Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 14.01.2021г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ състав, в закрито заседание на четиринадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: Райна Стефанова
Членове: Анна Ненова
Александър Ангелов
като разгледа докладваното от
съдията докладчик Анна Ненова ч.гр.д. № 14215
по описа за 2020г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по
реда чл. 435, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 2191 от 11.11.2020г.
на М.П.М., длъжник по изпълнително дело
№ 20167890400016 на ЧСИ Н.К., рег. № 789 на КЧСИ.
В жалбата е изложено, че М.П.М.
е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 300 лева, считано от
30.01.2015г. до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване на
издръжката, и срещу него в изпълнителното производство са
предприети изпълнителни действия – наложен запор върху трудовото му
възнаграждение, запор на моторно превозно средство, негова собственост, и наложена
възбрана на негов собствен недвижим имот.
Така предприетите
изпълнителни действия са несъразмерни и ограничават прекомерно правната му
сфера. Задължението е едва 300 лева месечно, а жалбоподателят – длъжник плаща
редовно всичките си задължения, някои от които и предсрочно. Когато се пристъпва към изпълнение на парични
притезания и е поискан повече от един изпълнителен метод, следва да се допусне
този от поисканите методи, който се явява най-малко обременителен за длъжника и
е достатъчен за удовлетворяване на кредиторовия интерес. Създават се
предпоставки да бъдат накърнени репутацията и доброто име в обществото на
жалбоподателя, който е уважаван лекар кардиолог. Основното му месечно
задължение покрива изцяло задълженията за издръжка, то е с постоянен и сигурен
характер. Жалбоподателят няма задължения към трети лица.
Жалбоподателят иска от
съда да бъдат вдигнати наложените запори върху трудово възнаграждение и върху
МПС, както и да бъде заличена възбраната върху собствения му недвижим имот, а
евентуално – да се остави единствено запорът върху трудовото възнаграждение.
И.О.П.,
майка и законен представител на детето П.М.М., в полза на което е била
постановена издръжката, оспорва жалбата като недопустима (просрочена и насочена срещу действия, за които не е
предвидено, че подлежат на обжалване), а по същество – неоснователна.
Конкретно по същество от
името на взискателя се възразява, че предприетите изпълнителни действия са
изцяло съобразени с разпоредбата на чл. 442а, ал. 1 от ГПК. Длъжникът отказва
да изпълнява доброволно задълженията си и постоянно оспорва всяко едно
предприето от частния съдебен изпълнител действие. Получаваното от него
възнаграждение не гарантира покриване на собствените му разходи. Касае се за
периодично вземане, плащането на което трябва да се гарантира.
Частният съдебен
изпълнител в приложени мотиви също оспорва жалбата като просрочена, а по
същество – неоснователна. При размера на дълга не може да се приеме, че
наложените мерки са несъразмерни. Не са
били открити нередности по сигнал от жалбоподателя до Камарата на частните
съдебни изпълнители – след извършена обстойна проверка по хода на делото
констатацията на КЧСИ е, че не са извършени нарушения на нормите на ЗЧСИ,
Устава на КЧСИ и Етичния кодекс на ЧСИ.
По постъпилата жалба
Изпълнителното
производство по изпълнително дело №
20167890400016 на ЧСИ Н.К., рег. № 789 на КЧСИ, е било образувано въз основа на
молба от 21.01.2016г. на И.О.П., майка и законен представител на детето П.М.М.,
за удовлетворяване на вземанията по изпълнителен лист от 23.12.2015г., издаден
от Софийски районен съд, 83 състав, по гр. дело № 4800/2015г., за решението по
което е било допуснато предварително изпълнение. Съгласно изпълнителния лист
жалбоподателят М.П.М. е бил осъден да заплаща на малолетното си дете, чрез
неговата майка и законен представител, месечна издръжка от 300 лева, считано от
30.01.2015г., до настъпване на законна причина, изменяща размера й или
прекратяваща издръжката.
С молбата от 21.01.2016г.
на частния съдебен изпълнител е било възложено да извърши цялостно проучване на
имущественото състояние на длъжника, да набави документи и книжа и да определи
способа на изпълнение (чл. 18 от ЗЧСИ).
За събиране на дължимите
суми частният съдебен изпълнител е наложил запор на трудовото възнаграждение на
длъжника в Национална многопрофилна транспортна болница „Цар Борис ІІІ“
(запорно съобщение изх. № 1047/19.02.2016г. и следващи), запор върху
собственото му МПС, както и възбрана на негов собствен недвижим имот (постановление
от 19.02.2016г. и писмо изх. № 1288/07.03.2016г. до Агенция по вписванията за
вписване на възбраната). Това са били предприетите по делото изпълнителни
действия.
За наложените мерки
длъжникът е бил уведомен с покана за доброволно изпълнение изх. №
1046/19.02.2016г., получена на 26.02.2016г. чрез баща.
По същество от образуване
на изпълнителното дело задълженията по изпълнителния лист са били събирани
принудително единствено въз основа на наложения запор върху трудово
възнаграждение.
Отмяна на изпълнителните
действия е било поискано от длъжника с молба до частния съдебен изпълнител с
вх. № 69/09.01.2020г., която е била
оставена без уважение, за което длъжникът е бил уведомен чрез адвокат на
21.10.2020г., след което е била подадена и жалбата по делото.
При така
установените обстоятелства жалбата по делото следва да се приеме допустима –
като подадена срещу подлежащ на
обжалване акт по чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК, в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК.
При
искането в жалбата за отмяна на всички извършени по делото изпълнителни
действия и изложените от жалбоподателя съображения, че няма основание за
поддържане на висящност на изпълнително производство, тъй като плаща редовно всичките си задължения, някои
от които и предсрочно, накърнява се репутацията и доброто му име и има доходи, с които може да изпълнява
задълженията доброволно, следва де
приеме, че обжалването е срещу отказ на частния съдебен изпълнител да прекрати
принудителното изпълнение на изложените в жалбата основания.
Тъй като
този отказ се потвърждава и в мотивите,
депозирани от частния съдебен изпълнител по делото, няма основание да се
приеме, че подадената жалба е просрочена, независимо от връчването на отговора
по молба вх. № 69/09.01.2020г. на 21.10.2020г., т.е. повече от две седмици
преди подаване на жалбата.
По
същество жалбата е неоснователна.
Обстоятелствата, на които
се позовава жалбоподателят – длъжник по жалбата по делото, не са основания за
прекратяване на производството по чл. 433, ал. 1 от ГПК, само при които
изпълнителното производство може да бъде прекратено.
Същевременно в
производство по обжалване на действията на съдебен изпълнител от длъжник съдът
не може да разглежда съразмерността на предприетите от съдебния изпълнител
изпълнителни способи - няма предвидено в закона основание за отмяна по съдебен
ред на такива действия като несъразмерни. Способите за защита на длъжника по
съдебен ред са други. Обстоятелството е от компетентността на частния съдебен
изпълнител по възражение на длъжника по чл. 442а от ГПК, а незаконосъобразната
му преценка е основание за реализиране на имуществена отговорност за вреди по
съдебен ред (чл. 441, ал. 2 от ГПК); от
длъжника може да се иска замяна на обекта и начина на изпълнение по чл. 443 от ГПК, също съпроводено с отговорност на частния съдебен изпълнител за вреди по
чл. 441, ал. 2 от ГПК при незаконосъобразен отказ; както и длъжникът не носи имуществена
отговорност за разноските във връзка с предприетите несъразмерни изпълнителни
способи (които не са били необходими и които не са довели до удовлетворяване на
вземанията) – чл. 79, ал. 1, т. 3 от ГПК, съответно на разрешението по т. 5 от
Тълкувателно решение № 3/2015 от 10.07.2017г. по тълк.дело № 3/2015г. на ОСГТК
на ВКС и Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г.
на ОСГТК на ВКС. Разноските по изпълнението, разпределени от частния съдебен
изпълнител, подлежат на съдебен контрол по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК.
Поради изложеното подадената
по делото жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
По разноските
Взискателят е поискал
присъждане на направените по делото разноски. Установява разноски за адвокат от
200 лева по договор за правна защита и съдействие от 25.11.2020г.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78,
ал. 3, вр. чл. 81 от ГПК, тези разноски са дължими изцяло.
Воден от горното
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ без уважение жалба вх. №
2191 от 11.11.2020г. на М.П.М., с ЕГН **********,
адрес *** и посочен по делото съдебен адресат адв. П. Н. К., гр. София, бул.“********,
офис 4, длъжник по изпълнително дело № 20167890400016 на ЧСИ Н.К., рег. № 789
на КЧСИ.
ОСЪЖДА М.П.М., с ЕГН **********, адрес *** и посочен по делото съдебен адресат
адв. П.Н. К., гр. София, бул.“******, офис 4, да заплати на И.О.П., майка и законен представител на
детето П.М.М., с ЕГН ********** и
съдебен адреса***, сумата от 200 лева (двеста лева) разноски по делото, на
основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 81 от ГПК.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:1.
2.