Определение по дело №17271/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 15868
Дата: 3 декември 2019 г. (в сила от 17 януари 2020 г.)
Съдия: Стоян Димитров Колев
Дело: 20193110117271
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№ 15868/3.12.2019г.

гр.Варна

 

Варненският районен съд, XLIII - ти състав. На трети декември през две хиляди и деветнадесета година в закрито заседание в следния състав:

                                                                 

Председател: Стоян Колев

 

като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 17271 по описа на ВРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод предявен от „П.П." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, к.к. Златни пясъци, хотел Палма против Н." ООД, ***-н Приморски ул. Петър Слабаков № 15, отрицателен установителен иск за установяване, че към 01.05.2016 г. не съществува правоотношение по продажба на вземане (срещу Мостстрой Варна АД) между ищеца „П.п." ЕООД и ответника „Надежда 55" ООД, поради разваляне (съответно прекратяване) на сключения преди тази дата договор за цесия по взаимно съгласие.

Ищецът мотивира правен интерес налагайки твърдения, че между „П.П." ЕООД и „НАДЕЖДА 55" ООД е сключен договор за прехвърляне на същото вземане през януари 2015 г., но по инициатива на „НАДЕЖДА 55" ООД този договор е прекратен и престациите по него върнати на страните. Платената продажна цена за това вземане в размер на 2000 лева е преведена обратно по банков път на „НАДЕЖДА 55" ООД, а вземането е върнато в патримониума на „П.П." ЕООД. Причината, поради която управителят на „НАДЕЖДА 55" ООД искал договорът да бъде прекратен и направените престации да бъдат върнати е, че за „НАДЕЖДА 55" ООД биха възникнали големи данъчни задължения от придобиването на това вземане, което би направило тази сделка крайно неизгодна.

След като вземането било върнато в патримониума на „П.П." ЕООД през 2016 г. то било разделено и прехвърлено на физическите лица КОНСТАНТИН НИКОЛАЕВИЧ КАРИПИДИ и ЕВГЕНИЙ АЛЕКСАНДРОВИЧ СОКОЛЕНКО.

В производството по т.д. 1536/2017 г. на ВОС „НАДЕЖДА 55" ООД като трето неучастващо в делото лице било задължено да представи документи на основание чл.192 от ГПК, потвърждаващи горните твърдения относно прекратяването/развалянето на договора за цесия между „П.П." ЕООД и „НАДЕЖДА 55" ООД, сключен през 2015 г.. „НАДЕЖДА 55" ООД не представило исканите от съда документи, като нито признало, нито отрекло горните твърдения.

След постановяването на решението по т.д. 1536/2017 г. на ВОС г-н ЕВГЕНИЙ АЛЕКСАНДРОВИЧ СОКОЛЕНКО потърсил на управителя на ищеца сметка защо „П.П." ЕООД му е прехвърлило вземане, което не е имало. Предвид това за „П.П." ЕООД възниквал правен интерес да установи със сила на присъдено нещо, че договорът за прехвърляне на вземане между „П.П." ЕООД и „НАДЕЖДА 55" ООД, сключен през 2015 г. за сумата от 2000 лева е прекратен по взаимно съгласие на страните, като престациите на всяка от страните е върната обратно.

Съдът намира, че искът, с който е сезиран е процесуално недопустим, поради следното:

Съгласно чл. 124, ал.1 от ГПК предмет на отрицателния установителен иск може да бъде съществуването или не на право или правоотношение. Правото или правоотношението са конкретни и се индивидуализират в исковата молба. Когато е право - то се посочва какво е, кой се твърди да е негов носител и кой не. Когато е правоотношение - индивидуализира се със страните и предмета си. Отрицателен установителен иск, че определено правоотношение не съществува, защото договорът с който е възникнало е прекратен по взаимно съгласие би бил процесуално допустим само при условие, че ответникът претендира срещу ищеца права от същата. В исковата молба и в уточняващата я такава не са налице твърдения, че ответникът е заявил срещу ищеца права от разваления по взаимно съгласие договор. Напротив, в изложението на ищеца са налице твърдения, за евентуална, но не заявена претенция от третото лице ЕВГЕНИЙ АЛЕКСАНДРОВИЧ СОКОЛЕНКО относно изпълнение задълженията на ищеца по друго правоотношение. Това налага извода, че дружеството ищец се домогва да установи, че третото неучастващо по делото лице ЕВГЕНИЙ АЛЕКСАНДРОВИЧ СОКОЛЕНКО е титуляр на част от вземането, което му е прехвърлило с последваща цесия. Така ищецът би имал правен интерес от положителен установителен иск за съществуването на правоотношението между него и цесионера ЕВГЕНИЙ АЛЕКСАНДРОВИЧ СОКОЛЕНКО и то само ако последният оспорва изпълнение по него. Това е така, защото самият ищец твърди, че направената цесия е развалена по взаимно съгласие, че с последваща цесия титуляр на част от вземането е станал ЕВГЕНИЙ АЛЕКСАНДРОВИЧ СОКОЛЕНКО и че именно този последващ цесионер заявява евентуални възражения относно изпълнение задължението на ищеца да му прехвърли съответната част от вземането срещу длъжника „МОССТРОЙ ВАРНА" АД.

Предявеният отрицателен установителен иск е недопустим поради липса на правен интерес за ищеца, като производството по делото следва да бъде прекратено, а исковата молба върната на ищеца.

Мотивиран от така изложените съображения, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 17271/2019г. по описа на ВРС, 43-ти състав и връща исковата молба на ищеца „П.П." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, к.к. Златни пясъци, хотел Палма, на основание чл. 130 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от получаване на съобщението за постановяването му от ищеца.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: