Р Е Ш Е Н И Е

 

     №…….../...........02.2018 г.

гр. Варна

 

 В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                                                                                  СЪДИЯ: МИЛА КОЛЕВА

        

при секретаря Мария Манолова,

като разгледа докладваното от съдията Колева

търговско дело № 374 по описа за 2017 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявеният иск е с правно основание чл. 135 ЗЗД.

 

По изложените в исковата молба обстоятелства, „БОССТИЛ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, р-н Младост, ж.к. „Възраждане", ул. „Цар Гавраил Радомир” № 7, ет. 5, ап. 17, представлявано от управителя Божидар Николов Шопов, е поискало на основание чл. 135 ЗЗД да бъде обявен за относително недействителен спрямо него договор за покупко-продажба на недвижими имоти, обективиран в нотариален акт № 60, том I, рег. №1089, дело № 54 от 2012 г. на нотариус Д.С., рег. № 192 от НК, с район на действие ВРС, вписан на 30.03.2012 г. в СлВп под № 122, том ХV, per. № 6498, дело № 3151, сключен между ответниците - длъжника „ПАЛМА ХОТЕЛИ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, р-н Приморски, к.к. „Златни пясъци”, хотел „Палма”, и третото лице „ДЕОМИД-ВАРНА” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, район „Приморски”, к.к. „Златни пясъци", Апарт хотел "Палм Бийч", тяло А, ап. А 4.6. Претендира присъждане и на направените по делото разноски.

В исковата молба ищцовото дружество твърди, че е кредитор на „ПАЛМА ХОТЕЛИ“ ООД по възникнало въз основа на договор за СМР на обект „Палма”, сключен на 07.02.2007 г., задължение за заплащане на възнаграждение на ищеца, след приемане на работата от възложителя с протоколи обр. 15 и 16. Сочи, че на 02.03.2011 г. между него и първия ответник ПАЛМА ХОТЕЛИ“ ООД е подписано извънсъдебно споразумение относно окончателния размер на дължимото възнаграждение, след като на 13.08.2009 г. е издадено разрешение за ползване на процесния обект. Твърди, че поради неизпълнение на задължението за заплащане на извършените СМР, ищецът е депозирал искова молба на 11.05.2011 г., по която е образувано т.д. №1074/2011 г. по описа на ВОС, приключило с окончателен съдебен акт на 04.07.2014 г. в полза на „БОССТИЛ“ ЕООД. Сочи, че по посоченото търговско дело в полза на ищеца са присъдени главница в размер 711738,42 лева, ведно със законната лихва от 12.05.2011 г. до окончателно плащане, сумата от 255322,20 лева лихва, както и разноски в размер на 80727,86 лева. В  тази връзка излага съображения за образувано срещу първия ответник изпълнително производство, сумата по което  възлиза на 1442923,33 лева. Твърди, че до момента задължението не е погасено. Навежда доводи, че след образуване на т.д. № 1074/2011 г. по описа на ВОС първият ответник се е разпоредил в полза на втория с недвижими имоти чрез договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 60, том I, рег. № 1089, дело № 54 от 2012 г. на нотариус Д.С., рег. № 192 от НК, с район на действие ВРС, вписан на 30.03.2012 г. в СлВп под № 122, том ХV, per. № 6498, дело № 3151, като реално суми по сделката не са заплащани. При твърдения, че страните по сделката са свързани лица и извършената разпоредителна сделка го уврежда, ищецът моли за обявяването й за относително недействителна спрямо него и за присъждане на разноски.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „ПАЛМА ХОТЕЛИ“ ООД не подава отговор.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „ДЕОМИД-ВАРНА” ООД, чрез адв. Б.Г., е подал писмен отговор, в който е оспорил така предявения иск като неоснователен. Твърди се, че към момента на сключване на сделката вземането на „БОССТИЛ“ ЕООД не е било установено по основание и размер, поради което и не е доказано качеството на кредитор на ищеца към датата на извършване на сделката. На второ място се твърди, че сделката е сключена за погасяване на парично задължение на ПАЛМА ХОТЕЛИ“ ООД към „ДЕОМИД-ВАРНА” ООД, поради което и не е налице увреждане на ищеца. На следващо място, твърди се, че не се представят доказателства за знание на приобретателя за евентуалния увреждащ характер на сделката като се сочи, че въпреки, че двете страни по нея са свързани лица, е неприложима презумпцията на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД.

В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК, ищцовата страна е депозирала допълнителна искова молба, в която е пояснила и допълнила първоначалната си молба във връзка с изложеното от ответника „ДЕОМИД-ВАРНА” ООД.

В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК ответникът „ПАЛМА ХОТЕЛИ“ ООД не подава допълнителен отговор на допълнителната искова молба.

В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК ответникът „ДЕОМИД-ВАРНА” ООД е депозирал отговор на допълнителната искова молба, в поддържа становището си по исковете като навежда допълнителни доводи във връзка с твърдението си за това, че не е налице увреждане на ищеца, тъй като имотите, които са предмет на атакуваната сделка, са били ипотекирани през 2007 г. в полза на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД – София. Твърди се, че към момента на сделката задължението по този кредит е било в размер на 400 000 евро, а падежът е бил на 20.10.2012 г. Кредитът е бил отпуснат на „ПАЛМА ХОТЕЛИ“ ООД, а „ДЕОМИД-ВАРНА” ООД е солидарен длъжник по него като е придобил имотите с вече учредената ипотека. С оглед на това имотите били изключени от приложението на чл. 133 от ЗЗД, тъй като банката била привилегирован кредитор и нейните права са противопоставими на „БОССТИЛ“ ЕООД, поради което последното дружество не е могло да събере вземането си от имотите.

В съдебно заседание и с писмени бележки процесуалният представител на ищеца адв. Н.П. поддържа така предявените искове и моли за тяхното уважаване. Претендира присъждане на разноски по делото, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК.

В съдебно заседание и с писмени бележки ответникът „ДЕОМИД-ВАРНА” ООД, чрез процесуалния представител адв. Б.Г., моли да  бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира присъждане на разноски по делото, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищцовата страна адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание ответникът „ПАЛМА ХОТЕЛИ“ ООД не изпраща представител.

Окръжният съд, преценявайки събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

 

От данните по делото е видно, че срещу „ПАЛМА ХОТЕЛИ“ ООД е образувано изп.дело № 2137190400010/2013 г. на С.Я.– ЧСИ с район на действие Окръжен съд – Варна, вписана под № 719 в регистъра на Камарата на ЧСИ, по което взискател е „БОССТИЛ“ ЕООД. Същото е образувано въз основа на изпълнителен лист от 08.01.2013 г., издаден по т.дело № 400/2012 г. по описа на Апелативен съд – гр. Варна. С решение № 374/20.12.2012 г., постановено по посоченото дело, е било частично изменено решение № 601 от 11.04.2012 г., постановено по т.д. № 1074/2011 г. по описа на Окръжен съд – гр. Варна, с което „ПАЛМА ХОТЕЛИ“ ООД е осъдено да заплати на „БОССТИЛ“ ЕООД сумите, както следва: сумата 474 297,56 лева , представляваща незаплатено възнаграждение по договор за строителство, сключен между страните на 07.02.07 г., за която е издадена фактура  №58/23.07.08 г., ведно със законната лихва, считано от 12.05.11 г. до окончателното й изплащане, мораторна лихва върху частично незаплатената главница по тази фактура в размер на 35 000 лева, дължима за периода 24.07.08 г. – 23.12.08 г ., както и мораторна лихва върху присъдената сума в размер на 127 478,87 лева, дължима за периода 23.12.08 г. - 12.05.11 г., сумата   237 440,83 лева - задържана гаранция за качество, подлежаща на връщане на изпълнителя съгласно същия договор, ведно със законната лихва, считано от 12.05.11 г. до окончателното й изплащане, мораторна лихва върху тази сума в размер на 48 536,85 лева, дължима за периода 03.08.08 г. – 12.05.11 г. Въззивното решение на Апелативен съд – гр. Варна, не е било допуснато до касационно обжалване с определение № 292/03.10.2014 г., постановено по т.д. № 2350/2013 г. по описа на ВКС, ТК, II т.о., поради което е влязло  сила. С оглед на това, със сила на присъдено нещо е установено съществуването на задължение на „ПАЛМА ХОТЕЛИ“ ООД към „БОССТИЛ“ ЕООД.

С оглед на горното по делото е установено, че „БОССТИЛ“ ЕООД е кредитор на „ПАЛМА ХОТЕЛИ“ ООД като в настоящото производство съдът не може да се произнася по съществуването на вземането, тъй като не е сезиран с иск за това. В производство по чл. 135 от ЗЗД е достатъчно качеството на кредитор за ищеца да следва от твърденията по исковата молба и фактите по делото. Ако впоследствие се окаже, че ищецът не е притежавал качеството на кредитор, то обявената по реда на чл. 135 от ЗЗД недействителност не би го ползвала и няма да има правно значение. В такъв случай ищецът не би могъл да предприеме действия по принудително изпълнение и да насочи същото върху вещта, предмет на обявената за относително недействителна сделка. Относителната недействителност по чл. 135 от ЗЗД е само по отношение на ищеца, но не и на третите лица. При това тази относителна недействителност  не може да придаде на ищеца качеството на кредитор, ако той не притежава такова. Поради това, ако се установи, че ищецът не е притежавал качеството на кредитор, той не може да се ползва от постановената в негова полза относителна недействителност и последиците от същата ще отпаднат.

С договор за възмездно прехвърляне на недвижими имоти, обективиран в нотариален акт № 60, том I, рег. №1089, дело № 54 от 2012 г. на нотариус Д.С., рег. № 192 от НК, с район на действие ВРС, вписан на 30.03.2012 г. в СлВп под № 122, том ХV, per. № 6498, дело № 3151, сключен между ответниците „ПАЛМА ХОТЕЛИ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, р-н Приморски, к.к. „Златни пясъци”, хотел „Палма”, и „ДЕОМИД-ВАРНА” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, район „Приморски”, к.к. „Златни пясъци", Апарт хотел "Палм Бийч", тяло А, ап. А 4.6., първото дружество се е разпоредило в полза на второто с правото на собственост върху следните недвижими имоти:

1. Апартамент № Б 1.2. с идентификатор по КККР 10135.513.607.6.2, на първи етаж, с площ от 78.20 кв.м, състоящ се от: антре, баня с тоалет, дневна с кухненски кът, спалня и тераса, при граници - на същия етаж: апартаменти с идентификатори 10135.513.607.6.1, 10135.513.607.6.3, под обекта: няма, над обекта – апартамент с идентификатор 10135.513.607.6.9, ведно с 1.9446% ид.части от общите части на тяло „Б", съставляващи 13.55 кв.м ид.части;

2. Апартамент № Б 1.5. с идентификатор по КККР 10135.513.607.6.5, на първи етаж, с площ от 77.88 кв.м, състоящ се от: антре, баня с тоалет, дневна с кухненски кът, спалня и тераса, при граници - на същия етаж: апартаменти с идентификатори 10135.513.607.6.4, 10135.513.607.6.6, под обекта: няма, над обекта - апартамент с идентификатор 10135.513.607.6.12, ведно с 1.9378% ид.части от общите части на тяло „Б", съставляващи 13.50 кв.м ид.части;

3. Апартамент № Б 3.9. с идентификатор по КККР 10135.513.607.6.25. на трети етаж, с площ от 102.75 кв.м, състоящ се от: антре, баня с тоалет, дневна с кухненски кът, две спални и две тераси, при граници - на същия етаж: апартамент с идентификатор 10135.513.607.6.17 и коридор, под обекта: апартамент с идентификатор 10135.513.6.16, над обекта - апартамент с идентификатор 10135.513.607.6.34, ведно с 2.6506% ид.части от общите части на тяло „Б", съставляващи 18.47кв.м ид.части.

Както е посочено в договора, правото на собственост е било прехвърлено с цел погасяване на парично задължение  на „ПАЛМА ХОТЕЛИ“ ООД към „ДЕОМИД-ВАРНА” ООД в размер на 298483,33 лв. без ДДС, представляващо част от дълга на прехвърлителя към приобретателя, съгласно подписано между тях споразумение от 03.11.2011 г., в което е участвал и „КОМИНВЕСТ” АД. С посоченото в договора споразумение е признато, че „КОМИНВЕСТ” АД – гр. Варна, има неизпълнени парични задължения към „ДЕОМИД-ВАРНА” ООД в размер на 699450 лв., представляващи част от дължимата сума по договор за покупко-продажба на акции от 25.11.2008 г., преоформена като заем, цялата в размер на 766500,25 лв. Със същото споразумение „КОМИНВЕСТ” АД е прехвърлило на „ДЕОМИД-ВАРНА” ООД част от вземането си към „ПАЛМА ХОТЕЛИ“ ООД в размер на 699450 лв.

С оглед на това, „ДЕОМИД-ВАРНА” ООД се явява кредитор на „ПАЛМА ХОТЕЛИ“ ООД, като от заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице М.С.С. се установява, че общото задължение на „ПАЛМА ХОТЕЛИ“ ООД към „КОМИНВЕСТ” АД към 02.11.2011 г. е било в размер на 1477230,85 лв.

По силата на чл. 133 от ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори, които имат еднакво право да се удовлетворят от него, ако няма законни основания за предпочитане. Всеки един от кредиторите има право и възможност да избира върху кое от имуществената на длъжника да насочи изпълнението. Това важи и в случаите, когато кредиторът разполага с предоставено от длъжника реално обезпечение на вземането като залог и ипотека. Кредиторът не е задължен да събере вземането си само от предоставеното като обезпечение имущество, а може да насочи изпълнението и към друго принадлежащо на длъжника такова. Затова всяко едно разпореждане с част от имуществото на длъжника или обременяването на същото с тежести уврежда кредиторите, тъй като намалява обема на предоставеното им от закона общо обезпечение на техните вземания. Това важи и за случаите, когато разпореждането е възмездно и длъжникът придобива насрещна престация срещу извършеното от него разпореждане, тъй като в този случай се дава възможност на длъжника да избира с кое имущество да изпълни задължението си, което противоречи на правилото на чл. 133 от ЗЗД.

С договора за възмездно прехвърляне на недвижими имоти, обективиран в нотариален акт № 60, том I, рег. №1089, дело № 54 от 2012 г. на нотариус Д.С., рег. № 192 от НК, с район на действие ВРС, вписан на 30.03.2012 г. в СлВп под № 122, том ХV, per. № 6498, дело № 3151, сключен на 29.03.2012 г. от „ПАЛМА ХОТЕЛИ“ ООД, в качеството му на прехвърлител и „ДЕОМИД-ВАРНА” ООД, в качеството му на приобретател, е извършено разпореждане с недвижими имоти собственост на „ПАЛМА ХОТЕЛИ“ ООД, с оглед на което е намалено имуществото на същото. Поради това се е осъществила хипотезата на чл. 135 от ЗЗД и договорът е относително недействителен по отношение на „БОССТИЛ“ ЕООД. Обстоятелството, че с този договор „ПАЛМА ХОТЕЛИ“ ООД е изпълнило задължението си по договора за заем към „ДЕОМИД-ВАРНА” ООД, не е основание да се приеме друг извод. Вземанията на „БОССТИЛ“ ЕООД и „ДЕОМИД-ВАРНА” ООД са от един и същ вид - парични такива. Поради това, за да е налице изпълнение от страна на „ПАЛМА ХОТЕЛИ“ ООД по тези задължения на всеки един от кредиторите трябва да бъде заплатена съответната парична сума. Сключеният между „ПАЛМА ХОТЕЛИ“ ООД и „ДЕОМИД-ВАРНА” ООД договор е такъв по чл. 65, ал. 2 от ЗЗД, при който кредиторът се съгласява да приеме нещо различно от дължимото се. Отнася се до съглашение, което се постига между страните по правоотношението след като задължението по него вече е възникнало. Това съглашение има договорен характер, тъй като за него се изисква съгласието и на двете страни по правоотношението и има за цел да погаси задължението по същото. Именно за това разпоредбата на чл. 65, ал. 2 от ЗЗД предвижда, че за това съглашение, при евентуалното съдебно отстранение или при наличието на недостатъци на вещта, се прилагат последиците на договора за продажба. С постигането на това споразумение собствеността върху вещите преминава върху кредитора, от момента на сключването му, като задължението се погасява. Това сочи, че даването вместо изпълнение по реда на чл. 65, ал. 2 от ЗЗД не е точно изпълнение на задължението - доколкото се предоставя нещо различно от дължимото се, но замества същото. Предвид на това то има самостоятелен характер и трябва да се преценява като самостоятелно разпореждане с имущество на длъжника, независимо че с него се погасява задължение към конкретен кредитор. В случая оспорваният договор от 29.03.2012 г. има характер на договор за покупко-продажба, при който вместо „ДЕОМИД-ВАРНА” ООД да заплати продажната цена, то прихваща това си задължение срещу задължението на „ПАЛМА ХОТЕЛИ“ ООД към него по сключения между тях договор за заем по реда на чл. 103 и чл. 104 от ЗЗД. Този начин на изпълнение на задължението към определен кредитор води до невъзможност останалите кредитори, които притежават еднородни вземания с другия, да насочат изпълнението за вземанията си към имуществото, което е предоставено вместо изпълнение по реда на чл. 65, ал. 2 от ЗЗД. Това от една страна води до нарушение на правилото на чл. 133 от ЗЗД, а от друга - дава възможност на длъжника да избира задълженията към кой от кредиторите да изпълнява и с каква част от имуществото си да стори това. Последната възможност обаче не е предвидена от закона като право на кредитора, което следва по аргумент на противното от чл. 133 от ЗЗД, а води и до нарушаване на установената в същата разпоредба равнопоставеност на кредиторите.

В случая не може да се приеме, че към момента на извършване на разпоредителното действие „БОССТИЛ“ ЕООД не е имал качеството на кредитор, доколкото вземането му не е било установено с влязло в сила решение. Разпоредбата на чл. 135 от ЗЗД не изисква вземането на кредитора да бъде установено с влязло в сила решение. С правото по тази разпоредба разполагат и кредиторите, възникването на чиито вземания е поставено под условие или пък вземанията им са такива с прекратително условие, както и тези кредитори, чиито вземания са бъдещи или все още не са станали изискуеми. В случая, действително е бил налице съдебен спор между „ПАЛМА ХОТЕЛИ“ ООД и „БОССТИЛ“ ЕООД, който е разрешен с влязлото в сила съдебно решение. Самото вземане обаче не се поражда и не възниква от момента на влизане на съдебното решение в сила. С това решение само се констатира съществуването на вземането и то от момента, в който са се осъществили правопораждащите го факти. В случая, както е посочено в решение № 601 от 11.04.2012 г., постановено по т.д. № 1074/2011 г. по описа на Окръжен съд – гр. Варна, задължението на „ПАЛМА ХОТЕЛИ“ ООД към „БОССТИЛ“ ЕООД съществува от 2008 г. като произтича от сключен между страните договор № 1-СМР/07.02.2007 г., обекта по който договор е въведен в експлоатация с разрешение за ползване № СТ05-964/13.08.2009 г. като по отношение на този договор е налице и сключено между страните споразумение от 02.03.2011 г., с което „ПАЛМА ХОТЕЛИ“ ООД е признало наличие на задължение към „БОССТИЛ“ ЕООД в размер общо на 711738,39 лв. С оглед на това, „БОССТИЛ“ ЕООД е имало качеството на кредитор на „ПАЛМА ХОТЕЛИ“ ООД като вземането му е възникнало преди сключване на договора от 29.03.2012 г., като към момента на извършване на разпореждането „ПАЛМА ХОТЕЛИ“ ООД е било в известност за това си задължение и е без значение факта, че размерът на същото е бил спорен. Това е достатъчно да бъде прието, че „ПАЛМА ХОТЕЛИ“ ООД е знаело, че с извършеното действие уврежда кредитора „БОССТИЛ“ ЕООД.

Доколкото обаче се касае за възмезден договор, по делото следва да бъде установено, че насрещната страна, а именно - „ДЕОМИД-ВАРНА” ООД е знаело за увреждането. Последното дружество е съдружник в „ПАЛМА ХОТЕЛИ“ ООД, поради което двете дружества са свързани лица по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 и т. 5 от ДР на ТЗ. Това само по себе си не е достатъчно да се приеме, че „ДЕОМИД-ВАРНА” ООД е знаело за това, че оспорвания договор уврежда кредитора „БОССТИЛ“ ЕООД. Следва обаче да бъдат отчетени обстоятелствата, че при сключването на договора двете страни са били представлявани от един и същи представител, който е бил и процесуален такъв на „ПАЛМА ХОТЕЛИ“ ООД в производството по т.д. № 1074/2011 г. по описа на Окръжен съд – гр. Варна. Освен това „ДЕОМИД-ВАРНА” ООД, в качеството на съдружник, е вземало участие в общите събрания на съдружниците, поради което е било в известност относно дейността на „ПАЛМА ХОТЕЛИ“ ООД. Въз основа на тези косвени доказателства следва да бъде прието, че по делото е доказано и знанието на „ДЕОМИД-ВАРНА” ООД за увреждането на кредитора „БОССТИЛ“ ЕООД.

С оглед на горното, предявеният от „БОССТИЛ“ ЕООД иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД е основателен и като такъв следва да бъде уважен. При това не е необходимо длъжникът да не разполага с друго имущество за удовлетворяване на кредитора. Без значение е обстоятелството, че върху имотите, предмет на оспорвания договор е налице ипотека, вписана в полза на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД – гр. София. Както се посочи по-горе, съгласно чл. 133 от ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори, които имат еднакво право да се удовлетворят от него, ако няма законови основания за предпочитане. За това всеки кредитор може да насочи принудително изпълнение на вземането си спрямо всяко едно имущество на длъжника, независимо от това дали върху него други кредитори имат права, даващи им възможност за предпочтително удовлетворяване. Дали такива права съществуват и техните носители ще са присъединени кредитори по право в изпълнителното производство или ще встъпят в него, както и дали с оглед на това първоначалния взискател ще може успешно да събере вземането си или не, е въпрос на производството по принудително изпълнение. За това тези въпроси не се включват в предмета на спора по чл. 135 от ЗЗД. Целта на този иск е да се даде възможност на кредитора да насочи принудително изпълнение върху вещта, която е предмет на увреждащата сделка или действие на длъжника. Предмет на същия са само предвидените в разпоредбата на чл. 135 от ЗЗД предпоставки за съществуване на правото на кредитора да иска обявяването на сделката или действието на длъжника за увреждащи го, като тези предпоставки определят и надлежните страни в исковото производство. Законът не предвижда като предпоставка за уважаване на иска по чл. 135 от ЗЗД липсата на права на други кредитори на длъжника, даващи им право на предпочтително удовлетворение от вещта, предмет на спора, поради което и това не е предмет на изследване в производството.

По посочените съображения предявеният иск с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД следва да бъде уважен.

По силата на чл. 115, ал. 2 от ЗС на ищеца „БОССТИЛ“ ЕООД следва да бъде даден шестмесечен срок, считано от влизане на решението в сила за вписване на същото, като му се укаже, че ако това не бъде направено в този срок, вписването на исковата молба губи действието си.

 

По отношение на разноските:

 

Ищецът претендира присъждане на разноски по делото, за което е представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК /л. 224 от делото/. Същият е направил разноски в общ размер на 5476,46 лв., от които 1165,46 лв. - внесена държавна такса /л. 60/, 10,00 лв. - д.т. за издаване на две съдебни удостоверения /л. 49/, 51,00 лв. - д.т. за издаване на заверени преписи и удостоверение до Службата по вписванията /л. 65/, 4050,00 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение /л. 223/ и 200,00 лв. - изплатен депозит на вещо лице /л. 1а/, за което са представени надлежни доказателства за извършването им, които му се дължат изцяло от ответниците, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Процесуалният представител на ответника „ДЕОМИД-ВАРНА” ООД е направил своевременно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, размерът на адвокатското възнаграждение съобразно материалния интерес по делото се равнява на 3860,92 лв. за една инстанция. Заплатеното от  ищеца адвокатско възнаграждение е 4050,00 лв., който размер е близък до минималния такъв. В тази връзка съдът съобрази и обстоятелството, че така заплатеното адвокатско възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на делото. С оглед на това съдът приема, че размерът на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца не е прекомерен, поради което възражението на ответника е неоснователно.

Воден от гореизложеното и в същия смисъл, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОБЯВЯВА за относително недействителен спрямо „БОССТИЛ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, р-н Младост, ж.к. „Възраждане", ул. „Цар Гавраил Радомир” № 7, ет. 5, ап. 17, представлявано от управителя Божидар Николов Шопов, по иск с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, предявен от „БОССТИЛ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, р-н Младост, ж.к. „Възраждане", ул. „Цар Гавраил Радомир” № 7, ет. 5, ап. 17, представлявано от управителя Божидар Николов Шопов, срещу „ПАЛМА ХОТЕЛИ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, р-н Приморски, к.к. „Златни пясъци”, хотел „Палма” и „ДЕОМИД-ВАРНА” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, район „Приморски”, к.к. „Златни пясъци", Апарт хотел "Палм Бийч", тяло А, ап. А 4.6., договор за покупко-продажба на недвижими имоти, обективиран в нотариален акт № 60, том I, рег. №1089, дело № 54 от 2012 г. на нотариус Д.С., рег. № 192 от НК, с район на действие ВРС, вписан на 30.03.2012 г. в СлВп под № 122, том ХV, per. № 6498, дело № 3151, сключен между ответниците - длъжника „ПАЛМА ХОТЕЛИ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, р-н Приморски, к.к. „Златни пясъци”, хотел „Палма”, и третото лице „ДЕОМИД-ВАРНА” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, район „Приморски”, к.к. „Златни пясъци", Апарт хотел "Палм Бийч", тяло А, ап. А 4.6.

ОСЪЖДА „ПАЛМА ХОТЕЛИ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, р-н Приморски, к.к. „Златни пясъци”, хотел „Палма” и „ДЕОМИД-ВАРНА” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, район „Приморски”, к.к. „Златни пясъци", Апарт хотел "Палм Бийч", тяло А, ап. А 4.6., да заплатят на „БОССТИЛ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, р-н Младост, ж.к. „Възраждане", ул. „Цар Гавраил Радомир” № 7, ет. 5, ап. 17, сумата от 5476,46 лв. /пет хиляди четиристотин седемдесет и шест лева и четиридесет и шест стотинки/ разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

ДАВА на „БОССТИЛ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, р-н Младост, ж.к. „Възраждане", ул. „Цар Гавраил Радомир” № 7, ет. 5, ап. 17, шестмесечен срок, считано от влизане на решението в сила за вписване на същото, като му УКАЗВА, че ако това не бъде направено в този срок, вписването на исковата молба губи действието си.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването на препис от същото на страните.

 

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: