№ 5723
гр. София, 02.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛОРА М. МИТАНКИНА
като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Наказателно дело
частен характер № 20241110213041 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2
НПК и чл. 250, ал. 1, т. 2 НПК.
С тъжба с вх. № 159/11.01.24г., депозирана до РС Оряхово, частният
тъжител И. И. В. е сезирал съда, като е образувано НЧХД № 13/2024 г. по
описа на РС Оряхово. Поради невъзможност да се сформира състав на съда,
който да разгледа делото производството по делото е прекратено и делото е
изпратено на ВКС за определяне на друг, равен по степен съд за разглеждане
на делото. С определение от 23.02.24г. ВКС е изпратил делото за разглеждане
от РС Кнежа. С определение от 25.06.24г. по н.ч.х.д. 49/24г. РС Кнежа е
прекратил производството по делото и е изпратил делото по подсъдност на
СРС. С определение от 26.08.24г. ОС Плевен е оставил без разглеждане
частната жалба срещу определение от 25.06.24г. като процесуално
недопустима.
В СРС е образувано НЧХД № 13041/24г., по което дело съдията-
докладчик с разпореждане от 01.11.24г. е приел, че тъжбата не отговаря на
изискванията на чл. 81, ал. 1 НПК и е дал на тъжителя срок за отстраняване на
недостатъците на тъжбата. Указанията на съдията-докладчик са свързани с
посочване времето на извършване на деянието – дата и евентуално входящ
номер на постъпване на сигнала, в който се твърди, че се съдържат
инкриминираните изрази и изречения, както и с посочване на датата, на която
тъжителят е узнал за подаване на процесния сигнал. С разпореждането е
указано, че при неизпълнение тъжбата ще бъде оставена без разглеждане, а
производството прекратено.
1
С молба от 15.01.25г. тъжителят И. В. чрез пълномощника си адв. С.
сочи, че не може да посочи дата на подаване или входящ номер на постъпване
на сигнала в деловодството на политическия кабинет на *** по *** А. С., тъй
като на сигнала не е поставена дата, нито е поставен входящ номер. Излага
факти, свързани с извършване на повторна проверка, прилагане на преписка,
изискана от МВР ГД „Гранична полиция“ и приложена по делото пред РС
Кнежа, след което прилагане отново е невъзможно да се посочи точна дата на
подаване на сигнала. Изтъква се, че в собственоръчно написано от М. С. И.
писмено сведение той потвърждава изцяло твърденията си в сигнала до
началника на политическия кабинет на *** по ***. Излага се твърдение, че
деянието е извършено за времето от неустановена дата през месец март 2023г.
до 19.07.2023г.
С молбата се посочва конкретна дата, а именно – 19.07.23г., на която
тъжителят е уведомен за сигнала.
Прави се искане за издаване на съдебно удостоверение, въз основа на
което тъжителят да се сдобие с информация относно лицето, подало сигнала,
изпратен с писмо № 0269-41/15.03.23г. до МВР за извършване на нова
проверка на ГПУ-К..
Изтъква се, че в сигнала е поставена резолюция с посочена дата
14.03.23г., като на следващия ден – 14.03.23г., е изпратено писмо до г-жа Н. А.
– началник на кабинета на *** с копие до подателя от 16.03.23г. Изтъква се, че
вследствие на сигнала е назначена нова проверка, в която М. С. И.
собственоръчно е написал сведения, в които е посочил, че ги дава във връзка с
проверка по преписка № 4897001-1716/16.03.23г., в които е потвърдил своите
твърдения.
Тъжбата е процесуалният документ, с който се повдига обвинение за
престъпление от частен характер, като това твърдяно престъпление следва да
бъде ясно посочено и конкретизирано като време, място на извършване,
конкретна деятелност на лицето, срещу което е насочена тъжбата.
Съдията-докладчик намира, че указанията на съда, дадени с
разпореждане от 01.11.2024г., да бъде посочено времето на извършване на
твърдяното деяние, не са изпълнени и с молбата, депозирана от адв. С. от
15.01.25г. В молбата се сочи, че на сигнала, съдържащ инкриминираните
изрази и изречения, не е поставена дата, нито е поставен входящ номер.
2
Същата не може да бъде установена дори и след снабдяване с исканата от
тъжителя справка относно подателя на сигнала, обозначил се като „М. С. И.,
съвестен и буден гражданин на град К. и бивш служител до преди няколко
месеца на ГПУ К. при РДГП -Р.“, поради което и издаване на исканото
съдебно удостоверение се явява безпредметно. Следва да се отбележи, че в
производството по н.ч.х.д. 49/24г. на РС Кнежа са положени процесуални
усилия да се установи датата на подаване на инкриминирания сигнал, които
въпреки прилагането на преписка № 4897001-1716/16.03.23г. са останали
безрезултатни. Отразяването на период от време от неустановена дата през
месец март 2023г. до 19.07.23г. не може да замести отсъстващите твърдения за
конкретна дата на описаното в тъжбата деяние. Така в тъжбата се твърди, че
инкриминираните изрази и изречения се съдържат именно в процесния
сигнал, подаден в деловодството на политическия кабинет на *** по ***.
Деятелността по депозиране на сигнала се осъществява на конкретна дата, а не
в период от време, каквато не е посочена. От страна на тъжителя се и
декларира невъзможността да бъде посочена датата на подаване на сигнала,
съдържащ инкриминираните изявления. Посочването на времето на
извършване на вмененото престъпление, в случая конкретна дата, е от
съществено значение не само са преценка за допустимостта на тъжбата, но
отсъствието на твърдени факти относно време на извършване на
престъплението нарушава правото на защита на лицето, срещу което се подава
тъжбата. Нито в тъжбата, нито в приложените по делата материали, нито в
депозираната уточняваща молба се съдържат данни кога се твърди, че е
извършено описаното деяние. Времето на извършване на престъплението е
съществен признак от обективната му страна. При липсата на въведени факти
относно времето на деянието и липсата на възможност същото да бъде
уточнено чрез събиране на други писмени доказателства, липсват твърдения
са основен признак на твърдяното и описано в тъжбата деяние, което се
вменява на лицето, срещу което се подава тъжбата. Последното има право да
разбере срещу какви факти следва да се защитава, което е невъзможно
предвид отсъствието на твърдение относно датата на подаване на сигнала. От
други доказателства по делото няма как да се правят изводи за това кога
евентуално се твърди, че е извършено престъплението/напр. последващо
писмено обяснение/. Подсъдимото лице се защитава по фактите, които са
описани в тъжбата, а не по обстоятелства, които могат да бъдат изведени от
3
доказателствени източници. Тъжбата следва да съдържа ясно и конкретно
време на извършване на вмененото престъпление, което в случая не е налице,
поради което и тъжбата продължава да не отговаря на изискванията на чл. 81,
ал. 1 НПК, като посоченият недостатък не може да бъде отстранен.
Налице е процесуалното основание на чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5,
т. 2 НПК за прекратяване на наказателното производство по делото.
На следващо място съдията-докладчик счита, че са налице основания за
прекратяване на производството и на още едно основание, а именно – чл. 250,
ал. 1, т. 2 НПК, тъй като описаното в тъжбата не съставлява престъпление.
В подадената тъжба се твърди, че в сигнал, адресиран неизвестно кога
до началника на политическия кабинет на *** по *** А. С. се съдържат
следните инкриминирани изрази и изречения:
„не спазвам работното си време, но редовно съм възнаграждаван с
допълнително заплащане за извънреден труд, което е злоупотреба със
държавни средства“
„провеждам юридическия си стаж за придобИ.е на юридическа
правоспособност, като същевременно съм и на стаж и на работа, като
началник ГПУ-К.“
„злоупотребявам със служебно положение изразяващо се в назначаване
на мои роднини на работа в ГПУ К.“
„редовно извършвам нерегламентирани промени в планираните работни
графици без да уведомявам засегнатите служители, както и че командировам
служители без съгласие за това“
„системно използвам името на директора на РДГП-Р. и заплашвам
служителите с него, като се разпореждам с живота и свободното време на
служителите на ГПУ К. като местен дирибей“.
Инкриминираните изрази и изречения тъжителят преценява правно, че
осъществяват състав на престъплението клевета във формите на разгласяване
на позорно обстоятелство и приписване на престъпление.
Клеветата е престъпление, при което деецът довежда до знанието на
поне едно трето лице извън себе си на обстоятелства, които са позорни за
другиго. За обективната съставомерност на деянието е необходимо
разгласените обстоятелства да са позорящи, петнящи доброто име на този, за
4
когото се отнасят. Правната теория и съдебната практика трайно приемат, че
позорното обстоятелство е твърдение на дееца за съществуването на
определен факт, който се отнася до укоримо от гледище на морала поведение
на пострадалия и който е от естество да накърни доброто му име в
обществото, като приписването на престъпление представлява частен случай
на разгласяване на позорно обстоятелство. Следва да се посочи, че извън
обхвата на клеветата остават случаите, когато деецът изказва мнение, своя
субективна оценка, извод, съждение или изразява становище.
Чл. 39 от Конституцията на Република България и чл. 10 от Конвенцията
за защита правата на човека и основните свободи гарантират правото на
свобода на изразяване на мнение. Това право разбира се не е абсолютно и
може да бъде ограничено с оглед защитата на доброто име и правата на
другите. Налагането на наказателна отговорност за обида и клевета съобразно
практиката на ЕСПЧ следва да е пропорционално на характера на
защитаваната ценност, като степента на ограничаване на свободата на
изразяването на мнение е поставена в зависимост от значителността на
ценността. Също така ЕСПЧ следи дали намесата на държавата е
пропорционална на преследваната законна цел и дали причините, изтъкнати
от националните власти, като основание за държавна намеса, в случая под
формата на наказателна репресия, са относими и достатъчни.
Безспорно в съдебната практика се приема, че позорното обстоятелство
не е оценка, а факт, свързан от дееца с личността на пострадалия, който е от
естество да накърни неговото добро име в обществото, авторитетът му и
оценката на околните за него. Тъй като престъплението клевета засяга
обществената оценка и доброто име за личността на пострадалия и понеже
всеки би могъл да твърди, че с разгласяването на обстоятелства, свързани с
личността му, са накърнени обществената оценка и доброто му име, законът е
въвел обективен коректив – разгласеният факт да е обективно позорен. От
друга страна за да се реализира другата форма на изпълнителното деяние на
престъплението клевета, е нобходимо да се припише на тъжителя конкретно
престъпление, което пострадалият не е извършил.
Процесният сигнал е подаден до началника на политическия кабинет на
*** по *** А. С., като видно от съдържанието на сигнала подателят му отправя
искане да бъде извършена комплексна проверка на ГПУ К.. Изрично в
5
петитума на сигнала е посочено, че искането на сигналиста е да бъде
разпоредено да бъде извършена „нова, обективна, безпристрастна и лоялна
проверка/да бъде назначена нова обективна безпристрастна комисия, тъй като
тази която е извършила проверката е манипулирана и необективна/ за
неправомерни действия и неадекватни, авторитарни управленски решения на
ръководството на комисар Д. Ч. – директор на РДГП-Р. и главен инспектор И.
В. началник на ГПУ К..“
Съгласно чл. 45 от Конституцията на РБ гражданите имат право на
жалби, предложения и петиции до държавните органи.
Именно упражнявайки конституционно признатото си право да подава
жалби, соченият за автор М. С. И. е сигнализирал държавен орган – в случая
*** по ***. Изнесените в сигнала твърдения реализират правото на
жалбоподателя да поиска държавен орган да извърши действия по служба – в
случая извършване на проверка, като със съдържащите се в сигнала
инкриминирани изрази и изречения не се осъществява от обективна и
субективна страна състав на престъплението клевета. Обратният извод би
означавал, че всеки жалбоподател, който в жалбата си изнася неблагоприятни,
респективно обективно позорящи за другиго обстоятелства под страх от
ангажиране на наказателна отговорност за клевета да бъде лишен от основно
свое право – да сигнализира компетентните или компетентни според него
държавни органи или институции, за да бъдат проверени твърдени от
жалбоподателя факти.
Преценката на настоящия съдебен състав е, че описаните в тъжбата
инкриминирани изрази и изречения не съставляват престъпление и на
основание чл. 250, ал. 1, т. 2 НПК наказателното производство следва да бъде
прекратено и на това основание.
С горните съображения и на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал.
5, т. 2 НПК и чл. 250, ал. 1, т. 2 НПК съдията-докладчик намира, че следва да
прекрати наказателното производство по НЧХД № 13041/24г. по описа на
СРС, НО, 107 с-в.
Воден от горното, съдията-докладчик
РАЗПОРЕДИ:
6
ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по н.ч.х.д. № 13041/24г. по
описа на СРС, НО, 107 с-в.
Разпореждането подлежи на обжалване в 7-дневен срок от
съобщаването му на частния тъжител И. И. В. пред Софийски градски съд по
реда на глава XXII НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7