Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   № 127

                                     

гр. Пловдив, 17 юли 2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на първи юли две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА АРНАУДОВА

                                             ЧЛЕНОВЕ:МАРИЯ ПЕТРОВА

                           РУМЯНА ПАНАЙОТОВА

 

 

с участието на секретаря Стефка Тошева  като разгледа докладваното от съдията Панайотова в.гр.д. № 103/2019 г. по описа на ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх.№ 34708/28.11.2018 г. от Т. „ С. *** ,представлявана от адв.С.М. против решение № 1341 /07.11.2018 г.,постановено по гр.д.1210/2018 г. по описа на ОС – Пловдив ,с което  жалбоподателят е осъден да заплати на И.Д.Д. сумата от 75 207 ,70 лв. ,дължима по сключено между страните споразумение  от 10.04.2008 г. ведно с приложение № 1 към него и анекс от 08.03.2011г.,ведно с мораторно обезщетение в размер на 1 463,83лв. за периода 24.04.2015 г. -   23.04.2018 г. ,законна лихва и разноски.По съображенията ,подборно изложени във въззивната жалба и постъпилата писмена защита жалбоподателят  заявява искане решението да бъде отменено изцяло и постановено друго в обратния смисъл ведно  присъждане на  разноски за двете инстанции.

Ответникът по въззивната жалба И.Д.Д. ,представляван от адв.Д.М. оспорва същата и по съображения,изложени в отговора и представената писмена защита заявява искане обжалваното решение да бъде потвърдено ведно с присъждане на разноски.

 Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Съдът намира, че жалбата е подадена в срок, изпълнени са и останалите законови изисквания по отношение на нея и същата като ДОПУСТИМА следва да бъдат разгледани по същество.

Предмет на делото е искова претенция от И.Д.Д. против Т. „ С. *** за заплащане на сумата от 75 207 ,70 лв. ,дължима по сключено между страните споразумение  от 10.04.2008 г. ведно с приложение № 1 към него и анекс от 08.03.2011г. ,с което споразумение страните признават ,че ищецът в качеството му на изпълнител е извършил възложените му от ответника СМР на притежавания от последния  недвижим имот „М. Х. “ ,подробно описани в приложение 1 към споразумението ,ведно с мораторно обезщетение за период три години преди завеждане на иска.

Съдът с обжалваното решение  ,като е приел правоизключващите възражения на ответника за неоснователни ,е стигнал до извода за основателност на предявените искове и ги е уважил изцяло.

Недоволен от това решение е останал ответника ,който счита  същото за неправилно като поддържа правоизключващите си възражения ,а именно : процесното споразумение е нищожно поради липса на съгласие доколкото не е  налице решение на управителния съвет на кооперацията за признание на задължението по същото ; действията на управителя на кооперацията по поемане  на това задължение са отменени от общото събрание веднага след узнаване за неговото съществуване ,както и споразумението като договор за спогодба е нищожно поради липса на основание доколкото не съществува нито законово ,нито договорно основание за поемане на задълженията по него от страна на кооперацията ,тъй като СМР-та ,описани в приложение 1 към него изобщо  не са извършвани Във връзка с последното възражение е направено и оплакване за допуснато от съда процесуално нарушение ,изразяващо се  в непълен доклад и неразпределение на доказателствената тежест по отношение на така  въведеното възражение за нищожност на споразумението поради липса на основание  и недопускане на относими към  оборване на презумпцията по чл.26 ал.2 изречение второ от ЗЗД доказателства,което оплакване е основателно и във връзка с него пред настоящата инстанция се  допуснаха и събраха  доказателства- свидетелски показания и  заключение на съдебно счетоводна експертиза.

От представените по делото доказателства се установява ,че на 10.04.2008 г. е подписано споразумение между страните ,с което същите се съгласяват,че във връзка с направени подобрения и СМР от страна на ищеца  по възлагане от ответната кооперация на притежавания от последната недвижим имот „М. Х. “ ,находящ се  в гр.П., бул. ...С. „ № ...,подробно описани в приложение 1 към споразумението, ответникът ще заплати на ищеца сумата от 75 207,70 лв. еднократно в срок до 10.03.2011 г. Установява се също така ,че на 08.03.2011 г. е подписан анекс № 1 към споразумението  , с който страните се съгласяват ,че срокът за заплащане на посочената сума за извършени подобрения и СМР ,дължима на изпълнителя И.Д. от възложителя Т. „С.“ се удължава до 10.03.2014 г.  Авторството на посочените документи не е оспорено ,поради което следва да се приеме ,че като частни писмени документи   ,носещи подписите на лицата ,които са ги съставили ,съставляват доказателства ,че изявленията ,съдържащи се в тях са направени от тези лица.

Неоснователно е възражението ,направено от ответника за нищожност на споразумението поради липса на предварително съгласие на управителния съвет на кооперацията за признание на задължението за заплащане на  посочената в споразумението и анекса към него парична сума.Действително разпоредбата на чл.21 ал.2 т.2 от ЗК предвижда ,че за сключване от страна на кооперацията  на съдебна или извънсъдебна спогодба, с която се признават задължения или се опрощава дълг е необходимо предварително съгласие на управителния съвет, а съобразно  чл. 26, ал. 3 от ЗК председателят на кооперацията сключва сделки по чл. 21, ал. 2 от ЗК  въз основа на предварително решение на управителния съвет .В случая такова предварително съгласие безспорно липса.Тази липса обаче не опорочава сключеното споразумение,с което е признато задължение на кооперацията към ищеца доколкото  изявената от председателя на кооперацията воля и извършените от него действия  в това му качество  се считат за воля и действия на юридическото лице и правно валидно обвързват последното като липсата на предварително съгласие за сключване на споразумението има значение във вътрешните отношения между председателя и кооперацията ,но не и по отношение на третите лица ,с които е договаряно.В този смисъл сключеното споразумение е напълно действително ,което становище не се променя от последващата отмяна с решение на общото събрание  на кооперацията на  действията на председателя  по сключването му доколкото това  решение поражда правно действие  занапред.

Неоснователно е и третото направено възражение за нищожност на споразумението поради липса на основание.Обсъжданото споразумение по правната си същност  представлява договор за спогодба.Съобразно разпоредбата на чл. 365 от ЗЗД с договора за спогодба страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор, като си правят взаимни отстъпки.Основанието на този договор следователно е разрешаването на един съществуващ или бъдещ спор .В светлината на казаното би липсвало основание на договора при липса на спор ,който да бъде разрешен или избегнат  или в конкретния случая би липсвало основание в случай ,че СМР – та ,посочени в приложение 1 ,неразделна част на споразумението не са извършени . Съобразно разпоредбата на чл.26 ал.2 от ЗЗД основанието се предполага  докато не бъде оборено   ,в който смисъл доказателствената тежест е върху  оспорващата страна ,в  случая ответника. От показанията на разпитаните свидетели ,ангажирани от ответника , а именно ЗНГ ,член кооператор в ответната кооперация ,и  Л. С. С.,член на контролния съвет на ответната кооперация ,се установява ,че Д. ,който е бил наемател чрез управляваните от него търговски дружества на процесния склад и на друг имот ,собствен на ответника,е извършил подобрения в първия ,които са били козметични ,минимални  , тъй като самият склад не се е нуждаел от ремонт.Посочват приблизителна стойност на подобренията в размер на 4 – 5 000 лв. ,които по техни твърдения  са приспаднати от наемната цена.

От страна на  ищеца И.Д. също са ангажирани свидетели – С. К. С. ,който е работил за ищеца в неговото дружество „А. Д.“ , и Г. А. А. ,която е била фактически съдружник на ищеца в производството на мебели ,от чиито показания се установява ,че Д. ,за да приспособи  процесния склад за нуждите на мебелопроизводството, е извършил цялостен ремонт – цялостна хидроизолация ,преградни стени с гипс картон ,окачени тавани ,електроокабеляване ,цялостна подмяна на дограма  и врати.

По делото е представено уведомление  от дата 26.06.2015 г.,подписано от председателя на ответната кооперация и ищеца ,с което последният е  уведомен,че за направените от нето подобрения  на „М. Х. “ кооперацията отказва да му плати суми ,тъй като недвижимият имот вече не нейна собственост.Този писмен документ ,неоспорен от ответника по отношение на неговото авторство ,като частен такъв съставлява  доказателство ,че изявленията са на лицата ,които са го съставили  и отчитайки казаното съдът приема ,че същият съдържа извънсъдебно признание от страна на кооперацията ,изявено чрез нейния председател,за наличие на задължения за кооперацията за заплащане на сума за подобрения, извършени от Д. в процесния  по делото склад ,което опровергава пък  изнесеното от свидетелите на ответника ,за липса на такива задължения като погасени чрез прихващане.Соченото ,съотнесено към установеното от показанията на свидетелите ,ангажирани от ищеца ,за извършване на цялостен ремонт на склада от страна на последния и  като се съобрази материалната доказателствена сила на самото споразумение като частен писмен документ ,носещ подписите на лицата,които са го съставили,то  налага се  извода ,че ищецът е извършил СМР – та ,посочени в приложение 1 към споразумението ,което споразумение е действително и правно валидно  обвързва страните по него,а презумпцията за липса на основание остава неопровергана.

Този извод не се променя от второто събрано доказателство пред въззивния съд ,а имено заключение на ССЕ ,от което се установява , че липсва осчетоводяване на задължение   на кооперацията към И.Д. по процесното споразумение доколкото само вписванията  в счетоводните книги могат да служат за доказателство в полза на лицата ,водили книгите ,а не тяхната липса.

С оглед на всичко изложено  налага се извода  ,че предявеният главен иск  е основателен и доказан в пълния му предявен размер.Между страните е сключен договор за спогодба ,с който същите уреждат отношенията си по повод извършени от ищеца подобрения и СМР в имот ,собствен  на ответника и последният е поел задължение за заплащане на същите в посочения там срок ,който срок е предоговорен с последващ анекс към споразумението. Доколкото е безспорно ,че ответникът не е  заплатил посочената в споразумението сума в размер на 75 207,70 лв. ,то неговата отговорност ще следва да бъде ангажирана и  така предявният иск следва да бъде изцяло уважен.

Поради основателността на главния иск следва да бъде уважен като основателен и доказан и акцесорния такъв за заплащане на обезщетение за забава на основание чл.86 от ЗЗД за период  от трети години преди предявяване на иска или 24.04.2015г. – 23.04.2018 г.в размер на 1 463,83лв.

До тези изводи е стигнал и първоинстанционният окръжен съд,които изводи са правилни и настоящата инстанция напълно споделя ,поради което обжалваното решение ,с което предявените от Д. искове са уважени е  правилно и обосновано и като такова следва да се потвърди като на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер 100 лв. възнаграждение за вещо лице. Посоченото адвокатско възнаграждение в представения списък по чл.80 от ГПК не следва да се присъжда поради липса на доказателства за неговото извършване.

Ето защо съдът

 

                                            Р       Е       Ш       И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло  решение № № 1341 /07.11.2018 г.,постановено по гр.д.1210/2018 г. по описа на ОС – Пловдив.

ОСЪЖДА ТПК„С.“ ЕИК ...... гр. П., ул. Й....да заплати на И.Д.Д. ЕГН ********** *** разноски за настоящата инстанция в размер на 100 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

                           

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ:   1.                                    2.