О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 340 27.07.2020г. град
Пазарджик
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, първи въззивен граждански състав, на шестнадесети
юли две хиляди и двадесета година в закрито заседание, в следния състав:
Председател:
Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
при
участието на секретаря ........ като разгледа докладваното от съдията Маратилов
въззивно ч.гр.д.№443 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе в предвид
следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.1
т.2 във връзка с чл.122 и следващите от
Гражданския процесуален кодекс.
Въззивното
частно производство е образувано по
повод прекратено исково производство
по гр.д.№1141/2020г. по описа на Пазарджишки районен съд и повдигната от
същия съд препирня за подсъдност пред Окръжен съд Пазарджик между Районен съд-С. и Районен съд
гр.Пазарджик за определяне на компетентния съд за разглеждане на делото, образувано
по искова молба с вх.№2021406 от 27.07.2018г
по описа на Районен съд-С., подадена от Г.Н.Ш. и С.Р.Ш. срещу „П.И.Б.“ АД.
За да прекрати
производството по делото и да повдигне препирня за подсъдност, сезираният
Пазарджишки районен съд в определението си № 1456 от 01.07.201г. по
образуваното гр.д.№1141/2020г. е приел, че
образуваното исково производство пред РС-Пазарджик е в резултат на служебно прекратено производство по гр.д.№49642/2018г.
по описа на РС-С. и изпращането му по подсъдност на РС-Пазарджик; че
производството пред РС-С. е образувано
по искова молба на Г. и С. Ш. с вх.№2021406 от 27.07.2018г. против „ПИБ“ АД за обявяване за нищожни чл.9, чл.9.2 и чл.9.3 от договор за банков
кредит от 25.07.2008г., като неравноправни клаузи и осъждане на банката да заплати на
ищците сумата от 1000евро заплатена въз основа на неравноправни клаузи по същия договор,представляващи
разликата от предварително договорените суми за лихва и заплатените от ищците
завишени такива за периода от
25.07.2013г. до 25.07.2018г. и сумата в размер на 20 евро-надплатена такса за
управление на кредита за периода 25.07.2013г. до 25.07.2018г., ведно със
законната лихва, а при условията на евентуалност е предявен иск ответникът да им заплати сумата от 1000лв
надплатена поради неправилно изчисляване на лихвата от банката-ответник за същия
период от време; че РС-С. в резултат на
извършена служебна справка за постоянен и настоящ адрес, с определение №61349
от 09.03.2020г. и установявайки, че
адресите на ищците са в с.Г.,
обл.Пазарджик, позовавайки се на чл.113 от ГПК, е приел, че компетентен да
разгледа спора е РС-Пазарджик, в чиито
район се намира настоящия адрес на потребителя Г.Ш.. Според Пазарджишки районен
съд, не са налице в случая предпоставките на чл.118 ал.2 от ГПК за прекратяване
на производството пред Районен съд-С. и
изпращането му по подсъдност на РС-Пазарджик защото, на първо място по делото
са предявени кумулативно съединени установителен и осъдителен искове с правна квалификация в чл. 26 ал.1
предл.първо от ЗЗД във връзка с чл.143 и чл.146 от ЗЗП и иск с правно основание в чл.55 ал.1 предл.първо от ЗЗД, от лица които
имат качеството на потребители по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП по договор
за банков кредит срещу търговец; на второ място,че действително единият от
ищците има постоянен и настоящ адрес ***; че Пазарджишкият районен съд според
СРС, бил компетентния съд съгласно последната
редакция на чл.113 от ГПК/Дв.,бр. 65/2018г. в сила от 07.08.2018г. тъй като считано
от този момент подсъдността не е изборна,а е императивно уредена; че съгласно
§5 от ПЗР към ЗИДГПК/д.в.бр.65 от 2018г., в сила от 07.08.2028г. заварените
до влизането в сила на този закон
съдебни производства се довършват по досегашния ред, независимо от промяната на
подсъдността; че в случая делото е образувано преди влизане в сила на
ЗИДГПК, бр.65 от 07.08.2018г. и като заварено производство делото следва да
продължи съгласно правилата за
подсъдност преди посочените измененията на ГПК и че в този случай предвид и на предмета на делото съдът не
следи служебно за местната подсъдност-чл.119 ал.3 от ГПК.
Тези доводи на
Пазарджишки районен съд са направени в съответствие с действащите разпоредби на
Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, регламентиращи подсъдността на исковете
предявени от потребителите при отчитане на момента на депозиране на исковата
молба и образуване на исковото производство. В случая , към момента на подаване
на исковата молба на дата 27.07.2018г. въз основа на която е образувано
гр.№49642/2018г. по описа на Софийски районен съд от потребители срещу банка
кредитор по отношение наличие на неравноправни клаузи в договор за банков
кредит, при отчитане на разпоредбата на §5 от ПЗР на ЗИД ГПК/Дв,бр.65 в сила от
07.08.2018г./ регламентиращ по
императивен начин, че заварените до влизането
в сила на този закон, / или до 07.08.2018г./
съдебните производства се довършват по досегашния ред, независимо от
промяната на подсъдността, следва да се тълкува в смисъл, че съгласно чл.113 от ГПК в предходната си редакция / а именно, ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008г./ която предвижда, че иск
на потребител може да бъде предявен и по неговия настоящ или постоянен адрес,
което означава, че към този момент подсъдността по исковете на потребителя е
изборна и той може да го предяви както по седалището и адреса на управление на
кредитора/ чл.105 от ГПК -общата местна подсъдност/, така и по постоянния си и
настоящ адрес, тоест потребителят до 07.08.2018г. е разполагал с процесуалната
свобода пред кой съд да предяви претенцията си. До тази дата редакцията на
чл.119 ал.3 от ГПК е, че във всички други случаи извън тези по ал. 1 и ал.2
/родова подсъдност и местната подсъдност по местонахождението на имота/,
възражение за неподсъдност на делото може да се прави само от ответника и
най-късно в срока за отговор на исковата молба.Тоест, тази процесуална регламентация
възпрепятства исковия съд служебно да проверява
местната подсъдност, като само по възражение на ответника може да предприеме съответните действия / в
случая такива възражения няма постъпили с отговора на банката/. Едва с
изменението на ГПК с бр.65 на ДВ, в сила от 07.08.2018г. законодателят е
възложил служебно на исковия съд да проверява
подсъдността по чл.113 от ГПК като съгласно чл.118 ал.3 от ГПК е посочил, че възражение
за неподсъдност на делото по чл.108 ал.2, чл.113, и чл.115. ал.2 от ГПК може да се прави от ответника най-късно
в срока за отговор на исковата молба и да се повдига служебно от съда до
приключване на първото по делото заседание. От трета страна, по този начин потребителят
вече е лишен от свободата да избира пред кой съд да предявява иска си като потребител,
и че е безусловно задължен от законодателя след 07.08.2018г. да го предяви само
и единствено пред съда по настоящият адрес на потребителя, а при липса
на настоящ адрес – по постоянния.
Двете правни норми уреждащи местната подсъдност по исковете на потребителя преди 07.08.2018г. и след 07.08.2018г. и във връзка с §5 от ПЗР към ЗИДГПК/Д.в.бр.65/2018г./ са напълно ясни и разбираеми и не се нуждаят от каквото и да било тълкуване, като по отношение на приложението им не създават абсолютни никакви правни и фактически трудности. Предвид изложеното следва да се приеме, че по правилата на местната подсъдност исковата молба на потребителите Г. и С. Ш. с вх.№2021406 от 27.07.2018г. против кредитора „ПИБ“ АД следва да се разгледа от Районен съд - С.. Водим от горното, Пазарджишкият окръжен съд О П Р Е Д Е Л И : ПОСТАНОВЯВА исковата молба с вх.№2021406 от 27.07.2018г. по описа на Районен съд-С., подадена от потребителите Г.Н.Ш., ЕГН ********** и С.Р.Ш., ЕГН-**********, против „П.И.Б.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.С., бул.“Д.Ц.“ №37, с правно основание в чл.26 ал.1 предл 1 от ЗЗД във връзка с чл.143 и чл.146 от ЗЗП и иск по чл. 55 ал.1 предл.1 от ЗЗД, ДА СЕ РАЗГЛЕДА по правилата на местната подсъдност от Районен съд-С.. ИЗПРАЩА по подсъдност на компетентния Районен съд-С. посочената искова молба и с приложенията към нея за разглеждане. Определението е окончателно. Председател: Членове:1. 2.