Р Е Ш Е Н И Е
№ 208
гр. Пловдив, 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, VII състав, в открито
заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
при секретаря Христина Николова, като разгледа докладваното от председателя
Мариана Шотева адм. дело № 2542 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на Д.Г.М., ЕГН ********** ***, против Решение №
2153-15-304/26.08.2021 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е оставена
без уважение негова жалба с вх. № 1012-15-424/прот. № N01195/12.08.2021 г. срещу Разпореждане № **********/прот. № N01195/26.05.2021 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на
НОИ – Пловдив.
Жалбоподателят, чрез пълномощник адв. Б., счита, че издаденото решение е
незаконосъобразно, поради което настоява за отмяната му. Твърди се, че
неправилно е определена датата на отпускане на ЛПОСВ, неправилно е определен
индивидуалният коефициент, а от там и размера на отпуснатата ЛПОСВ и не на
последно място възражения са изложени и досежно незачитане на осигурителен стаж
като самоосигуряващо се лице за периода 04.10.2015 г. – 31.12.2015 г. Претендират
се сторените по делото разноски.
Ответникът – Директор на ТП на НОИ – Пловдив чрез процесуален представител
юриск. П. оспорва жалбата като неоснователна. Съображения по същество са
изложени в депозирано по делото становище. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Административен съд – Пловдив, VII състав, след
като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства, намира за установено следното.
Решението е обжалвано от лице с правен интерес и в предвидения за това
14-дневен срок, поради което жалбата е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество същата
е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения.
Със заявление вх. № 2113-15-426 и вх. № 2113-15-427 от 31.01.2019 г. от М.
чрез пълномощник Ч.С.А. (съгласно пълномощно на л. 35) е поискано отпускането
на: „…лична пенсия и/или добавка от
починал съпруг/а за ОСВ чл.9А“. Избран е за целите на изчисляване на
размера на пенсията осигурителният доход за следните три последователни години
от последните 15 години осигурителен стаж до 1 януари 1997 г.: от 01.01.1990 г.
до 31.12.1992 г. или от 01.10.1982 г. до 30.09.1985 г. Лицето е декларирало, че
има осигурителен стаж, придобит в друга държава – Англия. В заявлението е
посочено, че към него са представени: Военна книжка № 788692/1973 г. (л.
125-127); Трудова книжка № 1453/01.01.1980 г. (л. 128-134); Осигурителни книжки
от 08.10.2018 г. и 06.11.2018 г. (л. 51-62); Формуляр „Проучване на молба за
пенсия за старост“, ведно с декларация за настоящ адрес и документи за положен
стаж в Англия на чужд език (л. 37-44); Удостоверение обр. УП-2 изх. №
006265/12.10.2018 г., издадено от „ВМЗ“ ЕАД (л. 45-46); Удостоверение обр. УП-2
изх. № ФС-24.01.9300349/22.10.2018 г., издадено от РУ ЮЦР на Български пощи
Пловдив (л. 47-48).
Във връзка с така подаденото заявление с писмо изх. № 2113-15-426#1 и #2 от 26.02.2019 г. на Началник на отдел „Пенсии“, е изискано от Началник на
отдел „КПК“ установяване на данните за осигурителния стаж и доход, върху който
са внесени дължимите осигурителни вноски от самоосигуряващото се лице Д.Г.М. за
периодите: от 01.01.2016 г. до 30.01.2019 г. вкл. в „Братя Митови 1886“ ООД; от
11.10.2010 г. до 30.01.2019 г. вкл. във „Виното“ ООД и от 01.01.2007 г. до
30.01.2019 г. вкл. в ЕТ „Д.М. – фамилия“, съдържащи се в информационната
система/регистри на НОИ. Копие от искането е изпратено и до жалбоподателя (л.
87).
След извършена проверка в ИС и извлечени данни от регистрите на НОИ,
данните от която са обективирани в Констативен протокол №
КВ-5-15-00534776/08.03.2019 г., като е издадена и Служебна бележка изх. №
2113-15-426#4 от 14.03.2019 г. за осигурителния стаж/доход на самоосигурявящото се лице
М. с посочено ЕГН (л. 83-84). А от М. е депозирана декларация от 15.05.2019 г.,
в която същият е декларирал, че няма осигурителна книжка за периода 02.08.1993
г. – 31.12.2006 г. от фирма „Д. М. – фамилия“ и не се е осигурявал за този
период (л. 82 и л. 86).
С писмо изх. № 2113-15-426#7 и #8 от 25.05.2019 г. на Началник на отдел „Пенсии“ е изискано от Началник на
отдел „КПК“ установяване на данните за осигурителния стаж и доход, върху който
са внесени дължимите осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице в „Д.М. –
фамилия“ за периода от 01.01.1997 г. до 31.12.2006 г. вкл. и в „Братя Митови
1886“ ООД за периода от 01.01.2019 г. до 31.01.2019 г. вкл. Копие от писмото е
изпратено и до жалбоподателя (л. 106). В тази връзка е извършена проверка в ИС
и извлечени данни от регистрите на НОИ, констатациите от която са обективирани
в Констативен протокол № КВ-5-15-00569913/23.05.2019 г., входиран в ТП на НОИ –
Пловдив на 29.05.2019 г. (л. 88-89).
С писмо изх. № 2113-15-427#1/31.05.2019 г. е
отправено искането за проучване на молба за пенсия за старост до
Административна комисия за социална сигурност на работници мигранти и до
Административна комисия за координация на системите за социална сигурност (л.
90-97), в отговор на което са постъпили формуляри Е 001 UK, Е 205 UK и Е 210 UK (л. 98-104), като е констатирано, че от Английската
компетентна институция е потвърден стаж във Великобритания за периода от
01.12.2007 г. до 31.12.2018 г. като наето лице. Същевременно, съгласно
представените от лицето осигурителни книжки и Служебна бележка №
2113-15-426/14.03.2019 г., издадена от отдел „КПК“ при ТП на НОИ – Пловдив, за
периода 01.12.2007 г. – 31.12.2018 г. на М. е заверен осигурителен стаж като
самоосигуряващо се лице. В тази връзка и от ТД на НАП – Пловдив с писмо изх. №
2113-15-426#12 от 12.11.2020 г. е изискано определяне на приложимото законодателство за
лицето Д.М. – българското или английското за периода от 01.12.2007 г. до
31.12.2018 г. и прилагане на разпоредбата на чл. 13, § 1 от Регламент (ЕО) №
883/2004 г. на Европейския парламент и на Съвет за координация на системите за
социална сигурност, във връзка с чл. 11 от Регламент (ЕО) № 987/2009 г. Копие
от искането е изпратено и на жалбоподателя (л. 105).
В отговор с писмо, входирано в ТП на НОИ – Пловдив с вх. № 9101-15-93/19.01.2021
г., зам.-директор на ТД на НАП – Пловдив за процесните периоди временно е
определил спрямо жалбоподателя като приложимо осигурителното законодателство на
Великобритания на основание чл. 16 от Регламент (ЕО) № 987/2009 г. В писмото е
указано, че временното определяне на приложимото законодателство става
окончателно в случай, че до два месеца след информирането на компетентните
институции на заинтересованите държави-членки, няма постъпил отговор за
промяна. Копие от писмото е изпратено и на жалбоподателя (л. 108-110).
Последвало е изпращането на Уведомително писмо № 2113-15-426#13/16.02.2021 г. до М. (л. 117), с което същият е уведомен, че към датата
на подаване на заявлението за отпускане на ЛПОСВ по представените документи
и/или по данните от ИС на НОИ (данни по чл. 5, ал. 4 от КСО), е зачетен
осигурителен стаж, както следва: осигурителен стаж от Втора категория труд – 00
г., 00 м. и 00 дни; осигурителен стаж от Трета категория труд – 20 г. 09 м. и
26 дни; на основание чл. 104 от КСО общ осигурителен стаж, превърнат към Трета
категория труд – 20 г. , 09 м. и 26 дни; осигурителен стаж, положен на територията
на Великобритания – 15 г. 04 м. и 28 дни; навършена възраст към 31.01.2019 г.
(дата на заявлението) – 64 г. 02 м. и 17 дни. С оглед на така установеното,
лицето е уведомено, че към датата на подаване на заявлението, не му достига
осигурителен стаж за придобиване на право на ЛПОСВ по чл. 68, ал. 1 – 2 от КСО
в размер на 02 г. 05 м. и 06 дни. Цитирана е разпоредбата на чл. 9а, ал. 2 от КСО и на лицето е указано, че в 14-дневен срок от получаване на писмото, следва
да внесе изчислената сума за осигурителни вноски за недостигащия стаж в размер
на 3 758,04 лв., както и че в случай, че до изтичане на предоставения срок
не внесе осигурителните вноски по чл. 9а, ал. 3 от КСО, ще бъде постановено
разпореждане за отказ за отпускане на ЛПОСВ на основание чл. 98, ал. 1 от КСО,
във връзка с чл. 45а, ал. 6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж
(НПОС).
В указания срок жалбоподателят е внесъл посочените осигурителни вноски за
недостигащ осигурителен стаж по чл. 9а, ал. 2 от КСО (л. 78-81).
След извършена проверка на приложените към заявлението документи и по-конкретно
на представената трудова книжка, е възникнала необходимост от представянето на
обр. УП-2 от „АБА“ АД – Карлово за периода 01.07.1994 г. – 30.12.1995 г. с
данни по месеци за формиране на базисен период, както и обр. УП-2 от „Бианки“
АД – Карлово за периода 01.01.1996 г. – 31.12.1996 г. с данни по месеци за
формиране на базисен период. В тази връзка и до лицето е отправено искане с
изх. № 2113-15-426#18 от 26.03.2021 г., в което му е
указано представянето на документите в едномесечен срок, както и че на
основание чл. 36, ал. 2 от АПК, страните следва да оказват съдействие на органа
при събирането на доказателства и че на основание чл. 1, ал. 5 от НПОС, след
изтичане на едномесечния срок, длъжностното лице, на което е възложено
ръководството по пенсионното осигуряване, ще издаде разпореждане въз основа на
наличните редовни документи и на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО (л.
118-121).
В отговор от М. е входирано заявление от 29.04.2021 г., в което е декларирал,
че не може да представи обр. УП-2 за 1996 г., тъй като фирмата е закрита, също
така не може да представи УП-2 от 01.07.94 г. до 30.12.95 г., данни по месеци
по същите причини (л. 77).
В тази връзка и с Разпореждане № ********** по Протокол № N01195/26.05.2021 г. на лицето е отпусната ЛПОСВ от 31.01.2019 г. пожизнено по чл. 68, ал. 1
– 2 от КСО във връзка с § 22ц, ал. 1 от ПЗР на КСО и във връзка с Регламент на Съвета (ЕО) № 883/2004
г., по заявление, подадено на 31.01.2019 г. и навършена възраст 64 г. и 2 м.
при: осигурителен стаж от Трета категория труд – 20 г. 09 м. и 26 дни;
осигурителен стаж по чл. 9а, ал. 2 от КСО – 02 г. 05 м. и 06 дни; на основание
чл. 104 от КСО общ осигурителен стаж, превърнат към Трета категория труд – 23
г. 03 м. и 02 дни; осигурителен стаж за право на пенсия, положен в чужбина – 15
г. 04 м. и 28 дни; осигурителен стаж за определяне размера на пенсията, положен
в чужбина – 15 г. 04 м. и 28 дни.
Определен е индивидуален коефициент 1.306, както следва: изчислен по реда
на чл. 70, ал. 4-7, ал. 10, т. 1 и ал. 11 от КСО, съгласно нормативната уредба,
приложима до 01.01.2019 г. – за периода 01.01.1990 г. – 31.12.1992 г. общо
брутно трудово възнаграждение (осигурителен доход) 57 967,00 лв. и 01.01.1997
г. – 30.06.1997 г., от който осигурителен доход за периода 358 290,00 лв.
и общо брутно трудово възнаграждение (осигурителен доход) – 358,29 лв. – индивидуален
коефициент 1.306; индивидуален коефициент, изчислен по реда на чл. 70, ал. 8-9,
ал. 10, т. 2 и ал. 11 от КСО, съгласно нормативната уредба, приложима след
31.12.2018 г. – за периода 01.07.1994 г. – 30.06.1997 г. общ осигурителен доход
за периода от 01.07.1994 г. до 31.12.1996 г. – 87 495,00 лв., общ
осигурителен доход за периода от 01.01.1997 г. до 30.06.1997 г. – 358,29 лв.
Индивидуален коефициент, съгласно чл. 70, ал. 9, изр. първо и второ от КСО –
0.4019; на основание § 22ц, ал. 1 от ПЗР на КСО, след извършена преценка за
по-благоприятен размер на индивидуалния коефициент, е установено, че
индивидуалният коефициент, изчислен по реда на чл. 70, ал. 4-7, ал. 10, т. 1 и
ал. 11 от КСО, е по-благоприятен за лицето, поради което размерът на пенсията,
е определен с индивидуален коефициент – 1.306.
Определен е размер на пенсията 539,27 лв., като считано от 01.07.2020 г. на
основание чл. 100 от КСО е осъвременен и е в размер на 575,40 лв.
Мотивирано е, че за периода от 01.07.1994 г. до 30.06.1997 г. е взета
предвид минималната работна заплата, тъй като представеният обр. УП-2 не е
оформен по надлежния ред (л. 139-140).
Недоволен от така постановеното разпореждане, М. го е оспорил пред
горестоящия в йерархията административен орган, който с Решение № 2153-15-304/26.08.2021
г. го е потвърдил (л. 143-144). За да постанови оспореното пред настоящата
инстанция решение, Директорът на ТП на НОИ - Пловдив е приел следното от
фактическа и правна страна:
Със Заявления вх. № 2113-15-426/31.01.2019 г. и вх. №
2113-15-427/31.01.2019 г. М. е направил искане за отпускане на ЛПОСВ във връзка
с чл. 9а от КСО от България и Великобритания, като е декларирал, че има положен
стаж на територията на Великобритания и към датата на заявлението има навършена
възраст 64 г. 02 м. и 17 дни. Съгласно приложените български документи за стаж,
е установен български стаж за времето от 02.10.1973 г. до 01.07.1997 г. с
прекъсване по условията на Трета категория труд с продължителност 20 г. 09 м. и
26 дни и от 01.12.2007 г. до 31.12.2018 г. с продължителност 11 г. и 1 месец.
Компетентната институция на Великобритания с формуляр Е 205 UK от 09.11.2019 г. е потвърдила периодите на осигуряване от 06.04.1970 г. до
08.11.1970 г., от 06.04.1999 г. до 05.04.2000 г. и от 06.04.2005 г. до
05.04.2019 г. с обща продължителност 813 седмици за право и размер на пенсия.
За периодите от 01.12.2007 г. до 31.12.2018 г. е установено дублиране на
осигуряването на територията на двете държави – като наето и самостоятелно
заето лице във Великобритания и самостоятелно заето лице в България. Предвид
посоченото и след получаване на писмо изх. № 05-03-251/18.01.2021 г. на ТД на
НАП – Пловдив относно приложимо законодателство, в рамките на административното
производство дублираните периоди са зачетени за английски стаж, тъй като
съгласно чл. 13, § 2а и чл. 13, § 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г., лицето е
упражнявало трудова дейност на територията на Великобритания. До датата на
заявлението за пенсия, зачетеният английски стаж за право и размер на пенсията
е установен такъв от 15 г. 04 м. и 28 дни.
Във връзка с обстоятелството, че българският стаж не е бил достатъчен за
придобиване право на пенсия по българското законодателство, на основание чл. 6
от Регламент )ЕО) № 883/2004 г. преценка на правото на пенсия за ОСВ е
извършена при сумиране на стажа на лицето на територията на двете държани – в
България – 20 г. 09 м. и 26 дни и във Великобритания – 15 г. 04 м. и 28 дни,
или общ стаж от 36 г. 02 м. и 23 дни. Цитирани са разпоредбите на чл. 68, ал. 1
– 2 от КСО (относима за 2019 г.) и чл. 9а, ал. 2 от КСО и като е прието, че М.
е навършил изискуемата възраст съгласно КСО (64 г. и 2 м.), но общо положеният
от него стаж на територията на двете държави, е под изискуемия по българското
законодателство (38 г. и 08 м.), е приложена процедурата по чл. 9а, ал. 2 от КСО и в уведомително писмо № 2113-15-426-13/16.02.2021 г. е записана
продължителността на недостигащия стаж – 02 г. 05 м. и 06 дни и неговата левова
равностойност – 3 758,04 лв., като писмото е връчено лично на М. на 16.02.2021
г., който в установения срок е внесъл посочената по-горе сума за осигурителни
вноски за недостигащия стаж за право на пенсия, поради което и е прието, че
съобразно цитираните разпоредби, правилно ЛПОСВ е отпусната считано от датата
на заявлението, а именно 31.01.2019 г.
На следващо място е посочено, че в заявлението си жалбоподателят е изразил
желание за преценка на по-благоприятен размер по стара методика между доход за
базисен период от 01.01.1990 г. до 31.12.1992 г. и от 01.10.1982 г. до
30.09.1985 г., като към документите за пенсия е приложено удостоверение обр.
УП-2 № ФС-24.01.9300349/22.10.1990 г., издадено от осигурител РУ ЮЦР на
Български пощи с доход за времето от 01.01.1990 г. до 31.12.1992 г., обр. УП-2
№ 006265/12.10.2018 г. от осигурител „ВМЗ“ ЕАД – Сопот с доход за времето от
01.10.1982 г. до 30.09.1985 г. и обр. УП-2 без изходящ номер от осигурител
„АБА“ АД гр. София с общ доход за времето от 01.01.1993 г. до 31.12.1995 г. (л.
49-50). Направена е преценка за по-благоприятен базисен период от посочените
два периода в заявлението за пенсия УП-2, при което е установено, че
по-благоприятен за лицето е базисният период от 01.01.1990 г. до 31.12.1992 г.,
тъй като определеният от неговия доход индивидуален коефициент 1.406 е по-висок
от коефициента, изчислен от доход за времето от 01.10.1982 г. до 30.09.1985 г. –
1.279. С оглед на това, индивидуалният коефициент по старата методика е
изчислен с доход за времето от 01.01.1990 г. до 31.12.1992 г.
Мотивирано е, че с писмо изх. № 2113-15-426-18/26.03.2021 г. лицето е
уведомено за необходимостта от представяне на документ, издаден коректно с
изходящ номер от осигурител „АБА“ АД гр. София, в който да бъдат посочени и
помесечните суми за времето от 01.07.1994 г. до 31.12.1995 г., както и такъв
документ с месечни суми от осигурител „Бианки“ АД Карлово за времето от
01.01.1996 г. до 31.12.1996 г. Информацията е била необходима на пенсионния
орган с цел прилагане на новата методика на изчисляване на индивидуален
коефициент и размера на пенсията с начална дата след 01.01.2019 г. Със
заявление от 29.04.2021 г. М. е уточнил,
че не може да представи исканите документи, поради което и при определяне на
индивидуален коефициент на пенсия по нова методика за посочените периоди, е
използвана минималната работна заплата за страната. Констатирано е, че в срока
по чл. 99, ал. 3 от КСО не са представени доказателства за доход за посочените
периоди, а в жалбата си М. е уточнил, че продължава да се осигурява във
Великобритания, което обстоятелство е прието, че не може да промени
съдържанието на обжалваното разпореждане, което е прието за правилно
постановено, поради което жалбата е оставена без уважение.
В хода съдебното производство като доказателства по делото са приети: копие
на Диплома № 006058 от 19.05.1978 г., издадена от Полувисш институт по
съобщенията, представено от жалбоподателя с молба от 03.12.2021 г. (л. 29);
копия на ведомости за заплати, касаещи „АБА“ АД и „Бианки“ АД за периода 1995
г. – 1997 г., представени от жалбоподателя с молба от 23.02.2022 г. (л.
156-185), оспорени от ответника; Справка с изх. № 1029-15-17715/11.05.2022 г.,
издадена от Началник на отдел ООА при ТП на НОИ – Пловдив в оригинал, Сведение
за регистрация на осигурителя „Бианки“ АД от 25.04.1995 г. – в заверено копие и
Решение № 4305/21.04.1995 г. по гр. дело № 2438/1995 г. на ПОС – в заверено
копие, представени от ответника с молба от 03.06.2022 г. (л. 238-241); писмо с
изх. № 1029-21-4706#3/11.05.2022 г. на ТП на НОИ – София-град
в заверено копие, представено от ответника с писмо от 08.08.2022 г. (л.
250-253); 2 бр. удостоверения, издадени на трето лице, разпитано по делото като
свидетел (л. 258-260).
Изслушано и прието е заключение по допуснатата съдебно-икономическа експертиза,
неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно и безпристрастно
изготвено, като същото ще бъде обсъдено при необходимост по-долу в решението.
Като свидетел по делото е разпитан Г.Б.Д., от показанията на който се установява,
че е работил заедно с жалбоподателя в офиса на „АБА“ АД, двамата са изпълнявали
различни длъжности – били са директори и от там се познават, като след известен
период от време жалбоподателят е напуснал, а свидетелят е останал – той лично е
работил от 01.01.1993 г. до 01.08.2001 г. като търговски директор. Свидетелят
не си спомня жалбоподателят кога точно е напуснал, но до момента, в който е
работил, е бил административен директор и е напуснал преди него. Като длъжности
сочи, че всеки е изпълнял своите си задължения, но като заплати са били еднакви
и когато са получавали трудови възнаграждения, са се подписвали на ведомости –
имало е ведомости и непрекъснато е имало проверки. Ведомостите са се подписвали
и след това администрацията е правела осигурителните вноски. Докато свидетелят
е бил в това дружество, всичко се е изпълнявало, след това седалището се е
преместило в София и свидетелят не знае там какво е ставало, защото е напуснал.
Съдът приема свидетелските показания за логични, последователни и почиващи на
непосредствени впечатления и спомени на свидетеля, като същите ще се преценяват
от съда, с оглед на всички други данни по делото.
На основание чл. 176 от ГПК от жалбоподателя са дадени обяснения, които са
в насока, че е напуснал фирмата (не посочва коя точно) през 1997 г.,
собствениците на четири акционерни дружества са били едни и същи и
жалбоподателят е бил административен директор на четири дружества. В „АБА“ АД е
започнал, след това са се създали другите три дружества, той е отговарял за финансите
и администрациите и шефът е решил, че трябва да бъде назначен в „Бианки“ АД,
която е била като холдинг. В един момент фирмите започнали да се разделят между
членовете на семействата и жалбоподателят е бил върнат в „АБА“ АД, окончателно
от 01.07.1987 г. е напуснал и на 17.07. е заминал в Лондон, като през това
време фирмите са били закрити и изпълнителният директор Г. Д. е подготвил папка
(на жалбоподателя) с документи. През 2000 г. жалбоподателят се е върнал в
България и по-късно тази папка му е била предоставена, там е видял, че има
ведомости за заплати и е решил, че може да ги предостави, като посочва, че
оригиналите са в досието на фирмата, а на него са му предоставени копия. Никой
не му ги е искал, затова не ги е представил. Твърди, че е подал документи на
фирма и не е имал кореспонденция с НОИ. Има решенията, с които е назначаван във
фирмата, като става въпрос пак за копия. Една част от оригиналите на
ведомостите твърди, че ги е писал той, тъй като няма кой друг да ги подпише.
Акционерното дружество се проверява от експерт-счетоводител и не може да мине
нередовен документ. От копията може да се види дали жалбоподателят ги е
подписал. Посочва, че е предоставил УП-2. Документите са били събрани в една
папка така, както му ги е дал изпълнителният директор, УП-тата си ги е правил
той. Не си спомня какво са му искали, но с което е разполагал, го е представил.
Така дадените обяснения отново ще бъдат преценени от съда с оглед на всички
обстоятелства по делото.
Други доказателства в хода на съдебното производство не се ангажираха от
страните.
При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни
изводи.
Оспореният административен акт – решението на Директора на ТП на НОИ –
Пловдив е постановен от материално компетентен орган и в изискуемата от закона
форма. Процесното разпореждане е издадено в хода на административно
производство, което е приключило с постановяване на предвидения в чл. 98, ал. 1,
т. 1 от КСО административен акт от компетентен орган. В конкретния казус
съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства налага да се приеме,
че фактическите констатации на органите на НОИ са истинни, а направените въз
основа на тях правни изводи, са съответни на материалния закон. В пълнота е
спазена целта, която преследва законът с издаването на актове от категорията на
процесния такъв.
Не е спорно между страните, че в заявлението си за отпускане на ЛПОСВ
жалбоподателят е посочил единствено разпоредбата на чл. 9а от КСО. А видно от
приложенията към заявлението, липсва представен документ за заплатени
осигурителни вноски за зачитане на осигурителен стаж в хипотезата по чл. 9а,
ал. 1 от КСО, т.е. липсва удостоверение по чл. 45, ал. 1 от НПОС. Заявление в
подобен вид е допустимо в хипотезата по чл. 9а, ал. 2 от КСО, редът за
заплащане на осигурителния стаж при която се подчинява на правилата по чл. 45а
от НПОС за предварителна преценка на недостигащия осигурителен стаж, в рамките
на която органът дължи уведомление до лицето за недостигащия стаж. В този
смисъл и доколкото от страна на жалбоподателя нито се твърди, нито се
представят доказателства да е извършил плащане на осигурителни вноски, то
следва да се приеме, че приложение следва да намери хипотезата на ал. 2, както
правилно е приел и административният орган. В тези случаи, съгласно ал. 4 недостигащият
осигурителен стаж се преценява към датата на заявлението и пенсията се отпуска
от датата на заявлението, след като са внесени дължимите осигурителни вноски. В
конкретния случай, с нарочно разпореждане жалбоподателят е уведомен за
недостигащия му стаж, както и за размера на дължимите осигурителни вноски,
които той е внесъл в указания му срок, поради което правилно и законосъобразно
органът е отпуснал ЛПОСВ от 31.01.2019 г. – датата на депозиране на
заявлението.
Що се касае до твърденията на жалбоподателя, че не е внесъл предварително
осигурителни вноски, тъй като не е знаел колко точно е недостигащият му стаж, е
достатъчно да се посочи, че с разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от НПОС е
предвидено, че когато времето по ал. 1 включва периоди, зачетени за
осигурителен стаж на друго основание, лицето може да поиска възстановяване на
сумите от внесените осигурителни вноски за тези периоди по реда на чл. 129 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс въз основа на разпореждане, издадено
по чл. 98, ал. 1 КСО. Т.е. дори и да не е знаел какъв е точният размер на
недостигащия му стаж, жалбоподателят, в случай, че е желаел приложение на
хипотезата на чл. 9а, ал. 1 от КСО, е следвало да внесе предполагаемият от него
размер осигурителни вноски, за които в случай, че се окажат надвнесени, е
разполагал с възможността да поиска да му бъдат върнати. Ето защо, наведените в
тази връзка възражения, съдът намира за неоснователни.
По отношение на следващото възражение, а именно, че в периода 04.10.2015 г.
– 31.12.2015 г. жалбоподателят е бил осигуряван както като наето лице във
Великобритания, така и като самоосигуряващо се лице в България, следва да бъде
съобразено на първо място, че се касае за осигурителен стаж, положен в две
различни държави-членки на ЕС, поради което и приложение следва да намерят
разпоредбите на Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета
от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност и Регламент
(ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009
година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за
координация на системите за социална сигурност. Така, съгласно чл. 12, § 1 и §
2 от Регламент (ЕО) № 987/2009, за целите на прилагането на член 6 от основния
регламент компетентната институция се свързва с институциите на
държавите-членки, чието законодателство също се е прилагало спрямо съответното
лице, с цел установяване на всички периоди, завършени съгласно тяхното законодателство.
Съответните периоди на осигуряване, заетост, самостоятелна заетост или
пребиваване, завършени съгласно законодателството на държава-членка, се
прибавят към тези, завършени съгласно законодателството на всяка друга
държава-членка, доколкото това е необходимо за целите на прилагането на член 6
от основния регламент, при условие че тези периоди не съвпадат. В
конкретния случай, както правилно е приел административният орган, по отношение
на жалбоподателя за сочения период е приложимо английското законодателство,
поради което и няма как да бъде взет предвид и периодът, в който лицето се е
самоосигурявало в Република България. Друг е въпросът, че дори и този стаж да
бъде взет предвид, то същият би бил приет само за извършване на преценка за
правото на пенсия, без да окаже влияние върху нейния размер. Казано по друг
начин, прибавянето и на този стаж би намалило единствено размера на
недостигащия стаж, а от там и размера на дължимите осигурителни вноски по чл.
9а, ал. 2 от КСО.
Правилно, според настоящия съдебен състав е определен и индивидуалният
коефициент на жалбоподателя.
Документът, който е необходим за изчисляване на размера на пенсията за
работещите по трудови правоотношения, е удостоверението обр. УП-2. В него се
посочва брутното трудово възнаграждение, върху което са правени осигурителните
вноски за посочените от лицето 3 последователни години. При изготвянето му
следва да се спазват изискванията на чл. 40 и сл. от НПОС. Удостоверенията обр.
УП-2 се издават от учрежденията, предприятията и организациите, в които е
придобит осигурителният стаж. Такъв документ могат да издават и териториалните
поделения на НОИ, които съхраняват разплащателните ведомости за придобития
трудов стаж и осигурителен доход.
В чл. 1 от НПОС е установено, че пенсиите и добавките към тях се отпускат и
изплащат въз основа на писмено заявление по образец, утвърден от управителя на
Националния осигурителен институт (НОИ), към което се прилагат всички
необходими оригинални документи, а за случаите, при които се прилагат
разпоредбите на международен договор в областта на социалната сигурност -
заверени от съответната компетентна институция копия на такива документи. В чл.
40, ал. 2 от НПОС е разписано, че осигурителният доход, върху който са внесени
или дължими осигурителни вноски, се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО или с осигурителна книжка, както и с документ по утвърден образец.
Осигурителният доход за времето, през което е получавано обезщетение от
държавното обществено осигуряване, изплащано от териториалното поделение на
НОИ, се установява с данни от информационната система на НОИ.
Съгласно ал. 3 на чл. 40 от НПОС документите по ал. 1 и 2 се издават въз
основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и
договори за възлагане на труд. В случаите, когато документите по ал. 3 липсват,
намира приложение ал. 5 на чл. 40 от НПОС, която дава възможност на
осигурителите или техните правоприемници по изключение да издават удостоверения
за осигурителен стаж и трудово възнаграждение или за осигурителен доход и въз
основа на други автентични документи, щом те съдържат достатъчно данни за
осигурителния стаж и за осигурителния доход. Трудовата книжка е документ за
установяване на трудовия стаж, но не и за осигурителния доход. Приложената
трудова книжка не представлява документ, който по изключение на основание чл.
40, ал. 5 от НПОС може да служи като доказателство за установяване на
осигурителен доход. С трудовите договори (заповеди за назначаване) и
споразуменията към тези договори може да са доказва заеманата длъжност и
изпълняваната работа във връзка с категоризирането на труда, но не може да се
удостоверява осигурителен доход. С такива документи може да се удостоверяват
само факти, свързани с трудовото правоотношение, но не може да се установява
осигурителен доход, защото удостоверение обр. УП-2 няма да отговаря на
разплащателните ведомости. Освен това, ответният административен орган не може
да издаде удостоверение обр. УП-2 след като не е получил за съхранение
разплащателните ведомости от въпросните осигурители, в каквато връзка са налице
нарочни доказателства.
От страна на жалбоподателя е представено удостоверение обр. УП-2 от „АБА“
АД, удостоверяващо, че за периода 01.01.1993 г. – 31.12.1995 г. е заемал
длъжност административен директор, за който период е получил брутно трудово
възнаграждение от 283 000 лева, а за периода 01.01.1997 г. – 30.06.1997 г.
– 417 000 лева (л. 49-50). Същото обаче не отговаря на изискванията на чл.
40 и сл. от НПОС. В тази връзка и от лицето е изискано представянето на обр.
УП-2 с данни по месеци за формиране на базисен период, в отговор на което
същият е заявил, че не може да представи такива, тъй като осигурителите са
закрити. Към датата, на която е декларирал, че не разполага с такива, а именно
29.04.2021 г., съгласно дадените в о.с.з. обяснения, жалбоподателят би следвало
да е разполагал с представените ведомости за заплати, но няма данни да е
уведомил за това органът на пенсионното осигуряване, въпреки че му е указано,
че при неоказване на съдействие на органа при събирането на доказателства, ще
бъде издадено разпореждане въз основа на наличните редовни документи и на
данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. В този смисъл и поради липсата на
информация за размера на осигурителния доход за спорния период,
административният орган правилно е зачел стажът при спорните осигурители „АБА“
АД и „Бианки“ АД, който е бил надлежно заверен в трудовата книжка, но е
приложил разпоредбата на чл. 40, ал. 7 от НПОС, съгласно която, когато няма
данни за осигурителния доход за определен период към датата на подаване на
заявлението за пенсия, размерът на пенсията се определя въз основа на
минималната работна заплата, установена за страната за съответния период. Все в
тази насока следва да се посочи, че и в хода на административното обжалване от
страна на жалбоподателя не са представени доказателства за доход за спорния
период 01.07.1994 г. – 30.06.1997 г., като тук е мястото да се посочи, че в
случай, че това бе сторено, за ответния административен орган би възникнало
задължението по чл. 99, ал. 3 от КСО, а именно да отмени оспореното пред него разпореждане
и/или да го измени от датата на отпускането на ЛПОСВ. В този смисъл и
неоснователни са възраженията, че на лицето не е предоставена възможност да
представи доказателства, съответно че е налице нарушение на разпоредбите на чл.
чл. 6, чл. 9 и чл. 36 от АПК, както и на чл. 108 от КСО. Видно от представената
административна преписка, на всеки един етап от административното производство
заявителят е бил надлежно уведомяван за всяко едно извършвано действие, в т.ч.
за необходимостта от представяне на едни или други доказателства.
По отношение на представените едва в хода на съдебното производство копия
на разплащателни ведомости, оспорени от ответника, е необходимо да се посочи,
че от една страна от същите не става ясно от кого са издадени и кое точно
дружество касаят, а от друга, данните в същите не съответстват и на отразеното
в трудовата книжка, а така също и на представеното обр. УП-2. Достатъчно в тази
връзка е да се посочи, че за м.01.1995 г., когато жалбоподателят би следвало да
е работил в „АБА“ АД, в трудовата книжка е отразено получено възнаграждение в
размер на 7 600 лева, а в така представените ведомости – 8 000 лева.
По идентичен начин стои въпросът и с възнагражденията за м.04.1997 г.,
м.05.1997 г. и м.06.1997 г., за които в трудовата книжка е отразена заплата от
70 000 лева, а във ведомостите са посочени заплати от 90 000 и
100 000 лева. Отделно от това, прави впечатление, че в представеното
удостоверение обр. УП-2 е отразено, че в периода 01.01.1997 г. – 30.06.1997 г.
жалбоподателят е работил в „АБА“ АД при положение, че в трудовата книжка е
налице отразяване, че за част от този период (02.04.1997 г. – 30.06.1997 г.)
лицето е работило в „Бианки“ АД. Във
връзка с направеното от ответника оспорване, тук е мястото да се посочи, че задължителната
доказателства сила на частния документ се изразява само в това, че текстът му
се смята за изявление на лицето, което го е подписало – чл. 180 от ГПК. Съдът
сам по вътрешно убеждение и при съпоставка с останалите доказателства по делото
преценява каква вяра да даде на документа. Съгласно чл. 181 от ГПК обаче,
частният документ има достоверна дата за трети лица от деня, в който е заверен,
или от деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване
на лицето, което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на
документа е възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи
друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на
документа. Доколкото нито една от посочените хипотези не е налице в случая, представените
ведомости за заплати, следва да се приемат като такива с недостоверна дата.
Това означава, че за третите лица, какъвто е ответникът, датата, която е
посочена в частните документи, няма никаква доказателствена стойност. Изводът
е, че ищецът не е доказал, че ведомостите не са съставени за целите на процеса.
Жалбоподателят не твърди, че който и да е от фактите, описани в хипотезата на
чл. 181 от ГПК, се е осъществил, следователно е ирелевантен разпитът на
свидетеля Д., който твърди да е подписал въпросното УП-2, доколкото
потвърждаването от негова страна, не води до доказване на достоверността на
тяхната дата.
С оглед на всичко, изложено до тук, настоящият съдебен състав намира, че нито
в хода на административното производство, нито в хода на съдебното производство
са събрани годни доказателства в подкрепа на записванията в представеното
удостоверение обр. УП-2, издадено от „АБА“ АД. Липсват други първични документи
(трудови договори, допълнителни споразумения, заповеди за командироване и др.),
които да съдържат достатъчно данни за трудовата заетост на лицето и които
съгласно чл. 40, ал. 5 от НПОС могат да послужат за удостоверяване на
осигурителния стаж. Налице е хипотеза на чл. 40. ал. 7 от НПОС при изчисляване
на размера на пенсията на лицето, защото когато няма данни за трудовото
възнаграждение/осигурителен доход за определен период, размерът на пенсията се
определя въз основа на минималната работна заплата, установена за страната за
съответния период. В този смисъл и няма как да бъде съобразено заключението на
вещото лице, още повече, че същото е работило по представените ведомости за
заплати, които се установи, че са с недостоверна дата. От друга страна показанията
на разпитания по делото свидетел също не могат да заместят документа по смисъла
на чл. 40 от НПОС, въз основа на който да бъде установен осигурителен доход в
производството по отпускане и определяне размера на пенсията. При липсата на
издадени удостоверения по образец за продължителността на целия трудов стаж на
жалбоподателя за претендирания период, както и на данни в разплащателни
ведомости, правилно не е зачетен осигурителният доход за периода, през който М.
е работил в „АБА“ АД и „Бианки“ АД.
В тази връзка следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 70, ал.
8 от КСО (в редакцията ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) за
пенсиите, отпуснати с начална дата след 31 декември 2018 г., индивидуалният
коефициент се изчислява от осигурителния доход на лицето за периодите след 31
декември 1999 г. до датата на отпускане на пенсията, но за период, не по-малък
от 36 месеца. Когато осигурителният доход на лицето след 31 декември 1999 г. е
за период, по-малък от 36 месеца, за недостигащия период се взема предвид и
последният му осигурителен доход преди 1 януари 2000 г. по ред, определен с
наредбата по чл. 106. Когато лицето няма осигурителен доход преди 1 януари 2000
г. или доходът му преди тази дата е за период, по-малък от необходимия за
допълване до 36 месеца, индивидуалният коефициент се изчислява от наличния
доход независимо от продължителността на периода, за който се отнася. Когато
лицето няма осигурителен доход след 31 декември 1999 г. индивидуалният
коефициент се изчислява от последния му осигурителен доход за 36 месеца до тази
дата или от наличния му доход, когато доходът е за по-малък период.
Като съгласно ал. 9 на чл. 70 от КСО (в същата редакция), индивидуалният
коефициент по ал. 8, се изчислява, като сборът на месечните съотношения между
осигурителния доход на лицето за месеца и средния осигурителен доход за
страната за същия месец се раздели на сбора от съотношенията между броя на
работните дни, за които се отнася осигурителният доход на лицето за съответния месец,
и броя на работните дни през месеца – за всички месеци, участващи при
изчисляване на индивидуалния коефициент. Отработените часове от лицето се
изчисляват пропорционално на законоустановеното работно време. Индивидуалният
коефициент не може да надхвърля средноаритметичната стойност на месечните
съотношения между максималния месечен размер на осигурителния доход, определен
със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната
година, и средния месечен осигурителен доход за страната – за месеците след 31
декември 1999 г., участващи при изчисляването на индивидуалния коефициент.
А съгласно § 22ц, ал. 1 от ПЗР на КСО (в редакцията ДВ, бр. 35 от 2019 г.)
до 1 януари 2023 г. едновременно с подаването на заявление за отпускане на
пенсия, свързана с трудова дейност, с начална дата след 31 декември 2018 г.,
лицето има право да избере размерът на пенсията му да бъде определен с
индивидуален коефициент, изчислен по реда на чл. 70, ал. 4 – 7, ал. 10, т. 1 и
ал. 11, ако това е по-благоприятно за него. В тези случаи към заявлението
задължително се прилагат документи за брутното трудово възнаграждение или
доход, върху които са внесени осигурителни вноски за три последователни години
от последните 15 години осигурителен стаж по избор на пенсионера преди 1 януари
1997 г., и за брутното трудово възнаграждение или доход, върху които са внесени
осигурителни вноски за осигурителния стаж след тази дата до 31 декември 1999 г.
включително. Когато за времето след 31 декември 1996 г. или за част от него не
са представени документи за брутно трудово възнаграждение или доход, върху
които са внесени осигурителни вноски, се ползват данните по чл. 5, ал. 4, т. 1.
Както вече се посочи и по-горе, с разпореждането на Ръководител „ПО“ при ТП
на НОИ – Пловдив е изчислен индивидуален коефициент по двата начина, като е
прието, че този чл. 70, ал. 4 – 7, ал. 10, т. 1 и ал. 11 от КСО - 1,306, е
по-благоприятен, поради което и пенсията е определена въз основа на него. Пред
директора на ТП на НОИ – Пловдив е бил спорен именно въпросът за размера на
индивидуалния коефициент, относим за изчисляване на размера на пенсията, като в
своето решение контролният в йерархията на пенсионното осигуряване орган
подробно е проследил както нормативната уредба, уреждаща този вид отношения,
така и е онагледил начина, по който размерът на ЛПОСВ е бил определен.
Действително, в решението погрешно са посочени коефициенти 1,406 и 1,279, но
доколкото на жалбоподателя с писмо изх. № 1029-15-46888/24.09.2021 г. (л. 146)
подробно са посочени всички параметри, приети от административния орган за
изчисляване на размера на пенсията и правилният коефициент 1,306, който и от
вещото лице е установен като правилно определен, това нарушение съдът намира,
че не е съществено, тъй като не се е отразило на правилния размер на
отпуснатата пенсия.
Изложените до тук съображения, обосновават крайния извод за
законосъобразност на оспореното Решение № 2153-15-304/26.08.2021 г. на
Директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата
на М. против Разпореждане № **********/прот. № N01195/26.05.2021 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на
НОИ – Пловдив, поради което жалбата срещу него, ще следва да бъде отхвърлена.
При посочения изход на спора, на ответника се дължат извършените разноски по
производството, които се констатираха в размер на 100 лева за осъществената
защита от юрисконсулт, който размер се определя на база правилото на чл. 143,
ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд
– Пловдив, II
отд., VII състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Г.М., ЕГН ********** ***, против Решение №
2153-15-304/26.08.2021 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е
оставена без уважение негова жалба срещу Разпореждане № **********/прот. № N01195/26.05.2021 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на
НОИ – Пловдив.
ОСЪЖДА Д.Г.М., ЕГН ********** *** да заплати на Национален осигурителен институт
с адрес на призоваване гр. София, бул. „Александър Стамболийски“ № 62-64,
сумата от 100 (сто) лева, разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за
неговото изготвяне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: