата отмяна.
С оглед изхода на спора, предвид
своевременно направено искане и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН вр.чл.143,
ал.3 от АПК, в полза на ответника по касация следва да бъде присъдено
договорено и платено в брой възнаграждение за адвокат в размер на 600 лева,
съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл.първо от АПК във връзка
с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Бургас, петнадесети състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
726/30.06.2020 г., постановено по а.н.д. № 4317/2019 г. по описа на Районен съд
– Бургас.
ОСЪЖДА Дирекция за национален строителен
контрол – гр. София да заплати на „Костов и синове“ ООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Патриарх Евтимий“ № 87, ет.1,
представлявано от инж. К.В.К., разноски в размер на 600 (шестстотин) лева.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.