Решение по дело №125/2021 на Апелативен съд - Варна

Р      Е      Ш     Е      Н      И      Е

 

 

№  260134/22.07.2021 година                           град Варна

 

В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Апелативен съд – Варна                                         търговско  отделение

на  двадесет и трети юни                                                       година 2021

в открито  заседание в състав :

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ :В.Аракелян                                                                ЧЛЕНОВЕ :А.Братанова

                                                                             М.Недева

 

при  секретаря Д.Чипева

като разгледа докладваното от съдия М.Недева в.т.д. № 125  по описа  на Варненския апелативен съд за 2021г., за да се произнесе, взе пред вид следното :

          Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

          Образувано е по подадена въззивна жалба от „ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ СЛЪНЧЕВО-ПРИПЕК-94“, ЕИК *********, с. Слънчево, общ. Аксаково, обл. Варна, представлявана от председателя си В И Бсрещу решение № 260371/08.12.2020г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 493/20г., с което същата е осъдена да заплати на  ЕТ „ВАЛНУТ ПРОДУКШЪН – Виктор Тодоров“, ЕИК *********, гр. Варна сумата от 32 665.20  лева, частичен иск от цялото задължение в размер на 181 765.20 лева с вкл.ДДС, съставляващо дължимо възнаграждение по договор за извършване на строително ремонтни работи, сключен между страните на 15.11.2018 год., ведно със законната лихва върху главницата от 32 665.20 лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 05.02.2020 г. до окончателното й изплащане и сумата от 3 720.20 лева, съставляващо законната лихва върху частта от предявения иск от 32 665.20 лева за периода на забавата, от датата на изпадане в забава - 23.12.2018г. до датата на депозиране на ИМ - 05.02.2020 г. на осн. чл. 266 ал.1 от ЗЗД и вр. чл. 86 вр. чл. 303а ал.3 от ТЗ, както и сумата от 1 555.41  лева разноски за държавна такса и експертизи, на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК. Въззивникът счита решението за неправилно и необосновано, постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Според него съдът е направил изводите си  при едностранна преценка на събраните по делото доказателства и е изложил едностранни мотиви за обосновката им. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло предявената искова претенция като неоснователна и недоказана.

          Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда същата да бъде оставена без уважение, а обжалваният съдебен акт да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.

          Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

          Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване  частични искове  с правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД вр. чл. 303а ал.3 от ТЗ.

          След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и направените от тях възражения, съдът намира следното :

          Председател на ответната кооперация за периода от 05.06.2018г. до 16.12.2018г. е бил А П А, като решението на ОС за освобождаването му е вписано в ТРРЮЛНЦ на 04.01.2019г. На 15.11.2018г., в качеството си на председател, А упълномощил Ю Н Фда стопанисва и пази с грижата на добър стопанин собствени на кооперацията недвижими имоти със селскостопанско предназначение – овцеферми, овчарник и стопански двор, да ги поддържа и ремонтира, като за целта го представлява и подписва където е необходимо.

          Въз основа на учредения му мандат, още на същата дата Фсключил от името на кооперацията Договор за извършване на СМР с ищеца ЕТ „ВАЛНУТ ПРОДУКШЪН – Виктор Тодоров“, гр.Варна, като дейностите, съставляващи предмет на договора са описани в КСС, Приложение № 1 към договора и неразделна негова част и касаят същите обекти, описани в пълномощното. Същите са на обща  стойност  без ДДС  151 471 лева. Доколкото в обстоятелствената част на исковата молба изрично се препраща към КСС, съдът намира, че описаните в нея дейности – по количество, обем и видове съставляват отделните пера на претенцията. Срокът за изпълнение на договорените СМР, съгласно договора и Анекс № 1 към него, е 30.11.2018г. На тази дата представители на двете страни подписали Протокол/акт за отчитане на действително извършените СМР /обр.19/ на обща стойност 181 765,20лв с ДДС, т.е. – в рамките на уговореното между страните. Според заключението на съдебно-почерковата експертиза подписът, положен за „Възложител“ в този протокол е изпълнен от тогавашния председател А П А. В този смисъл оспорването на авторството на протокола за подписалия  го председател на кооперацията от страна на ответника се явява неуспешно проведено. На 30.11.2018 г. е издадена и фактура № 1/30.11.2018 г. за стойността на приетите СМР, която заедно с протокола и покана за плащане са връчени на възложителя чрез Ангел А на 06.12.2018г. Фактурата, неосчетоводена от кооперацията, и протокола са оспорени пред едноличния търговец.

          Според заключението на СТЕ договорените и приети СМР са и реално извършени. В табличен вид към т.2 на заключението в.лице е посочило и тяхната стойност по вид и количество не само по Протокол 19, но и съгласно средни пазарни цени към 30.11.2018г. според Справочник за цените в строителството бр. 4/2018г., като общата им пазарна цена възлиза на  88 991.11 лв без ДДС. За част от видовете работи експертът не дава цени, тъй като те не могат да бъдат определени от огледа и замерването, а и за тях няма представени документи за изпълнението им. Според експертизата за изпълнение на процесните СМР са необходими месеци, като обемът работа не може да се изпълни за две седмици, така както е посочено в договора.

          Според  показанията на свидетеля Ю Фпредният наемател на сградите А. не искала повече да ги стопанисва и конете, настанени в тях, били в ужасно състояние. Тъй като и неговите коне били вече там, предложил на председателя А да наеме сградите, но до подписването на договор не се стигнало. Затова му подписал пълномощното и му разрешил да прави ремонти. Необходимостта от ремонт, с оглед правилното отглеждане на животните, била належаща.

          С Констативен протокол на служители на община Аксаково от 07.12.2018 година е отречено отсъствието на извършване на незаконен строеж в дворното място на кооперацията.

          Въз основа на горната фактическа установеност се налага извода, че между страните по спора е възникнало валидно облигационно отношение въз основа на договора за извършване на СМР от 15.11.2018г. Същият е подписан за кооперацията от

пълномощника Ю Ф. Поддържаното и във въззивната жалба възражение за привидност на пълномощното съдът намира за недоказано. В чл.26, ал.2 от ЗЗД за нищожни са обявени привидните договори. Няма съмнение, че симулативна може да бъде и едностранната сделка, каквато е упълномощителната, предвид разпоредбата на чл.44 от ЗЗД. Простото голословно твърдение на страната, че сделката е привидна, не може да измени съдържанието на акта в този смисъл. Привидността трябва да бъде доказана.  С доклада по делото на ответника изрично е указана доказателствената тежест за това. Освен твърденията, че към момента на упълномощаването  А не е бил във фактическа /физическа невъзможност лично да изпълнява задълженията си като председател на кооперацията, тъй като не е отсъствал от страната, не е имал някакво заболяване, не е имал други някакви обективни причини, поради което да не може лично да извършва действията, за които е предоставил пълномощията, а пък и е разполагал с необходимата компетентност, знания и умения за извършване на тези действия, други доказателства не са ангажирани.

          Не без значение е и обстоятелството, че писмената форма не е условие за действителност на договора за изработка. Протоколът за действително извършени СМР към 30.11.2018г. /обр.19/ към договора за СМР от 15.11.2018г. не е подписан по пълномощие, а от председателя на кооперацията А в момент, в който той е притежавал това качество. Фактът на приемане на изработеното сам по себе си доказва наличието на валидна облигационна връзка между страните по спора.

          Самият договор няма увреждащ за кооперацията характер. Такъв той би имал, ако беше сключен при неизгодни за представлявания условия или при превратно упражняване на предоставени на пълномощника права. Договорените цени и дължимите такива съгласно протокола за приемане на извършените СМР не се различават от пазарните. При някои позиции договорените цени са дори по-ниски. Разликата между общата дължима сума по договора и тази по експертизата се дължи на това, че в.лице не може да остойности някои от дейностите предвид липсата на доказателства за извършването им. Договорът е сключен от името на кооперацията в рамките на учредения мандат, предвид на което пълномощникът е действал изцяло съобразно предоставените му права. В Констативен

протокол на служители на община Аксаково от 07.12.2018г. е посочено, че в стопанския двор на кооперацията не е извършван незаконен строеж.

          Извършването на ремонтните дейности за период от време, различен от посочения в договора не е от естество да обоснове извод за неоснователност на претенцията.  А тяхната полезност и необходимост корелира с приетата от съда липса на увреждане патримониума на ответника и не съставлява, както се настоява в жалбата, необоснована преценка за тяхната целесъобразност. Установено е по делото, че в част от стопанския двор са се отглеждали коне, за което са били изградени и съответните съоръжения. Според свидетеля Фпредходния наемател А. не искала да стопанисва повече сградите и конете били в ужасно състояние. Съгласно  Писмо  на Кмета на Община Аксаково -л. 29, при извършената от компетентните лица проверка на 07.12.2018 година е установено, че имотът е част от стопански двор със съществуващи стопански сгради за отглеждане на животни, повечето от които поради естественото си износване и нестопанисване са в лошо състояние като извършените ремонтни дейности са за привеждането им във вид, отговарящ на изискванията за ползването им. С леки дървени заграждения са обособени две площадки за разходка на открито на конете, отглеждани в стопанството, вътрешният път е посипан с фракция, а  една от площадките – с пясък.

          По изложените съображения обжалваното решение се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

          Поради изцяло съвпадение на фактическите констатации и правни изводи на двете инстанции и на осн.чл.272 ГПК съдът препраща към мотивите на обжалвания съдебен акт.

          Въззиваемата страна не е направила искане за присъждане на разноски.

          Водим от горното, съдът

 

Р       Е       Ш      И       :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 260371/08.12.2020г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 493/20г.

          Разноски не се присъждат.

          Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл.280 ал.1 ГПК.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ: