Решение по дело №3227/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 06.06.2024г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І-22 с-в, в публично заседание на двадесет и осми май две хиляди и дванадесет и четвърта година в състав:

 

                                           председател: С. ШЕКЕРДЖИЙСКИ

                       

при секретаря Светлана Тодорова и в присъствието на прокурора __________, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3227 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

           

            искове с пр. осн. чл. 226 от КЗ (отм.) и чл. 86 от ЗЗД, както и на основание 219 от ГПК, във вр. с чл. 227, ал. 1, във вр. с чл. 226, ал. 3 от КЗ (отм.):

Ищецът – М.В.Н., твърди че на 31.07.2015г. около 16:³⁰ч., в гр. София, ж.к. „Люлин III", на ул. „Георги Дражев", от подземен паркинг между блок № 389 и блок № 388, водачът Р.Н.К., при управление на л.а. марка „Тойота", модел „Хайлукс", peг. № СВ ****АА, поради груби нарушения на разпоредбите на ЗДП, ППЗДвП и Закона за митниците, умишлено осуетил извършването на митническа проверка от страна на длъжностното лице (М.В.Н.) и умишлено предизвикал ПТП. Ищецът пострадал и получил сериозни телесни увреждания. В изпълнение на служебните си задължения и с оглед правомощията си на митнически инспектор, извършвал оперативни действия по повод сигнал за извършвана незаконна дейност от страна на водача. Той спрял управляваното от делинквента превозно средство като му се легитимирал чрез служебната си карта с цел извършване на митническа проверка. Водачът не се съобразил с разпорежданията на пострадалия, извършил маневра и го притиснал с лявата част на автомобила към източната стена на прохода към подземния паркинг между блок № 389 и блок № 388, като пострадалият паднал на земята и автомобилът двукратно преминал със задна лява гума през левия му крак.

За събитието бил съставен Констативен протокол № К 626/31.07.2015г. и било образувано досъдебно производство № ЗМ 11332/2015г. по описа на СРТП - Отдел „Разследване" при СДВР.

Г-н Н. получил телесни увреждания, изразяващи се във фрактура под главичката на пета метакарпална кост на дясната ръка, дълбока рана на лявата подбедрица по задната щ повърхност, хематом и охлузвания на лявата подбедрица, пунтиформена рана на лява подбедрица. Получената фрактура в областта на горния десен крайник довела до трайно затруднение на движенията на горния десен крайник на доверителя ми за период по-дълъг от 30 дни.

Получените увреждания в областта на долния ляв крайник (лявата подбедрица) и последвалите усложнения довели до постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Характерът и степента на получените увреждания наложили провеждането на болнично лечение, ищецът бил настанен във Втора травматологична клиника при УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов" - гр. София за периода от 31.07.2015г. до 05.08.2015г. Била извършена оперативна интервенция по отношение уврежданията и раните по лявата подбедрица, изразяваща се в ексцизия на лезии. Поради получената фрактура в областта на десния горен крайник се наложило извършването на ръчно наместване на костното счупване, след което дясната му ръка била фиксирана и обездвижена чрез поставяне на гипсова шина и стерилна превръзка. Освен извършеното оперативно лечение, се наложило и провеждането на медикаментозна терапия за стабилизиране и възстановяване на увреденото му здравословно състояние.

След изписването му били дадени указания за спазване хигиенно-диетичен режим, постелен режим с оглед невъзможността да се придвижва самостоятелно, да използва помощни средства (патерици) след вертикализиране и започване на процес по раздвижване на увредените крайници, да продължи приема на изписаните му медикаменти.

 Г-н Н. получил освен горепосочените увреждания и такива, изразяващи се в оток на лява подбедрица и фиброзни промени в мускулатурата на лява подбедрица, нарушено кръвообращение на долен ляв крайник, периферно-стволова увреда на н. Перонеус синистра, лека намалена скорост на провежданите двигателни и сетивни влакна на н. Перонеус синистра, коренчево дразнене на ниво Л4, Л5 в дясно при запазена проводимост на изследвани нерви. Именно гореописаните увреждания в съвкупност с получените телесни увреждания при процесното произшествие довели до постоянното разстройство на здравето на пострадалия, което не било опасно за живота.

Ищецът претърпял страдания.

Претърпял и имуществени вреди - 75 лева, заплатени за лечение и медицински документи съгласно представените към настоящия иск разходни документи, а именно:

- 46 лева, заплатени за потребителска такса в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов", съгласно Фактура № **********/05.08.2015 г.;

- 29 лева, заплатени за заверени копия - на медицински документи, съдържащи се в История на заболяването № 26257/2015г., съгласно Фактура № **********/27.01.2020г. и фискален бон.

Застраховател на делниквента по ГО било ответното дружество -  З. "Б.И." АД.

С оглед изложеното, моли да се осъди ответникът да му заплати:

- сумата от 70 000 лева, представляващи застрахователно обезщетение за причинените му, вследствие на ПТП неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на настъпване на непозволеното увреждане - 31.07.2015г., до окончателното изплащане; и

- сумата от 75 лева, представляващи застрахователно обезщетение за причинените му, вследствие на ПТП имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на настъпване на непозволеното увреждане - 31.07.2015г., до окончателното изплащане.

Ответникът - "З. "Б.И." АД, оспорва иска:

- признава евентуално основателност на претенцията до 20 000 лева. За горницата била прекомерна;

- прави евентуално възражение за съпричиняване – предприел неправилни и рискови действия задържането на автомобила;

            Предявява на основание чл. 219 от ГПК евентуален обратен иск /уточнение от 13.10.2022г./ (регрес) по отношение Р.Н.К., за сумата от 30 000 лева, част от 70 000 лева, ведно със законната лихва и разноски.

            Ответникът по обратния иск, оспорва претенцията – за едната телесна повреда бил оправдан. Освен това първоначалният иск бил завишен. Пастрадалият се поставил съзнателно в ситуация на завишен риск. Излага доводи относно митническата проверка. Прави и възражение за давност.

            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното:

от фактическа страна:

            Не се спори, че инцидентът, описан в исковата молба, е настъпил. Не се спори и че дружеството е застраховател по застраховка ГО на третото лице, негов помагач, към момента на инцидента.

            По отношение на делинквента е постановена Присъда № 260028 от 22.02.2021г. на СГС по н.о.х.д. № 5599/2018г.: подсъдимия Р. Н. К., ЕГН: **********, роден на *** ***, българин, българско гражданство, средно образование, неосъждан, неженен, адрес ***, ателие 4, ЗА ВИНОВЕН в това че на 31.07.2015 г., в гр. София, на ул. "Г. Дражев", при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка "Тойота", модел "Хайлукс" с рег. № *******, с посока на движение от подземен паркинг на бл. 389, в гр. София, ж. к. "Люлин" към ул. "Г. Дражев", нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: Чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 116 от Закона за движение по пътищата, като с цел да осуети митническа проверка на управлявания от него автомобил от длъжностните лица – митнически служители М. Б. С. и М. В. Н., навлязъл на тротоарната площ /ляв тротоар/ на ул. "Г. Дражев" срещу бл. 389, вляво от изхода на паркинга, спрял на подаденото разпореждане и след легитимиране на служителя Н. и покана да осигури достъп за митническа проверка на автомобила, рязко потеглил с автомобила и реализирал пътно транспортно произшествие с намиращия се вляво от автомобила митнически служител при "Митническо разузнаване" при Столична митница – М. В. Н. с ЕГН: **********, като умишлено му причинил две средни телесни повреди без имуществени вреди, както следва: дълбока рана на лявата подбедрица по задната повърхност, хематом и охлузвания на лявата подбедрица, пунктиформена рана на лявата подбедрица, циркулярен белег от нараняване на лявата подбедрица под колянната става с клинични данни за фиброза на мускулната тъкан и оток на подбедрицата, голям белег от нараняване на лявата подбедрица по задната повърхност с деформация на подлежащата мускулатура, компресивна исхемична лезия на н. Перонеус в ляво – тези травматични увреждания на меките тъкани на лявата подбедрица с остатъчни сетивни, моторни нарушения, нарушено кръвообращение на долния крайник и видими деформации на мускулатурата, персистиращи дори и след продължителен оздравителен процес, без тенденция за възстановяване на правилната анатомична структура, реализират критериите на медико-биологичния признак постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, както и счупване на 5-та предкиткова /среднокиткова, дланна/ кост на дясната ръка, под главичката, което е реализирало медико-биологичния признак трайно затруднение на движенията на десния горен крайник, за срок по-дълъг от 30 дни, поради което и на основание чл. 342, ал. 3, пр. 2, б. "б", пр. 1, вр. ал. 1, пр. 3 от НК, вр. чл. 54 от НК го осъжда …

                Присъдата е изменена с Решение № 251 от 14.07.2021 г. на САС по в. н. о. х. д. № 515/2021 г. като подсъдимият е оправдан за това, че: … за нарушението по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и за това да е извършил престъплението по член 342, ал. 3, пр. 2, б. "б", пр. 1, вр. с ал. 1, пр. 3 от НК чрез счупване на пета предкиткова /среднокиткова, дланна/ кост на дясната ръка, под главичката, реализирало медикобиологичния признак трайно затруднение на движенията на десния горен крайник на пострадалия М. Н. за срок по-дълъг от 30 дни.

            С Решение № 39 от 16.06.2022г. по КД 1092/21г. на ВКС, решението на САС е оставено в сила.

                На основание чл. 300 от ГПК, тази констатация не подлежи на обсъждане.

            На ищеца през 2015г. е изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Злополука“ в размер на 750 лева (л. 244). Хипотезата попада в т. III-3.4 – 750 лева. Имуществените разходи са уредени в т. III-3. Това се признава и в о.с.з. от 24.10.2023г.

                       

            Събрани са гласни доказателства – разпитан е св. С. и Н. (показанията му са преценени по реда на чл. 172 от ГПК, тъй като е брат на ищеца). От тях се установява, че:

            -св. С.: през юли месец 2015г. работил като митнически инспектор в агенция митници, отдел икономическо разузнаване и разследване, сектор оперативен контрол. От там познавал ищеца. Изпратили ги на проверка по сигнал, че в подземно помещение на блок се държат цигари без бандерол. Били само двамата със служебен автомобил. Автомобилът бил обозначен със сигнална лампа (синя лампа), която я държали отпред, на предното стъкло. Проверката била през деня, следобеда. Било лято. Това била гаражна клетка, подземна. Нарушителят дошъл и влязъл в клетката, а след минута излязъл. Изходът бил блокиран със служебния автомобил. По тази причина делинквентът спрял. Ищецът излязъл, легитимирал се и поискал да отвори вратата на автомобила за проверка. Той обаче дал газ извил и притиснал колегата. Свидетелят слязъл. Третото лице, предизвикало ПТП с други два автомобила и избягало, като преди това го притиснало към стената с автомобила.

            -св. Н.: след изписването видял брат си, която бил с тежка травмата в областта на лявата подбедрица и счупване на дясната ръка. Престоят бил дълъг (явно се има предвид болничното заведение) и след това бил в инвалидна количка около 2 седмици. През този период той не можел да се придвижва самостоятелно и му помагали. Негови колеги идвали да го взимат, за да го закарат на рутинни превръзки и прегледи в медицинските институции. След двете седмици той ползвал патерици за около месец. Семейството на ищеца живеело в къща и това било доста сложно, когато има няколко етажа и нямало как да бъде самостоятелен. Отсъствал от работа за поне четири месеца, близо половин година. Преди инцидента бил активен спортист, но след това не бил така активен.

            Ищецът е разпитан по реда на чл. 176 от ГПК, като признава, че: точно тогава успях да се изправя от земята, стигнах до предната врата на стъклото, от предната страна, той ме виждаше очи в очи на може би 50 см, не повече, в което аз виках, и му казах спри, прегази ме. В момента, в който му казах това нещо той ме погледна пак и тръгна да предприема нова маневра, при което аз ударих един път с юмрук по стъклото, за да мога предотвратя напускането от местопроизшествието от негова страна. Не успях, той блъсна два автомобила и по този начин си направи място, за да мине с неговия и всъщност напусна мястото на инцидента.  

            Депозирано е заключение на комплексна СЕ (реално са приети три единични експертизи), втората й част оспорена от ответника и то частично (оспорването е основателно) и приети от съда, като компетентно изготвени. От тях се установява, че:

            I СЕ: - в.л. Д. (разпитана в о.с.з. от 28.05.2024г.): ЕМГ от 2015г.: данни за периферно-стволова увреда на н. перонеус синистрал. Намалена скорост на провеждане на двигателните влакна на същия.

            Данни за ксоренчево дразнение на ниво ЕЛ-5 в дясно при запазена проводимодст на изследваните нерви.

            Епикриза от 05.08.2015г. от МБАЛ „Пирогов“, в частта НБ – без неврологични смущения.

            От документите по делото е приложено заключени в частта НБ – компресия и исхемична лезия на н. перонеус в ляво. Също от приложените документи: увреждане на н. перунеус е с дефинитивен характер, поради което следва да се определи пожизнен срок.

            Съгл. Част VII, т.2.6.3 Монопареза – средна степен с 60 % ТНР пожизнено. Над 50 % предполага пожизненост.

            - в.л. К.(и разпит в о.с.з. от 27.02.2024г.): От представените в делото медицински документи е видно, че ищецът е получил травма на лявата подбедрица и дясната ръка довела до:

            Лява подбедрица - Контузите пунктиформена (прободна) рана в просималната част (горна трета), дълбок хематом в мускулите, предимно в задната й част, охлузвания предимно по външната щ част.

            Дясна ръка - субкапитална фрактура на 5-та метакарпална кост, закрита, разместена. Описаните травматични увреждания кореспондират с механизма на процесното ПТП, а именно прегазване на лявата подбедрица на ищеца с лявата задна гума на автомобил и удар със свит юмрук по задното ляво стъкло на от страна на ищеца по същия автомобил.

            Доколкото механизмът на настъпилите травматични увреди, а именно директно размачкване на меките тъкани на лявата подбедрица от прегазване и индиректна фрактура на 5-тата метакарпална кост при удар в твърда повърхност, има причинна връзка между получените травматични увреждания и процесното ПТП.

            По отношение на лявата подбедрица - направена е оперативна ревизия на прободната рана с извършване на ексцизия на авитални меки тъкани и лаваж (промивка) на раната.

            По отношение на фрактурата на 5-тата метакарпална кост - няма сведения от медицинските документи какво е било предприето, но по анамнестични данни от ЛП, още в спешния кабинет е била направена мануална репозиция на фрактурата и поставена гипсова шина за 40 дни.

            За периода на възстановяване от около 4 месеца, ищецът е търпял болки с висок интензитет през първата седмица, намаляващи постепенно до слаби в края на периода.

            Страданията не се дължат само на понасяните болки, а и на затрудненията в придвижването за първите 2 седмици и необходимостта да се ползват помощни средства, както и от 40 дневната имобилизация на водещата дясна ръка, затрудняваща самообслужването.

            Към момента на ЛП ищеца не търпи болки и страдания, а за в бъдеще образувалите се фиброзни сраствания в мускулатурата на лявата подбедрица ще ограничават максималното физическо натоварване и евентуално спортуване, поради образуване на оток с умерена болка в областта.

            Медицинските критерии за възстановяването до ниво на работоспособност от травматичните увреждания получени от ищеца, при навременно адекватно лечение и липса на усложнения е 3 месеца. Пострадалият е получил 3 броя болнични листи за временна нерботоспособност за общо 96 дни, като този срок не е бил удължаван.

            Травматичните увреди предизвикани от прегазване на крайници, дори да не са свързани с фрактури на подлежащи кости, са винаги проблемни в медицината заради очакваните усложнения от различен характер които могат да настъпят.

            В конкретния случай хематом в мускулите на подбедрицата, предимно в задната мускулна група, се е резорбирал бавно и е оказвал задълбочаващ се във времето компресивен натиск върху подлежащите меки тъкани, включително и върху един от магистралните нерви на ловния крайник - фибуларния нерв (нервус перонеур), както и е образувал фиброзно срастване в тялото на големия триглав мускул (трицепс суре), описан в частта на ЛП. Това е резултирало в находката от ЕМГ изследването от 26.03.2018г. където се отчита периферно-стволова увреда на посочения нерв, с леко понижена проводимост по двигателните и сетивни влакна. Тази увреда на нерва също е трайна, но е лека по характер, като е наложителна рехабилитация за подобряване на проводимостта на нерва. На ЛП не се установиха двигателни и сетивни нарушения характерни за увредата на този нерв - движенията и сетивността на лявата глезенна става и стъпало са в пълен обем.

            Имуществените вреди са в причинноследствена връзка с инцидента.

            Рехабилитацията на нерв се изразява в електро-стимулация, която се провежда един или два пъти в годината, като не може да се разчита на бърз и моментален резултат. Ако въобще подобри, състоянието ще е трайно подобрено, но е под голям въпрос остава дали въобще ще има подобрение на тази лека увреда на нерва.

            Механизмът на фрактурата на петата метакарпална кост е директен удар в твърд предмет или повърхност. По анамнестични данни на ищеца, от личния преглед, това се дължи на удар в задното ляво стъкло на автомобила със свит юмрук.

            - в.л. Г. (разпитан в о.с.з. от 28.05.2024г.): Налице е съчетана травма, която по същество представлява едновременно увреждане на органи от различни области и системи на организма причинено от механичен травмиращ агент. Могат да бъдат засегнати 2, 3 и повече анатомични области едновременно. В конкретния случай с водещо значение е фрактурата на V-та метакарпална кост на дясната ръка. По механизъм тя е причинно-следствена връзка по директен удар по тилната част на китката (диафиза и проксимален край) и/или индиректен (надлъжно натоварване по оста на пръста). При неразместени фрактури се прибягва до имобилизация за 3-4 седмици. При рестабилни фрактури се прилага иглена фиксация. Възстановяване на работоспособността настъпва след 2 месеца. Възможни усложнения - неправилни сраствалия.

            Относно травматичното увреждане на лявата подбедрица по задната повърхност е налице дълбока рана с хематом и охлузвания, циркулаторен белег от нараняване по колянната става с клинични данни за фиброза на мускулната тъкан и оток на подбедрицата, голям белег от нараняване на лявата подбедрица по задната повърхност с деформация на подлежащата мускулатура: компресивна иехемична лезия на н. Перонеус вляво. По същество раната представлява нарушаване анатомичната цялост на човешкото тяло предизвикано от физичен фактор и задължително съпроводено с увреда на телесните покривки и като следствие локална и обща симптоматика. В конкретния случай според вида на нараняващия агент респ. обема и характера на тъканната увреда е налице комбинация от контузна и прободна рана на долния крайник. По обстоятелства на получаване те биват: травматични и хирургически рани. Раните се определят като проникващи и непроникващи. По начина на протичане на раневия процес биват: неусложнени и усложнени. В конкретния случай е налице хематом (без лобараторни отклонения) и едем на левия долен крайник без съществена загуба на органна функция, с патологична фиброза (адхезии и хипотрофия на мускулатурата),

            Вследствие на ПТП ищецът е получил фрактура на главичката на V-тa метакарпална кост на дясната ръка и смесена контузна и прободна рана на лявата подбедрица. Същите кореспондират с механизма на настъпване на ПТП.

            На М.В.Н. в УМБАЛСМ „Пирогов“ въз основа на анамнеза, обективен и локален статус, параклиника е приложено лечение на съвременно ниво (ексцизия - оперативен протокол № 8045 от 31.07.2015г. + антибиотична (Цефуроксим) и обезболяваща терапия (Паратрамол). Продължителност на лечението - 5 дни.

