№ 10
гр. С. , 26.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., II СЪСТАВ в публично заседание на деветнадесети
януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петя Х. Манова
като разгледа докладваното от Петя Х. Манова Гражданско дело №
20202230102744 по описа за 2020 година
Предявен е иск за делба, намира се във фазата по допускане на делбата и се движи по
реда на чл. 341 и сл. от ГПК.
В Исковата молба се твърди, че страните са съсобственици на недвижим имот
находящ се на административен адрес: гр. С., ул. „Овчарска” 1 А, а именно:
Самостоятелен обект в града с идентификатор № 67338.540.30.1.3 /шестдесет и седем
хиляди триста тридесет и осем точка петстотин и четиридесет точка тридесет точка едно
точка три/, находящ се в сграда № 1 /едно/ разположена в поземлен имот с идентификатор
№ 67338.540.30 /шестдесет и седем хиляди триста тридесет и осем точка петстотин и
четиридесет точка тридесет/ с предназначение жилище, апартамент с административен
адрес: гр. С. ул. „Овчарска” 1 А, етаж 3 апартамент 3 с площ 94,40 кв.м. в едно с
прилежащите: Складово помещение № 1 с площ 8,60 кв.м. и складово помещение № 2 с
площ 24.10 кв.м., както и 38.82% /тридесет и осем цяло и осемдесет и две стотина процента/
от общите чати на сградата и съответната част от отстъпеното право на строеж върху
поземленият имот.
Сочи се, че ищцата и ответника, който й е бивш съпруг, са придобили собствеността
върху процесния имот въз основа на НА № 172, том I, дело № 359/1988 г. и Договор за
доброволна делба № 14, том V, вх. № 4070/23.08.2003 г. по описа на СВ — С. в режим на
СИО. След постановения развод между страните с Решение № 401/12.04.2006 г. по гр. дело
№ 471/2005 г. на СлРС собствеността върху процесния имот се е трансформирала в дялова
такава при квоти по ½ за всеки от бившите съпрузи.
Посочва се, че ищцата не е участвала в бракоразводния процес. По делото е била
представлявана от служебно назначен адвокат, въпреки че до 2014 г. е била в постоянна
1
връзка както с бившия си съпруг, така и с децата си. През този период тя постоянно е
изпращала пари на бившия си съпруг за издръжка на семейството. За бракоразводното дело
същата узнава от бившия си съпруг, след като на 19.06.2014 г. се завърнала в семейното им
жилище и бившия й съпруг я изгонва от дома им, като й нанесъл удари с юмруци. За този
случай на насилие, ищцата се е снабдила с медицинско свидетелство изх. № 1216/21.06.2014
г. От този момент нататък бившия й съпруг я препятствал да ползва съсобствения им имот,
като не я допускал в него и я заплашвал с физическа разправа. На 19.09.2019 г. на ответника
била изпратена покана за заплащане на наем, тъй като реално ищцата била лишена от
възможността да ползва полагащата й се част от имота, в размер на 250 лева. С отговор на
връчената покана, ответника твърдял, че не препятства ищцата ползва процесния имот, но
това влизало в пряко противоречие с факта, че в имота се намирали следните вещи нейна
собственост, които имали изцяло сантиментална стойност и ищцата не можела да си ги
вземе от имота - две икони, едната изобразяваща Дева Мария с младенеца със сребърен
обков и дървена рамка, а другата е Дева Мария, Света богородица с младенец с дървена
рамка; Семейни снимки на децата й и на нейните внуци.
Предвид изложеното се моли съда да постанови решение, с което да допусне съдебна
делба на имот Самостоятелен обект в града с идентификатор № 67338.540.30.1.3 /шестдесет
и седем хиляди триста тридесет и осем точка петстотин и четиридесет точка тридесет точка
едно точка три/, находящ се в сграда № 1 /едно/ разположена в поземлен имот с
идентификатор № 67338.540.30 /шестдесет и седем хиляди триста тридесет и осем точка
петстотин и четиридесет точка тридесет/ с предназначение жилище, апартамент с
административен адрес гр. С. улица „Овчарска” 1 А, етаж 3 апартамент 3 с площ 94,40 кв.м.
в едно с прилежащите: Складово помещение № 1 с площ 8,60 кв.м. и складово помещение №
2 с площ 24.10 кв.м., както и 38.82% /тридесет и осем цяло и осемдесет и две стотина
процента/ от общите чати на сградата и съответната част от отстъпеното ти право на строеж
върху поземленият имот, при равни квоти от правото на собственост за всеки един от
съделителите.
Моли съда да осъди ответника В. М. М. да заплаща на ищцата сумата от 250 лева на
месец като обезщетение за невъзможността същата да ползва полагащата й се ½ идеална
част от имота, считано от датата на връчване на покана в едно с лихва за забава до
окончателно плащане на дължимата сума.
В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от ответника чрез адв. Т.Ч. от
АК – С., в който счита исковата молба за неоснователна. Твърди се, че главният иск се явява
неоснователен, защото недвижимите имоти, материализирани в Схема № 15-
95006/18.02.2020 г. и в Удостоверение за данъчна оценка № **********/18.02.2020 г., са
придобити изключително със средства на ответника и на неговите родители и брат.
Обективно съединения иск за наем също се твърди, че е неоснователен, тъй като ищцата над
15 години трайно се е установила зад граница, където живее и работи.
Твърди се, че не отговаря на обективната действителност твърдението, че ответникът
2
не е допуснал ищцата до имота, като свидетел за противното бил синът им. Ищцата с негово
съгласие изнесла от дома му следните вещи: секция от всекидневната, електрическа
готварска печка, готварска печка на твърдо гориво и посуда за кухня.
В с.з. ищцата, редовно призован не се явява , представлява се от адв. Д.П., който
поддържа иска на посочените в ИМ основания.
Ответникът редовно призован не се явява, представлява се от адв. Т.Ч. , който
оспорва исковата молба и поддържа доводите в отговора.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
С Договор за доброволна делба № 14, том V, вх. № 4070/23.08.2003 г. по описа на СВ
— С. С договор за доброволна делба от 13 август 2003 г. в дял на В. М. М. и Д. Д. М. е
поставен следния недвижими имот: жилище № 3, находящо се на целия трети жилищен етаж
от триетажна монолитна жилищна сграда, застроено върху 97.40 кв.м., състоящо се от
кухненски бокс, столова, дневна, една спалня и санитарно помещение, ведно със складови
помещения, находящи се в таванския етаж № 1 с полезна площ 8.60 кв.м., складово
помещение № 2 с полезна площ 24.10 кв.м., складово помещение № 3 ведно с приспадащите
се 35.82 % идеални части от общите части на сградата.
С договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нот. Акт № 87, т.II, дело
215/2015 г. Д. Д. М. е дарила на сина си М.В.М. Самостоятелен обект в града с
идентификатор № 67338.540.30.1.3 /шестдесет и седем хиляди триста тридесет и осем точка
петстотин и четиридесет точка тридесет точка едно точка три/, находящ се в сграда № 1
/едно/ разположена в поземлен имот с идентификатор № 67338.540.30 /шестдесет и седем
хиляди триста тридесет и осем точка петстотин и четиридесет точка тридесет/ с
предназначение жилище, апартамент с административен адрес гр. С. улица „Овчарска” 1 А,
етаж 3 апартамент 3 с площ 94,40 кв.м. в едно с прилежащите: Складово помещение № 1 с
площ 8,60 кв.м. и складово помещение № 2 с площ 24.10 кв.м., както и 38.82% /тридесет и
осем цяло и осемдесет и две стотина процента/ от общите чати на сградата.
С НА № 173 том III, дело № 474/2019 г. М.В.М. е дарил на майка си Д. Д. М. ½ ид.
част от Самостоятелен обект в града с идентификатор № 67338.540.30.1.3 /шестдесет и
седем хиляди триста тридесет и осем точка петстотин и четиридесет точка тридесет точка
едно точка три/, находящ се в сграда № 1 /едно/ разположена в поземлен имот с
идентификатор № 67338.540.30 /шестдесет и седем хиляди триста тридесет и осем точка
петстотин и четиридесет точка тридесет/ с предназначение жилище, апартамент с
административен адрес гр. С. улица „Овчарска” 1 А, етаж 3 апартамент 3 с площ 94,40 кв.м.
в едно с прилежащите: Складово помещение № 1 с площ 8,60 кв.м. и складово помещение №
2 с площ 24.10 кв.м., както и 38.82% /тридесет и осем цяло и осемдесет и две стотина
процента/ от общите чати на сградата.
3
С решение № 401/12.04.2006 г., постановено по гр.д. № 471/2005 г., състав на СлРС е
прекратил с развод гражданския брак между страните.
Ищцата е изпратила до ответника /без дата/ покана , с която го кани на 17.10.2029 г. в
кантората на адв. А.А. да се споразумеят по какъв начин ще си разделят притежаваното от
тях, както и да заплаща наем за нейната ид. част в размер на 250 лева на месец.
На 09.10.2019 г. е изпратен отговор на поканата за доброволно изпълнение от В.М. в
която заявява, че Маркова сама се е поставила в ситуация на невъзможност да ползва имота,
тъй като над 15 години трайно се е установила зад граница.
По делото са приети като доказателство 89 бр. фактури и сметки за превоз, издадени
на името на Г.М. и М.М..
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, които като безпротиворечиви и неоспорени
от страните, кредитира изцяло.
Установеното от фактическа страна, мотивира следните правни изводи
Предявеният иск за делба е основателен и доказан и като такъв следва да се уважи.
Безспорно от представените писмени доказателства се установи, че страните са
съсобственици на жилище № 3, находящо се на целия трети жилищен етаж от триетажна
монолитна жилищна сграда, застроено върху 97.40 кв.м., състоящо се от кухненски бокс,
столова, дневна, една спалня и санитарно помещение, ведно със складови помещения,
находящи се в таванския етаж № 1 с полезна площ 8.60 кв.м., складово помещение № 2 с
полезна площ 24.10 кв.м., складово помещение № 3 ведно с приспадащите се 35.82 %
идеални части от общите части на сградата. Собствеността върху имота е възникнала по
силата на договор за доброволна делба от 13 август 2003 г.
Ответникът с отговора на исковата молба прави възражение , като твърди, че е
налице пълна трансформация на лични средства , послужили за изграждане на сградата.
Възражението по чл. 23 от СК съдът следва да разгледа преди първоначалния иск,
тъй като касае преюдициално правоотношение от значение за въпросите, по които съдът
дължи произнасяне в делбеното производство - наличие на съсобственост върху процесния
имот и правата на страните в тази съсобственост
Съгласно чл. 21, ал.1 от СК, придобитото по време на брака имущество принадлежи
общо на двамата съпрузи, ако придобиването е в резултат на съвместен принос. Вещите и
правата върху вещи, придобити по време на брака от единия съпруг по наследство и по
дарение, са негово лично имущество. Не са съпружеска имуществена общност и вещите и
права върху вещи, придобити през време на брака изцяло с лично имущество на единия
4
съпруг, тъй като другият съпруг няма принос в придобиването. При спор между бившите
съпрузи след прекратяване на брака дали придобитият имот е в режим на съпружеска
имуществена общност или е лична собственост, обстоятелствата, свързани с произхода на
средствата за придобиването му, могат да се установяват с всички допустими по ГПК
доказателствени средства. Въпросът дали приведените доказателства са достатъчни да
установят извънсемейния произход на средствата и да оборят презумпцията на чл. 21, ал.1
от СК за съвместен принос на съпрузите в придобиване на имуществото, е винаги
конкретен, тъй като зависи от установените по всяко дело факти.
Не се доказаха твърденията на ответника, че процесния недвижим имот е придобит
изключетилно със негови средства. От представените към отговора на исковата молба
фактури се установи, че са закупувани строителни материали от името на Г.М. и М.М.. Не
се ангажираха други убедителни доказателства, че тези материали са вложени в
построяването на имота , собственост на страните и че средствата са били лична
собственост на ответника или дадени му като дарение само за него от родителите и брат му.
Предвид изложеното делбата следва да бъде допусната по отношение на имота, при
равни квоти от правото на собственост.
Неоснователен се явява и предявеният иск от ответницата за осъждането на
ответника да й заплаща 250 лева месечно за еднолично ползване на процесния недвижим
имот , считано от 19.09.2019 г.- датата на изпращане на доброволна покана за това.
За да бъде уважен искът по чл. 31, ал.2 от ЗС е необходимо да бъде доказано, че
съсобственик е лишен от възможността да ползва съсобствена вещ от останалите
съсобственици, че лишеният от ползването съсобственик е отправил писмено искане до тези,
които са си служили с вещта, за заплащане на обезщетение за ползата, от което е лишен. Не
се ангажираха доказателства, че ищцата е лишена от възможността да ползва съсобствения
недвижим имот, както и доказателства относно размера на наемите за такъв вид недвижими
имоти.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА, която да се извърши между Д. Д. М. с ЕГН
********** от гр.С., ул. Овчарска № 1А, чрез пълномощника адв. А.А. и В. М. М., ЕГН
********** от гр. С., ул. Овчарска № 1А по отношение на следния недвижим имот:
Самостоятелен обект в града с идентификатор № 67338.540.30.1.3 /шестдесет и седем
5
хиляди триста тридесет и осем точка петстотин и четиридесет точка тридесет точка едно
точка три/, находящ се в сграда № 1 /едно/ разположена в поземлен имот с идентификатор
№ 67338.540.30 /шестдесет и седем хиляди триста тридесет и осем точка петстотин и
четиридесет точка тридесет/ с предназначение жилище, апартамент с административен
адрес гр. С. улица „Овчарска” 1 А, етаж 3 апартамент 3 с площ 94,40 кв.м. при граници: на
сщия етаж- няма, под обекта : имот 67338.540.30.1.2, над обекта- няма, ведно с
прилежащите: Складово помещение № 1 с площ 8,60 кв.м. и складово помещение № 2 с
площ 24.10 кв.м., както и 38.82% /тридесет и осем цяло и осемдесет и две стотина процента/
от общите части на сградата.
при следните квоти от правото на собственост
- по ½ ид. части за Д. Д. М. и В. М. М..
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д. Д. М. против В. М. М.. ОТ иск с пр. осн. чл. 31, ал.2
от ЗС като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН .
ОТХВЪРЛЯ предявеният под формата на възражение иск от В. М. М. против Д. Д.
М. с пр. осн. чл. 23 от СК като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Решението подлежи на обжалване пред СлОС в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
6