Решение по дело №59/2020 на Районен съд - Елин Пелин

Номер на акта: 260036
Дата: 5 април 2021 г. (в сила от 6 май 2021 г.)
Съдия: Петко Русев Георгиев
Дело: 20201820200059
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

 

 

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

гр. Елин Пелин, 05.04.2021 година.

 

В        И М Е Т О      Н А     Н А Р О Д А

 

 

Елинпелинският районен съд, четвърти състав, в открито заседание на двадесет и седми януари две хиляди и двадесет и първа година в състав:

 

   РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТКО ГЕОРГИЕВ

 

при секретаря ЦВЕТАНКА НИКОЛОВА, като разгледа докладваното от съдията ГЕОРГИЕВ АНД № 59 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалбата на А.Д.П., ЕГН **********, са адрес: ***, срещу наказателно постановление № 19-0262-000818/ 23.12.2019 г. на началника група към ОДМВР София, РУ Елин Пелин, с което му е наложено административно наказание глоба от 200 лева по чл. 179, ал. 2, предл. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП.

В жалбата се сочи незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление, като се иска изцяло отмяната му.

В съдебното заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява. В писмено становище твърди, че пътят бил заледен и неопесъчен, като излязъл от завоя и карал бавно. В неговата лента имало спрели автомобили, а срещу него имало спрял снегорин. Жалбоподателят натиснал леко спирачка, но автомобилът се плъзгал надолу, а натискането по силно спирачката също не помогнала, като се ударил в спрял в неговата лента автомобил. Сочи се, че в чл. 20, ал. 2 ЗДвП, като нито едно от тях не е описано текстово, както и не е посочено предвидимото препятствие.

Въззиваемата страна РУП Елин Пелин не изразява становище по жалбата.

РП Елин Пелин не изразява становище по жалбата.

Съдът след като служебно провери атакуваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

На 07.12.2019 г. свидетелите Г.Т.Т. и З.В.Д.,***, отишли по сигнал за ПТП на път I-6 до с. Долно Камарци. Свидетелят З.В.Д. написал протокол за ПТП, в който е посочено, че на 07.12.2019 г. в 06.45 ч. е установено ПТП на път I-6 170 км, като са описани щети на участник 1 с МПС рег. ……..с водач А.Д.П. (откъснат таван, деформирано купе) и на участник 2 с МПС рег. ….. с водач С. Г. Г. (предна лява врата, задна врата, предна и задна броня), а за причини и условия на ПТП е  посочено – поради несъобразена скорост с пътните условия и профила на пътя губи контрол на МПС-то като се вдясно по пътното платно и удря намиращия се вдясно до пътя участник 2, след което се завърта вдясно.

Според справка с рег. № 262000-3001/ 31.08.2020 г. не са снети сведения от участниците и от служителите, съставили АУАН.

Срещу жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 882/07.12.2019 г. с бланков номер серия АА 463582, от Г.Т.Т., младши автоконтрольор, за това, че на 07.12.2019 г. около 06,45 часа, на път I-6 170 км с посока на движение от П. към с. Д. К. управлява товарен автомобил ………….с регистрационен номер ….. собственост на „……“ ООД, като поради движение с несъобразена скорост с плана, профила и пътните условия, водачът губи контрол над автомобила, като се отклонява в дясно от пътното платно, като удря паркиран в дясно л.а. …..с рег. …….. след като се удря в крайпътен скат и се обръща на платното за движение, с което е нарушил чл. 20, ал. 2 ЗДП. Актът е бил подписан от актосъставителя Г.Т.Т., свидетеля З.В.Д., както и от жалбоподателя А.Д.П., като последният получил препис от него.

В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН А.Д.П. направил писмени възражения, в които сочи, че заобикалял спрели автомобили в двете пътни платна, за които не се изяснило защо са спрели, а фактическата обстановка не отговаряла на посочената в АУАН.

Въз основа на АУАН срещу жалбоподателя е съставено наказателно постановление № 19-0262-000818/ 23.12.2019 г. на началника група към ОДМВР София, РУ Елин Пелин, с което му е наложено административно наказание глоба от 200 лева по чл. 179, ал. 2, предл. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП за това, че на 07.12.2019 г. около 06,45 часа, на път I-6 170 км с посока на движение от Пирдоп към с. Д. К. управлява товарен автомобил………….с регистрационен номер……., собственост на фирма, като поради движение с несъобразена скорост с плана, профила и пътните условия, водачът губи контрол над автомобила, като се отклонява в дясно от пътното платно, като удря паркиран в дясно л.а. …… с рег… след като се удря в крайпътен скат и се обръща на платното за движение, като извършил: 1. Водачът не избира скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивността на движението и др. обстоятелства, за да спрат пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението. ПТП.

На основание чл. 189, ал. 12 ЗДП въз основа на заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи са делегирани правомощия на актосъставителя и наказващия орган.

Според справка за нарушител/водач А.Д.П. е издържал изпит на 10.06.1986 г. към ОДМВР Пловдис, към момента има СУМПС, валидно до 04.10.2024 г., като няма съставени актове и НП освен процесните.

Горепосочената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от посочените писмени доказателства, показанията на свидетелите Г.Т.Т. и З.В.Д., които съдът кредитира, възприемайки ги като последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59 и сл. от ЗАНН срещу наказателно постановление, което подлежи на обжалване. Наказателното постановление няма доказателства да е връчено на жалбоподателя, а е обжалвано на 13.02.2020 г.

По същество жалбата е основателна по следните съображения:

Съгласно чл. 20, ал. 2, ЗДвП водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Цитираната разпоредба  индициращи на два вида опасности. Едната, очертана в изр. 1 на е свързана с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и моторното средство, с осветеността на пътния участък, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, за която водачите са информирани предварително, било защото тя е съществувала още при потеглянето, било защото е очаквана, поради сигнализация с технически средства или като резултат от естествени процеси в развитието на действителното положение на нещата. Това предполага възможността при коментираната ситуация управляващите моторни превозни средства да преценят скоростта си и дали да продължат движението си. Другата опасност, винаги внезапна и непредвидима за водачите на автомобили е посочена в изр. 2, и позволява избора- да намалят скоростта или да спрат превозното средство в случаите, когато обстоятелствата го налагат. Визираното задължение е в зависимост от момента на възникване на опасността за движението и обективните дадености, позволяващи субективно възприемане, при които следва да бъде формирано правомерното поведение на водача на превозното средство.

Изискването за съобразяване на скоростта цели да обезпечи възможността на водача да спре пред всяко предвидимо препятствие, т. е. следва да е налице възможност за субекта на задължението да управлява МПС със скорост, която му позволява да спре пред всяко обективно предвидимо препятствие съобразно конкретната пътно-транспортна обстановка. При този вид нарушение е без значение с каква скорост се е движил водачът. Конкретната скорост, с която се движи автомобилът, е от значение при извършване на нарушение, свързано с превишаване на скоростта, и оттук необходимостта да се посочи скоростта на движение, за да се прецени дали същата превишава максимално допустимата за този участък.

АУАН и НП са били съставени при неизяснена и непълна фактическа обстановка. В наказателното постановление, както и в чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП, са посочени примерно факторите на пътната обстановка, които имат значение за избирането на съобразена скорост на движение. При избирането на величината на скоростта отрицателното влияние на тези фактори не може да се игнорира, като има пътни условия и ситуации, при които дори и движението с минимална скорост би могло да създаде опасност от настъпване на произшествие, какъвто е и разглежданият случай. Налагането на административното наказание не може да се основа на предположения, а само на установени категорични констатации, които от обективна и субективна страна да представляват състава на административно нарушение, а в настоящия случай такива липсват. Настъпването на щети не води автоматично до извода, че щом е налично ПТП, то същото се дължи на несъблюдаване изискването на закона. Разрешената скорост е тази, която законът допуска в определените участъци от пътищата и за която има поставени съответни знаци, с които водачите са длъжни да се съобразяват, а съобразена е тази, която с оглед изискванията за безопасно движение всеки водач конкретно е длъжен да избира, с оглед недопускане на пътнотранспортно произшествие при предвидими препятствия. Деецът не е могъл да избегне произшествието, но това обстоятелство не може да се използва като потвърждение на извод, че той не е изпълнил изискването по чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Няма обективни данни, от които да се направи извод, че е допуснато нарушение на правилата за движение и то в непосредствена причинна връзка с настъпилия резултат.

С оглед изложеното, съдът намира, че издаденото наказателното постановление е незаконосъобразно и неправилно и като такова следва да бъде отменено изцяло.

Съдът на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 19-0262-000818/ 23.12.2019 г. на началника група към ОДМВР София, РУ Елин Пелин.

Решението може да бъде обжалвано в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред Административен съд - София област по реда на глава ХІІ-та на АПК.

 

                        РАЙОНЕН  СЪДИЯ: