№ 97
гр. Враца, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесет и седми
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пенка П. П.а
при участието на секретаря Галя Цв. И.а
като разгледа докладваното от Пенка П. П.а Търговско дело №
20211400900171 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба с вх. №3008/17.11.2021г. /п.к.16.11.2021г./ от
М. Т. Т. с ЕГН ********** от с.***, община Роман, чрез пълномощника си адвокат Н. Д. от
ШАК, с адрес за призовки и съобщения гр. ***, против ЗД "Бул Инс" АД, вписано в
Търговския Регистър с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***.
С исковата молба се иска да бъде осъден ответника, да заплати на ищеца М. Т. Т.,
сума в размер на 50 000.00 лева, обезщетение на неимуществените вреди, претърпени от
него вследствие от ПТП от 26.07.2021г.,като иска е предявен като частичен от 100 000 лв.,
ведно със законна лихва върху горепосочената сума, съгласно чл. 429,ал.3 от КЗ от датата на
уведомяване с извънсъдебната претенция - 09.08.2021г. до окончателното й изплащане; и
законна лихва върху горепосочената сума, съгласно чл. 497, ал.1, т.1 считано 15 дни след
уведомяването с извънсъдебната претенция - 30.08.2021г., до окончателното й изплащане и
сума в размер на - 3781.40 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно
със законна лихва върху горепосочената сума, съгласно чл. 429,ал.3 от КЗ от датата на
уведомяване с извънсъдебната претенция - 09.08.2021г. до окончателното й изплащане;и
законна лихва върху горепосочената сума, съгласно чл. 497, ал.1, т.1 считано 15 дни след
уведомяването с извънсъдебната претенция - 30.08.2021г., до окончателното им изплащане,
до окончателното им изплащане.
Ответникът оспорва предявените искове по основание и размер.
Предявените обективно съединени осъдителни искове са с правно основание чл.432,
ал.1 от КЗ във връзка с чл. 45 и чл.52 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства и са назначени и изслушани
1
две експертизи - съдебно медицинска и комплексна съдебно-автотехническа и медицинска.
В депозираната искова молба се твърди, че на 26.07.2021 г., около 12.40ч. по
Републикански път I - 4 в участъка „Шумен - Търговище“ на км 250+900 след разклона за с.
***, община Шумен, настъпва ПТП между:
- Участник № 1 - ППС с марка „Пежо“, модел „307“ с рег.№ Н *** ВК, управлявано
от виновния водач М. С. М., който получава несъвместими с живота телесни увреждания;
- Участник № 2 - ППС с марка „Рено“, модел „Премиум“ с рег. №СВ *** MX,
управлявано от М. Т. Т.;
- Участник № 3 - ППС с марка „Хюндай“, модел „Ланта 1.6 ГЛС“ с рег.№ ВТ ***
АС, управлявано от Т. М. Т.;
- Участник № 4 - ППС с марка „ВАЗ“, модел „2108“ с рег.№ ВН *** ВХ,
управлявано от Г. В. М.;
-Участник № 5 - ППС с марка „Кроне“ Модел „СД“ с рег.№ С *** ЕК, прикачено
към Участник № 2.
Видно от представения Констативен протокол за ПТП№ 2021 – 1038- 423 на ОД на
МВР Шумен, с пострадали лица, механизмът на настъпване на процесното застрахователно
събитие е следният: „Участник 1 - лек автомобил с марка „Пежо“, модел „307“ с рег.№ Н
*** ВК навлиза в лентата за насрещно движение, където се сблъсква с Участник 2 - ППС с
марка „Рено“, модел „Премиум“ с рег. №СВ *** MX, прикачен с Участник 5 - ППС с марка
„Кроне“ Модел „СД“ с рег.№ С *** ЕК, вследствие на което се завърта на платното за
движение и блъска Участник 3 - лек автомобил марка Хюндай“, модел „Ланта 1.6 ГЛС“ с
рег.№ ВТ *** АС, след удара изхвърча метална част и удря Участник 4 - ППС с марка
„ВАЗ“, модел „2108“ с рег.№ ВН *** ВХ, с което Участник 1 - лек автомобил марка „Пежо“,
модел „307“ с рег.№ Н *** ВК става причина за ПТП.“
Така описаното поведение на водача на ППС с марка „Пежо“, модел „307“ с рег.№
Н *** ВК се намира в разрез с нормативните изисквания на ЗДвП и се явява единствена
причина за процесния инцидент и вредоносните последици.
В резултат на неправомерното движение на л.а. Пежо“, модел „307" с рег № Н ***
ВК, управляван от правоспособния водач М. С. М., несъобразено с разпоредбите на ЗДвП,
настъпва ПТП, при което ищецът М. Т. Т., ЕГН: **********, явяващ се водач на ППС с
марка „Рено“, модел „Премиум“ с рег.№СВ *** MX, с прикачено ремарке с марка „Кроне“,
модел „СД“ с рег.№ С *** ЕК - претърпява субтрохантерна фрактура, изразяваща се в
счупване в областта под нивото на малкия трохантер на бедрената кост и засягаща
горната част на дясната бедрената кост, както и разкъсно-контузна рана в областта на
окосмената част на главата.
По отношение на процесното ПТП е образувано досъдебно производство
№109/2021г по описа на ОД на МВР- Шумен, пр.пр. 1417/2021 по описа на ОП-Шумен.
От данните в информационния център към Гаранционен фонд се установява, че към
2
датата на събитието е било налице валидно застрахователно правоотношение по
задължителна застраховка гражданска отговорност“ на автомобилистите, учредено с полица
BG/02/121000414831 с начална дата на покритие 04.02.2021 г., предоставящо покритието по
чл. 493 от КЗ.
Предвид дотук изложеното, ищецът намира настъпилото събитие, неговата
противоправност и виновността на дееца за безспорно доказани, а оттук и за доказано
наличието на отговорност, попадаща в покритието на чл. 493, ал. 1 във връзка с чл. 477 ал.
КЗ.
Ищецът твърди, че в качеството си на пострадал по смисъла на чл. 478 ал.1 КЗ има
право на основание 432 ал. КЗ, да претендира пряко от ответника, в качеството му
застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
на виновния водач, изплащане на обезщетения за всички претърпени болки и страдания,
които са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
На 06.08.2021 г. ищецът представил пред ответната страна застрахователна
претенция по реда на чл. 380 от КЗ, ведно с пълномощно, констативен протокол за ПТП с
пострадали лица, както и медицински документи, доказващи причинените телесни
увреждания. Въз основа на претенцията е образувана щета № **********.
Въпреки представянето на необходимите документи по смисъла на чл. 496 ал.3 КЗ,
на 10.08.2021 г. е получен отговор, обективиран в писмо с изх. № НЩ-5477/10.08.2021г от
ответника, с който ищецът е уведомен, че следва да представи влязъл в сила краен акт на
наказателното производство и АТЕ.
Намира така описаните действия и бездействия на ответника за отказ, който е
неправилен. Съгласно чл. 106, ал. 5 от КЗ не се допуска изискване на доказателства, с
които ползвателят на застрахователната услуга не може да се снабди поради
съществуването на нормативни пречки или поради липсата на правна възможност за
осигуряването им, както и на такива, за които може да бъде направена разумна преценка, че
нямат съществено значение за установяване на основанието и размера на претенцията и
целят неоснователно забавяне и удължаване на процедурата по уреждане на претенцията.
С оглед на тези съображения, допълва, че липсата на банкова сметка, дори и такава
да е изискана, въпреки че в случая не е, както и на други документи не възпрепятства
възможността на застрахователя да разгледа претенцията по своята същност и да определи
застрахователно обезщетение за всяко едно увредено лице. Посочва в тази насока
константната практика на Върховния касационен съд .
На следващо място, акцентира, че не представянето на банкова сметка от страна на
ищеца, има за последица единствено забава на кредитора по отношение на плащането, ако
бъде постановен основателен отказ, като застрахователят не дължи законна Лихва за забава
върху дължимото застрахователно обезщетение /чл. 380, ал.З вр. С чл. 409 КЗ / Разбирасе в
такава лихва би се дължала, както е в настоящата хипотеза, когато неоснователно са
изискани допълнителни документи, различни от тези в чл. 498, ал. 3 от КЗ. В тази връзка
3
посочва и константна практика на ВКС.
В унисон с Решение №167/30.01.2020 по дело №2273/2018г. по описана ВКС, ll-po
Т.О., сочи, че претендира както законна лихва върху Заявените суми в искова молба,
съгласно чл. 429 от КЗ от датата, на която ищецът е уведомил ответника с претенциите за
неимуществени и имуществени вреди до окончателното изплащане на главниците, така и
законна лихва върху същите суми (главниците и законните лихви по чл. 429 от КЗ) съгласно
чл. 497, ал.1, т.1 от КЗ считано от датите на постановените откази до окончателното им
изплащане.
В исковата молба се твърди, че получените от ищеца травми са в пряка причинно-
следствена връзка с ПТП от 26.07.2021г. В резултат на ПТП М. Т. е претърпял
субтрохантерна фрактура, изразяваща се в счупване в областта на под нивото на малкия
трохантер на бедрената кост и засягаща горната част на бедрената кост, както и разкъсно
контузна рана в областта на окосмената част на главата.
Това травматично увреждане е наложило ищецът да бъде приет по спешност за
лечение в „МБАЛ- Шумен“ АД на 26.07.2021г, където на 30.07.2021г му е извършена
оперативна интервенция под обща анастезия след щателно почистване на опретивното поле
с латерален достъп е достигнато до фрактурата на бедрената кост и е извършена открита
репозиция, фиксация с 4 серклажа. Инсериран е дълъг бедрен пирон 355/10мм. под
рентгенов контрол в две проекции са поставени два винта в бедрената шийка с дължина
105мм и 95мм. Поставени са два заключващи дистални винта с дължина 42 мм и е
извършена постоперативна рентгенография.
Впоследствие, след приключване на болничното лечение ищецът отново е бил
прикован за леглото, но вече в домашни условия, където е продължил лечението си и е се е
нуждаел от чужда ПОМОЩ при изпълнение на ежедневните си занимания и тоалет.
По време на проведената рехабилитация, както и след това ищецът е започнала
трудно и бавно да се придвижва, но само и единствено с помощни средства, първоначално с
инвалидна количка, а по-късно с две патерици, поради категоричната забрана на лекуващите
лекари да стъпва на десния си крак и да го натоварва.
Влошеното здравословно състояние на ищеца се отразява тежко и на психиката му -
той получава тежка и остра психотравма, чувства се много зле, става потиснат, затваря се в
себе си, изпитва постоянна чувство на страх, тревожност, безспокойство, загубва апетита си,
страда от безсъние, стряскане, кошмари, трудно се концентрира, става разсеян,
раздразнителен и самовглъбен. Ищецът получава чести кризи - внезапно неволево спомняне
за ПТП-то и отново преживяване на мъчителната психическа травма, което винаги е
свързано с треперене, сърцебиене, главоболие, световъртеж и потене.
Ищецът е професионален шофьор с дългогодишен опит и настъпилия инцидент
предизвиква у него чувство на безпомощност от невъзможността да избегне катастрофата и
жертвите, които причинява тя. В момента той продължава да е тревожен, изпитва нежелание
да остава сам, има кошмарни нощни сънища от типа „флашбек“ във връзка с катастрофата,
4
които водят до упорито безсъние. Допълнителна психотравма причинява и обстоятелството,
че дълго време той е бил поставен в състояние на пълна зависимост от чужда физическа
помощ, което го е карало да се чувства непълноценен и унижен.
Настъпилото събитие има за последица силно негативно влияние върху целия
бъдещ живот на ищеца, който е претърпял и продължава да търпи болки и страдания от
настъпилото ПТП, както и дискомфорт в ежедневието си, свързан с различни по вид
психологични проблеми.
В пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП към настоящия момент за
ищеца са се породили имуществени вреди за неговото лечение в размер на 3 781, 40 (три
хиляди седемстотин осемдесети един лева и четиридесет стотинки, изразяващи се в
закупуването на медицински изделия и извършването на услуги, съобразно представените с
искова молбата писмени доказателства, доказващи плащането им.
В депозирания отговор ответникът оспорва иска по основание и размер.
Според изложеното в отговора не е налице деликт. Не са представени доказателства,
че уврежданията са в пряка връзка с процесното ПТП. Ответникът Оспорва твърдението в
исковата молба, че е настъпило ПТП, което да се дължи на виновно и противоправно
поведение на водача на л.а. „Пежо” с per. № Н *** ВК - М. М..
Евентуално на горното възражение, счита, че се касае за случайно деяние от страна
на водача на л.а. Пежо” с per. № Н *** ВК - М. М.. Той не е действал противоправно, като
ПТП не се дължи на негово противоправно поведение.
Оспорва механизма на ПТП, като счита, че представените по делото доказателства
нямат установителен характер по отношение начина на настъпване на ПТП. Няма никакво
доказателство за механизма, което да ангажира ищеца. Без да е установен механизмът на
ПТП, не може да бъде направен извод, за това кой от участниците е действал
противоправно, а без установено противоправно поведение, не подлежи на приложение
презумпцията за вина по чл. 45 ал. 2 ЗЗД, доколкото вината представлява субективно
отношение към определено противоправно поведение или резултат. Оспорва изложените от
ищеца твърдения относно механизма на ПТП.
Предвид функционалната обвързаност между отговорността за вреди на водача на
МПС и неговият застраховател по полица „Гражданска отговорност“, оспорва да е налице
осъществен деликтен фактически състав, по отношение на всеки от неговите елементи, в
това число противоправност и вина в поведението на водача на л.а. „Фолксваген” с per. № У
*** АР - Р. П.. Събитието е случайно (чл. 15 ПК) за водача на л.а. „Фолксваген” с per. № У
*** АР - Р. П., като за него не е била налице обективна възможност да предвиди и
предотврати настъпването на вредите.
Оспорва иска по размер, като счита претенцията за прекомерно висока и не
отговаряща на принципа за справедливост.
Според ответника представената медицинска документация удостоверява, че на
26.07.2021г. М. Т., при пътен инцидент като водач на товарен автомобил, е получил травма
5
на дясното бедро - счупване на бедрената кост. Лечението е било оперативно -
стабилизиране на счупването с метални средства.
Счупването на дясната бедрена кост в горната част на тялото е причинило трайно
ограничение на движенията на десния долен крайник (средна телесна повреда, по смисъла
на чл.129 от ПК), с период на нетрудоспособност за физически труд около 9-12 месеца, при
нормално протичане на оздравителния процес.
Описаната „разкъсна рана в окосмената част на главата“ е причинила болка и
страдание (лека телесна повреда, по смисъла на чл.130, ал.2 от ПК), с оздравителен период
около 10 дни. За това нараняване няма никакви други данни в представената медицинска
документация.
Няма представени медицински документи за протичането на възстановяването или
за настъпили усложнения.
Според изложеното в отговора с ИМ са представени две фактури с фискални
бонове, които са с различни дати (27.07.21г. и 31.07.21г.), за заплащане на медицински
консумативи (бедрени пирони с винтове), като и двете са на стойност 1 800 лева. Не ясно
тези две фактури за един и същи медицински консуматив ли са или за два различни, но пък
за какво са били употребени два бедрени пирона?! Така, че счита, че от исканата сума за
имуществени щети 3 781.40 лева трябва да бъде приспадната сумата от 1 800 лева. Тогава
сумата за претърпени имуществени вреди би станала 1981,40 лева, за която има представени
разходни документи, ако искът се докаже по основание и без да се отчита съпричиняване.
Ако се установи съпричиняване на вредата от страна на пострадалия ищец, като водач на
МПС, то обезщетението за имуществени вреди следва да бъде редуцирано по реда на чл. 51
ал. 2 ЗЗД.
Предвид медицинските документи и липсата на представени данни за настъпили
усложнения ответникът счита, че адекватната сума за обезщетение е до 30 000 лева, ако
искът се докаже по основание и без да се отчита съпричиняване.
Прави евентуално възражение за съпричиняване от страна на ищеца като водач на
МПС „Рено” с per. № СВ *** MX. Той е бил без поставен предпазен колан и управлява МПС
с превишена скорост, която не му е позволила да избегне ПТП. Можел е да избегне или
ограничи травмите си, ако е бил с поставен предпазен колан при същия механизъм на ПТП
и/или да избегне ПТП ако е управлявал МПС „Рено” с per. № СВ *** MX с разрешена за
пътния участък скорост. Ищецът като водача на МПС е бил под влияние на наркотици и/или
алкохол, което обективно му е пречело за възприемане на опасността и предприемане на
адекватна реакция /възражението е евентуално, тъй като няма доказателства за проведено
изследване на това лице и резултат/.
Оспорва претенциите за лихва. Съгласно КЗ чл. 497 ал. 1: Застрахователят дължи
законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е
определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15
работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането на
6
срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3.
В представената от името на ищеца писмена претенция, не е съдържала достатъчно
документи, установяващи пътния инцидент. Това са документи, които са изискани с
отговора на застрахователя, но така и не е представени. До настоящия момент не е ясно, при
какъв механизъм е настъпило ПТП и въз основа на какво да се произнася застрахователя.
Само формално от ищеца са подадени документи, за образуване на щета и изтичане на срока
за предявяване на искова претенция, като представените документи в заявлението по чл. 380
КЗ са недостатъчни за определяни наличието на застрахователно събитие.
Съгласно чл. 496 ал. 1 от КЗ: Срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е по-
дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл, 380 пред застрахователя,
сключил застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите, или пред неговия
представител за уреждане на претенции.
В конкретния случай представени КП установява само участници, но не и
механизъм на ПТП и съответно причини за него. Застрахователят няма въз основа на какво
да се произнесе по искането.
Излага становище, че съотношението на разпоредбите на чл. 429 КЗ и чл. 497 КЗ е
като обща към специална. Застрахователят би следвало да дължи само лихвата по чл. 497
КЗ, която е специална разпоредба, за този вид застраховка ГО, а не и лихва предвидена за
останалите видове застраховка ГО, тоест по чл. 429 КЗ. В този смисъл е и решение № 93 от
27.11.2020 г. по т. д. № 2013/2019 г., т. к., 1-во т. о. на ВКС.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК е представена допълнителна искова молба, с която
ищецът във връзка със заявеното от ответника, поддържа всички твърдения. Във връзка с
оспорването на механизма на произшествието и отговорността на водача на л.а. Пежо“,
модел „307“ с рег.№ Н *** ВК, управляван от правоспособния водач М. С. М. в това число
неговата вина и противоправно поведение, във връзка с което излага следното становище:
Заявява, че за посочения механизъм за настъпване на ПТП са направени нужните
доказателствени искания в т.З на исковата ни молба, а доколкото при деликтната
отговорност вината се презумира, съгласно въведената от законодателя оборима презумпция
с чл.45 ал.2 от ЗЗД, поради което, счита че така направеното възражение следва да бъде
доказано в настоящото производство от ответника
Нещо повече, гражданският съд разглежда и се произнася относно
противоправността на конкретното деяние, като в тази връзка може да обоснове вината на
делинквента и в този смисъл също се явява орган, който притежава правомощия и
компетентност да се произнесе по въпроса за вината.
Обстоятелствата, на които се основават исковете и механизмът на настъпилото
процесното ПТП са видни от доказателствата, приложени към исковата молба, един от които
е Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, който като официален свидетелстващ
7
документ е надлежно съставен от компетентни държавни органи, съдържа всички изискуеми
реквизити и е подписан от длъжностните лица. Налице са всички основания да се счита, че
контролните органи са спазили стриктно служебните си задължения и процедурата по
изготвянето на документа, като са проверили надлежно всички факти, констатирани в тях. В
този смисъл по своята правна природа този документ съставлява официален свидетелстващ
документ и съгласно чл.179 от ГПК има обвързваща съда материална доказателствена сила
относно фактите, осъществени от или в присъствието на длъжностното лице.
С оглед оспорването от страна на ответника на иска по размер излага следното
становище:
Съгласно разпоредбите на закона обезщетение за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост, както и последователната съдебната практика по приложението
на чл.52 от ЗЗД и принципа на пълно и универсално обезщетяване на увреденото лице,
закрепен в чл.51, ал.1 от ЗЗД, от една страна, и, отчитайки, че справедливостта по смисъла
на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението при всеки решаван от него спор, както и, че
преценката на съда за размера на обезщетението, макар и да е такава по справедливост, не
може да бъде безгранична и безконтролна, от друга страна, намираме, че обезщетението,
което се дължи от ответника за компенсиране на неимуществените вреди, изразяващи се в
болки и страдания, които ищецът е претърпял, търпи и ще продължава да търпи, е в размера
претендирал с исковата молба.
Във връзка с изложеното смята, че претендиралото обезщетение не е завишено,
размера му е напълно съобразено с характера и степента на вредите, които по силата на
физичните закони е невъзможно да бъдат компенсирани в буквалния смисъл на думата и
твърдението на ответното дружество, че така претендиралият размер е прекомерно завишен
смятаме, че не кореспондира в никакъв случай с принципа на справедливост съгласно чл.52
от ЗЗД.
Във връзка с оспорване наличието на причинно-следствена връзка и така описаните
в ИМ по вид и характер травми и здравословно състояние на ищеца, както и конкретните
неимуществени и имуществени вреди при същия, твърди, че са ангажирани съответните
доказателства и доказателствени искания за СМЕ, СПЕ и свидетелски показания, а също
така са приложени и всички налични медицински документи, издадени на ищеца, във връзка
с проведените му медицински интервенции и разходи за лечение, които ще се изследват в
настоящото производство и ще се установят твърдените от нас факти и обстоятелства.
Във връзка с твърдяното съпричиняване от страна на пострадалото лице като водач
и поради липса на поставен предпазен колан:
В хипотезата на съпричиняване от пострадалото лице по смисъла на чл.51 ал.2 от
ЗЗД при определяне на обезщетението за претърпени неимуществени и имуществени вреди
от ищеца, предмет на така предявените искове, което възражение за съпричиняване ще бъде
8
изследвано в настоящия процес, съгласно константната и задължителна практика на ВКС,
последователно е поддържано становището, че за да е налице съпричиняване като основание
за намаляване на дължимото от застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност” на
автомобилистите обезщетение, е необходимо пострадалият обективно да е допринесъл с
поведението си за вредоносния резултат, а не с условното и предполагаемото си поведение.
Според постановеното по реда на чл. 290 ГПК с характер на съдебна практика
решение № 169/28.02.12г. по т.д.№762/10г. на ВКС, II т.о., релевантен за съпричиняването и
за прилагането на чл.51 ал.2 от ЗЗД е само конкретно установения принос на пострадалия,
без който не би се стигнало /наред с неправомерното поведение на делинквента/до
увреждането.
Липсата на поставен предпазен колан не може да бъде приемана изначално за
предпоставка за определяне на съпричиняване на вредоносния резултат. Според практиката
на ВКС, обстоятелството, че пострадал пътник не е ползвал предпазен колан, не е
достатъчно, за да бъде определен размер на съпричиняване от негова страна, същото е
допустимо, само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили
или биха били в по - малък обем, ако по време на произшествието пострадалият е ползвал
предпазен колан.
Приносът на пострадалия следва да бъде доказан при условията на пълно и главно
доказване от страната, която го е въвела.
Относно възражението на ответната страна за недължимост на акцесорните искове
по чл. 86 от ЗЗД във вр. с чл.429, ал.З КЗ и чл.497, ал.1, т.1 от КЗ за законна лихва за забава,
излага следното:
Поддържа се вече изложеното становище в исковата молба, че съгласно чл. 493, ал.
1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ лихвите за забава, за които застрахованият по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите /ЗЗГОА/ отговаря, се покриват
от застраховката и са част от дължимото застрахователно обезщетение. С приемане на КЗ от
2016г. законодателят урежда две лихви - първата по чл.429, ал.З от КЗ, която е лихва за
забава на застрахования, а втората е по чл.497, ал.1, т.1 от КЗ, която е лихва забава на самия
застраховател.
Обобщавайки, застрахователното обезщетение по ЗЗГОА включва наред с
главниците (в случая претенцията за неимуществени вреди и претенция за имуществени
вреди, и лихвата върху тази сума, които се дължат от делинквента, считано от най - ранната
дата, от която застрахователят е узнал за вредоносното събитие, до датата на окончателното
погасяване на вземането.
Дължимото по ЗЗГОА застрахователно обезщетение е динамично и прогресивно
увеличаващо се задължение с оглед олихвяването на главницата на ежедневна база.
Отговорността на застрахователя по ЗЗГОА е функционално обусловена от тази на
делинквента (застрахователят отговаря, доколкото отговаря делинквента), като са налице
само следните две разлики:
9
отговорността на делинквента за лихви е от датата на настъпване на вредите до
окончателното им погасяване, а на застрахователя е от датата на узнаване за вредите,
до окончателното им погасяване;
-отговорността на делинквента за вреди е неограничена, а на застрахователя е
лимитирана.
Извънсъдебната претенция по чл. 498 от КЗ на ищеца, в качеството му на
пострадало лице по смисъла на чл. 478 от КЗ, е предявена пред ответника на 28.07.2021г.,
която е и началната дата на претенцията за лихви по чл. 429, ал. 3 от КЗ.
Съгласно чл. 497, ал. 1 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава
върху размера на застрахователното обезщетение и лихва по чл. 429, ал. 3 от КЗ), ако не го е
определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати:
1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по
чл. 106, ал. Зот КЗ;
2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3.
Съгласно чл. 496, ал. 3 т. 1 от КЗ, застрахователят не може да откаже да се
произнесе по основателността на претенция за обезщетение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите, когато за удостоверяването на
пътнотранспортно произшествие е представен констативен протокол за ПТП. Съгласно чл.
106, ал. 5 от КЗ не се допуска изискване на доказателства, с които ползвателят на
застрахователната услуга не може да се снабди поради съществуващи нормативни пречки
или поради липсата на правна възможност за осигуряването им, както и на такива, за които
може да бъде направена разумна преценка, че нямат съществено значение за установяване
на основанието и размера на претенцията и целят необосновано забавяне и удължаване на
процедурата по уреждане на претенцията. В разрез с тази разпоредба е искането на
ответника за представяне на 4 допълнителни доказателства, поради което намираме, че
ответникът е изпаднал в забава със задължението си да определи и изплати в срок
дължимото обезщетение, считано от 19.08.2021 г. на която дата изтичат 15 работни дни от
завеждането на претенцията и представянето на всички нужни за доказване на основанието
и размера й доказателства по чл. 106 от КЗ.
Съгласно чл. 497, ал. 2 от КЗ, дължимите от застрахователя лихви по ал. 1, както и
присъдените срещу застрахователя лихви за забава и съдебните разноски могат да
надхвърлят застрахователната сума по чл. 492 от КЗ. Това е така, тъй като задължението за
лихви по ал. 1 не попада в покритието по ЗЗГОА и не е част от дължимото застрахователно
обезщетение, а отговорност на застрахователя за неговата самостоятелна забава с
определянето и изплащането на дължимото обезщетение.
Обобщавайки, отговорността на застрахователя за лихви по чл. 497 от КЗ е за забава
на самия застраховател с определянето и изплащането на застрахователното обезщетение,
част от което е и вземането за лихви по чл. 429, ал.З от КЗ. Двете задължения за лихви (по
чл. 429, ал. 3 от КЗ и чл. 497 от КЗ) са с различни правни основания (едното е част от общия
размер на дължимото застрахователно обезщетение, а другото е за забава на застрахователя
с определянето и изплащането на общия размер на дължимото застрахователно
обезщетение) и могат да съществуват паралелно, като подлежат на доказване в процеса по
общия ред. Изцяло в този дух е и Решение № 128 от 04.02.2020 г. по к. т. д. № 2466 по описа
10
на ВКС, ТК, 1-во отделение за 2018 г. и Решение № 167/30.01.2020 по дело № 2273/2018, по
описа на ВКС, 2-ро ТО.
Допълва исковата молба в частта за необходимостта за преценявяне на всички факти
и обстоятелства при прилагането на чл. 52 от ЗЗД, като конкретно сочи, че следва да бъдат
взети актуалните социално-икономически условия в страната и нарастващия инфлационен
процент:
Твърди, че търсения размер на застрахователно обезщетение е справедлив и
актуален, и с оглед икономическото и политическо състояние, в което се намира Република
България и в никакъв случай не е прекомерно определен, като дължим на ищеца.
Излага становище, че определяне размера на дължимото обезщетение на ищеца
следва да се вземе предвид и нарастваща инфлация в страната, с актуалната икономическа
обстановка в страната от 2021 г. насам.. В този смисъл, и нивата на присъжданите от съда
обезщетения, следва да бъдат актуализирани в спешен порядък, тъй като към настоящия
момент сме изправени пред ситуации, в които обезщетенията се явяват обидно ниски на
фона на претърпените от правоимащите болки и страдания.
В настоящия момент законната лихва по чл. 86 от КЗ не може да изпълнява своята
законоустановена функция при наличната инфлация поради следните съображения:
От една страна, към настоящия момент по изложените статически официални данни
само за първото шестмесечие на 2022г. инфлационният процес е продължил своя ръст и е
достигнал 15%, а от друга страна - Основният лихвен процент в сила от 01.07.2022 е 0.00%,
поради което и законната лихва следва да бъде в размер на 10 процентни пункта над него,
т.е. продължава да бъде 10 %.
С депозирания отговор на допълнителната искова молба ответникът оспорва иска
по основание и размер, като поддържа вече изложеното в отговора на исковата молба.
Поддържа възражението си, че не е налице деликт. Изложеното в допълнителната
искова молба е по съществото на спора.
Претенцията е прекомерно висока и не отговаря на принципа за справедливост.
Освен заявените конкретни възражения с отговора на исковата молба.
Поддържа и евентуалното възражение за съпричиняване от страна на ищеца като
водач на МПС „Рено” с per. № СВ *** MX.
Оспорва претенциите за лихва. Изложените правни аргументи в допълнителната
искова молба не отговарят на съдебната практика, както и виждането, че в българското
право само по изключение може да се предвиди анатоцизъм. Напълно в противоречие със
закона е претенцията застрахователят да плаща две лихви за едно и също вземане от
увреденото лице. Броят на длъжниците не е определящ за броя на лихвите. Наличието на
деликвент и застраховател, от които увреденият може да претендира обезщетение съвсем не
означава, че може да претендира и две лихви, а още по - малко и двете от едно от едно от
отговорните лица.
11
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното: От представения препис от Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица ПТП№ 2021 – 1038- 423 на ОД на МВР Шумен, с пострадали лица, се
установява, че дежурните при РУ на МВР Шумен са посетили настъпилото ПТП на
26.07.2021г около 12,40ч на Републикански път I - 4 в участъка „Шумен - Търговище“ на км
250+900 след разклона за с. ***, община Шумен. В протокола в раздел обстоятелства и
причини за ПТП е посочено следното: „Участник 1 - лек автомобил с марка „Пежо“, модел
„307“ с рег.№ Н *** ВК навлиза в лентата за насрещно движение, където се сблъсква с
Участник 2 - ППС с марка „Рено“, модел „Премиум“ с рег. №СВ *** MX, прикачен с
Участник 5 - ППС с марка „Кроне“ Модел „СД“ с рег.№ С *** ЕК, вследствие на което се
завърта на платното за движение и блъска Участник 3 - лек автомобил марка Хюндай“,
модел „Ланта 1.6 ГЛС“ с рег.№ ВТ *** АС, след удара изхвърча метална част и удря
Участник 4 - ППС с марка „ВАЗ“, модел „2108“ с рег.№ ВН *** ВХ, с което Участник 1 - лек
автомобил марка „Пежо“, модел „307“ с рег.№ Н *** ВК става причина за ПТП.“ Към
исковата молба е представен Протокол за оглед на местопроизшествие с приложен албум със
снимки.
От представената епикриза ИЗ № 9429/2021 г. от „МБАЛ – Шумен“ АД се
установява, че ищецът е постъпил в болничното заведение след претърпяно ПТП,при което
е получава травма на десен долен крайник и разкъсна рана в областта на окосмената част
на главата. Отразено е в епикризата, че пациента е лекуван оперативно. В епикризата е
цитиран част от оперативния протокол, съгласно който 30.07.2021г на ищеца е извършена
оперативна интервенция под обща анастезия с латерален достъп е достигнато до фрактурата
на бедрената кост и е извършена открита репозиция, фиксация с 4 серклажа. Инсериран е
дълъг бедрен пирон 355/10мм. под рентгенов контрол в две проекции са поставени два
винта в бедрената шийка с дължина 105мм и 95мм. Поставени са два заключващи дистални
винта с дължина 42 мм и е извършена постоперативна рентгенография. Към исковата молба
са представени и копия оперативния протокол, както и всички медицински документи
относно извършени прегледи и изследвания на ищеца от приемането му в „МБАЛ – Шумен“
АД до края на престоя и Медицински протокол от ЛКК № 167.
За удостоверяване на извършениете разходи за наложилото се лечение са
представени Фактура № ********** от 27.07.2021 г.; Фактура № ********** от 31.07.2021
г.; Фискален бон от 03.08.2021г.;Рецепта и фискален бон от 05.08.2021 г.
Във връзка с хода на проведеното лечение към исковата молба са представени още:
Направление за медико - диагностична дейност № 001946 за М. Т. Т.; Направление за медико
- диагностична дейност № 001947 за М. Т. Т.; Рентгеново изследване на М. Т. Т. от
04.11.2021г; 4 броя снимки на крака на М. Т. Т.; Болничен лист от 03.08.2021 г.; и Болничен
лист № Е 20212063020 за периода от 02.11.2021г. до 01.12.2021г..
Ищецът е предявил застрахователна претенция пред ответника, в подкрепа на
което представя Извънсъдебна претенция и Обратна разписка, удостоверяваща
получаването й от Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК ***.
12
С писмо с изх.№НЩ-5477/210.08.2021г. Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД,
ЕИК ***,е уведомило ищеца М. Т., че следва да представи влязъл в сила краен акт на
наказателното производство и АТЕ.
Според вещото лице д-р Г. К. - специалист по ортопедия и травматология, по
допуснатата СМЕ, в резултат на станалото ПТП М. Т. е получил следните увреждания:
Субтрохантерно счупване на дясна бедрена кост, което увреждане му е причинило трайно
затруднение на движенията на долен десен крайник. РКР на главата, което му е причинило
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Налице е причинно следствена
връзка между причиненото увреждане на Т. и претърпяното ПТП на 26.07.2021 г.
Лечението, което е било проведено е оперативно с ОСМ и медикаментозно, като
възстановителния период е от порядъка на 8-12 месеца и е протекъл протрахирано
(затегнато). Т. е претърпял болки и страдания характерни за този вид счупвания, които са
били най-интензивни непосредствено след травмата и постепенно са отшумявали по време
на възстановителния период. Към настоящия момент Т. търпи болки и страдания.:
Неудобствата в бита, до които са довели получените увреждания са свързани с дейностите
от ежедневието и невъзможност за самообслужване, като оздравителния период и към
момента на изготвяне на СМЕ не е приключил. Налице са усложнения в здравословното
състояние на ищеца свързани с функцията на увредения крайник, а именно екстензионна
контрактура с оток на дясно бедро водещи за невъзможност за самостоятелно придвижване.
Няма данни ищецът да се е придвижвал с помощни средства (патерици, проходилка), като
към настоящия момент същия се придвижва с инвалидна количка без възможност за
самостоятелно придвижване. Налице са остатъчни оперативни белези от извършена
оперативна интервенция — 35 см. по външната повърхност на дясно бедро и 2x2 см. в
долния край на бедрото, които не водят до обективно загрозяване на външния вид на ищеца.
Според вещото лице закупуването и използването на изделията и медикаментите
описани в исковата молба (фактури) са били необходими за лечението на ищеца.
В заключението си вещото лице автоексперт по допуснатата комплексна съдебно
автотехническа и медицинска експертиза е посочило, че от анализа на данните от протокола
за оглед на местопроизшествието, фотоалбума към него и изготвената Скица обуславят от
то
техническа гледна точка следния вероятен механизъм на произшествието: ПТП ~ е
реализирано в светлата част от денонощието при нормална видимост на прав,хоризонтален
участък от пътя с релефна видимост в двете посоки не по марка от 200 м..
Товарен автомобил, тип ТИР композиция с влекач, марка „,Рено“ ,модел Премиум с
рег. № СВ *** MX и прикачено към него полуремарке,марка Кроне СД с per. № С *** ЕК с
водач М. Т. Т.: ЕГН********** се движил по път I- 4 в посока от гр. Шумен към гр.
Търговище движил се е в полагащата му се дясна лента със скорост не по висока от
допустимата преди мястото на удара - 90 км/ч.
В същото време в лентата за насрещно движение в посока от гр. Търговище към гр.
Шумен се е движил лекият автомобил марка „Пежо“, модел 307 с per. № Н*** ВК. Движил
13
се е със скорост към момента на удара от около 85 км/м. В определен момент преди да се
разминат лекия автомобил марка „Пежо“,модел 307 , намиращ се на около 26м преди
мястото на удара е предприел маневра за навлизане в насрещната лента на платното за
движение в непосредствена близост пред Товарен автомобил, тип ТИР. Поради липса на
време и разстояние, двата автомобила при достигане до мястото на удара, реализират челен
удар между тях, обхващащ предните им челни части.
След удара лекият автомобил „Пежо“, модел 307 вследствие на получения ударен
импулс от Товарен автомобил ТИР, значително по голям от неговото количество на
движение се е върнал назад с отклонение на дясно, при което е напуснал платното за
движение в дясно по посоката си на първоначално движението и се установява в покой на
място отразено в Протокола за оглед - извън платното за движение на ППС и изготвената
Скица.
Товарен автомобил, тип ТИР композиция с влекач, марка ,„Рено“ ,модел Премиум с
рег. № СВ *** MX и прикачено към него полуремарке,марка Кроне СД с per. № С *** ЕК
запазва посоката на движение по пътя, но поради нараняване на водача му в десен крак,
действащ на спирачната система на автомобила, продължава движението си
неконтролируемо и след изминаване на около 290 метра се установява в покой на място
отразено в Протокола за оглед.
В материалите по делото няма обективни данни, водещи до определяне скоростта на
движение на МПС „Рено“ с per. № СВ *** MX към момента на ПТП и преди него.
Вероятната скорост към момента на удара, експертно определена на база получените
деформации по двата автомобила и резултата от настъпилото ПТП е в порядъка на 85 - 90
км/ч.
От момента на възникване на опасността - навлизане на лек автомобил в лентата за
насрещно движение до момента на настъпване на удара,лекият автомобил се е движил около
1,1 секунди, а времето t необходимо на водача на товарния автомобил тип ТИР -
cn
композиция,при движение със скорост от 90 км/ч. да спре преди мястото на удара е 5,34
секунди, от което следва, че водача на товарния автомобил не е имал техническа
възможност да предотврати ПТП.
Товарен автомобил, тип ТИР композиция с влекач, марка "Рено" ,модел Премиум с
рег. № СВ *** MX е бил фабрично оборудван с триточков инерционен предпазен колан.
Предпазните триточкови, инерционни колани са средство за пасивна защита, с
предназначение за задържане на водача на автомобила на седалката при поставен колан, в
случай на внезапно спиране на автомобила /в режим на аварийно спиране/ и при челен удар
с насрещно движещо се МПС, към мястото му на седене — на таза и долните крайници към
седалката и горната част на тялото към облегалката, при инерционна сила и направление,
действаща върху тялото в посока от зад напред спрямо надлежната ос на автомобила.
Предпазните колани не защитават посоката и движението на главата на пътника,
горните крайници и долната част на долните крайници.
14
Инерционната сила действаща върху тялото на М. Т., водач на автомобила,, седящ
на предна лява седалка в кабината на автомобила, при инициалния удар между двата
автомобила е била с направление в посока отпред на зад спрямо оста на влекача, което при
реализирания удар води до стремеж на тялото да се придвижи напред, в посока арматурното
табло и предно челно стъкло.
Заключението на КСАТМЕ е че водача на товарен автомобил М. Т. е бил с поставен
предпазен колан.
Според вещото лице д-р Р. А. от приложената медицинска документация в делото:
ксерокопие на ИЗ №9429 от 2021год., приложен фиш от ЦСМП са отразени две увреждания
- счупване в близкия край на дясна бедрена кост и разкъсно контузна рана в окосмената част
на главата.
Разкъсно контузната рана в окосмената част на главата не е посочено в коя област е,
но този вид увреждания се получават най-често при удар с/или върху твърд тъп предмет.
Липсата на точно описание - местоположение форма на раната, дълбочина на раната не дава
възможност за по-точен отговор.
Счупването на дясна бедрена кост в близкия й край е получено по индиректен
механизъм, т.е. при въздействие на силата от областта на коляното по дължината на костта и
съответно седалищно.
„При млади пациенти фрактура на бедрената шийка се предизвиква обикновено под
въздействие на сила със значителен магнитуд, най-често насочена по оста на диафизата.
Наблюдават се по-често при автомобилни инциденти - “dash-board fractures”, както и при
височинна травма, при падане с опора на крайника. Големият магнитуд на травмата често
предизвиква значително мекотъканно разкъсване и деваскуларизация, както и раздробяване,
което води до повишена честота на усложнения при млади пациенти, сравнено с
нискоенергийния механизъм при пациенти в напреднала възраст“.
Обстоятелството, че не са описани увреждания в областта на лицето, долната част
на предната повърхност на гръдния кош, горната част на предната коремна стена, липса на
увреждания в областта на пръстите означава, че към момента на станалото ПТП водачът на
товарния автомобил Т. е бил с поставен предпазен колан. При не поставен колан
уврежданията биха били по-тежки, поради рязкото спиране на движението на МПС-то и
продължаващото инерционно движение на тялото напред и сблъсъка му с предните части в
купето на тежкотоварния автомобил. Обезопасителните колани придържат тялото, но
главата и далечните части на крайниците остават свободни и тяхното движение не се
ограничава.
В съдебно заседание експертите дават отговор на поставените от ответника с молба
с вх. № 6203/26.10.2022г въпроси.Според тях със своите субективни действия водача на
насрещния автомобил е извършил маневра преминаване в лява насрещна лента за движение.
Пътят е двулентов с непрекъсната осова линия, която не разрешава на водачите да
преминават през нея. Тир- композицията се е движила в полагащата се лента. Там е
15
настъпил удара и там са главно разположени изпадналите части.
Д-р Р. А. Н. пояснява в с.з., че при десен крак върху педала на газта енергията се
предава обратно по костите и по сухожилията. Върви от петата, или от коляното назад към
седалището. То е застопорено отзад за гърба на седалката. При това предаване на силата от
петата и от коляното към седалището, което е застопорено, поради особеностите на
бедрената кост, която е Г-образна в горния си край. Късата е към таза. При това предаване
на движението костта се огъва и се чупи индиректно в горния край. Не от директен удар в
седалището. Тъй като вещото лице по СМЕ е констатирало, че движенията са ограничени в
областта на коляното, не в тазобедрената става, което отново означава, че по костите и
сухожилията силата на удара е предадена нагоре и се е счупила в областта на огъването, там
където бедрената кост е с г-образна форма. Движенията на крайниците не са ограничени от
колана. При рязко спиране на МПС, вследствие на инерционните сили превозното средство
спира, но тялото, което е вътре в купето, независимо - на лек товарен отива напред и нагоре,
тогава се получават гръдни, черепно-мозъчни и лицеви травми.
Липсата на увреждания в горната част на корема, гръдния кош, брадата, челото
означава, че тялото е било застопорено и не се е придвижило напред и нагоре.
За доказване на претърпените от ищеца болки и страдания по делото са събрани
гласни доказателства чрез разпита на двама свидетели Д. М. Т. и П. Г. Н., които са
съответно дъщеря и доведен син на ищеца и живеят заедно с него в едно домакинство. И
двамата свидетели твърдят, че в момента ищеца не е възстановен, придвижва се с инвалидна
количка, няма възможност да се самообслужва .
Свидетелката Д. М. Т. твърди, че преди катастрофата баща й бил нормален човек -
ходел на работа, излизал с приятели и роднини, когато има време. След катастрофата го
видяли на другия ден в болницата в Шумен. На главата имал огромни рани. Десния му крак
бел напред опънат с един болт и с марли, беше натрошен. Бел в амнезия, губел съзнание,
буйствал малко и бил много уплашен. В болницата бил 10 или 14 дни. Твърди, че не се е
възстановил - до банята ходи с инвалиден стол, на памперси е. След като се прибрал вкъщи
всички от семейството се грижат за него. Не се чувства добре, вечер получава болки, има
дни и вечери с кошмари. От всичко това е неспокоен. Той не може да се възстанови
физически, не може да сгъва коляното си. Кракът му се е надул и е син, и в момента е син.
Леко е изкривен надясно. Има дни, в които се налага дори съпругата му да го храни, защото
го болят ръцете. Трябва винаги да има човек при него, а за ползване на банята трябва да има
мъж да помогне. Отслабнал е.
Свидетелят П. Г. Н. твърди, че ищецът в момента се чувства много зле от това, че не
може да помага. Вече е само на легло и не взема участие в живота на семейството.
При така изяснената фактическа обстановка по делото съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявеният иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди
е с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ във връзка с чл.45 и чл.52 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД. За да
16
се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 КЗ, доколкото същата е в обема
на тази на деликвента и има вторичен характер трябва да е налице валиден застрахователен
договор по задължителна застраховка "ГО",както и предпоставките на чл.45 ЗЗД,
пораждащи отговорността на прекия причинител на вредите,спрямо увредения - авторство;
противоправност; вина; причинна връзка между вредите и това поведението на водача на
МПС.Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило
тъждествена по обем с отговорността на деликвента.
Ответникът не оспорва, а и от извършената справка от Информационния център
към гаранционния фонд е видно, че към момента на настъпване на ПТП-то е била налице
валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
сключена между ответника ЗД "Бул Инс" АД, с ЕИК *** и М. С. М. -водач на лек
автомобил(л.а.),марка марка „Пежо“, модел „307“ с рег.№ Н *** ВК по полица
№BG/02/121000414831 с начална дата на покритие 04.02.2021г..
На следващо място следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
С депозирания отговор ответникът оспорва механизма на ПТП и твърденията, че
ПТП е възникнало вследствие противоправното поведение на водача на л.а. марка марка
„Пежо“, модел „307“ с рег.№ Н *** ВК, управляван от водача М. С. М.. Счита, че не е
доказана по безспорен начин вината на последния за настъпване на ПТП.
Съдът след анализ на събраните доказателства счита, че същите в достатъчна степен
обуславят извод за настъпване на пътно-транспортно произшествие при описания от ищеца
механизъм.
От събраните доказателства се установи, че на 26.07.2021г. около 12:40 часа на
Републикански път I - 4 в участъка „Шумен - Търговище“ на км 250+900 след разклона за с.
***, община Шумен, настъпва ПТП при което Участник 1 - лек автомобил с марка „Пежо“,
модел „307“ с рег.№ Н *** ВК навлиза в лентата за насрещно движение, където се сблъсква
с Участник 2 - ППС с марка „Рено“, модел „Премиум“ с рег. №СВ *** MX, прикачен с
Участник 5 - ППС с марка „Кроне“ Модел „СД“ с рег.№ С *** ЕК, вследствие на което се
завърта на платното за движение и блъска Участник 3 - лек автомобил марка Хюндай“,
модел „Ланта 1.6 ГЛС“ с рег.№ ВТ *** АС, след удара изхвърча метална част и удря
Участник 4 - ППС с марка „ВАЗ“, модел „2108“ с рег.№ ВН *** ВХ, с което Участник 1 - лек
автомобил марка „Пежо“, модел „307“ с рег.№ Н *** ВК става причина за ПТП.“
На следващо място съдът приема въз основа на кредитираното заключение на
приетата автотехническа експертиза, че се установяват и относимите за изясняване
механизма на процесното ПТП обстоятелства. Анализът на експертното заключение сочи, че
причина за настъпване на ПТП е именно противоправното поведение на водача на МПС
марка „Пежо“, модел „307“ с рег.№ Н *** ВК, в определен момент преди да се разминат на
около 26м преди мястото на удара е предприел маневра за навлизане в насрещната лента на
17
платното за движение в непосредствена близост пред Товарен автомобил, тип ТИР. Според
заключението на вещото лице участъкът от пътя, където е настъпило ПТП-то е двулентов с
непрекъсната осова линия, която не разрешава на водачите да преминават през нея. Тир-
композицията се е движила в полагащата се лента. Там е настъпил удара и там са главно
разположени изпадналите части.
Разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП)
установява обща забрана за всички участници в движението с поведението си да създават
опасност или пречки за движението по пътищата, да поставят в опасност живота и здравето
на хората, както и да причиняват имуществени вреди. В закона са разписани и множество
конкретни предписания за водачите на превозни средства, които същите са длъжни да
спазват с оглед осигуряване безопасност на движението. Установеното в случая поведение
на водача М. С. М. се явява в нарушение на вмененото на водачите задължение съгласно чл.
16, ал. 1 т. ЗДвП, която гласи, че на водача на пътно превозно средство е забранено когато
платното за движение има две пътни ленти да навлиза и да се движи в лентата за насрещно
движение освен при изпреварване или заобикаляне, както и на разпоредбата на чл. 25 ал.1
ЗДвП , която предвижда, че водач на пътно превозно средство, който ще предприеме
каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от
реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или
наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие
надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне
маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението,
които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата,
като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. Алинея 2 на чл. 25
предвижда при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в
съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се
движат по нея.
Според вещото лице от техническа гледна точка, причината за настъпване на ПТП са
субективни действия водача на насрещния автомобил марка „Пежо“, модел „307“ с рег.№ Н
*** ВК, който е извършил маневра преминаване в лява насрещна лента за движение на
двулентов път с непрекъсната осова линия, която не разрешава на водачите да преминават
през нея. Тир- композицията се е движила в полагащата се лента.
Неоснователно е възражението на ответника, че е налице случайно събитие.
Съгласно чл.15 от НК случайно събитие е налице, когато деецът не е бил длъжен или не е
могъл да предвиди настъпването на обществено опасните последици. При конкретния
механизъм на ПТП без съмнение може да се направи извод, че водачът на застрахования при
ответника автомобил, е допуснал нарушение на чл. 16, ал. 1 т. ЗДвП и чл. 25 ЗДвП.В случая
деецът е могъл да предвиди настъпването на тези обществено опасни последици от
поведението си, тъй като е имал възможност да избегне същите при спазване правилата за
движение .
Съгласно чл.45 ал.2 ЗЗД вината при деликт се предполага до доказване на
18
противното. В случая ответникът не е оборил презумпцията на чл.45,ал.2 ЗЗД.
Следователно отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във връзка с чл. 493, ал.1
КЗ, следва да бъде ангажирана.
Не е налице твърдяното от ответника съпричиняване от страна на пострадалия за
настъпване на вредоносния резултат. Приносът на увредения, може да се изрази в действие
или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до
настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. В случая по делото
няма данни за такова противоправно поведение от страна на ищеца. Не се доказа
твърдението на ответника, че процесният инцидент е настъпил поради виновното поведение
на пострадалия, който като водач на Товарен автомобил, тип ТИР композиция с влекач,
марка „,Рено“ ,модел Премиум с рег. № СВ *** MX и прикачено към него
полуремарке,марка Кроне СД с per. № С *** ЕК, който е шофирал с превишена за пътния
участък скорост. От заключението на вещото лице се установя, че скоростта на
управляваната от ищеца композиция към момента на възникване на опасността е била около
85 -90 км/ч., която е в рамките на разрешената скорост за пътния участък. При тази скорост
на движение, времето необходимо за спиране тир композицията е 5,34 секунди, докато той
е разполагал само с 1.1 секунди за реакция след навлизането на насрещния автомобил в
неговата лента , т е. не е имал техническа възможност да предотврати настъпилото ПТП
чрез аварийно спиране.
От страна на ответника не се доказа възражението му, че пострадалият е употребил
алкохол, с което е допринесъл за настъпване на процесното ПТП. Не се събраха
доказателства в подкрепа и на твърдението на ответника, че ищецът е управлявал товарния
автомобил под въздействието на наркотици. В приложената медицинска документация няма
отразени данни в тази насока.
Неоснователно е и възражението за съпричиняване, поради непоставен
обезопасителен колан. ОТ заключението на КСАТМЕ се установи, че ищецът е бил с
поставен колан по време на ПТП-то.
Съдът приема, че от събраните писмени и гласни доказателства, и от заключението
на СМЕ, се доказва по безспорен начин, че в резултат на ПТП - то на ищеца са причинена
следните телесни увреди - Субтрохантерно счупване на дясна бедрена кост, което увреждане
му е причинило трайно затруднение на движенията на долен десен крайник. Разкъсно
контузна рана на главата, което му е причинило временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.
Неоснователно е възражението на ответното дружество за липса на причинна връзка
между увредата на ищеца и ПТП - то, което се опровергава от заключението на вещото лице
лице по СМЕ, според което е налице е причинно следствена връзка между причиненото
увреждане на Т. и претърпяното ПТП на 26.07.2021. В този смисъл данни се съдържат и в
медицинските документи, приети като писмени доказателства по делото и в изслушаните
19
свидетелски показания.
По делото се установи също така, че ищецът е изпълнил задължението си по чл. 380
КЗ да предяви претенцията си пред застрахователя, т.е. е изпълнена разпоредбата на чл. 498,
ал. 3 КЗ.
При това положение съдът приема, че събраните доказателства установяват по
безспорен начин, че на 26.07.2021г е настъпило ПТП, причинено виновно от водача на
застрахования при ответника автомобил, настъпването на вреди на ищеца, както и
причинно-следствена връзка между виновното поведение на водача и вредоносния резултат.
Следователно отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във връзка с чл. 493, ал.1
КЗ, следва да бъде ангажирана, като предявеният иск се явява доказан по своето основание.
Що касае размерът на иска за неимуществени вреди, съдът намира следното:
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът се
ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Тъй като
неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични,
нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД - по справедливост от съда. Справедливостта
изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно
обезщетени. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52
ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне
размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането,
начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало, причинените морални
страдания и др.
В случая при определяне на размера на дължимото обезщетение за причинени
неимуществени вреди на ищеца, настоящият съдебен състав взема предвид характера,
силата, интензитета и продължителността на търпените от него болки и страдания от
получените травматични увреждания.
От събраните писмени медицински документи, изслушаните СМЕ и КСАТМЕ може
да се приеме, че ищецът в резултат на ПТП е претърпял Субтрохантерно счупване на дясна
бедрена кост, което увреждане му е причинило трайно затруднение на движенията на долен
десен крайник. РКР на главата, което му е причинило временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.
Доколкото паричният еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя
от съдът по справедливост, то настоящият съдебен състав предвид претърпените от ищеца
травми, подробно описани по горе, като съобрази продължителния възстановителен период,
като съобрази продължителният период на интензивни и умерени болки- до 3 месеца,
продължаващите и понастоящем оплаквания от болки в засегнатия десен крак и
20
продължаващата невъзможност ищеца да се предвижва самостоятелно въпреки изминалите
повече от 15 месеца. Продължаваща необходимост на ищеца от помощ в ежедневието и
неудобството, което е изпитва от това да ангажира хора да се грижат за него, съдът приема,
че по справедливост паричното обезщетение на ищеца за претърпени неимуществени вреди
възлиза общо на сума от 75 000 лв. За да определи този размер на дължимото от ответника
обезщетение, съдът взе предвид заключението на вещото лице по СМЕ, който счита, че са
налице усложнения в здравословното състояние ищеца, свързани с функцията на увредения
крайник, а именно екстензионна контрактура с оток на дясно бедро, водещи до
невъзможност за самостоятелно предвижване. При определяне на дължимото се по
справедливост обезщетение за претърпените вреди съдът съобрази със социално-
икономическите условия в страната ни и стандарта на живот в страната към момента на
настъпване на увредата, доколкото обезщетението не следва да служи за неоснователно
обогатяване.
С оглед на гореустановеното съдът намира, че следва да уважи изцяло претенцията
за заплащане на сумата от 50 000лева, по иск частично предявен от сумата от 100 000,00лева,
представляващо застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, търпени в следствие
на настъпило ПТП на 26.07.2021г.
Предявения иск за заплащане на имуществени вреди, причинени като пряка и
непосредствена последица от непозволеното увреждане е основателен и доказан и като
такъв следва да бъде уважен до размера от 3 781,40лева, за който са представени писмени
доказателства и според вещото лице по допусната СМЕ същите са извършени в пряка връзка
с лечението на последиците от деликта.
С оглед основателността на главния иск следва да бъда разгледани и акцесорните
претенции за присъждане на законна лихва върху определеното обезщетение, считано от
19.08.2021г. - датата на уведомяване с извънсъдебната претенция чл.429, ал.3 КЗ до
окончателното й изплащане и за присъждане на законна лихва върху сумата, считано от
датата на която изтича 15 работни дни съгласно чл.497, ал.1, т.1 КЗ - 10.09.2021г. до
окончателното й изплащане, както и направените разноски по делото.
Неоснователно е възражението на ответника, че лихви не се дължат, тъй като ищеца
не е представил данни за банкова сметка на която да му бъде изплатено обезщетението.
Съгласно трайната практика на ВКС непосочването на банкова сметка от увреденото лице
като кредитор възпрепятства единстевено изплащането на застрахователното обезщетение
и то в хипотезата, когато е определено по размер от застрахователя или с влязло в сила
съдебно решение. Когато произнасянето по застрахователната претенция по чл.498, ал.1 КЗ
е отказ на застрахователя да заплати обезщетение, мотивирано с недължимост или
недоказаност на същото по основание или размер, въпреки представянето на изисканите от
застрахователя по реда на чл. 106 , ал.3 КЗ доказателства или в хипотезата на неизискани от
застрахователя доказателства по реда и условията на чл. 106 , ал.3 КЗ неизпълнението на
длъжника не е поради непосочване на банкова сметка от увреденото лице. В този случай не
е налице причинна връзка между неизпълнение на задължението за посочване й и
21
неизплащането на застрахователното обезщетение. Забава на кредитора по чл. 380 ал.3 КЗ е
налице само, ако неплащането обезщетението се дължи на единствено и само на
непосочване от увредения на банкова сметка. Когато длъжникът отказва изпълнение,
защото счита същото за недължимо, не може да се приеме, че причина за неизпълнението е
неоказано съдействие от страна на кредитора, като в този случай е неоправдано за
длъжника да отпаднат негативните последици на собствената му забава.
В случаите като горния ВКС приема, че „Разпоредбата на чл. 380 ал.3 КЗ не
намира приложение при дължимо застрахователно обезщетение по чл. 432 КЗ, по
отношение на което застрахователя е в забава по чл. 497 ал.1 КЗ, в хипотеза на оспорване от
застрахователя изцяло основателността на предявения от увреденото лице пряк иск“ Т.е.
когато застрахователят е в забава по чл. 497 ал.1 КЗ като не е определил дължим размер на
обезщетението и оспорва претенцията на увреденото лице, включително в съдебното
производство по чл. 432 ал.1 КЗ, не налице забава на кредитора по чл. 380 ал. 3 КЗ.
Ищецът претендира присъждането на законна лихва върху претендираното
обезщетение за неимуществени вреди, съгл. чл. 429, ал. 3 от КЗ от датата на предявяване на
извънсъдебната претенция – 09.08.2021 г. до окончателното му изплащане и на основание
чл. 497, ал. 1 от КЗ законна лихва върху посочената по-горе сума (главницата от 50 000. 00
лв. и лихвата по чл. 429 от КЗ) от 30.08.2021 г. - датата, следваща изтичането на срока по
чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ - петнадесет работни дни до окончателното им изплащане. По
същият начин са формулирани претенциите за законна лихва върху обезщетението за
имуществени вреди.
От така формулирания петитум и от изразеното становище може да се направи
извод, че ищецът иска към обезщетението по чл. 432, ал. 1 от КЗ да се добави лихвата по чл.
429 от КЗ, като по този начин се формира главницата, върху която да се присъди
обезщетението по чл. 497, ал. 1 от КЗ. Съдът не споделя тезата на ищеца. В резултат на
деликта възниква облигационно отношение въз основа, на което за деликвента се поражда
задължението да обезщети увреденото лице за претърпените от него вреди (чл. 45 от ЗЗД).
Задължението е парично и изискуемостта му настъпва на датата на увреждането (чл. 84, ал.
3 от ЗЗД), като при забава следва да се заплати и дължимата законна лихва (чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД), предвид забавяне изпълнението на едно парично задължение. При наличие на валидно
сключен застрахователен договор е налице паралелно облигационно отношение между
застраховател и деликвента, което дава възможност на пострадалия алтернативно да насочи
претенцията си за обезщетение към застрахователя с предявяване на иск по чл. 432 от КЗ.
Налице е притезателно имуществено право на пострадалия, което е вторично спрямо
правото на увредения, произтичащо от деликта, поради, което застрахователят не може да
дължи повече от дължимото от прекия причинител на непозволеното увреждане, а именно
обезщетението за нанесената вреда и законната лихва за забава върху нея до датата на
изплащането му. Приемането на обратното би означавало застрахователят да плати сума
излизаща извън размера на реално дължимото обезщетение и начислената върху него лихва
за забава за периода от датата на изискуемостта му до деня за погасяването му.
22
В чл. 429, ал. 3, изр. 2 от КЗ е въведено ограничение на дължимите лихви, които
застрахователят заплаща в рамките на застрахователното обезщетение. Застрахователят
заплаща само лихвите за забава, дължими от застрахования, които текат от момента на по-
ранната от двете дати, а именно: датата на която застрахователят е уведомен за
застрахователното събитие от застрахования на основание чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ или от
датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от
увреденото лице или от датата на предявяване на застрахователната претенция от увредения.
В чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ по отношение на задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите е предвидено, че застрахователят покрива
отговорността на застрахования за лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ, т. е при
ограниченията на чл. 429, ал. 3 от КЗ – само в рамките на застрахователната сума и за
периода от уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие,
респективно предявяване на претенция от увреденото лице.
Съгласно чл. 498 от КЗ увреденото лице, което желае да бъде обезщетено е длъжно
да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 от КЗ.
След предявяване на претенцията за застрахователя е предвиден срок за произнасяне по чл.
496 от КЗ, като непроизнасянето и неплащането в срок на застрахователно обезщетение
води до изпадане на застрахователя в забава – чл. 497, ал. 1 от КЗ и съответно възможността
увреденото лице да предяви иск срещу него в съда – чл. 498, ал. 3 от КЗ. Следователно при
предявяване на пряк иск от увреденото лице на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ по застраховка
"Гражданска отговорност", застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера
на дължимото застрахователно обезщетение от момента в който е изтекъл срока по чл. 497,
ал. 1 от КЗ, тъй като вече забавата е негова, а не на деликвента. В този смисъл Решение №
128 от 04.02.2020 г. по т. д. № 2466/2018 г. на ВКС, І т. о. ТК.
В чл. 497, ал. 1 от КЗ е предвидено, че застрахователят дължи законна лихва за
забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в
срок, считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 от КЗ /т. 1/ или изтичането на 3-
месечния срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ за произнасяне по извънсъдебната претенция, освен в
случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 от КЗ /т. 2/.
В конкретния случай застрахователят е уведомен за застрахователното събитие на
09.08.2020 г., когато е получил писмената претенция на ищеца и документите, с които той е
разполагал. С писмото си от 10.08.2021 г., ответникът по същество е отказал да обезщети
ищеца за претърпените от него вреди. Искането на застрахователя, пострадалия да
представи влязъл в сила акт, доказващ виновността на водача е неизпълнимо, тъй като в
рамките на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ е невъзможно наказателното производство да бъде
финализирано. По реда на чл. 106, ал. 3 от КЗ застрахователят може да изисква
доказателства, относими към основанието и размера на претенцията. Те трябва не само да са
от значение за основателността и размера на претенцията, но и да е налице обективна
23
възможност за представянето им от увреденото лице. В този смисъл Решение № 167 от
30.01.2020 г. по т. д. № 2273/2018 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. Независимо, че за периода от
09.08.2021г до 30.08.2021г, включително застрахователят не е в забава по чл. 497 ал. КЗ , за
този период дължи законна лихва за забава върху присъденото обезщетение за
неимуществени вреди , но на основание чл. 429 ал.3 КЗ, вр. чл. 493 ал.1 т.5 и чл.429, ал.2 т.2
КЗ, доколкото лихвите прибавени към обезщетението не надхвърлят застрахователната
сума. Тези лихви застрахователят дължи не за собствената си забава, а за забавата на
застрахования деликвент, с оглед функционалната обусловеност на отговорността на
застрахователя от отговорността на деликвента. Съгласно чл. 429, ал.2 , т 2 КЗ ,
застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата по застраховка „Гражданска
отговорност“, считано от по-ранната дата на уведомяването на застрахователя за настъпване
на застрахователното събитие от застрахования деликвент или от увреденото лице, вкл чрез
предявяване от последното на застрахователна претенция, стига лихвите да са в рамките на
лимита на отговорност на застрахователя, определен от застрахователната сума. В случая,
поради липса на други данни съдът приема, че застрахователят е уведомен за настъпване на
застрахователното събитие на 09.08.2021г с предявяване на застрахователната претенция от
ищеца, поради което за периода 09.08.2021г до 30.08.2021г ответникът дължи законна лихва
за забава върху застрахователното обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.
429 ал.3 КЗ, вр. Чл. 493 ал.1 т.5 и чл.429, ал.2 т.2 КЗ, като след тази дата застрахователят
дължи законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, поради собствената си
забава, съгл. чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ. Следователно претенцията за законна лихва, считано
от 09.08.2021 г. до окончателното изплащане на дължимото обезщетение е основателна и
следва да бъде уважена.
Претенцията за законната лихва върху претендираните обезщетения за вреди ведно
със законната лихва по чл. 429, ал. 3 от КЗ от изтичане на петнадесетдневния срок по чл.
497, ал. 1, т. 1 от КЗ на 30.08.2021 г. до окончателното изплащане следва да бъде
отхвърлена, като неоснователна. Отговорността на застрахователя е функционално
обусловена и тъждествена по обем с отговорността на деликвента и заплащането на
претендираната законна лихва излиза извън размера на реално дължимото обезщетение и
начислената върху него лихва за забава. Уважаването на претецията ще доведе до
олихвяване на лихви (анатоцизъм), което е подчинено на специален правен режим, като
съгл. чл. 10, ал. 3 от ЗЗД и става съобразно наредбите на БНБ, т. е. допустимо е само
доколкото законът изрично го допуска и по ред и условия определени в нормативния акт.
Уговарянето на лихва върху лихва е допустимо в отношенията между търговци – чл. 294, ал.
2 от ТЗ и в хипотезите на чл. 143, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД и чл. 507 от ТЗ. В останалите случаи
начисляването на лихва върху лихва е недопустимо съгласно действащото, както към
момента на сключването на застрахователния договор, така и към този момент
законодателство.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78 ал.1 ПК на ищеца следва да бъдат
24
присъдени и направените от него деловодни разноски. Направените разноски възлизат на
сумата от 2751лева / държавна такса от 2151,00лева и 600лева- депозити за вещи лица/
Видно от представеният по делото договор за правна защита и съдействие/л.171/,
адвокат Г. Р. от САК, упълномощен преди проведеното с.з. е предоставил на ищеца
безплатна адвокатска помощ и съдействие по чл.38 ал.1,т.2 от ЗА,поради което на основание
чл.38,ал.2 от ЗА ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на адв. Р.,
претендираното минимално възнаграждение, определено по реда чл. 7 ал.2 т. 4 от Наредба
№1/09.01.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, в редакцията до приключване
на устните състезания -27.10.2022г. /при интерес от 10 000лева до 100 000лева - 830лева +3
% за горницата на 10 000лева или в случая 830лева + 1200лева/ , както и за иска за
имуществени вреди по чл. 7 ал.2 т.2 от Наредбата в размер на 494,67лева. Общия размер на
възнаграждението възлиза на 2524,67лева., върху което се начислява ДДС или дължимата
сума е 3039,60лева.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. София, ДА ЗАПЛАТИ на М. Т. Т., ЕГН **********, с адрес: с ***,
общ. Роман обл.Враца, ***, сумата 50 000,00лв./петдесет хиляди лева/, по иск частично
предявен от сумата от 100 000,00лева, представляващо застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, търпени в следствие на настъпило ПТП на 26.07.2021г., ведно със
законната лихва, считано от 09.08.2021г. - датата на уведомяване с извънсъдебната
претенция до окончателното й изплащане, и сумата от 3 781,40 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за имуществени вреди, представляващи реално направени
разходи за лечение, ведно със законната лихва върху сумата от 3 781,40 лв., считано от
09.08.2021г. - датата на уведомяване с извънсъдебната претенция до окончателното й
изплащане, както и сумата от 2751лева, направените разноски пред настоящата инстанция.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 497 ал.1 т.1 КЗ за присъждане на
законната лихва върху сумите, формирани от претендираните обезщетения от 50 000лева и
3781,40лева плюс лихвата на основание чл.429, ал.3 КЗ, от 30.08.2021г до окончателното й
изплащане като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. София, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Г. Р. при АК София, адвокатско
възнаграждение от 3039,6,00лв, с включен ДДС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
25
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
26