Решение по дело №102/2021 на Районен съд - Свиленград

               

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е     №..................

 

                            град Свиленград, 25.03.2021година

 

                                  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         РАЙОНЕН СЪД СВИЛЕНГРАД, наказателна колегия, в публично съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди и двадесет и първа година, в състав:                                                      

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:Добринка Кирева

 

при секретар: Цвета Данаилова, като разгледа докладваното от Съдията Административно наказателно дело №102 по описа за 2021година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

        Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

        Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №20-1253-001252 от 22.07.2020година на Началника на група към ОД на МВР Хасково, сектор Пътна полиция Хасково,с което на А.С.Т. с ЕГН ********** *** за нарушение на чл.140,ал.1 от ЗДвП на основание чл.175,ал.3,пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 200лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6месеца  .

      Жалбоподателят А.С.Т. в законопредвидения срок обжалва горецитираното НП,което счита за неправилно и незаконно-съобразно. Твърди  се в жалбата ,че същият не е знаел,че процесното управлявано от него МПС е било дерегистрирано,тъй като бил взел същото от негов приятел ,имало всички необходими документи,както и че било с поставени рег.табели. С оглед на изложеното моли  съда за пълна отмяна на обжалвания акт.

       В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се .За него се явява адв.И.,който подържа жалбата по изложените в нея доводи.

     Претендира разноски по делото.

     Административнонаказващият орган/АНО/- Началника на група към ОД на МВР Хасково, сектор Пътна полиция Хасково , не изпраща представител и не взема становище.

     Страна  Районна прокуратура –Хасково, ТО  Свиленград, не изпраща представител и не взема становище.

      Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

         На 28.06.2019г. на автомагистрала „Марица при км.108+900 посока ГКПП Капитан Андреево свидетелите-мл.автоконтрольор Т.Р.Т. и  колегата му полицай Д.П.П., изпълнявали служебните си задължения,когато около 11,25часа спрели за проверка лек автомобил марка „Мазда 626” с рег.№ Х 4561 КА.

       Установили,че МПС било управлявано от водача –жалбоподател,а собственик на автомобила било друго лице,а именно Росен Йосифов Танев от село Глухар .

      Полицейските служители извършили служебна проверка в системата на КАТ и установили,че към момента на проверката моторното превозно средство не било регистрирано в двумесечен срок от закупуването му и било автоматично дерегистрирано от 14.05.2019г. на основание чл.143,ал.15 от ЗДвП.

       Контролният орган – св. Т.Р.Т. в присъствието на Д.П.П. съставил на нарушителя –жалбоподател АУАН серия GA № 47102/28.06.2019 г. за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП-управление на МПС с посочен рег.номер,собственост на Емил Асенов Алдинов /продавача по договора/ ,което не било регистрирано по надлежния ред.

          В констатиращия Акт фигурира отбелязано изрично и времето на проверката, в резултат на която е констатирано нарушението. АУАН е редовно предявен и връчен на жалбоподателя - нарушител, който не вписал възражения против констатациите. 

        Срещу Акта в законно установения 3-дневен срок не е постъпило Възражение.

      По случая била изготвена докладна от актосъставителя.

      Изготвена е докладна от 20.03.2020г. ,с която се предлага да се прекрати адм.производство и да се изпрати на РП Свиленград по компетентост.

      АУАН   е бил прекратен на основание чл.33,ал.2 от ЗАНН , тъй като нарушението било престъпление по чл.345,ал.2 от НК и е разпоредено материалите по АНПр да бъдат изпратени на РП Свиленград по компетентност/като не е посочена дата на прекратяването му/.

       За така извършеното нарушение била уведомена РП Свиленград, която с Постановление  за отказ да се образува наказателно производство от 12.06.2020година е отказ да образува наказателно производство по образуваната преписка и е прекратила същата,поради липса на субективен момент относно твърдяното престъпление,а именно знание от страна на жалбоподателя,че автомобилът не е бил регистриран.Разпоредено е препис от постановлението да се изпрати на АНО за сведение.

        Горепосоченото постановление е входирано в регистратурата на АНО на 15.06.2020г.,на която дата реално  е бил уведомен АНО.

        Сезиран надлежно с Постановление  за отказ да се образува наказателно производство, след получаване на образуваната с него преписка, Началника на група към ОД на МВР Хасково, сектор Пътна полиция Хасково, е издал  процесното Наказателно постановление /НП/ №20-1253-001252 от 22.07.2020година, въз основа на прекратения АУАН.

         НП е редовно връчено – на -жалбоподателя по делото на 08.02.2021 година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена –датирана и подписана.

         Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на група към ОД на МВР Хасково, сектор Пътна полиция Хасково да издават съответно АУАН и НП за нарушения по ЗДвП, се доказва от приетата по делото Заповед № 8121з-515/14.05.2018 година на Директора на ОДМВР - Хасково.

                  Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаните в съдебно заседание, свидетеля – Т.Р.Т. и  Д.П.П.. Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания на Т.Р.Т. и  Д.П.П., които са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява посочените свидетели да има личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика по отношение на тези свидетелските показания не се намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на ОДМВР - Хасково, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя.

       С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.

        При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи:

        Преди всичко, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от ЗАНН.

        Разгледана по същество, жалбата се явява  основателна.

        Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на службата му и в предписаната от закона форма,като доводът изложен в жалбата в тази му част не се споделя от съда.

        В случая е налице неяснота и вътрешно противоречие между текстовото описание на нарушението и възвеждането на правната му квалификация, както в АУАН, така и в НП, в което вместо наказващият орган да отстрани несъответствието по реда на чл. 53 от ЗАНН, ги е приповторил в същия вид, посочвайки нарушението с несъотносимия текст на сочената като нарушена норма на чл. 140, ал.1 от ЗДвП.

В случая с възведеното в текстови вид в обстоятелствената част на АУАН и на НП деяение, на жалбоподателя е вменено, че на инкриминираната дата, време и място е управлявал описаното МПС с рег.№ посочен в двата акта, собственост на трето лице, което не било регистрирано по надлежния ред, което безспорно се явява нарушение по чл.145,ал.2 от ЗДвП –„Приобретателят на регистрирано пътно превозно средство е длъжен в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба.” и съответно се санкционира по реда на  Приобретателят на регистрирано пътно превозно средство е длъжен в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел про чл. 180, ал. 2, т. 1 от ЗДвП.

В същото време с оглед на възприетата от актосъставителя и АНО правна квалификация по чл. 140, ал.1 от ЗДвП в редакцията й, действаща към деянието / с бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г. /, на жалбоподателя е вменено различно от констатираното с акта адм.деяние, а именно, че въпросното МПС въобще не е било регистрирано по надлежния ред,въпреки изричното посочване на рег.номер на лекият автомобил. Разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, която се сочи за нарушена, предвижда - "По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По републиканските пътища, отворени за обществено ползване, включени в трансевропейската пътна мрежа, ипо такива, които са извън нея, или по техни участъци се допускат само моторни превозни средства с валиден винетен стикер, залепен по начин, възпрепятстващ повторното му ползване.". Така цитираното съдържание на сочената като нарушена разпоредба на чл. 140, ал.1 от ЗДвП е несъотносимо към текстовото описание на деянието.

Разпоредбите на чл. 42, т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН безусловно са императивни, тъй като осигуряват правото на защита на привлечения към административно-наказателна отговорност, в чието съдържание се включва и правото му да знае точно какво адм.нарушение с надлежната му правна квалификация, се твърди, че е извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем. 

Нещо повече, въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетел Т. и П., които са очевидци и са констатирали деянието, съдът намира, че напълно неприложима в случая е сочената като нарушена разпоредба на чл. 140, ал.1 от ЗДвП.

По делото не е спорно, че управляваният от жалбоподателя автомобил, е бил регистриран с рег.№ Х 4561 КА и се е водело собственост на трето лице и при проверката на 28.06.2019г е било установено, че МПС е било дерегестрирано  от 14.05.2019г. на основание чл.143,ал.15 от ЗДвП. Наличието на данни в системата на КАТ,че автомобилът е бил регистриран по съответния ред и съответно има издадени номера за същият,които са били отразени докладната,а и свидетелят твърдят,че автомобилът е бил с поставени рег.номера оборват извода изложен в НП, че автомобилът не е бил регистриран по надлежния ред и съответно както се посочи по горе сочат на друг състав на нарушение,а именно на чл.145,ал.2 от ЗДвП.

       В тази връзка,дори и да се приеме,че има от обективна страна извършено нарушение от страна на жалбоподателя  по въведеното от АНО нарушение ,то липсва субективна такава,тъй като липсва знание от негова страна,че процесното МПС не е било надлежно регистрирано от собственика пред съответната служба на КАТ и в резултата на което е било служебно дерегистрирано,както правилно е приел наблюдаващият прокурор при РП Свиленград и в тази връзка обжалваното НП се явява неправилно.

       В контекста на изложеното, съдът приема, че атакуваното НП като неправилно и незаконносъобразно следва да бъде отменено .

Относно разноските по делото   

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 година, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). 

По делото се констатираха действително направени разноски от страна на жалбоподателя в размер на 500 лв. за адвокатски хонорар съобразно представения Договор за правна защита и съдействие , от страна на АНО – не се претендира юрисконсулство възнаграждение.

С оглед изхода на делото искането на жалбоподателят за присъждане на разноски по делото се явява основателно и следва да бъде уважено,а що се отнася до заплатените от БС на съда пътни разноски в общ размер на 47лева за явяване на свидетелите,с оглед изхода на делото,следва да останат в тежест на съда.

       Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав

                                            Р  Е  Ш  И  :

 

           ОТМЕНЯ като неправилно Наказателно постановление /НП/ №20-1253-001252 от 22.07.2020година на Началника на група към ОД на МВР Хасково, сектор Пътна полиция Хасково,с което на А.С.Т. с ЕГН ********** *** за нарушение на чл.140,ал.1 от ЗДвП на основание чл.175,ал.3,пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 200лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6месеца  .

ОСЪЖДА  „ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ” на МВР –гр.Хасково със седалище и адрес на управление гр.Хасково,бул. България №85   ДА ЗАПЛАТИ на  А.С.Т. с ЕГН ********** ***, сумата в размер на 500,00лв., разноски по АНД №102/2021г. по описа на РС Свиленград, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

 

           ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 190 ал. 1 от НПК направените пътни разноски за явяването на свидетелите в съдебно заседание  в размер на 47,00лева да останат за сметка на съда.

 

         Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок  от съобщаването му на страните.  

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ :.........................