РЕШЕНИЕ
№ 443
гр. Бургас, 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на петнадесети май
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галя Д. Русева
при участието на секретаря Петя Хр. Колева
в присъствието на прокурора В. Анд. Ч.
като разгледа докладваното от Галя Д. Русева Гражданско дело №
20252100100277 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от Д. Х. С. с
ЕГН **********, чрез адв. Станко Кралев, със съдебен адрес гр. Бургас, ул.
„Раковски“ № 2, против Прокуратурата на РБ, с адрес гр. София, ул.
«Витоша» № 2 – съдебна палата, с която се претендира постановяване на
решение, с което на осн.чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ ответната Прокуратура на РБ
бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 100 000 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 11.11.2024 г. – датата на
влизане в сила на оправдателната присъда, до окончателното изплащане,
както и сумата от 3 000 лв. – обезщетение за имуществени вреди,
представляващи заплатен адвокатски хонорар по наказателното производство,
които вреди са причинени на ищеца вследствие на незаконно повдигнато и
поддържано обвинение по нохд № 3848/2022 г. по описа на БРС, ДП №
70/2019 г. по описа на ОСлО при БОП.
В исковата молба е изложено, че с постановление от 07.12.2021 г. по ДП
№ 70/2019 г. по описа на ОСлО при ОП Бургас, вх.№ 9598/2019 г. на РП
Бургас, ищецът бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 323, ал.1
1
вр.чл.20, ал.2 от НК, като срещу него бил внесен и обвинителен акт в съда и
било образувано нохд № 1196/2022 г. по описа на БРС, прекратено със
съдебно определение и върнато обратно на БРП за отстраняване на допуснати
съществени нарушения в обстоятелствената част на обвинителния акт. При
връщане на делото, с постановление от 01.08.2022 г. по ДП № 70/2019 г. на
ОСлО при ОП Бургас, ищецът отново бил привлечен като обвиняем по
посочения текст от НК, като във връзка с повторно повдигнатото обвинение
бил внесен и обвинителен акт в съда и образувано нохд № 3848/2022 г. на
БРС, приключило с Присъда № 67/16.04.2024 г., с която подсъдимите Н. М. И.
и Д. Х. С. били признати за невинни по повдигнатото обвинение и оправдани.
По протест на прокурор от РП Бургас и по жалба на пострадалите лица,
присъдата била предмет на въззивен контрол по внохд № 916/2024 г. на БОС,
като същата била изцяло потвърдена с Решение № 288/11.11.2024 г. по това
дело. Ищецът сочи, че е направил разходи по защитата си в размер на 3 000 лв.
– адвокатски хонорар, заплатен от него по ДП № 70/2019 г. по описа на ОСлО
при ОП Бургас, по нохд № 3848/2022 г. на БРС и по внохд № 916/2024 г. на
БОС, както и че е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в
непоправими морални и психически травми, предвид продължилото над 3
години производство, през което време ищецът многократно се е явявал в
съдебни заседания, което било съпроводено с психически стрес и
емоционални притеснения, рефлектирали и върху членовете на семейството
му. Ищецът станал необичайно раздразнителен и изпаднал в състояние на
постоянна тревожност. Били прекъснати и социалните му контакти по време
на целия период на воденото наказателно производство с близки и познати.
Душевният дискомфорт на ищеца продължавал и в момента. Поради това,
претендира осъждане на ответната страна да му заплати сумата от 100 000 лв.
като обезщетение за нанесените му неимуществени вреди, ведно с лихвата от
датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 11.11.2024 г. до
окончателното изплащане, както и сумата от общо 3 000 лв. – обезщетение за
имуществени вреди.
В с.з. ищецът се явява лично и с процесуален представител, който
поддържа иска, сочи доказателства и претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата.
Правното основание на предявените обективно съединени искове е чл.
2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
2
В срока за отговор ответната страна е оспорила исковете с възражението,
че претендираният размер на обезщетение за неимуществени вреди е
прекомерен и несъобразен с продължителността на процеса в досъдебното
производство, със стандарта на живот в Р България през този период, с
практиката на ЕСПЧ в подобни случаи и с обстоятелството, че по отношение
на ищеца е била взета най-леката мярка по НПК, а именно – „подписка“, и че
повдигнатото обвинение не е било за тежко престъпление. Сочи се, че няма
доказателства за негативно отражение на обвинението върху психиката и
поведението на ищеца. Оспорва се и претенцията за имуществени вреди, като
се сочи, че липсват доказателства посочените разходи за адвокат да са
направени в хода на самото наказателно производство и да се намират в
кориците на делото, както и че няма доказателства за обема на извършените
процесуални действия с участието на защитника. Сочи се, че в наказателното
производство са били конституирани и частни обвинители, като тяхното
поведение и това на техните представители също е оказало влияние на
продължителността на производството, което според ответника въпреки това е
приключило в сравнително кратък срок.
В съдебно заседание ответната страна изпраща представител, който
поддържа отговора, не ангажира доказателства и моли за отхвърляне на
исковете, респ. – за намаляване на обезщетението за неимуществени вреди по
размер.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид исковата молба,
възраженията на ответната страна по нея, събраните по делото
доказателства и като съобрази закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят и това се установява от приложените по делото
писмени доказателства, че на 07.12.2021 г. ищецът е бил привлечен като
обвиняем по ДП № 70/2019 г. по описа на ОСлО при ОП Бургас за
престъпление по чл. 323, ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК, както и повторно
привлечен по същото ДП и за същото престъпление с постановление от
01.08.2022 г. С постановлението за привличането му, на ищеца е била взета
най-леката мярка за неотклонение, а именно – „подписка“. Не се спори също,
че по така повдигнатото обвинение ищецът е бил оправдан с присъда на БРС
по нохд № 3848/2022 г., потвърдена с Решение № 288/11.11.2024 г. по внохд №
3
916/2024 г. на БОС. Опрадвателната присъда е влязла в сила на 11.11.2024 г.
Така, наказателното преследване срещу ищеца е продължило в периода
от 07.12.2021 г. до 11.11.2014 г., т.е. почти 3 години. В хода на същото, с оглед
защитата си срещу обвинението, ищецът е наел адвокат, на когото е заплатила
следните възнаграждения: 2 000 лв. – на 10.01.2023 г. /съгласно договор за
правна защита и съдействие № ********** – л.6, като сумата е била заплатена
общо от двамата упълномощители по договора – ищецът Д. Х. С. и другият
подсъдим Н. М. И., т.е. по 1 000 лв. от всеки/, 2 000 лв. – на 09.09.2024 г.
/съгласно договор за правна защита и съдействие № ********** – л.6, като
сумата е била заплатена също общо от двамата упълномощители по договора
– ищецът Д. Х. С. и другият подсъдим Н. М. И., т.е. по 1 000 лв. от всеки/, и 1
000 лв. - на 04.01.2022 г. /съгласно договор за правна защита и съдействие №
********** – л.7/, Общо разходваната от ищеца сума по повод защитата му
срещу обвинението е в размер на 3 000 лв. На настоящия съдебен състав е
служебно известно по повод на друго водено дело срещу Прокуратурата на РБ
с ищец другият подсъдим Н. М. И. /гр.д. № 276/2024 г. на БОС, по което
съдията е също докладчик и по което е приложено цялото наказателно
производство/, че така упълномощеният адвокат е представлявал ищеца както
на досъдебното производство, така и в хода на наказателните производства,
като е взел многократно участие в проведените съдебни заседания.
Ищецът е ангажирал гласни доказателства за установяване на
твърденията, че повдигнатото му обвинение за извършено престъпление се е
отразило негативно върху личния и социалния му живот, върху общуването
му и здравословното му състояние. Разпитани са свидетелите Н. П. Т. и Д. А.
А.. От техните показания се установява, че след образуване на наказателното
производство ищецът много се притеснил и никой не е бил в състояние да го
успокои. Свидетелите сочат, че след повдигане на обвинението ищецът се
променил, затворил се в себе си, станал мълчалив, спрял да общува с приятели
и роднини и всичко се отразило зле на здравословното му състояние. Започнал
да страда от високо кръвно налягане, имал проблеми със захарта и диабета,
получил безсъние, притеснявал се, че ще бъде осъден, и го преживявал доста
тежко. Не настъпила промяна в поведението му след постановяване на
оправдателната присъда - той продължавал да е смачкан психически.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
4
правна страна следното:
Претенцията на ищеца се основава на твърдения за вреди, причинени му
при условията на чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Съгласно разпоредбата на чл. 8,
ал.1 от ЗОДОВ, обезщетение за тези вреди следва да се търси по реда на този
специален закон, а не по общия ред, уреден в ЗЗД. Съгласно разпоредбата на
чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, каквото е основанието на предявените искове,
държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите
органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от
лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че
наказателното производство е образувано, след като наказателното
преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
В настоящия случай с влязла в сила на 11.11.2024 г. присъда ищецът е
оправдан по повдигнатото му на 07.12.2021 г. обвинение, който факт ангажира
отговорността на държавата, чрез Прокуратурата, за вредите, причинени на
лицето от повдигането и поддържането на това незаконно обвинение. На
обезвреда подлежат имуществените и неимуществените вреди, като
последните се определят от съда по справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД.
Съдът счита, че безспорно в случая се установи, че ищецът е претърпял
имуществени вреди по повод воденото срещу него наказателно производство в
размер на общо 3 000 лв., представляващи заплатени от него разходи за
адвокат, които вреди са пряка и непосредствена последица от увреждането
/незаконното наказателно преследване/. Ето защо, предявеният от него иск за
присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 3 000 лв. е
изцяло основателен и следва да се уважи, като ответната страна бъде осъдена
да заплати на ищеца сумата от 3 000 лв.
По отношение на предявения иск за неимуществени вреди, съдът
намира следното:
Обезщетение за вреди се дължи при наличие на причинна връзка между
незаконното обвинение и претърпените вреди. Моралните вреди винаги са
индивидуално определими и същите подлежат на обезщетяване по
справедливост, като понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценката на конкретни обстоятелства, вкл. характера на
5
увреждането, причинителя, тежестта на повдигнатото обвинение,
продължителността на наказателното производство, видът на взетата мярка за
неотклонение, има ли разгласяване на случая чрез медиите, има ли влошаване
на здравословното състояние, конкретните преживявания на ищеца и др.
/Решение № 673/15.11.2010 г. по гр.д. № 1916/2009 г., ІV г.о. на ВКС/. От друга
страна, съдебната практика приема, че фактът на незаконното обвинение е
достатъчен да индицира, че подсъдимият е претърпял вреди, рефлектиращи
върху неговата чест и достойнство, тъй като е сигурно по човешка
презумпция, че подсъдимият в хода на наказателното производство е
претърпял вреди под формата на страх от неоснователно осъждане, засегната
чест и достойнство, укор от близките, ограничения в личния живот.
С оглед събраните по делото гласни доказателства съдът приема за
доказано, че ищецът е претърпял конкретни вреди във връзка с повдигнатото
му незаконно обвинение, изразяващи се в накърняване на честта,
достойнството и доброто му име в обществото. Съдът кредитира изцяло
показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като същите са
безпристрастни и взаимно непротиворечиви.
Съдът счита за доказан факта, че здравословното състояние на ищеца
вследствие наказателното преследване се е влошило, че същият психически и
емоционално се е сринал, претърпял е унижение и срам. Няма доказателства
незаконното обвинение да е довело до негативна промяна в отношението към
него от страна на негови приятели и роднини, на неговото семейство.
Повдигнатото обвинение е станало причина за изпитване от ищеца на
душевен дискомфорт, унижение и стрес, за провокиране на здравословни
проблеми като високо кръвно налягане, безсъние и проблеми с кръвната
захар. Ищецът е бил под влияние на тези негативни емоции в продължение на
три години, докато е траело наказателното производство срещу него.
Наказателното производство е приключило в разумни срокове, като на ищеца
е била взета най-леката мярка за неотклонение – „подписка”. По делото
липсват доказателства ищецът да е претърпял по-тежки здравословни
увреждания с хроничен характер или обвинението му да е станало достояние
на широк кръг общественост, респ. да е било разгласено чрез средствата за
масово осведомяване.
Не на последно място следва да се има предвид, че ищецът е бил
6
преследван за самоуправство - престъпление, което не е „тежко“ по смисъла на
чл. 93, ал.7 от НК, тъй като е наказуемо с лишаване от свобода до 5 г. и глоба
до 1 000 лева. Отчитайки тези обстоятелства, представляващи критерии за
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди,
индивидуалните изживявания на ищеца, както и вредите, които могат да бъдат
определени като стоящи в пряка причинно-следствена връзка с незаконните
действия на ответната страна, БОС счита, че на ищеца следва да бъде
присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лв., което
намира за справедливо. За разликата над сумата от 15 000 лв. до сумата от
100 000 лв., искът за неимуществени вреди следва да се отхвърли като
недоказан.
Не се споделят възраженията на ответната страна, че в случая
продължителността на наказателното производство е била обусловена и от
факта, че по делото са били конституирани частни обвинители и това
допълнително е усложнило и забавило процеса, като за това ответната страна
не следва да носи отговорност - конституирането на тези лица в хода на
съдебното производство е също функция от внесения от Прокуратурата
обвинителен акт и от поддържаното от нея обвинение, което в крайна сметка
се оказва, че е незаконно.
Съгласно разясненията, дадени с т. 4 от Тълкувателно решение №
3/22.04.2005 г. по т.д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС, отговорността на държавата
за вреди от незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента
на влизане в сила на оправдателната присъда за извършено престъпление.
Това е моментът, от който държавният орган изпада в забава, дължи лихва
върху размера на присъденото обезщетение и започва да тече погасителната
давност за реализиране отговорността на държавата. Поради това, че
оправдателната присъда на ищеца е влязла в сила на 11.11.2024 г., то от тази
дата следва да се присъди и законната лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди.
На осн.чл.10, ал.3 ЗОДОВ във вр.чл.38, ал.2 ЗА и чл. 7, ал.2, т.5 от
Наредба № 1/2004 г., ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на
адв. Кралев възнаграждение в размер на 1 532,62 лв. съразмерно на уважената
част от исковете.
Съдът констатира, че е пропуснал да събере дължимата за производството
7
държавна такса, поради което и с оглед изхода на делото, частичното
отхвърляне на иска и разпоредбата на чл. 10, ал.3 ЗОДОВ, следва ответната
страна да бъде осъдена на осн.чл.77 ГПК във вр.чл.2а от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, да заплати по
сметка на БОС дължимата по делото държавна такса в размер на 10 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ с адрес гр. София, ул. «Витоша» № 2 –
съдебна палата, ДА ЗАПЛАТИ на Д. Х. С. с ЕГН **********, със съдебен
адрес гр. Бургас, ул. „Раковски“ № 2, сумата от 15 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 11.11.2024
г. до окончателното изплащане, които вреди са претърпяни от лицето
вследствие незаконното повдигане и поддържане на обвинение по ДП №
70/2019 г. по описа на ОСлО при БОП и нохд № 3848/2022 г. по описа на БРС,
КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди за горницата над сумата от 15 000 лв. до сумата от 100 000 лв., ведно
със законната лихва върху тази разлика от 11.11.2024 г.
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ с адрес гр. София, ул. «Витоша» № 2 –
съдебна палата, ДА ЗАПЛАТИ на Д. Х. С. с ЕГН **********, със съдебен
адрес гр. Бургас, ул. „Раковски“ № 2, сумата от общо 3 000 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, които са претърпяни от
лицето вследствие незаконното повдигане и поддържане на обвинение по ДП
№ 70/2019 г. по описа на ОСлО при БОП и нохд № 3848/2022 г. на БРС.
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ с адрес гр. София, ул. «Витоша» № 2 –
съдебна палата, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Станко Кралев от БАК сумата от
1 532,62 лв., представляваща възнаграждение по чл.38 от Закона за
адвокатурата.
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ с адрес гр. София, ул. «Витоша» № 2 –
съдебна палата, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Бургаския окръжен съд в полза на
бюджета на съдебната власт сумата от 10 лева, представляваща дължима за
производството държавна такса.
8
Банкова сметка, по която ответникът може да плати присъдените на
ищеца суми: BG22FINV91501000215036 – „Първа инвестиционна банка“ АД,
титуляр Д. Х. С..
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Апелативен съд Бургас.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
9