РЕШЕНИЕ
№ 118
гр. Бургас, 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Георги Хр. Иванов
Членове:СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА
Златомира М. Стефанова
при участието на секретаря Жанета Здр. Кръстева
като разгледа докладваното от Георги Хр. Иванов Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20242100600426 по описа за 2024 година
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба от адв.С.Каров - повереник
на К. С. Г. - частен тъжител и граждански ищец по НЧХД № 3502/2022г. на РС Бургас,
против присъда №15 от 31.01.2024г., постановена по НЧХД № 3502/2022г. на БРС.
С обжалваната присъда подсъдимите В. А. К., ЕГН: **********, и А. В. К., ЕГН:
**********, са признати за виновни в това, че на 17.02.2020г. около 07.30 часа в гр.Бургас,
пред жилищна сграда на *******, в съучастие като съизвършители, чрез напръскване в
лицето с лютив спрей, удар с метален предмет по главата и нанасяне на множество удари с
ръце и крака по тялото, причинили на К. С. Г., ЕГН: **********, увреждане на зрението,
съпроводено с болки и страдания и обилно отделяне на сълзи от сълзните жлези, разкъсно
контузна рана на главата, множество кръвонасядания и охлузвания по лицето, гръдния кош,
гърба и крайниците, които наранявания са реализирали медико-биологичния признак -
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, извън случаите на чл.128 и чл.129
НК – лека телесна повреда – престъпление по чл.130, ал.1, във вр. с чл. 20, ал.2 от НК, като
на основание чл.78а НК двамата са освободени от наказателна отговорност и са им
наложени административни наказания „глоба” в размер на 1000,00 (хиляда) лева за всеки от
тях. Със същата присъда подсъдимите В. А. К., ЕГН: **********, и А. В. К., ЕГН:
**********, са осъдени да заплатят солидарно на К. С. Г., ЕГН: **********, сумата в размер
на 1000,00лв. /хиляда лева/ представляваща причинени неимуществени вреди – болки и
1
страдания от повдигнатото обвинение по чл.130, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от дата на деянието – 17.02.2020г., като така
предявения граждански иск е отхвърлен за разликата над сумата от 1000лв. до пълния
предявен размер от 10 000лв. Подсъдимите са осъдени да заплатят и държавната такса върху
уважения размер на гражданския иск, както и разноските в полза на частния тъжител.
В жалбата адв.С.Каров- повереник на К. С. Г. - частен тъжител и граждански ищец по
НЧХД № 3502/2022г. на РС Бургас е изложил оплаквания за незаконосъобразност и
неправилност на обжалваната присъда в частта й относно наложените на подсъдимите
наказания и в частта й, с която е отхвърлен гражданския иск над сумата от 1000 лева до
предявения размер от 10 000 лева. Иска се въззивния съд да измени присъдата като увеличи
наложените на подсъдимите наказания и да уважи изцяло гражданския иск в пълния му
размер от 10 000 лева.
Срещу присъдата е постъпила и жалба от адв.М.Димитрова – защитник на
подсъдимите В. А. К., ЕГН: **********, и А. В. К., ЕГН: **********. Изложени са общи
оплаквания за нарушения на материалния закон и допуснати процесуални нарушения при
нейното постановяване. Твърди се, че обвинението не е доказано по несъмнен начин като
РС е направил погрешен анализ на събраните доказателства. Иска се да се отмени изцяло
присъдата и да се оправдаят подсъдимите, както и да се възложат разноските на частния
тъжител.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция частният тъжителят К. С. Г. се явява
лично и с упълномощения от първоинстанционното производство повереник- адв. Каров от
АК- Бургас. Повереникът на частния тъжител поддържа въззивната жалба и оспорва
въззивната жалба на подсъдимия. Моли въззивният съд да измени присъдата на РС като
увеличи наказанията на двамата подсъдими и присъди пълния претендиран размер на
обезщетението за неимуществени вреди. Претендира й разноски за втората инстанция.
Пред въззивната инстанция подсъдимите В. А. К., ЕГН: **********, и А. В. К., ЕГН:
********** се явяват лично и с упълномощеният си защитник - адв. М.Димитрова. Тя
поддържа въззивната жалба. Излага аргументи за неправилност и незаконосъобразност на
първоинстанционната присъда и моли за нейната отмяна във всичките части, както и за
присъждане на разноските, извършени в производството до този момент.
В защитната си реч подсъдимите твърдят, че не са удряли тъжителя и молят да бъдат
оправдани.
Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата в предмета и
пределите на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК, независимо от основанията,
посочени от страните, намери жалбите за процесуално допустими, поради подаването им в
законоустановения 15-дневен срок от лице с надлежна процесуална легитимация и срещу
подлежащ на обжалване акт.
При разглеждане на делото по същество въззивният съд установи, че са събрани в
необходимия обем и по съответния процесуален ред достатъчно доказателства, нужни за
2
неговото правилно решаване. При самостоятелен анализ на доказателствената съвкупност,
въззивният съд възприе за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият В. А. К., ЕГН: **********, е *****, ***** гражданин, *****, работи
******, ******, без родство с тъжителя.
Подсъдимият А. В. К., ЕГН: **********, е *****, ***** гражданин, ****, *****,
*****, без родство с тъжителя, син на подсъдимия В. А. К..
Пострадалият К. С. Г. живеел заедно с майка си - свидетелката Р.С. в апартамент,
находящ се на адрес: ***********. В същата жилищна сграда, на първи етаж живеел
подсъдимият А. В. К., заедно със съпругата му - Ж.К.. Двете семейства били във влошени
междуличностни отношения.
На 17.02.2020г. сутринта, на ул."Б." **, подсъдимите сменяли гумите на лекия
автомобил на А. В. К., които били нарязани от неизвестно лице. Те имали подозрения, че
това е извършено от К. С. Г., с когото били във влошени отношения. В този момент, около
07,30 часа, частния тъжител Г. и свидетелката Д.М. се прибирали в дома на Г. в гр.Бургас, к-
с „Л.“, ул."Б." **. Г. паркирал автомобила си в близост до жилищната сграда и се отправил
към входа на същата. След него се движела и М.. Когато тъжителят наближил тунела на
жилищната сграда подсъдимият В. К. го повикал по име и пожелал да разговаря с него. Г.
заявил, че няма възможност, тъй като бързал. Тогава двамата подсъдими тръгнали след Г..
Първи го настигнал А. К., който го напръскал с лютив спрей, след което В. К. го ударил в
областта на главата с тръбен ключ, който малко по - рано използвал за смяна на автомобилна
гума и по тази причина държал в ръка. След това двамата подсъдими нанесли на Г.
множество удари с ръце и крака по тялото. В резултат К. С. Г. получил увреждане на
зрението, обилно отделяне на сълзи от сълзните жлези, разкъсно контузна рана на главата,
множество кръвонасядания и охлузвания по лицето, гръдния кош, гърба и крайниците.
Свидетел на действията на подсъдимите станала приятелката на тъжителя - Д.М.. Тя веднага
подала сигнал за инцидента на телефон 112. В този момент дошла и майката на пострадалия
- свидетелката Р.С.. Тя се опитала да разтърве сина си и В. и А.К., като застанала между тях
и с тялото си пазела сина си от ударите на подсъдимите. Опитвайки се да достигне до
пострадалия и да му нанесе удар, В. К. причинил наранявания и на С., а при боричкането им
телефонът й паднал на земята, в следствие на което се счупил протекторът му. Двамата
подсъдими окончателно преустановили нападението си след пристигане на място на
полицейските служители при 05 РУП при ОДМВР гр.Бургас.Тъжителят К. С. Г. бил отведен
от екип на бърза помощ в спешното отделение на УМБАЛ гр.Бургас, където бил прегледан,
но отказал да остане за престой в болничното заведение поради липсата на финансови
средства.
Гореизложената фактическа обстановка, установена от РС и напълно възприета и от
въззивния съд, се установява от събраните в хода на първоинстанционното съдебно
следствие гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно:
свидетелските показания на свидетелите: Д.И. М. , Р.Н. С. , Х.М.Х., К.К.Е., К. Н.Т. и отчасти
показанията на свидетеля В. С.С., отчасти обясненията на подсъдимите, от писмени
3
доказателства по делото: лист за преглед на лице /л.29 от ДП №3388-95/2020г./,
допълнителен лист към лист за преглед на пациент /л.30 от ДП №3388-95/2020г./, фиш за
спешна медицинска помощ /л.31 от ДП №3388-95/2020г./,съдебно-медицинска експертиза,
свидетелства за съдимост, както и всички други писмени доказателства, събрани в хода на
наказателното производство. Въззивният съд констатира, че първата инстанция е
анализирала всички събрани по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства, и е извлякла от тях действителното им съдържание, без да ги извращава или
пренебрегва.
Настоящата инстанция намира, че РС правилно се е доверил на гореизброените
доказателства, които в своята съвкупност водят до еднозначен, непротиворечив и
единствено възможен извод, че на 17.02.2020г. около 07.30 часа в гр.Бургас, пред жилищна
сграда на ул.„Б.“№ *** между подсъдимите и частният тъжител е имало среща. От гласните
и писмени доказателства и доказателствени средства, безспорно се установява, че срещата
между тях е прераснала в конфликт между Г. и подсъдимите В. и А.К. по повод съмненията
на подсъдимите за умишлено нарязани от Г. гуми на лекия автомобил на А. К.. Основният
спорен въпрос по делото е дали в хода на този конфликт Г. е бил напръскан с лютив спрей в
лицето и подсъдимите са му нанесли удар с метален предмет по главата, както и множество
удари с ръце и крака по тялото, които са довели до уврежданията му, констатирани в
УМБАЛ Бургас и от съдебния лекар. Подсъдимите отричат да са нанасяли побой на Г. и
твърдят, че при опита си да се качи на ограда той е паднал върху строителни отпадъци и
така е получил нараняванията си. Отричат и Г. да е бил пръскан с лютив спрей.
Наранявания на Г. са били установени при прегледа му на 17.02.2020г. В УМБАЛ
Бургас, където той е заведен с линейка от местопроизшествието. В лист за преглед на лице
/л.29 от ДП №3388-95/2020г./, допълнителен лист към лист за преглед на пациент /л.30 от
ДП №3388-95/2020г./ и фиш за спешна медицинска помощ /л.31 от ДП №3388-95/2020г./ са
описани множество налични по тялото на Г. наранявания, като същият още на този ранен
етап и непосредствено след деянието, е посочил като причина за същите - нанесен му побой
в това число с метални пръчки. На следващият ден -18.02.2020г. му е бил извършен преглед
от съдебен лекар д-р Г.Милева. При извършения на 18.02.2020г. преглед, съдебният лекар е
установил масивни отоци на меките тъкани на тилната половина на главата вляво и дясно;
разкъсно - контузна рана, разположена в средата на теменната част надлъжно, обработена
хир. 2см х4-5мм, с кръвонаседнали стени и покрита с корица засъхнала кръв; охлузване с
корица в дясната половина на челото под нивото на кожата и диаметър 1см.; синкаво -
мораво кръвонаседнали и оточни клепачи на ляво око и лява скула; две червеникави
кръвонасядания 1х1см в областта на гръдната кост в горна трета отляво и дясно; синкаво -
мораво кръвонасядане 3х1см. в лявата долна трета на корема; охлузване с корица под
нивото на кожата в средата на гръбначния стълб на площ 2х1см.; на около 20 см от него
синкаво - мораво кръвонасядане, намиращо се надлъжно, разположено на 4х1см. към лявата
половина на гърба; синкаво - мораво лентовидно кръвонасядане 16см х1,5см с белезникава
вътрешна част в областта на кръста в дясно, косо разположено; синкаво - мораво
4
кръвонасядане 10х4см с болки при палпация в горната трета на дясно бедро; синкаво
кръвонасядане 4х2см. и силна палпаторна болка в дясна колянна ямка; масивно оточен
десен глезен и дребни охлузвания с корици под нивото на кожата по горна повърхност на
лява длан и дясна предмишница по външна повърхност. Съдебния лекар е дал заключение,
че уврежданията е възможно да са получени по време и начин, както се съобщава, от
действието на твърди тъпи предмети с ограничена повърхност, възможно е и железни пръти.
Цялата медицинска документация обективно доказва наличие на увреждания у частния
тъжител непосредствено след контакта му с подсъдимите.Въз основа на тези безспорни
данни следва да се приеме, че констатираните при прегледите на 17.02. и 18.02.2020г.
увреждания са били причинени на Г. именно при срещата му с подсъдимите.
По отношение на авторството на подсъдимите, то се установява по несъмнен начин
от показанията на свидетеля Д.И. М. и Р.Н. С... Същите, макар и заинтересовани от изхода
на делото, депозират непротиворечиви, ясни и последователни показанията, които се
подкрепят и от останалия доказателствен материал по делото. В тази връзка следва изрично
да се посочи, че и двете свидетелки са преки очевидци, които са възприели нанасянето на
ударите, а С. е и участник в инцидента. Техните показания са подробни, хронологично
последователни, и кореспондират както помежду си, така и на безспорните писмени
доказателства, удостоверяващи, че на 17.02.2020г. на Г. са били нанесени наранявания,
поради което и той е бил откаран с линейка в УМБАЛ Бургас. От разпита на тези две
свидетелки по безспорен начин се установява механизма на нанасяне на телесните
увреждания на пострадалия. Св.М. изключително подробно е пресъздала хронологията на
случилото се между частния тъжител и подсъдимите. Тя описва особености и подробности в
действията на двамата подсъдими, които не би могла да си измисли, ако не ги е възприела
лично. Заявените от нея, обстоятелства следват последователността на развитието на
инкриминираното събитие и в никакъв случай не могат да бъдат охарактеризирани като
непоследователни и вътрешно противоречиви. Същото се отнася в пълна степен и за
показанията на св.Р.Н. С.. При оценката на убедителността на показанията на тези
свидетелки съдът се придържа към принципа, че когато доказателството е много силно и не
възникват съмнения в неговата достоверност, необходимостта от потвърждаващи
доказателства съответно е по-малка (Bykov v. Russia [GC], § 89; Jalloh v. Germany [GC], §
96). Показанията на Д.И. М. и Р.Н. С. се подкрепят и от заключението на вещото лице
Милева, че уврежданията е възможно да са получени по време и начин, както се съобщава
от тях, от действието на твърди тъпи предмети с ограничена повърхност, възможно е и
железни пръти, както и от изказаното от нея становище, че е изключително малко вероятно
нараняванията на Г. да се получат вследствие на падане от ограда. Показанията на Х.М.Х.,
К.К.Е. и К. Н.Т., на които правилно БРС е дал вяра, също кореспондират с показанията на
Д.И. М. и Р.Н. С..
Правилно при изграждане на фактическата обстановка по делото БРС не е кредитирал
показанията на свидетелите Ж.Д.К., Г.В.К. и И.А. С., че не е имало удари от страна на
подсъдимите. Те противоречат на медицинските документи, представени от частния
5
тъжител и на свидетелските показания на безспорните очевидци на деянието Д.И. М. и Р.Н.
С., които съдът намира за достоверни поради изложеното по-горе. На първо място, техните
показания противоречат и на показанията на свидетелите Д.И. М. и Р.Н. С., които
въззивният съд счита за обективни и достоверни. На второ място, показанията им
противоречат и на обективните данни от медицинските документи по делото и на
изказаното от д-р Милева становище, че е изключително малко вероятно нараняванията на
Г. да се получат вследствие на падане от ограда, което създава сериозно съмнение по
отношение на тяхната обективност и достоверност по основния спорен по делото въпрос.
В заключение, настоящият състав също както и първоинстанционния съд приема, че
от доказателствената съвкупност по делото се установява по безспорен начин, че на
17.02.2020г. около 07.30 часа в гр.Бургас, пред жилищна сграда на *******, В. и А.К. като
съизвършители, чрез напръскване в лицето с лютив спрей, удар с метален предмет по
главата и нанасяне на множество удари с ръце и крака по тялото, причинили на К. С. Г.,
ЕГН: **********, увреждане на зрението, съпроводено с болки и страдания и обилно
отделяне на сълзи от сълзните жлези, разкъсно контузна рана на главата, множество
кръвонасядания и охлузвания по лицето, гръдния кош, гърба и крайниците.
Настоящият състав за разлика от първоинстанционния съд, не цени Протокол
№353/12.09.2023г. за извършена техническа експертиза ведно с 1 /един/ брой CD /л.155-166
от делото/ и разпечатаните снимки на хартиен носител. Вярно е принципно изложеното в
мотивите на БРС, че направени видеозаписи/снимки, съдържащи информация за деянието,
представляват годно доказателство и трябва да бъдат ценени от решаващите съдилища
доколкото те съдържат съществена за изхода на производството информация и
достоверността им може да бъде проверена чрез различни легални процесуални способи. В
практиката си/ посочена от БРС мотивите към присъдата/ ВКС е приемал, че видеозапис,
направен с предварително поставена на обществено място камера може да бъде
доказателство в наказателния процес /т. нар. „случаен“ запис/. В настоящия случай обаче не
става въпрос за видеозапис, направен с предварително поставена на обществено място
камера, а за снимки, за които се твърди, че са направени с личния смарт телефон на
свидетелката М.. Извършването на инцидентен запис със смарт телефон се отличава от
посочения по-горе метод на регулярно видеозаснемане, защото цели да документира
конкретна ситуация, възприета от лицето, изготвящо записа. Тази дейност не е законово
уредена по принцип и влиза в противоречие с чл.32, ал.2 от Конституцията, но от друга
страна изразява и конституционно прогласената в чл. 41 от Конституцията свобода за
търсене, получаване и разпространяване на информация. Съгласно константната практика
на ЕСПЧ използването като доказателство в съдебен процес на информацията, получена в
нарушение на правото на личен живот, защитено от чл.8 от ЕКПЧ, трябва да се решава с
оглед на всички обстоятелствата по делото, и по-специално на въпроса за зачитането на
правото на защита на подсъдимия, както и качеството и значението за делото на въпросните
доказателства ( виж Schenk с/у Швейцария, Khan с/у Обединеното кралство и Gäfgen v.
Germany [GC], § 165). В практиката на ЕСПЧ има няколко дела, касаещи тайно наблюдение
6
от недържавни органи: Köpke с/у Германия, Vukota-Bojić v. Switzerland, Peck v. the UK,
López Ribalda and Others v. Spain, в които Съдът е намерил, че използването в съдебния
процес на видеозаписи, направени от частни лица в нарушение на чл.8 от ЕКПЧ, не
противоречи на изискванията за справедлив процес, гарантирани от член 6, § 1 от
Конвенцията, при положение, че бъде дадена на възможност на подсъдимия да оспори
автентичността на доказателствата и да се противопостави на използването им като
същевременно да бъде взето под внимание качеството на доказателствата, както и
обстоятелствата, при които те са събрани, и дали тези обстоятелства поставят под съмнение
тяхната надеждност или истинност. Този съдебен състав има принципното разбиране, че
видеозапис или снимки, направени случайно от частно лице, могат при горепосочените
гаранции да бъдат доказателство в наказателния процес. Новите видео и звукозаписващи
технологии, инкорпорирани в мобилните телефони, правят вмешателството в личния живот
много по-възможно и по-всеобхватно и същевременно са много по- достъпни за гражданите.
Разликата между видеозаписите от охранителна камера, поставена на публично място и
тези, направени инцидентно от частно лице на публично място, е само в това, че в първия
случай няма намеса на физическо лице, докато във втория случай той се извършва от
физическо лице. Следователно и в тези случаи също би следвало да е налице т. нар.
„случаен“ запис и доколкото той може да съдържа информация, относима към основния
факт на доказване в производството, тя може и трябва да бъде ценена. Различна е
ситуацията, когато едно частно лице преднамерено, в явно нарушение на конституционните
права тайно записва или подслушва друго лице за да го уличи в извършване на
престъпление т.е. нарочно създава таен запис, явно заобикалящ чл. 8 от ЕКПЧ или чл.32,
ал.2 от Конституцията, правилата на НПК и правото на заподозрения да не се самоуличава в
престъпление. Гореизложеното води до заключението, че всеки конкретен случай трябва да
се изследва самостоятелно, за да се прецени дали видеозаснемането е законно от гледна
точка на защита на конституционните права на гражданите. В случая в показанията си М.
твърди, че тя е правила снимки по време и след инцидента т.е. по скоро става въпрос за
„случаен запис“, направен от частно лице.
Ако забраната на чл. 32, ал. 2 от Конституцията е преодоляна в съответствие със
закона и записът е допустим, то той трябва да бъде законно приобщен към доказателствения
материал при условията и реда на НПК. Видеозаписите представляват по същността си
електронно доказателство, което следва да се приобщи или чрез доброволното му предаване
по реда на чл.159, ал.1 от НПК или принудително чрез претърсване и изземване по реда на
чл.161 НПК с участието на техническо лице като при всички случаи следва да бъде съставен
съответния протокол, обективиращ тези действия. НПК не урежда доброволното предаване
като отделен способ за доказване ( поради това не са нужни поемни лица), но за него
задължително следва да се състави протокол, съдържащ задължителните реквизити по чл.
129 НПК./Решение № 362 от 21.01.2011 г. на ВКС по н. д. № 334/2010 г., III н. о., НК/.
Когато приобщаването на видеозапис/снимки става по реда на чл.159, ал.1 от НПК те се
прехвърлят на материален носител от съответния служител и се прилагат в хода на
разследването обичайно с протокол за доброволно предаване или поне като приложение към
7
протокол за разпит на свидетел. В случая, съдът в хода на съдебното следствие е допуснал
извършване на техническа експертиза на телефона на св.М., която да свали на цифров и
хартиен носител от паметта на телефона снимков материал, заснет от датата и часа,
посочени в тъжбата, и да посочи дали се констатира манипулация на тези снимки. Видно от
Протокол №353/12.09.2023г. за извършената техническа експертиза, вещото лице не е
открило в телефона на св.М. твърдяните снимки. Посочено е, че те са му били предоставени
от св.М. с твърдението, че били съхранени на нейния компютър. Именно тези снимки били
изследвани, разпечатани на хартиен носител и записани на оптичен диск. Въззивният състав
счита, че предоставения по такъв начин на вещото лице снимков материал не представлява
годно доказателство в настоящия процес поради следното: Снимките не са били открити и
иззети по условията и реда на НПК от техническото средство, чрез което се твърди, че са
били създадени. Не е изготвян протокол, съдържащ задължителните реквизити по чл. 129
НПК, в който да е описано къде/на какъв носител/ са били открити записани снимките,
колко са били, какъв е бил видът на файловете и как са били прехвърлени на оптичен
носител. Вещото лице не е имало задача да изследва други снимки извън тези, за които се е
твърдяло, че са на телефона на св.М., каквато е била поставената задача от съда. То е
излязло извън поставената му задача като изследвало дигитални копия на снимки, намиращи
се на съвсем друго техническо устройство. Тези обстоятелства поставят под съмнение
тяхната надеждност, поради което настоящият състав изключи от доказателствения
материал Протокол №353/12.09.2023г. за извършена техническа експертиза ведно с 1 /един/
брой CD /л.155-166 от делото/ и разпечатаните снимки на хартиен носител. Изключването
на Протокол №353/12.09.2023г. за извършена техническа експертиза ведно с 1 /един/ брой
CD /л.155-166 от делото/ и разпечатаните снимки на хартиен носител обаче не е от
естеството да промени изхода на производството, тъй като в снимковия материал не се
съдържа никаква съществена информация за действията на подсъдимите (сбиване и размяна
на удари не са били заснети), а за уврежданията на Г. има безспорни писмени доказателства
и заключение на СМЕ.
При правилно установените факти от кръга на посочените в чл.102 от НПК,
първоинстанционният съд е достигнал до обоснован и законосъобразен извод относно
деянието, неговата престъпна съставомерност и авторство, напълно споделени и от
настоящия съд. Дадената от съда правна квалификация на деянието е правилна и напълно
съответства на установените в съдебното производство обстоятелства. От обективна страна
подсъдимите са осъществили изпълнителното деяние на престъплението по чл.130 ал.1 от
НК, тъй като на 17.02.2020г. около 07.30 часа в гр.Бургас, пред жилищна сграда на *******,
в съучастие като съизвършители, чрез напръскване в лицето с лютив спрей, удар с метален
предмет по главата и нанасяне на множество удари с ръце и крака по тялото, причинил на К.
С. Г., ЕГН: **********, увреждане на зрението, съпроводено с болки и страдания и обилно
отделяне на сълзи от сълзните жлези, разкъсно-контузна рана на главата, множество
кръвонасядания и охлузвания по лицето, гръдния кош, гърба и крайниците, които
наранявания са реализирали медико-биологичния признак - временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, извън случаите на чл.128 и чл.129 НК - лека телесна повреда.
8
От субективна страна, подсъдимите са осъществили деянието при „пряк умисъл“ по
смисъла на чл. 11, ал. 2, предл. първо от НК като форма на умишлена вина. Те са съзнавали
общественоопасния характер на деянието, предвиждали са неговите общественоопасни
последици и са искали тяхното настъпване. В съзнанието им са били изградени ясни
представи, че оказаното от тях физическо въздействие върху Г. би причинило на последния
телесни увреждания, водещи до временно разстройство на здравето, неопасно за живота,
извън случаите на чл.128 и чл.129 НК - лека телесна повреда.
С оглед наличието на всички законови предпоставки и отсъствието на пречки, след
като са били признати за виновни по повдигнатото им с тъжбата обвинение, обосновано и
законосъобразно подсъдимите са били освободени от наказателна отговорност на основание
чл.78а от НК с налагане на административно наказание от първоинстанционния съд.
Въпреки това въззивният съд счита, че така отмереното административно наказание не
съответства на интензитета и степента на обществената опасност на престъплението.
Деянието е извършено без конкретен повод, а само по подозрение, че Г. е извършил
неправомерно посегателство, и има характера представлява саморазправа и неправомерно
изземване на функции от правоохранителните органи. Първоначално е сломена
възможността на Г. да се защитава като е бил напръскан в областта на очите със спрей, а в
последствие е пристъпено към нанасянето на множество удари по главата и тялото
включително и с метален предмет. Следва да се отчете и че деянието е извършено в
присъствието на майката и приятелката на пострадалия, на публично място, в близост до
училище и е станало достояние и на други лица. Като краен резултат на Г. са причинени
многобройни увреждания - увреждане на зрението, съпроводено с болки и страдания и
обилно отделяне на сълзи от сълзните жлези, разкъсно контузна рана на главата, множество
кръвонасядания и охлузвания по лицето, гръдния кош, гърба и крайниците. Ето защо
настоящият състав счита, че наложените на двамата подсъдими наказания следва да бъдат
увеличени към средния предвиден в чл.78а от НК размер на 2000 лева глоба за всеки от тях,
което ще ги възпре за в бъдеще от извършването на неправомерни действия включващи
саморазправа.
Досежно предявения от частния тъжител граждански иск районният съд правилно е
приел, че същият е доказан по своето правно основание. С виновното си и противоправно
поведение подсъдимите са причинили на частния тъжител болки и страдания, които са
пряка и непосредствена последица от извършеното престъпление и следва да бъдат
възмездени. Размерът на предявената претенция за неимуществени вреди - 10 000 лева,
основателно е бил преценен от БРС като завишен, от гледна точка на вида и характера на
уврежданията на Г.. От друга страна, наличието на множество нанесени на пострадалия
увреждания- увреждане на зрението, съпроводено с болки и страдания и обилно отделяне на
сълзи от сълзните жлези, разкъсно контузна рана на главата, множество кръвонасядания и
охлузвания по лицето, гръдния кош, гърба и крайниците, според въззивният съд обосновават
по - висок от присъдения от БРС размер на обезщетение. Вземайки предвид броя, вида и
характера на нанесените на Г. телесни увреди и претърпените от него болки и страдания, и
9
изхождайки от разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, свързана с критерия за справедливост,
настоящият състав прие, че обезщетение в размер от 2000 лв. ведно със законната лихва от
датата на увреждането, е по-справедливо и съответства на степента и интензитета на
уврежданията на тъжителя от извършеното спрямо него престъпно посегателство. Така
отмереното обезщетение е по-адекватно на осъщественото от подсъдимите престъпление и
достатъчно да възмезди и претърпените от тъжителя негативни усещания и емоции,
породени от нанесения му пред майка му и приятелката му побой.
Присъдата на РС следва да бъде изменена и в частта, в която е определена размера
на държавната такса върху увеличената част на гражданския иск като се присъди
допълнителна такава съобразно увеличения му размер, която възлиза на 30 лева, както и да
се заплатят 6 лева за държавна такса, която частният тъжител е бил длъжен да внесе по
повод неговата въззивна жалба, но не е сторил това.
Предвид изхода на делото, правилно и в съответствие с разпоредбите на чл.189 ал.3
вр. ал.1 от НПК районният съд е възложил в тежест на подсъдимия сторените от тъжителя
разноски при първоинстанционното разглеждане на делото.
Потвърждаването на присъдата и признаването на подсъдимия за виновен, налага да
се уважи искането на повереника на частния тъжител за възлагане на направените разноски
пред въззивната инстанция в тежест на подсъдимите, поради което и на основание чл. 189,
ал. 3 от НПК същите следва да бъдат осъдени да платят на частния тъжител сума в размер
на 500 лева, представляваща платено адвокатско възнаграждение за защита пред Окръжен
съд – Бургас (справка л.32 от ВНЧХД № 426/2024 г. на БОС).
Мотивиран от горното и на основание чл. 337, ал. 2,т.3 и ал.3, вр. чл. 334, т. 3 от
НПК, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда №15 от 31.01.2024г., постановена по НЧХД № 3502/2022г. на БРС
като УВЕЛИЧАВА размера на наложените на подсъдимите В. А. К., ЕГН: **********, и А.
В. К., ЕГН: **********, административни наказания глоба от 1000 /хиляда/ на 2000/ две
хиляди/ лева и УВЕЛИЧАВА размера на присъденото на К. С. Г., ЕГН: **********,
обезщетение за причинените му от престъплението по чл.130, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК
неимуществени вреди, представляващи болки и страдания, от 1000/ хиляда/ лева на 2000/
две хиляди /лева.
ОСЪЖДА В. А. К., ЕГН: **********, да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт сумата в размер на 15.00 /петнадесет/ лева – ДОПЪЛНИТЕЛНА държавна такса върху
уважената част от гражданския иск от 2000 лева и 3 /три/ лева държавна такса, която
частният тъжител е бил длъжен да внесе по повод неговата въззивна жалба.
ОСЪЖДА А. В. К., ЕГН: **********, да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт сумата в размер на 15.00 /петнадесет/ лева - ДОПЪЛНИТЕЛНА държавна такса върху
уважената част от гражданския иск от 2000 лева и и 3 /три/ лева държавна такса, която
10
частният тъжител е бил длъжен да внесе по повод неговата въззивна жалба.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
ОСЪЖДА В. А. К., ЕГН: **********, да заплати на К. С. Г., ЕГН: **********,
сумата в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева - разноски по делото пред въззивната
инстанция за повереник.
ОСЪЖДА А. В. К., ЕГН: **********, да заплати на К. С. Г., ЕГН: **********,
сумата в размер на 250 двеста и петдесет/ лева - разноски по делото пред въззивната
инстанция за повереник.
Решението е окончателно.
На основание чл. 340, ал. 2 от НПК да се изпрати писмено съобщение на страните за
изготвяне на въззивното решение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11