Р Е Ш Е Н И Е
№ 191/17.12.2018г.
гр. Девня
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - Девня, втори състав, в открито публично заседание на
28.11.2018г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ
при секретаря Антоанета Станева, като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 995 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно осн. чл. 422 ГПК от ***за приемане на установено по
отношение на ответника ***, че същия
дължи на ищеца сумата от 81,25 лв наемни вноски по договор за наем за периода
м.12.2016. –м.12.2017г., ведно със законната лихва от датата на подаване
заявлението в съда. Претендира разноските по настоящето и заповедното дело,
като и адв. възнаграждение.
В исковата молба се излага, че между страните е сключен договор за наем от
16.04.2015 год., по силата на който ищецът е предоставял на ответника, за
временно и възмездно ползване недвижим имот – кабинет с площ от 16,62 кв. м.и
манипулационна с площ 7,26 кв. м. за извършване на медицински прегледи два пъти
седмично, находящи се на 1 –ви етаж на медицински център ***. Сключеният
договор за нем е със срок на действие 5 години. Уговореният между страните
месечен наем е в размер на 6,25 лв с вкл. ДДС и съгласно договора е дължим от
1- во до 20 –то число на всеки календарен месец. Дължима е и лихва за забава ,
а именно договорна лихва за забава в размер на законната лихва плюс 0,25 % от
нея за всеки просрочен ден. Дължимият наем не е заплащан от м.12.2016г.
Отправена е покана до длъжника за изплащане на дължимите суми,връчена на
01.12.2017г., но до момента на исковата молба не е постъпило плащане.
В срока по чл. 131 ГПК не е депозиран отговор на исковата молба. След предявяване на исковата молба, ответникът заявява и представя
доказателства, че е заплатил сумата от
81.25 лв., представляваща претендираната сума.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно
убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:
В
производството по ч.гр.д.№ 1327/2017г. на Районен съд – Девня, в полза на
заявителя ищецът ***е издадена заповед № 902/22.12.2017г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК срещу *** за заплащане на сумата 81.25 лв.
/осемдесет и един лева и 25 ст./, представляваща дължими наемни вноски по
Договор за наем №2-24/16.04.2015г. скл. между ***и ***за периода от м.12.2016г.
до м.12.2017г. вкл., сумата 6.80 лв. /шест лева и 80 ст./, представляваща
договорна лихва за забава в размер на законната лихва плюс 0.25% от нея за
всеки просрочен ден за периода от 20.12.2016г. до 20.12.2017г. вкл., ведно със
законната лихва от 22.12.2017г. до окончателното плащане, сумата 25.00 лв.
/двадесет и пет лева и 00 ст./, представляваща внесена държавна такса, както и
сумата 360.00 лв. /триста и шестдесет лева и 00 ст./ с вкл. ДДС, представляваща
платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по фактура
№1602/21.12.2017г.
В срока по
чл. 414, ал.2 ГПК длъжникът *** е депозирал образец на възражение по чл. 414 ГПК , в което е помолил за присъждане миминалния размер на адвокатския хонорар по делото.
Съдът в
заповедното производството е изпратил така депозираното възражание на ОС Варна,
приемайки, че компетентен да се
произнесе по искането за намаляване размера на адвокатското възнаграждание
поради прекомерност е ОС съгласно чл.
413 ГПК .
С
определение от 21.03.2018г. по т.д. №444/2018г. на ОС Варна съставът на
въззивната инстанция е приел, че жалбоподателят е подал утвърдения образец на
възражение по чл. 414 ГПК съгласно
Наредба №6/20.02.2018г., в което същевременно е и оспорил размера на
претендираното адвокатско възнаграждание, като първоинстанционния съд е следвало да уточни
действителната воля на длъжника. Производството по т. д.
№444/2018г. е прекратено и жалбата върната.
Съгласно
указанията, дадени в горното определение РС Девня е дал указания на длъжника да
посочи в седмичен срок от уведомяването за това да посочи, дали оспорва вземанията за дължими наемни
вноски, за които по делото е издадена заповед за изпълнение или само оспорва
присъдените по делото разноски, като просто е използвал образец на възражение
против заповед за изпълнение, съгласно изложеното в определение от
21.03.2018г. по ч.т.д. №44/2018 г. на ВОС, като същевременно
го е предупредил, че при липса на отговор съдът ще приложи разрешението, дадено
с ТР 4/2104г. на ОСГТК на ВКС, като приеме, че щом страната е попълнила
възражение по образец, без изрично да е посочила, че възражението се ограничава
само до част от вземането, налице е оспорване на всички вземания съгласно
изписаното в текста на възражението – „ Не дължа изпълнение по издадената
заповед за изпълнение „ и ще даде
указания на заявителя за предявяване на иск по реда на чл. 422 ГПК.
Уведомен,
длъжникът не е изпълнил съдебното
разпореждане, поради което съгласно
задължителното за съдилищата ТР 4 /2014г. на ОСГТК на ВКС - т . 5б
- „След като е подадено възражение по утвърден образец, съдът е длъжен
да приложи последиците на чл.415 ГПК, дори и заявените възражения от длъжника
да са неясни в частта относно оспореното основание или размера на вземанията,
за които е издадена заповедта за изпълнение „
съдът е дал указания на заявителя в едномесечен срок от съобщаването да
предяви пред ДРС искове с правно основание по чл. 422 от ГПК за установяване на
вземанията сипротив ***по заповед с №
902 от 22.12.2017 г по чл. 410 от ГПК за
изпълнение на парично задължение
Специалният
установителен иск е депозиран в предвидения от закона и указан на ищеца
едномесечен срок, поради което се явяват и процесуално допустим .
Ответникът
по иска е ангажирал писмени доказателства, удостоверяващи заплащането на дължимото
по сметка на „***след датата на исковата молба, като в тази връзка с молба от
13.11.2018г. проц. представител на ищеца признава,
че с оглед на постъпило безкасово плащане, претендираната от ищеца сума с иска
по чл.422 ГПК е заплатена изцяло в хода на производството. Останали незаплатени
са разноските, сторени в гражданското и в частногражданското производство. С оглед, че плащанията са постъпили след
депозиране на исковата молба се отправя искане за присъждане на сумите от 25 лв
заплатена държавна такса по заповедното производство, платено по фактура
възнаграждание за проц. представителство
от 360 лв с ДДС и доплатена държавна
такса от 25 лв по исковото производство.
С оглед
изложеното, съдът като съобрази извършеното в хода на производството плащане,
намира, че предявеният иск по реда на чл. 422 ГПК е доказан по основание и
размер. Извършеното
плащане на дължимите суми съставлява факт, настъпил след завеждане на делото,
който е от значение за спорното право. Предвид
нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК доклокото претенцията на ищеца е удовлетворена,
чрез погасяване на претендираната сума за главница с иска по чл.422 ГПК искът
следва да се отхвърли, без да се обсъждат другите обстоятелства по делото и
доказателствата, свързани с тях. Тъй като
ответникът ***е причина за завеждане на делото, съдът съобразявайки и че претендираната сума е
погасена чрез плащане едва в хода на исковия процес, формира извод за
отхвърляне на исковете не като неоснователни, а за отхвърлянето им като
погасени чрез плащане.
С Тълкувателно решение № 119 от 01.12.1956 г. на ОСГК на ВС по гр.д. №
112/1956 г. е прието, че по общо правило разноските се дължат от страната,
която с поведението си е причинила възникването на съдебния спор, като
задължението за заплащане на направените по делото разноски е задължение за
заплащане на понесените от съответната страна вреди. Присъждат се разноски в
полза на ищеца и в случаите при отхвърляне на иска, когато след предявяването
му, ответникът доброволно е възстановил правото на ищеца, ако същото е било
ликвидно и изискуемо вземане към датата на исковата молба. За казусът искът се
отхвърля като погасен чрез плащане след депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК /дори след предявяване на установителния иск по чл. 422 от ГПК/, поради
което следва да се приеме, че с поведението си ответникът е станал причина за
завеждане на делото по арг. от
противното на чл. 78, ал.2 от ГПК, и следва да понесе отговорност за
направените от ищеца разноски, както в заповедното, така и в настоящото
производство. В случая не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй
като извършеното плащане е едва след получаване на препис от исковата молба,
поради което не освобождава ответника от задължението за заплащане на разноски
по делото. Ето защо ответникът следва
да заплати на ищеца разноските в заповедното производство, както и тези,
направени в настоящото производство на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК. В този смисъм
са и дадените разрешения в практиката на ВКС – напр. определение № 511/ 29.07.2013 г. по ч. гр. д. № 1499/2013 г., IV гр.
отд., определение № 149/22.03.2012 г. по ч. гр. д. № 3/2012 г., I гр. отд, определение
№ 674/23.11.2011 г., ч. гр. д. № 597/2011 г.
на IV гр. отд. на ВКС и други.
Искането за намаляване размера на адвокатското възнаграждание на проц.
представител на ищеца е неоснователно., същото е определено съгласно минимума
по чл.7, ал. 2 от № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения : За процесуално представителство, защита и съдействие по дела с
определен интерес възнагражденията са следните: 1. (изм. - ДВ, бр. 2 от 2009
г., бр 28 от 2014 г. ) при интерес до 1000 лв. – 300 лв.;
С оглед
изложеното, в полза на ищеца ***следва в настоящото производство да бъдат
присъдени сторените съдебно – деловодни разноски, от които: 360 лв. за адвокатско
възнаграждение и 50 лв за държавни такси по заповедното и исковото
производство.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ******,
Булстат ***, гр. ***, обл. ***, срещу
„ ***, ЕИК ***иск по реда на
чл.422, ал.1 ГПК, за установяване в отношенията между страните дължимостта на
сумата от 81,25 лв / осемдесет и един лева и 25 стотинки / , представляващи
дължими наемни вноски по договор за наем №2-24/16.04.2015г. за периода
м.12.2016г –м.12.2017г. включително – тринадесен месеца по 6, 25 лв месечен наем, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 22.12.2017г. до
окончателното й изплащане, за която сума
е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№1327/2017г. по
описа на РС Девня, поради погасяване на
вземанията, чрез плащане, извършено
след завеждане на делото.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, ***ЕИК ***ДА
ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА ******, Булстат ***, гр. ***, обл. ***сумата от 410 лева
/четиристотин и десет лева /, представляваща сбор от сторени
от ищеца по настоящото дело и производството по ч. гр. д. № 1327/2018г. на РС
Девня съдебно-деловодни разноски, както
следва: за адвокатско възнаграждение с ДДС
- 360 лв. и за държавни такси - 25 лв в производството по ч. гр. д. №
1327/2018г. на РС Девня и 25 лева по
настоящето производство.
РЕШЕНИЕТО в подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненски окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на
съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните, заедно
със съобщението за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: