Решение по дело №1630/2019 на Административен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№ ............./………………………г., гр. Варна

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Административен съд – Варна, седемнадесети състав, в открито съдебно заседание от eдинадесети февруари 2020 година, в състав:

 

Председател: Мария Иванова-Даскалова

        

Секретар: Оля Йорданова

Като разгледа докладваното от административния съдия М. Иванова-Даскалова административно дело №1630 по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.1, ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди във връзка с чл.203 от АПК във вр. чл.4, §3 от Договора за ЕС.

Образувано е по постъпила с вх.№9358/12.06.2019г. искова молба от Л.И.В. *** с ЕГН ********** срещу Българска народна банка - гр. София, с искане да му бъде присъдено обезщетение за имуществени вреди в размер на * ***,**лв. Вредите настъпили от забавеното изплащане на гарантирания му депозит в размер на *** ***лв., за депозитите и сметките, които имал в „КТБ“АД. Първоначално претенцията е за 8 627,97лв. представлявала законната лихва за периода от **.**.****г. до **.**.****г. върху изплатената гарантирана сума от *** ***лв. В последното открито съдебно заседание исковата претенция е изменена, като от ответника БНБ се претендира обезщетение за имуществени вреди в размер на 5733,82лв., което представлявало законната лихва за периода от **.**.20**г.до 06.12.2014г. върху изплатената сума от *** ***лв.

В исковата молба и в уточняващите я молби, както и в съдебно заседание представителят на Л. В. сочи, че претендираните имуществени вреди настъпили за ищеца в резултат на незаконосъобразно бездействие на БНБ, изразяващо се в неизпълнение на задължението ѝ да приложи относимото право на ЕС с директен ефект в областта на изплащане на гарантираните депозити, каквото задължение БНБ имала във връзка с Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 година относно схемите за гарантиране на депозити, изменена с Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009г. През периода от **.**.20**г. до 08.02.2010г. ищецът сключил с „КТБ“АД договори за безсрочен депозит, а в последствие и рамков договор за платежни услуги за потребители от 08.02.2010г., по които внасял различни суми. На **.**.20**г.представители на „КТБ“АД депозирали пред БНБ искане за поставяне на банката под специален надзор по реда на действащото законодателство. Мотиви в искането били, че е налице загуба на доверие към банката от страна на вложителите, масова паника и проблеми с ликвидността и извършването на банкови операции. Впоследствие „КТБ“ уведомила БНБ, че е преустановила плащанията към клиенти и всички банкови операции. Сочи се, че „КТБ“АД е поставена под специален надзор с Решение №73/**.**.20**г.на УС на БНБ и са назначени квестори на банката, на които е възложено да извършват анализ и оценка на активите на банката от външни консултанти в срок от 10 дни. С Решение №114/16.09.2014г. на БНБ бил удължила срока на специалния надзор до 20.11.2014г. След изтичане на този срок - от **.**.****г. започнало изплащането на сумите по договорите за депозити на граждани в гарантирания размер от 196 000лв. от Фонда за гарантиране влоговете в банките, включително на ищеца Л.В.. С Решение №664/22.04.2015г. на СГС, по т.д.№7549/2014г. била обявена неплатежоспособността на „КТБ“АД с начална дата **.**.20**г. В резултат на оспорването на този акт на СГС с Решение на Апелативен съд – София по т.д. №2216/2015г. била определена датата **.**.20**г.за начална дата на неплатежоспособността на „КТБ“АД. В исковата молба се сочи направеното с Определение №2787/4.11.2016г. по адм.д. №560/2016г. по описа на Административен съд – Варна преюдициално запитване до Съда на ЕС по тълкуването на чл.4 §3 от ДЕС и чл.1 т.3, подточка i) и чл.10, §1 от Директива 94/19ЕО. По образуваното дело С-571/16 на СЕС било постановено Решение от 04.10.2018г. на СЕС, че нормите на европейското законодателство следва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство, съгласно което установяването на неналичността на депозитите зависи от неплатежоспособността на кредитната институция и от отнемането на нейния банков лиценз, и от друга страна, отклоняване от предвидените в тази разпоредба срокове за установяване на неналичността и за изплащане на депозитите по съображения, че кредитната институция да бъде поставена под специален надзор. В решението на СЕС е посочено, че разпоредбата на чл.1 т.3, подточка i от Директива 94/19ЕО, изменена с Директива 2009/14 има директен ефект и представлява правна норма, целяща да се предоставят на частноправните субекти права, които да позволяват на възложителите да предявяват искове за обезщетение за вредите от късно изплащане на депозитите. Освен това чл.4, §3 от ДЕС, както и принципите на равностойност и ефективност е указано да се тълкуват в смисъл, че при липсата на специално производство в България за ангажиране на отговорността на държавата за извършено от национален орган нарушение на правото на Съюза, не е пречка отговорността да бъде реализирана по съществуващите способи пред административните и общите съдилища. Правото на Съюза не допуска национална правна уредба, съгласно която правото на частноправните субекти на обезщетение да зависи от спазването на допълнително условие вредата да е причинена умишлено от съответния национален орган. Съгласно чл.10 от Директива 94/19/ЕО „неналичен депозит“ е налице тогава, когато съответните компетентни органи са установили, че по тяхно виждане съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозита и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи. Компетентните органи установяват това колкото е възможно по-скоро и във всеки случай не по-късно от 5 работни дни, след като са се уверили за първи път, че дадена кредитна институция не е изплатила депозити, които са дължими и изискуеми. С оглед изложеното в исковата молба се сочи, че ответникът - БНБ не е административен орган по смисъла на §1 т.1 от ДР на АПК, но е единствения държавен орган с компетентност да контролира банковата система и неефективното изпълнение на това задължение представлява нарушение на правото на съюза. В тази връзка е посочено, че правото на Съюза разписва, че задължението за поправяне на вредите съществува във всички хипотези на нарушение на европейското законодателство от държава-членка, независимо от това кой публичен орган е извършил нарушението. Представителят на ищеца счита, че в случая БНБ не е изпълнила задълженията си съгласно европейското и вътрешното право да контролира ефективно банковата система и чрез бездействието си е забавила необосновано изплащането на гарантирания размер на депозити в КТБ, като по този начин е причинила вреда на ищеца в размер на законната лихва върху изплатения гарантиран размер на депозита от 196 000лв. за периода от **.**.20**г.до 06.12.2014г. Още при вземане на Решение №73/**.**.20**г.на УС на БНБ считат, че е било ясно, че ликвидните средства на КТБ са изчерпани и това обстоятелство е дало основание да бъде поставена под специален надзор, но БНБ не е изпълнена задълженията си по Директивата, поради което началния момент, в който е следвало да бъде осигурен достъп до средствата от ФГВ за депозитите на В. бил 5 работни дни след установяване невъзможността на КТБ да изплати ликвидни свои задължения по сключени договори за срочни депозити. По изложените съображения иска БНБ да бъде осъдена да заплати на В. обезщетение за претърпени вреди представляващи законната лихва върху изплатената сума от 196 000лв. за времето от 30.06.2016г. – която дата според ищеца се явява първата дата след изминаването на 5 работни дни от датата, на която е констатирана невъзможността на „КТБ“АД да изплати депозита - до датата на изплащане на гарантираната сума на **.**.****г. В уточняваща молба с вх. № 10046/24.06.2019г. представителят на ищеца сочи, че БНБ е единствения държавен орган, в чиято компетентност е да контролира банковата система на страната по българското и европейското законодателство. Изтъква, че от **.**.20**г.Управителния съвет на БНБ е бил наясно, че ликвидните средства на „КТБ“АД са изчерпани и с оглед на това обстоятелство „КТБ“ е поставена под специален надзор от ответника, който обаче не изпълнил задълженията си по Директива 94/19/ЕО от 1994г. да предприеме действия за изплащане на гарантираните депозити на вложителите. В хода по същество представителят на ищеца счита исковата претенция за основателна и доказана. Моли БНБ да бъде осъдена да заплати на Л. В. обезщетение в размер на 5 733,82лв. за имуществени вреди, които са му причинени от забавеното изплащане на гарантираната сума от 196000лв. от Фонда за гарантиране на влоговете на граждани. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответната страна оспорва предявеният иск. Изразява становище, че е недопустим, а в условия на евентуалност- че е неоснователен. Сочат, че ищецът претендира вреди поради бездействие на БНБ да установи неналичност на депозити в КТБ, т.е. правно бездействие – неиздаване на акт за установяване неналичност на депозити. Неиздаването на акт в административното право обаче е мълчалив отказ и ако претенцията на В. е такава, то иска можело да се разгледа само след отмяна на административния акт по съответния ред. Такава отмяна, СЕС в Решението си по дело С571/16г. приел за допустимо условие за търсене на обезщетение от гледна точка на правото на ЕС. След като ищецът не е искал издаването на акт, нито обжалвал мълчалив отказ за издаването на такъв от страна на БНБ, поради което намират, че не е условието за допустимост на исковата претенция. Освен това в националното законодателство и в Директива 94/19/ЕО нямало предвиден акт или действие по смисъла на чл.203, ал.1 от АПК, възложени от Закона за българска народна банка и Закона за кредитините институции– в редакцията им преди изменението с ДВ, бр.62/14.08.2015г. и БНБ не разполагала с административни властнически правомощия спрямо вложителите в банки и не било разписано тя да се произнася с акт за установяване на неналичност на депозити. Поради това не било осъществено бездействие от страна на БНБ, нито неупражняване на административна дейност спрямо вложителите. БНБ била компетентна да издаде по действащото през процесния период законодателство в РБългария, единствено акт за отнемане лиценза на КТБ, каквото решение тя постановила. Невъвеждането в законодателството на страната на текст от Директивата съставлявало основание за търсене на отговорност от държавата, чрез законодателния орган, а не от БНБ. Предявеният иск се разглеждал съобразно предпоставките на българския процесуален закон и в случая не бил изпълнен фактическия състав на ЗОДОВ, т.к. се претендират вреди от правно, а не от фактическо действие/бездействие, а жалбите срещу актовете на БНБ са подсъдни на Върховния административен съд. Считат, че са изтекли всички срокове за подаване на жалби срещу който и да е от актовете на БНБ във връзка с поставянето на КТБ под специален надзор, поради което намират исковата претенция за недопустима. Качеството „вложител“ в КТБ не обуславяло правен интерес от предявяването на иск по чл.204 от АПК и по аргумент от тълкуването, дадено в Решение от 12 октомври 2004г. по дело С-222/02, че Директива 94/19/ЕО не може да бъде тълкувана в смисъл, че забранява национална норма, съобразно която надзорът се извършва в защита на публичния интерес и вложителите нямат право да искат обезщетение от националния надзорен орган, включително за лош надзор. Адресат на индивидуалните административни актове на БНБ за поставяне на КТБ под специален надзор и отнемане на лиценза й е единствено търговската банка, не и вложителите в нея, поради което вложителите нямат правен интерес да обжалват и бездействие на БНБ да издаде акт за установяване на неналичност на депозитите. Ако има такова бездействие, то е по отношение на банката, а не по отношение на вложителите, какъвто е ищеца. Във връзка с тези доводи в становището на ответника се сочат постановените съдебните актове на ВАС по частните жалби на други вложители срещу бездействието на БНБ да установи неналичност на депозитите, в които случаи ВАС е приел, че единствено КТБ може да обжалва такъв акт. При липса на обжалване в срок на мълчалив отказ на БНБ за издаване на акт за  установяване на неналичност на депозитите на ищеца, намират за недопустимо като инцидентен контрол в настоящото производство да се извършва такава проверка и преценка за наличие на незаконосъобразно бездействие. Представителите на ответника акцентират, че законово е разписано достъпът до гарантираните депозити да се осъществява чрез Фонда за гарантиране на влоговете в банките. БНБ нямала правомощия да изплаща гарантираните средства, нито да дава достъп до тях, а ФГВБ не бил в положение на власт и подчинение на БНБ. Поради това исковата претенция на Л. В. се явявала недопустима, респ. неоснователна, като предявена срещу ненадлежен ответник. Процесуалният представител на ответника поддържа становището, че ищецът не твърди и не представя доказателства за каквито и да било реално претърпени вреди, вследствие на които имуществото му да е намаляло, съответно да не се е увеличило, които евентуално да подлежат на обезщетяване. Съгласно Решение по дело С-362/95 при предявяване на искове за ангажиране на извъндоговорна отговорност на публичен орган за вреди, причинени от негов акт, ищецът следва конкретно да доказва факта на претърпяването от него на вреди, техния размер, както и че тези вреди са действителни и сигурни. Ищецът не доказал по делото да е претърпял загуба в размер на законната лихва, нито данни имуществото му да е намаляло или да се е увеличил пасивът му; не сочел пропуснати ползи в претендирания размер и не твърди да е имал сигурна възможност да увеличи имуществото си, поради което няма забава, която да се обезщетява. Съгласно т.114 от Решение на СЕС по дело С-571/16, обстоятелството, че депозитът на ищеца е бил олихвяван и изплатен ведно с дохода от лихви има отношение и следва да бъде взет под внимание при преценката за наличие или липса на вреда. В случая такава вреда няма, за да се обезщетява. Съгласно чл.119, ал.4 от ЗКИ в случаите по чл.116, ал.2, т.2, за периода, за който БНБ е упражнила това правомощие се смята, че банката не е в забава относно изпълнението на паричните задължения, чието изпълнение е спряно, т.е. тя също не дължи законна лихва. БНБ нямала парично задължение към ищеца и законната лихва за забава не можелба да бъде измерител на твърдяните от Л.В. вреди. Тъй като БНБ не е длъжник по главното вземане, не било налице основание тя да дължи обезщетение за лихва за забава за плащането му. Изтъкват, че „КТБ“АД е сключвала договорите за депозити, рамковите договори и анекси с ищеца и той не е можело да очаква, че ще получи плащане на гарантирания размер на влога си преди постановяването от БНБ на акт за отнемане на лиценза на банката - в по-ранен момент. Изплащането е започнало на 04.12.2014г., т.е. в съответствие със ЗКИ и с изричната уговорка в договора с КТБ, че всяка претенция за обезщетение за вреди е неоснователна. Подробно са изложени доводите на ответника, че по закон БНБ няма правомощия да изплаща в полза на вложители суми по гарантирани влогове и не може да бъде задължена за акцесорното задължение за лихви за тези гарантирани суми, т.к. съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД задължен за лихва за забава е само длъжникът по главното задължение. Изтъква се, че БНБ няма правомощия да разпорежда на ФГВБ кога да започне заплащане на гарантираните депозити, аргумент за което е взетото с Решение №61/18.11.2014г. на УС на ФГВБ за определяне на началната дата за тези плащания. Сочи се общоизвестният факт, че в процесния период ФГВБ не е разполагал със средства, за да започне изплащане на гарантираните депозити, поради което на 03.12.2014г. му е отпуснат заем от Правителството, т.е. получаването на плащането не е зависело от БНБ. С оглед на това по обективни причини ищецът и другите гарантирани вложители в КТБ не са могли да получат плащане и от ФГВБ преди той да получи средства по заема, което подкрепя възраженията на ответника, че не е налице причинно-следствената връзка между твърдяното от ищеца бездействие на БНБ и претендираните от него вреди. Позовават се на Решение по дело С-571/16  на СЕС, в което е прието, че неправилното въвеждане на чл.1, §3 т.i от Директива 94–19ЕО може, при определени обстоятелства, да доведе до ангажиране отговорността на държавата-членка.  В това Решение е посочено, че националния съд следва да прецени кой от държавните органи, съобразно компетенциите, дадени им от закона, е извършил нарушение и дали същото е достатъчно съществено и следва този орган да репарира евентуално причинените от нарушението вреди. Тази преценка е постановено, че следва да се извърши при спазване правото на съответната държава членка. Директивата предоставя възможност за преценка на държавите членки относно органа, който следва да констатира неналичност на депозитите, така че да спазят нейните принципи, съобразявайки спецификите на националното законодателство.  Директивата е акт, който създава задължения за държавата за приемане на вътрешно законодателство, което да въведе на национално ниво нейните принципи. Такова законодателство представителят на ответника сочи, че не е било прието и налице в страната в процесния период, а БНБ като административен орган е спазвала действащото законодателство. Неточното и непълно транспониране на Директивата се твърди, че не може да е основание за ангажиране на отговорността на БНБ, във връзка с което е посочена разликата между отговорността на държавата и отговорността на Централната банка. Централните банки в това число и БНБ са отделни и самостоятелни правни субекти, които като административен орган действат съобразно регламентираните в закона правомощия и нямат право да излиза извън тях.  След като понятието „неналичен депозит“ не е било въведено в националното законодателство към 2014г. и не е бил определен компетентен орган, който да установява състоянието на неналичност на депозити, не са били определени последиците от установяване на неналичността на депозитите по отношение на националната схема за гарантиране на депозити и липсва противоправно бездействие на орган или длъжностно лице на БНБ. В чл.36, ал.2, т.1, вр. ал.3 от ЗКИ в действащата по това време редакция е предвидено единствено възможност за отнемане на лиценза на банка в срок от 5 работни дни от установяването на неплатежоспособност. Действалият тогава чл.23, ал.1 от ЗГВБ /отменен/ предвиждал, че Фондът изплаща задълженията на съответната банка до гарантираните размери само когато БНБ е отнела банковия лиценз на търговска банка, като според чл.23, ал.5 от ФГВБ започва да изплаща суми не по-късно от 20 работни дни от датата на отнемане на лиценза от БНБ. Директива 94/19/ЕО и законите на страната не са предвиждали задължение за БНБ да извърши фактическо действие за установяване неналичност на депозитите, поради което не може да има бездействие за БНБ да извърши такова фактическо действие. Поради това неоснователно се твърдяло наличие на такова незаконосъобразно фактическо бездействие от ответника и се претендират настъпили от него имуществени вреди за ищеца, които да бъдат обезщетявани. Едва с измененията на ЗКИ от м.08.2015г. е разписано правомощие за установяване на неналичност на депозитите на кредитна институция и то е възложено на БНБ. Съгласно чл.23 от ЗГВБ в редакцията към 2014г., Националната схема за гарантиране на депозитите е имала право да започне изплащане на гарантираните депозити, само когато БНБ отнема лиценза на банка и при никакви други условия. Поради това дори БНБ да бе издала акт за установяване неналичност на депозитите, съгласно действащото законодателство преди отнемане на лиценза за банкова дейност, ФГВБ не би могъл да започне плащане. В подкрепа на тези доводи се позовава на Решение С-571/16, в което СЕС е посочил, че установяването на неналичност на депозитите трябва да стане с изричен акт на компетентен орган и не може да бъде извеждано от други актове, нито презумирана въз основа на други обстоятелства. Установяването на неналичност на депозити по смисъла на Директива 94/19ЕО може да се извърши единствено чрез правно действие – вземане на изрично решение, т.е. издаване на индивидуален административен акт. Поради това основава исковата твърденията основана на фактическо бездействие, което му причинило вреди се явявала неоснователна.  Неоснователна била претенцията и поради това, че БНБ не е действала противоправно и не е било възможно да прецени, че следва да приложи Директивата пряко, че именно тя е органът, който е длъжен да извърши преценката по установяване неналичност на депозитите. С оглед т.110 от Решение по дело С-571/16 СЕС поддържа, че при преценката за противоправността на поведението на БНБ следва да се вземе предвид дали вредата е причинена умишлено, като такъв умисъл за увреждане ищеца нито поддържа, като елемент на обстоятелствената част на исковата молба, нито може да съществува. В случая липсвало нарушение от страна на БНБ при осъществяване на общия и специалния надзор над „КТБ“АД и не била налице пряка и непосредствена причинна връзка между бездействие и твърдяния вредоносен резултат, с оглед на което претендираните вреди не се явяват закономерна и необходима последица от поведението на БНБ.  В съдебно заседание процесуалният представител на ответника поддържа тези съображения. Оспорва иска, включително след изменението му. Моли да бъде оставена исковата претенция без уважение като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за основателност на предявеният иск. Счита, че е налице незаконосъобразно бездействие на ответника, изразяващо се в неизпълнение на задължение, което произтича от директно приложимо право на ЕС. Вредоносното бездействие на ответника продължило в периода **.**.20**г.до **.**.20**г., като **.**.20**г.се явявала датата съобразена с 5-дневния срок визиран в Директива 2009/14/ЕО и срока по чл.23 от ЗТВБ /отм./, а **.**.20**г. е датата свързана с отнемането на лиценза на „КТБ“АД, след която е станало възможно изплащането на гаратнираните влогове. С оглед на това намира за налични предпоставките по чл.1 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника и исковата претенция следвало да бъде уважена.

 

След като взе предвид твърденията в исковата молба, в уточняващите я молби и направеното изменение на иска в последното открито съдебно заседание, становищата на страните и приетите по делото доказателства, с оглед характера на производството и разпределението на доказателствената тежест между страните, съдът достигна до следните фактически установявания:

На **.**.20**г. Л.И.В. *** сключил с „Корпоративна търговска банка“АД-гр.София договор за преференциален безсрочен депозит №***** /л.108/, във връзка с който банката му открила сметка във валута - в евро. Договорът имал действие от датата на подписването му и бил безсрочен, с опция за прекратяването му по взаимно съгласие. Договорена била лихва от *,*% до *,*%, в зависимост от депозираната сума от 1500евро до 4999,99 евро; от 5000евро до 12499,99 евро, от 12500евро до 24999,99евро и над 25000евро.

На **.**.20**г. Л.И.В. сключил с „Корпоративна търговска банка“АД-гр.София договор за стандартен безсрочен депозит №***** /л.110/, във връзка с който банката му открила сметка в български левове. Договорът имал действие от датата на подписването му и бил безсрочен. Договорено е олихвяването и плащането на лихвата по депозита да се извършва в края на всяка календарна година с текущ годишен лихвен процент в размер на 0,2000%. Лихвеният процент е предвидено да се определя съгласно утвърдените нива в Скалата на стандартните лихвени проценти, които банката прилага към привлечените средства от клиенти.

На **.**.20**г. Л.И.В. сключил с „Корпоративна търговска банка“АД-гр.София договор за преференциален безсрочен депозит №***** /л.111/, във връзка с който банката му открила сметка във валута – в щатски долари. Договорът имал действие от датата на подписването му и бил безсрочен. С договора „Корпоративна търговска банка“ открива сметка във вид валута USD. Договорена била лихва от 3,5% до 6,5%, в зависимост от депозираната сума от 1500 до 4999,99 долара; от 5000 до 12499,99 долара, от 12500 до 24999,99 долара и над 25000долара.

На **.**.20**г. Л.В. сключил с „Корпоративна търговска банка“АД-гр.София Анекс №***** към Рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка *** „Плюс“/л.113/. С анекса КТБ открива банкова сметка *** В.. Уговорен е размер на годишната лихва в диапазон от 5.5 % до 8.25 % в зависимост от депозираната сума.  

С писмо вх. №4098/14г. на **.**.20**г.директорите на „КТБ“АД уведомили БНБ, че с оглед наличните средства на банката по сметки и в брой, те няма да бъдат достатъчни за изпълнение на задълженията на банката в най-близко време. С писмо от същата дата директорите на КТБ уведомили БНБ, че към 12:06 часа на **.**.20**г.е преустановено разплащането и всички банкови операции. Направено е искане КТБ да бъде поставена под специален надзор. Искането е мотивирано с предизвикана загуба на доверие, масова паника сред вложителите и проблеми с ликвидността, което предизвиквало затруднения в изпълнението на паричните задължения към вложителите. С последващо писмо също от **.**.20**г.КТБ уведомила БНБ, че е преустановила разплащанията и всички банкови операции.

С Решение №73/**.**.20**г.на Управителния съвет на БНБ, на основание чл.115, ал.1, т.2 и 3, чл.116, ал.1, ал.2, т.2, 3, 6 и 7, във връзка с чл.103, ал.2, т.24 от Закона за кредитните институции /ЗКИ/, „КТБ“АД е поставена под специален надзор за срок от три месеца, поради опасност от неплатежоспособност. С това Решение са назначени квестори, на които БНБ  възложила да осигурят пълен анализ и оценка на активите и пасивите на банковата група от независим външен одитор в срок от десет дни. С Решение №73/**.**.20**г.на УС на БНБ е спряно изпълнението на всички задължения на „КТБ“АД и е ограничена дейността ѝ. Отстранени са от длъжност членовете на управителния и надзорния съвет на КТБ, а акционерите, притежаващи повече от 10 на сто от акциите, са лишени от право на глас.

С Решение №82/**.**.****г. с цел оптимизиране на разходите на „КТБ“ по привлечените средства на основание чл.115, ал.1 и ал.2, т.2 и 3 и чл.116, ал.2, т.1, вр.чл.103, ал.2, т.24 от ЗКИ и чл.16, т.16 от ЗБНБ, считано от 01.07.2014г. от УС на БНБ са намалени лихвените проценти по депозити на „КТБ“АД до средния им пазарен размер за банковата система по видове и валути. Съгласно приложение към решението, лихвеният процент за банковата система без КТБ по депозити, договорени за ползване след предизвестие е 2,59%.

 На 25.07.2014г., в изпълнение на чл.121 от ЗКИ квесторите на „КТБ“ АД представили доклада за текущото състояние на банката, публикуван на страницата на БНБ http://bnb.bg/bnbweb/groups/public/documents/bnb pressrelease/pr_20140731_a1_bg.pdf. Съгласно доклада, още на **.**.20**г.при проверка на перото „други активи“ в ежедневната оборотна ведомост на КТБ е констатиран необичайно голям разчет на стойност около 205 милиона в левова равностойност, като операцията била взета на база протокол-разписка от 19.06.2014г., според който „Бромак“ ЕООД (мажоритарен акционер в КТБ) потвърждава получаването и задължението си към КТБ на суми в различни валути с обща левова равностойност 205 887 хил. лева. Според същия протокол - разписка, дължимите суми следвало да бъдат възстановени до **.**.****г. За това вземане квесторите уведомили БНБ с докладна записка № 83229/08.07.2014г. От доклада на квесторите се установява още, че към **.**.****г. финансовият резултат на КТБ бил загуба, в размер на 65283 хил. лева, при реализирана печалба към 31.05.2014г. на стойност 14997 хил. лева. Основен фактор за отчетената загуба за месец юни били начислените през месеца провизии от обезценка на кредити в размер на 95 907 хил.лв. Към **.**.****г. сумата на активите на КТБ е 6 896 212 хил. лв. и сравнено с края на месец май е със 741 352 хил.лв. (9,7%) по-малко. По-съществените промени в активите на банката основно засягали ликвидните активи – намалявали паричните средства и паричните наличности, ценните книжа и вземанията от банки.

С Решение № 114/16.09.2014г. УС на БНБ констатирал, че към момента продължават да са налице условията и предпоставките, довели до поставяне на КТБ под специален надзор, тъй като банката продължавала да изпитва остър недостиг на ликвидност за възстановяване на банковата си дейност и за изпълнение на задълженията си към депозантите и други кредитори. Било продължено до 20.11.2014г. действието на всички мерки, наложени с Решение № 73/**.**.20**г.на УС на БНБ – за поставяне на КТБ под специален надзор и тези по Решение №82/**.**.****г. на УС на БНБ – за намаляване на лихвените проценти по депозитите.  На основание чл.107, ал.3 от ЗКИ, на квесторите на КТБ било указано най-късно до 20.10.2014г. да внесат в БНБ цялостна оценка на активите на КТБ, а до 31.10.2014г. - да представят в БНБ отчет за капиталовата адекватност на КТБ на база изготвената пълна оценка на активите, след което на база резултатите от тази оценка, да бъде взето окончателно решение относно КТБ.

На 20.10.2014г. квесторите на КТБ внесли в БНБ докладите на „Ъ. енд Я. Одит“ ООД, „Д. България“ ООД и „А.“ ООД. На 04.11.2014г. в изпълнение на Решение № 133/21.10.2014г. на УС на БНБ, квесторите на КТБ внесли в БНБ финансовите и надзорни отчети на КТБ към 30.09.2014г., въз основа на които УС на БНБ установил отрицателна стойност на собствения капитал на КТБ в размер на минус 3745313 хил. лв., определен според Регламент (ЕС) № 575/2013г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници, както и че банката не отговаря на капиталовите изисквания съгласно Регламент (ЕС) № 575/2013г. В последствие в допълнение, с писмо от 05.11.2014г. квесторите на КТБ уведомили БНБ, че след датата на поставяне на банката под специален надзор до 31.10.2014г. вкл., в КТБ са постъпили уведомления за цесии на вземания, сключени между клиенти на банката, и волеизявления за прихващане на задължения към банката с вземания към нея, придобити по договори за цесия, но дори всички уведомления за цесии и прихващания да бъдат осчетоводени в счетоводните регистри на банката, финансовият резултат на КТБ към 30.09.2014г. би останал отрицателна величина.

С Решение № 138/**.**.20**г. на основание чл.36, ал.2, т.2, чл.103, ал.1, т.1, чл.103, ал.2, т.25 и чл.151, ал.1, пр.1 от ЗКИ и чл.16, т.15 от ЗБНБ, БНБ отнела лиценза на „КТБ“АД, който й бил издаден с Решение на УС на БНБ № 24/21.01.1994г. Съгласно т.2 и т.3 от това решение, на основание чл.9, ал.1 и ал.6 от Закона за банковата несъстоятелност, следвало да бъдат предприети действия за подаване на искане до компетентния съд за откриване на производство по несъстоятелност, както и да бъде уведомен ФГВБ.

Видно от постъпилия по делото отговор с вх.№18352/11.12.2019г. от „КТБ“ АД – в несъстоятелност, ищецът Л.И.В. е титуляр на четири сметки в банката, които са открити съгласно описаните по-горле договори, както следва:

-сметка в евро открита на **.**.20**г. във връзка с договор за „Префернциален безсрочен депозит“ №*****;

-сметка в български лева открита на **.**.20**г. във връзка с договор за стандартен безсрочен депозит №*****;

-сметка в долари открита на **.**.20**г. във връзка с договор за „Префернциален безсрочен депозит“ №*****;

- сметка в български левове открита на **.**.20**г. във връзка с Анекс №***** към рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкови сметки при условията на безсрочен депозит „Плюс“.

В отговора от „КТБ“ АД – в несъстоятелност по делото в табличен вид е посочено салдото по тези четири сметки на ищеца към **.**.20**г., начислената лихва към **.**.20**г.; начислената лихва към **.**.20**г.; изчислените лихви за периода **.**.20**г.– **.**.20**г., както и за периода **.**.20**г.-**.**.20**г. Посочено е, че на **.**.20**г. за ищеца е подадена информация към Фонда за гарантиране на влоговете в банките за подлежащата на изплащане сума в максималния размер от 196 000лв. в съответствие с разпоредбата на чл. 4 ал.1 и ал.2 от ЗГВБ. В тази сума от 196 000лв. били включени и начислените лихви към **.**.20**г. -  датата на Решението на БНБ по чл. 23 ал.1 от ЗГВБ за отнемане на лиценза на „КТБ“. В писмото по делото е посочено, че остатъчното вземане на Л.И.В. след изплащане на гаранцията по реда на ЗГВБ /отм./ е в размер на *** ***,**лв. и е включено под №*** в списъка по чл.66 ал.7 от ЗБН на приетите от синдика на „КТБ“АД в несъстоятелност вземания, по които не са направени възражения. Посочено е, че Л. В. е включен в Частничната сметка за разпределение на налични суми между кредиторите на КТБ с приети вземания под №**** със сума в размер на ** ***,**лв., която му била изплатена на **.**.20**г. От представените извлечения и изявленията на ищеца се установява, че на **.**.20**г. по четирите сметки на ищеца суми са отразени информацията за сумите, прехвърлени към Фонда за гарантиране на влоговете в банките за подлежащи на изплащане сума в рамките на гарантирания общ максимален размер от 196 000лв., която сума е изплатена на Л. В. на **.**.****г. от ФГВБ.

С Решение № 664/22.04.2015г. на Софийски градски съд /СГС/ по т.д. № 7549/2014г., е обявена неплатежоспособността на „КТБ“АД с начална дата **.**.20**г. Този съдебен акт е оспорен и с Решение № 1443/03.07.2015г. по т.д. №2216/2015г. на Софийския апелативен съд е отменено Решение № 664/22.04.2015г. на СГС в частта, относно началната дата на неплатежоспособността на „КТБ“АД, като за начална дата на неплатежоспособността й е определена датата **.**.20**г., към който момент състоянието на неадекватност на капитала й е било факт /съдебните решения са публикувани на сайта на ВСС/.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която е прието по делото без оспорване от страните. Съдът кредитира изцяло заключението на експертизата, тъй като е основано на данните в приетите по делото писмени доказателства и на специалните познания на вещото лице. В заключението в табличен вид е представен размера на лихвата в проценти, начислявана по всеки от влоговете на В. в КТБ през периода от **.**.****г. до **.**.20**г. вкл. и през периода от **.**.20**г.до **.**.20**г. вкл. Вещото лице изчислява размера на лихвата, начислявана по частта от влоговете на ищеца, която е прехвърлена към ФГВБ и съобразно Решение №82/**.**.****г. на УС на БНБ /отговор на въпроси №2 и №3 както следва:

-през периода **.**.****г. **.**.20**г. общия размер на начислените лихви е * ***,** лв.;

-през периода  **.**.20**г.– **.**.20**г. общия размер на начислените лихви е * ***,** лв.

Размерът на законната лихва върху сумата от 196 000лв. експерта изчислява за различните периоди /отговор на въпроси №1 и №4/ както следва:

- за периода **.**.20**г.-**.**.****г. вкл., лихвата е * ***,**лв.;

- за периода **.**.****г. – **.**.20**г. вкл., лихвата е * ***,** лв.;

- за периода от **.**.20**г.- **.**.20**г. вкл., лихвата е * ***,**лв.;

- за периода **.**.20**г.– **.**.20**г.вкл., лихвата е * ***,**лв.

Въз основа на гореизложените фактически установявания, при съобразяване на приложимите правни разпоредби от законодателството в страната и даденото тълкуване на правото на ЕС, дадено в Решението на СЕС по дело С-571/16, Съдът достигна до следните изводи:

По допустимостта на исковата претенция:

Съгласно чл.203, ал.1 и ал.2 от АПК в редакцията в сила от 01.01.2019г., след допълнението обнародвано в ДВк, бр.77 от 2018г., исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от „очевидно нарушаващи правото на Европейския съюз“ актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, да се разглеждат по реда на Глава единадесета от АПК „Производства за обезщетения“. За  неуредените въпроси за имуществената отговорност изрично е разписано, че се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ или на ЗИНЗС, както и стандартите на извъндоговорната отговорност на държавата за нарушаване на правото на Европейския съюз.

Предявеният от Л.И.В. *** с ЕГН ********** срещу БНБ-гр.София с искова молба вх.№9358/12.06.2019г. е депозиран при действието на правна уредба, поради което е допустим. Искът срещу БНБ-гр.София се явява предявен срещу надлежен ответник, с оглед специалните разпоредби за производството по обезщетяване на вреди по реда на ЗОДОВ и чл.205 от АПК. въпреки, че БНБ не е административен орган по смисъла на §1, т.1 от ДР на АПК, тя е държавен орган, а принципът за отговорност на държавите членки е валиден във всеки случай, когато държава членка наруши правото на ЕС, независимо от това кой е държавният орган, чието действие или бездействие е в основата на неизпълнението на задължението. Съгласно т.2 от ТП № 2/2014 от 19.05.2015г. на ОС на Гражданската колегия на ВКС и Първа и Втора колегии на ВАС, разграничителният критерий за приложимия правен ред (ЗОДОВ или чл.45-49 от ЗЗД) при претенции за вреди от дейност на органи, които не са част от изпълнителната власт, е основния характер на дейността на органа, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите. Когато вредите са причинени при или повод изпълнение на административна дейност, компетентни са административните съдилища.

В страната БНБ е субекта, който е натоварен с изключителната компетентност да регулира и за осъществява надзор върху дейността на другите банки в България, с оглед поддържане стабилността на банковата система и защитата интересите на вложителите – чл.2, ал.6 от ЗБНБ. БНБ е единственият орган с компетентност и правомощия да упражнява надзор върху банките по смисъла на чл.4, §1, т.40 от Регламент (ЕС)№ 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 25.06.2013г., а възложеното ѝ в чл.13 и чл.36 от Закона за кредитните институции правомощие да издава и отнема лицензи на банки е естествено продължение на надзорната дейност върху тях, което оборва доводите на представителите й по делото, че е ненадлежен ответник. При осъществяването на тази дейност БНБ осъществява властнически правомощия, т.к. разполага с решаващи, регулиращи и санкциониращи функции спрямо банките, а отношенията по повод надзора с частноправните субекти, клиенти на тези банки, не са равнопоставени, в която насока е произнасянето в Определение №18/07.04.2017г. по дело № 15/2017г. на смесения петчленен състав на ВКС и ВАС.

Съдът взе предвид разрешението дадено в т.5 от диспозитива на Решението по дело С-571/16  на СЕС, че разпоредбата на чл.4, §3 ДЕС, както и принципите на равностойност и ефективност, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която правото на частноправните субекти на обезщетение зависи от спазването на допълнително условие, вредата да е причинена умишлено от съответния държавен орган. Наличието на виновно поведение е елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане, при липсата на който не може да се ангажира отговорността и да се претендира обезщетение, но в контекста на отговорността от нарушение на правото на ЕС, понятието „виновно поведение“ надхвърля понятието „достатъчно съществено нарушение“, изведено от решението на Съда по обединени дела Brasserie du Pecheur Factortame.  Действително умишленото неизпълнение на задълженията на държавата, произтичащи от правото на ЕС, или неизпълнението им поради непредпазливост, да е елемент, който следва да се вземе под внимание при преценката за достатъчно съществения характер на нарушението, но отсъствието на вина не води автоматично до отсъствие на „достатъчно съществено“ нарушение, респективно не води до извод за липса на едно от задължителните условия за ангажиране на отговорността на държавата. Нарушението може да бъде достатъчно съществено и при наличието на други, обективни елементи като липсата на свобода на преценка, висока степен на яснота и прецизност на нарушената правна норма, неизвинимият характер на евентуалната грешка при прилагане на правото. Наличието на вина придава достатъчно съществен характер на нарушението, но от друга страна липсата на вина не прави нарушението несъществено, изискването за виновно поведение по чл.45 от ЗЗД за да бъде ангажирана деликтната отговорност, надхвърля обхвата на понятието „достатъчно съществено нарушение“, следователно редът за обезщетяване по ЗЗД е неприложим.

В чл.204 ал.1 от АПК във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е поставено като изискване за допустимост на иска да е отменен по съответния ред акта, от който се претендират вреди, но от друга страна от т.143 и т.146 от Решението на СЕС по дело С-571/16 следва, че макар само́ по себе си това изискване да не противоречи на принципа на ефективност, такова задължение може да затрудни прекомерно получаването на обезщетение за вредите, причинени от нарушение на правото на Съюза, ако на практика няма възможност за такава отмяна. Както е посочено в т.142 от решението и в т.77 от Решението на СЕС по делото Fub, С-429/09, би било в разрез с принципа на ефективност да се изисква от увредените лица всеки път да използват всички правни способи за защита, с които разполагат, при положение че това би било прекомерно трудно или не е разумно да се изисква от тях.

В случая именно такава хипотеза е налице, т.к. при действащото към 2014г. законодателство и константната съдебната практика на ВАС, ищецът не би имал ефективен способ за защита. И в становището на представителя на ответника се сочи, че всички жалби на вложители в КТБ срещу Решенията на БНБ за поставяне на „КТБ“АД под специален надзор, за продължаване срока на надзора и за отнемане на лиценза, с директно позоваване на Директива 94/14/ЕО и твърдение, че депозитите са станали неналични още с вземане на решението за поставяне на КТБ под специален надзор са оставени без разглеждане от Върховния административен съд, тъй като тези актове на БНБ не засягат права и интереси на вложителите, а създават задължения само за „КТБ“АД / определения по адм.д. №15546/2014г. на ВАС, по адм. д  № 3892/2015г. на ВАС и решение по адм.д. № 11445/15г. на ВАС/. Без разглеждане поради липса на правен интерес са оставени и жалбите на акционерите срещу акта на БНБ за отнемане на лиценза на КТБ - определение № 3725/02.04.2015г. по адм.д. №3438/2015г. на ВАС. С оглед на това е липсвала процесуална възможност за вложителите, какъвто е ищецът Л.В. чрез обжалване на цитираните актове и действия на БНБ и касаещи КТБ, да инициира осъществяване на съдебен контрол за проверка на съответствието на българската схема за гарантиране на депозитите с изискванията на Директива 94/19/ЕО.

При липсата на такава процесуална възможност, с оглед цитираните актове на СЕС и тъй като по действащото към момента законодателство актът, с който се отнема лиценза на банката е този по чл.1 §3, буква i) от Директивата, на вложителите не може да се противопостави изискването за предварителна отмяна на акта, каквото има в чл.204, ал.1 от АПК, защото ще е нарушение на принципа на ефективност. 

Водим от това исковата претенция на Л. В. срещу БНБ се явява депозирана срещу надлежен ответник. Искът е предявен на 12.06.2019г. -  преди да е изтекъл 5 годишния давностен срок от периода, в който се сочат настъпили за ищеца имуществените вреди, обезщетяване на които се иска.

Разгледан по същество, искът е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛЕН.

Съгласно първо и второ съображение от Директива 94/19/ЕО  с въвеждането на схеми за гарантиране на банковите депозити във всички държави членки и с хармонизирането на приложимите гаранции за минимална сума, Директивата има за цел хармоничното развитие на дейностите на кредитните институции в целия Съюз чрез премахването на всички ограничения върху правото на установяване и свободата на предоставяне на услуги, като същевременно се повишава стабилността на банковата система и защитата на вложителите. За тази цел член 3 от Директива 94/19/ЕО предвижда, че всяка държава членка осигурява в рамките на нейната територия да бъдат въведени една или повече схеми за гарантиране на депозити. Съгласно член 7, § 1 и 1а от същата директива държавите членки осигуряват гарантираният размер на съвкупните депозити на всеки вложител да бъде установен на 100 000 EUR, в случай че депозитите са неналични.

„Неналичен депозит“ по смисъла на чл.1, §3 от Директивата е депозит, който е дължим и платим, но не е бил платен от кредитна институция, съгласно правните и договорни условия, приложими към него, когато: i) съответните компетентни органи са установили, че по тяхно виждане съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозита и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи.

Директива 94/19/ЕО, изменена с Директива 2009/14/ЕО, на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за гарантиране на депозити по отношение на гарантирания размер и срока на изплащане, е транспонирана в българското законодателство чрез Закона за гарантиране на влоговете в банките и Закона за кредитните институции. Измененията въведени с Директива 2009/14/ЕО са транспонирани своевременно през 2009г. с измененията на посочените два закона – ДВ, бр.44/2009г., в сила от 12.06.2009г. С измененията на ЗГВБ от 2010г. – ДВ, бр.101/2010г., в сила от 31.12.2010г., е въведен новият гарантиран размер от 100 000 евро на депозитите, съгласно измененията на чл.7 от Директива 94/19/ЕО.

При първоначалното въвеждане на разпоредбата на чл.1, §3, буква i) от Директива 94/19/ЕО, в националното законодателство е възприет подход, според който изискването съответната кредитна институция да „изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозита и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи“ е равнозначно на установяване неплатежоспособността на институцията.

Съгласно чл.36, ал.2 от ЗКИ в редакцията до изменението с ДВ, бр.62/14.08.2015г., неплатежоспособност е налице при две хипотези: 

-когато банката не изпълнява повече от 7 работни дни свое изискуемо парично задължение, ако това е пряко свързано с финансовото състояние на банката и по преценка на БНБ не може да се очаква изплащане на изискуемите парични задължения в приемлив период от време;

-когато собственият капитал на банката е отрицателна величина.

Изискуемият от чл.1, § 3, подточка i), ал.2 от Директива 94/19/ЕО срок от 5 работни дни, в който компетентните органи следва да извършат преценката на финансовото състояние и способността на банката да изплаща гарантираните депозити е въведен в чл.36, ал.3 от ЗКИ - като изискване, в срок от 5 работни дни от установяването на неплатежоспособността на банка, БНБ да отнеме лиценза ѝ.

Срокът по чл.10, §1 от Директива 94/19/ЕО, в който схемите за гарантиране на депозити следва да бъдат в състояние да изплащат надлежно доказаните претенции на вложителите, по отношение на неналичните депозити – 20 работни дни от датата, на която компетентните органи извършват установяването по чл.1, §3, подточка i) от Директива 94/19/ЕО, е въведен в чл.23, ал.5 от ЗГВБ /в редакцията до изменението с ДВ, бр.62/14.08.2015г./ и тече от датата на решението на БНБ за отнемане на лиценза за банкова дейност на търговска банка.

При така възприетата уредба в ЗГВБ и ЗКИ – сроковете по чл.1, §3, буква i) и чл.10, §1 от Директива 94/19/ЕО да текат от момента, в който БНБ вземе решение за отнемане лиценза на кредитна институция поради неплатежоспособност, не е допустима схема за гарантиране на депозитите, които са станали неналични, тъй като Директивата изисква схемите за гарантиране на депозити да бъдат в състояние да изплащат доказаните претенции на вложителите, по отношение на неналични депозити, независимо дали са налице условията по националното законодателство за отнемане на лиценза на кредитна институция.

Както е посочил СЕС в т.49, т.50 и т.51 от решението по дело С-571/16, от текста на чл.1, точка 3, подточка i), първа алинея от Директива 94/19 изрично следва, че необходимо и достатъчно условие, за да се установи неналичността на депозит, който е дължим и платим, е по виждане на компетентния орган дадена кредитна институция да изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозита и да не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи. Освен това член 1, точка 3, подточка i), втора алинея уточнява, че посочените компетентни органи трябва да установят това „колкото е възможно по-скоро“ и „не по-късно от пет работни дни след като са се уверили за пръв път, че съответната кредитна институция не е изплатила депозити, които са дължими и изискуеми“. По аргумент от тези разпоредби се налага извода, че установяването на неналичността на депозитите не може да зависи от неплатежоспособността на кредитната институция или от отнемането на нейния лиценз. От обяснителния меморандум към предложението на Комисията за директива е видно, че определението за неналичен депозит съзнателно не е обвързано с рисковете на производствата по оздравяване и ликвидация, освен това от съображение 12 от Директива 2009/14 следва, че съществува възможност възстановяването на депозити чрез схемата за гарантиране да се извършва успоредно с мерки за преструктуриране. Относно срока, в който трябва да се установи, че депозитите са неналични, както е посочил СЕС в т.60 решението по дело С-571/16, този срок е императивен и останалите разпоредби на директивата не предвиждат възможност за неговото дерогиране. От друга страна съгласно т.66 от същото решение, удължаването на срока за изплащане на депозитите е възможно единствено при изключителни обстоятелства и не може да надвишава 10 работни дни.

Така в т.69 от решението по дело С-571/16 СЕС е приел, че член 1, § 3 и член 10, §1 от Директива 94/19 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат, от една страна национално законодателство, съгласно което установяването на неналичността на депозитите зависи от неплатежоспособността на кредитната институция и от отнемането на нейния банков лиценз, и от друга страна, отклоняване от предвидените от тези разпоредби срокове за установяване на неналичността и за изплащане на депозитите по съображение, че е необходимо кредитната институция да бъде поставена под специален надзор. СЕС в т.78 и в т.87 от същото  решение е посочил, че чл.1, т.3, подточка i) от Директива 94/19 трябва да се тълкува в смисъл, че неналичността на депозитите по смисъла на тази разпоредба трябва да се установи с изричен акт на компетентния национален орган, като предварителното предявяване от титуляра на банков депозит до съответната кредитна институция на искане за плащане, което не е изпълнено, не може да бъде условие за установяване на неналичността на този депозит по смисъла на тази разпоредба.

За да се задейства схемата за гарантиране на депозитите, Директива 94/19/ЕО предвижда процедура от три стъпки:

1/ компетентният орган се уверява, че депозит, който е дължим и платим, не е бил изплатен от кредитна институция;

2/ в рамките на 5 работни дни след това заключение, компетентният орган определя дали съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозити, които са дължими и платими и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи;

3/ в рамките на 20 работни дни, след като компетентният орган е взел своето решение, схемата за гарантиране на депозити да е в състояние да изплати надлежно доказаните вземания на вложителите.  

С оглед изложеното неоснователни са възраженията и доводите в становищата поддържани от процесуалният представител на ответника, че БНБ не е компетентен орган по смисъла на чл.1, т.3, подточка i) от Директива 94/19. Чл.36, ал.3 от ЗКИ и чл.23, ал.5 от ЗГВБ еднозначно визират именно БНБ като „компетентният орган“, който установява неналичността на депозитите. В несъответствие с изискванията на Директивата и цитираните съдебни актове на СЕС е уредбата в законодателството на страната, което обвързва момента, в който се задейства схемата за гарантиране на депозитите, които са станали неналични, с отнемането на лиценза на съответната кредитна институция. Уредбата е изхождала от разбирането, че изискването съответната кредитна институция да „изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозита и, че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи“ е равнозначно на установена неплатежоспособност на институцията, за разлика от възприетото от директивата, че 5 дневния срок за преценка на финансово състояние и способността на банката да изплаща гарантираните депозити, не е от датата на установяването на неплатежоспособността на банката, нито от датата на отнеме на лиценза ѝ. В този смисъл е и становището на министъра на финансите и управителя на БНБ от 11 август 2014г. относно писмо на Европейската комисия във връзка с предприетите действия от БНБ спрямо КТБ АД, достъпно на сайта на Министерство на финансите - www.minfin.bg/ document/14856.  В подкрепа на това тълкуване са Доклада на Комисията по бюджет и финанси по проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за гарантиране на влоговете в банките (№ 854-01-165/20.12.2008г. и № 902-01-28/22.04.2009г., 40-то НС) и Мотивите към проекта на Закона за изменение и допълнение на ЗГВБ (№ 902-01-28/22.04.2009г., 40-то НС), видно от които целта на законопроекта е да се въведат в българското законодателство изискванията на приетата на 11 март 2009г. Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 94/19/ЕО относно схемите за гарантиране на депозити по отношение на гарантирания размер и срока на изплащане. Така „…в съответствие с установените от директивата общи срокове в Европейския съюз се предлага срокът за вземане на решение, че банката не може да изплаща депозити в случаите по чл.36, ал.1, т.1 и 2 от Закона за кредитните институции, да бъде намален от 14 дни….на 5 работни дни“.

Налага се извода, че още на **.**.20**г., когато е взето Решение № 73/**.**.20**г.от  УС на БНБ за поставяне на „КТБ“АД под специален надзор, ответникът фактически е констатирал неналичност на депозитите по смисъла на член 1, §3, буква i) от Директива 94/19/ЕО, тъй като преустановяването на достъпа до депозитите е по причини, пряко свързани с финансовото положение на тази банка, в която ищецът е имал четири сметки във връзка със сключените договори за депозити.

Относно условието депозитът да е „дължим и платим, но да не е бил платен от кредитната институция” следва да се съобрази, че според доклада на квесторите за състоянието на БНБ (публикуван на сайта на БНБ) с писмо от **.**.20**г.от „КТБ“АД са уведомили БНБ, че банката е преустановила плащанията и всички банкови операции. При започване на действията по специален надзор, квесторите са спрели счетоводната система на банката, спрели са платформата обмен на SFIFT, както и операциите чрез електронно банкиране и на услугата „интернет банкиране”, и са анулирали всички издадени преводни нареждания със започната и недовършена обработка, като сумите на преводите и заплатените такси, са върнати по сметките на клиентите. На **.**.20**г.„КТБ“АД не е изпълнила вече подадени заявки за плащане и предвид спряната счетоводна система, всички вложители са били лишени от възможността изобщо да правят заявки за изплащане на депозитите си и не са имали достъп до тях в продължение на месеци. Плащанията са спрени заради финансовото положение на банката, на което сочат правните основания чл.115, ал. 1 и чл. 115, ал.2, т.2 и т.3 от ЗКИ в решението на БНБ за поставяне на „КТБ“АД под специален надзор.  Тези норми визират хипотези, при които „ликвидните активи на банката по преценка на БНБ няма да бъдат достатъчни, за да може банката да изпълнява задълженията си в деня на тяхната изискуемост, или банката не е изпълнила в срок едно или повече изискуеми задължения към своите кредитори“. За това свидетелства и обстоятелството, че КТБ е поставена под специален надзор с пълно преустановяване на плащанията, въпреки наличието на мерки с по-ниска степен на намеса като частично преустановяване на плащанията и ограничаване на дейностите, по аргумент от чл.116, ал.2, т.2 и т.3 от ЗКИ.

Видно от решението на УС на БНБ от **.**.20**г., към 11:58 часа на **.**.20**г.по сметката на „КТБ“АД в платежната система за брутен сетълмент в реално време RINGS разполагаемата наличност е в размер на ******лв., при наредени чакащи плащания за над 38 млн. лв.

Налага се извода, че по делото е доказано, че към **.**.20**г.е било налице първото условие - кредитната институция, да изглежда неспособна за момента да изплати депозитите, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, тъй като от този момент КТБ не е била в състояние да приема заявки и да изплаща дължимите и платими депозити, сред които са депозитите по договорите с ищеца Л. В..

Второто условие – да не съществува близка перспектива кредитната институция да е в състояние да изплати депозитите, също е било налице. За да не се стигне до обявяване неналичност на депозитите, трябва да са налице данни, че достъпът до депозитите ще да бъде възстановен в много кратък срок. В случая няма такива данни, а точно обратното – от изложеното в писмата на КТБ от **.**.20**г.и исканията, отправени до БНБ се установява, че в близко време банката няма да е в състояние да осигури наличност и достъп до депозитите. Такова е искането отправено от банката да бъде поставена под специален надзор от БНБ заради проблеми с ликвидността, което предизвиква затруднения в изпълнението на паричните задължения към вложителите. УС на БНБ е посочил в решението си, че с получено в 10:51 часа писмо изпълнителните директори на КТБ сочат, че наличните средства на банката по сметки и в брой няма да бъдат достатъчни за изпълнение на задълженията на банката в най-близко време. Това, че УС на БНБ като приел решение за поставяне на КТБ под специален надзор е постановил спиране на всички плащания и всички банкови сделки на институцията, свидетелства за възприетото от нея, че са налице проблеми с ликвидността на КТБ и във връзка с тях са предприети мерките от надзорната институция за налагане на забрана на банката да изплаща депозити.  Определеният тримесечен срок на надзора от БНБ сочи, че не била налице „близка перспектива“ за изплащане на депозитите от КТБ. Тъй като Схемата за гарантиране на депозити, която се изисква от Директива 94/19/ЕО гарантира номиналната стойност на обхванатите депозити и замества до определена стойност, прилагането й се препятства само при наличие на близка перспектива кредитната институция да е в състояние да ги изплати, каквато в случая не е имало.

Предвид изложеното при постановяване на Решението на **.**.20**г.от УС на БНБ, след като е направена обективната констатация, че КТБ изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозити на вложителите си и не съществува близка перспектива да бъде в състояние да го направи, БНБ е извършила констатация, че депозитите са неналични по смисъла на чл.1, §.3, подточка i) от Директива 94/19 и в срок от 5 работни дни от тази дата, е следвало да постанови изричен акт по чл.1, §3, подточка i), ал.2 от Директивата, което нейно задължение произтича от директно приложимото право на ЕС. Съгласно Решение по дело С-571/16 на СЕС т.117  разпоредбата на чл.1, т.3, подточка i) от Директива 94/19 има директен ефект и представлява правна норма, целяща да се предоставят на частноправните субекти права, които да позволят на вложителите да предявят искове за обезщетяване за вредите от късното изплащане на депозитите..

Неоснователно е позоваването на представителя на ответника на чл.79, ал.8 от ЗКИ, според която отговорността на надзорния орган може да бъде ангажирана само, ако вредите са причинени умишлено. В тази връзка вече бе посочено приетото в Решението по дело С-571/16, т.125 и т.126 на СЕС, че в съответствие с принципа на ефективност националните процесуални норми не трябва да правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правния ред на Съюза, а условието по чл.79, ал.8 от ЗКИ излиза извън обхвата на условието за достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза.

След като чл.1, т.3, подточка i) от Директива 94/19 има директен ефект, неоснователни са доводите на ответната страна, че БНБ не е била законово овластена, нито задължена да постановява акт за обявяване на неналичност на депозитите и, че издаването на такъв би било акт извън парвомощията и компетентността й.

Както е приел СЕС в Решение от 9 март 1978г., т.14-16, директният ефект означава, че нормите на общностното право трябва да имат пълно и еднакво действие във всички държави членки от момента на влизането им в сила и за целия срок на тяхното действие. Следователно тези разпоредби са пряк източник на права и задължения за всички, до които се отнасят, независимо дали това са държави членки, или частноправни субекти, които са страни по правоотношения, регулирани от правото на Общността. Тази последица също така засяга всеки съд, чиято задача като орган на държава членка е да защитава в рамките на своята компетентност правата, предоставени на частноправните субекти от общностното право. При това тълкуване и изричното произнасяне от СЕС, че чл.1, т.3, подточка i) от Директива 94/19 има директен ефект, именно тази разпоредба, като пряк източник на права и задължения, овластява и задължава БНБ да установи неналичността на депозитите с изричен акт, различен от акта, с който се отнема лиценза на дадена кредитна институция поради неплатежоспособност. Като не е взела това решение в 5 дневен срок, БНБ е нарушила правото на Съюза, с което първото условие за ангажиране на отговорността на Държавата е изпълнено.

Това нарушение е достатъчно съществено, за да ангажира отговорността на Държавата. В тази връзка следва да се съобрази, че в т.105 от Решението на СЕС по С-571/16, е посочено, че от практиката на Съда следва, че такова нарушение предполага явно и значително неспазване от държавата членка на границите, които са наложени на нейното право на преценка. Факторите, които трябва да се вземат под внимание в това отношение, са по-конкретно степента на яснота и прецизност на нарушената правна норма, обхватът на свободата на преценка, която нарушената норма предоставя на националните органи, извинимият или неизвиним характер на евентуална грешка при прилагане на правото, умишленият или неумишлен характер на допуснатото нарушение или причиненото увреждане, или още обстоятелството, че с поведението си институция на Европейския съюз може да е допринесла за неприемането, приемането или запазването в разрез с правото на Съюза на определени национални мерки или практики.  В случая свободата на преценка на БНБ без съмнение е ограничена от срока по чл.1, т.3, подточка i) от Директива 94/19. Тъй като разпоредбата ясно посочва при какви условия и в какъв срок се установява неналичността на депозитите, ако тези условия са изпълнени, компетентният орган е длъжен в императивния петдневен срок да установи, че депозитите са неналични – т.108 от решението по С-571/16.

От установените по делото факти безспорно се установява, че след като БНБ е била уведомена от КТБ за финансовите ѝ затруднения и проблемите с ликвидността, БНБ е взела решение и е поставила КТБ под специален надзор за опасност от неплатежоспособност и е постановила спиране на всички операции и плащания. Така, въпреки че е преценила, че КТБ е застрашена от неплатежоспособност и че със собственото си решение за поставяне на банката под надзор е възпрепятствала изплащането на депозитите за по-дълъг период, БНБ не е направила установяване на неналичността на депозитите в императивния 5-дневен срок по чл.1, т.3, подт. i) от Директива 94/19, което е предпоставка за започване на действията по компенсиране на засегнатите вложители съгласно чл.7, §1 и чл.10, §1 от Директивата и това е съществено нарушение на чл.1, т.3, подт. i) от Директива 94/19 – вж. в този смисъл т.95 от заключението на ген.адвокат Kokott и т.115 от решението по С-571/16.

Неоснователни са съображенията на ответника, че претенцията за обезвреда за нанесената на ищеца имуществена вреда не следва да се изчислява като дължимата по закон лихва върху изплатената на Л. В. със закъснение гарантирана сума от ФГВБ, тъй като това било акцесорно задължение за лихви, а БНБ нямала правомощия да изплаща сумите по гарантираните депозити на вложителите. Макар размерът на претендираното от ищеца обезщетение за имуществени вреди да е съобразен с размера на законната лихва за периода на закъснение на изплащане на сумата от 196 000лв., то не е лихва. В този смисъл и в контекста на деликтната отговорност на Държавата за претендираните вреди, по препращане от §1 от ЗР на ЗОДОВ, е приложима и общата давност по чл.110 от ЗЗД, а не кратката давност за лихви по чл.111, буква в) от ЗЗД.

Доказани се явяват твърденията в исковата молба на Л. В. са му причинени имуществени вреди от нарушението на правото на ЕС от БНБ, които са в причинно-следствена връзка с противоправното поведение на тази централна банка в страната. Неоснователно се поддържа от представителя на ответната страна, че законната лихва не може да бъде измерител на твърдените от ищеца вреди. Предвид сключените договори за депозити и откритите във връзка с тях сметки в „КТБ“АД, в които В. е внасял парични средства и по които ежегодно са били начислявани лихви, той е титуляра на четирите сметки със съответните салда към **.**.20**г.видни на извлеченията представени по делото от „КТБ“АД-в несъстоятелност. Доказано е, че Л. В. е притежавал движими вещи – паричните средства, правото си на собственост върху които се установява, че не е можел да упражни в продължение на няколко месеца, поради бездействието на БНБ да защити това негово притежание, като издаде акт по чл.1, т.3, подт. i) от Директива 94/19, с който да даде старт на компенсационния механизъм по чл.10 от Директивата. С неизпълнение на задължението си по чл.1, т.3, подт. i) от Директива 94/19 БНБ е нарушила чл.1 от Протокол 1 към ЕКПЧ, според който всяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своята собственост. Никой не може да бъде лишен от своята собственост, освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право. Мнокогратно Съдът по правата на човека е приемал, че намесата при мирното ползване на собствеността трябва да постига „справедлив баланс“ между изискванията на обществения интерес и изискванията за закрила на основните индивидуални права. Трябва да е налице разумна връзка на пропорционалност между използваните средства и целта, преследвана с която и да е било мярка, лишаваща дадено лице от собственост – „Пресос Компание Навиера“ АД срещу Белгия, 20.11.1995г., §38; Ян и други срещу Германия, 30.06.2005г., §93.

С оглед характера на нарушението няма как да се приеме, че поради защита на обществения интерес ищецът е бил лишен от своето парично притежание за срок, по-дълъг от предвидения в Директива 94/19. Именно своевременното изпълнение на задължението по чл.1, т.3, подт. i) от Директива 94/19 би защитило в максимална степен освен правата на вложителите и обществения интерес, доколкото целта на Директивата е не само защита на вложителите, а и стабилност на банковата система, която може да се постигне, само ако държавите членки спазват предоставените на вложителите гаранции, въз основа на които да считат депозитите си за защитени. От съображения 8 и 9 от Директивата следва, че за вложителите е от съществено значение да имат постоянен достъп до техните спестявания, поради което неосигуряването на такъв до депозитите за срок по-дълъг от установения в нея е довело до нарушение на правото на собственост на ищеца. Предвид практиката на ЕСПЧ следва и че при нарушения на чл.1 по Протокол 1, размерът на обезщетението трябва да е разумно свързан със стойността на отнетата собственост, съответно на нарушеното право на мирно, необезпокоявано притежание – Решение по дело Г. и М.  срещу България, §38.

Начините на обезщетяване, предвидени във вътрешното право, са от значение при преценката дали спорната мярка спазва изисквания справедлив баланс и по-специално дали натоварва жалбоподателя с непропорционална тежест. Съдът по правата на човека вече се е произнасял, че лишаването от собственост без заплащане на обезщетение в размер, разумно обвързан със стойността ѝ, представлява непропорционална намеса, а отсъствието на каквото и да било обезщетение може да се счете оправдано по смисъл на чл.1 от Протокол 1 единствено при изключителни обстоятелства. Обезщетението, което държавата дължи, трябва във всички случаи да бъде равностойно на претърпяната вреда, така че да осигури ефективна защита на нарушеното право. При липса на разпоредби в правото на ЕС по отношение на размера на дължимото обезщетение, се прилагат принципите на процесуалната автономия, равностойността и ефективността. Съгласно закона, при паричните притежания обективният измерител на стойността на нарушеното право и следователно, справедлива компенсация, с която може да се възстанови справедливия баланс по чл.1 от Протокол № 1, е именно размерът на законната лихва по чл.86 от ЗЗД.

Неоснователно ответната страна твърди, че вреда липсва. Законната лихва е механизъм за обезщетяване на претърпени вреди, без кредиторът да е длъжен да ги доказва. Предвид качеството на парите да са универсален и санкциониран от държавата измерител на потребителната стойност на благата, въпросът за тяхното оползотворяване не стои. Ползването им има своята пазарна цена и кредиторът я губи, когато длъжникът не изпълнява навреме задължението си. Именно тази стойност се презумира от разпоредбата на чл.86, ал.2 от ЗЗД. Следва да се посочи, че в диспозитива от решението на СЕС по дело С-571/16 изрично е прието, че чл.1, т.3, подточка i) от Директива 94/19, изменена с Директива 2009/14, трябва да се тълкува в смисъл, че предварителното предявяване от титуляря на банков депозит до съответната кредитна институция на искане за плащане, което не е изпълнено, не може да бъде условие за установяване на неналичността на този депозит по смисъла на тази разпоредба. Достатъчно условие за изпадане на БНБ в забава по отношение на вложителите е изтичането на императивния 5 дневен срок по чл.1, т.3, подточка i) от Директива 94/19, а в случая то безспорно е настъпило.

В случая е без значение обстоятелството, че не БНБ, а ФГВБ е компетентен да изплаща гарантираните депозити, т.к. именно решението по чл.1, §3, подт.i, ал.2 от Директивата, което БНБ е била длъжна да вземе, падежира вземането на ищеца. Фондът не разполага със самостоятелност при определяне на началната дата на изплащане на гарантираните депозити. Действията, които ФГВБ следва да предприеме и конкретно задължението му да започне изплащане на гарантираните депозити, са пряко обусловени от решението на БНБ, с което депозитите се обявяват за неналични. Едва след постановяване на решението на БНБ за обявяване на депозитите за неналични, за Фонда възниква парично задължение към всеки от вложителите до размера на гарантираните депозити. Така, постановявайки изискуемото от Директива 94/19/ЕО решение на по-късна дата, БНБ е станала причина за забавеното изпълнение на паричното задължение от ФГВБ,  именно БНБ е причина за забава на изпълнението на паричното задължение към ищеца и това обосновава пряката причинно-следствената връзка между извършеното нарушение и претърпените вреди. След като забавеното изпълнение на паричното задължение към ищеца е следствие от извършеното от БНБ нарушение на чл.1, §3, подт. i) от Директива 94/19/ЕО, това е и основанието за приложението на чл.86 от ЗЗД.

Обстоятелството, че ЗГВБ обвързва началото на срока от 20 работни дни за изплащане на гарантираните депозити с решението за отнемане на лиценза на кредитната институция е ирелевантно, т.к. както е приел СЕС в т.1 от диспозитива на решението по дело С-571/16, разпоредбите на чл.1, т.3 и чл.10,§1 от Директива 94/19/ЕО не допускат национално законодателство, което се отклонява от сроковете за установяване неналичността и за изплащане на депозитите.

Съдът не споделя доводите на ответника, че не е налице причинно следствена връзка, защото дори БНБ да постановила акт по чл.1, §3, буква i) от Директива 94/19/ЕО в 5-дневния срок, не е имало как да започне изплащане на гарантираните депозити. Съгласно принципа  формулиран в чл.81, ал.2 от ЗЗД, обстоятелството, че длъжникът не разполага с парични средства за изпълнение на задължението, не го освобождава от отговорност. В контекста на прилаганите от държавите членки схеми за гарантиране на депозитите и за да се осигури тяхната ефективност, Директива 94/19/ЕО, изменена с Директива 2009/18/ЕО не обвързва по никакъв начин задвижването на компенсационния механизъм с условието схемата да разполага с достатъчно парични средства. Напротив, както следва от чл.10, §1 от Директива 94/19/ЕО схемите за гарантиране на депозитите следва да са в състояние да изплащат надлежно доказаните претенции на вложителите, по отношение на неналичните депозити. От съображение 10 на Директива 2009/14/ЕО е видно, че за да се запази доверието на вложителите, и да се отговори на техните нужди, задействането на схемата и изплащането на гарантираните депозити следва да започне в максимално кратък срок, който може да бъде удължаван при извънредни обстоятелства. Предвид императивния характер на сроковете за обявяване на депозитите за неналични и за стартиране на тяхното изплащане, в контекста на съображение 9 от Директива 94/19/ЕО – изискващо схемите за гарантиране на депозити да се намесят веднага след като депозитите са станали неналични, липсата на достатъчно средства във Фонда за покриване на гарантираните депозити не може да се противопостави на правата на вложителите и поради това не изключва нито съществения характер на нарушението, извършено от БНБ, нито причинно следствената връзка с претърпените в следствие на това нарушение вреди и то за периода до датата, на която от ответника е отнет лиценза на КТБ – на **.**.20**г. и на която информацията за сметките на ищеца Л. В. в „КТБ“АД е постъпила във ФГВБ с оглед изплащане на гарантирания размер, видно от извлеченията от сметките му в „КТБ“.

За нарушението на правото на ЕС от страна на БНБ се дължи обезщетение само за периода на забава – от момента, в който реално ищецът е трябвало да има достъп до гарантирания депозит, който момент следва да се определи съобразно цитираните вече срокове с оглед актове на Европейския съюз, до момента, в който нарушението е преустановено от страна на ответника. Това настоящият състав счита, че е периода от **.**.20**г.до **.**.20**г., който попада в периода 25.07.2014г.-06.12.2014г. на изменената искова претенция в последното открито съдебно заседание. Само за периода от **.**.20**г.до **.**.20**г. е налице и причинно следствена връзка между извършеното от ответника по делото - БНБ нарушение на правото на Европейския съюз и претърпените от ищеца неимуществени вреди. Началната дата - **.**.20**г.на периода е определена предвид това, че срокът от 5 работни дни по чл.1, т.3, подт. i) от Директива 94/19, в който БНБ е била длъжна да издаде изричен акт за установяване неналичността на депозитите считано от **.**.20**г.когато е взето решено от УС на БНБ да бъде поставена „КТБ“АД под специален надзор) изтича на 27.06.2014г. След този момент действително БНБ е в нарушение на правото на ЕС, но независимо от това неправилно ищецът счита, че още на **.**.****г. при спазване на правото на съюза е щял да има достъп до депозита си. Постановяването на акт, с който се установява неналичността на депозитите не е достатъчно за да започне изплащането на гарантирания депозит, защото с него само се стартира схемата за изплащане на гарантираните депозити. Считано от датата на постановяване на този акт, започва да тече срокът за изплащане. По аргумент от чл.23, ал.5 ЗГВБ, в случай че БНБ беше взела решението по чл.1, §3, подт. i) в петдневния срок – т.е. най-късно на 27.06.2014г., при съобразяване на срока от 20 работни дни за изплащане на депозитите в цитираното право и решения на Европейския съюз, считано от 30.06.2014г., най-рано на **.**.20**г.ищецът е можел да получи достъп до гарантирания депозит, който се явява заместващ до сумата от 196 000лв. неговите неналичните парични средства в депозитите му  „КТБ“. Поради това **.**.20**г.се явява датата, от която реално Л. В. е започнал да търпи вреди вследствие нарушението на Европейското право от страна на БНБ, а крайния момент на вредоносния период е **.**.20**г. – когато от БНБ е отнет лиценза на „КТБ“АД и съобразно действащото към него момент законодателство е обявена неналичността на депозитите, респ. е стартирана процедурата по компенсиране по чл.10 от Директива 94/19, след тази дата БНБ вече не е в забава. Поради това в периода след **.**.20**г. – до датата на изплащане на гарантираната сума от 196 000лв. от ФГВБ на 04.12.2014г., а и до 06.12.2014г. - посочена като край на периода в молбата за изменение на исковата претенция, не е налице основание за ангажиране на отговорността на БНБ.

Във връзка с оспорване от ответника на размера на претендираното обезщетение, съдът взе предвид гореизложеното, доказателствата по делото и заключението на експертизата и достигна до следните изводи: Претърпяната от ищеца Л. В. имуществена вреда се явява разликата между законната лихва за периода **.**.20**г.– **.**.20**г. и изплатената му за същия период договорна лихва по депозитите му. Видно от отговора на КТБ, към ФГВБ е подадена информация за подлежаща на плащане сума в максималния размер от 196 000 лв., като в посочената сума се включват начислени лихви към датата на решението на БНБ за отнемане на лиценза - **.**.20**г., а остатъчното вземане в размер на 481 731,71 лв. е включено под № 3975 в списъка по чл.66 ал.7 т.1 от ЗБН. В същото писмо е посочено, че на **.**.20**г. на ищеца, в качеството му на кредитор на „КТБ“АД- в несъстоятелност е изплатена сумата от ** ***,**лв. Поради това реално претърпяната вреда от ищеца Л. В. за периода от **.**.20**г.до **.**.20**г. от нарушението на правото на съюза се явява разликата между законната лихва върху сумата от *** 000лв. и начислената по депозитите му и изплатена за същия период договорна лихва, коригирана по размер с решение на БНБ. Така при съобразяване на изчисленото в приетото заключение, че размерът на законната лихва за периода **.**.20**г.до **.**.20**г. е 5 733,82лв., а начислената и изплатена договорна лихва за същия период, съобразно корекцията от БНБ е в размер на ****,**лв., се налага извода, че реално претърпяната от Л. В. имуществена вреда по смисъла на чл.4 от ЗОДОВ е в размер на * ***,**лв. /* ***,** – * ***,**/. Над този размер до ****,**лв. исковата претенция се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на спора своевременно направеното искане от представителя на ищеца за присъждане на разноски следва да бъде уважено, при съобразяване на специалните разпоредби в ЗОДОВ, към който препраща

Чл.203, яал.2 от АПК. Съгласно чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, при частично уважаване на иска, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски и внесената държавна такса, като и възнаграждението за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. С оглед тази уредба ответната страна БНБ следва да заплати на ищеца Л.И. разноски в размер на 210лв., включващи 10лв. - държавна такса за образуване на делото и 200лв. - депозит за вещо лице. Съразмерно частично уважената искова претенция за 4249,07лв. при претендирано обезщетение в размер на ****,**лв. и доказателствата за заплатени от ищеца 800лв. за адвокатско възнаграждение, ответната страна БНБ следва да бъде осъдена да му заплати сумата от 592,84лв. за адвокатско възнаграждение. В чл.10 ал.2 и ал.3 от ЗОДОВ не е предвидено ищецът да дължи на ответника заплащане на адвокатско възнаграждение при частично отхвърляне на иска/исковете му, поради което не е налице основание на ответника - БНБ да бъде присъждана сума за адвокатско възнаграждение във връзка с осъщественото процесуално представителство по делото. Поради това своевременно направеното от представителя на ответника искане за присъждане на разноски, вкл. и за адвокатско възнаграждение е неоснователно и с оглед частичното уважаване на иска, такива не следва да бъдат присъждани на БНБ.

Водим от горното и на основание чл.203, ал.1 от АПК, Съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА Българска народна банка да заплати на Л.И.В. *** с ЕГН ********** сумата от 4 249,07лв. (четири хиляди двеста четиридесет и девет лева и седем стотинки) като обезщетение за имуществени вреди в размер претърпени в периода от **.**.20**г.до **.**.20**г., вследствие на извършено от БНБ нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващо се в невземане на решение за обявяване неналичност на депозитите в „Корпоративна търговска банка“АД, в императивния срок от пет работни дни, съгласно приложимата с директен ефект разпоредба на чл.1, §3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994г. относно схемите за гарантиране на депозити.

 

ОТХВЪРЛЯ иска на Л.И.В. *** с ЕГН ********** срещу Българска народна банка в останалата част – за заплащане на обезщетение за периода от **.**.20**г. до 06.12.2014г. и за размера над 4 249,07лв. до ****,**лв. ОСЪЖДА Българска народна банка да заплати на Л.И.В. *** с ЕГН ********** сумата от 802,84лв. /осемстотин и два лева и осемдесет и четири стотинки/ представляваща разноски включващи 10лв. - държавна такса, 200лв.–депозит за вещо лице и 592,84лв. - адвокатско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му с касационна жалба по реда на глава ХІІ от АПК.

СЪДИЯ: