Р Е Ш Е Н И Е

№

 

27.10.2020г., град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Плевенски районен съд, дванадесети наказателен състав, в публично заседание на първи септември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         АСЕН ДАСКАЛОВ

 

Секретар: ИГЛИКА ВАСИЛЕВА

като разгледа докладваното от съдия ДАСКАЛОВ АНД №555 по описа за 2020 – та година и на основание доказателствата по делото и Закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН

 

С Наказателно постановление № 19-0938-006189/28.11.2019 г. на *** на СЕКТОР „***“ при ОД на МВР - ПЛЕВЕН, на М.М.А. ЕГН ********** са наложени административни наказания на основание чл.175а ал.1 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 3000 /три хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца, за извършено нарушение по чл.104б т.2 ЗДвП.

Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД  - ПЛЕВЕН. Оспорва фактическата обстановка, приета в хода на административнонаказателното производство и представя собствена версия за случилото се; посочва, че за същото деяние му е съставен и друг АУАН – за извършено нарушение по чл.20 ал.2 ЗДвП, въз основа на който е издадено НП № 19-0938-006191/28.11.2019 г. на *** на СЕКТОР „***“ при ОД на МВР – ПЛЕВЕН. На тази основа, моли за отмяна на обжалваното Наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от упълномощен защитник. Поддържа жалбата по изложените в нея съображения; в депозирини писмени бележки допълнително изтъква, че в случая, извършеното от страна на жалбоподателя деяние, неправилно е квалифицирано като две отделни нарушения на ЗДвП, както и че НП № 19-0938-006191/28.11.2019 г. на *** на СЕКТОР „***“ при ОД на МВР – ПЛЕВЕН е влязло в сила; счита, че показанията на разпитаните по делото свидетели са недостатъчно правдиви, от една страна и не са в подкрепа на приетата в хода на административнонаказателното производство фактическа обстановка – от друга. Пледира за отмяна на Наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.

За ответната страна – ОДМВР – ПЛЕВЕН – представител не се явява.

Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.

След щателно обсъждане на събраните доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение №119590/16.11.2019г. от страна на Б.П.М. – мл.автоконтрольор  при ***на ОДМВР - ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетелите А.К.Й. и П.М.М., както и нарушителя – М.М.А.. Съставен е за това, че на 16.11.2019 г., около 22:55 часа, в гр. ***с посока на движение бул. „***“, като водач на лек автомобил „***умишлено подава газ и повишава оборотите на двигателя, превърта задвижващите колела на автомобила, като го привежда в странично движение с вратите напред, вследствие на което го извежда извън контрол и навлиза от лява - в дясна пътна лента и от дясна - в лява пътна лента, вследствие на което губи контрол над автомобила и по този начин - не използва пътищата, отворени за обществено ползване по тяхното предназначение, а именно - за превоз на хора и товари, с което създава опасност за останалите участници в движението - нарушение по чл.104б т.2 ЗДвП. При съставяне на АУАН, нарушителят не е направил възражения; такива не са постъпили и по реда, и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.

Следва да бъде отбелязано обаче, че същевременно, съставен е и Акт за установяване на административно нарушение №119591/16.11.2019г. от страна на Б.П.М. – мл.автоконтрольор  при ***на ОДМВР - ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетеля А.М.Й. и нарушителя – М.М.А.. Съставен е за това, че на 16.11.2019 г., около 22:55 часа, в гр. ***с посока на движение бул. „***“, като водач на лек автомобил „***“, с рег. № ***, при движение с несъобразена скорост, губи контрол над автомобила, вследствие на което удря паркиран л.а. „***“ с рег.№***, при което причинява ПТП с материални щети върху двата автомобила – нарушение по чл.20 ал.2 ЗДвП. Въз основа на така съставения АУАН било издадено Наказателно постановление № 19-0938-006191/28.11.2019 г. на *** на СЕКТОР „***“ при ОД на МВР – ПЛЕВЕН, което влязло в сила на 06.03.2020г.

Междувременно обаче, въз основа на съставения АУАН №119590/16.11.2019г. било издадено обжалваното Наказателно постановление № 19-0938-006189/28.11.2019 г. на *** на СЕКТОР „***“ при ОД на МВР - ПЛЕВЕН, с което на М.М.А. ЕГН ********** са наложени административни наказания на основание чл.175а ал.1 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 3000 /три хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца, за извършено нарушение по чл.104б т.2 ЗДвП.

Съдът намира, че Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено, от компетентни лица /л.14 – 15 от делото/. В хода на административнонаказателното производство обаче е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразило се в следното:

Както беше изтъкнато, налице е влязло в сила на 06.03.2020г. Наказателно постановление № 19-0938-006191/28.11.2019 г. на *** на СЕКТОР „***“ при ОД на МВР – ПЛЕВЕН. Внимателната съпоставка между отразената фактическа обстановка в същото /възпроизвеждаща вече изложената от Акт за установяване на административно нарушение №119591/16.11.2019г./ и фактическата обстановка по обжалваното Наказателно постановление № 19-0938-006189/28.11.2019 г. на *** на СЕКТОР „***“ при ОД на МВР – ПЛЕВЕН разкрива, че се касае за едно и също деяние. Действително, словесното описание на фактите и обстоятелствата на нарушенията – съответно по чл.20 ал.2 и по чл.104б т.2 ЗДвП - разкрива различия и това е напълно понятно, тъй като се твърди извършването на отделни нарушения на ЗДвП. Същевременно обаче, времето, мястото, превозното средство, с което се твърди извършването на нарушенията и техния автор – са идентични. Специфичен момент в случая е този, че обстоятелствата на нарушението по чл.104б т.2 ЗДвП, на практика представляват част от механизма на нарушението по чл.20 ал.2 ЗДвП, тъй като се касае за начин на управление на л.а. „***“, с рег. № ***, при който водачът М.А., в крайна сметка губи контрол върху превозното средство и настъпва удар с паркиран л.а. „***“ с рег.№***. С други думи, обстоятелствата на нарушението по чл.104б т.2 ЗДвП са „отделени“ от обстоятелствата на нарушението по чл.20 ал.2 ЗДвП и подобно отделяне не само е напълно изкуствено, но е и недопустимо, тъй като деянието е едно и като всяко друго деяние, се отличава с определен механизъм, който е единен, а както е в случая – и води до определен противоправен резултат /причиняване на ПТП с материални щети/.  

При положение обаче, че се касае за едно и също деяние, с различни правни квалификации, за което вече е налице влязъл в сила санкционен акт – Наказателно постановление № 19-0938-006191/28.11.2019 г. на *** на СЕКТОР „***“ при ОД на МВР – ПЛЕВЕН, провеждането на второ по ред административнонаказателно производство за същото деяние, влиза в противоречие с принципа ne bis in idem. В тази насока са както мотивите, така и задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2015 г., ОСНК. Така, в мотивите към изложените в Решението „Общи положения“ се посочва, че „Изложените доводи обуславят заключение, че правната квалификация на деянията е критерий без решаваща роля за определянето на idem. Водещо е значението на фактическата идентичност или съществено сходство от обективна и субективна страна на конкретно осъщественото от дееца поведение. Преценката на idem изисква във всеки отделен случай да се съпоставят съществените елементи на правонарушенията, които се изследват от гледна точка на конкретните условия на време, място, обстановка при осъществяване на деянието и единството на решението, въз основа на което е предприето поведението на дееца.“. Следва да бъде подчертано, че спазването на принципа ne bis in idem е от първостепенно значение, т.е. ирелевантни са разнообразните организационни, служебни или дори нормативни особености на случая: противоречие с принципа е недопустимо, а при констатирането на такова противоречие – същото следва да бъде надлежно отстранено.

Ето защо Съдът намира, че паралелното съставяне на два Акта за установяване на административно нарушение, за едно и също деяние, а впоследствие – издаването на две Наказателни постановления за същото деяние, съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като неизбежно води до нарушаване на принципа ne bis in idem: влизането в сила на което и да било от двете Наказателни постановления, автоматично поражда необходимостта от отмяна на другото – с оглед надлежното гарантиране спазването на посочения основен правен принцип. Поради това, обжалваното Наказателно постановление № 19-0938-006189/28.11.2019 г. на *** на СЕКТОР „***“ при ОД на МВР – ПЛЕВЕН, следва да бъде отменено като незаконосъобразно, без да бъде разглеждан правният спор по същество.

Водим от горното и на основание чл.63  ал.1 ЗАНН, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление № 19-0938-006189/28.11.2019 г. на *** на СЕКТОР „***“ при ОД на МВР - ПЛЕВЕН, с което на М.М.А. ЕГН ********** са наложени административни наказания на основание чл.175а ал.1 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 3000 /три хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца, за извършено нарушение по чл.104б т.2 ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: