МОТИВИ към присъда по
НОХД № 1129/17 г. по описа на
Варненски окръжен съд, наказателно отделение
По внесен от прокурор
при ВОП обвинителен акт, във ВОС е
образувано НОХД срещу подсъдимия
Г.Н.Ч. за престъпление
по чл. 255 ал.З вр. ал.1 т. 2 и т.7 вр. чл. 26 ал.1 от НК, за това че през периода
от 15.06.2009 год. до 14.01.2011 год. в гр. Варна, при условията на
продължавано престъпление, в качеството си на съдружник и управител на "Ч.
клима" ООД ЕИК *********, избегнал установяването и
плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 187 142.70 лв. / сто
осемдесет и седем хиляди сто четиридесет и два лева и седемдесет ст./, като
потвърдил неистина в подадени декларации - справки - декларации по ЗДДС пред
органа по приходите, които се изискват по силата на чл. 125 ал.1 от ЗДДС и
приспаднал неследващ се данъчен кредит, включващо 13 отделни данъчни периода.
В
пледоарията си
по съществото на делото, представителят на ВОП поддържа така възведеното
обвинение при фактическа обстановка такава, каквато е описана в обвинителния акт и в последствие установена след провеждане на съдебно
следствие, в условията на чл. 371 т.1 от НПК, без разпит на част от свидетелите
по делото. Предлага подсъдимия да бъде
признат за виновен, като изтъква наличието на
смекчаващи отговорността обстоятелства, да се определи наказание в минималния размер,
условно, с максимален изпитателен срок от пет години. Изтъква се за това
становише изминалия период от време, който следва да се отчете от съда и поради
възможността за отлагане на изтърпяване на наказанието. С оглед данните от извършена проверка на
досъдебното поризводство за наличното имущество на подсъдимия и след като е установено, че липсва такова,
предлага на съда да не налага кумулативно предвиденото наказание конфискация на
имущество. По отношениена гражданския иск счита, че е основателен, доказан по
размер и следва да се уважи изцяло.
Надлежно упълномощени юрисконсулти на ТД-НАП Варна от Министър на
финансите, като представляващ Държавата- ощетено ЮЛ, предявяват граждански иск за имуществени вреди
в размер на сумата по обвинителния акт, ведно със законната лихва, считано от
датат на повдигане на обвинението. Той е приет за съвместно разглеждане в
наказателния процес, а Министъра на финансите, като представляващ
Държавата, е конституиран като
граждански ищец. По съществото на делото
се поддържа предявения гражданскки иск, счита се, че е доказан по основание и
размер, в процеса на доказване са представени и приобщени от съда данни от
публичен изпълнител по отношение на задълженията на подс Ч., според тях той
няма задължения, както и такива, които да подлежат на разпределение от публичен
изпълнител.
Защитникът на
подсъдимия Ч. оспорва изводите на обвинението за липса на сделки. Счита, че е
доказано, като се позовава на становището по експертните заключения, че са били
налице реални сделки- доставки на ламарина от различни фирми, които са били
вложени в производството, като са минали през преработка в складове на
дружеството, които се намират в гр. Силистра. Обръща внимание на факта, че
подсъдимият не е познавал доставчиците си, че фактурите действително са
неистински и че е налице безспорно данъчна измама, но подс.Ч. не е
извършителят, съответно обвинението не е доказано по отношение на него. За
тези данъчни измами не били установени
кръгът от лица, които са представяли фактурите и други документи на счетоводните фирми, обслужвали доставчиците.
Намира, че в случая се касае за продажба на стоки с неустановен произход, за
което подсъдимият не следва да носи отговорност. Алтернативно, в при осъдителна
присъда, изтъква доводи за приложението на чл. 55 от НК, като основание за
приложението му изтъква обстоятелството, че държавата вече е обезпечила
вземането си по влезлия в сила РА с имущество на фирмата; също и с
продължителния период на разследване по делото. Прави възражение за изтекъл
давностен срок по предявения граждански иск, както и че вече за същото
задължение има образувано изпълнително дело при публичен изпълнител.
В последната си дума подсъдимият не се признава за виновен,
желае да бъде оправдан, като счита че в случая ощетеният е той самият.
Съдът, след като взе предвид становищата на
страните, съобрази събраните по делото доказателства – обясненията на подс.,
показанията на свидетелите – събрани от съда гласни доказателства, както и
тези, прочетени по реда на чл. 383 от НПК, заключенията на експертизите – от ДП и назначените от съда допълнителна и повторна ССчЕ,
писмените доказателства по делото –
заедно и поотделно,
прие за установена следната фактическа
обстановка:
Дружеството
„Ч. клима“ ООД било регистрирано във ВОС
по фирмено дело № 1903/29.05.2006 год. Имало и регистрация по ЗДДС, считано от 23.10.2006г. Представлявало
се от подс. Г.Ч. и св. П.Н.Ч. / негов брат/. Впоследствие, през 2014 год.
дружеството било преобразувано в еднолично дружество с ограничена отговорност
„Нико клима 2014" ЕООД, с представляващ и управляващ св. Н.С.С., който го
придобил срещу минимална сума. Станев е работи като общ работник, било му
предложено то двама негови познати да отидат при нотариус. Там подписал различни документи, които не прочел
и не знаел какви са последиците от това. Смятал, че по този начин ще му бъдат
заплатени дължими от него суми за осигуровки.
Основна дейност на дружеството за инкриминирания
период - м.05.2009год-м.01.2011 год.
била изграждане на водопроводна канализация, отоплителни и канализационни
инсталации.
Дружеството
извършвало действителна търговска дейност, съответстваща на вписаната като
предмет на дейност по фирменото дело, видно от данните на съконтрахенти
получатели на услуги от „Ч. клима" ООД,
както и от голяма част от счетоводната документация. Реалната търговска дейност
на дружеството се доказва от писмените доказателства – такива са например
осчетоводяванията ни получените доставки от „ДИК“ООД, „Проксимус
инженеринг“ЕООД, ММС Инк“ ЕООД, „ГБС Варна“ АД и др. /т. 10 и 11 от ДП/.
В
дружеството имало назначени работници, като за периода 01.01.2009-31.01.2011
год. в „Ч. клима"ООД имало назначени 87 работници на трудови договори /
справка в т.14, л.88 от ТД на НАП-Варна/.
Офисът на подсъдимия и неговата съпруга
-св. Г. ***, където извършвали дейността по менажиране на дружеството. Производствената
дейност на „Ч. клима"ООД се осъществявала в гр. Силистра, ръководена от брата на подс. Ч. – св . П.Ч.. Там работила и
майка им - св. Е.Ч.. Във връзка с дейността тя подписвала фактури, събирала
пътни листи и имала спесимен за фирмените сметки.
Управлението
на търговската дейност между двамата братя била разделена, като от Варна се ръководела
от подсъдимия Ч., а в Силистра - от П.Ч.. И двамата имали спесимени
да разполагат с дружествените средства в банките. Такъв притежавала и св. Г.Ч..
Сметката на „Ч. клима"ООД била в банка
„Хеброс" АД. Основно търговската дейност от името на дружеството-сключване
на договори, издаване на фактури и взимане на управленски решения се извършвала
от подс. Г.Ч..
Документи
- фактури, дневници за покупки и продажби, както и всякаква друга документация,
свързана с данъчното отчитане на дружеството се събирала в офиса в гр. Варна.
Фактурите се обработвали от счетоводители в гр. Варна.
Счетоводни
резултати, финансови отчети, дневници за покупки и продажби и СД по ЗДДС били
представяни на управителя на дружеството в гр. Варна подсъдимия Г.Ч.. Подадените СД по ЗДДС от 2007 год. до
2011 г. били подписвани и подавани по електронен път само от подсъдимия Ч.. Той
се явявал и упълномощено лице на данъчно задължения субект и за инкриминирания
по настоящото дело период.
Като
регистрирано по ЗДДС лице, дружеството изпълнявало коректно задължението си да
подава ежемесечни СД по ЗДДС, съобразно разпоредбата на чл.125, ал.1 от ЗДДС.
За периода 15.06.2009 год. до 14.01.2011 год. в дневниците за покупки и
продажби и съпътстващите ги СД по ЗДДС, които следва да отразяват действителната търговска дейност на
дружеството, били отразени и неверни данни. В СД по ЗДДС били потвърдени
неистини, свързани с отразени нереални сделки с общо четири доставчика на „Ч.
клима"ООД - дружествата "Комерс
строй спед"ЕООД, „Металстрой бизнес груп"ЕООД, „Делевейред
Системпласт"ЕООД и „Соло инвест 07"ЕООД. Тези
неверни данни били отразени в дневниците за покупки и продажби, а като резултат
и в СД по ЗДДС като по този начин само по документи давали основание за приспадане на данъчен кредит по ЗДДС на
дружеството. Неосъществените сделки, които били декларирани като облагаеми
доставки, намалявали данъчната тежест по силата на ЗДДС, тъй като дружеството
извършвало и реална търговска дейност и били декларирани от подсъдимия Ч. за тринадесет
последователни данъчни периода, по идентичен механизъм, описан по-долу.
За
прегледност, относимите доказателства за всеки данъчен период се посочват по всеки отделен пункт.
1.
В справка-декларация № 03001230856/15.06.2009г. /т.
5, л.207/ за дейността на дружеството през данъчен
период м.05.2009г. подс. Ч. посочил, че дължи ДДС за внасяне в размер на
1549,06 лв.
В
дневника за покупки той отразил, че е получил доставка на стоки от "Комерс
строй спед" ЕООД по 8 фактури с №№ 661/07.05.2009г., № 662/08.05.2009г., №
663/11.05.2009г., № 664/12.05.2009г., № 665/14.05.2009г., № 666/15.05.2009г., №
667/16.05.2009г., № 668 /19.05.2009г. /том 13, л.51-53/. Като
предмет на доставката на всички осем фактури било посочено „поцинкована
ламарина". Като съставител на фактурата бил записан МОЛ на „Комерс
строй спед" ООД - св. И.А., а като
получател - подс. Г.Ч.. Тези фактури са неистински, като сделките с това
дружество не са осъществени.
Съставени
били неистински складови разписки през месеца, предхождащ подаването на
декларацията /том 13, л. 121 и сл./, както и товарителници за осъществен
транспорт в страната, за да имитират реални сделки.
Във
връзка с извършваната данъчна ревизия на „Ч. клима“ ООД било извършено
посещение на адреса за кореспонденция на „Комерс строй спед" ЕООД за
връчване на искане за представяне на документи, доказващи реалното извършване
на горните доставки, счетоводното им отразяване в регистрите и начисляване на
дължимия за това ДДС като задължение към бюджета.
Служители
на ТД на НАП - Стара Загора след справка за посочения адрес на дружеството, не
открили лице за получаване на съобщения. До изтичане на срока за представяне на
документи, определен в искането такива не били представени . Така, при
по-задълбочена проверка било установено, че фирмата има регистриран само един обект
-счетоводна кантора на адрес : гр Стара Загора, ул „Княз Борис“ № 93. Не били установени налични складове,
както и документи, възоснова на които е бил начисляван дължимият ДДС в счетоводните регистри на
дружеството като задължение към бюджета; наличие на материална обезпеченост за
извършване на доставките към „Ч. клима"ООД, реално прехвърляне на
собственост върху стоката, предмет на доставка по процесиите фактури.
Подс.
Ч., при извършената ревизия на „Ч. клима"ООД представил неистинските складови разписки за
описаното количество ламарина с продавач "Деливейред Системпласт"
ЕООД и купувач "Комерс строй спед" ЕООД, както и неистински
товарителници за обществен автомобилен превоз от страната, серия А, № 215821, №
215824, №215810, № 215825, № 215820, № 215811, № 215818, № 2158178/ том 13,
л.115/. Там бил посочен за „Ризов" АД
и МПС - л.а „Мерцедес" с ДК№ Н02-64
АХ и „Мерцедес" с ДК№ Н 0261 АР.
Въпреки
тези представени счетоводни документи всъщност липсвали действителни доказателства
за прехвърляне на собственост на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС от „Комерс
Строй Спед“ ЕООД към „Ч. клима“ ООД, съответно няма и основание за настъпило
данъчно събитие по смисъла на ЗДДС и за издаване на процесиите фактури, по
които е ползван данъчен кредит. Поради това и този данъчен кредит е ползван неправомерно.
Св.
И.А.А., разпитан на ДП /т.8, л.9-10/, както и пред съда работи като корабен чистач и живее в с.
Житница. Не знаел, че е собственик на „Комерс Строй Спед“ ЕООД. Знаел, че бил
станал собственик на фирми, без да му е ясно как е станало това. Не познава
подс. Ч., не знае коя е „Ч. клима" ООД, както и взаимоотношения с НАП,
където да подава документи. Единствено бил получавал писма от приходната агенция
за дължими от него пари.
Св.Д.К.А.
, разпитана на ДП -т.8, л.45, която е счетоводител, подавала СД на „Комерс
Строй Спед“, защото е правела услуга на С.П., представящ се за куриер на „Комерс
строй Спед" ЕООД, имал пълномощно, но не познавала собствениците на „Комерс Строй Спед“
ЕООД .
Ръкописният
текст в копие на посочените фактури в СД за тази фирма-издател "Комерс
Строй спед" ЕООД, не е копие на
ръкописен текст, написан от И.А.А., видно от заключението на назначената СГЕ /том 14,
л.49-67/ . Подписите в графи "Съставил/име,фамилия,подпис/" в копие
на фактури с издател "Комерс Строй спед" ЕООД не
са копия на подписи, положени от И.А.А..
Подписите
в графи "Изпращач", "Превозвач" и "Получател" и
подписите върху печат на "Комерс строй спед" ЕООД, след печат
"Вярно с оригинала" в копие на Товарителници за обществен автомобилен
превоз от страната, серия А, № 215821, № 215824, №215810, № 215825, № 215820, №
215811, № 215818, № 215817, не са копия на
подписи, положени от Н.З.Р. и И.А.А.. Същевременно според представените
документи в хода на ревизионното производство транспорта по тези сделки е бил
осъществен от „Ризов" АД, което също не се е осъществило в действителност,
защото: на част от товарителниците липсват дати и години, а на друга част са
посочени дати през м.05.2009 г. Обаче, "Ризов“ АД е регистрирано в Агенцията по
вписванията едва на 04.02.2010 г. Св.
Н.З.Р. /ДП, т.8, л.37/ твърди, че е бил управител на „Ризов „ООД“,
по-късно
преобразувано в АД, с предмет на дейност преработка на
пшеница до пшенично брашно и търговска дейност със зърнени култури.
Съобразно
изводите на ССчЕ /том. 14/, в
съответствие с нормата на ЗДДС- чл.68 ал.1 т.1 и във връзка с чл. 6 от същия
закон не е налице правото на ползване на
данъчен кредит от „Ч. клима „ООД по фактури с издател „Комерс Строй Спед“ ЕООД
с ЕИК ********* в размер на 15011,18лв.Тези
данни се потвърждават и от допълнителната и повторна експертиза, като след
представяне и на допълнителни счетоводни документи не променят първоначалните изводи.
При
това положение размерът на задълженията по ЗДДС следва да е 16560,24 лв., като подс. Ч. декларирал ДДС за
внасяне в размер на 1549,06 лв. При това положение размерът на укрития данък за
данъчен период 05/2009 г.е 15011,18 лв.,
което е разликата между дължимия и декларирания данък.
2.
На 14.07.2009г. подс. Ч. *** справка -декларация по
ЗДДС на "Ч.
клима" ООД с
вх. №03001244588/14.07.2009г. /т.5,
л.218/ за данъчен период м. 06.2009г.. В нея
декларирал ДДС за внасяне в размер на
557,34 лв. В дневника за покупки обвиняемият отразил, че е получил доставки на
стоки от „Металстрой бизнес груп"ЕООД и
"Деливейред системпласт" ЕООД по фактури с №№
376/05.06.2009г., № 378/08.06.2009г., № 380/11.06.2009г., ./том
13, л.39/ № 439/15.06.2009г., ./том
13, л.101/, № 441/19.06.2009г./том
13, л.98/ издадени от "Металстрой бизнес
груп" ЕООД и фактури с № 604/09.06.2009г., № 607/12.06.2009г., ./том
13, л.ЗО/ № 610/17.06.2009г., № 612/22.06.2009г., ./том
13, л.29/ издадени от „Деливейред системпласт"
ЕООД.
Към
м.06.2009 год. „Металбизнес груп"ЕООД ООД била с управител св. Й.Ю., а
„Деливейред системпласт" ЕООД- от 15.09.2008 год. управител К. В., а от 28.08.2009 год.- св. Г. М.Г..
Предмет
на доставката на всички фактури била
отново „поцинкована
ламарина", с посочен съставител МОЛ на „Металбизнес груп" ЕООД ООД -
св. Иъмаз Юсеинов, за „„Деливейред системпласт" ЕООД- св. К. В., а като
„получател" на посочените фактури -подс. Г.Ч..
СД
по ЗДДС на доставчика „Металстрой бизнес груп"ЕООД били подавани от св. А.Т.
/ДП, том 9, л.51/ , а изготвяни от св. Д.А.
или В.Й.. СД по ЗДДС на другия доставчик „Деливейред системпласт" ЕООД
били подавани от К. А. В../ том 9, л.133 и сл./.
В СД за месец юни 2009г. подс. Г.Ч. включил
фактури по неосъществени сделки, в резултат на което неправомерно приспаднал
неследващ му се данъчен кредит в размер на 49 004,06 лв. по посочените фактури
на двете дружества.
Пак
в рамките на ревизията, подс. Представил допълнителни счетоводни документи пред
НАП, ведно с възражение /ДП, т.12/, а
именно складови разписки и товарителници. Те, както и фактурите обаче са
неистински. Видно от заключението на
назначената СГЕ /ДП, том14, л.49/ е видно, че ръкописният текст в копия на
фактурите с доставчик "Металстрой Бизнес Груп" ЕООД и получател
"Ч. клима" ООД, не е копие на
ръкописен текст, написан от И.М.Ю., А.Н. Т., Г.Н.Ч. и П.Н.Ч..
Подписите
в графи "Съставил /име, фамилия, подпис/" и подписите върху печат на
"Металстрой Бизнес груп" ЕООД, след печат "Вярно с
оригинала" в копията на фактурите не са копия на
подписи, положени от Й.М.Ю.. Гореописаните подписите, вероятно не са копия на
подписи, положени от А.Н. Т..
Подписите
в графи "Предал/трите имена/", подписите върху печат на
"Металстрой Бизнес Груп" ЕООД, след печат "Вярно с
оригинала" и ръкописния текст "И.Ю." в копие на складови
разписки с № 2391/05.06.2009г., № 2406/08.06.2009г., № 2415/11.06.20
09г.,№2417/15.06.2009г., № 2419/19.06.2009г. не
са не са копия на подписи и ръкописни текстове, изпълнени от И.М.Ю..
Св.
И.Ю. / ДП, т.1 л.222/ твърди,
че срещу 20 лв. той подписал документи в
услуга на Б.М.О. пред нотариус в гр. Варна, като не знаел какви документи подписал.
Св.А.Т.
/ДП, т.8, л.64/ твърди, че фне знае за фирма „Металстрой бизнес груп“ ЕООД,
съответно не е неин управител, не е извършвал търговски сделки. Освен това след
май 2009 г бил в чужбина, не е ходил във Врана, съответно не е знаел кое е „Ч.
клима"ООД. Предоставял е само копие
от лична карта във фирми, където кандидатствал за работа, но не е ходил при
нотариус.
Св.
св. Б.О. /ДП, т.8, л.26/ отрича да има отношение към прехвърлянето на
въпросната фирма, тъй като сам имал множество фирми, които му носили проблеми.
В
хода на ревизионното производство се установило, че адреса за кореспонденция на
"Металстрой Бизнес Груп" ЕООД съвпада с този на „Комерс строй
Спед"ЕООД. Представените складови разписки за продадени СМЦ-ламарина не
съдържат информация за лицето, получило стоките. От гласни доказателства е
видно, че този доставчик всъщност е е купувал ламарина, тъй като не е
осъществил никакви сделки с такава стока, за да може да я продаде на „Ч. клима“
ООД.
Според
документацията / ДП, т. 12, л.67/ транспорт между двете дружества през м.06.2009
г . бил осъществен от „Бургас тур 90" ЕООД с управител С.Б.. Съобразно договор за превоз от 25.04.2009 год. между
„Металстрой Бизнес груп"ЕООД и „Бургас Тур 90"ЕООД /ДП, т..ом 12,
л.66, 67/. Но от своя страна св. С.Б. на ДП/т.8,л.55/ твърди, че не знае кои са
дружествата „Металсторй бизнес груп" ЕООД и „Ч. клима"ООД. Не е
осъществявал транспорт на ламарина, тъй катоосновал фирмата си една година
по-късно - през 2010 г. и е имал 6 бр.
автобуси.
Съгласно
заключението на назначената СГЕ, попълнените товарителници и складови разписки
не са подписани от нито едно от лицата, чиито подписи следва да носят, както и
от никого от протичащите лица като обвиняеми или
свидетели по делото. Подписът в графа
"Управител" в копие на Писмени обяснения относно: По искане за
предоставяне на документи и писмени обяснения от задълженото лице
"Металстрой Бизнес груп" ЕООД до ТД на НАП-Варна, не
е копие на подпис, положен И.М.Ю..
При
изследване на договора за продажба от 01.01.2009 год. между „Металстрой бизнес
груп"ЕООД, представлявано от А.Т. и „Ч. клима"ООД, представлявано от подс.
Г.Ч. /том
12, л.64/ се установява, че подписът в графа
"Продавач" е негоден за изследване, но подписът в графа
"Купувач" е копие на подпис, положен от Г.Н.Ч..
Подписът
върху печат на "Металстрой Бизнес груп" ЕООД след печат "Вярно с
оригинала" в копие на Договор за продажба от 01.01.2009г. между
"Металстрой Бизнес Груп" ЕООД и "Ч. клима" ООД, не
е копие на подпис, положен от И.М.Ю..
По отношение на втория доставчик.
В рамките на ревизионното производство бил проверен
доставчика "Делевейред
системпласт" ЕООД. На декларирания в ТД на НАП София адрес за
кореспонденция не било открито лице за получаване на съобщения, не били представени
документи и доказателства относно извършването на доставки, но от документите в
НАП става ясно, че фактурите са включени в дневниците за продажби. Дружеството имало
посочен само един търговски обект - офис в гр. София. Други документи,
доказващи реалното прехвърляне на собственост върху горните стоки не са
установени. По-късно били представени оборотна
ведомост за юни 2009 г., дневник за продажби и СД, счетоводен регистър на
сметки 411, сметка 702, сметка 4532, фактури за продажби към „Ч.
клима"ООД. Не били представени никакви доказателства за наличие на
собствени или наети складове, за наети лица, наличие на техническа и кадрова
обезпеченост, за да се извършат действително тези доставки.
От
заключението на назначената СГЕ /том 14, л.49/е видно, че попълващите ръкописни
текстове в копия на фактури с издател другия доставчик в периода -
"Делевейред системпласт" ЕООД не е копие на
ръкописен текст, написан от лицата: Г. М.Г., К. А. В., Г.Н.Ч.
и П.Н.Ч..
Подписите
в графи "Предал /трите имена/" и ръкописния текст "К. В." в
копия на складови разписки с доставчик "Делевейред Системпласт" ЕООД
и получател "Ч. клима" ООД с № 92/17.06.2009г., №95/22.06.2009г,№81/09.06.2009г,
№88/12.06.2009г., не са копия на подписи и ръкописен
текст, изпълнени от Г. М.Г., К. А. В. и С.Б..
Подписът
в графа "подпис" след "Съставител: име, фамилия" в копие на
фактура №**********/12.06.2009г. с доставчик "Водно строителство
корпорейтед" ЕООД и получател "Делевейред системпласт" ЕООД, не
е копие на подпис, положен от Д.Я.Л., Г. М.Г. и К. А. В..
Подписите
в графи "Заявител К. В." и "Доставчик" в копие на Заявка
договор от "Деливейред системпласт" ЕООД до "Ризов" АД за
възлагане на превоз с дата на товарене - 12.06.2009г., не са копия на подписи,
положени от Г. М.Г., К. А. В. и Н.З.Р..
Подписите
върху печати на "Деливейред системпласт" ЕООД в копия на Дневници за
покупки и продажби на "Деливейред системпласт" ЕООД за месец
06/2009г. и за м.07/2009г., не са копия на
подписи, положени ли са от Г. М.Г. и К. А. В.. Подписът
в графа "Упълномощител" в копие на Пълномощно от К. А. В. и
упълномощен Д.Б. Х., не е копие на подпис,
положен от Г. М.Г. и К. А. В...
Св.
Г. Г., разпитан на ДП/ том.1, л.149/
твърди, че е придобил „Деливейред
системпласт" ЕООД срещу 100 лв., но не бил работил в нея, не е сключвал
никакви сделки.
Св.
К. А. В. от ДП,том 8, л.17 идентични факти не
знае, не е работил, не е извършвал сделки и т.н. Работи на бензиностанция. Придобил фирмата за 200
лв.Заедно с тази фирма му били прехвърлени и други.
Съобразно
тези доказателства следва да се направи извод за липса на реално осъществени
сделки, за да възникне данъчно събитие и
като последица от това- претендиране на право на данъчен кредит. При това положение, след
като се изключат тези фактури, по които не са осъществени реални сделки,
дружеството е следвало да декларира в СД
по ЗДДС данък за внасяне за този период в размер на 49 561,40лв., вместо декларирания
то Ч. размер от 557,34лв. Укрития данък
за данъчен период м.06. 2009 г. е в размер на 49004,06 лв.
3.
На 14.08..2009 год.подс. Ч. подал
справка-декларация № 03001259276/14.08.2009г за дейността на дружеството през
данъчен период м.07.2009г., в която ДДС за внасяне е посочен в размер 1627,25 лв. по доставки от
"Деливейред системпласт" ЕООД и „Металстрой
бизнес груп"ЕООД.
В
дневниците за покупки включил фактури № 381/06.07.2009г., № 383/09.07.2009г., №
385/13.07.2009г., № 443/15.07.2009г., № 444/17.07.2009г. / том
13, л.40,41/ издадени от "Металстрой бизнес
груп" ЕООД, фактури с № 621/15.07.2009г., № 623/17.07.2009г., №
626/21.07.2009г., . / том 13, л.29/ издадени
от "Деливейред системпласт" ЕООД, като тези сделки не били
осъществени.
Според
товарителници за превоз №№ 278/06.07.2009
г, 280/09.07.2009 г, 281/09.07.2009 г, 285/15.07.2009 г. и складови разписки
/том. 12, л.86 и сл./ превозът на ламарината е извършен от „Бургас тур 90"ЕООД, което се отрича от
показанията на св. Б..
Покупките
с посочените доставчици са недействителни, доколкото за тях е установено, че те
не разполагат с материална и техническата обезпеченост за извършване на
декларираната дейност, като съображенията са идентични с
тези, изложени в т.2.
От
СГЕ /т. 14/ е видно, че ръкописния текст в посочените фактури не е копие на
ръкописен текст, написан от И.М.Ю., А.Н. Т., Г.Н.Ч. и П.Н.Ч..
Подписите
в графи "Съставил /име, фамилия, подпис/" и подписите върху печат на
"Металстрой Бизнес груп" ЕООД, след печат "Вярно с
оригинала" в копия на фактури не са копия на подписи, положени от И.М.Ю..
Гореописаните подписите, вероятно не са копия на подписи, положени от А.Н. Т..
Подписите
в графи "Предал/трите имена/", подписите върху печат на
"Металстрой Бизнес Груп" ЕООД, след печат "Вярно с
оригинала" и ръкописния текст "И.Ю." в копие на фактурите, не са
копия на подписи и ръкописни текстове, изпълнени от И.М.Ю..
По
отношение на купувача и съответно документите за доставката на ламарина от
предходен доставчик- установено е, че подписът в графа "подпис" след
"Съставител" в копие на фактура №**********/08.07.2009г. с доставчик "Новисс"
ЕООД и получател "Деливейред
системпласт" ЕООД, не е копие на подпис, положен от Г. М.Г., К. А. В. и Е.Л.
Х..
Подписите
в графи "Предал" в копие на Протоколи за приемане на декларации и
дневници по ЗДДС на "Деливейред системпласт" ЕООД за отчетен период
м. Юни 2009г. и за отчетен период м. Юли 2009г., не
са копия на подписи, положени от Г. М.Г. и К. А. В..
Подписите
върху печат на "Деливейред системпласт" ЕООД в графи "Подпис и
печат" в копия на Справки - декларации по ЗДДС за данъчен период 06/2009г.
и за данъчен период 07/2009г. на "Деливейред системпласт" ЕООД, не
са копия на подписи, положени от лицата Г. М.Г. и К. А. В..
С
оглед горните факти и след като се изключат фактурите ,по които не е
осъществена сделка, следва, че подс.Ч. е
следвало да декларира в СД по ЗДДС ДДС за внасяне за този период в размер на
41812,03 лв., като той декларирал данък за внасяне в размер на 1627,25 лв. Разликата
от 40184.78 лв.е размерът на укрития данък.
4. На
14.09.2009г. Ч. *** Справка -декларация
по ЗДДС на "Ч. клима" ООД с вх. № 03001272560/14.09.2009г. за данъчен
период м. 08.2009г.. В нея като общ финансов резултат декларирал неполучена
реално доставка по фактура № 447/28.08.2009г. /
том 12, л.93/ издадена от "Металстрой
бизнес груп" ЕООД, приспадайки
неправомерно право на данъчен кредит в размер на 2998.77 лв. /две хиляди
деветстотин деветдесет и осем лева и седемдесет и седем ст./.
В
справката - декларация № 03001272560/14.09.2009г. за данъчен период м. 08.2009г./том
5, л.242/ за дейността на дружеството през данъчен
период м.08. 2009г. подс. Ч. посочил, че следва да плати ДДС в размер на
1187,58 лв., като в дневника за покупки
отразил, че е получил доставка на стоки по фактура № 447/28.08.2009г. издадена
от "Металстрой бизнес груп" ЕООД, стоката отново била поцинкована
ламарина. Това обстоятелство, както вече бе изложено в горните параграфи, е
невярно, доколкото няма никакви данни за реалност на сделката. Освен фактурата,
по делото е приобщена и Складовата разписка № 2473/28.08.2009 г, също
отразяваща неверни обстоятелства. Според
товарителницата /ДП, т.12, л.95/ превозът бил извършен от „Бургас Тур
90"ЕООД , като управителят св. Б. отрича това обстоятелство. Идентично е
положението и липсващата регистрация на фирмата, към инкриминирания
период.
Видно
от заключението на СГЕ ръкописният текст в копия на фактури с №
**********/28.08.2009г., с доставчик "Металстрой Бизнес Груп" ЕООД и
получател "Ч. клима" ООД, не е копие на
ръкописен текст, написан от И.М.Ю.,
А.Н. Т., Г.Н.Ч. и П.Н.Ч..
Подписите
в графи "Съставил /име, фамилия, подпис/" и подписите върху печат на
"Металстрой Бизнес груп" ЕООД, след печат "Вярно с
оригинала" в копия на фактурата не са копия на
подписи, положени от И.М.Ю..
Подписите
в графи "Предал/трите имена/", подписите върху печат на
"Металстрой Бизнес Груп" ЕООД, след печат "Вярно с
оригинала" и ръкописния текст "И.Ю." в копие на складовата
разписка с №2473/28.08.2009г. не са копия на
подписи и ръкописни текстове, изпълнени от И.М.Ю..
След
като се изключи фактурата по посочената сделка, доколкото не е настъпило
данъчното събитие, то Ч. е следвало да
декларира в СД данък за внасяне за този период в размер на 4186,35лв., а той
декларирал ДДС за внасяне в размер на 1187,58 лв, като укритият данък е в
размер на 2998.77 лв.
5.
На 13.10.2009г. Ч. *** Справка
-декларация по ЗДДС на "Ч. клима" ООД с вх. №
03001285869/13.10.2009г. за данъчен период м. 09.2009г.. В нея като общ
финансов резултат декларирал неполучени реално доставки по четири фактури с №
448/14.09.2009г. № 450/16.09.2009г., № 452/18.09.2009г., № 454/23.09.2009г., отново
издадени от "Металстрой бизнес груп" ЕООД, с
което приспаднал неправомерно право на данъчен кредит в размер на 10000,28 лв.
Възоснова
на тези включени фактури, в справката – декларация през данъчен период м.09.2009г. Ч. посочил, че дължи ДДС за внасяне в размер
общо на 1614,94 лв.
Въпросните
четири фактури били включени в дневника за покупки /ДП, т. 12, л.96-101/. По идентичен начин били
представени и складовите разписки № 2489/14.09.2009г.,
№ 2494/16.09.2009 г., № 2497/18.09.2009 год., № 2503/23.09.2009 г. и
товарителниците /том12, л.97 и сл, /
. Св.Б. от посочената фирма превозвач вене е извършвал такива превози на стоки,
не е имал регистрирана фирма към инкриминираната дата.
Предходният
доставчик на „Металбизнес груп"ЕООД
е „Строй индъстрис"ЕООД/том 12, л.147/. При него също са установени факти,
от които следва да се направи извод, чече не е била осъществявана сделка.
Според св. П. М. /том 8, 62/ той не е съставял подобни товарителници,нито
е осъществявал транспорт.
Видно
от заключението на СГЕ, т. 16, ръкописният текст в копия на фактури с №
448/14.09.2009г. № 450/16.09.2009г., № 452/18.09.2009г., № 454/23.09.2009г.,
издадени от "Металстрой бизнес груп" ЕООД и получател "Ч.
клима" ООД, не е копие на ръкописен текст, написан
от И.М.Ю., А.Н. Т., Г.Н.Ч. и П.Н.Ч..
Подписите
в графи "Съставил /име, фамилия, подпис/" и подписите върху печат на
"Металстрой Бизнес груп" ЕООД, след печат "Вярно с
оригинала" в копия на фактурата не са копия на
подписи, положени от И.М.Ю.. Гореописаните подписите, вероятно не са копия на
подписи, положени от А.Н. Т..
Подписите
в графи "Предал/трите имена/", подписите върху печат на
"Металстрой Бизнес Груп" ЕООД, след печат "Вярно с
оригинала" и ръкописния текст "И.Ю." в копие на складовите
разписки с посочените номера не са копия на
подписи и ръкописни текстове, изпълнени от И.М.Ю..
След като се изключат тези четири
фактури, като документи, по които не е осъществена никаква доставка, то е
следвало Ч. да декларира данък за внасяне в
размер на 11615,22 лв., вместо декларирания от него 1614,94 лв. Разликата,
представляваща укрития данък за данъчен
период м.09.2009 г. е в размер на 10 000,28 лв.
6. На
14.12.2009г. Ч. *** Справка -декларация
по ЗДДС на "Ч. клима" ООД с вх. № 03001316424/14.12.2009г. за данъчен
период м. 11.2009г.. В нея декларирал като общ финасов резултат от извършените
през периода покупки и продажби неполучена реално доставка по фактура №
708/27.11.2009г. издадена от "Металстрой
бизнес груп" ЕООД. По този начин
приспаднал неправомерно право на данъчен кредит в размер на 10031.60 лв, като
резултат от това следва да плати ДДС в
размер на 499,95 лв.
Отново
по посочената фактура с идентичен
доставчик били обективирани неверни обстоятелства, тъй като такива сделки
реално не се състояли. Същото се отнася и за представените складовата разписка
№ 2521/27.11.2009 г., товарителницата/
т.12, л.95/. По идентичен начин, превозът не е бил извършван от „Бургас Тур
90"ЕООД, за което е категоричен св. Б..
Според
СГЕ, т. 16 ръкописният текст в копия на
фактурата, издадена от "Металстрой бизнес груп" ЕООД и получател
"Ч. клима" ООД, не е копие на
ръкописен текст, написан от И.М.Ю.,
А.Н. Т., Г.Н.Ч. и П.Н.Ч..
Подписите
в графи "Съставил /име, фамилия, подпис/" и подписите върху печат на
"Металстрой Бизнес груп" ЕООД, след печат "Вярно с
оригинала" в копия на фактурата не е копие на подпис,
положен от И.М.Ю.. Гореописаните
подписите, вероятно не са копия на подписи, положени от А.Н. Т..
С
оглед на изложеното , разликата между дължимия данък, и посочения от подс. Ч. в
СД за периода е размера на укрития данък за данъчен период м. 09.2009 г - 10 031,60
лв.
7.
На 12.02.2010г. Ч. *** Справка
-декларация по ЗДДС на "Ч. клима" ООД с вх. №
03250901118/12.02.2010г. за данъчен период м. 01.2010г.. В нея декларирал като
общ финасов резултат от извършените през периода покупки и продажби неполучена
реално доставка по фактура № 715/29.01.20 Юг. . /
том 12,
л.109/ издадена от "Металстрой бизнес
груп" ЕООД, приспадайки
неправомерно право на данъчен кредит в размер на 8300.00 лв.
В
посочената по-горе фактура била обективирана доставка на поцинкована ламарина
от същото дружество. Складовата разписка
№ 2556/29.01.2010 год. и товарителницата / т.12, л.111/ също не отразяват
действителни факти, тъй като „Бургас Тур 90"ЕООД не е съществувал към този
момент в правния мир и не е извършвал търговски услуги.
С
идентични изводи СГЕ сочи, че текст в
копия на фактурата, издадена от "Металстрой бизнес груп" ЕООД и
получател "Ч. клима" ООД, не е копие на
ръкописен текст, написан от И.М.Ю., А.Н. Т., Г.Н.Ч.
и П.Н.Ч.. Подписите в графи "Съставил /име, фамилия, подпис/" и
подписите върху печат на "Металстрой Бизнес груп" ЕООД, след печат
"Вярно с оригинала" в копия на фактурата не
е копие на подпис, положен от И.М.Ю.. Гореописаните подписите, вероятно не са
копия на подписи, положени от А.Н. Т..
Съгласно
заключението на ССЕ Ч. е следвало да декларира в СД данък за внасяне за този
период в размер на 8511,58 лв., вместо това декларирал 211,58 лв., като размерът
на укрития данък за данъчен период 01/2010 год.. в размер на 8 300 лв.
8. На
14.05.2010 г. Ч. *** Справка - декларация по ЗДДС на "Ч. клима" ООД с
вх. № 03250903261/14.05.2010г. за данъчен период м. 04.2010г., в която е
декларирал неполучени реално доставки по две фактури с № 812/02.04.2010г. и №
816/08.04.2010г., / том 12, л.112/
издадени от "Металстрой
бизнес груп" ЕООД, приспадайки
неправомерно право на данъчен кредит в размер на 5405.32 лв.
В СД за данъчен период м.04/2010г. Ч. посочил, че следва да внесе ДДС в размер
151,62 лв. За да се стигне до този резултат, той заявил данъчно събитие, кето
му давало право на приспадане на данъчен кредит в по-голям размер, като това
данъчно събитие не се е осъществило. По идентичен начин се установяват
посочените факти за дружеството- доставчик на ламарината, както и другите
документи- складовите разписки и товарителниците /том 12, л. 113 и сл. /, които
са неистински и не отрадзяват реално осъществени събития.
Според
СГЕ ръкописният текст в копия на горепосочените фактури, издадени от
"Металстрой бизнес груп" ЕООД и получател "Ч. клима" ООД, не е носи подписа на лицата,
които са посочени като издатели, съответно получател. Идентично е положението с
подписите в графи "Съставил /име, фамилия,
подпис/" и подписите върху печат на "Металстрой Бизнес груп"
ЕООД, след печат "Вярно с оригинала" .
Така,
Ч. е следвало да декларира в СД данък за внасяне в размер на 5556,94лв., вместо
това той декларирал данък за внасяне в размер на 151,62 лв. , укрития данък за
данъчен период м. 04.2010 год. е в размер на 5405.32 лв.
9. На
13.08.2010. Ч. *** Справка - декларация по ЗДДС на "Ч. клима" ООД с
вх. № 03250905329/13.08.2010г. за данъчен период м. 07.2010r./т, л.16/. В нея той
декларирал като финансов резултат неосъществили се реално доставки по фактури с
№ 231/20.07.2009г., № 253/22.07.2009г., № 281/29.07.2009г. . / том
13, л.169-170/ издадени от "Соло
Инвест" ЕООД. С невярното
деклариране приспаднал неправомерно данъчен кредит в размер на 6000.35 лв.
И
с този доставчик са установени идентични обстоятелства. В дневниците за покупки
включил три фактури с №№ 231/20.07.2009г., № 253/22.07.2009г., №
281/29.07.2009г. издадени от „Соло инвест 07"ЕООД. Тези доставки не са се
състояли. Дружеството е нямало материалната и техническата обезпеченост за извършване
на декларираната дейност. Представените складови разписки с доставчик "Соло
Инвест" ЕООД са неистински документи.
Според
изводите на СГЕ, подписите в графи
"Предал/трите имена/" в копието на складовите разписки с доставчик
"Соло Инвест 07" ЕООД и получател "Ч. клима" ООД, не са
копия на подписи, положени от Й.Й.Н..
По
отношение на този доставчик данъчните органи установили, че представител на
данъчния субект да бъде намерен на посочения адрес за кореспонденция. „Соло
инвест07" ЕООД няма декларирани търговски обекти. След срока за
представянена документи дружеството е представил копие на договор за продажба
на ламарина, сключен между двете дружества на 01.07.2010год, регистър на сметки:
501-каса, 304-стоки, 702- приходи, 4532-начисленДДС за продажбите, складови
разписки ,СД , дневник за покупки и продажби за горните периоди. Всички тези
счетоводни документи не отразявали действителното фактическо положение.
При
тези сделки няма никакви доказателства за извършен транспорт до купувача „Ч.
клима"ООД, липсва складова база, работници и пр. Предходния доставчик на
„Соло“ - „Ем Ай Строй 71 "ЕООД, е
оформил документално доставка на ламарина, без да има доказателства за реалното й съществуване,
респ. осъществена реално сделка.
Идентичен
е извода на вещото лице по СГЕ - подписите в графи "Съставител" - име
и фамилия в копие на горепосочените фактури с доставчик „Соло инвест
07"ЕООД и получател "Ч. клима" ООД, не
са копия на подписи, положени Й.Й.Н.. Подписите върху печат
на "Соло Инвест" след печат "Вярно с оригинала" в копие на
посочените фактури, с доставчик „Соло инвест 07" ЕООД и получател "Ч.
Клима" ООД, не са копия на подписи, положени от Й.Й.Н..
Подписът в графа "Продавач" в копие на Договор
за продажба от 01.07.2009г. между „Соло инвест 07"ЕООД и "Ч.
клима" ООД/том 13, л.179/, не е копие на подпис,
положен от Й.Й.Н.. Подписът в графа
"Купувач" в копие на Договор за продажба от 01.07.2009г. между „Соло
инвест 07"ЕООДи "Ч. клима" ООД, е
копие на подпис, положен от Г.Н.Ч..
Св.
Й.Н. е безработно лице, без жилище, преживява по улиците на града, няма постоянен
адрес и придобил собствеността на „СОЛО
ИНВЕСТ" ЕООД за 30 лв. Тези факти са достатъчни, за да стане повече от
очевидно, че този свидетел няма никаква представа за дейността на фирмата,
търговските й сделки и пр. а е просто сламен човек.
Поради
това, при изключване на горните фактури, тъй като не обективират данъчно
събитие, с право на приспадане на данъчен кредит, то Ч. е следвало да декларира в СД данък за внасяне
в размер на 6099,22 лв., вместо това, с
помощта на включените фактури по неосъществени
сделки декларирал данък за внасяне в размер на 98,87 лв. Разликата,
явяваща се укрития данък за данъчен период 07/2010 год. е в размер на 6 000.35
лв.
10.
На 14.09.2010г. Ч. *** Справка -декларация по ЗДДС на "Ч. клима" ООД
с вх. № 03250905994/14.09.2010г. за данъчен период м. 08.2010г../ том 6, л.18/.
В нея той декларирал неполучени реално доставки по фактури с №
290/03.08.2010г., № 302/06.08.2010г., № 314/10.08.2010г., № 324/16.08.2010г., №
332/19.08.2010г., № 341/23.08.2010г., № 346/24.08.2010г., № 353/26.08.2010г., №
364/30.08.2010г., . / том 13, л.165-169/ издадени
от "Соло Инвест 07" ЕООД, приспадайки
неправомерно право на данъчен кредит в размер на 20003.06 лв. /За дейността на дружеството
през данъчен период м.08/2010г. Ч. посочил, че следва да внесе ДДС в размер
1868,72 лв., тъй като в дневниците за покупки включил горните фактури, издадени
от „Соло инвест 07"ЕООД като реално състояли се доставки, въпреки че това
не било осъществено.
По
отношение на „Соло инвест“ за този период са относими идентични факти, от които
съдът прави извод за липса на материалната и техническата обезпеченост за
извършване на декларираната дейност. Същото се отнася и за складовите разписки
и товарителници, тъй като подписите в тях не са положени от св. Й.Н..
Според
СГЕ фактурите не носят подписа на Й.Й.Н..
При това положение декларирания
данък за внасяне е следвало да е 21871,78 лв., вместо посочения от него, след
приспадане в размер на 1868,72 лв. Разликата
представлява размерът на укрития данък за данъчен период м.8.2010 г. - в размер на 20 003.06 лв.
11. Ha 14.10.2010. Ч. *** справка -декларация по ЗДДС на "Ч.
клима" ООД с вх. № 03250906623/14.10.20Юг. за данъчен период м. 09.20Юг.,
в която е декларирал неполучена реално доставка по фактура № 459/27.09.2010./ том
13, л.164/ издадена от "Соло
Инвест 07" ЕООД, приспадайки
неправомерно право на данъчен кредит в размер на 5003,84лв.
В
справката -декларация /т.6, л.20/
за дейността на дружеството през данъчен период
м.09/2010г. Ч. посочил, че следва да
внесе ДДС в размер 629,05 лв по доставка от „Соло инвест 07"ЕООД. В
дневниците за покупки включил фактура №
459/27.09.2010г.,издадена от „Соло инвест 07"ЕООД, макар да не е била
осъществена доставка. Основанията за този извод са идентични с горните по
отношение на „Соло инвест“. Същото се отнася за складовите разписки,
товарителници, предходен доставчик, както и за неистинността на подписите на Й.Н..
При
тези факти, следвало е да се декларира в СД данък за внасяне в размер на
5632,89лв., вместо това той декларирал
629,05 лв, като по този начин укрил данък в размер на 5003,84лв.
12.
На 13.12.2010г. Ч. *** Справка -декларация по ЗДДС на "Ч. клима" ООД
с вх. № 03250907779/13.12.2010г. за данъчен период м. 11.2010г./ том 6, л.24/. В нея декларирал неполучени реално доставки по
фактури с № 483/05.11.2010г. и № 487/09.11.2010г.,/
том 13, л.163/, издадени отново от "Соло Инвест
07" ЕООД, приспадайки неправомерно право на
данъчен кредит в размер на 6399.80 лв.
Били
включени посочените две фактури, като обстоятелствата във връзка с тях и
реалност на доставката са идентични с предходните параграфи относно фирмата
„Соло инвест“ – неистинност на подписите, липса на материална обезпеченост,
неистински складови разписки и товарителници.
Наред
с това е установено, че фактурите,издадени в данъчен период 11/2010год
не са
включени в дневниците за продажби на „Соло инвест 07" ЕООД и представеният
дневник за данъчен период 11/2010г не е идентичен с този, подаден в ТД на НАП.
При липса на осъществени сделки и
след изключване на горните фактури по този пункт,
Ч. е следвало да декларира в СД по ЗДДС данък за внасяне в размер на 7275,00
лв., вместо това той декларирал 875,20 лв., като укрития данък за данъчен
период 11/2010 год. в размер на 6399.80 лв.
13.
На 14.01.2011г. Ч. *** справка -декларация по ЗДДС на "Ч. клима" ООД
с вх. № 03250908726/14.01.2011г. за данъчен период м. 12.2010г. / том 6, л.26/.
В нея декларирал доставка по фактура № 550/13.12.2010г., издадена от "Соло
Инвест 07" ЕООД, приспадайки
неправомерно право на данъчен кредит в размер на 8799.66 лв. /осем хиляди
седемстотин деветдесет и девет лева и шестдесет и шест ст./.
В
СД за данъчен период м.12/2010г. той посочил,
че следва да внесе ДДС в размер 558,35 лв по доставка от „Соло инвест
07"ЕООД, като включил фактурата в дневника за покупки. Идентични са
обстоятелствата и по тази фактура- данъчно събития липсва, доколкото са налице
същите обстоятелства относно дружеството – доставчика, което няма реална дейност, както и
неистинността на подписите на Н.. По същия начин били представени складови
разписки и товарителница, като подписите
под тях не са положени от Н..
При
това положение, след като не е била осъществена сделката, Ч. е декларирал
обстоятелство в СД, възоснова на което е заявил данък за внасяне в много
по-малък размер от реално дължимия. Той е следвало да декларира в СД по ЗДДС данък
за внасяне 9358,01лв., вместо това декларирал ДДС за внасяне в размер на 558,35
лв. Размерът на укрития данък за данъчен период м. 12. 2010 г. в размер на
8799.66 лв.
Във
връзка с част от тези данъчни периоди е
било образувано ревизионно производство и съставен РА № 03251100145/21.09.2011
г на ТД НАП-Варна, който бил обжалван от дружеството пред административен съд
Варна. С решение по адм. дело № 587/12г било отхвърлено оспорването по жалбата/
в сила от 05.11.2013г., потвърдено с решение на ВАС. По повод на този акт било
образувано и производство по изпълнение пред публичен изпълнител за дължимите
суми.
Горните факти съдът установи от събраните по делото доказателства и
доказателствени средства - на всички свидетели
от приложението към обвинителния акт на прокурора, прочетени със съгласието на страните в
процедура по чл. 371 т.1 от НПК, една част от тези свидетели, изслушани
непосредствено и пред съда, а именно- П.Ч., Е.Ч., Г.Ч.- съответно брат, майка и
съпруга на подсъдимия, св.И.А., допълнително разпитан пред съда, както и като
последица от обясненията на подсъдимия Ч. е разпитан като свидетел П.А.А.; СГЕ,
приобщена по реда на л. 371 т.1 от НПК; ССчЕ от ДП, изслушана пред съда,
допълнителна ССчЕ – тройна и повторна ССчЕ, също тройна, назначени от съда;
писмените доказателства по делото- справки - декларации, фактури, документи от
данъчните ревизии, други писмени доказателства, адм. дело № 587/2012г по описа
на АдмС Варна, ревизионни актове, писмени документи от публичен изпълнител
относно задължения на дружеството, документи от Търговски регистър и др.
Съдът кредитира като
подробно обосновано и заключението от съдебно-графологична експертиза, която в
заключението е дала изчерпателен отговор по отношение на авторството на положените подписи върху инкриминираните /
първични счетоводни/ документи, както и други, освен тях – товарителници и складови
разписки.
Назначена и изслушана пред съда е допълнителна
счетоводна експертиза /тройна/ със задача да се
извърши проверка на стоките, заприходени в сметка 304, дали са били
вложени в продукцията, съответно дали е
била изписвана по обекти, били ли са извършвани продажби на стоки от записаните
в тази сметка. Общото количество на тези стоки представлява 52,797,96 кв.м, 23 655 тона поцинкована
ламарина за инкриминирания период.
Всички тези закупени стоки са се отразявали счетоводно по дебита на
сметка 302, като материали, но не по дебита на сметка 304- стоки. При влагането
в обекти се кредитира сметка 302, срещу дебитиране по сметка 601- разходи за материали.
Аналитичната отчетност е заведена по см. 702. Посочените материали са били
заприходени по складове и след това надлежно са били изписвани по обекти. Установява се точното записване за
всеки материал за кой обект е бил използван, като наличните салда се дължат на
незавършени към края на периода обекти, което е обяснимо, доколкото дружеството
е имало реална дейност. При това положение експертите са направили отделни
изчисления на поцинкована ламарина, доставяна през всяка една от годините- 2009
и 2010, по отделни артикулни номера, като при всяко отделно счетоводно
записване е налице значителна разлика при счетоводните записвания, като при всички позиции има разлики по изразходваното, респ. изписано
количество ламарина по обекти и други,
за които няма данни как е разходвано. Същевременно не може да се установи след
инкриминирания период каква е била стопанската дейност на дружеството и каква
част от тези материали би била /или е била или е възможно да е била вложена в
различни обекти. Така или иначе, за близо половината от документално оформеното
като доставка количество ламарина се установява, че за процесния период не е
било разходвано по обекти.
При изслушване на в.л. по допълнителната счетоводна
експертиза и с оглед заявеното от тях, че са установили неточности по
първоначалната експертиза, е назначена от съда повторна, тройна, със същите
задачи. Като резултат обаче изводите по тази експертиза не се различават от
тези направени от в.л. П.. В допълнение при повторната експертиза се правят
констатации за начални и крайни
салда за 2009 г по см.302- материали, които са и публикувани в ГФО. При тези за
2010г е констатиран а разлика между
крайното салдо по сметка 302 и сумата, публикувана в ГФО, с разлика от 4 хиляди
лева в повече . За да направи тези изводи, експертното заключение са е позовало
също и на предоставени от съда, но съдържащи се в кориците на административно
дело № 587/2012г. на АдмС Варна относими
счетоводни документи по отношение на „Ч. клима“ и неговите доставчици. Тук следва да се отбележи, че по делото е назначена,
но неизслушана и неприета предходна допълнителна, единична експертиза,
доколкото тя е основала изводите си на
материали, които не са събрани от съда или възложени на вещото лице да се
снабди с тя, а представляват копия на документи, предоставени от адвокат по
административно дело/ без да е страна или участник по настоящето дело/ В извода
на вещите лица не се променят констатациите за начислен ДДС по инкриминираните
фактури.
Съдът кредитира като компетентно изготвено заключенията по трите изслушани счетоводни
експертизи и възоснова на тях и анализа на останалите доказателства и
доказаталествени средства приема, че при събрани доказателства за реално осъществени доставки на стоки и услуги,по
процесните фактури, то съобразно заключенията оп ССчЕ следва да се приеме
по-високата стойност като дължим ДДС, тъй като са и липсвали предпоставки за приспадане на данъчен кредит.
По отношение на
свидетелски показания следва да се обсъдят първо тези на свидетелите П.Ч.,
Е.Ч. и Г.Ч., които са разпитани със съгласието им след уведомяване за правата
по чл. 119 от НПК. Те обаче не твърдят факти, относими към предмета на делото,
доколкото и тримата заявяват, че доставки на ламарина във фирмата е имало.
Последното не се твърди от обвинението, напротив, заявява се, че има реално
извършвана дейност. Твърдението за непрекъснато осъществявана търговска дейност
на дружеството и свързаните с нея доставки не могат да противостоят на
останалите, установени безспорно по
делото, че заявените в процесните фактури данъчни събития всъщност не са се
състояли. Доставчиците на заявените стоки не са били на реално осъществяващи
дейност фирми и не са носели подписите на издателите си, както и не е бил
извършван транспорт на тези стоки по фактурите, видно от посочените неистински
данни за товарителници и фирми-превозвачи.
Освен коментираните в отделните параграфи доказателства и
доказателствени средства и изводите на съда в тази насока, следва да се обсъдят
и показанията на св. П.А., както и обясненията на подсъдимия.
В показанията на подсъдимия Ч. в съдебно заседание от
04.06.2018г., във връзка с уточняване на лицето, от което е закупувал стоките, описани в
инкриминираните фактури се променят
първоначалните му твърдения, според които е закупувал стоките от лице на име М.. Последният го свързал с друго лице, на име П.,
с когото той е контактувал относно доставката на ламарина. Отрича
първоначалните си твърдения, че М. е неговия доставчик на ламарината, а само П.,
през периода 2009-2010г., за което обстоятелство си спомнил едва по-късно, като
в съдебното заседание, проведено на 04.06.посочва данните за него,които намерил
в един тефтер- включително ЕГН и
телефон. Твърди също, че се е объркал и не М., а именно този П. е неговият
доставчик. Пак той му носел и фактурите, които били осчетоводявали. Плащал му в
брой за всяка една отделна сделка, без да се издават документи за плащане. П.
също така сам си определял сумата по тези доставки. Фирмите
били различни, но П. сам си ги намирал, защото бил комисионер.
Като последица от тези твърдения, в същото съдебно
заседание служебно то съда е установен, призован и разпитан като свидетел
лицето, за което твърди подсъдимия – св. П.А.А.. Той действително потвърждава, че негов
роднина по сватовство- Д.Г.Д. от Провадия, ги е запознал и е правел доставки на
дружеството, като е намерил фирмата, която можела да достави по-евтина ламарина
от някой си И. ***, Провадийско. Нямал отношение към доставката на стоката,
получавал от Ч. и от И. за всяка доставка по 200 или 300 лева, на ръка , без
договор. Пак същия И. бил работил и с
други фирми, като например „Соло инвест“ и „Комерс строй спед“ , като обаче той
лично никога не бил виждал договаряната стока, нито се интересувал дали
доставчика има складове, откъде я взима и т.н. И накрая, заявява, че става
въпрос за И.А.А. ***, който бил починал. При извършена справка, се установява,
че единственото лице с тези имена и местожителство е именно разпитания на ДП
свидетел А., чиито показания бяха обсъдени по-горе. Разпитан повторно пред съда,
този свидетел потвърждава заявеното от него -
че работел като корабен чистач, няма отношение към посочените три фирми,
не познава П.А. и никога не е правил сделки с ламарина. Тази поредица от разнопосочни гласни
доказателства обаче ясно очертава схемата, по която се е работело, за да се
стигне до невярното отразяване на недействителни сделки по фактурите, които
после са били включвани в СД по ЗДДС като настъпило данъчно събитие с право на
приспадане на данъчен кредит. Напълно неоправдано е не само от търговска гледна
точка, но и житейски, да се извършват сделки за немалки суми месеци наред, с
лице, което е слабо познато, доставящо
фактури от доставчици, с които всъщност
никой няма контакт.
При съпоставка на
тези свидетелски показания с обясненията на подсъдимия и установи значителни
противоречия, неточности и липса на
логичност. Съдът взе предвид също така и че обясненията на подсъдимия, освен
доказателствено средство, са и израз на
правото му на защита. Същевременно обаче, по настоящето дело, съдът
счете същите за ясно открояваща се изградена от него защитна позиция, която не
кореспондира с голяма част от останалия доказателствен материал, както и е
вътрешно противоречива. Особено внимание заслужават обясненията пред съда
относно факта кой действително е бил доставчик/комисионер/лице за контакт по
сделките за доставка на ламарина. Съдът счете, че дадените от подсъдимия обяснения за объркването
как, от кого и при какъв механизъм са били извършвани доставките отпреди близо
девет години и че за първи път си спомня
за важно за дейността му лице - комисионер по доставките и е предавал фактурите
за доставка се опровергават до известна степен именно от посоченото от него
лице, разпитан като свидетел, както и от останалите гласни доказателствени
средства във връзка с т.нар.дейност на фирмите-доставчици, както и
графологичните експертизи относно авторството на подписите на издателите на счетоводните
документи.
Съдът счете, че не са налице противоречия относно
главния факт по делото – използването от страна на подсъдимия на документи с
невярно съдържание, за да избегне установяването и плащането на данъчни
задължения на управляваното от подсъдимия търговско дружество.
От
правна страна съдът прие следното. За да възникне правото на приспадане на
данъчен кредит за „Ч. клима " ООД е наличието на реално осъществена
доставка. При липса на реално прехвърляне на собственост на стока по смисъла на
чл. 6 от ЗДДС от „Металстрой бизнес груп“ ЕООД, „Деливейред системпласт „ЕООД,
„Соло Инвест 07" ЕООД, „Комерс строй „ЕООД към „Ч. клима“ ООД, което да
е основание за настъпило данъчно събитие
и за издаване на процесиите фактури, няма, поради това и ползваният от „Ч.
клима"ООД данъчен кредит е неправомерен на основание чл. 6 ,чл. 9 и във
връзка с чл. 68 ал 1 т 1 от ЗДДС. Според ЗДДС
признаването на данъчен кредит не се осъществява само с формалното
документиране на доставките, а следва да е свързано с реални стопански операции. Без
фактически осъществена доставка, макар и документално счетоводно оформена, не
се поражда право на данъчен кредит за
получателя по доставката. Подсъдимият
Ч. извършвал лъжливо документиране в подавани от него справки -
декларации по ЗДДС, като посочвал фактури, по които реално не били
осъществявани сделки, по следния механизъм.
Като се осчетоводявали
неистински фактури или фактури с невярно
съдържание, по които дружеството било получател, а впоследствие и били включвани в ежемесечно
подаваните справки - декларации по ЗДДС и в придружаващите
ги дневници за покупки, се кумулирали
"задължения" на държавата към дружеството, които да се претендират от
търговеца, чрез приспадане от реалните обратни задължения на дружеството по
ЗДДС към фиска, които били резултат от неговата реална търговска дейност при
извършването на сделки, по които дружеството „Ч. клима“ ООД било доставчик. Така
за инкриминирания период от 15.06.2009 год. до 14.01.2011 г., подс. Г.Ч. подал
дължимите СД на „Ч. клима" ООД по чл.125 от ЗДДС в ТД НАП - Варна, в които
декларирал невярна информация, свързана с неговата дейност. Към същите
представил и съответните дневници за покупки и продажби с посочване на фактури от търговци, които не са осъществени.
Макар, че търговецът разполагал със складова база, търговски обекти,
дълготрайни и краткотрайни активи за извършване на декларираната дейност от
събраните писмени и гласни докзателства се установява, че точно тези сделки с
описаните четирима доставчици през този период са нереални, т.е. не са се
състояли, а са само документално оформени.
По
идентичен механизъм за тринадесет
данъчни периода, подсъдимият намалил данъчната тежест, като укрил установяването и плащането на данъчни
задължения и неправомерно приспаднал неследващ му се данъчен кредит в особено
големи размери-187 142.70 лв. / сто осемдесет и седем хиляди сто четиридесет и
два лева и седемдесет ст./
Затова и съдът призна подс. Г.Ч.
в извършване на престъпление по чл. 255 ал.3
вр. ал.1, т.2 и 7, вр. чл. 26 ал.1 от НК за това,
че през
периода от 15.06.2009 год. до 14.01.2011 год. в гр. Варна, при условията на
продължавано престъпление, в качеството си на съдружник и управител на "Ч.
клима" ООД ЕИК *********, избегнал установяването и
плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 187 142.70 лв. / сто
осемдесет и седем хиляди сто четиридесет и два лева и седемдесет ст./, като
потвърдил неистина в подадени декларации - справки - декларации по ЗДДС пред
органа по приходите, които се изискват по силата на чл. 125 ал.1 от ЗДДС и
приспаднал неследващ се данъчен кредит.
Подсъдимият Ч. е
извършил активни действия, с цел избягване плащането на дължими данъци, като в
справките декларации по ЗДДС се е позовавал на фактури, които са неистински; с невярно съдържание, както по обективно
съдържание, така и от правна гледна точка, нямат характер на „доставка". Подсъдимият е
действал със съзнанието, че тези фактури не са му предоставени от реална
осъществяваща търговска дейност фирма, като е налице лъжливо документиране на
обстоятелства, чрез които се намалява данъчната тежест на дружеството. Така, с декларирането на фиктивни доставки в инкриминираните справки-декларации
по ЗДДС и претендирайки за приспадане на
данъчен кредит, какъвто изобщо не му се е полагал, той е целял да
осуети установяването на действителните си данъчни задължения. Със съставянето
на всяка една от инкриминираните справки-декларации по ЗДДС и депозирането й
пред съответната данъчна служба, се осъществява от обективна и субективна страна
изпълнителното деяние по чл. 255 ал.1 от НК, а квалификацията по ал.3 на същия текст се
обуславя от особено големия размер - по смисъла на чл. 93, т. 14 - ДВ, бр. 62/97 г. По т.2 от същия
текст квалификацията се определя от обстоятелство, че е потвърждавал неистински
обстоятелства в подаваните от него декларации, а по т.7 , като последица от
тези неверни твърдения, и позовавайки се на тях, като настъпило данъчно
събитие, е извършил и приспадане на неследващ данъчен кредит.
Налице е и квалификация
по чл. 26 ал.1 от НК, която се обуславя
от задължителното приложение на ТР № 1 от 7.05.2009 г. на ВКС по т.д. № 1/2009 г., ОСНК, защото нарушенията на задълженията към фиска са били
извършени многократно, така е осъществявал през равни периоди от
време един и същ престъпен състав, за постигане на една и съща цел и при
еднородност на вината. Затова и в този случай се касае за причинен общ
престъпен резултат, както изрично е посочено в
разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от НК.
За да индивидуализира наказанията
на подсъдимия, съдът взе предвид следното.
Санкционната част на
чл. 255 ал. 3 от НК при избягване на данъчни задължения в особено големи размери, в някоя от
хипотезите на ал.1, наказанието е лишаване от
свобода от три до осем години и конфискация на цялото или част от имуществото
на виновния.
По
отношение на подсъдимия съдът счете, че е налице изключително смекчаващо
отговорността обстоятелство, при което дори и най - лекото предвидено в закона
наказание би било несъразмерно тежко, а именно изтеклия над 9 годишен период от време от извършване на първото
деяние от продължаваната престъпна дейност, приключила на 14.01.2011г., до постановяване на първоинстанционната
присъда. На този срок следва да се
отдаде
нужната тежест с оглед справедливата санкция.
След констатациите на данъчните органи от 2011г.,
е било образувано ДП № 24/2011г. на ОСлО- В.Търново за престъпления по чл. 255
от НК. През 2014 г. част от материалите по делото са били изпратени на прокурор
в ОП-Варна, който е приел по
компетентност разследването по отделените материали, като разследването е
продължило в ОД-МВР- Варна, като на
19.06.2017г е бил привлечен като обвиняем подс. Ч.. Обвинителния акт е
внесен в съда същата година, като през октомври е проведено първото по делото
заседание.
Вярно е,
че делото е с немалка фактическа сложност предвид обема на документите, които е
следвало да се анализират, както и немалкото данъчни периоди, предмет на
разследване. Тези обстоятелства обаче не могат да противостоят на неритмичната
и несистемна работа на органите на досъдебното производство. В този дълъг
период от време подсъдимият, макар и да не е бил привлечен като обвиняем, е
знаел за воденото срещу него наказателно производство, разпитван като свидетел
по делото, както той, така и негови роднини, също част от управлението и
дейността на дружеството. Причината за продължилото така дълго разследване не е
в подсъдимия. Поради това и общата преценка на тези обстоятелства дава
основание да се приеме, че съобразно критериите, залегнали в практиката на
Европейския съд по правата на човека, наказателното производство е с неразумна
продължителност по смисъла на чл. 6 §. 1 от Европейската конвенция за защита
правата на човека. Констатираното нарушение на правото на разглеждане на делото
в разумен срок следва да се компенсира с налагане на наказание при условията на
чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК.
Съгласно
критериите, формулирани в решението на ЕСПЧ по делото „Димитров и Хамънов срещу
България”, § 128, в случаите на забавено правосъдие следва да се признава неспазването на изискването за разумен срок на
чл.6, § 1 , това да се прави по „достатъчно ясен начин” и да се компенсира
подсъдимия изрично и с определени измерения - в случая съдът стори това с приложението
на чл. 55 от НК, като определи наказание под минималния размер на предвидената санкция.
По този начин по-ниската санкция се явява и компенсация за нарушението на
разумния срок. Доколкото не са налице отегчаващи отговорността обстоятелства,
то тогава справедливото по правилата на чл. 54 от НК наказание би било такова в
минимален размер, но с оглед констатацията за нарушен разумен срок на
разследване и като счете, че това е изключително обстоятелство по смисъла на
чл. 55 от НК, съдът наложи наказание лишаване от свобода значително под
специалния минимум от три години и определи една година лишаване от свобода, дори и без да се игнорира високата
обществената опасност на деянието.
Наред с това съдът счете, че за поправяне и
превъзпитаване на подсъдимия е достатъчно да се отложи изпълнението на
наказанието с минимален изпитателен срок от три години, како не наложи
конфискация на имущество, предвид липсата на такова.
По отношение на гражданския иск.
Като последица от наказателно осъдителната част на присъдата, съдът счете че е
налице основателност на предявения иск по основание, а също и по размер. По
отношението на становището на защитата на подсъдимия за изтекла давност. Съдът
отхвърли това възражение по следните съображения.
Давността за
упражняване на правото на иск по чл.110 от ЗЗД за това вземане е
петгодишна и започва да тече в общия
случай от момента на извършване на деянието. В непротиворечивата си съдебна
практика ВКС е приемал, че погасителната давност
за гражданскоправните претенции на пострадалите принципно се определя от началния момент, в който е
възникнало вземането и това е денят на деликта - обикновено тогава извършителят става известен,
и от този момент на извършването му и
той ще е в забава, съгл. чл. 84 от ЗЗД. Крайният момент е изтичането на срок от пет години от тази дата.
В този смисъл Р № 412-2008-ІІІ ,
както и ТР № 5/2006 г. на ОСГК и ОСТК на
ВКС. Съобразно последното не е
необходимо авторството на деянието да се установява по някакъв специален ред,
като давността започва да тече не от
момента на присъдата, с която се установява престъпния му характер, а от момента на извършването му. Веднъж възникнало,
вземането следва да се предяви в петгодишния давностен срок. Въпросът
в кой момент самоличността на извършителя е станала известна на
пострадалия/респ.ощетеното ЮЛ/ е фактически, решим според конкретиката на
случая. Касае се за сделки на търговско дружество, което не е било еднолична
собственост към инкриминираните дати, с двама представляващи. Издадени са били
от ТД-НАП- Варна ревизионни актове,
съответно разгледани по жалби пред административен съд, по отношение на този
данъчен субект – „Ч. клима“ ООД. Въпреки това не може да се счете,че още към
датата на влизане в сила на ревизионния акт недвусмислено е станало ясно кой е
извършител на деликта. Проверката, предхождаща настоящето дело не е била по повод справките декларации по
ЗДДС на дружеството, а на други дружества, като е било водено разследване –
досъдебно производство, образувано в ОП-гр. Велико Търново. В хода на
това производство са били събрани доказателства за организирана престъпна група
от лица, които са предоставяли неистински и с неверни данни фактури на „Ч.
клима"ООД. Като последица от тези събрани доказателства били проверявани
множество дружества, част от които били съконтрахенти на „Ч. клима"ООД. При проверка на
извършените на „Ч. клима“ ООД данъчни ревизии било установено че: РА№**********/03.11.2009г. е отменен от Адм.
съд Варна. РА-03251100145/21.09.2011 год. /приложен в т.4
от делото/, който е потвърден по адм.д.№ 587/2012
год. /т.14, л.68/. В него са определени
данъчни задължения на дружеството по ЗДДС, по сделки с други доставчици, които
не са се състояли -"Комерс строй спед"ЕООД,
„Металстрой бизнес груп"ЕООД, „Делевейред Системпласт"ЕООД и „Соло
инвест 07"ЕООД
за периода
01.05.2009 год.-31.12.2010 год. Решението по това дело е влязло в сила на
05.11.2013г. и от този момент РА е станал необжалваем и подлежащ на изпълнение.
Сделките
с горепосочените дружества за доставка на ламарина на „Ч. клима“ ООД са инкриминирани по настоящето
обвинение. По отношение на подсъдимия Ч. е било повдигнато обвинение на
19.06.2017г., от който момент е придобил качеството на обвиняем.
По настоящото дело
гражданският ищец е предявил претенциите си в първото по делото съдебно
заседание, проведено на 24.10.2017г, когато е бил допуснат за съвместно
разглеждане гражданския иск. Доколкото съдът съобрази и т. 3 на ТР № 2/2012 на
ОСНК на ВКС, а именно: “ При направено възражение за изтекла погасителна
давност, съдът следва да се произнесе със съдебния си акт по
съществото на делото, след установяване на фактите във връзка с
възражението, изслушване на възражението на другата страна за неизтекъл
давностен срок, за неговото спиране или прекъсване и т. н. В
тези случаи е незаконосъобразно прекратяването на производството по иска с
определение“. Така съдът счете, че петгодишен давностен срок не е изтекъл към
датата на предявяване на иска- първото по делото съдебно заседание на
24.10.2017г. както съобразено с датата, на която съдебното решение по
обжалвания РА е станало окончателно, така и спрямо датата, на която е подс. Ч.
е бил привлечен като обвиняем- 19.06.2017г. По горните съображение счете че
извършителят на деликта не е станал известен на ЮЛ още към момента на
съставянето на ревизионния акт, каквато теза изтъква защитата на подсъдимия.
След като разгледа претенциите на ищеца срещу подсъдимия,
прие я за основателна и осъди подсъдимия с правно основание чл. 45 ЗЗД, както и
разноски върху уважената част на иска, изрично посочени в гражданскоосъдителната част на присъдата от
02.10.2018г.
Съобразно разпоредбата на чл. 189 ал.1
от НПК осъди подсъдимия да заплати сторените по делото съдебни разноски за
експертизи и вещи лица.
Водим от горното
съдът постанови присъдата си.
Съдия: