Р Е Ш Е Н И Е
№ 260130 25.05.2021г. гр.Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
на двадесет и осми април две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Берберова-Георгиева
Секретар: Диана Каравасилева
като разгледа докладваното от съдия
М.Берберова-Георгиева
административно наказателно дело
№ 1086 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по
реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Делото е висящо пред настоящата
инстанция, след като с Определение № 260358 от 06.11.2020г., постановено по АНД
№ 4706/2020г. по описа на РС-Бургас, е прекратено производството по делото и
същото е изпратено по подсъдност на РС-Несебър.
Образувано е по повод жалбата на „В.Т.“
ЕООД с ЕИК ***със седалище и адрес на управление:***, представлявано от С.Й.М. с
ЕГН **********, със съдебен адрес: *** против Електронен фиш за налагане
на глоба, серия К, № 3870413 на ОДМВР Бургас, с който на основание чл.182,
ал.1, т.4 във връзка с чл.189, ал.4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/,
на жалбоподателят М. е наложено административно наказание – глоба в размер на 400
/четиристотин/ лева. Моли се съдът да постанови решение, с което да отмени
атакувания електронен фиш, като незаконосъобразен.
В съдебно заседание, за
жалбоподателят не се явява и не изпраща представител. Не сочи доказателства.
За ОД на МВР-Бургас,
представител не се явява. Представят писмени и ангажират гласни доказателства.
Съдът намира, че жалбата е
подадена в срок пред надлежната инстанция от лице, което има правен интерес и
съдържа изискуемите по закон реквизити, поради което е процесуално допустима.
Като взе предвид исканията
на жалбоподателя, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази
закона, настоящата инстанция намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбоподателят М. е
санкционирана за това, че на 12.08.2020г. в 10.24 часа в с.Равда, общ.Несебър,
при движение по гл.път І-9, 205,5 км, в посока гр.Бургас, управлявала МПС – лек
автомобил „Волво В50“ с рег.№ СВ9769КМ, собственост на „В.Т.” ЕООД с ЕИК ***/чийто управител е
жалбоподателят/,
със скорост 100 км/ч, при ограничение на скоростта от 60 км/ч, въведено с пътен
знак В26, като е установено превишение на скоростта от 40 км/ч. Скоростта
е фиксирана с автоматизирано техническо средство № TFR1-M № 542. На собственика на автомобила е издаден
Електронен фиш серия К, №
3870413 на ОДМВР
Бургас. Няма данни, а не се и твърди жалбоподателят, като собственик на лекия
автомобил, да е предприемал действия по чл.189, ал.5
- ал.7 от ЗДвП.
Недоволен
от така издадения електронен фиш е останал жалбоподателят, който е сезирал съда
с жалба, предмет на разглеждане в настоящото производство по делото. В жалбата
си същият сочи, че обжалваният електронен фиш не съдържа данни за собственика на
автомобила, не става ясно на кого е издаден – на физическото лице или на
фирмата, собственик на автомобила. Наред с това се твърди, че електронният фиш
е антидатиран, тъй като не е издаден на 12.08.2020г., както и че не съдържа
данни за местоизвършването на нарушението, описание на нарушението и пред какъв
орган следва и може да бъде обжалван. Липсвало вписване и на данни и информация
за прилагането на чл.189, ал.8 от ЗДвП. Отделно от това се твърди, че
посоченото автоматизирано техническо средство № TFR1-M
№ 542 не е преминало периодичен технически преглед, не е сертифицирано и
технически изправно, съгласно изискванията на ДАМТН. Твърди се също, че
индивидуализираното място, по което се е движел процесния автомобил се намира в
границите на селищно образование, а не извън населено място, поради което не
попада в хипотезата на чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП.
Съдът, в контекста на
правомощията си по съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно
атакуваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на
посочените в жалбата доводи, съобрази следното:
При извършената служебна
проверка съдът констатира, че обжалваният електронен фиш
съдържа реквизитите по чл.189, ал.4 от ЗДвП – посочени са данните за
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото - с.Равда, общ.Несебър, гл.път І-9, 205,5 км, в посока гр.Бургас,
датата – 12.08.2020г., точният час на извършване на нарушението – 10.24 часа,
регистрационният номер на моторното превозно средство - СВ9769КМ,
собственикът, на когото е регистрирано превозното средство - „В.Т.” ЕООД с ЕИК ***и лицето, което
следва да носи отговорност на основание чл.188 ал.1 от ЗДвП /предвид липсата на
подадена декларация по смисъла на чл.189 ал.5 от ЗДвП/ - С.Й.М. с ЕГН **********, описание на нарушението – превишаване на скорост,
сигнализирана с пътен знак, нарушените разпоредби – чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП,
размера на глобата – 400 лева, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. Гореизложеното се потвърждава и от показанията на К.Д. –
мл.автоконтрольор при РУ-Несебър, съставил обжалвания електронен фиш. Същият
заявява пред съда, че не е възможно да се антидатира електронния фиш, тъй като
в автоматизирано техническо средство не
се въвежда дата, а само местонахождението на автомобила, в който е монтирано
средството за измерване на скоростта, режима на снимане и ограничението на
скоростта. В допълнение на това сочи, че в процесния участък е имало поставен
пътен знак В26, въвеждащ ограничение на скоростта до 60 км/ч. Сочи, че липсва
изискване за поставяне на пътен знак Е24. За по-голяма прецизност,
следва да се отбележи, че сред посочените реквизити няма изискване фишът да е
датиран, да съдържа имена, адрес и подпис на издателя, нито се изисква
посочване пред кого и в какъв срок може да се обжалва.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че
нарушителят М. е била законосъобразно санкционирана за установеното от
контролните органи административно нарушение.
Неоснователни и недоказани останаха
възраженията на жалбоподателя М. за допуснати съществени нарушения при
издаването на обжалвания електронен фиш.
Във връзка с
направеното възражение за допуснато нарушение на чл.42, ал.2, т.4 от ЗАНН при
издаване на електронния фиш, съдът следва да посочи, че по отношение на
процедурата за санкциониране на нарушения с електронен фиш, разпоредбите на
ЗАНН касаещи реквизитите на наказателното постановление са неприложими. Легална
дефиниция на понятието „електронен фиш” се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, която
дефиниция е възпроизведена и в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП и съгласно които ЕФ е
електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От това
следва, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и
санкционни функции. В тази връзка, съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ВАС,
ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на
правното му действие (чл.189, ал.11 от ЗДвП), но не и по форма, съдържание,
реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма,
съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно в
ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. От гледна точка на
адресатите - електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което, като
вид държавна принуда, чрез него се възлагат неблагоприятни последици на
адресата от имуществен характер. Именно с оглед на тази своя характеристика,
при издаването на електронния фиш намира проява общия принцип, че
административно-наказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез
разширително тълкуване или чрез тълкуване по аналогия (чл.46, ал.3 от ЗНА).
Приложимостта на ЗАНН е посочена единствено при обжалването на електронните
фишове – аргумент от чл.189, ал.8 от ЗДвП.
Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в
разпоредбата на чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП - глоба в размер на 400 лева, който
размер е фиксиран и не може да се обсъжда въпроса за намаляването му, както и
въпроса дали случая може да се приеме за маловажен. Управлението на пътно
превозно средство е дейност с повишен риск и една от най-честите причини за
настъпването на ПТП е именно движението с несъобразена или превишена скорост,
поради което и извършеното се явява деяние със завишена обществена опасност.
Предвид гореизложеното,
съдът намира жалбата за неоснователна, поради което същата следва да бъде оставена
без уважение, а атакувания електронен фиш – потвърден, като законосъобразен.
Мотивиран от горното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане
на глоба, серия К, № 3870413 на ОДМВР Бургас, с който на основание чл.182,
ал.1, т.4 във връзка с чл.189, ал.4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/,
на С.Й.М. с ЕГН **********, в качеството й на законен представител на „В.Т.“
ЕООД с ЕИК ***със седалище и адрес на управление:***, собственик на лек автомобил „Волво
В50“ с рег.№ СВ9769КМ, е наложено
административно наказание – глоба в размер на 400 /четиристотин/ лева.
Решението може да бъде обжалвано
с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Административен съд - гр.Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: