Р Е Ш Е Н И Е
№ 250/24.4.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД-ПАЗАРДЖИК, IV-ти състав, в открито
заседание на тридесети март две хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: ДИЯНА ЗЛАТЕВА – НАЙДЕНОВА
при
участието на секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдията
адм. дело № 981 по описа за 2022 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл. 64,
ал. 1 от Закон за управление на средствата от европейските фондове при
споделено управление (ЗУСЕФСУ).
Делото
е образувано по жалба на „Калъч Груп“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес: гр.
Сърница, п.к. 4633, ул. „Васил Левски“, № 24, представлявано от М.М.К., чрез
адв. А.Б. против Решение за верификация на постъпило искане за окончателно
плащане № BG05M90P001-1.908-0669/37 от 07.10.2022 г., с което не са верифицирани
отчетени разходи по искане за плащане № 1, представено в ИСУН 2020 с отчетен
период 01.08.2017 г. – 31.05.2018 г. и искане за плащане № 2, представено чрез
ИСУН 2020 с отчетен период 01.06.2018 г. – 01.10.2018 г. на обща стойност 59
800 лева на „Калъч груп“ ЕООД, издадено от Главния директор на Главна дирекция
„ЕФМПП“ и ръководител на УО на ОПРЧР 2014-2020. Решението е оспорено като незаконосъобразно
поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила,
противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона.
По същество се твърди, че не са налице предпоставките на чл. 56 и чл. 57 от
ЗУСЕСИФ за отказ на верификацията. Посочва се, че към момента на издаване на
процесното решение били постановени и влезли в сила четири съдебни решения -
две на Административен съд – Пазарджик и две на Върховния административен съд,
които са изцяло в полза на жалбоподателя, като независимо от това Главният
директор на ГД ЕФМПП и ръководител на УО на ОПРЧР издал пореден - трети отказ
от верификация, предмет на настоящия спор. Наведени са твърдения, че издаването
на процесното решение съставлявало злоупотреба с право. Твърди се и, че
неправилно УО на ОПРЧР се е позовал на разпоредбите на ЗУСЕСИФ, доколкото
считано от 01.07.2022 г. законът бил изменен, навеждат се оплаквания и за
немотивираност на акта, доколкото не било описано в какво се състояла
нередността, на която се е позовал органът. Иска се съдът да отмени оспореното
решение, както и съдът да се произнесе в насока, че не били налице основания за
налагане на финансова корекция. Претендира разноски.
В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се
представлява. Представено е писмено становище от процесуалния му представител.
Ответникът
- Ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на
човешките ресурси“ /ОПРЧР/ 2014-2020, редовно призован, не се явява, представлява
се от И.Д., главен експерт с юридическо образование, който оспорва жалбата.
Изразява становище, че в случая отказът от верификация е на основание чл. 64,
ал. 1, предл. 2 от ЗУСЕСИФ, а именно: стартиране на процедура по администриране
на нередност от УО, като правната норма е императивна и органът действа в
условията на обвързана компетентност, поради което счита, че ако е стартирала
процедура по администриране на нередност органът по закон е задължен да спре
верификацията на съответните разходи. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд – Пазарджик, след като взе предвид наведените от страните доводи и се
запозна с приетите по делото доказателства, намира за установено, от фактическа
страна, следното:
На
12.06.2017 г. между Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на
човешките ресурси“ 2014-2020 г. и „Калъч груп“ ЕООД в качество му на бенефициент
е сключен Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ № BG05M9OP001-1.008-0669 за изпълнение
на проект „Подобряване на безопасността и условията на труд в „Калъч груп“ ЕООД
на стойност 153 630 лева.
На
08.02.2018 г. между „Калъч груп” ЕООД и „ЗЕД България“ ЕООД е сключен
Договор № BG05M9OP001-1.008-0669-C01/Se-01 с предмет „Разработване на
система за въвеждане на нови практики и инструменти за развитие на човешките
ресурси и организация на труда - 1 брой“ на стойност 29 900 лв. без ДДС.
За
разходите по този договор са издадени Фактура № ********** от 13.03.2018 г. за
авансово плащане по договора на стойност 14 950 лв. без ДДС, предявена към
Искане за плащане №1 и Фактура № ********** от 12.09.2018 г., предявена към
Искане за окончателно плащане №2 на стойност 14 950 лв. без ДДС.
На
12.02.2018 г. между „Калъч груп“ ЕООД и „Конформити консултинг“ ООД е сключен
Договор №BG05M9OP001-1.008-0669-C01/Se-02 с предмет „Услуги по разработване на
софтуер за управление на човешките ресурси“ на стойност 29 900 лв. без ДДС.
За
разходите по този договор са издадени: Фактура № ********** от 13.03.2018 г. за
авансово плащане по договора на стойност 14 950 лв. без ДДС, предявена към
Искане за плащане № 1 и Фактура № ********** от 12.09.2018 г., предявена към
Искане за окончателно плащане № 2 на стойност 14 950 лв. без ДДС.
Във
връзка с изпълнението на договора е представен финансов и технически отчет и е
направено искане за окончателно плащане на 22.01.2019 г.
С
Решение за верификация на постъпило искане за окончателно плащане от 01.02.2019
г. и за изменение на решение за верификация № BG05M9OP001-1.008-0669/2 от
07.09.2018 г. е определен размер на неверифицирани суми в размер на 29 900 лева
във връзка с Фактура № ********** от 13.03.2018 г. и Фактура № ********** от
13.03.2018 г., като производството по отношение на тези фактури е спряно. С Решение
за верификация на постъпило искане за окончателно плащане с рег. №
BG05М9ОР001-1.008-0669/4 от 25.04.2019 г. производството е възобновено, като с
решението е определен размер на неверифицираните суми от 59 800 лева по
отношение на Фактура № ********** от 13.03.2018 г., Фактура № ********** от 12.09.2018 г., Фактура
№ ********** от 13.03.2018 г. и Фактура № ********** от 12.09.2018 г.
От
приложените за послужване дела към настоящото дело, се установява, че Решение
за верификация на постъпило искане за окончателно плащане с рег. № BG05М9ОР001-1.008-0669/4
от 25.04.2019 г. е оспорено по съдебен ред. Образувано е адм. д. № 570 по описа
на Административен съд - Пазарджик за 2019 г. С Решение № 963/27.12.2019 г., постановено по адм. д. №
570/2019 г., Административен съд – Пазарджик е отменил оспорения административен
акт като постановен при неспазване на установената форма, а така също и при
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Решението е потвърдено с Решение № 7666 от 17.06.2020 г., постановено по адм.
дело № 2673/2020 по описа на Върховния административен съд.
След
отмяната на решението за отказ от верификация ответникът е издал и Решение за
определяне на финансова корекция от 24.02.2021 г. по Договор № BG05M9OP001-1.008-0669-C01
от 08.02.2018 г., с което на жалбоподателя е наложена финансова корекция по
същия договор, в размер отново на 59 800 лева без ДДС. Същото е било оспорено
по съдебен ред, като е образувано адм. д. № 379 от 2021 г. на Административен
съд – Пазарджик. С Решение № 791/29.10.2021г.,
постановено по адм. д. № 379/2021 г. Административен съд – Пазарджик е отменил
наложената финансова корекция. Решението в тази част е потвърдено с Решение №
5226 от 01.06.2022 г., постановено по адм. д № 833/2022 г. на Върховния
административен съд.
Впоследствие,
на 15.02.2022 г. с вх. № 196 на Министерство на труда и социалната политика, е
представено писмо рег. № ПОДП147/01, екз. 2 от 15.02.2022 г. на ГД „Борба с
организираната престъпност“ /ГД БОП/, с което от УО е изискано да представи
информация по отношение на сключени договори за безвъзмездно финансиране на
различни юридически лица, вкл. жалбоподателя с оглед досъдебно производство ДП
№ 1417/2021 на ГД БОП за извършено тежко умишлено престъпление.
При Управляващия
орган е постъпило и последващо писмо вх. № 196/3 от 28.07.2022 г., касаещо
изпълнявани договори от същите юридически лица и същото досъдебно производство ДП № 1417/2021, по
описа на ГД БОП, с оглед изготвяне на компютърно – техническа експертиза.
Постъпило е и трето писмо с вх. № 11-02-6 от 11.08.202 г. на МТСП и вх. № 196/5
от 12.08.2022 г. на ГД ЕФМПП, с което ответния орган е уведомен, че по
досъдебното производство на ГД БОП - ДП № 1417/2021 и образувано досъдебно производство
№ I.565/2021 по описа на Европейеската прокуратура се извършват технически
експертиза, заключенията по които биха имали значение за преценка допустимостта
на направените искания за възстановяване на средствата по ОП РЧР.
В
тази връзка с резолюция от 12.08.2022 г. на Главния директор на ГД ЕФМПП е
указано да бъде регистрирана нередност по случая. Такава е регистрирана като
сигнал № 195 от 12.08.2022 и национален номер на случая № ОПРЧР20/22/ЕСФ/142/01
г. – л. 393 гръб и л. 395-396 от настоящото дело и л. 275-277 от делото.
Последвало
е издаване на оспореното решение. Същото е мотивирано съобразно чл. 64, ал. 1
от ЗУСЕСИФ и Писмо от ГД „БОП“-МВР във връзка с провеждане на разследване по ДП
№ 147/2021 г. по описа на ГД „БОП“ и резолюция на РУО от 12.08.2022 г. във
връзка с Писмо с вх. №196-5/12.08.2022 г. от офиса на Европейската прокуратура,
съобразно които е регистрирана нередност с № ОПЧР20/22/ЕСФ/142/01 с индикативна
стойност 59 800,00 лева.
Решението
е изпратено чрез ИСУН 2020 до жалбоподателя на 07.10.2022 г., като същото е
оспорено по съдебен ред на 20.10.2022 г.
По
делото са представени и предложенията на „Конформити консултинг“ ООД и „ЗЕД
България“ ЕООД, задание, ръководство и анализ за управление на разработената
система предмет на договорите, които не са относими към предмета на настоящия
спор.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата
е подадена в срок срещу акт подлежащ на оспорване от лице, което има правен
интерес от оспорването, и се явява допустима.
Разгледана
по същество същата е неоснователна.
Административен
съд – Пазарджик като обсъди доводите на страните, прецени представените по
делото доказателства и извърши проверка на оспорения акт в съответствие с
разпоредбата на чл. 168 АПК, за да се произнесе съобрази следното:
Настоящият
състав намира, че следва изрично да се посочи, вкл. с оглед възраженията на жалбоподателя
за приложение на правилния закон, че в Държавен вестник, бр. 51 от 01.07.2022
г. е обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за управление на
средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗИД на ЗУСЕСИФ),
с § 1 на който наименованието на закона се изменя на Закон за управление на
средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ). Съгласно
§ 70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ, до приключването на програмите за програмен период 2014
– 2020 г., съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове
(ЕСИФ), разпоредбите на Закона за управление на средствата от Европейските
структурни и инвестиционни фондове, отменени или изменени с този закон,
запазват своето действие по отношение на управлението на средствата от ЕСИФ,
както и по отношение на изпълнението и контрола на тези програми. Приетите от
Министерски съвет и министъра на финансите нормативни актове до влизането в
сила на този закон запазват своето действие по отношение на програмния период
2014 – 2020 г., съгласно § 71, ал. 2 от ЗИД на ЗУСЕСИФ, а съгласно § 73 законът
влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“. Съгласно чл.
142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се
преценява към момента на издаването му. С оглед горното, приложима към
разглеждането на настоящия спор е редакцията на закона към ДВ бр. 52 от
09.06.2020 г., при посочване на новото му наименование, в сила от 01.07.2022 г.
Предвид
това, следва да се установи, че оспореният индивидуален административен акт е
издаден от компетентен орган в съответствие с разпоредбите на чл. 60, ал. 1 от
ЗУСЕСИФ във връзка с чл. 4, т. 7 от Устройствения правилник на Министерство на
труда и социалната политика и Заповед № РД-03-2/01.12.2020 г. и Заповед №
РД-03-7/ 20.04.2021 г. на Министъра на труда и социалната политика.
Оспорваният
акт е издаден и в изисканата от закона писмена форма, съобразно чл. 59, ал. 2
от АПК, като съдържа наименование на органа, който го издава, наименование на
акта, адресат на акта, който е ясно и точно идентифициран, съдържа
разпоредителна част, с която се определят правата на адресата на акта, пред кой
орган и в какъв срок актът може да се обжалва, както и дата на издаване и
подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му, като от формална
страна съдържа както фактически, така и правни основания в съответствие с чл.
59, ал. 2, т. 4 от АПК във вр. с чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕСИФ.
По
отношение на правилното приложение на материалния закон и административнопроизводствените
правила, настоящият състав намира следното: Предмет на настоящия спор е
решение, с което е отказано верифицирането на разходи съобразно чл. 64, ал. 1
от ЗУСЕСИФ, Раздел II Плащания, верифициране и отчитане на разходи, Глава пета
Финансово управление и контрол от ЗУСЕСИФ.
Наред
с регламентираните в чл. 57, 58 и 59, ал. 1 ЗУСЕСИФ изисквания по отношение на
разходите, за да могат да бъдат третирани като допустими, законодателят е
създал още едно правно основание, при наличието на което органът може да откаже
да верифицира разход – чл. 64, ал. 1 ЗУСЕСИФ. Разпоредбата съдържа две
основания за отказ от верификация: 1.) когато бенефициерът не представи в срок
документи или разяснения по чл. 63 ЗУСЕСИФ или 2.) когато органът е започнал
процедура по администриране на нередност. Това значи, че отказът от верификация
на основание чл. 64, ал. 1 ЗУСЕСИФ не е отказ от верификация поради
несъответствие с изисквания за допустимост на разходите по смисъла на чл. 57,
ал. 1 и 2, чл. 58, ал. 1 и 2 и чл. 59, ал. 1 ЗУСЕСИФ, а защото в първата
хипотеза не е доказано, че разходът съответства на изискванията за допустим
разход, т. е. не са налични при органа изискуемите доказателства, въз основа на
които органът може да направи извод за допустимостта или недопустимостта му, а
във втория случай – каквато е процесният, това е разход, при осъществяването на
който вероятно е допуснато нарушение на приложимото право, поради което до
установяването по надлежния начин на това обстоятелство той не трябва да бъде
възстановяван. В този смисъл Решение № 11819 от 19.11.2021 г. по адм. д. №
5753/2021 на Върховния административен съд.
Като правно основание за отказа за верификация
е посочена разпоредбата на чл. 64, ал. 1 ЗУСЕСИФ, а като фактическо основание
се сочи обстоятелството, че във връзка с тези разходи е регистриран сигнал за
нередност № ОПЧР20/22/ЕСФ/124/01 и е започнала процедура по регистриране на
нередността. Описани са и конкретно Писмо от ГД „БОП“-МВР във връзка с
провеждане на разследване по ДП № 147/2021 г. по описа на ГД „БОП“ и резолюция
на РУО от 12.08.2022 г. във връзка с Писмо с вх. №196-5/12.08.2022 г. от офиса
на Европейската прокуратура, по които е регистрирана нередност с №
ОПЧР20/22/ЕСФ/142/01 с индикативна стойност 59 800,00 лева, от които става ясно
на какво основание е регистрирана нередност в случая. Освен това и изрично е
посочено, че регистрираната нередност е
свързана със съмнения за извършени нарушения при „Разработване на софтуер за
управление на човешките ресурси в предприятието“ и „Разработване на стратегия-система
за въвеждане на нови практики и инструменти за развитие на човешките ресурси и
организацията на труда“, които кореспондират с предметите на договорите
сключени с „Конформити консултинг“ ООД и „ЗЕД България“ ЕООД, като случаят е
квалифициран като подозрение за измама и окончателната стойност ще бъде
определена след приключване на досъдебното производство. Тези обстоятелства се
установяват и от приобщения доказателствен материал по делото – както
разменната кореспонденция с ГД БОП и Европейската прокуратура, така и
регистрираният сигнал за нередност, който е активен с оглед представените по
делото извадки от ИСУН.
Съгласно
цитираната по-горе разпоредба, в случай че бенефициер не представи в срок
документ или разяснения по чл. 63 или е започната процедура по администриране
на нередност, съответният разход не се верифицира, като може да бъде включен в
следващо искане за плащане. Предвид това, за да се приложи разпоредбата на чл. 64,
ал. 1 от ЗУСЕСИФ не е необходимо да е налице влязъл в сила акт за налагане на
финансова корекция. Достатъчно е да е налице започната процедура по
администриране на нередност, която нередност да засяга именно поисканите за
възстановяване разходи. Конкретният случай е именно такъв. В този смисъл Решение
№ 2101 от 07.03.2022 г. по адм. д. № 11136/2021 на Върховния административен
съд. Предвид това правилно Управляващият орган е възприел, че са налице
основания за отказ от верификация на исканите средства.
С
оглед наведените от страна на жалбоподателя възражения, следва да се изтъкне,
че верификацията и финансовата корекция са два различни института.
Верифицирането на извършените от бенефициера разходи по изпълнение на проекта
се изразява в извършването на проверка относно допустимостта на извършените
разходи и по естеството си не предполага наличието на нередност, както и не е
елемент от процедурата по определяне на финансова корекция при установяването
на такава. От своя страна финансовата корекция не е основание за отказ от
верификация, а основание за намаляване на размера на вече верифицираните
разходи. Дори и процедурите да се развиват успоредно, същите са две отделни
такива - по верифициране на разходите и по налагане на финансови корекции, като
всяка една от тях приключва с издаването на съответни административни актове,
при спазването на определени материалноправни и процесуалноправни разпоредби и
всеки един от постановените актове подлежи на самостоятелно оспорване. В
случаите на започната процедура по администриране на нередност, целта е ограничаване
на верифициране на разходи, представляващи евентуалното финансово отражение на
наложена финансова корекция, като отказаният за верифициране разход може да
бъде включен в следващото искане за плащане. Съответно отказът за верификация
на основание проверка за нередност не е обвързан от резултата от същата, а
възможността за следващо искане за изплащане на същата сума, предвид изхода от
производството по регистрираната нередност, е въпрос на последваща проверка в
друга процедура. В този смисъл Решение № 920 от 02.02.2022 г. по адм. д. №
7561/2021 на Върховния административен съд.
Предвид
това недопустимо е искането на жалбоподателя съдът да се произнесе
предварително по липса на предпоставки за налагане на финансова корекция или
постановяване на решение за отказ от верификация, особено в процедура по
съдебен контрол на решение за верификация на разходи.
При
горните установявания, настоящият състав намира, че оспореното решение е
издадено от компетентен орган, в изкисваната от закона форма, при правилно приложение
на материалния закон и в съответствие с целта на закона, като при
постановяването му не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Предвид
изхода на делото и направеното своевременно искане от пълномощника на ответника, жалбоподателят ще следва да бъде
осъден да му заплати разноски по делото в размер на 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение, съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл.
последно от АПК, Административен съд – Пазарджик,
Р Е Ш И:
ОТХВРЪЛЯ
жалбата на „Калъч Груп“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес: гр. Сърница, п.к. 4633,
ул. „Васил Левски“, № 24, представлявано от М.М.К., чрез адв. А.Б. против
Решение за верификация на постъпило искане за окончателно плащане №
BG05M90P001-1.908-0669/37 от 07.10.2022 г., с което не са верифицирани отчетени
разходи по искане за плащане № 1, представено в ИСУН 2020 с отчетен период
01.08.2017 г. – 31.05.2018 г. и искане за плащане № 2, представено чрез ИСУН
2020 с отчетен период 01.06.2018 г. – 01.10.2018 г. на обща стойност 59 800
лева на „Калъч груп“ ЕООД, издадено от Главния директор на Главна дирекция
„ЕФМПП“ и ръководител на УО на ОПРЧР 2014-2020
ОСЪЖДА
„Калъч Груп“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Министерство на труда и
социалната политика сумата в размер на 100 (сто) лева юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /П/