Решение по дело №546/2022 на Районен съд - Пазарджик

АНД № 546/2022 год.
МОТИВИ:

Обвинението е против обв. Ж. Д., ЕГН ********** за престъпление по
чл.309 ал.1 от НК, а именно за това, че в началото на 2019 г., в гр. Пазарджик
е съставил неистински частен документ - договор за наем от 22.03.2019 г. в
частта, в която се сочи, че този договор е бил подписан от А. И. М. от гр.
Пазарджик в качеството й на наемодател и документът е бил употребен пред
Община Пазарджик, посредством А. П. Л., както и пред
„Електроразпределение Юг“ ЕАД, посредством Д. С.а Д. с цел да се докаже,
че е възникнало наемно правоотношение между наследодателите
(съсобствениците) на недвижим имот с адрес гр. Пазарджик, ***“, в
качеството им на наемодатели и „Д.“ ЕООД - гр. Пазарджик, в качеството на
наемател.
Към инкриминираната дата съсобственици на недвижим имот, намиращ
се в гр. Пазарджик, *** с предназначение сграда за търговия (търговски
обект) били Й. М., В. М., И. Г., М. Ф., Е. М., И. М. и Г. М. със съответните
идеални части. Съсобственици на недвижим имот, намиращ се в гр.
Пазарджик, ***, ет. 2 с предназначение сграда за търговия (търговски обект)
били Й. М., В. М., И. Г., М. Ф., Е. М., И. М., Г. М. и М. В.а със съответните
идеални части. /Виж приложената по делото схема № 15-489851-11.06.2020 г.
т. 1, л.52 от ДП/. Според наличния по ДП списък на собствениците на
посочената сграда, състояща се от посочените два обекта, от януари 2020 г.
съсобственици в нея били В. М., Г. М., И. М., Й. М., Е. М., М. К., Н. Н., Б. Г. и
Б. В.. С различни документи /т. 1, л. 54-68/ някои от съсобствениците на
визираните имоти били прехвърлили своите части, за да се обособят
посочените в схемите и списъка на съсобствениците лица и дялове. Така в
крайна сметка според визираните схеми и налични документи В. М. и
свидетелите Г. М. и И. М. станали съсобственици по наследство или други
сделки на 74% от собствеността на първия етаж на въпросния обект, а Г. М. и
брат му В. М. били собственици на 59 % от втория етаж на същия.
Установява се от показанията на свидетелите Г. М. и И. М., че години
наред двата обекта се ползвали за заведение за дюнери („Златното пиле“) от
лица с арабски произход, като са се сменяли дружествата, чрез които
дейността била извършвана. Двамата горепосочени свидетелите никога не са
подписвали, каквито и да било договори за наем на помещенията и никой не
бил водил с тях разговори в тази насока. Имотът първоначално бил
стопанисван от фирма (ЕТ) на св. Б. Г., също съсобственик в имота, след това
от други ЮЛ. Откакто придобил дялове в имота, св. Ив. М. получавал от св.
Б. Г. своята част от общия наем на същия, който в началото бил 200лв.а, а
след това 400 лв. От св. Г. св. М. знаел, че парите за наема ги давал обв. Ж. Д.,
собственик на фирмата-наемател. Свидетелите М. няколко пъти посетили
обекта и провели разговори с обв. Д. с искане да се сключи писмен договор за
1

наем, изгоден за двете страни, но той отказвал. Такива искания били
отправяни към обвиняемия и от други съсобственици на имота, като от него
се искало или да представи валиден документ за ползването на имота, или да
освободи същия, но реални действия в тази насока от Д. не били извършени.
Прави впечатление, че една от нотариалните покани била изпратена до св. Б.
Г. (т. 1, л. 36-37) и с нея свидетелите И., Г. и В. М. и св. Г. В.а-К., в качеството
си на съсобственици уведомили св. Г., че прекратявали в едномесечен срок от
получаване на поканата сключения договор за наем на обекта от 01.01.1998 г.
(т. 1, л.91-92) и го поканвали за сключване на нов такъв, който да е пазарно
обоснован и икономически изгоден за страните.Тъй като не се стигнало до
уреждане на въпроса с договора, М. завели в PC - Пазарджик гражданско дело
№ 4738/ 2017 г. срещу тогавашното дружество-наемател „З.“ ООД. Според
решението по делото от 30.10.2018 г. (т. 1, л. 40-44), потвърдено с решение на
ОС - Пазарджик от 07.03.2019 г. (т. 1, л. 45-47) ищците И., Г. и В. М. били
признати за собственици на 45/72 ид.ч. от първия етаж от визирания имот, а
наемателят „З.“ ООД, представлявано от управителя обв. Ж. Д., бил осъден да
отстъпи собствеността и предаде владението върху стопанисвания от него
именно този етаж. С решение от 25.02.2020 г. на ВКС по гр.д. № 2458/ 2019 г.,
решението на ОС - Пазарджик било потвърдено в частта му относно
потвърждаването на това на PC - Пазарджик, в която била призната
собствеността върху имота на ищците, но било отменено в частта за
отстъпване на собствеността и предаване владението на същия. Мотивите на
ВКС били, че една от представените в хода на процеса нотариални покани (от
20.01.2017 г.) за освобождаване и предаване на имота същевременно
представлявала и отправено предложение за сключване на наемен договор за
него, за което бил представен и проектодоговор. След получаване на поканата
управителят на дружеството-наемател обв. Ж. Д. изпратил отговор от
06.02.2017 г. (т. 1, л. 19), според който сделки с недвижими имоти можели да
се осъществят от съдружник в дружеството след проведено общо събрание и
съсобствениците следвало да се обърнат към отговарящия за тези отношения
в дружеството съдружник св. Б. Г.. Последният, едновременно съдружник в
дружеството-наемател и съсобственик в процесния имот, бил разпитан по
гражданското дело. В показанията си заявил, че през 2016 г. била проведена
среща между съсобствениците на имота (общо 15) относно отдаването му под
наем. Заявил също така, че получавал парите за уговореното наемно
възнаграждение (първоначално 200 лв. месечно, а от м. ноември 2016 г. 400
лв. месечно) от управителя на дружеството-наемател и ги разпределял
ежемесечно между съсобствениците според установените квоти. До м. август
2017 г. изплащал на ищците съответната част от наема чрез сестра си св. А.
М. — майка на св. Г. М. и В. М. и съпруга на св. И. М., а след това изплащал
наема на съсобствениците само по банков път дори и след подаване на
исковата молба в съда, като никой от съсобствениците не бил връщал
опредЕ.та за него сума. Така ВКС приел, че било налице съществуващо
наемно отношение спрямо процесния имот и претенциите на ищците за
2

неговата ревандикация били неоснователни, поради което ги отхвърлил.
Дружеството „З.“ ООД с адрес на управление гр. Пазарджик, *** било с
управител обв. Ж. Д. и първоначално като ЕООД към 08.01.2016 г. с
единствен съдружник П. Б., а към 31.01.2017 г. като ООД, освен П. Б.
съдружник бил и св. Б. Г.. С нотариално заверено пълномощно от 04.07.2017
г. обв. Д. упълномощил св. Б. Г. да сключи от името и за сметка на
дружеството договор за наем със собствениците на процесния имот за първия
етаж, двора и избата за срок от 5 г. и месечен наем от 400 лв., като в тази
връзка е приложено и решение на ОС на собствениците на капитала на
въпросното дружество от 2017 г., но без отразена дата. Според показанията на
св. Б. Г. всички съсобственици на имота били съгласни със сключването на
такъв договор и дори един от тях - св. К. Л. донесъл подготвен договор, но
свидетелите М. били против и договор не бил подписан. Въпреки това М. и Г.
имали устна договорка имотът да се ползва при настоящите условия до края
на 2021 г., след което М. щели да си уреждат отношенията с дружеството-
ползвател. Уговорката включвала още споразумението св. Б. Г. да прехвърли
своя дял от процесния имот на М., а те да го компенсират с друг свой
недвижим имот.
От наличната информация от МЗХГ, БАБХ, ОДБХ - Пазарджик (т. 1, л.
18), се установява, че фирмите, стопанисвали обекта „Бърза закуска“,
намиращ се в гр. Пазарджик, *** за периода 2013 -2019 г., били, както следва:
„К.“ ЕООД с издадено удостоверение за регистрация УР № 5386/
12.03.2013 г., заличено със заповед за заличаване № 255/ 30.08.2016 г. Според
съществуващите данни (т. 1, л. 31, 28, 29, 30) това дружество към 17.05.2016
г. било с управител Х. С. и с едноличен собственик на капитала „Г. 70“
ЕООД. С договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 05.02.2016
г. едноличният собственик на капитала на „К.“ ЕООД обв. Ж. Д. продал на
купувача „Г. 70“ ЕООД, представляван от едноличния собственик на капитала
и управител П. Б. своите дялове в дружеството. По силата на решение от
12.04.2016 г. новият собственик на капитала на „К.“ ЕООД „Г. 70“ ЕООД,
представляван от П. Б., освободил обв. Ж. Д. като управител на „К.“ ЕООД и
назначил като такъв Х. С.. Освен това сеД.щето и адресът на управление на
дружеството били променени от гр. Пазарджик, *** в гр. Пловдив, ул. „Васил
Левски“ № 1;
„З.“ ЕООД с издадено удостоверение за регистрация УР № 101/ 26221/
12.09.2016 г., заличено със заповед за заличаване № 118/ 16.03.2018 г.;
„Р.“ ЕООД с издадено УР № 101/8305/ 03.04.2018 г., заличено със
заповед за заличаване № 263/ 04.06.2019 г. Според справка в ТР и РЮЛНЦ (т.
1, л. 26) едноличен собственик на капитала и управител на това дружество
бил Анастас У.;
„Д.“ ЕООД с издадено УР № 101/ 18178/ 04.06.2019 г. Дружеството
било с управител и едноличен собственик на капитала св. Д. Д. (т. 1, л. 24).
От справка от регистъра на категоризираните туристически обекти
3

(регистър на категоризираните места за насТ.ване и заведения за хранене и
развлечения с валидна категория) при Министерството на туризма (т. 1, л. 25)
се установява, че към 04.10.2019 г. в регистъра на адрес гр. Пазарджик, ***
бил записан обект „Златното пиле“ - заведение за бързо хранене и
развлечения, заведение за бързо обслужване с референт св. Б. Г.. На същия
лист е налична справка от регистър на обектите за обществено хранене и
търговия на дребно с храни, сектор „Обекти за обществено хранене“ —
Пазарджик, където на същия адрес имало регистриран обект бърза закуска -
заведение за бързо обслужване по издадено разрешение на „Д.“ ЕООД.
Видно от приложените по делото писмо от Община Пазарджик и
заявление (т. 2, л. 29-32), със заповед на кмета на общината № 1489/21.06.2016
г. за бистро „Златното пиле“ - гр. Пазарджик, *** била опредЕ. категория
„една звезда“, валидна за срок от 5 години - до 21.06.2021 г. като било
издадено и удостоверение № ЗХ-1056/ 21.06.2016 г. за утвърдената категория
на обекта (т. 1, л. 113). Впоследствие „Д.“ ЕООД, чрез упълномощеното лице
св. А. Л. подало до кмета на община Пазарджик заявление № КТО-2008-0Ю/
09.09.2019 г. за промяна на обстоятелствата, вписани в Националния
туристически регистър и по-точно за лицето, извършващо дейността в обекта.
Към заявлението били приложени нотариално заверено пълномощно от
25.03.2019 г. (т. 1, л. 125) и други документи, сред които договор за наем от
22.03.2019 г. (копие, заверено вярно с оригинала). В съответствие с така
подадените заявление и придружаващи документи кметът на общината издал
заповед № 1916/16.09.2019 г., с която се изменяли първоначално вписаните в
Националния туристически регистър обстоятелства по искания начин като се
вписвало новото ЮЛ, извършващо дейност в бистро „Златното пиле“.
Освен това се развила процедура по смяна на партидата на обекта в
„ЕВН ЕР Юг“ (т. 2, л. 34-36). Това станало по подадено заявление от „Д.“
ЕООД, чрез управителя св. Д. Д. и на базата на представен договор за наем от
22.03.2019 г. (т. 2, л. 39-41), декларация за съгласие от св. Б. Г. (т. 2, л. 43),
представен от последния нотариален акт за собственост в копие (т. 2, л. 44) и
споразумение към договор за наем (т. 2, л. 45), според което от датата на
споразумението 31.12.2019 г. договорът за наем на имот, намиращ се в гр.
Пазарджик, *** между страните св. Б. Г. като наемодател и „З.“ ЕООД с
управител А. У. като наемател се прекратявал по взаимно съгласие.
Видно от съдържанието на визирания договор за наем от 22.03.2019 г.,
същият бил сключен между: от една страна наемодателите и съсобственици в
процесния имот: св. Б. Г. като самостоятелен съсобственик и отделно като
пълномощник на П. Н., А. Ф. и на свидетелите М. Л.а, Н. Л., К. Л. и Е. Л.а; св.
М. Г.; св. А. М.; св. Т. Ф., като пълномощник на свидетелите Н. Н. и М. К.; св.
Б. В.; св. адв. В. К., като пълномощник на св. Г. В.а-К.; св. Й. М. и св. Е. М. и
от друга от наемателя „Д.“ ЕООД, представлявано от св. Д. Д.. Договорът се
сключвал за срок от 5 г., считано от 19.02.2019 г. с наемна цена в размер на
400 лв., дължима до 10-то число на текущия месец, в брой на наемодателите.
Договорът съдържа подписите на горепосочените наемодатели и
4

съсобственици, с изключение тези на свидетелите М. Г. и И. М.. Този договор
обаче не бил подписан от никой от лицата, посочени като наемодатели или
техни пълномощници, като подписът на ред 5-ти срещу името на А. М. бил
положен от обв. Д., което станало в началото на 2019 година.
Свидетелите М. при едно от посещенията си в търговския обект в
съсобствения им имот установили случайно горните обстоятелства и тъй като
не постигнали съгласие с обв. Ж. Д. за сключване на писмен наемен договор,
справедлив и за двете страни, нито им били предадени собствеността и
владението върху имота, те поД. жалба в полицията, в резултат на която било
образувано и настоящото наказателно производство.
Видно от приложения договор за подизпълнение с посочена дата
12.04.2019 г. (т. 1, л. 126) и страни подизпълнител „С.“ ЕООД, с управител Д.
Б.ов и изпълнител „Д.“ ЕООД, с управител св. Д. Д., според който
изпълнителят възлагал на подизпълнителя да работи на определено място и
да произвежда дюнер, фалафел, пица и др. продукти по номенклатурата, като
за това се задължавал да му заплаща съответното възнаграждение.
Видно от приложеното нотариално заверено на 15.02.2019 г. генерално
пълномощно (т. 1, л. 127), с него управителят на „С.“ ЕООД Д. Б.ов
упълномощавал св. А. Л. да го представлява пред АХ, НАП и всички други
държавни органи и служби.
Видно от приложеното нотариално заверено пълномощно (т. 1, л. 124),
според него св. Д. Д. в качеството си на управител и едноличен собственик на
капитала на „Д.“ ЕООД, упълномощавала св. А. Л. да я представлява пред
община Пазарджик като подава, подписва и получава документи, свързани с
дейността на бистро „Златното пиле“ в гр. Пазарджик на ***.
Видно от заключението на изготвената в ДП комплексна експертиза (т.
2, л. 226-241), подписите за „наемодатели“ в края на копие на договора за
наем от 22.03.2019 г. не били положени от изписаните като наемодатели или
техни пълномощници лица. Подписът на ред 5 за „наемодател“ в изследвания
договор бил положен от обв. Ж. Д., а подписите на ред 4 за „наемодател“ в
него вероятно били положени от св. А. Л.. Подписът за „наемател“ в края на
същия договор бил положен от св. Д. Д., а отпечатъкът от кръгъл печат върху
него и сравнителните отпечатъци от оригиналния печат на „Д.“ ЕООД били
положени от един и същи тампонен печат.
Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло от
самопризнанията на обвиняемия и събраните в досъдебната фаза на процеса
доказателства, които подкрепят самопризнанието, а именно: показанията на
свидетелите А. В. Б., А. И., М. М. К.ова Г., Б. И.ов Г., Д. С.а Д., Е. А. М., И.
Г.ев М., Й. П. М., Г. С. Б., А. П. Л., Г. И.ов М., Т. Т. Н., Б. И.ов В., К. Г.ев Л.,
М. К.ова Л.а, В. Г. К., М. В. К., Н. Г.ев Л., А. И. В.а-К., Н. В. Н. и Т. Б. Ф.,
заключението на комплексната почеркова и техническа експертиза, а също и
писмените доказателства инкорпорирани в доказателствения материал по
реда на чл.283 от НПК.
5

Съдът кредитира изцяло събраните гласни доказателства, т.к. същите
взаимно се допълват и подкрепят както помежду си, така и от останалия
писмен доказателствен материал и от заключението на експертизата.
Непротиворечивостта на доказателствата прави безсмислен техния подробен
анализ.
С оглед възприетата фактическа обстановка съдът намира, че с
поведението си обв. Д. е осъществил от обективна и субективна страна
престъпния състав на чл.309 ал.1 от НК, като в началото на 2019 г., в гр.
Пазарджик е съставил неистински частен документ - договор за наем от
22.03.2019 г. в частта, в която се сочи, че този договор е бил подписан от А.
И. М. от гр. Пазарджик, в качеството й на наемодател и документът е бил
употребен пред Община Пазарджик, посредством А. П. Л., както и пред
„Електроразпределение Юг“ ЕАД, посредством Д. С.а Д., с цел да се докаже,
че е възникнало наемно правоотношение между съсобствениците на
недвижим имот с адрес гр. Пазарджик, ***“, в качеството им на наемодатели
и „Д.“ ЕООД - гр. Пазарджик, в качеството на наемател.
Обвиняемият е имал представа за всички обективни и субективни
елементи на осъщественото от него престъпление. Съзнавал е, че
горепосоченият договор за наем, в частта на подписа на съсобственика А. М.,
съставлява частен документ и същият е неистински, т.к. не е положен от
посочената, а от него самия. Съзнавал е, че създава този документ и след това
същият се употребява пред Община Пазарджик, посредством А. П. Л., както и
пред „Електроразпределение Юг“ ЕАД, посредством Д. С.а Д., с цел да се
докаже, че е възникнало наемно правоотношение между съсобствениците на
гореописания недвижим имот и дружеството „Д.“ ЕООД, в качеството на
наемател, с което практически е довършил състава на престъплението по
чл.309 ал.1 от НК, което от обективна страна изисква неистинския документ
да бъде използван като доказателствено средство за отразените в него
обстоятелства.
Обвиняемият е предвиждал конкретно и е искал настъпването на
общественоопасните последици от деянието си, т.е. действал е с пряк
умисъл.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се
наложи съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК - относно целите на
наказанието и на чл.54 и следващите от НК - за неговата индивидуализация.
Обществената опасност на конкретното деяние е висока с оглед
засягането на правната сигурност и установения правов ред свързан с
документооборота, доколкото съставеният документ е ползван пред общината
и електроразпределително дружество във връзка с административни
процедури по промяна на партиди за търговски обект в процесния недвижим
имот, които промени са били вписани и което не би било сторено, ако
неистинският документ не беше използван.
От друга страна съдът прецени невисоката степен на обществена
6

опасност на обвиняемия, която не е осъждан, не е криминално проявен и
настоящото деяние е инцидентно в неговия живот. По местоживеене е
положително охарактеризиран.
Причината за извършване на престъплението следва да се търси в
недостатъчната правна култура у обвиняемия, довела до незачитането на
установените правила за документооборота.
Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства, съдът
прецени направеното самопризнание, добрите характеристични данни и
изразеното критично отношение към стореното. Чистото съдебно минало не
се отчете като смекчаващо обстоятелство, т.к. същото е материалноправна
предпоставка за освобождаване от наказателна отговорност по реда на Глава
ХХVІІІ от НПК. Отегчаващо обстоятелство не се отчете.
Съдът отчита и фактите, че за умишленото престъпление по чл.309 ал.1
от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до две години, както и
обстоятелствата, че обвиняемият е пълнолетен, не е осъждан, не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел ІV глава VІІІ от
общата част на НК към момента на настоящото деяние и от него не са
причинени имуществени вреди, подлежащи на възстановяване.
Поради това съдът приема, че са налице условията, предвидени в
разпоредбата на чл.78А ал.1 от НК - за освобождаване на обвиняемия от
наказателна отговорност и налагане на административно наказание – глоба.
Предвид на това и на основание чл.78а ал.1 от НК, във връзка с чл.378
ал.4, т.1 от НПК, съдът, след като освободи от наказателна отговорност обв.
Д. счете, че на същия следва да бъде наложено административно наказание –
глоба в минимален размер от 1000 лева. За да определи такъв размер на
глобата, съдът съобрази наличните смекчаващи отговорността обстоятелства,
съобразно относителната им тежест, както и семейното, материално
положение и имотно състояние на извършителя и изходи от степента на
вината.
Предвид признаването на обвиняемия за виновен, то на основание чл.
189 ал. 3 от НПК в негова тежест бяха присъдени разноските, като бе осъден
да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР - Пазарджик
парична сума в размер на 273 лв. за експертиза.
По изложените съображения Пазарджишкият районен съд постанови
решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

7

Номер на акта:	248
Дата:	16 май 2022 г. (в сила от 1 юни 2022 г.)
Съдия:	Димитър Бишуров

Дело:	20225220200546
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	21 април 2022 г.

Решение по дело №546/2022 на Районен съд - Пазарджик

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите