РЕШЕНИЕ
№ 96
гр. Кърджали , 13.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ в публично заседание на
четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мариана К. Гунчева
при участието на секретаря Росица П. Петрова
като разгледа докладваното от Мариана К. Гунчева Гражданско дело №
20205140100872 по описа за 2020 година
Предявена е искова молба от М. М. С. от гр.Кърджали , в която сочи,
че на 22.07.2015г. пътувал в л.а. „Фолксваген Поло“ с ДК № К 29 50 ВВ,
управляван от М.В.Т. в посока от с.Винево , общ.Минерални бани,
обл.Хасково за гр.Кърджали. При достигане на кръстовището с главен път
гр.Кърджали – Асеновград /път II-58/ , водачът на автомобила , в който се
возил предприел маневра завой на ляво в посока гр.Кърджали. В момента , в
който навлезли на главния път били ударени от движещия се по главния път в
посока гр.Кърджали л.а. „Тойота Ланд Круизер“ с ДК № РВ 2424 МК,
управляван от К.Г.К.. Вследствие на настъпилото ПТП М.Т. починал на място
, а на ищеца били причинени телесни увреждания. В деня на ПТП бил
транспортиран със Спешна помощ до ЦСМП при МБАЛ „Д-р Ат. Дафовски“
АД гр.Кърджали , тъй като изпитвал силна болка в лявото рамо и гръдния
кош. След преглед му била поставена диагноза “Множествени счупвания на
ребра, закрито“. Били му назначени лабораторни и образни изследвания . От
извършената на 23.07.2015г. рентгенография на гръдна клетка се установило ,
че получил фрактури на 4,5 ребра в ляво и бил насочен за домашно лечение и
наблюдение от личен лекар. Поради нестихващите болки на 31.08.2015г.
1
отново му било извършено образно изследване на гръден кош, при което се
установило: „Плеврален излив в левия синус и в ляво базално с горна
граница на нивото на трето ребро по ЛМКЛ, фрактура на серия ребра /3,4,6,7/
в ляво по една фрактурна линия.Лицева графия на лява раменна става: стара
консолидирана фрактура в областта на кавитас гленоидалис,
акромиоклавикуларна сублуксация, краниално изместена глава на раменната
кост със стеснено субакромиално пространство – суспектно за руптура на
роторния маншон.“
На 02.09.2015г. му бил извършен магнитен резонанс на лява раменна
става, от който се установило следното: „Интраартикуларна гленоидна
фрактура на скапулата тип 4. Частична руптура на м.инфраспинатус. Малък
ставен излив. Свободен интраартикуларен остеохондрален франгмент в
задната част на ст. междина.“
На 04.09.2015г. се явил на преглед при доц.П.К. , ортопед –
травматолог, Клиника по травматология УМБАЛ „Царица Йоанна“ гр.София,
който му поставил диагноза: „Ст и ф-ра кавитас гленоидалис скапуле син“,
препоръчал му рехабилитация и му предписал лечение с Детралекс за 1 месец.
На 06.11.2015г. отново се явил на преглед, при който му било препоръчано
рехабилитация. На 04.12.2015г. за пореден път отишъл на преглед , при който
му се препоръчало рехабилитация за възстановяване обема на движение на
ставата.
Във връзка с настъпилото ПТП претърпял и имуществени вреди,
изразяващи се в изразходваните средства ,а именно: сумата от 260.00 лева за
извършване на магнитно резонансна томография, съгласно фактура №
**********/02.09.2015г., издадена от МБАЛ „Д-р Ат. Дафовски“ АД, която
сума също претендира.
По повод настъпилото на 22.07.2015г. ПТП бил съставен констативен
протокол за ПТП с пострадали лица №2015/45, протокол за оглед на ПТП и
фотоалбум. Било образувано наказателно производство срещу К.Г.К. , водач
на л.а. „Тойота Ланд Круизер“ с ДК № РВ 2424 МК. В ОС-Кърджали по
внесен обвинителен акт било образувано НОХД №61/2017г. срещу К.Г.К. за
това , че на 22.07.2015г. на главен път II-58, км.7+000, в землището на
с.Габрово, общ.Черноочене, обл.Кърджали, при управление на МПС л.а.
2
„Тойота Ланд Круизер“ с ДК № РВ 2424 МК нарушил правилата за движение
по пътищата , а именно чл. 15, ал.1, чл.16, ал.1, т.1, чл. 20, ал.2 от ЗДвП и по
непредпазливост причинил смъртта на М.Т., като деянието е извършено при
условията на независимо съпричиняване с М.Т. – престъпление по чл. 343,
ал.1, б.“в“ във вр. с чл. 342, ал.1 от НК. Присъдата на ОС-Кърджали била
обжалвана пред АС-Пловдив, който с присъда №2/22.04.2019г. , постановена
по НОХД № 662/2019г. отменил постановената от ОС-Кърджали присъда и
постановил нова , с която признал К.Г.К. за невинен и го оправдал по
повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 343, ал.1, б.“в“
във вр. с чл. 342, ал.1 от НК. Постановената от АС-Пловдив присъда била
потвърдена с Решение №142/06.11.2019г. по н.д. № 640/2019г. на ВКС, III
н.о.. Съдилищата сочили аргумент , че причина за вредоносния резултат
било единствено неправомерното поведение на пострадалия водач, който се
движил в нарушение на правилата за движение и отнел предимство на
подсъдимия в опасната му зона.
Съществувала пряка причинно-следствена връзка между настъпилото
ПТП и причинените на ищеца имуществени и неимуществени вреди. В
резултат на ПТП изживял силен емоционален стрес от настъпване на същото
и от смъртта на спътника му, от страха , който изпитал за живота си. От
получените наранявания преживял значителни болки и страдания от
счупените ребра и травмата на лопатката. Около два месеца след злополуката
всяко поемане на въздух било съпроводено с особено силна и интензивна
болка.През следващите месеци болката и неудобството се засилвали от
луксацията на рамото и от намаления обем на движение на лявата ръка и
провежданата рехабилитация. През оздравителния период изпитал
значителни неудобства , причинени от невъзможността да се обслужва сам.
Видно от констативен протокол за ПТП с пострадали лица и справка от
базата данни на Информационен център към Гаранционен фонд, за л.а.
„Фолксваген Поло“ с ДК № К 29 50 ВВ, имало валидно сключена
задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите при ответното дружество
ЕИГ Ре АД / бивше търговско наименование „ХДИ Застраховане“ АД/,
полица № 09114001918575, действаща към датата на застрахователното
събитие – 22.07.2015г..
3
Съгласно Кодекса за застраховането се явявал увредено лице и като
такова претендирал обезщетение за неимуществени и имуществени вреди,
които са в пряка и непосредствена причинна връзка с причинените му
телесни увреждания и претърпените болки и страдания, вследствие
настъпилото на 22.07.2015г. ПТП.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати следните суми: 10 000 лева за претърпените болки и страдания
вследствие на настъпилото ПТП с травматични увреждания; 260.00 лева –
направените разходи за извършване на магнитно резонансна томография,
съгласно фактура № **********/02.09.2015г., издадена от МБАЛ „Д-р Ат.
Дафовски“ АД.
В хода на съдебното производство , по направено от ищеца изменение
на иска, съдът допусна на основание чл. 214, ал.1, изр. 3, предл. 1-во от ГПК
увеличение на иска относно неимуществени вреди от 10 000 лева на 25 000.00
лева.
Ответникът Застрахователно дружество ЕИГ Ре ЕАД гр.София
оспорва иска като неоснователен и недоказан.
Съдът, за да се произнесе , съобрази следното:
По делото не се спори , че на 22.07.2015г. ищецът е претърпял
ПТП, като е пътувал в л.а. „Фолксваген Поло“ с ДК № К 29 50 ВВ,
управляван от М.В.Т. в посока от с.Винево , общ.Минерални бани,
обл.Хасково за гр.Кърджали. При достигане на кръстовището с главен път
гр.Кърджали – Асеновград /път II-58/ , водачът на автомобила „Фолксваген
Поло“ с ДК № К 29 50 ВВ предприел маневра завой на ляво в посока
гр.Кърджали. В момента , в който навлезли на главния път били ударени от
движещия се по главния път в посока гр.Кърджали л.а. „Тойота Ланд
Круизер“ с ДК № РВ 2424 МК, управляван от К.Г.К.. Вследствие на
настъпилото ПТП М.Т. починал на място , а на ищеца били причинени
телесни увреждания. В деня на ПТП бил транспортиран със Спешна помощ
до ЦСМП при МБАЛ „Д-р Ат. Дафовски“ АД гр.Кърджали , тъй като
изпитвал силна болка в лявото рамо и гръдния кош. За настъпилото ПТП с
присъда №2/22.04.2019г. , постановена по НОХД № 662/2019г. по описа на
4
АС - Пловдив, с която е отменена постановената от ОС-Кърджали присъда по
НОХД №61/2017г. и постановена нова такава, К.Г.К. е признат за невинен и
оправдан по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 343,
ал.1, б.“в“ във вр. с чл. 342, ал.1 от НК. Постановената от АС-Пловдив
присъда е потвърдена с Решение №142/06.11.2019г. по н.д. № 640/2019г. на
ВКС, III н.о., като и двете съдилища сочат аргумент , че причината за
вредоносния резултат било единствено неправомерното поведение на
пострадалия водач, който се движил в нарушение на правилата за движение и
е отнел предимството на подсъдимия в опасната му зона.
Не се оспорва по делото и факта , че л.а. „Фолксваген Поло“ с ДК № К
29 50 ВВ е имал валидно сключена задължителна застраховка „ГО“ на
автомобилистите при ответното дружество ЕИГ Ре АД / бивше търговско
наименование „ХДИ Застраховане“ АД/, полица № 09114001918575,
действаща към датата на застрахователното събитие – 22.07.2015г..
Така от цитираните присъди , както и от заключението на в.л. С. по
назначената по настоящото дело СТЕ се установи наличието на причинно-
следствена връзка между настъпилото ПТП и причинените на ищеца
увреждания , който е пътувал в л.а. „Фолксваген Поло“ с ДК № К 29 50 ВВ
като пътник заедно с водача на автомобила М.В.Т.. От заключението на
вещото лице д-р М. се установи , че вследствие на ПТП-то на ищеца е било
причинено счупване на трето , четвърто, шесто и седмо ребра; счупване в
областта на ставната повърхност на лявата лопатка, непълно изкълчване на
лявата акромиоклавикуларна става/ ставно съчленение между ключицата и
външния край на гребена на лопатката/, частично разкъсване на
м.инфраспинатус /мускул от раменния пояс, извършващ външна ротация на
мишницата/. Счупванията на ребрата са довели до трайно затрудняване на
движението на снагата за около два месеца при обичаен ход на оздравителния
процес. След този срок пострадалият е чувствал болки при движение и
дишане с по-нисък интезитет за около един-два месеца. Счупването на лявата
лопатка, непълното изкълчване на лявата акромиоклавикуларна става /ставно
съчленение между ключицата и външния край на гребена на лопатката/,
частично разкъсване на м.инфраспинатус /мускул от раменния пояс,
извършващ външна ротация на мишницата/ са довели до трайно затрудняване
на движението на лявата ръка за около три месеца при обичаен ход на
5
оздравителния процес, като след този срок още няколко месеца ищецът е
чувствал болки с постепенно намаляващ интезитет в областта на раменната
става и не е имал пълен обем на движение в нея. Счупването в областта на
ставната повърхност на лопатката не е било установено при първоначалното
рентгеново изследване, вероятно поради това, че то е било с разместване на
костните фрагменти, поради прикриването на ставната повърхност на
лопатката от главата на раменната кост и наслагване на рентгенов образ,
неизвършване на необходимия центраж при рентгеновото изследване, както и
поради несъвършенството на метода на изследване.
По тялото на М.С. не били установени характерни следи от използване
на предпазен колан, но вещото лице пояснява, че при страничен удар със
значителна сила, какъвто е бил настоящият, предпазният колан е нямало да
бъде ефективен, тъй като не можел да ограничи страничното движение на
тялото и ударът и/или притискането му в части от интериора на автомобила.
Излизането на ищеца от автомобила и неизчакване пристигане на место
на медицински екип за изваждането му не е повлияло на претърпените от
него травми, то е било предпоставка за изпитване на по-силни болки от
травмите към момента. Вещото лице сочи, че в ранния период след
възникване на травмите е било проведено лечение с обезболяващи средства,
като не са налице данни да е провеждано друго медикаментозно или
оперативно лечение. Препоръчано е било провеждането на рехабилитация,
каквато ищецът твърдял, че е провел, но нямало издадени документи за това.
Към настоящия момент М.С. бил в добро общо здравословно състояние ,
нямал оплаквания от болки в областта на гръдния кош и лявото рамо,
извършвал в пълен обем движенията в лявата раменна става.
От показанията на разпитаните по свидетели С. С.а и К.Д. се установи ,
че непосредствено след инцидента ищецът търпял много силни болки и
страдания и се налагало да приема болкоуспокояващи . Месец и половина бил
на легло. Движенията му били затруднени, изпитвал силни болки от
нараняванията, налагало се да го обгрижват. След това започнал нагревки ,
рехабилитация и постепенно започнал да се възстановява. Въпреки това, след
преживяното бил друг човек. Нямал желание за нищо, бил нервен , все едно
се отказал от живота. Преди работел в строителството, а сега бил охрана ,
6
понеже не можел да работи в строителството, поради травмата в рамото.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира иска по чл.
226, ал.1 от КЗ/отм./ за основателен , но завишен по размер. По делото се
установи , че на ищеца са били причинени множество травми : счупване на
трето , четвърто, шесто и седмо ребра; счупване в областта на ставната
повърхност на лявата лопатка, непълно изкълчване на лявата
акромиоклавикуларна става/ставно съчленение между ключицата и външния
край на гребена на лопатката/, частично разкъсване на м.инфраспинатус
/мускул от раменния пояс, извършващ външна ротация на мишницата/, за
чието лекуване са били приложени единствено обезболяващи средства и то в
дните след травмата. Няма данни за тежко медикаментозно лечение или
оперативно такова. Установи се , че оздравителния период на лицето е
траяло шест месеца, като към настоящия момент същото е напълно
възстановено и извършва в пълен обем движенията в лявата раменна става.
От показанията на свидетелите се установи, че първоначално болките са били
много силни и се налагало месец и половина ищеца да е на легло. След
оздравяването се променил много като станал затворен, нервен, наложило се
да смени работата с по-лека, поради травмата в рамото и лопатката.
Константна е съдебната практика, че съдът , разглеждащ иска по чл.
226, ал. 1 КЗ /отм./ , следва да определи размера на обезщетението за
неимуществени вреди съобразно общите критерии за справедливост,
предвидени в чл. 52 ЗЗД, и съобразно събраните пред този съд доказателства
в тяхната съвкупност. При определяне на дължимото обезщетение съда
следва да съобрази степента и продължителността на болките и страданията,
претърпени от ищеца, вида и характера на уврежданията му, периода на
възстановяването, неговата възраст, множеството травми, включително ,
както и обстоятелството , че понастоящем ищецът е възстановен. Прекият иск
срещу застрахователя по чл. 266, ал.1 от КЗ /отм./ е обществено оправдан
правен способ за по-лесно и по-бързо обезщетяване на увреденото лице при
непозволено увреждане от застрахования, а не средство за увеличаване на
имуществото му, до който резултат би се стигнало ако застрахователят
отговаря в по-голям размер за същите имуществени и неимуществени вреди
от деликвента. В мотивите на Тълкувателно решение № 1/2014 от
23.12.2015г. по тълк. дело № 1/2014г. на ОСТК на ВКС е посочено, че по
7
прекия иск на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ застрахователят обезщетява
причинените вреди в същия размер, в който на основание чл. 45 ЗЗД е
задължен да ги обезщети застрахованият делинквент, но само до размера на
уговорената в застрахователния договор застрахователна сума, което е в
съответствие с възприетото разрешение в чл. 3, ал. 1 от Директива 72/166/
ЕО, чл. 2, ал. 1 от Директива 84/5/ЕО и Директива 90/232/Е., според което
гражданската отговорност макар и застрахована, се регулира и зависи от
отношението между делинквента и увреденото лице. При установената по
делото фактическа обстановка и по справедливост, съдът намира, че ищецът
следва да бъде обезщетен за причинените му поради настъпилото ПТП
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените вследствие нанесените
му телесни увреждания: счупване на трето , четвърто, шесто и седмо ребра;
счупване в областта на ставната повърхност на лявата лопатка, непълно
изкълчване на лявата акромиоклавикуларна става/ставно съчленение между
ключицата и външния край на гребена на лопатката/, частично разкъсване на
м.инфраспинатус /мускул от раменния пояс, извършващ външна ротация на
мишницата/ болки и страдания , обезщетение в размер на 10 000 лева, до
който размер иска за неимуществени вреди следва да бъде уважен , а в
останалата част и за разликата до пълния предявен размер от 25 000 лева
следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Искът за обезщетение
на причинените имуществени вреди от 260.00 лева следва да се уважи като
основателен и доказан в пълния му предявен размер. Върху присъдените
главници се дължи законна лихва , считано от датата на увреждането -
22.07.2015г. до окончателното им изплащане.
Следва при условията на чл. 78 от ГПК във вр. с чл. 38 и чл. 36 от
Закона на адвокатура във вр. с чл. 7, ал.2, т.4 от Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждение ответникът да бъде осъден да заплати на адв. С.
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
1008.00 лева с включено ДДС.
Следва ответникът да заплати на ищеца сторените по делото разноски,
изчислени съобразно представени платежни нареждания и списък на
разноските по чл. 80 от ГПК, включващ: 1 050.00 лева – сума за заплатена
държавна такса за образуване на делото и такса за увеличение цената на иска
и 1 175.80 лева – суми за заплатени възнаграждения на вещи лица, всичко
8
общо 2 225.80 лева. Разноските , които следва да се репарират съобразно
уважената част на исковете възлизат в размер на 904.07 лева , които следва да
се възложат в тежест на ответника.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД“ЕИГ РЕ“АД с ЕИК ********* гр.София , бул.
„Христофор Колумб“ №43 да ЗАПЛАТИ на М. М. СТ. с ЕГН ********** от
с.***, общ.Кирково следните суми: 10 000.00 лева – обезщетение за
неимуществени вреди за претърпени болки и страдания от нанесените му
телесни увреждания, вследствие на ПТП, настъпило на 22.07.2015г. на
главен път гр.Кърджали – Асеновград /път II-58/ между л.а. „Фолксваген
Поло“ с ДК № К 29 50 ВВ, управляван от М.В.Т. и л.а. „Тойота Ланд
Круизер“ с ДК № РВ 2424 МК, управляван от К.Г.К., 260.00 лева –
обезщетение за имуществени вреди съгласно фактура №
**********/02.09.2015г. на МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ гр.Кърджали за
извършена магнитно резонансна томография, ведно със законната лихва
върху тези суми, считано от 22.07.2015г. до окончателното им изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди в останалата му част и за
разликата до пълния му предявен размер от 25 000.00 лева, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЗД“ЕИГ РЕ“АД с ЕИК ********* гр.София , бул.
„Христофор Колумб“ №43 да ЗАПЛАТИ на М. М. СТ. с ЕГН ********** от
с.***, общ.Кирково направените по делото разноски за внесени държавни
такси и възнаграждения на вещи лица съобразно уважената част на исковете,
в размер на сумата от 904.07 лева.
9
ОСЪЖДА ЗД“ЕИГ РЕ“АД с ЕИК ********* гр.София , бул.
„Христофор Колумб“ №43 да ЗАПЛАТИ на адв. Ф.С. С. с ЕГН *** сумата от
1008.00 лева за адвокатско възнаграждение с ДДС.
Решението подлежи на обжалване пред КОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
10