Мотиви към Присъда по НОХД № 298/2016 г.
по описа на Районен съд – Луковит
Производството е образувано по обвинителен акт на
Районна прокуратура Луковит, с обвинения срещу двама подсъдими, както следва:
Срещу Д.А.В. за
три престъпления:
за престъпление
по чл. 235, ал. 1, хип. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК
- за това, че на 29.09.2015 г. около обяд , в м."Печанак„ землище на
с.Ъглен, Ловешка област, имот кад.№ 238057 - частен горски фонд, собственост на
наследниците на П.Г.Б. от гр. София, в съучастие като извършител с М.Ц.Й. ***,
без редовно писмено позволително, отсякъл с помощта на моторен трион „Хускварна
268„ с фабр.№ 2109316 - 1,77 пр.м.3 дърва от благун и цер, на
стойност 88.50 лв;
за престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК - за това, че на 29.09.2015 г. около обяд, в м."Печанак„
землище на с.Ъглен, Ловешка обл. и до дома си на ул. "В.Л.„№ **в същото
село, управлявал лек автомобил „Рено Еспейс„ с
рег.№ ******, собственост на М.Б.М.от гр.Ловеч, без съответно свидетелство за
управление на МПС, в едногодишния срок от наказването му по административен ред
за такова деяние - по силата на НП № 14-0297-000180/14 г. на Началника на РУ
МВР Луковит, влязло в законна сила на 04.03.2015 г.;
както и за престъпление по чл. 269,
ал. 1 от НК - това, че на 29.09.2015 г. около 14.00 ч. в
с.Ъглен, Ловешка обл., пред дома си на ул."“В.Л.“ № **, употребил заплахи,
като държал в ръцете си нож и шише с течност от бензин, което насочвал с жест
за заливане, с изразите:“ще запаля автомобила си, ще ви залея и запаля“ -
отправено към О. и К.; знам къде е дома ти, ще го запаля докато спите и ще
изгорите живи - отправено към О., с цел да принуди орган на властта – А.О.О. и П.П.К. - горски инспектори
при РДГ Ловеч, да пропуснат нещо по служба - да не изпълнят задълженията си по
Закона за горите и Методически указания за разследване на престъпления и
установяване нарушенията по горите - рег.№ 11-06/22.01.2008 г. на Държавна
Агенция по горите, за съставяне на акт за административно нарушение и задържане
на предмета и средството на нарушението.
Срещу М.Ц.Й. - за престъпление по чл.
235, ал. 1, хип. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК - за това, че на 29.09.2015 г.
около обяд, в м."Печанак„ землище на с.Ъглен, Ловешка обл., имот кад.№
238057 - частен горски фонд, собственост на наследниците на П.Г.Б. от гр.
София, в съучастие като извършител с Д. ***, без редовно писмено позволително,
отсякъл с помощта на моторен трион „ Хускварна 268„ с фабр.№ 2109316 - 1,77
пр.м3 дърва от благун и цер, на стойност 88.50 лв.
В съдебното заседание на 11.09.2018 г., при
условията на чл. 287, ал. 1 от НПК прокурорът повдигна ново обвинение
срещу подсъдимия М.Ц.Й. поради наличие на основание за прилагане на закон за
по-тежко наказуемо престъпление, а
именно - за престъпление по чл. 235, ал. 3, т. 4 вр. ал. 1, хип. 1-ва вр.
чл. 20, ал. 2 вр. чл. 28, ал. 1 от НК - за това, че на 29.09.2015 г. около
обяд, в м."Печанак„ землище на с.Ъглен, Ловешка обл., имот кад.№ 238057 -
частен горски фонд, собственост на наследниците на П.Г.Б. от гр. София, в съучастие
като извършител с Д. ***, при условията на повторност,
без редовно писмено позволително, отсякъл с помощта на моторен трион „
Хускварна 268 „ с фабр.№ 2109316 - 1,77 пр.м3 дърва от благун и
цер, на стойност 88.50 лв. С протоколно определение на съда бе допуснато
изменението на обвинението срещу подсъдимия Й..
В съдебните прения представителят на
Районна прокуратура - Луковит
поддържа обвиненията срещу
подсъдимите, счита, че в хода на съдебното следствие са събрани категорични
доказателства в подкрепа на фактическата
обстановка, изложена в овинителния акт, като развива подробни съображения за
това. Излага доводи за несъстоятелността на защитната версия на подсъдимите.
Пледира на подсъдимия Д.В. за престъплението по чл. 235, ал. 1 вр. чл. 20, ал.
2 от НК да се наложи наказание една година и шест месеца лишаване от свобода и
глоба в минимален размер, за престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК да му се
наложи наказание една година лишаване от свобода, а за това по чл. 269, ал. 1
от НК да му се наложи наказание две години лишаване от свобода. Предлага на
подсъдимия М.Й. за престъплението по чл. 235, ал. 3, т. 4 вр. ал. 1, хип. 1-ва
вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 28, ал. 1 от НК да се наложи наказание една година и
шест месеца лишаване от свобода и глоба към минимален размер, като на основание
чл. 68, ал. 1 от НК съдът да постанови изтърпяване и на отложеното му наказание
по НОХД № 265/2013 г. по описа на РС-Луковит седем месеца лишаване от свобода.
Подсъдимият Д.А.В. отрича да е извършил
вменените му във вина престъпления. Дава обяснения. Отрича на инкриминираната
дата да се е срещал с горските служители, отрича да има нещо общо с намерените
на поляната пред дома му дърва. Твърди, че тогава изобщо не е бил в с. Ъглен, а е бил в с. Петърница, където живял с друга
жена за период от около 6-7 месеца. Преди
време е имал инцидент с горските и затова счита, че го набеждават "да е
вадил бензин да ги пали". Моли да бъде оправдан.
Подсъдимият М.Ц.Й. не се признава за
виновен. Дава обяснения. Твърди, че на въпросната дата е ходил в гората да
търси коня си при говедаря Д., бил е пеш, отрича да е носил резачка. Моли за
справедливост.
Защитникът адв. Р. М., упълномощена от двамата
подсъдими, пледира за недоказаност на обвинението срещу подзащитните й,
респективно за оправдателна присъда. Основните аргументи на защитата са, че
действията по разследването са опорочени, огледът на местопроизшествие от
29.09.2015 г. в процесния имот в землището на с. Ъглен е извършен в нарушение
на чл. 156, ал. 1 от НПК - без участието на поемни лица, бронята с
регистрационната табела е иззета от двора на подс. Д.В. с протокол за оглед без
разрешение от съдебен орган, поради което и съответните протоколи са без
доказателствено значение, вещественото доказателство моторен трион е приобщено
не по надлежния ред, поради което не може да бъде свързано с подс. М.Й..
Съдът след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Д.А.В. е роден на ***.***, български
гражданин, българин, без образование, неженен
- живее на семейни начала с И.П. И., безработен, осъждан за умишлени
престъпления от общ характер, включително за престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК, извършено спрямо горски надзирател при ДГС - Лесидрен, както и за
управление на МПС без СУМПС в едногодишния срок от наказването му по
административен ред, наказван по административен ред за нарушения на ЗДвП. ЕГН **********.
С
НП № 14-0297-000180/2014 г. на началника на РУМВР - Луковит, влязло в законна
сила на 04.03.2015 г. подс. В. е санкциониран с административно наказание глоба
за управление на МПС без СУМПС.
Подсъдимият
М.Ц.Й. е роден на *** ***, български гражданин, българин, с основно
образование, неженен - живее на семейни начала, работи като арматурист, осъждан
за умишлени престъпления от общ характер. ЕГН **********.
По
НОХД № 265/2013 г. по описа на РС - Луковит е одобрено споразумение, в сила от
24.07.2013 г., по силата на което подс. Й. е признат за виновен за престъпление
по чл. 235, ал. 3, т. 1 вр. ал. 2 от НК и му е наложено наказание седем месеца
лишаване от свобода, изпълнението на
което е отложено по реда на чл. 66 от НК с изпитателен срок от три години.
Свидетелите
П.П.К., А.О.О. и Л.Й.Л. са
горски инспектори при РДГ - Ловеч.
На
29.09.2015 г. св. Г.П. – тогава квартален полицейски инспектор, обслужващ с.
Ъглен, получил обаждане от горските инспектори за оказване на съдействие в с.
Ъглен, на ул. „В.Л.“ № **, където живеел подсъдимият В., известен с прякора „Ф.“.
Св. П. дошъл на място заедно със св. И.Ц., последният към посочената дата също
полицейски служител при РУ – Луковит. Там заварили горските служители св. О. и
св. К., които обяснили, че заловили
подс. В. и още едно лице да извършват сеч на дървета в гората, че подс. В. избягал с автомобил, натоварен с дърва, че го
преследвали до дома му, като подс. В. стоварил
пред къщата си дърветата и напуснал мястото с автомобила, като преди
това от удар на автомобила в храст се откачила бронята му. Св. Ц. влязъл да
провери дали подс. В. е там, показала се
жена му /св. И.П. И./, която казала, че подсъдимият го няма в къщи и не го е
виждала. Св. П. и св. Ц. обиколили из
района да търсят подсъдимия В., но не го открили, след което се обадили в РУ –
Луковит.
На
29.09.2015 г.,за времето от 15.07 ч. до 15.30 ч., е извършен оглед на
местопроизшествие от разследващ полицай
при РУ – Луковит в с. Ъглен, ул. "В.Л." № **, за който е съставен
Протокол за оглед на местопроизшествие и изготвен фотоалбум. В протокола е
отразено, че пред дома на посочения адрес са намерени 28 бр. дървета от цер,
струпани на купчина, прясно отрязани със зелена шума, от които са иззети 2 бр.
контролни шайби. Отразено е, че зад портата на посочения дом е намерена дясна
предна броня на лек автомобил с монтирана на нея регистрационна табела ОВ
75-50АХ, която е иззета. Иззети са дърветата и контролните шайби.
На
29.09.2015 г., за времето от 15.**ч. до 16.00 ч., е извършен оглед на
местопроизшествие в землището на с. Ъглен, имот кад. № 238057, за което е
съставен Протокол за оглед на местопроизшествие и изготвен фотоалбум. В
протокола е отразено състоянието на имота - множество пъни от отрязани дървета
с различна височина и диаметър, както и повалени дървета, неразкроени. Отразено
е, че от пъни на отрязани дървета от цер, чието местонахождение е посочено чрез GPS координати, са иззети две контролни
шайби.
И
в двата протокола като поемни лица са вписани св. И.Ц.Ц.
и св. Г.П.П..
Разпитани
на съдебното следствие поемните лица - св. Г.П. и св. И.Ц., сочат, че на
поляната пред къщата на подс. В. имало струпани на купчина дървета, а вътре в
двора на подс. В. - зад портата имало
броня на автомобил с регистрационна табела. Св. П. и св. Ц. потвърдиха
подписите си върху протокола за оглед на местопроизшествие от 29.09.2015 г. в
с. Ъглен, ул. "В.Л." № **. Спомнят си, че дървата били иззети,
натоварили ги на бус. Не си спомнят дали и какви други вещи са иззети. Заявиха,
че на други действия освен пред къщата на подс. В. ***, не са присъствали. На
посочената дата не са виждали нито подс. В., нито подс. Й..
Относно
протокола за оглед на местопроизшествие от 29.09.2015 г. в землището на с.
Ъглен, имот кад. № 238057 поемните лица св. П. и св. Ц. потвърдиха, че
подписите върху протокола са техни, но са категорични, че в гората не са
ходили.
С
разписка за отговорно пазене от 29.09.2015 г. разследващият орган е предал на
св. Г.Ц.В. 28 бр. дървета, иззети с
протокола за оглед от 29.09.2015 г. в с.
Ъглен, ул. „В.Л.“ № **.
От
писмените доказателства, приложени по досъдебното производство, се установява,
че имот кад. № 238057 в землището на с. Ъглен, местност „Печенак“ е собственост
на наследници на П.Г.Б..
Съгласно
заключението на назначената на досъдебното производство трасологична експертиза 2 бр. дървени шайби,
иззети с протокола за оглед на местопроизшествие от 29.09.2015 г. в с. Ъглен,
ул. „В.Л.“ № **, от отрязани дървета са част от пънове на дървета, намиращи се
в сечище в имот с кад. № 238057 в землището на с. Ъглен.
Съдът
не прие заключението на изготвената от вещото лице П.Р. на досъдебното
производство стоково-оценителна експертиза, тъй като констатира несъответствие
между броя на дърветата, посочени в протокола за оглед от 29.09.2015 г., с
който са иззети 28 бр. дървета, и тези, които е описало и измерило вещото лице
– 23 броя.
На
съдебното следствие е назначена съдебно-техническа експертиза, изготвена от в.
л. К.С.. Съгласно заключението имот кад.
№ 238057 попада в отдел 3034 „ц“ по действащия Горскостопански план на ДГС
Лесидрен от 2014 г. и следователно представлява горска територия. Към датата на
посещението вещото лице е констатирало,
че в имота няма стоящи дървета на корен, сечта е извършена с моторен трион в
близки периоди преди поне 3-4 години. Вещото лице е установило сходство на
иззетите с протокола за оглед на местопроизшествие от 29.09.2015 г. в процесния
имот контролни шайби с дънери в имота - идентични по размери и местоположение с
описаните в протокола за оглед. Според заключението има сходство по дървесен
вид, диаметър, форма и др. белези между пънове на отсечени дървета със снети
контролни шайби и съответно дървесината, оставена на съхранение с разписка за
отговорно пазене. След съответни измервания, резултатите от които са
представени в опис към заключението, вещото лице дава заключение, че
количеството дървесина е 1,75 пр.м3 на стойност 87,48 лева.
По
делото е приложен протокол за доброволно предаване от 30.09.2015 г., с който
св. Л.Л. предал на разследващия орган бензинов
моторен трион марка "Хускварна 268"
с фабр. № 2109316 ведно с шина и верига. В протокола е отразено
изявлението на предаващия вещта, че същата е задържал при извършване на
незаконна сеч с нея в имот с кад. № 238057 в землището на с. Ъглен от лицето М.Ц.Й..
Назначената
на съдебното следствие дактилоскопна експертиза не е установила наличие на
годни дактилоскопни следи върху приобщения с протокола за доброволно предаване
от 30.09.2015 г. моторен трион "Хускварна 268".
Съгласно
одобрен от директора на РДГ - Ловеч график, на инкриминираната дата -
29.09.2015 г. за времето от 08.00 - 16.30 ч. екипът от горските инспектори П.К., А.О. и Л.Л.
следвало да извършват проверки на места с концентрация на нарушения по ЗГ на
територията на с. Торос.
Съгласно
писмо на РДГ- Ловеч в регистъра на констативните протоколи не е установено
наличие на констативни протоколи, доклади или рапорти от 29.09.2015 г. от
горските инспектори П.П.К., А.О.О.
и Л.Й.Л..
Съгласно
справка от РУ - Луковит ведно с копие от книга за ОДЧ, на 29.09.2015 г. няма
заведени сигнали от горските служители.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Съдът
кредитира показанията на полицейските служители – поемните лица св. Г.П. и св. И.Ц..
Същите са възприели, че на поляната пред къщата на подс. В. е имало купчина
дървета. Възприели са също така, че на двора на подс. В., от вътрешната страна
на портата е имало броня от автомобил.
При
извършения оглед на местопроизшествие в с. Ъглен, ул. „В.Л.“ № **е извършено
фактическо изземване на веществени доказателства – броня с регистрационна
табела, като с оглед мястото, от което е иззета вещта /двора на подс. В./
протоколът за оглед на местопроизшествие е следвало да се представи за
одобряване от съдия по реда на чл. 161, ал. 2 от НПК, тъй като се засяга чужда
лична сфера и права на граждани. В случая това не е сторено, поради което
протоколът за оглед на местопроизшествие в частта на изземването се явява
негодно доказателствено средство.
На
следващо място, от доказателствения материал по делото следва да се изключи
протокола за оглед на местопроизшествие в землището на с. Ъглен, имот кад. №
238057. Нарушена е разпоредбата на чл. 156, ал. 1 от НК, която визира, че
огледът се извършва в присъствието на поемни лица. Поемните лица св. Г.П. и св.
И.Ц. са категорични, че в гората не са ходили. Това означава, че поемните лица
формално са подписали протокола за оглед, без фактически реално да са
присъствали на процесуално-следственото
действие. С присъствието на поемни лица НПК е свързал законосъобразното
провеждане на самите процесулно-следствени действия, посочени в чл. 137, ал. 1
от НПК. Поради това отсъствието на поемни лица опорочава самото действие,
съответно прави невъзможно ползването на констатациите при извършването му и
събраните чрез него доказателства. Протоколите за едно или друго следствено
действие са доказателствено средство не само за извършването на съответното
действие и реда, по който е извършено, но и за събраните по този начин
доказателства. В случая последиците от дискредитирането на огледния протокол се
разпростират и върху иззетите с него веществени доказателства - контролни шайби
и свързаните с тях трасологична експертиза и съдебно-техническа експертиза.
Обвинителната
теза се изгражда основно върху показанията на горските инспектори – св. А.О.,
св. П.К. и св. Л.Л.. Оценката на техните показания,
основана на събрания и проверен в процеса доказателствен материал, отчитайки и
служебното положение на свидетелите, не дават основание на съда да обоснове
категоричен и несъмнен извод, че събитията са се осъществили така, както
твърдят тези свидетели. Налице са
неясноти и несъответствия, както и пропуски в работата на горските инспектори, които
разколебават достоверността на показанията им.
Така
св. О., св. К. и св. Л. твърдят, че
са възприели в процесния имот подс. М.Й.
да извършва сеч на дървета с моторен
трион, а подс. В. да ги товари в автомобила – миниван „Рено Еспейс“. Подс. Й.
се опитал да избяга с моторния трион, но бил заловен от св. Л., а подс. В. се
качил на минивана и потеглил. Със служебния автомобил св. О. и св. К. го
последвали, а на мястото на сечта останал св. Л. с подс. Й.. Св. О. и св. К.
твърдят, че преследвали минивана, управляван от подс. В. ***, който им бил
известен от предишни проверки. Там подс. В. се опитал да вкара автомобила в
съседно празно дворно място, но се ударил в някакъв предмет – храст или камък, и на това място изпаднала предната броня на
автомобила с регистрационната табела.
Според св. К., предметът, в който се е ударил минивана се е намирал на
около 4-5 метра от входната врата на двора на подсъдимия В.. При това положение
за съда е необяснимо как бронята се е озовала на двора на подсъдимия - от
вътрешната страна на портата, при запазена цялост на оградната мрежа, което
обстоятелство се установява от показанията на св. Ц. и св. П., а е и видно от
фотоалбума към протокола за оглед.
На следващо място, достоверността в
показанията на горските инспектори се разколебава и от обстоятелството, че те
не са документирали по никакъв начин обстоятелствата по случая – чрез съставяне
на съответни писмени документи - констативни протоколи, рапорти, доклади и пр.,
каквото задължение им вменява Наредба №
1 от 30.01.2012 г. за контрола и
опазването на горските територии. Разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от цитираната
наредба задължава горските служители при всички случаи на извършени проверки, когато
са установени данни за нарушения да изготвят констативен протокол по образец. Съгласно чл. 2, т. 3 от Наредбата при
констатиране на нарушения, съдържащи данни за престъпления горските инспектори
имат задължението да съставят констативни протоколи и да уведомят незабавно
органите на досъдебното производство. В случая липсват каквито и да било
писмени документи, заведени в РДГ - Ловеч, касаещи случая. По делото е
представено единствено копие от личния дневник на горския инспектор св. О., в
който той е описал случая, като няма никаква гаранция, че този документ не е
съставен впоследствие, обслужвайки нуждите на производството.
Св. Л. твърди, че е задържал моторния трион, с който
подс. Й. е извършвал сечта. Задържането на вещта обаче е следвало да стане със
съставяне на съответния документ – констативен протокол, какъвто в случая не е
съставен. В показанията си св. Л. твърди, че е запазил местопроизшествието и е
останал с подс. Й. на мястото на сечта
до извършване на огледа от разследващия орган.
Не става ясно тогава защо моторният трион е приобщен като веществено
доказателство по делото чак на следващия ден с протокол за доброволно предаване
от св. Л.. Св. Л. не можа да обясни защо на следващия ден е предал резачката, къде
е била съхранявана дотогава. Твърди, че не си спомня, както и че „вероятно е
пренощувала“ в сградата на ДГС – Лесидрен в гр. Луковит. Протоколът за
доброволно предаване установява единствено, че на 30.09.2015 г. св. Л. е предал
на разследващия орган описаната в протокола вещ, но не доказва връзка на
подсъдимия Й. с вещта, доколкото св. Л. не е документирал задържането на вещта
по надлежния ред.
Св. О. и св. К. твърдят, че след като подс. В. извадил
от купето на автомобила шише с бензин, отнякъде извадил и нож, и започнал да
отправя заплахи към тях - че
ще си запали автомобила, че ще ги залее и тях с бензин и подпали, че знае къде живеят, тогава влезли в служебния автомобил и от там наблюдавали как
три непознати лица дошли от съседна улица, разтоварили дърветата от минивана,
след което изкарали автомобила от мястото, на което забуксувал и подс. В.
потеглил с него в посока с. Бежаново. Не става ясно защо горските инспектори не
са подали сигнал до полицията веднага, а са наблюдавали действията на подс. В.
и трите неустановени лица и едва след като подс. В. е напуснал с автомобила
мястото, твърдят, че са се обадили в РУ - Луковит за съдействие. Същевременно в
книгата за ОДЧ при РУ - Луковит на посочената дата изобщо няма заведени сигнали
от горските инспектори.
Допълнително
съмнение внася и обстоятелството, че екипът от горски инспектори не са спазили одобрения от директора на РДГ -
Ловеч график, съгласно който за времето от 08.00 - 16.30 ч. е следвало да
извършват проверки на територията на с. Торос. Не става ясно защо свидетелите на
въпросната дата са решили да извършват проверка в землището на друго село - с.
Ъглен. В чл. 6 ал. 2 от Наредбата за
контрола и опазването на горските територии са предвидени обстоятелствата, при
които само е допустимо изменение в утвърдения график, каквито обстоятелства в
случая не се твърдят да са били налице.
На
следващо място, предвид наличието на данни за предишни конфликти на подс. В. с
горските служители се поставя и въпросът доколко последните са безпристрастни в
показанията си.
Подсъдимите
не се признават за виновни и дават обяснения. Съгласно чл.
55, ал. 1 от НПК обвиняемият /подсъдимият/ има право да дава такива
обяснения, каквито намери за нужно, т.е. законодателят го е освободил от
задължението да говори истината. Затова достоверността на обясненията му
относно фактите от предмета на доказване следва да се оценява в светлината на
всички други доказателства и доказателствени средства.
Версиите на подсъдимите остават възможни, тъй като не се
оборват от доказателствата. Следва да се отбележи, че не подсъдимият следва да
доказва невинността си, а прокурорът следва да докаже, че подсъдимият е
виновен. Версията на подс. М.Й. остава възможна предвид показанията на св. Й.Й., който свидетелства,
че същият ден подсъдимият е идвал при него в обора в местността „Черквата“ на
около 500-600 м. по-нагоре от м. "Печенак" да търси коня си, тръгнал
си е от там пеша, не е носил моторен трион. Възможна остава и версията на подс.
В. предвид показанията на на св. Д.Д. - че на посочената дата по обяд е видял дърва
пред къщата на подс. В., не е виждал подсъдимия, не е виждал никакъв автомобил,
а следобед - около 3.00 - 4.00 часа там е видял горски служители и полиция,
както и показанията на св. С.П., която заявява, че от 2-3 дни е виждала дърветата
пред къщата на подс. В., него самият не е виждала, разбрала, че е отишъл да живее в друго
село.
При тези доказателства съдът намери обвинението против
двамата подсъдими за недоказано по несъмнен и категоричен начин, както изисква
разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК.
Съдебният състав прецени, че събраните по делото
доказателства се оказват недостатъчни, за да бъдат признати подсъдимите за
виновни в извършване на посочените в обвинението деяния.
От доказателствата по делото не се установява
несъмнено и безспорно, че подсъдимите М.Й. и Д.В. са се намирали на конкретната
дата на конкретното място и са извършили вменените им действия, с оглед
обсъдените и анализирани доказателствени средства и доказателства.
Поради това съдът постанови оправдателни присъди за
двамата подсъдими.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: