Определение по дело №985/2022 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1144
Дата: 4 май 2022 г. (в сила от 4 май 2022 г.)
Съдия: Светлана Ангелова Станева
Дело: 20225300500985
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 7 април 2022 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1144
гр. Пловдив, 04.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно частно
гражданско дело № 20225300500985 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274 и сл., вр. чл.418, ал.4 от ГПК.
Образувано е по постъпила частна жалба от „Юробанк България“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София,
Община Столична, Район Витоша, ул. Околовръстен път №260, действащо
чрез законните си представители, чрез адв. С.З., срещу разпореждане
№3281/09.02.2022 г., постановено по ч.гр.д. №1739/22 г. по описа на РС
Пловдив, ХIХ гр.с., с което е оставено без уважение искането на
жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист против
длъжника Е. Ф. К., ЕГН **********.
Жалбоподателят счита атакуваното разпореждане за неправилно
поради допуснато нарушение на материалния закон и незаконосъобразност.
Районният съд е отхвърлил заявлението на жалбоподателя с мотива, че
уведомлението за обявяване на предсрочната изискуемост на вземането по
договора за кредит не е връчено редовно на длъжника. Считат този извод за
необоснован и незаконосъобразен. Касае се за субективно потестативно право
на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем, което се упражнява чрез
едностранно волеизявление на кредитора, а преобразуващия му ефект
настъпва с получаване от длъжника. Изброяването на способите, посочени в
чл.19 от договора за кредит не е лимитативно. Съобщение е връчено на
1
длъжника по реда на чл.47, ал.2 вр. ал.1 от ГПК, като са залепени съобщения
на постоянния адрес (който съвпада с настоящия) и по месторабота – на
адреса на работодателя. Считат, че предсрочната изискуемост на вземането на
банката е настъпила на 13.12.2021 г. – датата на връчване на длъжника на
уведомлението по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Представеното извлечение от
счетоводните книги е редовно от външна страна и актуализирано в
съвкупност с останалите писмени доказателства. Иска се да се отмени
атакуваното разпореждане и да се уважи изцяло подаденото заявление, да се
издаде заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417, т.2 ГПК, да се допусне незабавно изпълнение и издаване на
изпълнителен лист за сумите по заявлението. Иска се и присъждане на
разноски за настоящето производство.
Пловдивски окръжен съд, V граждански състав, като обсъди
доводите, изложени в частната жалба, и доказателствата по делото, намира за
установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.418, ал.4 от
ГПК от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което се
явява процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна.
Районният съд, за да отхвърли заявлението, се аргументира, че за
настъпване на предсрочна изискуемост на кредита следва да са налице две
предпоставки – обективна – неплащане на уговорения между страните брой
погасителни вноски, и субективна – упражняване на правото на кредитора да
обяви предсрочната изискуемост на длъжника. По делото е представена
покана до длъжника, че е налице просрочие в задължението за две вноски и
уведомление, че се обявява предсрочна изискуемост на вземанията по
договора – главница, лихва и такса. Въпреки представените искане до ЧСИ за
връчване на поканата, уведомления до длъжника от ЧСИ, съобщения и
протоколи за извършените от връчителя действия, съдът е приел, че не е
налице надлежно уведомяване на длъжника за предсрочната изискуемост,
доколкото към заявлението липсва приложено уведомление по образец в
съответствие с чл.50 ЗННД.
Доводите на първостепенния съд не се възприемат от въззивната
инстанция.
Съгласно чл.50 ЗННД, нотариусът може да възложи на определен
служител в нотариалната кантора да връчва съобщения и книжа при
условията и по реда на чл. 37-58 от Гражданския процесуален кодекс. Чл.18,
ал.5 от ЗЧСИ посочва, че частният съдебен изпълнител може да връчва
всякакви покани, съобщения и отговори във връзка с гражданскоправни
2
отношения, а по разпореждане на съда - съобщения и призовки по граждански
дела.
В решение №147/26.01.2021 г., постановено по т.д. №2256/2019 г.
на ВКС, II т.о., е указано какви са предпоставките за връчване на съобщение
по реда на чл.47 от ГПК чрез залепване на съобщение.
Решение №71/28.04.2022 г. по гр.д. №2681/21 г. на ВКС, IV г.о., е
със застъпено категорично становище, според което нормата на чл. 47
ГПК предвижда, че ответникът се счита за редовно уведомен, когато
ответникът в продължение на един месец не може да бъде намерен на
посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи
съобщението. В този случай връчителят залепва уведомление на вратата или
на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата
или на видно място около нея. Невъзможността ответникът да бъде намерен
на посочения по делото адрес се констатира най-малко с три посещения на
адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко
едно от посещенията е в неприсъствен ден. Цитираната разпоредба в алинея 5
предвижда фикция, че е налице редовно уведомяване при осъществяване на
всички факти, предвидени в хипотезиса на алинеи 1 – 3, въпреки че реално
такова не е извършено. Фикцията е създадена от законодателя с цел
процесуална дисциплина и осигуряване движението на исковото
производство. Формирана е трайна и непротиворечива практика на ВКС, че
разпоредбата на чл. 47 ГПК е приложима и в нотариалните производства при
връчване на нотариални покани по реда на чл. 50 ЗННД, т. е. нотариусът
може да фингира връчване на поканата, ако са осъществени предвидените
от чл. 47 ГПК факти. С изменението на разпоредбата на чл.47 ГПК от 2017 г.
се въведе задължението на съда служебно да проверява и местоработата на
ответника и разпорежда връчване по местоработата.
В случаите, в които в договор между страните е посочен адрес за
кореспонденция, който съвпада с настоящия или постоянен адрес на страната,
при поето задължение от същата страна да уведоми писмено насрещната
страна за промяна в адреса, връчването на посочения адрес по реда на чл.47
ГПК на нотариална покана следва да се счита редовно, като за лицето,
изпращащо поканата, не съществува задължение за посочване на друг адрес,
както и за нотариуса не съществува задължение да издирва друг адрес /освен
настоящ или постоянен/ по месторабота.
3
Решение №86/27.10.2020 г., постановено по т.д. №2118/2019 г. на
ВКС, I т.о., посочва, че банката, ако не е уговорено друго, може да избере
начин за връчване на изявлението за предсрочна изискуемост на длъжника,
вкл. и чрез нотариална покана, и той ще е редовно осъществен, ако е била
проведена процедура по чл.50 ЗННД вр. чл.47, ал.1-5 ГПК - отсъствието от
адреса по чл.47 ГПК се удостовери от длъжностното лице, а съобщенията се
считат за връчени.
По делото са представени доказателства за посещения на лицето,
натоварено от ЧСИ с връчването на книжа, за посещения на адреса по
договора за кредит, който е и постоянен и настоящ на длъжника – надлежно
изготвени протоколи, като са отразени поставените уведомления. Залепено е
и уведомление от 16.10.2021 г., като длъжникът е поканен да получи книжата
в кантората на ЧСИ Константин Павлов.
По същия начин е подходено и към местоработата на длъжника,
като уведомление е залепено на 29.11.2021 г.
Според съобщение до жалбоподателя (л.7 от настоящето дело),
длъжникът не се е явил в кантората на ЧСИ, като документите се считат за
редовно връчени след изтичане на двуседмичния срок от залепване на
уведомлението и за получаване на същите от кантората, а именно 13.12.2021
г. Ето защо настоящия състав не възприема доводите на първоинстанционния
съд, че не е налице редовно връчване на предсрочната изискуемост на
длъжника.
За да е налице редовно от външна страна извлечение от сметка,
същото следва да съдържа информация относно: договора за кредит - номер,
дата на сключване, страни; претендираният общ размер на останалото
неиздължено вземане с разбивка по пера /главница, договорна лихва,
закъснителна лихва и др./ и за кой период се дължат. Извлечението следва да
съдържа и фактите, от които да може да се направи недвусмислен извод за
изискуемост на вземането - в конкретния случай настъпила предсрочна
изискуемост. В този смисъл са и мотивите към определение №118/09.02.2011
г., постановено по ч.т.д. № 905/2010 г. по описа на ВКС, ТК, І т.о.,
определение №183/10.03.2011 г., постановено по ч.т.д. № 12/2011 г. по описа
на ВКС, ТК, І т.о., определение №264/07.05.2009 г., постановено по ч.т.д.
№210/2009 г. на ВКС, ТК, І т.о., определение №118/24.02.2009 г., постановено
4
по ч.т.д. №25/2009 г. на ВКС, ТК, определение №174/16.02.2010 г.,
постановено по ч.т.д. №18/2010 г. на ВКС, ТК, І т.о. и определение
№693/16.11.2009 г., постановено по ч.т.д. №731/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., в
които е прието, че представеното от банката извлечение от счетоводните
книги представлява редовен от външна страна документ, когато е изготвен и
подписан от длъжностни лица на банката, подпечатан е с печат на банката и
съдържа данни за договора за кредит - дата на сключване, размер,
кредитополучател, както и данни за усвояването му, размерът на
просроченото задължение по главницата, договорните и наказателните лихви.
Представеното от “Юробанк България” АД в заповедното
производство "Извлечение от счетоводните книги" е издадено от служител на
банката, овластен за това, положени са подписи и печат на издателя.
Изнесената информация е достатъчно ясна и изчерпателна - посочен е
договорът за кредит и страните по него, посочен е общият размер на
останалото неиздължено вземане с разбивка по пера - главница, договорна
лихва и др., и за кои периоди се дължат. Не е необходимо в извлечението от
сметка да бъдат посочени данни относно усвояване на кредита, погасени
вноски и др. Достатъчно е, че са посочени падежите на просрочените вноски
и размера на задължението към датата, предхождаща издаването на
извлечението от сметка. Датата на сключване на договора за кредит не е
посочена в извлечението от счетоводните книги, а само датата на изпадане в
забава, но самият договор също е посочен, като се установява идентичност в
номера и страните, както и сумите. Според въззивния съд не съществува
процесуална пречка за уважаване на заявлението. Ето защо същото е
основателно, като следва да се уважи. Делото следва да се върне на
първоинстанционния съд за издаване заповед за изпълнение.
Основателно е и искането за присъждане на разноски, като следва
да се заплатят направените такива в настоящето производство в размер на
41.17 лв., като и за тази сума следва да се издаде заповед за изпълнение от
първоинстанционния съд.
Предвид гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане №3281/09.02.2022 г., постановено по
ч.гр.д. №1739/2022 г. на ПдРС, ХIХ гр.с., с което е отхвърлено заявлението на
5
„Юробанк България“ АД, ЕИК *********, за издаване на заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 ГПК срещу длъжника Е. Ф. К., ЕГН **********, от град П, ул. Б. №...,
за сумата от 3635 лева главница, 213.01 лв. – договорна лихва, 151.12 лв. –
обезщетение за забава, 70 лв. такси и 48 лв. разноски за уведомяване, както и
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда до
окончателното изплащане.
ВРЪЩА делото на Районен съд Пловдив за издаване на заповед
за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 ГПК, като длъжникът Е. Ф. К., ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес град П., ул. Б. №..., да заплати на кредитора „Юробанк
България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град
София, Община Столична, Район Витоша, ул. Околовръстен път №260,
сумата от 3635 лева главница, 213.01 лв. – договорна лихва, 151.12 лв. –
обезщетение за забава, 70 лв. такси и 48 лв. разноски за уведомяване,
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда до
окончателното изплащане, както и сумата от 41.17 (четиридесет и един лв. и
седемнадесет ст.) лева разноски за въззивното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6