Решение по дело №2220/2022 на Административен съд - Пловдив

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер  2117      Година  2022, 21.11.          Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІ състав

 

   на 19.10.2022 година

 

 в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

     ЧЛЕНОВЕ:     ЯНКО АНГЕЛОВ

                         ЙОРДАН РУСЕВ

 

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и при участието на прокурора ИВАН ИЛЕВ­СКИ, като разгледа доклад­ва­ното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ к. адм. де­ло но­­­мер 2220 по описа за 2022 годи­на и като обсъди:

            

             Производство по чл.208 и сл. АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.

Постъпила е касационна жалба от „СВ ТРАНС 68“ЕООД със седалище и адрес на управление град Ловеч, ж.к.“Червен бряг“, бл.114, вх.В, ет.4, ап.10, чрез адв.Н. срещу Решение №1340/29.06.2022г. по АНД №1485/2022г. по описа на Районен съд – Пловдив, IV н. състав, с което е потвър­ден Електронен фиш/ЕФ/ за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/ №********** на Агенция „Пътна инфраструктура“/АПИ/, с който на основание чл.187а ал.2, т.3 във връзка с чл.179 ал.3б ЗДвП на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева за извършено нарушение на чл.102 ал.2 ЗДвП. Със същото решение ЕООД-то е осъдено и да заплати на АПИ сумата в размер на 80 лева разноски.

В жалбата се сочи, че решението е неправилно, като се развиват доводи за допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон и се настоява за отмяната му и отмяна на ЕФ. Претендират се сторените разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба – Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез процесуален представител юриск.Г., оспорва жалбата и моли решението на районния съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на така подадената касационна жалба.

Пловдивският административен съд – Двадесет и първи състав, след ка­то разгледа поотделно и в съвкупност, наведените с жалбата касационни осно­ва­ния, намира за установено следното.

Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, следователно е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е ОС­НОВАТЕЛНА.

Настоящият състав установи, че с оспорения, издаден от АПИ ЕФ за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 ЗДвП №********** на дружеството на основание чл.187а ал.2, т.3 във връзка с чл.179 ал.3б ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева за извършено нарушение на чл.102 ал.2 ЗДвП за това, че на 06.01.2021г. в 08,44 часа е установено наруше­ние №В83Е522А5ВА965В5Е053011F160A3F90 с ППС товарен автомобил Ивеко 75 Е 17, регистрационен номер ***, с технически допустима максимална маса 7 490, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 3, в състав с ремарке с общ брой оси 4, с обща технически допустима максимална маса на състава 16 500, в Община - „Марица“, за движение по път А-1 км 130+588, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС частично не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10 ал.1, т.2 от Закона за пътищата/ЗП/, тъй като за посоченото ППС има тол декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената. Нарушението е установено с устройство №20072, представляващо елемент от електронната система за съби­ране на пътни такси по чл.10 ал.1 ЗП, намиращо се на път А-1 км 130+588.

За да обоснове крайния си извод за законосъобразност на атакувания ЕФ, състав на Районния съд е приел, че от една страна по несъмнен начин и с безспорни доказателства се установява извършване от страна на дружеството на вмененото му нарушение на ЗДвП, а от друга, че наложеното му наказание съот­ветства на осъществената от него противоправна дейност, както и че не са налице допус­нати съществени нарушения на процесуалните правила от администра­тивно­наказващия орган.

Така постановеното решение е валидно, допустимо, но неправилно.

Както вече се посочи, дружеството-касатор е било санкционирано на осно­ва­ние чл.187а ал.2, т.3 във връзка с чл.179 ал.3б ЗДвП за извършено нарушение на чл.102 ал.2 ЗДвП.

Съгласно посочената като нарушена разпоредба на чл.102 ал.2 ЗДвП, собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл.10 ал.1 ЗП според категорията на пътното превозно средство.

А съгласно посочените в ЕФ санкционни разпоредби на чл.187а ал.2, т.3 във връзка с чл.179 ал.3б ЗДвП, собственик на пътно превозно средство от катего­рията по чл.10б ал.3 ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10 ал.1, т.2 ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл.10б ал.1 ЗП, се наказва с глоба в размер 2 500 лв., а ако собст­веникът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага имущест­вена санкция в размер 2 500 лв. Ако собственикът на пътното превозно средство е юридическо лице или едноличен търговец, за допускане движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл.10 ал.1 ЗП, на собственика се налага имуществена санкция по чл.179 ал.3б – в размер 2 500 лв.

Съответно, на основание чл.10 ал.1, т.2 ЗП, за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние: такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл.10б ал.3; заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от тех­ни­ческите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък.

И най-сетне, съгласно чл.10б ал.3 ЗП, Тол таксата се заплаща от собстве­ника или ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл.10а ал.9, като заплащането и дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки. Като, съгласно ал.4 на чл.10б ЗП, размерът на дължимата за плащане тол такса се определя въз основа на реално получени декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл.10 ал.7, или чрез закупуването на едно­кратна маршрутна карта, която дава право на ползвателя на пътя да измине пред­варително заявено от него разстояние по определен маршрут.

В Наредбата по чл.10 ал.7 се определят и начините за изчисляване и заплащане на дължимите тол такси.

Такава наредба в случая се явява Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, приета с ПМС №285 от 10.12.2018г., обн., ДВ, бр.104 от 14.12.2018г., в сила от 14.12.2018г., изм. и доп., бр.80 от 11.10.2019г., в сила от 11.10.2019г.

Разпоредбите на чл.10 ал.1, 2 и 3 от цитираната наредба предвиждат, че Електронната система за събиране на тол такси/ЕССТТ/ е съвкупност от цент­рални и периферни софтуерни продукти, интегрирани компютърни системи и тех­нически средства, чрез които се осъществява събиране, пренос, обмен и обра­ботване на данни относно геопозиционирането и изминатото разстояние от път­ните превозни средства в рамките на платената пътна мрежа, масата им, декла­рираните за пътното превозно средство тол данни, изчисляване на дължимите такси за изминато разстояние, установяване на размера им и тяхното събиране. Съответно АПИ чрез ЕССТТ събира и обработва декларирани тол данни за всяко пътно превозно средство от категорията по чл.10б ал.3 ЗП, което ползва плате­ната пътна мрежа, като тол данните се събират и обработват по реда на тази наредба и въз основа на получените декларирани тол данни АПИ чрез ЕССТТ определя изминатото разстояние от пътя и пътните участъци, за които се дължи тол такса, изчислява дължимата такса и я начислява на задължения субект по реда на тази наредба.

А на основание чл.15 ал.1 от същата Наредба, въз основа на събраните декларирани тол данни АПИ извършва изчисление на дължимите тол такси съг­лас­но тарифата по чл.10 ал.6 ЗП посредством Електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 ЗП, като генерира сметка, установяваща размера на дължимите пътни такси за съответното пътно превозно средство.

Видно от чл.27, ал.1 от Тарифа за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа, приета с ПМС №370 от 20.12.2019г., обн., ДВ, бр.101 от 27.12.2019г./приета на основание чл.10 ал.6 ЗП/ в приложимата редакция, за ползване на платената пътна инфраструктура от пътни превозни средства се заплаща такса за изминато разстояние – тол такса/досежно товарните автомобили/, както следва:

Пътни превозни средства		Платена пътна инфраструктура
		Цена на тол такса лв./км
		АМ	I клас	II клас
Товарен автомобил над 3,5 т – до 12 т	ЕВРО VI, EEV	0,03	0,04	0,00
	ЕВРО V	0,03	0,04	0,00
	ЕВРО III и IV	0,04	0,05	0,00
	ЕВРО 0, I, II	0,06	0,07	0,00
Товарен автомобил над 12 т с 2 – 3 оси	ЕВРО VI, EEV	0,06	0,05	0,00
	ЕВРО V	0,07	0,06	0,00
	ЕВРО III и IV	0,08	0,07	0,00
	ЕВРО 0, I, II	0,11	0,10	0,00
Товарен автомобил над 12 т с 4 и повече оси	ЕВРО VI, EEV	0,11	0,10	0,00
	ЕВРО V	0,12	0,11	0,00
	ЕВРО III и IV	0,16	0,15	0,00
	ЕВРО 0, I, II	0,20	0,19	0,00

В конкретния случай не се спори между страните, че собственият на касатора товарен автомобил с рег.№*** е с допустима максимална маса 7 490 кг. и с допустима максимална маса на състав от ППС 16 500 кг. Не е спорно също така и че допустимата максимална маса на ремаркето с рег.№ОВ1155ЕВ е 3 500 кг. В тази връзка и от дружеството-касатор е подадена декларация за опре­де­ляне на обща технически допустима максимална маса на ППС, подлежащи на таксуване съгласно чл.10б ЗП, в която е посочено, че независимо от факта, че ППС има техническа възможност за движение в състав от ППС с теглено ремарке равна на или по-голяма от 12 тона, същото няма да се движи по платената пътна мрежа в състав от ППС с теглено ремарке в случай, че технически допустимата максимална маса на състава на ППС е равна на или надвишава 12 тона. При това положение и определената и заплатена тол такса е за товарен автомобил над 3,5 т – до 12 т, екологична категория ЕВРО 3 за движение по АМ, т.е. по 0,04 лв./км, която настоящият съдебен състав намира за правилно определена.

Това е така, защото, видно от начина на определяне на конкретния размер на следващата се тол такса, указан в цитираната по-горе тарифа/в приложимата редакция/, е направено разграничение между три групи товарни автомобили:

1) над 3,5 тона до 12 тона, без значение от броя на осите;

2) над 12 тона с 2-3 оси;

3) над 12 тона с 4 и повече оси.

В първата категория товарни автомобили, законодателят не е регламен­тирал броя оси, поради което и следва да се приеме, че те могат да бъдат както 2, така и 3 и повече, определящо в случая се явява обстоятелството товарният авто­мобил да не е по-малко или равно на 3,5 тона и да не надвишава 12 тона, както между другото е и в настоящия казус, не само, че допустимата максимална маса на товарния автомобил/F.2 от СРМПС/ е 7 490 кг, но и сумирани допустимата максимална маса на товарния автомобил /F.2 от СРМПС – 7 490/ и допустимата максимална маса на ремаркето/F.2 от СРМПС – 3 500/ се явяват такива от 10 990 кг., т.е. масата на конкретния състав от ППС е под определените в тази първа категория 12 тона.

Не така стои въпросът обаче с другите две категории, в които са пред­видени две кумулативни предпоставки – в единия случай товарният автомобил следва да е над 12 тона и да е с 2-3 оси, а в другия – да е над 12 тона и с 4 и повече оси.

В процесния казус нито товарният автомобил е над 12 тона, нито конкрет­ният състав от ППС е над 12 тона, за да се приеме, че тол таксата следва да бъде определена по една от двете категории. До извод в обратната насока не води обстоятелството, че съставът на коментираното ППС, собственост на дружест­вото-касатор, е с 4 оси, доколкото, както вече се посочи, определящо в тази първа категория е единствено и само масата на товарния автомобил, като тук в тази предходна редакция на тарифата(за разликата от сега приложимата) дори не се говори за „Товарен автомобил с обща технически допустима максимална маса над 3,5 т – до 12 т включително“, а само за „Товарен автомобил над 3,5 т – до 12 т“.

За пълнота е необходимо да се посочи, че принципът на правовата държава и принципът на правната сигурност изискват правната уредба да бъде ясна и точна, така че правните субекти да могат да се запознаят по недвусмислен начин със своите права и задължения и да действат съобразно с тях. В този смисъл и в случай, че законодателят е имал предвид, че определящо в случая за размера на тол таксата ще е не само масата на товарния автомобил, респ. състава от ППС, но и броя на осите, то същото следваше да е изначално посочено като критерий.

След като не е въведено като критерий, то неправилно административно­наказ­ващият орган е приел, че в конкретния случай тол таксата следва да бъде определена и заплатена като за: „Товарен автомобил над 12 т с 4 и повече оси“, доколкото не е налице едната от двете кумулативни предпоставки, а именно товарният автомобил да е над 12 тона.

При така установеното, настоящият съдебен състав намира, че не е налице твърдяното нарушение по чл.102 ал.2 ЗДвП, за което „СВ ТРАНС 68“ЕООД е било санкционирано, което не е съобразено от ПРС при постановяване на обжалваното в настоящото производство решение, поради което процесният съдебен акт се явя­ва незаконосъобразен и като такъв ще следва да бъде отменен. Това има за последица и отмяна на оспорения ЕФ.

По разноските.

С оглед изхода от спора, следва да се отмени и решението в частта на присъдените разноски. На касатора се дължат направените такива, като преди да се произнесе по техния размер, съдът следва да обсъди направеното от ответника възражение за прекомерност.

По делото са налице представени доказателства за заплатени адвокатски възнаграждения в размер на 600 лв. пред ПРС и в размер на 550 лв. пред ПАС, като пред всяка една инстанция са представени и съответните списъци за раз­носки. В този смисъл и доколкото съгласно разпоредбата на чл.18 ал.2 от Наредба №1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет/в приложимата редакция/, ако админист­ративното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е нало­жено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.7 ал.2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, а в конк­ретния случай се касае за наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лв., то съответното минимално адвокатско възнаграждение, съгласно чл.7 ал.2, т.2 от цитираната по-горе Наредба, е в размер на 405 лв.

Ето защо, при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, настоя­щият съдебен състав намира, че на касатора следва да се присъди адво­катско възнаграждение в размер на 405 лв. за производството пред ПРС.

Що се касае до претендираното възнаграждение за настоящото съдебно производство, се установи, че осъществената от адв.Ненов правна защита се изразява единствено в изготвяне и депозиране на касационна жалба, поради което и на осно­вание чл.18 ал.1 във връзка с чл.7 ал.1 от Наредба №1 от 09 юли 2004г. във връзка с §1 ДР на същата наредба, минималното адвокатско възнаграждение се явява такова в размер на 300 лв., което следва да му се присъди. Или на касатора се следват разноски в общ размер на 705 лева.

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХI състав

 

Р      Е      Ш      И

           

ОТМЕНЯ Решение №1340/29.06.2022г. по АНД №1485/2022г. по описа на Районен съд – Пловдив, IV н. състав, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нару­шение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за движение по пътищата №********** на Агенция „Пътна инфра­структура“, с който на основание чл.187а ал.2, т.3 във връзка с чл.179 ал.3б ЗДвП на „СВ ТРАНС 68“ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева за извършено нарушение на чл.102 ал.2 ЗДвП.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ с адрес гр.София, кв.“Овча ку­пел“, бул.“Никола Петков“№86 да заплати на „СВ ТРАНС 68“ЕООД със седалище и адрес на управление град Ловеч, ж.к.“Червен бряг“, бл.114, вх.В, ет.4, ап.10 сумата от общо 705/седемстотин и пет/ лева разноски за двете съдебни инстанции.

 

 РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

                                                                                          ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

                                                                                                                                                                                                                                                                                2.