РЕШЕНИЕ
№ 102
гр.Бургас, 06.02.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, в открито заседание на
23 януари през две хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ : Веселин Белев
при участието на
секретаря Сийка Хардалова, в присъствието на прокурора …………………, като разгледа
докладваното от съдия Белев а.д. № 2012 по описа на съда за 2022г. и за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е по оспорване на индивидуални
административни актове, по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс, вр. с чл.39 ал.1 от Закона за защита на личните данни.
Жалбоподател е Я.Р.Ж., ЕГН:**********, със съдебен адрес ***,
оф.210. В производството жалбоподателят участва чрез пълномощник – адвокат Г.С.
***.
Ответник по жалбата е Агенция по вписванията гр.София.
Предмет на обжалване е обективиран в писмо изх. №
94-00-1028/17.11.2022г. отказ на ответника за заличаване на лични данни по
заявление на жалбоподателя рег. № 94-00-1028/17.11.2022г.
В жалбата се излагат подробни доводи за
незаконосъобразност на оспорения отказ. Иска се съдът да отмени отказа и да
върне преписката на ответника с указания по приложението на закона във връзка с
подаденото заявление. Иска се присъждане на разноски. Сочат се доказателства.
Ответникът оспорва жалбата, като излага подробни
съображения за недопустимостта и неоснователността и. Иска прекратяване на
производството, съответно отхвърляне на оспорването. Иска присъждане на
разноски. Сочи доказателства.
Съдът приема за неоснователни възраженията на ответната
страна по спора за недопустимост на жалбата, с която е сезиран. С жалбата се
прави възражение за нарушено право на субекта на данни да иска, обработваните
му без правно основание лични данни да бъдат изтрити, което право е
регламентирано в чл. 17 от ОРЗД. Това право жалбоподателят е упражнил
посредством отправеното до администратора на данни – Агенция по вписванията,
заявление. Действително оспореното писмо не съдържа изричен диспозитив за отказ
да бъде удовлетворено желанието на Ж.. Същевременно обаче, в текста на писмото
е отразено, че Агенция по вписванията в изпълнение на задълженията си по
публикуване в Търговския регистър на актове, няма правомощие да извърши исканото
изтриване, тъй като е представен за вписване акт без заличени данни. Изложено
е, че такова задължение има самото дружество, по чиято партида е публикуван
акта. По същество изложеното в писмото сочи, че ответникът е формирал
волеизявление, изразено чрез бездействие, за отказ да бъде удовлетворено
отправеното до него искане. Така постановеният отказ засяга права и интереси на
субекта на данните, доколкото касае реализирането на негово защитено от закона
субективно право, и съответно подлежи на оспорване по реда на чл.39 ал.1 от
ЗЗЛД. Отказът е оспорен от лицето, чието право е засегнато, в срока предвиден в
закона. От данните по делото се установява, че към момента на издаване на
настоящия съдебен акт, не е настъпило изменение във фактическата обстановка –
не е удовлетворено заявлението на жалбоподателя да бъдат заличени личните му
данни в публикувания в Търговския регистър дружествен договор по партидата на посоченото
в заявлението търговско дружество. При тези съображения съдът приема, че е
сезиран с допустима жалба и същата следва да се разгледа по същество.
За да се произнесе по поставения за решаване спор между
страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по делото
доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие за
установено следното.
В Търговския регистър по партидата на „Гейм Шанс“ ЕООД на
13.12.2019 г. и до настоящия момент е публикуван актуален учредителен акт на
дружеството, в който жалбоподателят Ж. е вписан като собственик на капитала и
представляващ дружеството. Учредителният акт е подаден пред Агенция по
вписванията, в изпълнение на задължение произтичащо от Търговския закон, със
заявление А4 от упълномощен за това адвокат. Актът съдържа лични данни на
жалбоподателя Ж., които не са задължителни съобразно ТЗ (ЕГН, номер на лична
карта, дата на издаването ѝ, дата на валидността ѝ, постоянен адрес
и подпис), не са заличени, и до които, с оглед публичния характер на Търговския
регистър, достъп имат неограничен брой лица.
Със заявление с вх. № 94-00-1028 от 15.11.2022 г. Я.Ж. е
поискал от Агенция по вписванията, в качеството ѝ на администратор на
лични данни, да бъдат изтрити личните му данни, различни от трите му имена,
посочени в учредителния акт, публикуван в Търговския регистър по партидата на „Гейм
Шанс“ ЕООД. Изразил е мнение, че няма законово основание тези данни да бъдат
публично достъпни и същите следва да бъдат изтрити по начин, който не позволява
да бъде идентифициран от трети лица. Посочил е още, че така публикуваните му
лични данни са достъпни до неограничен кръг от трети лица, което създава у него
безпокойство, тъй като това създава опасност за личната му неприкосновеност и
възможност трети недобросъвестни лица да използват данните му за противозаконни
цели. Отбелязал е, че Агенцията няма законово основание да обработва чрез
публикуване до неограничен кръг лице следните му лични данни: ЕГН, номер на
лична карта, дата на издаването ѝ, дата на валидността ѝ, постоянен
адрес и подпис. При тези съображения е поискал личните му данни, съдържащи се в
публикувания дружествен договор, да бъдат изтрити/заличени по начин, който да
не дава възможност за идентифицирането му от трети лица. Посочил е още, че в
случай, че Агенцията приеме, че тези лични данни са предоставени при условията
на чл.13 ал.9 от ЗТРРЮЛНЦ, то да се счита, че със заявлението се оттегля
съгласието същите да бъдат обработвани чрез публикуването им в учредителния акт
по партидата на „Гейм Шанс“ ЕООД до неограничен кръг от хора и да бъдат
заличени. Наред с това е поискал, Агенцията да уведоми всички лица, на които е
предоставил достъп (чрез продажба) до личните му данни да бъдат уведомени, че
следва тези данни да бъдат изтрити.
С оспорения отказ, обективиран в писмо с изх. № 94-00-1028
от 17.11.2022 г., Агенцията (действаща чрез изпълнителния си директор) е
уведомила жалбоподателя, че същата обработва личните данни като „получател“, а дружеството,
за което документите се отнасят, е администратор на личните данни на
физическите лица, съдържащи се в подаваните в агенцията документи за целите на
вписването по смисъла на чл.4 §1 т.7 от ОРЗД и същото носи отговорност да
предостави за вписване актове, които са със заличени данни, съответно да
предприеме действия за съобразяване на данните с принципите за минимализъм и
пропорционалност, уредени в чл.5 от ОРЗД. Последното е аргументирано с нормата
на чл.13 ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ, съгласно която заявителят представя и заверени
преписи от актовете, подлежащи на обявяване в търговския регистър, в които
личните данни, освен тези, които се изискват по закон, са заличени. Посочено е
още, че Агенцията няма право да извършва действия по вписвания и заличавания,
извън дадените ѝ по закон правомощия в рамките на регистърното
производство, т.е. не разполага с възможност да откаже приемането на документи за
обявяване, поради обстоятелството, че в тях се съдържат лични данни, които не
се изискват по закон и не са заличени, или да заличи такива данни от
представени за вписване документи. В тази връзка Агенцията се е позовала и на
становище на КЗЛД рег. № ПНМД-01-116(20)/2021 г. Отбелязано е в писмото още, че
базата данни на Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ се предоставя на
основание чл.113 от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и
достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска
цел, във вр. с чл.12 ал.1 т.6 и ал.3 от ЗТРРЮЛНЦ и съгласно утвърдените Общи
условия на Агенция, без информация за ЕГН/ЛНЧ/дата на раждане на физическите
лица, както и други лични данни, извън законоустановените. На жалбоподателя е указана
възможността, като представляващ дружеството „Гейм Шанс“ ЕООД да заяви
последващо обявяване на препис от учредителния акт със заличени лични данни,
който да бъде обявен в Търговския регистър. Писмото е връчено на Ж. на 21.11.2022г.
От ответната страна е представено становище на КЗЛД рег.
№ ПНМД-01-116(20)/2021 г., в което комисията приема, че Агенцията по
вписванията е администратор по отношение на Търговския регистър, но се явява
„получател“ на данните от физическите лица, които се обработват чрез обявяване
в лично, а не служебно качество на представляващ/управляващ, поради което
същата няма правна възможност или правомощие, служебно или по искане на субект
на данни, да ограничава обработването на вече оповестени данни. Администраторът
на личните данни в обявените актове според становището е лицето, заявило
данните (документите, в които се съдържат) за обявяване и именно то носи
задължението за изпълнение на принципа за свеждане на данните до минимум. В
този случай, според становището, Агенция по вписванията дължи актуализиране
(заличаване) на данните при постановено съдебно решение, като в тази връзка
следва да уведоми администратора и физическото лице.
При така установените факти съдът прие следните правни
изводи.
Предмет на съдебна проверка е отказ на Агенцията по
вписвания да удовлетвори искането на Я.Ж., с което е упражнил правото си на
изтриване на лични данни установено в чл.17 от ОРЗД. Според цитираната
разпоредба субектите на данни имат право да поискат от администратора изтриване
на свързаните с него лични данни, а администраторът е задължен да ги изтрие,
когато субектът на данните оттегли своето съгласие, върху което се основава
обработването на данните, и няма друго правно основание за обработването (б.Б на
§1 на чл.17 от ОРЗД) и личните данни са били обработвани незаконосъобразно (б.Г
на §1 на чл.17 от ОРЗД).
Не е спорно по делото, че учредителния акт на „Гейм Шанс“
ЕООД е обявен в Търговският регистър и в него се съдържат и са видими за трети
лица лични данни на жалбоподателя, достатъчни да го идентифицират – трите
имена, ЕГН, адрес и др.
В случая, Агенция по вписванията е постановила своя отказ
с мотивите, че не се явява администратор на личните данни на жалбоподателя,
както и че в регистърното производство по ЗТРРЮЛНЦ няма правомощие да извършва
действия по заличаване на данни, посочени в представените актове за вписване.
Разликата между администратор на лични данни и получател
на такива се установява от дефинициите на двете понятия, дадени в чл.4 т.7 (за администратор)
и т.9 (за получател) от ОРЗД. Основната разлика се изразява в това, че пред
получателя личните данни само се разкриват, докато администраторът ги обработва
лично или чрез друго лице. В случая АВ обработва (по смисъла на т.2)
предоставените и лични данни при условията на втората хипотеза на т.7 – целите
и средствата за обработването, както и самият администратор, се определят от
приложимото право.
Съгласно чл.2 т.2 от ОРЗД „обработване“ на лични данни е
всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор
от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване,
организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане,
консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг
начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране,
ограничаване, изтриване или унищожаване. В текста на чл. 2, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ е
посочено, че Търговският регистър и Регистърът на юридическите лица с
нестопанска цел представлява обща електронна база данни, съдържаща
обстоятелствата, вписани по силата на закон, и актовете, обявени по силата на
закон, за търговците и клоновете на чуждестранни търговци, юридическите лица с
нестопанска цел и клоновете на чуждестранни юридически лица с нестопанска цел.
Чрез посочените регистри се осъществява, в изискуемите от закона случаи,
обявяване на конкретни обстоятелства и актове по отношение на регистрираните
търговци. Съгласно чл. 11 от ЗТРРЮЛНЦ Търговският регистър и регистърът на
юридическите лица с нестопанска цел са публични, като всеки има право на
свободен и безплатен достъп до базата данни, съставляваща регистрите. С нормата
на чл. 3 от ЗТРРЮЛНЦ воденето на ТР и РЮЛНЦ е възложено на Агенция по
вписванията към министъра на правосъдието. Следователно, в случая, Агенция по
вписванията не само получава личните данни на физическите лица, посочени в
актовете за вписване, но и ги обработва, включително и чрез публикуване на
общодостъпен интернет сайт, т.е. същата не може да бъде определена само като
получател на личните данни на физическите лице, включени в обявяваните актове.
При тези съображения съдът приема, че Агенция по вписванията има качеството и на
администратор на лични данни при упражняване на дейността си по чл. 3, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ.
В случая обаче, Агенцията е сезирана в качеството ѝ
на администратор на лични данни, а не като орган компетентен да проведе производството
по регистрацията, воденето, съхраняването и достъпа до търговския регистър и до
регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, както и действието на
вписванията, заличаванията и обявяванията в тях. Заявлението е подадено от жалбоподателя
в лично качество, като субект на данни по смисъла на чл.4 §1 от ОРЗД, а не като
представляващ търговското дружество. С
подаденото заявление Агенция по вписванията, като администратор на лични данни,
е сезирана с искане за провеждане на процедура по чл.17 от ОРЗД, която
процедура е самостоятелна и различна от регистърното производство по ЗТРРЮЛНЦ.
Не е възможно в регистърното производство по ЗТРРЮЛНЦ, субекта на данни да
упражни правото си на изтриване на данни на основание ОРЗД. Упражняване на това
право на субекта на данни и задълженията на администраторите в тази връзка са
уредени в Закона за защита на личните данни и в посочения ОРЗД. Следователно
Агенцията необосновано се е позовала на разпоредби касаещи провеждането на
регистърното производство по ЗТРРЮЛНЦ, като същевременно не са изложени
съображения относно приложимото в случая право по ЗЗЛД и ОРЗД. Следователно
неприложими се явяват в случая и указанията дадени с оспореното писмо за
представяне на нов препис от дружествения договор, тъй като тези указания биха
могли да бъдат дадени единствено в процедурата по ЗТРРЮЛНЦ.
Като администратор на лични данни за Агенция по
вписванията стои нормативно въведеното с чл.17 от ОРЗД задължение, при отправено
конкретно искане от субекта на данни, да изтрие тези данни, за които е
оттеглено съгласието на субекта на данните, ако няма друго правно основание за
тяхното обработване, както в случай на установяване на незаконосъобразно
обработване. Обработването на лични данни ще бъде винаги незаконосъобразно, ако
липсват цел и правно основание за обработването, както и в случаите на
обработване на данните в противоречие с принципите въведени в ОРЗД.
В чл.5 §1
б.В от ОРЗД е въведен принципа на свеждане на данните до минимум, който изисква
обработването на данни да включват само такива лични данни на техните субекти
физически лица, който са подходящи, свързани със и ограничени до необходимото
във връзка с целите, за които се обработват. Спазването на този принцип, в
рамките на регистърното производство по ЗТРРЮЛНЦ, е въведен с нормата на чл.2
ал.2 от с.з., съгласно която обстоятелствата и актовете, съдържащи се базата
данни на ТР, се обявяват без информацията, представляваща лични данни по
смисъла на чл.4
т.1 от ОРЗД, с изключение на информацията, за която със закон се изисква да
бъде обявена. В случая съгласно нормата на чл.115 т.3 от ТЗ в изготвените
дружествени договори, съдружниците- физически лица, се обозначават само с
техните имена, съответно това е и информацията, която съобразявайки принципа на
свеждане на данните до минимум, следва да бъде публикувана. Публикуването на
акт, в който са вписани данни, различни от тези посочени в чл.115 от ТЗ, води
до извод, че обработването на лични данни е в нарушение на принципа на свеждане
на данните до минимум. Нарушаването на посочения принцип обосновава и извод, че
данните, които не са необходими за постигане на целите на обработването
(данните, които не са изискуеми от закона), се обработват и без правно основание
(ако липсва съгласие на субекта на данни). В случая, не е спорно по делото, че
обявеният в ТР учредителен акт на „Гейм Шанс“ ЕООД съдържа лични данни на Ж.,
различни от неговите имена, а именно: ЕГН, адрес и др. При тези съображения,
съдът приема, че Агенция по вписванията обработва лични данни на жалбоподателя
(ЕГН, адрес, номер на лична карта и др., вписани в публикувания учредителен акт
на търговското дружество) в противоречие с принципа за свеждане на данните до
минимум, т.е. незаконосъобразно.
Следва да
се има предвид, че при условията на евентуалност, с подаденото пред Агенция по
вписванията заявление Ж. е заявил, че оттегля съгласието си личните му данни да
бъдат обработвани чрез публикуването им в дружествения договор по партидата на дружеството
до неограничен кръг от хора. Оттеглянето на съгласието е направено, в случай че
администраторът приеме, че е налице хипотезата на чл.13 ал.9 от ЗТРРЮЛНЦ.
Съгласно цитираната норма, когато в заявлението или в приложените към него
документи са посочени лични данни, които не се изискват по закон, се смята, че
предоставилите ги лица са дали съгласието си за тяхното обработване от
агенцията и за предоставянето на публичен достъп до тях. Дори да се приеме, че
цитираната норма е произвела действие, то с ясно заявеното оттегляне на това
съгласие, за администратора е възникнало задължение да изтрие данните, за които
се отнася съгласието, в случай че липсва друго правно основание за обработване
(чл.17 §1 т.Б от ОРЗД). Това задължение е реципрочно на правото на субекта на
данни, визирано в чл.7 §3 от ОРЗД за възможност за оттегляне на съгласието по
всяко време.
От друга страна следва да се има предвид, че
нормата на чл.13 ал.9 от ЗТРРЮЛНЦ
въвежда презумпция за дадено съгласие от субекта на данни. Тази норма
противоречи на разпоредбите на чл.4 т.11 и чл.6 т.1 б.А от ОРЗД, които изискват
„свободно изразено, конкретно, информирано и недвусмислено указание за волята
на субекта на данните, посредством изявление или ясно потвърждаващо действие“,
за да се приеме наличието на действително съгласие на лицето свързаните с него лични данни да бъдат
обработени. При установена колизия между нормите на вътрешното законодателство
и разпоредбите на Съюза, по силата на чл.249 §2 от ДЕО и чл.5 ал.4 от КРБ,
предимство имат разпоредбите на Съюза. Представянето на учредителния акт на
дружеството за обявяване без заверен препис от него със заличени данни не може
да бъде определено като ясно потвърждаващо действие, което изразява съгласието
на определено лице да бъдат обработени свързаните с него лични данни. След като
съгласието на субекта на данните не е изразено недвусмислено, то обработването на
данните му е незаконосъобразно по аргумент от чл.6 и чл.7 §2 от ОРЗД. Ето защо,
дори да не е представен препис от учредителния акт със заличени данни,
администраторът в изпълнение на законовата забрана по чл.2 ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ и
задължението си по чл.7 §1 от ОРЗД е длъжен да заличи данните или преди
обявяване на акта да изиска недвусмислено изразено съгласие от субекта на
данните, каквито действия не са извършени.
При наличието на изрично заявено
оттегляне на съгласието на субекта на данни, както и установените данни за
незаконосъобразно обработване на тези данни, надлежно отправено искане за
изтриване на тези лични данни от свързания с тях субект, и при липсата на някое
от изключенията, предвидени в чл.17 §3 от ОРЗД, ответникът в нарушение на
разпоредбите на чл.2 ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ и чл.17 §1 б.Б и б.Г от ОРЗД е отказал да
изтрие/заличи публикуваните лични данни на жалбоподателя. Вместо това, от страна
на администратора, чрез постановения отказ и изискването на представяне на
учредителен акт със заличени данни, недопустимо са смесени регистърното
производство по ЗТРРЮЛНЦ и предвидените в чл.15 – 22 от ОРЗД по реализиране на
права на субектите на лични данни.
Сумирайки
изложеното, съдът прие, че оспореният отказ е незаконосъобразен, като
постановен в противоречие с материалния закон, поради което следва да бъде
отменен. На основание чл.173 ал.2 от АПК преписката следва да бъде изпратена на
Агенция по вписванията като администратор на лични данни за ново произнасяне по
Заявлението съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени
с настоящото решение. При новото разглеждане на заявлението,
администраторът дължи посочване на лицата, на които са предадени данните,
предмет на заявлението, както и уведомяване на същите за предприетите действия
по изтриване на съответните лични данни.
При този изход от спора, на основание чл.143 ал.1 от АПК
и своевременно направено искане, на жалбоподателя следва да се заплатят
разноски по делото в размер 910 лева, от
които 10 лева – заплатена държавна такса, 900 лева –– заплатен адвокатски
хонорар. Съдът намира за основателно възражението на процесуалният представител
на ответника за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. С
разпоредбата на чл.8, ал.2 т.10 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита
и съдействие по административни дела без определен материален интерес от
процесната категория възнаграждението е 900 лева. Според съда, предвид
фактическата и правна сложност на спора, справедлив се явява именно размера на
минималното адвокатско възнаграждение, определен в цитираната Наредба.
Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Я.Р.Ж., ЕГН:**********, със съдебен адрес ***, оф.210, обективиран в писмо изх. № 94-00-1028/17.11.2022г. отказ на ответника за
заличаване на лични данни по заявление на жалбоподателя рег. № 94-00-1028/15.11.2022г.
ИЗПРАЩА преписката на
Агенция по вписванията за ново произнасяне по заявление с вх. рег. № 94-00-1028/15.11.2022г. на Я.Ж., в сроковете по чл.12, ал.3 Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския
парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица
във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на
такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО, съобразно указанията по
тълкуване и прилагане на закона, дадени с настоящото решение.
ОСЪЖДА Агенция по
вписванията гр.София да заплати на Я.Р.Ж., ЕГН:**********, 910 лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховен административен съд, чрез Административен съд Бургас, в 14-дневен срок
от връчване на преписа.
СЪДИЯ :