№ 149
гр. Бургас, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в заседание при закрити врати на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Десислава Д. Щерева
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Търговско дело №
20242100900226 по описа за 2024 година
Производството е образувано по молба на „Агроринг инвест“ ООД с
ЕИК ********* против „Агро ферт груп“ ЕООД с ЕИК *********, за
обявяване неплатежоспособността на ответното дружество, определяне на
нейната начална дата, откриване на производство по несъстоятелност по
отношение на същото, назначаване на временен синдик и допускане на
обезпечение чрез налагане на запор, възбрана и други обезпечителни мерки.
Молителят твърди, че е кредитор на ответника по договор за търговска
продажба. Твърди, че между дружествата са се развивали търговски
взаимоотношения , като ответникът доставял на молителя торове, а
последният от своя страна продавал селскостопанска продукция.
Заявява се, че на 25.05.22 год. молителят продал на ответника 300 т.
слънчоглед, реколта 2021 год., на единична цена от 1 499 лв. на тон, на обща
стойност 449 700 лв., за която продажба била издадена фактура
№665/25.05.2022 год. От тази цена купувачът платил частично сумата от
177 541,56 лв. на 17.06.22 год. и останал дължим остатъка от цената, който бил
намален с кредитно известие №705/02.05.2023 год. със стойността от
90 598,44 лв. С остатъка от цената в размер на 181 560 лв. молителят се
легитимира като кредитор на ответника. След прихващане с насрещни
задължения на молителя към ответника в размер на 80 863,20 лв. „Агроринг
инвест“ ООД твърди, че вземането му възлиза на 100 698,80 лв.
Твърди се в молбата, че ответното дружество води дела срещу своите
длъжници, от което молителят заключава, че не е събрало вземанията си, в
1
затруднение е да обслужва дълговете си и това затруднение е трайно, а спрямо
молителя неплатеното задължение е повече от една година. „Агроринг
инвест“ ООД поддържа, че неплатежоспособността се предполага, когато
длъжникът е спрял плащанията си, вкл. и само частично или само спрямо
определени кредитори.
Моли да бъде открито производство по несъстоятелност.
Молбата е с правно основание в чл. 625 и сл. от ТЗ.
Длъжникът се представлява от упълномощен адвокат, който оспорва
молбата.
Твърди, че не са налице обективните признаци на
неплатежоспособност, а задължението към молителя не се изплаща поради
ненастъпване на падежа му и поради естеството на сложилите се между
страните търговски отношения. Длъжникът сочи, че конкретната покупка на
слънчоглед е доверителна сделка, по която молителят му прехвърлил
собствеността върху слънчоглед до реализацията/продажбата на същия, а
цената се заплаща на продавача след реализацията на продукцията и след като
ответникът получи цена от крайния купувач. Поддържа се, че това са трайно
установени отношения между страните, като целта е постигане на отпимална
цена на продукцията в добър пазарен момент. Ответникът сочи, че
претендираната от молителя сума не е такава с настъпил падеж, такъв между
страните не е уговорен, а дори на ответника не е изпратена покана за плащане.
Последният заявява, че след като научил за молбата прехвърлил обратно на
молителя правото на собственост върху остатъка от наличната стока с фактура
№1338/26.09.24 год., стоката е налична в склада на съхранителя и може да
бъде взета. Поради последното ответникът отхвърля възражението за
прихващане и поддържа, че има вземане към молителя на стойност 77 000 лв.
– цена на продадени торове.
Бургаски окръжен съд, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От служебна справка, извършена от съда в ТРРЮЛНЦ, воден от АВ, се
установява, че ответникът е вписан като търговец на 05.01.2018 год., с
предмет на дейност сделки за покупко-продажба, производство и търговия със
суровини, селско-стопански, хранителни и промишлени стоки и други вещи, в
първоначален, обработен и преработен вид в страната и чужбина, продажба на
стоки от собствено производство, спедиторски и превозни сделки,
включително превоз на пътници и товари, лизинг, сделки за покупка, строеж и
обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба, сделки с интелектуална
собственост, както и рекламни, информационни, програмни, импресарски,
2
таксиметрови, или други услуги, сделки за извършване на туристически,
туроператорски, хотелиерски и ресторантьорски услуги, консултантски,
маркетингови и инженерингови сделки, търговско представителство и
посредничество, вкл. агентство и комисионерство на местни и чуждестранни
лица.
Обявявани са редовна ГФО от 2018 до 2021 год. и са заявени за
обявяване ГФО за 2022 и 2023 год.
Активно легитимиран да подаде молба с правно осн.чл.625 от ТЗ е
всеки кредитор на длъжника по търговска сделка.
Продажбата между търговци е търговска сделка и от ответника
сключването на такава сделка, обективирана във фактура №665/25.05.2022
год., не се оспорва. Както се установява от основното и допълнителното
заключения на съдебно-счетоводната експертиза, фактурата е осчетоводена от
двете страни, осчетоводено е и КИ, получената стока е заприходена от
ответника по сч.с/ка 304/9 с наименование „Слънчоглед“, количество 300 т.,
ед.цена 1499 лв./тон. На 17.06.22 год. е извършено частично плащане в размер
на 177 541,56 лв. От основното заключение се установява, че стоката е
предадена за съхранение в склад на „Гео консулт – 2010“ ЕООД въз основа на
договор, сключен между ответника и горното дружество. Към 31.12.23 год.
салдото на с/ка 401 доставчици, ан.партида „Агроринг инвест“ ООД е в
размер на 181 560 лв.
На 26.09.2024 год. ответникът е съставил фактура №1338 за
слънчоглед, реколта 2021 год., с получател „Агроринг инвест“ ООД. В
счетоводството на ответника фактурата е осчетоводена по дебита на с/ка 411.1
– клиент „Агроринг инвест“ ООД и по кредита на с/ка 702.9 „Слънчоглед“.
Към 30.09.2023 год. салдото на с/ка 401 доставчици, ан.партида „Агроринг
инвест“ ООД е 0, т.е. ответникът не отчита задължение към молителя.
От допълнителното заключение се установява, че в счетоводството на
молителя не е регистрирана стопанска операция за доставката по фактура
№1338/26.09.24 год., същата не е включена в дневниците и справките-
декларации по ЗДДС за периодите от м.09.2024 год. до м.02.2025 год. Поради
горното се констатира противоречие в осчетоводяването на тази фактура при
двете страни.
От събраните доказателства не следва извод, че правото на собственост
върху останалата, неплатена част от доставения слънчоглед е било
прехвърлено от ответника на молителя посредством фактура №1338/26.09.24
год. и така задължението му по договора за търговска продажба е отпаднало.
Действително договорът е неформален, форма за валидността му не се
изисква от закона и може да бъде сключен устно, но са необходими две
3
насрещни и съвпадащи по съдържание волеизявления, каквито в случая няма,
доколкото молителят отрича да е изразил съгласие за продажбата, такова от
фактурата не може да бъде извлечено, нито косвено може да се извлече от
последващи конклудентни действия по нейното осчетоводяване. От това се
налага извод, че молителят е кредитор на ответника по молбата към момента
на приключване на устните състезания, доколкото ответникът не твърди да е
погасил остатъка от задължението си чрез някой от способите на
удовлетворяване.
От извършените и приети по делото съдебно-счетоводни експертизи се
установява, че ответното дружество отчита по баланси към 30.09.24 год.,
31.12.23 год. и 31.12.22 год. задължения, съответно общо в размер на 7 548
хил.лв.,/ 9 153 хил.лв. / 12 001 хил.лв., от които до 1 година 1 144 хил.лв. /
5 690 хил.лв. / 10 399 хил.лв. – отговор на задача №2 към основното
заключение. Към 31.12.2024 год. балансовата стойност на пасивите е 7 867
хил.лв., от които до 1 година 2 396 хил.лв. – отговор на въпрос №5 на
ответника към допълнителната експертиза, като на стр.44 – 45 от
заключението са посочени в табличен вид по раздели, групи и статии
кредиторите, с документа за възникване на задължението и падежа. От тези
задължения, такива с падеж повече от 60 дни към 31.12.2024 год. са 84 184 лв.
В случай, че се включи и остатъка по фактура №665/33.05.22 год.,
задълженията с падеж повече от 60 дни придобиват размер от 266 744 лв. –
таблица на стр.25 от допълнителното заключение по в.№6 на ищеца.
От допълнителното заключение се установява, че ответникът обслужва
редовно кредитна линия по договор с „Уникредит Булбанк“ АД, с крайна дата
17.08.2025 год., няма задължения към персонала и към НАП.
Поради изразени съмнения от молителя за част от вземанията, които
ответникът отчита по баланс, към допълнителната експертиза е възложена
задача да бъде извършена проверка за осчетоводяване на вземанията при
контрагентите въз основа на данни при НАП - справки-декларации и дневници
за покупките. От отговора на въпрос №2 на ищеца се установява, че фактура
№1334/10.06.24 год. на стойност 1 491 484 лв. за ЕТ“Валентино – Луидор –
Валентин Каравълчев“ не е включена в регистрите по ЗДДС на търговеца и
предмет на същата са вземания на ответното дружество за неустойки по
договори от 2021, 2022 и 2023 год. От поясненията на вещото лице в с.з. става
ясно, че неустойката не е доставка по см.на ЗДДС и поради горното за нея
може да не се издава документ. Издадена е била фактура, която може изобщо
да не е отишла при получателя, като в самата фактура е отразено, че не е
доставка, съотв. не е задължително да влезе в дневника на покупките на
клиента.
По отношение на фактура №1268/12.2022 год. в размер на 20 000 лв.
4
със задължено лице „Агро 76“ ЕООД е посочено, че фактурата е участвала в
дневника за покупки в данъчен период м.12.2022 год., ведно с издадения към
нея протокол, с който е начислен данъка. Вземането е платено по банков път
на 04.12.2024 год.
По отношение на фактура №1279/23.01.23 год. с получател „Камекс
комерс“ ЕООД на стойност 73 353,60 лв. е установено, че е отчетена за целите
на ЗДДС в данъчен период 02.2023 год. с предмет на доставка – покупка
„арматура“.
Осъществените от в.л.Д. проверки на трите изброени по-горе фактури
показват, че ответникът по молбата вярно и достоверно отчита вземания към
тримата търговци.
При отговора на в.№5 на молителя в допълнителното заключение
вещото лице Д. е посочила само краткосрочните активи на ответното
дружество, като е изключила вземанията по фактури №1338/26.09.24 год. и
№1334/10.06.24 год. (според зададената задача). Във връзка с представянето
на краткосрочните задължения така, все едно че няма обратна продажба на
слънчоглед от „Агро ферт груп“ ЕООД на „Агроринг инвест“ ООД, се е
наложило вещото лице да извърши сторно (премахване) на всички
счетоводни операции, поети във връзка с фактурата, описани на стр.14 от
заключението, в резултат на което стоките се връщат в наличността на
материалните запаси и се намалява реализираната печалба на ответника за
отчетния период. Посочените в отговора на задачата вземания към „Ил 2020“
ООД и „Вис електрик“ ЕООД са възприети от експертизата за такива над 1
година и не участват в представянето на краткосрочните вземания; изключено
е вземането към ЕТ“Валентино – Луидор – Валентин Каравълчев“ в
съответствие с поставената задача и същото е представено с балансова
стойност 0 след обезценка от 100%; вземанията от клиенти, за които има
вероятност (не са предоставени потвърдителни писма) да са с изтекъл 5
годишен давностен срок, в размер общо от 12 819,76 лв., са отписани от
експертизата (без балансова стойност); вземанията, падежирали преди повече
от 5 години, но потвърдени от партньори, на обща стойност 33 384,48 лв., са
обезценени от експертизата на 100 %. След това, в таблицата на стр.20-23 от
допълнителното заключение са представени текущите (краткотрайни) активи
– материални запаси, предоставени аванси и вземания, общо в размер на 6 272
хил. лв. към 30.09.2024 год. и 6 553 хил.лв. към 31.12.2024 год. Финансовият
резултат след извършени корекции на текущите (краткотрайни) активи е
загуба в размер на 53 хил.лв. към 30.09.2024 год. и загуба в размер на 1 771
хил.лв. към 31.12.2024 год.
След съобразяване на отговора по въпрос №5, но без да изключи
вземанията на фактури №1268/12.2022 год. и №1279/23.01.23 год. , вещото
5
лице Д. е преизчислила показателите за финансова автономност, ликвидност,
рентабилност и ефективност на предприятието на ответника. От таблицата на
стр.28, горе, е видно, че показателите на обща и бърза ликвидност са със
стойности над единица към 30.09.2024 и 31.12.2024 год.
От отговор на служебно поставения от съда въпрос към
допълнителната експертиза се установява, че ответникът не е спрял
плащанията към кредиторите си. От 01.01.24 год. до 31.12.2024 год. са
извършени ефективни плащания, основно по банков път, с които са погасени
задължения по кредитна линия в размер на 30 000 лв., към доставчици и
клиенти в размер на 1 039 919,04 лв., към персонала в размер на 4 838,82 лв.,
по съдебни спорове – 41 000 лв., данъци и осигуровки 5 008,25 лв., към други
кредитори 75 000 лв. В резултат на установените данни за ликвидността, както
и времевата история на задълженията, вещото лице е достигнала до извод, че
плащанията на задълженията е в резултат на политиката на предприятието,
тъй като могат да се извършат в по-голямата си част незабавно.
Съгласно разпоредбата на чл. 608, ал.1 от Търговския закон,
неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо
парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка или
публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с
търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане, или
задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една
трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два
месеца, т.е. при наличието на всяка една от предвидените в цитираната норма
предпоставки длъжникът би изпаднал в състояние на неплатежоспособност.
Според презумпцията, визирана в ал. 3 на същата норма,
неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията.
От събраните доказателства по делото не може да бъде направен извод,
че ответникът е неплатежоспособен, понеже е спрял плащанията към
кредиторите си (презумпция по чл.608 ал.3 от ТЗ) или че не е в състояние да
изпълни изискуеми парични задължения, породени от търговски сделки,
публичноправни задължения или задължения за трудови възнаграждения.
Молителят не може да се ползва на презумпцията по чл.608 ал.3 от ТЗ,
тъй като от допълнителното заключение явства, че задълженията към
кредиторите се погасяват, а ако не се погасяват, това е резултат от политиката
на предприятието (вкл. и относно спорното вземане за доставения слънчоглед
по фактура №655/25.05.22 год.), а не от трайна и обективна невъзможност.
Дори и след като от вещото лице по допълнителното заключение са направени
корекции във връзка с отчитаните краткотрайни активи по начина, зададен от
молителя, показателите на обща и бърза ликвидност към 30.09.2024 год. и
31.12.2024 год. са със стойности над препоръчителните, отговарящи на
6
жизнеспособно предприятие.
Влошените показатели на коефициентите на ликвидност са възприети в
практиката като водещи в преценката за състоянието на неплатежоспособност
(решение № 71 от 30.04.2015 г. по т.д. № 4254/2013 г. І т.о. ВКС). Те се
свързват с невъзможността на длъжника да поеме плащанията си и се
формират като съотношение между краткотрайните активи/всички или
определена част от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на
предприятието. С горното решение се приема, че по правило коефициентът на
обща ликвидност е основен показател за състоянието на неплатежоспособност
при действителна ликвидност на всички елементи от краткотрайните активи,
участващи при формирането му.
В случая показателите на ликвидност към 30.09.24 год. и 31.12.2024
год. не са влошени, дори и след въведените корекции от в.л.Д., а според
допълнителното заключение влошаването на показателите на рентабилност е
резултат от значително променените съществени стойности на краткотрайните
активи според поставените задачи и формирания по този начин отрицателен
резултат. От основното заключение е видно, че показателите на обща
ликвидност, изчислени по данни от балансите на предприятието към 31.12.23
год. и 31.12.2022 год., също са били над препоръчителните стойности, което
опровергава тезата на молителя за трайни затруднения на предприятието на
ответника. При съпоставката на отчитаните задължения – отговор на въпрос
№2 към основното заключение, се установява, че дружеството значително е
намалило задлъжнялостта си, а оттам и зависимостта от кредиторите си.
Отделно от това следва да се посочи, че в съответствие със свободата на
стопанските субекти по чл.9 от ЗЗД ответникът е новирал значителна част от
задълженията си за срок, по-дълъг от една година (видно от представените
споразумения с контрагентите му, неоспорени от насрещната страна), като по
този начин още повече е подобрил ликвидността на своето предприятие и е
обезпечил интересите на кредиторите си.
При недоказаност на състояние на неплатежоспособност молбата с
правно осн.чл.625 от ТЗ следва да бъде отхвърлена, а в полза на ответника да
се присъдят сторените разноски. Представен е списък по чл.80 от ГПК, в
който се претендира заплащане на възнаграждение на вещи лица в размер на
1350 лв. и възнаграждение на адвокат в размер на 12000 лв. От молителя е
направено възражение за прекомерност на заплатеното от ответника
възнаграждение на адвокат, което е основателно. Изчислено по реда на чл.7
ал.3 от Наредба №1 на ВКС за възнаграждения за адвокатска работа върху
материален интерес от 100 698,80 лв. (вземането на молителя),
възнаграждението възлиза на 8 680лв. и в този размер следва да се присъди в
полза на ответника. Общо му се следват разноски в размер на 10 030 лв.
7
На осн.чл.613 ал.1 от ТЗ настоящото решение следва да се обяви в
ТРРЮЛНЦ.
Мотивиран от горното и на основание чл. 631 от ТЗ, Бургаският
окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на „Агроринг инвест“ ООД с ЕИК ********* със
седалище и управление с.Винарско, Стопански двор, представлявано от
управителя Стоян Димов, против „Агро ферт груп“ ЕООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ж.к.“Лазур“ бл.159, партер,
представлявано от Билян Велчев, за обявяване неплатежоспособността на
ответното дружество, определяне на нейната начална дата, откриване на
производство по несъстоятелност по отношение на същото, назначаване на
временен синдик и допускане на обезпечение чрез налагане на запор, възбрана
и други обезпечителни мерки.
ОСЪЖДА „Агроринг инвест“ ООД с ЕИК ********* със седалище и
управление с.Винарско, Стопански двор, представлявано от управителя Стоян
Димов, да заплати на „Агро ферт груп“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.Бургас, ж.к.“Лазур“ бл.159, партер, представлявано
от Билян Велчев, разноски в първоинстанционното производство в размер на
10 030 лв.
Настоящото решение да се обяви в ТРРЮЛНЦ по партидата на
ответното дружество.
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски апелативен съд в
седмодневен срок от обявяването му в ТРРЮЛНЦ.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
8