Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Б.С. 28.05.2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, IIІ наказателен състав, в публичното си заседание на 29 март, Две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Т. ВЕЛЬОВСКИ
при секретаря Ивка Вълкова като разгледа докладвано от съдия Вельовски АНД.№ 43/2021г. по описа на РС-Б.С.
За да се произнесе взе предвид следното:
И.Д.Д. – БЪРДАРСКА, с ЕГН **********, с адрес ***, в качеството си на Заместник-кмет на Община Б. и временно изпълняващ длъжността кмет в периода от 18.10.2019г. до полагане на клетва от новоизбрания кмет на Община Б., е обжалвала НП № 11-01-368/11.01.2021г. на Директор на Агенцията за държавна финансова инспекция /АДФИ/ – С., с което й е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв., на основание чл.32 ал.1, т.1, вр. чл.35, ал.1 от Закона за държавната финансова инспекция /ЗДФИ/, за нарушение на чл.11, ал.1 от Наредба за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за обществени пътнически превози по автомобилния транспорт, предвидени в нормативните актове за определени категории пътници, за субсидиране на обществени пътнически превози по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони и за издаване на превозни документи за извършване на превозите.
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА чл.59 - 63 ЗАНН.
В жалбата и в с.з., както и с писмена защита се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното НП. Прави се искане за отмяна на атакуваното НП.
Ответната страна, редовно призована, не изпраща представител в с.з. и не изразява становище.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Съдът като прецени представените по делото доказателства и взе предвид релевираните в жалбата претенции и след цялостна служебна проверка на атакуваното НП, приема за установено следното от фактическа страна:
Жалбата е процесуално допустима, като отговаряща на изискуемите реквизити по чл. 59-60 от ЗАНН за форма, съдържание, срок и надлежна страна. Разгледана по същество тя е основателна.
От анализа на събраните по делото доказателства е видно, че във връзка с извършена финансова инспекция на 12.03.2020г. е установено нарушение, че жалбоподателката, в качеството си на временно изпълняващ длъжността кмет на Община Б., към 21.10.2019г. не е представила на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията справка по образец – Приложение № 2 към чл.11, ал.1 от Наредбата за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за обществени пътнически превози по автомобилния транспорт, предвидени в нормативните актове за определени категории пътници , за субсидиране на обществени пътнически превози по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони и за издаване на превозни документи за извършване на превозите, приета с Постановление № 163 на Министерски съвет от 29.06.2015г. за компенсиране на превозвачите за извършените безплатни и по намалени цени пътувания със средства от централния бюджет, за периода 1 януари – 30 септември на 2019г.
Отговорност за спазване на договорите, финансовата дисциплина и законосъобразното разходване на предоставените на съответната община средства по реда на Наредбата носят кметовете на общините, съгласно разпоредбата на чл.65 от Наредбата.
От представените целеви средства по Наредбата, общо 92 806 лв.,през 2019г. Община Б. е усвоила 89 496 лв., като разликата от 3310 лв. е била като наличен остатък по СЕБРА в края на годината. Неусвоеният лимит не е изтеглен по сметката на общината по своята сметка 7304 чрез иницииране на съответните бюджетни платежни нареждания в срок до 27.12.2019г.
Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1 от Наредбата, кметовете на общините ежегодно в срок до 20 октомври предоставят на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията справка по образец – Приложение № 2, за компенсиране на превозвачите за извършените безплатни и по намалени цени пътувания със средства от централния бюджет, за периода 1 януари – 30 септември. Справката се предоставя едновременно на хартиен носител и по електронен път. Съгласно чл.67, ал.1 от Наредбата към предоставената справка по чл.11, ал.1 кметовете на общини представят на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и декларация по образец – Приложение № 10 към Наредбата. В конкретния случай кметът на Община Б. е следвало да представи справката по образец – приложение № 2, за компенсиране на превозвачите за извършените безплатни и по намалени цени пътувания със средства от централния бюджет, за периода 1 януари – 30 септември, в която да бъдат посочени предоставените до 30.09.2019г. суми от ЦБ, в размер на 3310лв., както и обстоятелството, че същите не се били усвоени към 30.09.2019г. При проверката не е установено наличие на регистриран документ, доказващ изпращане в срок на справка по образец – приложение № 2 към чл.11, ал.1 от наредбата. За периода от 01.10.2019г. до 20.10.2019г. нямало изпращана по електронен път до министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията справка по образец – приложение № 2 към чл.11, ал.1 от наредбата.
За констатираното служителите на АДФИ съставили Констативен протокол № 1 от 12.03.2020г. и Констативен протокол № 3 от 12.03.2020г.
В периода от 18.10.2019г. до полагане на клетва от новоизбрания кмет временно изпълняващ длъжността кмет на Община Б. е била жалбоподателката, съгласно Решение № 428 на Общински съвет Б., по Протокол № 64 от 17.10.2019г., във връзка с местните избори през 2019 година.
Извършилата инспекцията Н.Т.Х. /гл.финансов инспектор/ е приела, че временно изпълняващ длъжността кмет на Община Б. е нарушил чл.11, ал.1 от Наредбата, като за това нарушение е съставила АУАН № 11-01-368/16.07.2020г. в присъствието на жалбоподателката и свидетелката М.А.В.. Актът е предявен и връчен на нарушителя на същата дата, подписан от жалбоподателя без възражения. Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните писмени доказателства – АУАН № 11-01-368/16.07.2020г., НП № 11-01-368/11.01.2021г., разписка за връчване, Констативен протокол № 1 от 12.03.2020г., Констативен протокол № 3 от 12.03.2020г., Заповед с № ФК – 10 – 336/06.03.2020г. за възлагане на финансова инспекция на Община Б., Заповед № ФК – 10 – 428/23.03.2020г. за спиране на инспекцията, Заповед с № ФК – 10 – 979/14.07.2020г. за възобновяване на финансова инспекция, справка за отговорните длъжностни лица при Община Б., 5 бр. писма на МФ, справка изх.№ 04-79/20/2 от 11.03.2020г., Решение № 428 на Общински съвет Б., по Протокол № 64 от 17.10.2019г., както и от гласните доказателства – показанията на разпитаните в с.з. свидетели Н.Т.Х. /гл.финансов инспектор/ – актосъставител, и М.А.В. – свидетели при съставяне на акта.
При така установената фактическа обстановка, съдът
направи следните правни изводи:
Настоящият съдебен състав намира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи. Те съдържат достатъчно детайлно описание на релевантната
фактическа обстановка, вкл. и на самото нарушение. По описаната фактическа
обстановка страните не спорят. Тя се подкрепя и от събрания по делото
доказателствен материал, приложен още в административно наказателната преписка.
Не е налице нарушение при съставянето и връчването на процесния АУАН, т.к. в
него е посочено, а и няма доказателства, които да опровергаят този факт, че той
е съставен и връчен на привлеченото към административно наказателна отговорност
лице на 16.07.2020 г. Дори и текстът да е бил изготвен по-рано, в случая не е
налице нарушение на ЗАНН, т.к. до запознаването на нарушителя с обвинението
против него, подписването на акта от неговия съставител, свидетеля по
съставянето му, той не е завършен акт. Тази предварителна подготовка на текста
- мотиви, описание на деянието, на доказателствата, не съставлява все още
завършен АУАН. Освен това по никакъв начин с това, че текстът на акта е бил
предварително набран на компютър не се накърнява правото на защита на неговия
адресат. Той е имал възможност да направи възражения, като ги впише в самия
акт, както и да възрази против него и по-късно, в законово предвидения 3-дневен
срок, от която възможност той на практика не се е възползвал.
Това, че посочения в процесния АУАН като свидетел М.А.В. е бил свидетел само на връчването на акта е неустановено твърдение. Във връзка с изложеното по-горе съдът счита, че свидетел е присъствал на самото съставяне, връчването и подписването от страна на привлеченото към административно наказателна отговорност лице акт, като по този начин е спазена процедурата по съставянето му и са налице всички изискуеми от закона реквизити на този акт. От показанията на св. М.А.В. се установи, че същата е била запозната точно какво административно нарушение е извършено, както е била запозната и жалбоподателката със съдържанието на АУАН. В случая АУАН е съставен в хипотезата на чл.40, ал. 4 от ЗАНН – установено е нарушението въз основа на официални документи, съдържащи се в проверяваната процедура, каквито са и Констативен протокол № 1 от 12.03.2020г. и Констативен протокол № 3 от 12.03.2020г., които имат качеството на официален удостоверителен документ, и които са съставени от актосъставителя. Посочването на свидетеля в акта, без да е отразено от коя група свидетели е, не опорочава същия и не представлява съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на наказателното постановление. Съгласно чл.40, ал.4 от ЗАНН, в този случай актът може да се състави и в отсъствие на свидетели.
Безспорно е установено също, че актът е съставен за
административно нарушение, извършено на 21.10.2019 г., като нарушението и
нарушителят следва да се считат открити от органите на финансовия контрол не
по-рано от тази дата. Обстоятелството, че в НП са посочени
дати 21.10.2019 г. и 22.10.2019г. също не опорочава същото и не представлява съществено
процесуално нарушение, нарушило правото на защита на наказаното лице да
разбере какво нарушение се твърди, че е извършил, кога и при какви
обстоятелства, за да се защитава адекватно по него.
Според сочената като нарушена нормативна разпоредба на чл.11, ал.1 от Наредбата, кметовете на общините ежегодно в срок до 20
октомври предоставят на министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията справка по образец – Приложение № 2, за компенсиране на
превозвачите за извършените безплатни и по намалени цени пътувания със средства
от централния бюджет, за периода 1 януари – 30 септември. В случая несъмнено такава справка до 20 октомври 2019г. не е била представена на министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Според чл. 65 от този подзаконов нормативен акт кметовете на общините носят
отговорност за спазването на договорите, финансовата дисциплина и
законосъобразното разходване на предоставените на съответната община средства
по реда на тази наредба. В случая нарушението касае законосъобразност на
извършения разход от общината, като кметът е неин представител и именно в това
си качество носи отговорност, тъй като е осъществил състава на
административното нарушение на чл.11, ал.1 от Наредба за условията и реда за
предоставяне на средства за компенсиране
на намалените приходи от прилагането на цени за обществени пътнически
превози по автомобилния транспорт, предвидени в нормативните актове за
определени категории пътници, за субсидиране на обществени пътнически превози
по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в
планински и други райони и за издаване на превозни документи за извършване на
превозите.
Санкцията е наложена на основание чл. 32, ал. 1, т. 1 от ЗДФИ, според която законова разпоредба при упражняването на инспекционна дейност по този закон виновните длъжностни лица, ако деянието не съставлява престъпление, се наказват за нарушение на нормативен акт, уреждащ бюджетната, финансово-стопанската или отчетната дейност, ако не е предвидено наказание в съответния нормативен акт - с глоба от 200 до 2000 лв. Процесната наредба е именно такъв нормативен акт.
Независимо от така установеното извършено административно нарушение, за което е наложено съответното наказание, съдът констатира допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, основание за отмяна на НП, изразило се в следното: Наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл. 53, ал. 1 от ЗАНН да издаде НП едва след като провери дали не са налице основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно ТР № 1от 12.12.07 година на ВКС, при извършване на преценка относно наличие на предпоставки за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи „маловажните” случаи на административни нарушения от тези, обхванати от чл. 6 от ЗАНН. В процесния случай в НП е посочено, че на основание чл.27 от ЗАНН е преценена тежестта на нарушението, но в НП липсват данни в какво се е изразила тази преценка, какви са били съображенията и мотивите на наказващия орган да не приложи посочената привилегия на закона. /Имайки предвид и факта, че се касае за първо нарушение и извършено от временно изпълняващо длъжност лице/. Липсата на мотиви в НП относно неприлагането на чл.28 от ЗАНН представлява липса на предмет за проверка от страна на съда във връзка с разглежданата разпоредба, като същата е ограничила и правото на защита на наказания субект.
Предвид изложените съображения, съдът приема, че обжалваното НП е незаконосъобразно, издадено при съществено нарушение на процесуалните правила, поради което следва да бъде отменено.
От друга страна в конкретния случай съдът намира, че административно-наказващия орган е следвало да приложи чл.28 от ЗАНН.
Съдът в настоящия си съдебен състав, приема, че конкретният казус разкрива белезите маловажност, предвид обстоятелствата, че се касае за първо нарушение от страна на жалбоподателя, при извършената му проверка, не са били констатирани други нарушения или липсата на документи. С конкретното деяние не е съществено засегнат установения ред на държавно управление, нарушението е допуснато за първи път и при липса на други вредни последици, то същото се явява с по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от този вид. Ето защо деянието само формално осъществява признаците на административно нарушение. Установява се от Решение № 428 на Общински съвет Б., по Протокол № 64 от 17.10.2019г., че жалбоподателката е била временно изпълняващ длъжността кмет на Община Б. от 18.10.2019г. Сочената справка е следвало да бъде представена в срок до 20.10.2019г. Видно е, че жалбоподателката в качеството си на Кмет на общината е разполагала едва с два дни за предоставяне на справката, през което време е била длъжна да изпълнява и много други служебни задължения. Дори и да е била наредила на определени служители на общината да изготвят необходимата справка, за да бъде изпратена, каквито данни няма в преписката, то не може несъмнено да се твърди, че те са разполагали с необходимото време за изготвяне на същата и за изпращането й. Според настоящата съдебна инстанция предишният кмет на общината е разполагал с много повече време – 17 дни, за да се изготви справката и се изпрати, отколкото жалбоподателката – 2 дни. Също така следва да се отбележи, че 19.10.2019г. и 20.10.2019г. са почивни дни /събота и неделя/, т.е. в рамките само на един ден – 18.10.2019г., жалбоподателката не е имала обективната възможност да изпълни задълженията си.
Вмененото на жалбоподателя нарушение не е било преценено от страна на наказващия орган за наличието или липсата на предпоставки за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН от гледна точка на маловажност на случая. Съдът намира, че необосновано и несправедливо е наложено административното наказание. Не е било необходимо за нарушение с такава степен на обществена опасност веднага, още от първия път да се налага предвидената от закона санкция, който размер, макар и точно определен, не е малък.
Предвид на това и с оглед, на обоснования от съда извод за маловажност на извършеното от нарушителя деяние не е налице пречка въззивната инстанция да направи тази преценка в посочения по-горе смисъл. Изложеното по необходимост води до отмяна на атакуваното НП и се явява напълно съобразено с ТР № 1/2007 г. на ВКС, съгласно което в обхвата на законосъобразност на НП, се включва и преценката на чл. 28 от ЗАНН. Когато съдът констатира предпоставките на чл.28 от ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона.
При този изход на делото съдът намира, че не следва
да присъжда юрисконсултско възнаграждение, тъй като на жалбоподателката е
наложено наказание в качеството й на физическо лице, а и няма данни реално да е
направила разноски по делото.
Водим от горното и на основание чл.63 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ НП № 11-01-368/11.01.2021г. на Директор на Агенцията за държавна финансова инспекция /АДФИ/ – С., с което на И.Д.Д. – БЪРДАРСКА, с ЕГН **********, с адрес ***, Заместник-кмет на Община Б. и временно изпълняващ длъжността кмет в периода от 18.10.2019г. до полагане на клетва от новоизбрания кмет на Община Б., е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 лв., на основание чл.32 ал.1, т.1, вр. чл.35, ал.1 от Закона за държавната финансова инспекция /ЗДФИ/, за нарушение на чл.11, ал.1 от Наредба за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за обществени пътнически превози по автомобилния транспорт, предвидени в нормативните актове за определени категории пътници, за субсидиране на обществени пътнически превози по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони и за издаване на превозни документи за извършване на превозите, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВрАС, по реда на АПК в 14 дневен срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: