Р Е Ш Е Н И Е
№ ………./08.06.2018 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
четиридесет и девети състав, в открито съдебно
заседание, проведено на петнадесети май през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР Д.
при участието на секретаря Милена Узунова, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 15706 по описа на
Варненски районен съд за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Е.Г.Д., ЕГН **********,
пост.адрес: ***, чрез адв. **** Н. ***, сл. адрес: гр.
Варна, ул. ****срещу „С.Ж.Е." АД,
ЕИК **** със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
изпълнителния директор ****, и прокуриста ****иск с правно
основание чл.57, ал.1 от ЗПУПС за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 400.00 /четиристотин/ щатски долара, представляваща внесената сума по
договор за банков влог от 03.08.2000г., на основание
чл. 57, ал. 1 от Закона платежните услуги и платежните системи и сумата от
350.00 /триста и петдесет/ щатски долара, представляваща уговорената лихва
върху внесените суми по банковия влог, ведно със законната лихва върху
претендираните суми, считано от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане на сумите. Претендират се и направени съдебно-деловодни разноски.
В исковата молба се твърди, че на 03.08.2000г. в Първи
градски клон - Варна на ответното дружество в полза на ищцата е сключен договор
за влог на парични средства в щатски долари и е
разкрита банкова сметка № **********. Твърди се, че по тази
сметка първоначално на 03.08.2000 г. са внесени 200 щатски долара, а
впоследствие на 10.10.2000г. още 100 щ. долара и на 07.12.2000 г. още 100
щатски долара, като от началото на 2001г., до средата на 2017г. по тази сметка
не са правени вноски или тегления от нея, от родителите й или от друго
упълномощено лице.
Твърди се, че в началото на м. юни 2017г. Ищцата посетила
клона на ответното дружество за да изтегли сумата от банковата си сметка, но
служители на ответното дружество отказаха да изплатят сумата и отговорили, че
всички суми от нейната сметка са изтеглени и сметката е закрита още през 2004г.
Твърди се, че подала заявление до Директора на Първи градски клон - Варна на
ответното дружество, с което поискала обяснение за причините, поради което е закрита
банковата й сметка и поканила ответното дружество да й
изплати всички суми по банковия влог. Твърди се, че с
писмо изх. № RV-8685-16/05.09.2017 г. длъжностно лице
на банка "СЖ Експресбанк" АД я уведомило, че на 24.08.2004г.
банковата й сметка е закрита, а цялата натрупана сума към този момент в размер
на 418 щатски долара е изтеглена с покупко-продажба на валута. В писмото се
посочвало, че не могат да удовлетворят искането й да си получи сумите по влога
и не съхраняват информация на електронен или хартиен носител за
периода, когато сметката е закрита, като изпратили история на сметката. Твърди
се, че в писмото било посочено още, че през 2004г. право да се разпореждат със
сметка са имали само родителите на ищцата, с оглед обстоятелството, че към този
момент тя е била непълнолетна.
Твърди се, че от откриването на
банковия влог и до настоящия момент нито тя, нито упълномощено от нея лице,
нито родителите й са отправяли към банката искане за теглене на суми от
банковата сметка, поради което счита, че извършената операция по изтегляне на
сумите по нейния влог е неразрешена операция по смисъла на чл. 57, ал. 1 от
Закона за платежните услуги и платежните системи и ответника й
дължи изцяло вложената сума, заедно със законната лихва.
В проведеното открито съдебно заседание ищецът, чрез
процесуален представител – адв.**** Станев отправя искане за изменение на
предявения иск за заплащане на обезщетение за забавяне на плащане по размер, чрез неговото намаляване от 350 щатски долара на 91.59
щатски долара, на осн.чл.214, ал.1 ГПК. Съдът допусна направеното изменение на ИМ.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от
ответника „С.Ж.Е." АД, в който заявява становище за неоснователност на
предявения иск. Не оспорва, че ищцата е била клиент на банката, като поради
малолетието й, договора за откриване на сметката е сключен от нейните родители.
Твърди се, че в банката са запазени счетоводните записвания за движението по
сметките на този клиент, само за периода 01.01.2001г. - 09.11.2017г., като от
тях било видно, че на 24.08.2004г. наличната по влога сума в размер на 418 щ.долара е била изтеглена, превалутирана чрез отразена по
сметката услуга по продажба на валута, с което сметката била закрита. Твърди се, че след закриването на сметката всички банкови документи
- счетоводна и друга информация и докуметация относно предоставените от
платежната институция платежни услуги са били архивирани и пазени съгласно
правилата и изискванията на Закона за счетоводството, а по-късно и Закона за
платежните услуги и платежните системи, съгласно чл.22 от който срокът е 5
(пет) години, като съгласно вътрешни правила на „С.Ж.Е."АД
документите се пазят 10 години, които също са изминали оттогава, след което са
били унищожени.
В с.з. ответниците, чрез процесуален представител – юрисконсулт Антоанета Краева оспорва исковите претенции и моли те да бъдат
отхвърлени, както и за присъждане на сторените разноски.
СЪДЪТ, след
като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
В хода на съдебното производство като доказателства бяха
приети:
две страници копие на спестовна книжка № ****, данъчна
фактура № **********/03.08.2000 г., вносна бележка от 10.10.2000 г., вносна
бележка от 07.12.2000 г., писмо ****от 05.09.2017 г. изх.№ RV- 8685-16 г.,
удостоверение за раждане № 021755; разпечатка на екран от банкова архивна система
на клиентски номер 095296, разпечатка на екран от банковата система на сметка №
183284013009529618, история на сметка № 183284013009529618 за периода
01.01.2001 г. – 09.11.2017 г., заявление от Е.Д. с вх.
№ RN -8685-16 г.; удостоверение с изх.№ 1П-211 от 18.01.2008 г.
В
полза на ищцата е сключен договор за влог на парични средства в щатски долари и
е разкрита банкова сметка № **********, по която на 03.08.2000 г. са внесени
200 щатски долара, а впоследствие на 10.10.2000г. още
100 щ. долара и на 07.12.2000 г. още 100 щатски долара.
Като доказателство по делото е приобщен оригинала на
издадената на спестовна книжка №****, в която са отразени посочените по-горе
вноски и липсва отбелязване сумата по влога да е изтеглена.
Със заявление с вх. № RN
-8685-16/04.09.2017г., ищцата е отправила искане до ответната страна за
извършване на проверка, тъй като при посещение в банката й било заявено, че не
е клиент на банката, а в същото време твърди, че е титуляр на спестовен влог,
за който притежава спестовна книжка.
В писмо изх.№RN-8685-16 от 05.09.2017г. ответната банка е отговорила на ищцата, че при извършената
проверка е установено, че сумата от 418 щ.д. е изтеглена на 24.08.2004г. от сметката на ищцата, банковата й сметка е закрита и не се
съхранява информация на електронен или хартиен носител за този период. Към писмото е приложена и история на сметката.
От представено от ищцата надлежно заверено за
вярност удостоверение за раждане се установява, че родителите й
са Р.В.Д. и Г.Н.Д., които по искане на ответника са призовани като свидетели и
разпитани по делото.
В показанията си св. Д. твърди, че не е теглила и не е нареждала превод на наличната
сума в спестовната книжка на дъщеря си. Заявява, че до
колкото знае бабата на ищцата - Е.Г.Д. е открила сметката и е правила вноски по
нея, като спестовната книжка винаги е била във владение на бабата и тя самата
не е имала достъп до нея. Твърди, че преди известно –
през лятото на 2017г. време бабата на ищцата
намерила спестовната книжка, за която била забравила. След
това ищцата предприела действия по проверка на състоянието на сметката и била
уведомена, че средствата са изтеглени, а сметката закрита. Заявява, че не й е известно и съпругът й да е теглил средства.
Свидетелят Д. заявява, че не е нареждал теглене от
влога на дъщеря си в СЖ Експресбанк“. Твърди, че той не е разкривал влога, а това е направено от майка му
– баба на ищцата, която също била забравила за него. През
2017г. открили спестовната книжка и ищцата
извършила проверка в банката.
Съдът приема, че показанията на двамата свидетели
следва да бъдат ценени по реда на чл.172 ГПК с оглед всички други данни по
делото, като се има предвид и тяхната заинтересованост.
Ищцата е представила съдебно удостоверение, от което
се установява, че през 2004г. няма
образувани частни граждански дела по искане на родителите на ищцата за даване
на разрешение за теглене на суми от банковата сметка на ищцата.
За изясняване размера на дължимите суми, в случай на
уважаване на исковите претенция са допуснати съдебно-счетоводна и допълнителна
съдебно-счетоводна експертиза, като съдът кредитира заключението на вещото лице
като пълно обективно и компетентно дадено и позволяващо определяне размера на
претендираната от ищцата договорна лихва.
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
Ищцата
основава исковата си претенция на разпоредбата на чл.57 от Закона за платежните
услуги и платежните системи (в сила от 01.11.2009г.,
отм. От 06.03.2018г.), като твърди, че към влизане в сила на
закона между нея и банката са съществували правоотношения по повод сключения
договор за банков влог и на основание §6 от ПЗР на ЗПУПС разпоредбите на закона
са приложими и към тези заварени правоотношения между нея и банката.
Не е спорно между страните, че през 2000г. е сключен договор за влог на парични средства в полза на
ищцата и по разкритата банкова сметка ***ски долара.
От
представените по делото писмени доказателства, а именно: изх.№RN-8685-16 от 05.09.2017г., с което
ответната банка е отговорила на ищцата, че при извършената проверка е
установено, че сумата от 418 щ.д. е изтеглена на 24.08.2004г. от сметката на ищцата, банковата й сметка е закрита и не се
съхранява информация на електронен или хартиен носител за този период, както и
от приложената история на сметката се установява, че действително на тази дата
през 2004г. е изтеглена сумата от банковия влог и
банковата сметка е закрита. Ищцата твърди, че тя, или нейните
родители не са теглили средствата от банковия влог. Като
доказателство за това представя Удостоверение от ВРС, според което през 2004г.
не са образувани частни граждански дела за даване
разрешение на родителите й за теглене на суми от детския й влог, както и гласните доказателства на свидетелите. Съдът приема, че това доказателство удостоверява, че действително
родителите на ищцата не са имали възможност да извършат операцията с детския й
влог, тъй като след анализ на правната уредба на детските влогове се налага
извод, че паричните суми в детският влог и към 2004г. и
понастоящем съгласно българското законодателство се считат за собственост на
детето, а родителите могат да се разпореждат с тях само при нужда или очевидна
полза за детето, след като получат разрешение от съответния районен съд. Въпреки това обаче съдът приема, че приложените от ищцата
доказателства не оборват позицията на ответната страна, че средствата са били
изтеглени на посочената дата, тъй като е възможно и друго лице, дори и
неправомерно/например ползващо неистински документи/ да е извършило банковата
операция.
Съгласно чл. 57, ал.1 от Закона за платежните
услуги и платежните системи- Обн. ДВ, бр.23/27.03.2009
г. в сила от 01.11.2009 г., в случай на неразрешена платежна операция
доставчикът на платежни услуги възстановява на платеца (клиента) незабавно
стойността на неразрешената платежна операция и, когато е необходимо,
възстановява платежната сметка на платеца в състоянието, в което тя би се
намирала преди изпълнението на неразрешената платежна операция, като
възстановяването по ал.1 се извършва незабавно след приключване на процедурата
по чл. 56, но не по-късно от 21 дни след получаване на уведомлението по чл. 55.
Чл. 56, ал.1 от същия закон пък
предвижда, че когато ползвателят на платежна услуга твърди, че не е разрешавал
изпълнението на платежна операция или че е налице неточно изпълнена платежна
операция, доставчикът на платежната услуга носи доказателствената тежест при
установяване автентичността на платежната операция, нейното точно регистриране,
осчетоводяването, както и за това, че операцията не е засегната от техническа
повреда или друг недостатък.
Тази отговорност на банката и разместената доказателствена тежест
са влезли в сила за ответника обаче едва на 01.11.2009 г., откогато е влязъл в
сила и закона, в който са предвидени. Разпоредбата няма обратно действие и не
преурежда отношения възникнали преди 01.11.2009 г.
Към
датата на извършване на тегленето в сила е бил Законът за банките (отм.2007г.), като според
чл.48, ал.2 от закона: „при откриване на спестовен влог банките
издават спестовна книжка или друг подобен документ, в който се отразяват всички
вноски и плащания по влога“, а според ал.3 „при изплащане на цялата сума по
влога документът по ал. 2 се задържа от издателя му“. В същото време при според чл.49, ал.3 от същия закон „при различия
между данните по влоговата сметка и документа по чл. 48,
ал. 2 за верни се смятат данните по документа, ако от
последното олихвяване не са изтекли повече от 3 години. В противен случай за верни се приемат данните по влоговата сметка“.
Законът за банките е действал до отмяната му от деня на
влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към
Европейския съюз.
Безспорно
установено е, че влоговата книжка на ищцата е налична и в нея липсват вписвания
на транзакции от 2004г., т.е. не е изпълнено изискването на чл.48, ал.3 от
Закона. Дори и да се приеме позицията на ищцата, че не са извършвани транзакции
през 2004г., то от представените по делото доказателства, а и от вписванията в самата
влогова книжка се установява, че реално последните вписвания за банкови
операции са от 07.12.2000г. – вноска от 100щ.д. и липсват отбелязвания за
олихвявания на влога, като от извършването им са изминали повече от 3 години,
поради което според разпоредбата на чл.49, ал.3 от Закона, за верни следва да
се приемат данните по влоговата сметка. Според данните от влоговата сметка
представени от ответната банка, последното олихвяване по сметката е извършено
на 31.12.2003г., а средствата от нея са изтеглени през 2004 г. и тя е била
закрита.
В случая тегленето от банковата сметка е извършено на 24.08.2004г.- много преди влизането в сила на ЗПУПС. Към 24.08.2004 г. действащ е бил Закона за банките - Обн., ДВ, бр. 52 от 1.07.1997 г., в сила от 1.07.1997 г., който обаче
не предвижда
обективна отговорност на банката при неправомерно нареден превод, подобно на
чл. 57, ал.1 от последващия ЗПУПС, нито предвижда разместване на
доказателствената тежест, че банката е тази, която следва да установи
правомерността на нареждането, а не обратното- клиента- неправомерността. Тоест
до приемането на ЗПУПС при твърдение за неправомерна банкова операция, клиента
следва да докаже неправомерността на нареждането, а не банката да доказва
правомерността му.
В същото време поради законово-определените задължения на
банките да унищожават документи след изтичането на определен срок след
прекратяване на правоотношенията, приключване на действията и дейностите, за
които документите се отнасят, след закриването на сметката на Е.Г.Д. всички
банкови документи -счетоводна и друга информация и документация относно
предоставените от платежната институция платежни услуги са били архивирани и
пазени съгласно правилата и изискванията на Закона за счетоводството и Закона
за платежните услуги и платежните системи. Поради изтичане на 10-годишния срок
за съхранение на документите, банковите документи във връзка с извършените с
процесната сметка операции са били унищожени, поради което ответната банка не
разполага с писмени доказателства като договори, платежни нареждания,
уведомителни писма и др., а разполага с представените и по делото счетоводните
записи и записите в платежната система.
Ищцата не представи никакви доказателства, че друго - трето
лице, а не тя или родителите й е извършило тегленето, или че реално подобна
операция не е била извършвана и сметката неправилно е била закрита. Предвид
горното съдът приема, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
Дори
да се приеме приложимост на чл.57, ал.1 от Закона за платежните услуги и
платежните системи /отм./ и доказателствената тежест по същия, според която в
тежест на банката е да докаже, че сумите са изтеглени от оправомощено за това
лице, то отново исковите претенции не могат да бъдат уважени, тъй като
ползвателя на сметката не е уведомил банката в срока по чл.55, ал.1 от същия
закон – в 13 месечен срок от задължаване на сметка, който срок по отношение на
ищцата би започнал да тече от датата на влизане в сила на закона.
Тегленето
от сметка на ищцата и закриването на влога действително би била неразрешена
операция по смисъла на чл.55 ЗПУПС /отм./ тъй като е извършена без разрешение
от районния съд въпреки изискването по чл.73 СК /отм./ и без издателя на спестовната
книжка да я задържи в нарушение на чл.48, ал.2 от Закона за банките /отм./, но
продължителния срок от извършване на операцията препятства и прави невъзможно
уважаването на исковата претенция – на първо място след деня на тегленето по
силата на необоримата презумпция по чл.49, ал.3 ЗБ /отм./ действащ към него
момент поради липсата на олихвяване в последните три години се счита, че е
вярна информацията по влоговата сметка, според която е извършено теглене на
наличната по влога сума. Липсват доказателства кое е лицето, което е извършило
тази банкова операция, но доказателсктвената тежест за установяването му лежи
върху ищцата, която не ангажира доказателства в тази насока. Освен това от
банковата операция са изминали повече от 13 години преди банката да бъде
уведомена за несъгласието на титуляра на сметката с извършеното теглене, което
прави невъзможно установяване на лицето, което е извършило тегленето и се
случва след изтичане на 13 месечния срок от банковата операция – чл.55, ал.1
ЗПУПС /отм./.
Съдът
намира, че е основателно и направеното от ответника възражение за изтекла
давност, тъй като до навършване на пълнолетие – 26.04.2014г. ищцата не е била
лишена от възможността да оспори операцията или да извърши теглене от влога, а
е могла да стори това чрез или със съдействието на родителите си.
На
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответника има право на поискани и доказани
разноски. Реализираните такива са в общ размер на 350 лв., съобразно
представеният списък на разноските. Разноските в този размер следва да се
присъдят в тежест на ищцата.
Мотивиран
от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е.Г.Д., ЕГН **********, пост.адрес: ***, срещу „С.Ж.Е." АД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителния директор ****, и прокуриста ****искове за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 400.00 /четиристотин/ щатски долара, представляваща внесената сума по договор за банков влог от 03.08.2000г., и изтеглена на 24.08.2004г. поради неразрешена операция по смисъла на чл.57, ал.1 ЗПУПС, както и сумата от 91.50 щатски долара /деветдесет и един щатски долара и 50 цента/, представляваща дължима договорна лихва върху вложената сума по договора за банков влог от 03.08.2000г. за периода от 03.08.2000г. до 15.06.2017г., ведно със законната лихва върху претендираните суми от датата на предявяване на иска 04.10.2017г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА Е.Г.Д., ЕГН **********, пост.адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „С.Ж.Е.“ АД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление *** сумата от 350 /триста и петдесет/ лева, представляващ направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: