Р Е Ш Е Н И Е
№ 260062
Гр.Оряхово,19.05.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Оряховският районен
съд, в публично съдебно заседание на деветнадесети април две
хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:И.КЪНЕВА-САНКОВА
при секретаря Г.Цветкова,
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 33 по
описа за 2020 г.,за да се
произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по
предявен с правно основание по чл. 432 ал.1, вр.чл.
409 от Кодекса на застраховането от И.Е.И., с ЕГН********** *** чрез пълномощниците си адв. Н.Н.Д. и адв. Ж.В.Т. против ЗК „ЛЕВ
ИНС“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.“Симеоновско шосе“ № 67А, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 24 500.00 лв./ двадесет и четири хиляди и петстотин
лева и нула ст./, представляваща част от сумата от 50 000 лева обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,
вследствие смъртта на нейния брат Миладин Емилов Илиев, при ПТП, настъпило на
19.11.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.08.2019
г.-датата на писмото-отказ за изплащане на обезщетение от ЗК “ЛЕВ ИНС“ АД, до
окончателното изплащане на сумата.
Претендират се и направените по делото разноски.
В подкрепа на иска са
представени писмени доказателства-заварени копия от: известие за доставяне,
застрахователна претенция по чл.380 КТ от ищцата до ответника, Искова молба до
ОС Враца, препис-извлечение от Акт за смърт на Миладин Емилов Илиев,
Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки на Миладин Емилов Илиев №
3/16.07.2019 г. на Кметство с. Галово, Удостоверение за раждане, издадено въз
основа Акт за раждане № 67/24.02.1992 г. на Община Оряхово, Удостоверение за
настоящ адрес на Миладин Емилов Илиев № 1/16.07.2019 г. на Кметство с. Галово,
Удостоверение за постоянен адрес на Миладин Емилов Илиев № 3/16.07.2019 г. на
Кметство с. Галово,Удостоверение за настоящ адрес на И.Е.И. № 2/16.07.2019 г.
на Кметство с. Галово, Удостоверение за постоянен адрес на И.Е.И. №
4/16.07.2019 г. на Кметство с.Галово, Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № 309р-13910/19.11.2018 г., писмо от РУ Оряхово до адв. Н.Н.Д. изх. № 309000.1193/22.02.2019 г., протокол за оглед на
ПТП от 19.11.2018 г., скица към протокол за оглед, протоколи за разпит на
свидетели - 19 броя, Постановление за
назначаване на съдебно-медицинска експертиза от 20.11.2018 г. по ДП 463/2018 г.
по описа на РУ Оряхово, СМЕ № 117/2018 г. на д-р Сергей Деянов Костадинов,2 бр.
схеми към СМЕ № 117/2018 г., Постановление за назначаване на автотехническа експертиза от 06.12.2018 г. по ДП № 463/2018
г. по описа на РУ Оряхово, Автотехническа експертиза
по ДП № 463/2018 г. по описа на РУ Оряхово, писмо до адв. Н.Д., адв. Ж.Т. от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД изх.№ 6492/06.08.2019 г.,
декларация за материалното и гражданско състояние във връзка с искане по чл. 83
ал.2 ГПК от И.Е.И..
В исковата молба се твърди,
че на 19.11.2018 г. около 12:00 часа по път II-11 от гр. Мизия за гр.
Оряхово, при километър 107.200, движейки
се с несъобразена скорост с пътните условия л.а. с марка „Форд“, модел
„Мондео“, с рег. № ВР 1655
АН, управляван от Евгени Стефанов Цолов, с ЕГН **********, навлиза
в насрещната лента за движение и блъска
движещия се л.а. с марка „Фолксваген“,
модел „Поло“, с рег. № ВР 8081 АР, управляван от Агнеса Пламенова
Русолова, с ЕГН **********. Сочи
се също, че в пряка причинно-следствена
връзка с реализираното ПТП,
почива возещият се на предна
дясна седалка в л.а. марка „Форд“, модел „Мондео“, с рег. № ВР 1655 АН - Миладин Емилов
Илиев, с ЕГН **********, брат
на ищцата. Отговорността за настъпилото ПТП според официалните свидетелстващи документи, е на водача на МПС с л.а. с марка „Форд“,
модел „Мондео“, с рег. № ВР 1655 АН - Евгени Стефанов
Цолов, с ЕГН **********.
Произшествието е
посетено от служители на „Пътна полиция“ на РУ Оряхово при ОД на МВР Враца,
издаден е КП с рег. № 309р-13910/19.11.2018 г. Образувано е ДП № 463/2018 г. по
описа на РУ Оряхово.
Сочи се, че ищцата е
сестра на загиналия в следствие на описаното по-горе ПТП Миладин Емилов
Илиев. Починалият Миладин Илиев е
живял в едно домакинство със сестра си - ищцата. Двамата са се намирали в
изключително близки отношения. Между тях още от детинство е създадена трайна и
дълбока емоционална връзка. Двамата са се намирали в прекрасни отношения, тъй
като починалият не е имал семейство и се е числял като член на семейството на
сестра си, ищцата. Брата и сестрата били опора едни за друг, помагали са си в
ежедневието, споделяли са грижите, тревогите и радостите си.
Излага се, че ищцата
търпи от смъртта на своя брат продължителни болки и страдания. Към настоящия
момент ищцата все още не може да преодолее загубата на брат си и няма да я
преодолее пожизнено, тъй като двамата са били най-близки емоционално.
Сочи се, че застрахователят
по риска ГО на виновния за ПТП водач е ответното Дружество ЗК „Лев инс" АД, видно от полица № BG/22/118002019099, със
срок на валидност една година, считано от 13.07.2018 г. до 13.07.2019 г., което
е видно от официална справка на Гаранционен фонд.
Сочи се, че на
29.07.2019г. ищцата е предявила пред ответника – застраховател на водача на
застрахованото МПС застрахователна претенция по чл.380 от КЗ, но същият се е
произнесъл писмо - отказ №6492/06.08.2019г., като е приел че не са налице
основания за уважанането на претенцията, като ищцата
счита че отказа е изцяло неоснователен.
Сочи се, че за да се
ангажира отговорността по застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите, следва да е налице виновно и противоправно деяние на водач на
застраховано моторно превозно средство, при което на трети лица да са нанесени
вреди, пряка и непосредствена последица от деянието, което в случая е налице,
тъй като ищцата търпи неимуществени вреди – болки и страдания, които са в пряка
причинна връзка с настъпилата в следствие на предизвиканото ПТП смърт на брат й
Миладин Емилов Илиев.
Ищцата счита, че с оглед
изискванията на закона за определяне на справедливо обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, както и с оглед на установената съдебна практика,
обезщетение в размер на 50 000 лева, за ищцата би било справедливо, като
предявеният иск представлява частичен иск в размер на 24 500.00 лв./ двадесет и
четири хиляди и петстотин лева и нула ст./ от тази сума. Сочи се, че
обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен
обем болките, страданията, неудобствата и изобщо нематериалните последици от
противоправното деяние.
Претендира се заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди ведно със законната лихва, считано от
дата на отказа за изплащане на обезщетение от ответника – 06.08.2019г. до
окончателното изплащане на задължението.
В срока за отговор по
чл.131 ГПК, от ответника чрез пълномощника му юр.к. К. Александрова
е постъпил писмен такъв. В отговора се оспорва предявения
иск за неимуществени
вреди по основание. Сочи се, че с направените
в ИМ фактически твърдения не се установява,
че ищцата следва да
получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта
на брат и, вместо най-близките му роднини, доколкото
не се твърди
пострадалият да е бил в обтегнати отношения с най-близките си родственици или пък такива
да не съществуват.
Излага се,
че в исковата молба не се
сочат данни за наличие на
изключително близка връзка между ищцата
и пострадалото лице – неин брат, различна
от обичайните отношения между брат и сестра.
Сочи се,
че само по
изключение всяко друго лице, различно
от сочените в Постановление №4 от 25.05.1961 г.
и Постановление №5 от
24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд,
което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания. Твърди се, че обезщетение
се присъжда само при доказана
особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта на
починалия вреди.
Сочи се също, че
ищцата не е наследник на пострадалия
по права линия, доколкото пострадалият е оставил наследници от първи
ред, легитимирани като лице с правно
на претенция за обезщетение за неимуществени вреди.
В отговора се оспорва активната
материално правна легитимация на ищцата за предявяване
на настоящият иск, като се
оспорва ищцата да има качеството
на трето увредено лице с право на обезвреда,
както и да има материално притезание, основано на собствени права.
Оспорва се също твърдението
за вина на
водача Евгени Стефанов Цолов за настъпване на
ПТП и за настъпване на летален изход
при Миладин Емилов Илиев. Алтернативно,
в случай, че съдът приеме че
е налице виновно поведение от страна
на водача Евгени Стефанов Цолов, се навеждат
твърдения за съпричиняване на ПТП и на вредоносния резултат от водача
на л.а. „Фолксваген Поло“ с рег. № Вр 8081 АР – Агнеса Пламенова Русолова, която в нарушение на чл.20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП, не е контролирала
непрекъснато превозното средство, което е управлявала при избиране на скоростта
на движение, не се е съобразила
с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на
превозното средство, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъде в състояние да спре
пред всяко предвидимо препятствие, не е намалила скоростта
и не е спряла, когато е възникнала опасност за движението.
В отговора е посочено и че претенциите
за неимуществени вреди са предявени
в завишен размер и не отговарят на
принципа за справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД, както и на трайно
установената съдебна практика.
В отговора се оспорва и размера
на предявения акцесорен иск за
присъждане на лихва за забава,
както и началната дата, от която
същите се претендират.
От ответникът на
осн.чл.229 ГПК е направено искане за спиране на настоящето производство, до
приключване на образуваното във връзка с настъпилото събитие наказателно
производство, тъй като от ищцовата страна не са
представени доказателства, че образуваното наказателно производство е
приключило с влязла в сила присъда и същото е преюдициално
по отношение на настоящето гражданско дело и е от значение за правилното
решаване на спора.
С определение от
29.06.2020г., съдът на осн.чл.229 ал.4 ГПК, е спрял производството по гр.дело № 33/2020 г. по описа на Оряховски
районен съд, до приключване на производството по НОХД № 408/2019г. на ВрОС с влязла в сила присъда.
След отправено запитване
до ОС Враца, с писмо вх. №
260929/26.11.2020 г., по делото са постъпили заверен препис от Присъда №
27/13.12.2019 г. по НОХД № 408/2019г.на ВрОС, решение
№125/16.04.2020г. по ВНОХД №147/2020г. на САС и решение № 145/09.11.2020г. по
НД № 637/2020г. на ВКС, с които е потвърдена присъдата по НОХД № 408/2019г.на ВрОС, от които е видно, че същата е влязла в законна сила
на 09.11.2020г.
С определение от
22.12.2020г. на осн. чл. 230 ал.1 ГПК, производството по делото е възобновено,
поради отпадане на пречките за движението му.
В съдебно заседание
ищцата се явява лично и заявява, че поддържа изцяло предявения иск и изложените
доводи.
В съдебно заседание за
ответника се явява процесуалния представител - юр.к.Александорва, която оспорва иска по основание и размер, поддържа
възраженията направени с депозирания по делото писмен отговор.
За установяване на
изложеното в ИМ са разпитани двама свидетели при режим на довеждане от ищцовата страна, допусната и изготвена е комплексна съдебно
психолого-психиатрична експертиза на ищцата.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено
от фактическа страна следното:
Видно от присъда №
27/13.12.2019 г. по НОХД № 408/2019 г. по описа на ОС Враца, влязла в законна
сила на 09.11.2020г. подсъдимия Евгени Стефанов Цолов, с ЕГН ********** е
признат за виновен в това че на 19.11.2018 г. около 11:55 часа по път II-11, на
изхода на гр. Мизия движейки се в посока гр. Оряхово, при 107.200 километър,при
управление на МПС - л.а. с марка „Форд“,
модел „Мондео“, с рег. № ВР 1655 АН, собственост на
Владислав Илиев Николов от с. Селановци е нарушил чл.20 ал.1 от ЗДвП, като не е
контролирал пътното превозно средство, което управлява, е предизвикал ПТП с нарсрещно движещия се лек автомобил марка „Фолксваген“,
модел „Поло“, с рег. № ВР 8081 АР, , собственост на Ели Пламенова
Русолова от гр. Козлодуй, управляван от Агнеса Пламенова Русолова и по непредпазливост е причинил смъртта на Миладин
Емилов Илиевна 24 г. от с.Галово, и средна телесна
повреда на Мурад Нихатов Мурадов на 42 години от с.
Галово, изразяваща се в мозъчно сътресение придружено със загуба на съзнание,
като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на
пострадалите, за което на виновния водач
на ос.чл.343а, ал.1, б.“г“, пр.1-во, вр.чл.343, ал.4, вр.ал.3 б.“б“, предл.1, вр.ал.1 б.“в“ от НК,
вр.чл.54 НК, е наложено наказание Лишаване от свобода за срок от 2 години и 6
месеца, което на осн.чл.66 ал.1 от НК, е отложено за срок от четири години.
Страните не спорят
относно обстоятелствата, че водачът Евгени Стефанов Цолов, на 19.11.2018 г.
около 11:55 часа по път II-11, на изхода на гр. Мизия движейки се в посока гр. Оряхово, при 107.200 километър, при
управление на МПС - л.а. с марка „Форд“,
модел „Мондео“, с рег. № ВР 1655 АН, собственост на Владислав
Илиев Николов от с. Селановци е нарушил чл.20 ал.1 от ЗДвП, като не е
контролирал пътното превозно средство, което управлява, е предизвикал ПТП с нарсрещно движещия се лек автомобил марка „Фолксваген“,
модел „Поло“, с рег. № ВР 8081 АР, собственост на Ели Пламенова
Русолова от гр. Козлодуй, управляван от Агнеса Пламенова Русолова и по непредпазливост е причинил смъртта на Миладин
Емилов Илиев на 24 г. от с.Галово.
По делото не е спорно
между страните, че към датата на настъпване на ПТП – то 19.11.2018 г. по
отношение на управлявания от Евгени Стефанов Цолов, с ЕГН ********** л.а. марка „Форд“, модел „Мондео“,
с рег. № ВР 1655 АН, е действал валиден договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена със застрахователна
полица № BG/22/118002019099 в ЗД „Лев Инс“ АД, със
срок на действие от 13.07.2018 г. до 13.07.2019.
Не е спорно по делото и
че на 29.07.2019г. ищцата е предявила пред ответника – застраховател на водача
на застрахованото МПС застрахователна претенция по чл.380 от КЗ, но същият се е
произнесъл писмо - отказ №6492/06.08.2019г., като е приел че не са налице
основания за уважанането на претенцията.
От представеното удостоверение за родствени
връзки от 16.07.2019г. на лицето Миладин Емилов Илиев е видно, че ищцата И.Е.И.
е негова сестра.
От показанията на
свидетелката Цветана Христова И. -
съседка на ищцата се установява, че откакто починал брата на ищцата И., същата е станала много затворена,
не излиза никъде, тъй срещите с приятелите на брат й я разстройват. След
смъртта на брат й била в тежко емоционално състояние, което довело до раздялата
с мъжът й.
От показанията на св.
Юлия Личкова Маринова - лелята на ищцата по майчина
линия, се установява, че ищцата и брат и са единствени деца в семейството.
Двамата били много близки, разликата вв възраста им била 2 – 3 години. Винаги са живеели заедно.
Когато започнали да работят и двамата си намерили работа в гр. София, живеели заено, дори и когато И. се оженила. Винаги разчитали един
на друг, както финансово така и емоционално. Връзката им била много силна.
Свидетелката сочи, че ищцата много тежко приела смъртта на брат си. На 19
ноември 2019 г. И. се обадила по телефона на свидетелката Маринова, била много
разстроена - ревяла, пищяла, и й казала, че Миладин е катастрофирал искала да
отидат заедно в болницата. Тръгнали за Бяла Слатина, тъй като баща й бил на
работа, а майка и била на ТЕЛК в Козлодуй. Отишли заедно болницата в Бяла
Слатина, след което ги изпратили в болницата в гр. Враца. Около 5.30-6.00 часа им
съобщили, че Миладин е починал. Било ужас за всички. След смъртта на Миладин, ищцата
И. се променила много - затворила се в себе си, станала необщителна, била
постоянно тъжна. Емоционалното й състояние станало причина един месец след
смъртта на Миладин да се раздели с мъжът си, с който има едно дете. Свидетелката
сочи, че преди събитието ищцата била общителна, разговорлива, имала много
приятели, винаги била усмихната, но след смъртта на брат й това се променило - постоянно си стои в стаята, не излиза.
От заключението на
назначената съдебно-психолого-психиатрична експертиза
неоспорена от страните се установява, че ищцата И.И.
към момента е потисната, емоционално лабилна, склонна да се самоизолира,
д депресивна тенденция, повишена невротичност и
тревожност. От проведените изследвания и получените данни, загубата на брат и
при процесното ПТП има травмиращи негативни последици върху здравето на И.. На
същата е поставена диагноза депресивно разстройство, което не е лекувано до
момента. Според заключението на вещите лица, има данни за настъпила промяна в
психичното и психологичното състояние на ищцата след процесното ПТП.
Последвалата защуба на брат и се е превърнала в психо
травма, която все още не е психически и емоционално преработена. Има изменения,
които се изразяват в емоционална лабилност, депресивност,
невротичност, потиснатост, социална изолация,
категорично неприемане и отказ да се примири със загубата на брат си, повишена
раздразнителност, доминиращи негативни емоции. Има данни за психосоматични
прояви. Същата има нужда от професионална подкрепа за справяне с процесът на
скърбене и преодоляване на загубата.
В заключение вещите лица
сочат, че към момента на изготвяне на експертизата, И. е в лабилно емоционално
състояние, съпътстващо от повишена тревожност, негативен социален резонанс, свръхсамоконтрол. Има данни за депресивност,
характеризираща се с потиснатост, повишена склоност
към саморефлексия и интроспекция, страхливост,
сдържаност и трудно адаптиране при промяна на външните условия.
На поставения от
ответника въпрос- констатираното при ищцата психично и психологично състояние,
единствено вследствие на загубата на брат и ли се дължи или може да бъде
провокирано и от други събития в живота и, за каквито се съдържат данни по
делото – раздяла с мъжът и, липса на работа, вещите лица сочат, че тревожното
разстройство е вследствие загубата на брат и.
На основание така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание 432 ал.1, вр.чл.
409 от Кодекса на застраховането.
Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ
предвижда, че увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380.
За да бъде реализирана отговорността на дружеството – ответник, следва да
бъдат установени кумулативно предвидените в тази разпоредба елементи на
фактическия състав: ответникът да бъде застраховател по застраховка
"Гражданска отговорност" по отношение на МПС, водачът на който е
увредил ищеца.
С влязла в законна сила
присъда по № 27/13.12.2019 г. по НОХД № 408/2019 г. по описа на ОС Враца,
влязла в законна сила на 09.11.2020г. подсъдимия Евгени Стефанов Цолов, с ЕГН **********
е признат за виновен в това че на 19.11.2018 г. при управление на пътно
превозно средство, като е нарушил е чл.20 ал.1 от ЗДвП, по непредпазливост е
причинил смъртта на Миладин Емилов Илиев, брат на ищцата.
Съгласно чл. 300 ГПК
влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд,
разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Присъдата има същата
сила и по отношение на въпроса за наличието на съпричинителство
от страна на пострадалия при престъплението.
По делото е безспорно,
че отговорността на виновния за произшествието водач на МПС е застрахована от
ответника по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите и процесното ПТП е настъпило в срока на покритие на
застрахователната полица.
Не е спорно по делото и че на 29.07.2019г. ищцата е предявила пред
ответника – застраховател на водача на застрахованото МПС застрахователна
претенция по чл.380 от КЗ, но същият се е произнесъл писмо - отказ
№6492/06.08.2019г., като е приел че не са налице основания за уважанането на претенцията.
Страните спорят по
въпросите дължи ли се на ищеца обезщетение и ако се дължи – в какъв размер
следва да се определи същото.
Събраните по делото
гласни доказателства и заключението на изслушана психологична експертиза дават
основание за извода, че в резултат от смъртта на своя брат ищцата е изживяла
болки и страдания, намиращи се в причинна връзка със застрахователното събитие,
с което основанието за възникване на прякото й право по чл. 432, ал. 1 КЗ е
доказано.
В ТР № 1/21.06.2028 г.
по т. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС е прието, че материално легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък
са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25. V. 2961 г. и Постановление № 5
от 24. ХІ. 1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго
лице, което е създало трайна и дълбока връзка с починалия и търпи от неговата
смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени, като обезщетение се присъжда при доказана особена близка
връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В мотивите на
решението е прието, че братята и сестрите са част от най-близкия родствен и
семеен кръг и връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална
подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски
обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
родствената връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за
неимуществени вреди и на преживелия родственик.
Събраните по делото
доказателства дават основание на съда да приеме за доказано, че между починалия
и неговата сестра е съществувала силна емоционална и духовна връзка. Същите са
израснали и са били непрекъснато заедно дори и след женитбата на И.Е.И.,
подкрепяли са се взаимно, имали са общи интереси и приятелски кръг, изпитвали
са необходимост да споделят всичко един с друг. Смъртта на Миладин е настъпила
в момент, в който той и сестра му са били в млада възраст. Доказателствата по
делото сочат, че загубата на брата е била шокираща за ищцата и е преживяна от
нея като трагично събитие, съпроводено с много болка и страдание, довела е до
трайни негативни промени в психичното й състояние и в начина й на живот, чието
отражение е налице и към настоящия момент, поради което съдът намира за
справедливо същата да бъде обезщетена.
Специфичното при
неимуществените вреди, особено на тези от причинена смърт е, че те имат
по-дълго проявление. При определяне на техния размер е необходимо да се отчитат
не само наличните, вече настъпили вреди, а и тези с проявление напред във
времето. Болките и страданията от смъртта на близък човек са интензивни както
на емоционално ниво, така и от гледна точка на очакванията за духовна и
материална подкрепа, за грижи и внимание, за което по делото са събрани
доказателства. Критерият на справедливостта, заложен в нормата на чл. 52 ЗЗД,
не е абстрактен, а обусловен от общественото възприемане на справедливостта на
дадения етап от развитието на обществото и от съществуващите икономически
условия. Практиката на ВКС е последователна по въпроса за детерминирането на
критерия за справедливост от икономическата конюнктура, която от своя страна е
свързана и с постепенното и непрекъснато нарастване на нивата на
застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застраховани на
трети лица. Независимо от функционалната обусловеност на отговорността за
застрахователя от отговорността на прекия причинител на застрахователното
събитие, при определяне на дължимото обезщетение би следвало да се отчитат и
конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията
би следвало да служат и съответните нива на застрахователно покритие към
релевантния за определяне на обезщетението момент.
Съдът не споделя
възраженията на защитата на ответника във връзка с приложението на § 96 от ДР
ЗИДКЗ, предвиждащ лимит на обезщетенията за претърпени неимуществени вреди на
лицата по чл. 493а, ал. 4 в размер на 5 000 лв. до влизане в сила на наредбата
за утвърждаване на методиката по чл.
493а, ал. 2 КЗ.
При претендирани
обезщетения за неимуществени вреди е приложим принципа на справедливо обезщетяване
на болките и страданията съгласно чл. 52 ЗЗД въз основа на цялостна преценка на
конкретни обективни факти. Както вече бе споменато, критерият за справедливост
е детерминиран от икономическите условя в страната, която от своя страна
намират отражение върху нивата на застрахователно покритие.
Съгласно чл. 492, ал. 1 КЗ минималната застрахователна сума /лимит на отговорност/ за неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е 10 420 000
лв. Съдът приема, че доколкото разпоредбата на § 96, ал. 1 от ДР ЗИДКЗ
противоречи на основни разпоредби, уреждащи общите правила на задължителната
застраховка "Гражданска отговорност", и на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, същата не следва да намери приложение, тъй като въвежда недопустимо подлимитиране на отговорността на застрахователя.
Противоречието на допълнителната разпоредба с общата такава на чл. 346 КЗ,
съдържаща легална дефиниция на понятието "застрахователна сума" като
горна граница на отговорността на застрахователя към застрахования, третото
ползващо се лице или към третото увредено лице, и с общностното
право на ЕС и конкретно Директива 2009/103/ЕО, макар и формално непопадаща в
приложното поле на чл. 15, ал. 2 от ЗНА, дава основание да съда да приеме, че
размерът на следващото се на ищцата обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди не може да ограничен до този, приет в § 96 КЗ. Директивата
е обсъдена в мотивите на ТР № 1/2016 г. като задължаваща държавите-членки да
предприемат мерки с цел застрахователният договор да покрива всички вреди.
Съгласно решение на СЕС
от 24.10.2013 г. по дело С-277/12 с предмет преюдициално
запитване, отправено на основание член 267/ДФЕС от Augstakas
tiesas Senats /Латвия/ с
акт от 16 май 2012 г., постъпил в съда на 1 юни 2012 г., не се допуска
национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" при използването на моторни превозни
средства, да покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно
националната правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки
членове на семейството, настъпили при пътнотранспортно произшествие, само до
определена максимална сума, която е по-малка от посочените в член 1, параграф 2
от Втора директива 84/5. Решенията на СЕС по преюдициални
запитвания са част от позитивното европейско право и са задължителни за всички
съдилища и учреждения в Република България съгласно
чл. 633 от ГПК.
Като взе предвид
събраните по делото доказателства за съществуваща между ищцата и нейния брат
трайна и дълбока емоционална връзка и претърпени от смъртта му морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите такива,
съдът приема за справедлив размер на обезщетението сумата 50 000 лв.
С оглед изложените
съображения, предявеният като частичен иск за плащане на сумата от 24
500.00 лв., част от 50 000.00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди за претърпените от ищцата болки страдания вследствие смъртта на нейния
брат Миладин Емилов Илиев, настъпила при ПТП на 19.11.2018 г.,виновно причинено
от водача Евгени Стефанов Цолов, с ЕГН **********
на л.а. с марка „Форд“, модел „Мондео“, с рег. № ВР 1655 АН, собственост на Владислав
Илиев Николов от с. Селановци, застрахован по риска
„Гражданска отговорност” при ЗД „Лев Инс“ АД по силата на договор за задължителна застраховка на
автомобилистите, обективиран в застрахователна полица
№ BG/22/118002019099, със срок на действие от 13.07.2018 г. до 13.07.2019,
следва да се уважи в претендирания размер за сумата от 24 500.00 лв., като основателен и доказан.
На осн. чл.429 от КЗ обезщетението
следва да бъде присъдено ведно със законната лихва, считано от 06.08.2019г. -
отказа на ответника - застраховател да изплати претенцията за изплащане на
обезщетение на ищцата по предявената застрахователна претенция, до
окончателното му изплащане.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото,
тъй като ищцата е била освободена от съда от заплащане на държавна такса и
разноски по делото, на основание чл. 83, ал.2 ГПК, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответника ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД следва да заплати по сметка на РС – Оряхово в
полза на Държавата по Бюджета на съдебната власт сумата от 980.00 лева –
дължима държавна такса върху уважения размер на предявеният иск, както и сумата
от 400.00 лева – платени от бюджета на съда за възнаграждение за вещите лица
изготвили СППЕ.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул.“Симеоновско шосе“ №
67А, ДА ЗАПЛАТИ
на И.Е.И., с
ЕГН********** ***,сумата от 24 500.00 лв. / двадесет и четири хиляди и петстотин лева и нула ст./, част
от сумата от 50 000.00 лв.,
представлаваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,
вследствие смъртта на нейния брат
Миладин Емилов Илиев,настъпила при
ПТП станало на 19.11.2018 г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 06.08.2019 г.-датата на писмото-отказ за изплащане на
обезщетение от ЗК “ЛЕВ ИНС“
АД, до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул.“Симеоновско шосе“ №
67А, ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на РС – Оряхово - държавна такса за разглеждане на делото в размер
на 980.00 лева /деветстотин и
осемдесет лева и нула стотинки/, като и както направените по делото разноски в размер на 400.00
лв. /двеста и петдесет лева и нула ст./, възнаграждение на вещи лица по изготвената СППЕ.
Решението подлежи на обжалване пред Врачанския
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: