О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
по хода на
делото
гр. Велико
Търново, 3.9.2019 г.
Административен
съд – гр. Велико Търново, VІІІ-ми състав, в закрито съдебно заседание на трети септември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ -
ДОКЛАДЧИК : Диана Костова
като разгледа докладваното от съдия Костова адм. д. №419 /2019г. по описа на
Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство
по чл.204 и сл. От Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 1, ал.
1 от Закон за отговорността на държавата и Общините за вреди ( ЗОДОВ)
Същото е образувано по подадена искова молба от Е.С.С. чрез
адвокатско дружество Райчинова и съдружници в ликвидация“ представлявано от
адв. Илонка Райчинова гр. София, ул.“Братя Миладинови „№ 12, ет.3 против
Национална агенция по приходите гр. София, бул. Княз Дондуков № 52
Фактите, които се твърдят от страна на ищеца са, че с
решение № 506/19.12.2014г. по адм.д. 144/2014г. Административен съд Велико Търново
е отменил по жалба на Е.С.С., ЕГН **********,***, Ревизионен акт № *********/25.10.2013г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Велико
Търново, потвърден с Решение № 46/28.01.2014г. на Директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Велико Търново при ЦУ на НАП, в
следните части: 1. в частта по ЗДДФЛ, в която са установени задължения
за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за довнасяне за 2006 г. и данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за довнасяне за 2008 г., както и в частите по ЗДДФЛ, в които е установен
данък за довнасяне по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер над 65 469,65
лв. и съответни лихви; 2. както и в частта по КСО и ЗЗО, в която по реда
на чл. 124а от ДОПК са определени задължения за ЗОВ за периода 2006 г., 2007 г.
и 2008 г..,отхвърлил е жалбата в останалата част, и й е присъдел разноски 9943,70 лева (девет хиляди четиристотин
четиридесет и три лева и седемдесет стотинки), представляваща разноски за настоящето
производство. С решение №2330/1.3.2016г.
по КНАХД 1625/2015г. ВАС е отхвърлил жалбата на директор на ОДОП и частично е
отхвърлил жалбата на ищцата, като е отменил частично решението на АСВТ в
частта, с която е отменен РА за установен данък за довнасяне по чл. 48 от ЗДДФЛ
за 2007г. за размера над 65 0469,65 лева до 65 838,19 лева и съответните
лихви, а в останалата част РА е изцяло отменен. От този незаконосъобразен акт
на администрацията за ищцата са възникнали имуществени вреди в размер на
7 466,20 лева , главница и 4 261,59 лева лихви или общо
11 727,79 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за
изготвяне на жалба, което не е присъдено като разноски по горецитираните дела.
І. ВЪЗРАЖЕНИЯ ОТНОСНО ДОПУСТИМОСТТА НА ПОДАДЕНИЯ ИСК ПО ЧЛ.1
АЛ 1 ОТ ЗОДОВ
Настоящата инстанция намира, че
същият е допустим от формална страна, доколкото е спазвано
на изискването на чл. 204, ал.1 от АПК, тъй като от съдържанието на исковата молба става ясно, че
се претендира разглеждане и уважаване на осъдителен иск,
предявен от гражданин или организация
срещу субект по чл. 205 от АПК, съдържащ
претенция за обезщетение за вреди от незаконосъобразен по своята същност
административен акт.
На следващо място е изпълнена и другата
положителна процесуална предпоставка, а именно
предварителна отмяна на акт на администрацията, което има отношение
както към допустимостта на иска, така
и към материалното право за обезщетение.
Видно от приложените АХД е отменен РА, потвърден при административното обжалаване.
Искът е предявен пред родово компетентния съд
-Административен такъв , съгласно ТП от 19.5.2015г. по описа на ВКС по т.д.
2/2014г. и местно компетентен такъв съгласно измененията на чл.133 от АПК-
доколкото е налице изборна местна подсъдност , в конкретната хипотеза по
постоянния адрес на ищеца- с. Водолей община В. Търново.
ІІ.ОБСТОЯТЕЛСТВА ОТ КОИТО ПРИИЗТИЧАТ ПРЕТЕНДИРАНИТЕ ПРАВА И
ВЪЗРАЖЕНИЯ:
С решение № 506/19.12.2014г. по адм.д. 144/2014г.
Административен съд Велико Търново е
отменил по жалба на Е.С.С., ЕГН **********,***, Ревизионен акт № *********/25.10.2013г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Велико
Търново, потвърден с Решение № 46/28.01.2014г. на Директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Велико Търново при ЦУ на НАП, в
следните части: 1. в частта по ЗДДФЛ, в която са установени задължения
за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за довнасяне за 2006 г. и данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за довнасяне за 2008 г., както и в частите по ЗДДФЛ, в които е установен
данък за довнасяне по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер над 65 469,65
лв. и съответни лихви; 2. както и в частта по КСО и ЗЗО, в която по реда
на чл. 124а от ДОПК са определени задължения за ЗОВ за периода 2006 г., 2007 г.
и 2008 г..,отхвърлил е жалбата в останалата част, и й е присъдел разноски 9943,70 лева (девет хиляди четиристотин
четиридесет и три лева и седемдесет стотинки), представляваща разноски за
настоящето производство. С решение
№2330/1.3.2016г. по КНАХД 1625/2015г. ВАС е отхвърлил жалбата на директор на
ОДОП и частично е отхвърлил жалбата на ищцата, като е отменил частично
решението на АСВТ в частта, с която е отменен РА за установен данък за
довнасяне по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007г. за размера над 65 0469,65 лева до
65 838,19 лева и съответните лихви, а в останалата част РА е изцяло
отменен. От този незаконосъобразен акт на администрацията за ищцата са
възникнали имуществени вреди в размер на 7 466,20 лева , главница и 4 261,59
лева лихви или общо 11 727,79 лева, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение за изготвяне на жалба, което не е присъдено като разноски по
горецитираните дела.
От ответника се прави възражение за неоснователност на
предявения иск, доколкото се касае за разноски, направени в хода на
административно обжалване, и след като е
налице специалния зокан ДОПК чл.161 от ДОПК за обезвъзмездяване на разноските
само в съдебната фаза, то такива не могат да се присъждат в хода на административно
обжалване. На следващо място намира за неприложимо ТР 1–2017г. на ВАС, тъй като
същото касае само за разноски във връзка с обжалване на наказателни
постановления.
Прави възражение за прекомерност на договореното адвокатско
възнаграждение.
ІІІ.ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ: Държавата и общините отговарят обективно за всички вреди, пряка и непосредствена последица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на държавни и общински
административни органи и това не е обвързано от наличието или липсата на вина у
длъжностното лице, пряк причинител на вредите. Отговорността е гаранционно-
обезпечителна, в какъвто смисъл е т.6 от ТР №3/ 2004 г. на ОСГК на ВКС и е
специфично проявление на принципа за отговорност на работодателя по чл.49 от
ЗДД .Поради което правната квалификация е чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, аналогичен текст с хипотезата на . 45
от ЗЗД при непозволено увреждане. Това има
значение при тълкуване на ЗОДОВ по отношение обхвата на задължението за поправяне на причинените
вреди, предвид пар.1 от ЗР на ЗОДОВ :”§
1. За неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските
и трудовите закони.”.
ІV. КОИ ПРАВА И
ОБСТОЯТЕЛСТВА се признават- НЯМА такива.
V. КОИ
ОБСТОЯТЕЛСТВА НЕ СЕ НУЖДАЯТ ОТ ДОКАЗВАНЕ – не следва да се доказва ВИНА ,тъй
като се касае за обективна, безвиновна отговорност на ЮЛ за действия на негови
служители при и по повод възложената им административна дейност..
VІ.КАК СЕ
РАЗПРЕДЕЛЯ ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ :1/.Елемент
на фактическия състав на отговорността е незаконосъобразност на административен акт, действието или
бездействието на административния орган. Според ТР № 3/ 22.04.2004 г. по
Т.Гр.Д. №3/ 2004 г., , ОСГК, което съгласно
т.3 и т.4, е елемент на
фактическия състав, като в конкретния случай отменен електронен фиш, което се
доказва от приложеното НАХД .
. 2/Вреди, които да са настъпили от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия: , като съгласно чл. 4 от ЗОДОВ се дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането.
3/Ищецът следва да докаже следващия елемент от фактическия състав на
отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ,а именно
наличието на причинна връзка
между вредите и административния акт, фактическото действието или бездействие.
Съгласно чл.4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица
от увреждането. Пряка означава непосредствено, директно въздействие върху
правната сфера на увредения. Не трябва да има опосредена връзка между вредата и
отменения административен акт или бездействията и действията на
администрацията. В решение №1258/2008г.
на ВКС по гр.д.730/2006г.на ІV гр.д. е
дадено определение какво следва да се разбира под „преки „ и непосредствени
„вреди”. Причинната връзка между вредите и административната дейност не се
предполага и трябва да се докаже от ищеца. Освен това следва да се спази
изричното указание на законодателя, в
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, че вредите от фактическите действия и бездействия трябва
да са настъпили при или по повод
изпълнение на административна дейност. От значение е връзката между
незаконните фактически действия или бездействия на органа или длъжностното
лице, и вредата. Наличието на тази
причинна връзка е важна, защото при липсата на доказателства за наличието на
такава, отговорността не може да бъде ангажирана. Отговорност се носи само за
незаконосъобразното осъществяване на възложени функции на органите и
длъжностните лица, а не изобщо за всички незаконни и увреждащи действия и
бездействия на физически лица, заемащи държавна служба .като следва да се
посочат съответните легални определения: При изпълнение” на административна дейност означава, че
увреждането е станало при извършване на служебни задължения, при упражняване на
възложени служебни функции. „По повод” изпълнението на административната дейност е
израз, който указва на други действия, с които се причиняват по време или след
изпълнението на възложената административна дейност, не съставляват изпълнение
на възложената работа, но са пряко свързани с нея. Това са действия по
подготовка, по улесняването извършването на възложената работа, за запазване
резултата от нея и други.
В тежест на ответника е да докаже,
че са налице основания за изключване на отговорността, или нейното намаляване.
Съгласно чл. 5, ал.1 от
ЗОДОВ Ако увреждането е причинено поради изключителна вина на пострадалия,
обезщетение не се дължи. Съгласно чл. 5, ал.2 от ЗОДОВ Когато пострадалият виновно е допринесъл за
увреждането, обезщетението се намалява. Като по този въпрос, свързан с границите на отговорността съдът следи служебно за съпричиняването или за
наличието на основание за изключване на отговорността и без възражение от
ответната страна.
На страните следва да се предостави възможност да сочат
доказателства в подкрепа на твърденията, освен писмените приложени към исковата
молба
Водим от горното и на основание чл.
154, ал. 1 и чл. 157, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ, съдът
О
П Р Е Д Е Л И: :
КОНСТИТУИРА
като ИЩЕЦ
Е.С.С. чрез адвокатско дружество Райчинова и съдружници в ликвидация“
представлявано от адв. Илонка Райчинова гр. София, ул.“Братя Миладинови „№ 12,
ет.3
КОНСТИТУИРА
като ОТВЕТНИК Национална агенция по приходите гр. София, бул. Княз
Дондуков № 52
Съгласно ТЪЛКУВАТЕЛНО
РЕШЕНИЕ N 7 от 25.11.2010 г. на ВАС задължително е участието на прокурор от
Окръжна прокуратура Велико Търново.
ОБЯВЯВА на страните
проекто- доклад по чл. 146 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.
НАСРОЧВА делото в
открито съдебно заседание на 31.10.2019г. 10,30 часа, за която дата да се призоват
страните и ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА Велико Търново.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение на страните и на ОТВЕТНИКА и ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА ВЕЛИКО ТЪРНОВО,
СЪДИЯ - ДОКЛАДЧИК