Решение по дело №48/2024 на Административен съд - Добрич

Производството е по чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДСл) във вр. с чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) и е образувано по жалба на М. Г. Д. с адрес в [населено място], [улица], вх.А, ап.1, срещу Заповед № РД10 - 6/08.01.2024 г., издадена от министъра на образованието и науката, проф. Г. Ц., с която на основание чл.12, ал.1 и ал.4 от Закона за държавния служител е прекратено служебното правоотношение между Министерството на образованието и науката - Регионално управление на образованието - Добрич и жалбоподателката на длъжност “старши експерт по обществени науки, гражданско образование и религия“ с ранг ІV младши.

Жалбоподателката оспорва издадената заповед, като неправилна и незаконосъобразна. Излага доводи, че заповедта не била мотивирана, понеже в нея липсвали конкретни съображения, които да обосноват издаването й. Не се посочвало какво точно е нарушила и не ставало ясно какъв е конкретният случай, довел до образуване на административното производство. Изразено е становище, че в заповедта следвало да се изложат конкретните факти и обстоятелства, които са довели до прекратяването на служебното правоотношение в срока за изпитване по реда на чл. 12, ал. 1 от Закона за държавния служител. В жалбата са изложени и твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на заповедта, които се изразяват в нарушаване правото на защита на държавния служител. В тази връзка се сочи, че жалбоподателката не била изслушана и не й е била дадена възможност да направи искания, възражения и да даде писмени обяснения. Заповедта била и материално незаконосъобразна. Макар и да били налице предпоставките по чл. 12, ал. 1 от ЗДСл, заповедта следвало да съдържа материалноправната разпоредба, която е довела до прекратяването на служебното правоотношение. В съдебно заседание, жалбоподателката лично и чрез процесуалните си представители, заявява, че поддържа жалбата и моли заповедта да бъде отменена като незаконосъобразна по съображения, подробно изложени в писмени бележки.

Ответната страна, министърът на образованието и науката, чрез гл. юрисконсулт В. А., представя писмени становища за законосъобразност на оспорената заповед и неоснователност на жалбата. Ответникът счита, че изпитателният срок по чл. 12, ал. 1 от ЗДСл дава възможност на органа по назначаването едностранно и без предизвестие да прекрати служебното правоотношение. Целта на срока за изпитване била да се даде на органа по назначаването възможност да прецени наличието на необходимите професионални качества и способности на служителя, когато той се назначава за пръв път на държавна служба. Тази преценка се извършвала по целесъобразност и не подлежала на съдебен контрол, което обосновавало и липсата на изискване за изрично мотивиране. По тези съображения моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Административен съд - Добрич, пети състав като прецени законосъобразността на оспорения административен акт, както с оглед на заявените с жалбата основания, така и служебно, в изпълнение на разпоредбата на чл. 168, ал.1 и ал.2 от АПК, предвид събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбоподателката е назначена в отдел „Организационно-методическа дейност“ към Регионално управление на образованието (РУО) -Добрич след провеждане на конкурс, считано от 29.06.2023 г., по реда на чл. 10д, ал. 4 във вр. с чл. 12 и чл. 74, ал. 2 от ЗДСл, на длъжността “старши експерт по обществени науки, гражданско образование и религия“ с ранг ІV младши, видно от представената Заповед № РД10-590/20.06.2023 г. на министъра на образованието и науката.

При подаване на заявление с вх. № 94-3144/14.06.2023 г. за назначаване на длъжността, жалбоподателката е подала и декларация, че постъпва за пръв път на държавна служба.

Обстоятелството, че М.Д. е постъпила, считано от 29.06.2023 г. за първи път на държавна служба, не е спорно между страните.

По повод постъпил в Министерство на образованието и науката сигнал на директора на ЧПГТП „Райко Цончев“- Добрич, в който се съдържат оплаквания от работата на експерта на РУО-Добрич и отношението му към учителите по съответния предмет, началникът на РУО-Добрич, С. И., е изготвила Доклад с изх. № РД-05-45/06.12.2023 г. до министъра на образованието и науката и допълнителен Доклад с изх. № РД-05-45/08.12.2023 г. В докладите се съдържат твърдения за липса на умения на държавния служител, както и за допуснати нарушения на нормативни актове ( чл. 18 от ПУФРУО, на чл.8 и чл. 8а от Наредба № 7/11.08.2026 г. за профилираната подготовка), изразяващи се в извършване на проверки без издадена заповед за това и невключени в Плана на РУО-Добрич, без уведомяване на съответните началници, твърдения за нарушаване на методическата самостоятелност на учителите, даване на грешни насоки на учителите и на отправяне на неуместни и обидни забележки към учител.

Въз основа на тези данни с Доклад с № 80-1612/15.12.2023 г. д-р Е. Л. - зам.министър на образованието и науката е предложила на органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение с М.Д. при условията на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл.

Въз основа на доклада от 15.12.2023 г. министърът на образованието и науката е издал оспорената в настоящото производство Заповед № РД10 -6/08.01.2024 г., с която е прекратил служебното правоотношение с М. Г. Д., считано от 11.01.2024 г. без предизвестие на основание чл. 12, ал. 1 от ЗДСл.

Заповедта е връчена лично срещу подпис на оспорващата на 09.01.2024 г.

Жалбата срещу заповедта е подадена на 22.01.2024 г. чрез органа, издал акта.

При така установената фактическа обстановка, Административен съд –Добрич, в настоящия състав приема жалбата за допустима, а разгледана по същество за неоснователна.

Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е издадена от министъра на образованието и науката, на когото, в качеството му на орган по назначаването, законът е делегирал правомощието да прекрати служебното правоотношение с държавния служител. Затова съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган.

Неоснователни са заявените оплаквания в жалбата, че заповедта не отговаря на изискванията за форма на административните актове, понеже не била мотивирана, че при издаването й са допуснати процесуални нарушения и че противоречи на материално-правните разпоредби на закона.

Заповедта е издадена на основанието по чл. 12, ал. 1 от ЗДСл, който определя, че когато кандидатът се назначава за първи път на държавна служба, в едногодишен срок, считано от датата на встъпване в длъжност, органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие.

Заповедта е издадена в изискуемата писмена форма и съдържа задължителните реквизити, установени с чл. 108, ал. 1 от ЗДСл, а именно правно основание за прекратяване - чл. 12, ал. 1 от ЗДСл, дължимите обезщетения, както и изрично посочване, че придобитият от държавния служител ранг не се запазва. Мотиви се съдържат в самата заповед, като е отразено, че правоотношението се прекратява в изпитателния срок.

В производството по издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Законът за държавния служител е специален по отношение на АПК и в него няма въведено изискване преди да издаде заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, органът по назначаването да уведоми служителя, че ще прекрати служебното правоотношение при настъпването на определен юридически факт, нито пък има задължение преди да пристъпи към издаване на заповед за прекратяване на общите основания да обсъди доводите и възраженията на служителя и да събира доказателства. Изключение е предвидено единствено при ангажирането на дисциплинарната отговорност на служителя, но настоящото производство не е такова.

Оспорената заповед е съобразена с материалния закон и неговата цел като в тази връзка се споделя изцяло изразеното от ответната страна становище.

Нормата на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл предоставя възможност органът по назначаване да прекрати служебното правоотношение с държавния служител, без да има задължението да го предизвести за това, без да е задължен да излага мотиви и без да е задължен да извършва подбор или да оценява качеството на изпълнение на служебните задължения.

Следва да се има предвид, че законодателят е предвидил срокът на изпитване по чл. 12, ал. 1 от ЗДСл да е изцяло в полза на органа по назначаването, предвид специфичния характер на държавната служба - заемане на платена щатна длъжност в държавната администрация.

Не се споделя изразеното в жалбата становище, че в заповедта не се сочело материално-правното основание за прекратяване на служебното правоотношение. Материално правното основание в този случай на прекратяване на служебното правоотношение е нормата на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл., а именно изпитателния срок на държавната служба.

Нормата на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл е императивна и е приложима при първоначално назначаване за всички категории служители. Според константната практика на Върховния административен съд, прекратяването на правоотношението на основание чл. 12 от ЗДСл е право на органа по назначаване, което той упражнява по целесъобразност, с оглед качествата, показани от служителя по време на работата му. За материалната законосъобразност на заповедта по чл.12, ал. 1 от ЗДСл е без значение наличието или липсата на определени качества за изпълнение на възложената работа. Без значение е също и наличието или липсата на допуснати от жалбоподателя нарушения на нормативната уредба или на етичните правила. Именно затова органът по назначаването не дължи излагане на мотиви и представяне на доказателства, че назначеният за първи път на държавна служба служител няма необходимите качества да изпълнява възложената работа.

По същите съображения и съдът не следва да обсъжда констатациите и изводите досежно нивото на изпълнението на длъжността от жалбоподателката, съдържащи се в представените по делото доклади. Поведението на жалбоподателката при и по повод изпълнение на държавната служба е неотносимо към законосъобразността на заповедта, предмет на съдебен контрол в настоящото производство.

Съдът дължи проверка единствено относно наличието на материалноправните предпоставки на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл, а те са прекратяването да бъде извършено в едногодишния срок, считано от датата на встъпване в длъжност, и служителят да е постъпил за първи път на държавна служба. В случая и двете условия са налице, установяват се от представените по делото доказателства и по отношение тяхното наличие страните не спорят. Оспорващата не представя доказателства и не твърди неприложимост на разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл относно едногодишния изпитателен срок или че за първи път заема държавна длъжност. Безспорно се установява, че служебното й правоотношение с ответника е възникнало за първи път на 29.06.2023 г. и е прекратено, считано от 11.01.2024 г., който момент е в рамките на едногодишния изпитателен срок.

С оглед изложеното съдът приема, че законосъобразно органът по назначаването е прекратил без предизвестие и без мотиви служебното правоотношение с жалбоподателката, постъпила за първи път на държавна служба в рамките на изпитателния едногодишен срок по чл. 12 от ЗДСл.

Съобразно изложеното настоящият състав намира, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

Ответникът не претендира присъждане на разноски.

Водим от горното, Добричкият административен съд, V състав

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалба на М. Г. Д. с адрес в [населено място], [улица], вх.А, ап.1, срещу Заповед № РД10-6/08.01.2024 г., издадена от министъра на образованието и науката, проф. Г. Ц., с която на основание чл.12, ал.1 и ал.4 от Закона за държавния служител е прекратено служебно правоотношение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България, подадена в 14 (четиринадесет) дневен от съобщаването му на страните.

Решението да се съобщи на страните по реда на чл.138, ал.3 от АПК.