РЕШЕНИЕ
№ 92
гр. Радомир, 01.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М.Д.М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско
дело № 20211730100952 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правна квалификация чл. 439 ГПК вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК.
В исковата молба се твърди, че по молба на „Обединена българска банка“ АД и въз
основа на изпълнителен лист, издаден на 20.04.2012 г. по ч. гр. д. № . г. по описа на РС -
Радомир, срещу ищцата е образувано изпълнително дело № . г. по описа на ЧСИ Ст. Б., с
район на действие - Окръжен съд – Перник, за погасяване на дължими суми по договор за
кредит, сключен между нея и „Обединена българска банка“ АД на 18.07.2008 г., а именно:
главница в размер на 476,96 лева, договорна лихва в размер на 108,52 лева за периода от
07.10.2010 г. до 20.02.2012 г., 21,23 лева – наказателна лихва за периода от 07.10.2010 г. до
20.02.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.02.2012 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и за сумата от 28,00 лева – платена държавна
такса и 180,00 лева – адвокатско възнаграждение. Взискател по изпълнителното дело бил
ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД, на основание сключен договор за цесия с „Обединена
българска банка“ АД.
Твърди, че не дължи процесните суми поради изтекла погасителна давност, тъй като
последното валидно изпълнително действие, което е довело до прекъсване на давността,
било извършено на 23.09.2013 г., след което към 23.09.2015 г., поради бездействие от страна
на взискателя, е настъпила перемпция и изпълнителното дело следвало да се прекрати на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и макар това да не било сторено, всички последващи
действия по изпълнителното дело от страна на частния съдебен изпълнител, не пораждали
правни последици и не следвало да бъдат зачитани.
1
От съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено в
отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника следните сумите, като
погасени по давност, а именно: главница в размер на 476,96 лева по договор за
потребителски кредит, сключен на 18.07.2008 г. между ЕЛ. М. Б. и „Обединена българска
банка“ АД, договорна лихва в размер на 108,52 лева за периода от 07.10.2010 г. до
20.02.2012 г., 21,23 лева – наказателна лихва за периода от 07.10.2010 г. до 20.02.2012 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.02.2012 г. до окончателното
изплащане на вземането, 28,00 лева – платена държавна такса и 180,00 лева – адвокатско
възнаграждение.
С отговора на исковата молба ответното дружество оспорва предявения иск, с
твърдения, че на 28.08.2020 г. между ищцата Е.Б. и „ЕОС Матрикс“ ЕООД е подписано
споразумение, по силата на което ищцата е признала задължението си към кредитора,
задължила се е да го погасява, като на основание чл. 113 ЗЗД е направила отказ от
последиците на чл. 110 и чл. 111 ЗЗД.
Наред с това, излага твърдения, че 5-годишната погасителна давност не е изтекла, тъй
като в рамките на висящото изпълнително дело били предприемани множество
изпълнителни действия, довели до прекъсване на давността.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява и не изпраща
представител.
Ответникът, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна:
От приложеното по делото копие на изп. дело № . г. по описа на ЧСИ Ст. Б., с район
на действие – ОС - Перник, се установява, че същото е образувано на 27.09.2012 г. по молба
на взискателя „Обединена българска банка“ АД и приложен към нея изпълнителен лист от
20.04.2012 г., издаден по ч. гр. д. № . г. по описа на РС - Радомир срещу длъжника ЕЛ. М. Б.,
за следните суми, дължими по договор за кредит от 18.07.2008 г., а именно: главница в
размер на 476,96 лева, договорна лихва в размер на 108,52 лева за периода от 07.10.2010 г.
до 20.02.2012 г., 21,23 лева – наказателна лихва за периода от 07.10.2010 г. до 20.02.2012 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.02.2012 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и за сумата от 28,00 лева – платена държавна такса и 180,00
лева – адвокатско възнаграждение.
От страна на ответното дружество по делото е представено споразумение за
разсрочване на парично задължение от 28.08.2020 г., сключено между „ЕОС Матрикс“
ЕООД и ЕЛ. М. Б., по силата на което Е.Б., в качеството си на длъжник по договор за кредит
от 18.07.2008 г., с общ размер на задължението към 26.08.2020 г. – 1726,54 лева, за
събирането на което е образувано изп. дело № . г. по описа на ЧСИ Ст. Б., с район на
действие – ОС – Перник, е признала задължението си по основание и размер, като се е
2
задължила, считано от датата на подписване на споразумението да погаси задължението си
на месечни вноски съобразно изготвен погасителен план. По силата на подписаното
споразумение Е.Б. е упражнила правото си на отказ от последиците по чл. 110 и чл. 111 ЗЗД,
настъпили до датата на подписване на споразумението.
Авторството на подписите, положени за „длъжник“ в споразумение за разсрочване на
парично задължение от 28.08.2020 г., сключено между „ЕОС Матрикс“ ЕООД и ЕЛ. М. Б.,
са оспорени от процесуалния представител на ищцата и с протоколно определение от
13.04.2022 г. съдът е открил производство по реда на чл. 193 ГПК по оспорване авторството
на подписите, положени в споразумението за „длъжник“.
От заключението по допуснатата по делото съдебно – почеркова експертиза се
установява, че подписите, положени в графите „За длъжника“ в споразумение за
разсрочване на парично задължение от 28.08.2020 г., сключено между „ЕОС Матрикс“
ЕООД и ЕЛ. М. Б., са изпълнени от ЕЛ. М. Б..
Съдът кредитира заключението на вещото лице, като компетентно изготвено и
съобразно задачите, по които е допусната експертизата.
Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
На основание чл. 439, ал. 1 и ал. 2 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск
изпълнението, като искът може да се основава само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. Ищцата твърди погасяване на вземането на ответника по давност, което
представлява нов факт по смисъла на чл. 439 ГПК и обуславя допустимост на
производството.
При разглеждане на иска по същество съдът намери следното:
Безспорни между страните са обстоятелствата, че срещу ищцата в полза на
„Обединена българска банка“ АД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 358/2012 г. по описа на РС - Радомир и
изпълнителен лист от 20.04.2012 г. за незаплатени суми, произтичащи от договор за кредит
от 18.07.2008 г. в размер на 476,96 лева - главница, договорна лихва в размер на 108,52 лева
за периода от 07.10.2010 г. до 20.02.2012 г., 21,23 лева – наказателна лихва за периода от
07.10.2010 г. до 20.02.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
22.02.2012 г. до окончателното изплащане на вземането, както и за сумата от 28,00 лева –
платена държавна такса и 180,00 лева – адвокатско възнаграждение. Безспорно е също и че
по молба на „Обединена българска банка“ АД, на основание издадения изпълнителен лист е
образувано изпълнително дело № . г. по описа на ЧСИ Ст. Б., с район на действие – ОС –
Перник. Установява се също, че в рамките на висящото изпълнително дело е сключен
договор за цесия между „Обединена българска банка“ АД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД от
31.01.2018 г., по силата на който вземанията на „Обединена българска банка“ АД,
произтичащи от договор за кредит от 18.07.2008 г., са прехвърлени в полза на „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, за което длъжникът е уведомен, след което и въз основа на молба от
3
22.02.2018 г., с постановление на частния съдебен изпълнител „ЕОС Матрикс“ ЕООД е
конституиран като взискател по изпълнителното дело.
Безспорно се установява по делото, в т. ч. и от заключението по изслушаната съдебно
– почеркова експертиза, че на 28.08.2020 г. между ищцата и ответното дружество е
подписано споразумение, по силата на което Е.Б., в качеството си на длъжник по договор за
кредит от 18.07.2008 г., е признала задължението си по основание и размер, като се е
задължила, считано от датата на подписване на споразумението да погаси задължението си
на месечни вноски съобразно изготвен погасителен план, поради което съдът счита, че не са
налице предпоставките на чл. 194, ал. 2, изр. 2 ГПК за изключване на споразумението от
доказателствената съвкупност по делото.
Спорно е между страните дали признанието на процесното вземане от ищцата
прекъсва погасителната давност.
Съдът намира, че в подписаното от ищцата споразумение е обективирано изрично и
недвусмислено признание на вземането на ответното дружество, предмет на предявения
отрицателен установителен иск. Относно ефекта на направеното признание върху
погасителната давност, съдът намира следното:
Едно вземане винаги може да бъде признато, включително след изтичане на
давностния срок. По аргумент за по-силното основание от чл. 118 ЗЗД, щом длъжникът
може да изпълни и след изтичането на давността и това да доведе до погасяване на
кредиторовото вземане, той би могъл да стори и по-малкото – да признае вземането, т. е.
своето задължение. Това признание представлява всъщност отказ от позоваване на вече
изтекла давност. В този смисъл е практиката на ВКС, формирана с решение № 65/03.06.2011
г. по т. д. № 600/2010 г., І т. о. на ВКС. Според разпоредбата на чл. 113 ЗЗД валиден отказ от
правото на погасителна давност може да се направи само след изтичането му, какъвто е и
настоящият случай и в какъвто смисъл са и твърденията на ищеца по делото. Относно
формата на едностранното волеизявление за отказ от субективното право на погасителна
давност, с решение № 186/19.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 927/2011 г., ІV г. о., е прието, че
няма форма за действителност. Прието е още, че отказът може да бъде изричен или
мълчалив, но от съдържанието му трябва да може по несъмнен начин да се направи извод, че
длъжникът не желае да се ползва от последиците на погасителната давност – относно цялото
парично задължение или част от него. В случая ищцата изрично е признала вземането с
подписването на процесното споразумение, с искане за разсрочване на дълга. По този начин,
дори и да е била налице изтекла давност за цялото или за част от процесното вземане, с
направеното от ищцата признание давността се прекъсва и за вземането започва да тече нова
давност. Следователно, от 28.08.2020 г. за процесното вземане е започнала да тече нова
давност, която към датата на подаване на исковата молба – 20.10.2021 г., не е изтекла,
поради което предявеният иск се явява неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
Във връзка с доводите на ищцата, касаещи липсата на представителна власт на
лицето, подписало споразумението от 28.08.2020 г. от името на ответното дружество, съдът
4
намира за необходимо да посочи, че ищцата не разполага с възражение за липса на
представителна власт на лицето, договаряло за ответното дружество, тъй като само
юридическото лице е субектът, който може да се позовава на този факт. Юридическото лице
е обвързано от действията на представляващия го. Когато между представляван и
представител няма спорове относно предмета и обема на представителната власт, то
насрещната страна по договора не може да предизвиква такива спорове, като черпи права за
себе си. Обратното разбиране противоречи на вложения от законодателя смисъл в института
на представителството и последиците за страните по договора, по който има действия чрез
представител, както и на справедливостта и добрите нрави (в този смисъл решение №
291/02.08.2011 г. на ВКС по гр. д. № 959/2010 г., ГК, ІV г. о.).
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски съразмерно с
отхвърлената част на иска, но доколкото липсва искане за присъждане на такива, съдът не
дължи произнасяне в настоящия съдебен акт.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЕЛ. М. Б., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Радомир, ЖК
„А.“, бл. ., ет. ., ап. . срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ЖК „Малинова долина“, ул. „Рачо Петков - Казанджията“ № 4 - 6,
иск с правно основание чл. 439 ГПК вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по
отношение на ответника, че ищцата не дължи следните сумите, а именно: главница в размер
на 476,96 лева (четиристотин седемдесет и шест лева и деветдесет и шест стотинки) по
договор за потребителски кредит, сключен на 18.07.2008 г. между ЕЛ. М. Б. и „Обединена
българска банка“ АД, договорна лихва в размер на 108,52 лева (сто и осем лева и петдесет и
две стотинки) за периода от 07.10.2010 г. до 20.02.2012 г., 21,23 лева (двадесет и един лева и
двадесет и три стотинки) – наказателна лихва за периода от 07.10.2010 г. до 20.02.2012 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.02.2012 г. до окончателното
изплащане на вземането, 28,00 лева (двадесет и осем лева) – платена държавна такса и
180,00 лева (сто и осемдесет лева) – адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
5