            Налице са остатъчни явления: циркулярен белег на лявата подбедрица под колянната става с клинични данни за фиброза на мускулната тъкан и оток на подбедрицата с деформация на подлежащата мускулатура; компресивна исхемична лезия на н. Перонеус в ляво, която съгласно НМЕ, Част I, Раздел III. Мускулни заболявания при оценката на намалената работоспособност се има предвид функционалните ограничения на крайника.

            Относно фрактурата на главичката на V-та метакарпална кост същата не попада по смисъл на Раздел VIII, т. 23 - Зле зараснали или незараснали фрактури на една или повече метакарпали кости с вторично повлияване на подвижността на пръсти с изключение на палеца – 20 % ТНР.

            Относно лезията на н. Перонеус в ляво е налице средна степен на периферно увреждане за което се полагат съгласно т. 11.1.2. – 20 % ТНР по Част VII. Нервни болести от НМЕ.

            Уврежданетото на н. Перонеус е с дефинитивен характер, поради което следва да се определи пожизнен срок. Освен това хипотрофията на мускулатурата на левия долен крайник следва да се оцени съгласно Част I. Заболявания на опорно-двигателния апарат, раздел III. Мускулни заболявания и в зависимост от функционалните ограничения и свързаната с нея намалена работоспособност (засегната сетивна и моторна функция на крайника, нарушено кръвообращение на долния крайник, видими деформации на мускулатурата).

            Конкретният случай следва да се оцени съгласно част VII, т. 2.6.3 Монопареза - средна степен с 60 % ТНР пожизнено (като алтернатива при тежка степен се полагат съответно т. 2.6.4. - 80% ТНР).

            Своевременно е било приложено лечение в УМБАЛСМП „Пирогов“ съгласно стандарта за добра лекарска практика.

            II СТЕ (и разпита на в.л. в о.с.з. от 28.05.2024г., оспорено от ищеца): От анализа на приложените по делото материали и отговорите на въпросите по-долу от техническа гледна точка най-вероятен е следният механизъм: На 31.07.2015г. около 16.³⁰ч. в гр. София, ж.к. „Люлин III“, на ул. „Георги Дражев“, между блок 388 и 389, л.а. марка „Тойота“, peг. № СВ ****АА, се движел излизайки от подземен паркинг, където е бил спрян за извършване на митническа проверка. Ищецът се приближил от ляво на автомобила, легитимирал се е, при което водачът на автомобила е потеглил напред и едновременно с това е завъртял волана на ляво, след което е спрял поради паркираните отпред автомобили, завъртял е волана на дясно и е потеглил назад, при което пострадалият при опита си да отвори вратата на вода е бил повлечен назад, изгубил е равновесие и е паднал на земята в близост до преградната клетка. Последвало е отново потегляне на автомобила напред със завъртане на волана в ляво и при което с лява задна гума същият е преминал през левия крак на пострадалия. След това процесния автомобил е преминал между двата паркирани леки автомобила, описани в протокола за оглед и е напуснал произшествието.

            Местопроизшествието не е запазено, автомобилът е напуснал същото, тялото на пострадалия е било изместено. Предвид конфигурацията на мястото и наличието на спрели на пътното платно автомобили и извършването маневри от страна на водача на автомобила, описани в механизма си експертът приема, че скоростта му при преминаването му със задна дясна лява гума пред мястото на удара е била от порядъка на 8 - 9 км/ч

            Видно от свидетелските показания пострадалият пешеходец се е приближил към автомобила, легитимирал се е и тогава водачът на автомобила е предприел действия по потегляне напред и наляво, спиране, потегляне назад с десен волан и последващо отново потегляне напред с ляв волан, т. е. водачът на автомобила е възприел пешеходеца.

            Водачът е имал възможност да предотврати произшествието като не предприема действия по напускане на мястото и е останал за извършване на митическата проверка.

            От извършения анализ и определен механизъм като причини за настъпването на произшествието могат да се посочат:

            - субективните действия на водача на автомобила, който не се подчинил на разпореждането на ищеца за извършване на проверка и избягал от мястото.

            - субективните действия на пострадалия, който виждайки, че автомобилът започва да се движи е направил опит да възпрепятства водача му приближавайки близо до автомобила.

            С ръка или човешко тяло не може да се спре потеглящ автомобил.

            от правна страна:

            Съгласно нормата на чл. 226, ал. 1 от КЗ, увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. С договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди (чл. 223, ал. 1, изр. 1, във вр. с 257, ал. 1 от КЗ).

            Неимуществени вреди се свеждат най-често до претърпени болки, страдания, недъзи, емоционален дискомфорт. Размерът им се определя от съда по справедливост – чл. 52 от ЗЗД.

            Според Решение № 32 от 19.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2269/2014 г., IV г. о., ГК: … Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания – това са фактите и обстоятелствата, които имат пряко значение за размера на предявения иск – продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето (заболяване), а ако увреждането е трайно – медицинската прогноза за неговото развитие. Не е в тежест на пострадалия да докаже отделните си негативни изживявания. Доказани ли са увреждащите действия и бездействия, искът е установен в своето основание и съдът е длъжен да определи неговия размер по своя преценка или като вземе заключението на вещо лице съгласно чл. 162 ГПК (чл. 130 ГПК отм.).

                Осъществявана е операция на митнически служители, които са се легитимирали. Деликвентът е бил наясно с това. Всичко останало, изложено в отговора относно начина на процедиране на ищеца и единия от свидетелите, е ирелевантно. Пострадалият е прегазен само, за да се избегне установяване на митническо нарушение. Той се е намирал в обстановка, в която е следвало да установи нарушението и нормално да задължи третото лице (съобразно показанията на първия свидетел). Това е така, дори да се приеме, че е имало конкретно установена необходимост от подобно действие. Нормално е било да опита да спре автомобила, непредполагайки, че поведението на водача би могло да бъде такова. В тази връзка, решаващият орган не намира каквото и да е съпричиняване.

            Каквото и друго да се приеме, би граничело с абсурд – установява се че се извършва митническо нарушение и/или престъпление, но служителите не реагират; нарушителят се опитва да избяга, но те отново не реагират.

            Само за пълното следва да се посочи, че самият довод (за съпричиняване) е допустим, въпреки постановената присъда: Присъдата не е задължителна за гражданския съд за поведението на лицата, за които това не е предвидено от НК като елемент от фактическия състав на деянието, а преценяването на степента на допринасянето е възможност само на гражданския съд - Решение № 392 от 11.03.1976г. по гр.д. № 95/76г., I г.о.; също: Решение на ВКС по т.д. № 368/10г., т. д. № 368/10г., ТК, І-во отд:; и: Решение № 55 от 30.05.2009г. по т.д. № 728/2008г., т.к., І т.о. на ВКС.

            неимуществени вреди:

                Съобразени са:

            - шок при настъпването на инцидента – 12 000 лева. Става въпрос за умишлено прегазване митнически служител (чл. 11 от НК, деецът е допускал последиците, но това не го е притеснило). Проявена е изключителна дързост. Ищецът е бил притиснат до стената и впоследствие прегазен. Стресът би следвало да е бил огромен;

            - през първата седмица ищецът е изпитвал силни болки – 6 000 лева;

            - две седмици не е могъл да се движи, а след това един месец е бил с патерици – 18 000 лева;

            - кракът му е увреден, действително относително леко, но ТНР е пожизнено – 30 000 лева, и предвид недобрите изгледи за възстановяване на нерва;

            - белег – 2 000 лева.

            Общо 68 000 лева. За удобство на съда, сумите са изчислени към този момент.

            Вещото лице по СТЕ е дало заключение как би могло да се избегне инцидентът, като това няма отношение към изпълнението или не на задълженията на служителите на митниците. От тази гледна точка оспорването е неоснователно.

            Относно удара с ръка – би могло да се разсъждава, че това е рефлексно движение, предизвикано от поведението на деликвента, но в случая е приложимо правилото на чл. 300 от ГПК.

            Парите имат и функционална стойност, която изразява покупателната им сила. Инфлацията е причина стойността на парите постоянно да намалява. Стойността на парите има ограничено правно значение, защото икономическата теория не предлага нито точни средства за установяване на причините, нито приложими методи за измерване на нейното изменение. Затова правото не познава правило за изменение на паричните задължения като последица от изменение на стойността на парите.

            Корекция е допустима, но вследствие на изменението на цените.

            Във вътрешния граждански оборот в Р. България е установен така нареченият принцип на номинализма. Длъжникът плаща редовно, ако изпълни в намиращите се в обръщение парични знаци, сборът от номиналните стойности на които е равен на стойността на дълга. Броят на паричните знаци е ирелевантен.

            Исторически номинализмът е възприет за първи път от френския законодател и включен в чл. 1895 на ФГК, като впоследствие е признат в почти всички държави.

            Номинализмът поставя риска от обезценяването на парите върху кредитора, а риска от повишаването на тяхната стойност - върху длъжника.

            Принципът на номинализма е легално установен (за разлика от валоризационната теория). Плащанията задължително се приемат в пълната номинална стойностна паричните единици - чл. 25, ал. 2 ЗБНБ.

            Така, инфлацията е съобразена като относителен критерий за определяте на покупателната/обезщетителна стойност на националната валута към момента на деликта (арг. и от чл. 162 от ГПК).

            За периода от 31.07.2015г. до м.6.2024г. инфлацията е 45,70 %. 68 000 лева – 45,7 % = 31 076 лева.

            (https://www.nsi.bg/bg/content/2539/%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80-%D0%BD%D0%B0-%D0%B8%D0%BD%D1%84%D0%BB%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0) - Решение № 92 от 1.09.2014 г. на ВКС по т. д. № 83/2013 г., I т. о., ТК: ...Не следва делото да бъде връщано на въззивния съд за определяне точния размер на претендираните мораторни лихви, начислени върху главниците по трите процесни фактури, посредством изслушване на заключение на съдебно-счетоводна експертиза по този въпрос, след като това е възможно да се извършва автоматично с помощта на т. нар. лихвен калкулатор в интернет: (www. calkulator. bg); също: Р № 60285 от 08.12.2021г. на ВКС, IV г.о. по гр.дело № 3502/2018г.

            31 076 лева - 750 лева (вече платена сума от друг застраховател) = 30 326 лева. Претенцията е основателна за тази сума.

            имуществени вреди:

            Ако изготвянето на копие от медицинското досие е на стойност 29 лева, а това е така, видно от документа на л. 107, която е в полза на „Н. И Пирогов“, то този разход също е следствие от инцидента, доколкото е нормално историята на заболяването да се пази, предвид бъдещи усложнения, а и с оглед на това дето.

            Тази част от иска е изцяло основателна.

 

            Възражението за давност е неоснователно. Увредата е от 31.07.2015г., а искът е предявен на 13.03.2020г., т.е. няма пълни 5 години (чл. 110 от ЗЗД).

            Законното лихва обаче се дължи, считано от 13.03.2017г.

            2. по регреса:

            Поради сбъдване на вътрешното процесулано условие, а именно – уважаване на част от претенцията, съдът дължи произнасяне по евентуалния обратен иск.

            Тъй като се претендира по-малко от дължимото, искът е основателен. Претенцията на застрахователя не обхваща имуществени вреди.

            За регресните искове на суброгиралия се застраховател се прилага общата давност по чл. 110 и сл. от ЗЗД, която започва да тече от момента на изплащането на застрахователните обезщетения на правоимащите лица, тъй като основанието на тези искове не е застрахователното правоотношение, а възниква по силата на даденото от закона право на регрес с факта на изплащането на сумата от застрахователя - Решение № 47 от 30.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 1502/2018г., I т. о., ТК, докладчик съдията Вероника Николова.

            Т.е. давността на теория би могла да бъде 5 + 5 години. Вторите 5 години текат от плащането, а – ако няма такова, от поставянето в забава – в случая депозирането на иска на пострадалия. Реакцията на дружеството е на 20.09.2022г., което означава, че и в тази си част възражението е неоснователно.

            По време на процеса давност не тече.

            по разноските:

1. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 38 от ЗА, но процесуалния представител на ищеца биха се дължали разноски, ако бе налице съответния фактически състав.

Адвокат може да представи безплатна помощ, ако има подобна договорка, това не се оспори от ответника и/или не се установи отново от ответника, или съобразно установеното по делото, че самата страна не е финансово затруднена.

Според Определение № 371 от 23.05.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 2086/2013 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Боян Балевски: Липсва основание за присъждане на адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., тъй като не се установяват предпоставките за това визирани в ал. 1 на същия член; също: О. № 163 от 3.06.2016г. на ВКС, I г.о. по ч.гр.д. № 2266 от 2016г.: … по така поставения въпрос съдът приема, че преценката за наличие на материална затрудненост при произнасяне по искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА следва да бъде направена с оглед конкретните данни по делото, като при липса на спор между страните достатъчно доказателство за осъществяване на основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1-3 ЗА за безплатна правна помощ представляват съвпадащите волеизявления на страните по договора за правна помощ, респективно изявлението на представляваната страна или нейния процесуален представител, ако такъв договор не е представен. Противната страна в производството, която по правилата на чл. 78 ГПК следва да заплати направените по делото разноски, разполага с процесуалната възможност да оспори твърденията за осъществяване на безплатна правна помощ по реда на чл. 248 ГПК с искане за изменение на постановения съдебен акт в частта му за разноските, като носи и тежестта да установи, че предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ не са налице.

Това, което се установява – ищецът е държавен служител, който действително е бил в отпуск по болест за 3-4 месеца, но получава служебното си възнаграждение и до момента. Освен това семейството живее в къща с етажи. Следователно г-н Н. в никакъв случай не е финансово затруднен. Това предполага приложение на общото правило – сключване на платен договор за процесулано представителство, а не, за съжаление – масовото напоследък изключение, на чл. 38 от ЗА.

В тази връзка, например: О. №. 50280 от 08.11.2022г. на ВКС, II т.о., т.д. № 2424 по описа за 2021г.: По формулираното искане от адвокат К. за заплащане на адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., настоящият съдебен състав намира, че не следва да се присъди такова. Действително с оглед изхода на спора, на ищците на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК се дължат разноски. В случая, с оглед присъдените от въззивния съд суми на ищците не може да се приеме, че при осъщественото представителство те вече са материалнозатруднени лица. Поради това, не е осъществено основанието за предоставяне на безплатна правна помощ. Искането следва да се остави без уважение. Практиката е цитирана с оглед констатацията на съда за наличие на средства; последвало е и О. № 50003 от 06.01.2023г. ВКС, II т.о., т.д. № 2424 по описа за 2021г.: В постановеното определение по реда на чл. 288 от ГПК, е преценено, че не са налице предпоставките на чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗАдв, на представляващата ответниците, адв. К., да се присъди възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство. Няма данни, които да не са били съобразени от съда, при произнасянето и възприетия извод, за неоснователност на искането за присъждане на възнаграждение на основание чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗАдв. Взет е предвид предмета на делото и характера на присъдените суми. Следва да се има предвид, че е съобразено наличието на вземане, а не реалното изплащане на същото, в каквито смисъл са изложените от адвокат К. съображения.

2. От страна на ответника не е представен списък с разноски по реда на чл. 80 от ГПК, а отделни плащания, описани като такива по чл. 80 от ГПК. Това не е списък по смисъла на кодекса. Списъкът обхваща всички плащания, като целта е да се спести търсене на отделните разноски и се даде възможност на страните за лесно вземане на становище.

Общо разноските са в размер на 7 500 лева, но претенциите са две – тази на ищеца, и тази на застрахователя. 7 500 лева / 2 = 3 750 лева.

Съобразно отхвърлената част, дължимата сума възлиза на - 2 127,13 лева (чл. 78, ал. 3 от ГПК).

3. Делинквентът дължи на застрахователя сумата от 3 327,13 лева (чл. 78, ал. 1 от ГПК).

            4. На основание чл. 77 от ГПК в полза на съда се дължи държавна такса и възнаграждение за вещи лица, съобразно уважената част от иска – 1 948,63 лева.

 

 

Воден от гореизложеното, СЪДЪТ

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

 

ОСЪЖДА на основание чл. 226 от КЗ (отм.) и чл. 86 от ЗЗД, "З. "Б.И." АД, ЕИК К., със седалище и адрес на управление:***, e-mail: ******.@bulins.bg, да заплати на М.В.Н., ЕГН **********,*** 11-13, оф. 5, чрез  адв. Ц.С.В., e-mail: ****, ******.@gmail.com, чрез „Адвокатско дружество В. и Б.", ЕИК ****, следното:

- сумата от 30 326 (тридесет хиляди триста двадесет и шест) лева, представляващи застрахователно обезщетение във връзка с ПТП от 31.07.2015г., (случило се към 16:³⁰ч., в гр. София, ж.к. „Люлин III", на ул. „Георги Дражев" от подземен паркинг между блок № 389 и блок № 388, предизвикано от Р.Н.К., управлявал на л.а. марка „Тойота", модел „Хайлукс", peг. № СВ ****АА), ведно със законната лихва, считано от 13.03.2017г. до окончателното щ изплащане (IBAN: ***, при банка - "УниКредит Булбанк" АД, с титуляр: М.В.Н.), като ОТХВЪРЛЯ претенцията за горницата до пълния предявен размер от 70 000 (седемдесет хиляди) лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА; и

- сумата от 75 (седемдесет и пет) лева, представляващи разходи, свързани с лечението (46,00 лева, заплатени за потребителска такса в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов", съгласно Фактура № **********/05.08.2015г.; и - 29,00 лева, заплатени за заверени копия - на медицински документи, съдържащи се в История на заболяването № 26257/2015г., съгласно Фактура № **********/27.01.2020г. и фискален бон), ведно със законната лихва, считано от 13.03.2017г. до окончателното щ изплащане.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, М.В.Н., ЕГН **********,*** 11-13, оф. 5, чрез  адв. Ц.С.В., e-mail: ****, ******.@gmail.com, чрез „Адвокатско дружество В. и Б.", ЕИК ****, да заплати на "З. "Б.И." АД, ЕИК К., със седалище и адрес на управление:***, e-mail: *****, сумата от 2 127,13 (две хиляди сто двадесет и седем лева и тринадесет стотинки) лева, сторени деловодни разноски, съобразно отхвърлената част от иска.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 227, ал. 1, във вр. с чл. 226, ал. 3 от КЗ (отм.), Р.Н.К., ЕГН **********,***, съд.адр.: гр. София, бул. ****, чрез адв. З., e-mail: p****@zlatew.eu, да заплати на "З. "Б.И." АД, ЕИК К., със седалище и адрес на управление:***, e-mail: ****, следното:

- сумата от 30 000 (тридесет хиляди) лева, част от 70 000 лева (и установена дължимост на 30 326 лева), във връзка с регрес относно ПТП от 31.07.2015г., ведно със законната лихва, считано от 13.03.2017г. до окончателното щ изплащане, както и сумата от 1 948,63 (хиляда деветстотин четиридесет и осем лева и шестдесет и три стотинки) лева, разноски в полза на бюджета на съда, възложени на застрахователя; както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,

- сумата от 3 317,13 (три хиляди триста деветдесет и седем лева и тринадесет стотинки) лева, сторени деловодни разноски.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 77 от ГПК, З. "Б.И." АД, ЕИК К., със седалище и адрес на управление:***, e-mail: *****, *******@generali.com, да заплати по сметка на Софийски градски съд, сумата от 1 948,63 (хиляда деветстотин четиридесет и осем лева и шестдесет и три стотинки) лева, дължимо възнаграждение за вещи лица, и държавна такса, съобразно уважената част от исковете.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

председател: