Р Е Ш Е Н И Е
№ 260140 19.02.2021 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд – гр. Бургас
57-ми наказателен състав
На 27
януари 2021 година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ДОНЕВА
Секретар
Гергана Стефанова
Като разгледа докладваното от съдия Донева
НАХД № 4578 по описа за 2020 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл. 59-63 от ЗАНН. Образувано е по жалба на В.Д.Д. против Наказателно
постановление № Е-276/09.10.2020 г., издадено от Заместник кмет на Община
Бургас, с което на жалбоподателя на основание чл. 34, ал. 1 от Наредбата за
опазване на обществения ред на територията на Община Бургас е наложено
административно наказание глоба в размер на 50 лева за нарушение по чл. 3, т. 4
от Наредбата за опазване на обществения ред на територията на Община Бургас.
Претендира се отмяна на атакуваното постановление по съображения за
незаконосъобразност поради липса на фактическо описание кое поведение на
жалбоподателя съставлява изпълнителното деяние на вмененото му нарушение.
Възразено е, че в разрив с изискването на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН АУАН не е
съставен в присъствието на лицето, въз основа на чиито писмени сведения е
констатирано нарушението, като самият актосъставител не е възприел лично
извършеното нарушение. Релевирано е оплакване и за неправилност на НП, като се
оспорват фактическите констатации. В тази връзка се поддържа, че сведенията не
са били проверени задълбочено. Заявена е претенция за присъждане на направените
по делото разноски.
В с. з. жалбоподателят, чрез процесуален
представител поддържа жалбата на изложените в нея основания. В допълнение изтъква,
че сведението, въз основа на което е инициирано административно-наказателното
производство, е недобросъвестно изнесено от лице, с което се намира в съседски междуличностни
конфликтни отношения.
Въззиваемата страна се представлява в с.
з. от юрисконсулт, който изразява становище за неоснователност на жалбата и
моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След като обсъди направените в жалбата и
с. з. оплаквания, събраните по делото писмени и гласни доказателства и извърши
проверка на обжалваното наказателното постановление, съдът приема за установено
от фактическа страна следното:
На 23.09.2020 г. пред контролни органи
на Община Бургас е депозирано писмено сведение от М.Ч., че на 20.09.2020 г. в
15,10 ч. в продължение на повече от 30 минути е имало непрестанно лаене на
кучето на съседа му В.Д., което отглежда на адрес ***.
Срещу
В.Д.Д. е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 96570/24.09.2020
г. за това, че на 20.09.2020 г., в 15,10 ч., по писмените сведения на М.Н.Ч. –
непосредствен очевидец, куче, собственост на Д., живущ ***, в продължение на
повече от 30 минути с непрестанен лай, смущава спокойствието на живущите в
близост, като отговорност за горепосоченото носи Д. – собственик на кучето, с
което е нарушил чл. 3, т. 4 от Наредбата за опазване на обществения ред на
територията на Община Бургас. АУАН е съставен от И.Ч., на длъжност инспектор
ЕКООС при Община Бургас, в присъствието на Р.К. и М.Б., също инспектори ЕКООС
при Община Бургас, като свидетели при съставянето на акта. Жалбоподателят е
подписал АУАН с възражения, които по реда и в срока на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН е
конкретизирал и които най-общо съвпадат с оплакванията му срещу НП. Посочил е,
че в съседните дворове се отглеждат и други кучета, така че изнесените в
сигнала твърдения се базират или на предположения кое точно куче лае, или
умишлено се цели създаване на проблеми и неудобства.
Атакуваното
наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН, като
административно-наказващият орган е възприел отразената в акта фактическа
обстановка и правна квалификация на нарушението. Преценил е възраженията по чл.
44, ал. 1 от ЗАНН за несъстоятелни по съображения за категоричност на М. Ч., че
лаят е от кучето на Д.. Преди да издаде постановлението АНО е извършил проверка
по реда на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН чрез длъжностни лица – инспектори в ЕКООС,
които са обективирали резултати в Констативен протокол № 7271/05.10.2020 г., а
именно, че единственият имот в близост, в който се отглеждат кучета – 2 бр.
порода «Смес», е на адрес ***.
Наказателното
постановление е връчено на жалбоподателя на 16.10.2020 г., като жалбата е
депозирана на 22.10.2020 г.
Като
свидетели пред съда са разпитани актосъставителят И.Ч., подателят на писменото сведение М.Ч., съпругата на жалбоподателя Д.Д.
и негов приятел Ангел Славов, за които последни двама още във възраженията си
по реда на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН Д. е
вписал, че са присъствали в дома му на процесната дата.
Св. И.Ч. поддържа, че АУАН е съставен на
базата на сведението, без да е извършена проверка на място. Твърди, че съседите
не са имали оплаквания на процесния ден за проблеми с животното. Сочи, че на
адреса са извършени многократни проверки по други сигнали на М. Ч., но не са
констатирани нарушения. Извършени са проверки и на непосредствените съседи на
имота за животни около имота.
Конкретно за случая св. М.Ч. твърди, че
на 20.09.2020 г. се е намирал в спалнята си срещу имота на жалбоподателя, на
20-25 метра, когато възприел лая на кучето.
Свидетелите Д.Д. и А. С. твърдят, че на процесната дата, в часови диапазон
14,00 – 16,00 часа, са се намирали в лятната кухня в двора на ***, през което време
кучето се е намирало в клетката си в двора, не е вдигало шум, не е лаяло, било
е с поставен анти лай нашийник. Тези свидетели изнасят данни, че между М.Ч. и В.Д.
съществуват ескалирали междусъседски разногласия заради рушаща се граничеща
стена, складиране на фуражи, събиращи плъхове, целенасочено дразнение на кучето
чрез шумове от ламарина и перка на електрически механизъм.
При така
установените факти от значение за спора, съдът приема от правна страна
следното:
Жалбата е
подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежно
легитимирано лице и е допустима. Разгледана по същество същата се явява
основателна.
Относно процедурата по издаване на акта
и на наказателното постановление, съдът намира, че са спазени всички изисквания.
В хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила по съставянето на акта, реквизитите на същия
и тези на наказателното постановление, ограничаващи правото на защита на
жалбоподателя, но вмененото нарушение се преценя от съда за недоказано. АУАН и
НП съдържат описание на нарушението, за което е ангажирана
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя. От описаното
фактическо положение е изводимо деяние, изразяващо се в допускане да се смути
спокойствието на живущите в близост от продължителен лай на отглежданото от
жалбоподателя куче в конкретната част от денонощието, за която има въведен
забранителен режим. Административно-наказателната отговорност на жалбоподателя
е ангажирана за нарушение по чл. 3, т. 4 от Наредбата за опазване на
обществения ред на територията на Община Бургас, касателно хипотезата за
забрана на извършването на дейности от битов и стопански характер в жилищните
сгради и в близост до тях, с които се нарушава спокойствието на живущите, между
14.00 и 16.00 часа и между 22.00 и 8.00 часа в делничните дни и между 14.00 и
16.00 часа и 21.00 и 9.00 часа в празничните и почивните дни. Санкциониран е на
осн. чл. 34, ал. 1 от цитираната Наредба, която разпоредба предвижда налагане
на глоба до 5 000 лева на физическите лица, извършили или допуснали извършване
на нарушение на разпоредбите на тази наредба.
АУАН е съставен само въз основа на оплакването
на св. М.Ч., за който се събраха доказателства за съществуването на
междуличностен конфликт с жалбоподателя на друго/извън предмета на делото
основание. Според доказателствения материал по делото той се явява единственият
съсед, който се е почувствал обезпокоен. Установи се от показанията на
актосъставителя, че при проверката останалите съседи на В.Д. не са имали
оплаквания за проблеми с животното на процесния ден. В описанието обаче на
вмененото нарушение е посочено общо, че е било нарушено спокойствието на
живущите в близост, т. е. по този начин е разширен кръгът на фактическите
обстоятелства с такива, каквито в действителност актосъставителят не
засвидетелства пред съда. Напротив, св. И.Ч. заяви, че съседите не са имали
оплаквания от кучето на Д. през процесния ден. Следва да се има предвид, че в
настоящото производство защитата не е срещу цифрите, а срещу фактите, а от
доказателствата се установи, че те не са правилно отразени и интерпретирани,
тъй като е безспорно, че освен М.Ч. други живущи не са били обезпокоени от
каквото и да е поведение на кучето и не са възприели кучешки лай, който да е
смутил спокойствието им.
В обобщение, възприетата в АУАН и НП
фактическа обстановка не се установява по категоричен начин от събраните гласни
доказателства, от които е изводимо, че на процесната дата в процесния часови
диапазон кучето на жалбоподателя не е нарушило спокойствието на живущите в
близост, т. е. оплакването на св. М. Ч. е изолирано. От друга страна в хода на
административно-наказателното производство по надлежен ред са установени още
две кучета на съседен адрес, поради което изводите на АНО за извършено
нарушение се градят на неяснота /т. е. на предположение/ кое точно куче е лаяло.
Това неизбежно влече недоказаност и необоснованост на изводите за наличие на
административно нарушение и обстоятелствата, при които е прието в АУАН и НП, че
е било извършено. Тежестта да докаже факта на нарушението и неговия автор е
вменена на актосъставителя и наказващия орган, но в настоящият случай фактът на
нарушението, неговите обективни елементи и обстоятелствата, при които е
осъществено, останаха недоказани, което обуславя отмяна на обжалваното
постановление.
При този изход на делото, на осн. чл.
63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК, на въззивника следва да бъдат
присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съобразно представения договор
за правна защита и съдействие договореното и платено възнаграждение е 100 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление №
Е-276/09.10.2020 г., издадено от Заместник кмет на Община Бургас, с което на В.Д.Д.,
с ЕГН **********,***, на основание чл. 34, ал. 1 от Наредбата за опазване на
обществения ред на територията на Община Бургас е наложено административно
наказание глоба в размер на 50 лева за нарушение по чл. 3, т. 4 от Наредбата за
опазване на обществения ред на територията на Община Бургас.
ОСЪЖДА
на осн. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр.
чл. 143, ал. 1 от АПК Община Бургас да заплати на В.Д.Д., с ЕГН **********,***,
направените по делото разноски в размер на 100 лева за адвокатски хонорар.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: Г.Ст.