РЕШЕНИЕ
№ 2608
гр. София, 01.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ М. Г.
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно
наказателно дело № 20241110201546 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава III раздел V от ЗАНН
Образувано е по жалба на „АЛЕГРО-В“ ЕООД , ЕИК , седалище и адрес на
управление гр. С, ж.к. „М“, бл. , ап. , представлявано от В С Г, чрез адвокат Д. Г. Ц., САК,
против Наказателно постановление(НП) № 717892-F700117 от 10.08.2023г., издадено от Д
С. Т – Директор на офис „Младост“ в ТД на НАП София, с което на жалбоподателя
„АЛЕГРО-В“ ЕООД на основание чл. 355, ал.1 от КСО, за нарушение по чл. 5, ал.4, т.1 от
КСО във вр. с чл. 4, ал. 3, т. 1 от Наредба Н-13/17.12.2019г. за съдържанието, сроковете,
начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите за осигурените при тях
лица, както и от самоосигуряващите се лица е наложена имуществена санкция в размер на
500(петстотин) лева.
В жалбата се твърди, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно
и необосновано, поради съществени нарушения на процесуалния закон. Навеждат се доводи
за неяснота по отношение на авторството, на задължителни реквизити от НП и наличие на
пороци при формиране на волята от страна на административно-наказващия орган. Моли се
наказателното постановление да бъде изцяло отменено. В съдебно заседания
жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Д. Ц., която поддържа жалбата.
Претендира и разноски в минимален размер на адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна – Директор на ТД на НП – редовно призован, не се явява,
не изпраща представител. Не изпраща становище по основателността на жалбата.
1
Софийски районен съд 105ти с-в ,след като служебно провери обжалваното
наказателно постановление, съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема следното за установено от фактическа страна:
На 20.03.2023г. в офис „Младост“ при ТД на НАП София, находящ се в град София,
бул. „Цариградско шосе“ номер е била извършена проверка от свидетеля И. С. И., в
присъствието на свидетел, на дружеството „АЛЕГРО-В“ ЕООД с ЕИК , представлявано от
В С. Г. Поводът за образуване на проверката била неподадена декларация в срок – такава по
образец №6 за период от 01.08.2022г. до 31.08.2022г. В хода на проверката било установено
следното:
Дружеството – жалбоподател, в качеството си на работодател и осигурител, не е
изпълнило задължението си по чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО във вр. с чл.4, ал.3, т.1 от Наредба Н-
13/17.12.2019г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на
данни от работодателите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се
лица, като същото не е подало декларация по образец №6 за сумите за дължими
осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд,
здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за
фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ и данък по Закон за данъците
върху доходите на физическите лица за период месец 08.2022г. в законоустановения срок.
От проверката било установено, че дружеството подало декларация за период месец
08.2022г. на 25.01.2023г. , която била приета със съответен протокол с
№22000233154414/25.01.2023г. във връзка с Наредба Н-13/17.12.2019г. декларацията по
образец №6 следвало да бъде подадена най-късно до 26.09.2022г. , като Актосъставителят –
ссв И. И., приел че нарушението било извършено на 27.09.2022г. – датата, следваща датата,
до която дружеството е следвало да подаде декларацията по обр. 6 за месец 08.2022г.
Във връзка с направените констатации свидетелят И. съставил срещу дружеството –
жалбоподател акт за установяване на административно нарушение № F700117 от
20.03.2023г. , за нарушение по чл. 5, ал.4, т.1 от КСО във връзка с чл. 4, ал.3, т.1 от Наредба
Н-13/17.12.2019г.
Актът бил съставен в присъствието на лице, представляващо дружеството и още един
свидетел. Не били отразени възражения.
Въз основа на така съставения АУАН, на 10.08.2023г. административно-наказващият
орган, издал процесното наказателно постановление № 717892-F700117/10.08.2023г., с което
на основание чл. 355, ал.1 от КСО на дружеството-жалбоподател била наложена
имуществена санкция в размер 500(петстотин) лева. Наказателното постановление било
връчено на представител на жалбоподателя /управителя/ на 15.01.2024г.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа
на доказателствената съвкупност по делото(писмени и гласни доказателства), а именно :
приетите и приобщени по делото писмени доказателства, представени от административно-
наказващия орган, и по конкретно: АУАН № F700117/20.03.2023г., НП №
2
717892-F700117/10.08.2023г. , Справка за общите задължения на дружеството, актуална към
дата 31.01.2024г. , свидетелските показания на св. И. С. И., както и Заповед за назначаване
№ 1659/18.05.2009г.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните
правните изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано юридическо лице/чл. 59,ал. 2 ЗАНН/ срещу
подлежащ на обжалване административно-наказателен акт/чл. 58д, т. 1 ЗАНН/, и в
законоустановения 14-дневен срок/чл. 59, ал. 2 ЗАНН/, поради което са спазени
изискванията на чл.59ал.2 от ЗАНН /НП е получено на15.01.2024г., а жалбата е депозирана
на 29.01.2024г./, с оглед на което жалбата се явява процесуално допустима.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
инстанция по същество , с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното
приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя.
Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.
За да постанови Решението си съдът следва да обсъди всички основни въпроси,
а именно: наличието на административно нарушение, доказателствата относно субекта на
административното нарушение, административното наказание и реда , по който то е
наложено.
Съставеният АУАН и издаденото наказателно постановление са издадени от
компетентни органи/съгласно чл. 355, ал.5 КСО и Заповед №1659/18.05.2009г. на
Изпълнителния директор на НАП/.
Спазена е процедурата по издаване на АУАН и ПН. Съдът не намира за основателни
твърденията на жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения по следните
съображения : Нормата на чл. 34, ал. 1, изр. второ, предл. първо от ЗАНН постановява, че не
се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за
установяване на нарушение в продължение на три месеца от открИ.е на нарушителя или ако
са изтекли две години от извършване на данъчно нарушение. Критерият за преценяване
момента на открИ.е на нарушителя е обективен - това е моментът, в който оправомощените
да образуват административнонаказателно производство органи са констатирали
наличието на данни за извършено административно нарушение. Тези данни в конкретния
случай са станали известни именно в хода на извършената проверка, а не в по-ранен
момент. В този смисъл настоящата инстанция счита, че с пълни и достатъчно данни за
признаците на нарушението и нарушителя контролните органи са могли да разполагат, а и
обективно са разполагали, едва след извършената проверка, поради което и началният
момент, от който започва да тече три месечният срок, предвиден в чл. 34, ал. 1, изр. второ,
предл. 1 от ЗАНН, е моментът на приключване на инициираната проверка. В конкретният
случай това е датата на приключване на проверката - 20.03.2023г., от който момент започва
да тече и тримесечният срок за съставяне на АУАН. В конкретният случай АУАН е съставен
3
към датата на приключване на проверката – 20.03.2023г. НП е било съставено също в
законоустановения 6-месечен срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН , и е било връчено на 15.01.2024г.
С оглед горното, процесуални нарушения с оглед сроковете за съставяне на АУАН и
неговото връчване , както и за съставяне на НП не са нарушени. Дори и тази теза да не се
приеме, то най-ранния момент на узнаване от страна на контролните органи за
бездействието на жалбоподателя е датата на която е била подадена процесната декларация
25.01.2023г., като и в този случай актът за установяване е съставен в установения в чл. 34
ал.1 от ЗАНН тримесечен срок – 20.03.2023г., и в едногодишния също от извършване на
нарушението – 27.09.2022г.
По отношение на направените възражения за нарушение на разпоредбата на чл. 52
ЗАНН, а именно, че наказващият орган е длъжен да се произнесе в месечен срок от
получаване на преписката, съдът намира за неоснователни с оглед характера на срока по чл.
52 ЗАНН. Същият е инструктивен, а не императивен и неспазването му няма за последица
незаконосъобразност на наказателното постановление. Пропускането на този срок не отменя
задължението на наказващия орган да се произнесе по образуваната административно -
наказателна преписка, а след като е издадено наказателно постановление от значение за
неговата законосъобразност е спазването на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, по отношение на
който по – горе беше посочено, че е спазен.
Неоснователни са и доводите на жалбоподателя за нарушени процесуални правила във
връзка с формата на НП по чл. 57 ЗАНН. Относно твърденията за опорочаване на АУАН
чрез ръкописното изписване на санкцията и неполагане на подпис на лицето, изписало я не
намират законова опора. ЗАНН не предвижда изрично задължение санкцията да бъде
изписана по точно определен начин. Законът задължава административно-наказващият
орган да я посочи и тя обективно на фигурира в НП. Така чл. 57, ал. 1, т. 7 от ЗАНН указва,
че наказателното постановление трябва да съдържа вида и размера на санкцията. В
процесното НП фигурират както вида – имуществена санкция, така и нейният размер – 500
лв. Размерът е изписан четливо и с оглед фактът, че в жалбата си жалбоподателят правилно
я е посочил като такава, която оспорва, и не се е заблудил в нейния конкретен размер,
очевидно не е налице и нарушение на неговите права да разбере каква е наложената му
санкция. Няма и съмнения относно авторството на НП, с оглед подписът на АНО , положен
на страница 3 от процесното НП.
По отношение на допуснати нарушения на материалния закон, съдът намира, че такива
не са допуснати. Жалбоподателят е санкциониран за нарушение по чл. 5, ал.4, т.1 от КСО
във връзка с чл. 4, ал.3, т.1 от Наредба Н-13/17.12.2019г. Разпоредбата на закона гласи , че
Осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите
периодично представят в Националната агенция за приходите данни за осигурителния
доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския
пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно
осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите",
дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на
физическите лица - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване. А според наредбата
4
Декларация №6 се подава в съответната териториална дирекция на НАП за приходите от
работодателите осигурителите и техните клонове и поделения за дължимите осигурителни
вноски и вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" -
едновременно с подаване на декларация образец № 1. Нарушението , което е вменено на
жалбоподателя отговаря изцяло на фактическата обстановка, констатирана с АУАН № F-
700117/20.03.2023г. , възпроизведена и в НП № 717892-F700117/10.08.2023г. Нарушението е
надлежно описано от актосъставителя и възпроизведено от наказващия орган. В конкретния
случай жалбоподателят „АЛЕГРО-В“ ЕООД, в качеството си на работодател и осигурител,
не е изпълнил законовото задължение за подаване на декларация по образец 6 за период
месец 08.2022г./видно от справка за общите задължения/ , с което виновно е нарушил
разпоредбата на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. За това нарушение административно-наказващият
орган ,при приета от него идентична фактическа обстановка, правилно е санкционирал
дружеството на основание чл. 355, ал. 1 КСО, който гласи, че за нарушение по чл. 5 , ал. 4 ,
т. 3 от КСО , на нарушителят се налага имуществена санкция в размер от 500 до 5000 лева. В
конкретния случай наложената санкция в размер 500 лева е в допустимите от закона
граници и в минимален размер, като по този начин не е налице допуснато нарушение от
страна на наказващия орган при определянето й.
Съдът следва да отхвърли направеното от жалбоподателя искане за присъждане в
негова полза на разноски за адвокатско възнаграждение. Правното основание за това е чл.
143, ал. 3 вр. ал. 1 от АПК.
Водим от горните мотиви, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №717892-F700117/10.08.2023г. на Директора
на ТД на НАП гр. София, с което на „АЛЕГРО-В“ ЕООД , ЕИК , седалище и адрес на
управление гр. С, жк. М , бл. , ап. , представлявано от Виктор Стефанов Георгиев, ЕГН
**********, е наложена имуществена санкция в размер на 500/петстотин/ лева на основание
чл. 355, ал. 1 КСО/Кодекс за социално осигуряване/, за нарушение по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО
във връзка с чл. 4, ал. 3, т. 1 от Наредба Н-13/17.12.2019г. , като правилно и
законосъобразно.
ОСТАВЯ без уважение искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София град, в
14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено по реда на глава XIIот АПК, на
касационните основания предвидени в НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5