№ 244
гр. С., 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Мария Ан. Славчева
Крум Б. Гечев
при участието на секретаря Софка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Мария Ан. Славчева Въззивно гражданско
дело № 20215400500374 по описа за 2021 година
И за да се произнесе ,взе в предвид следното:
Производството е по чл.268 от ГПК, във връзка с чл.108ЗС .С. окръжен съд е сезиран с
въззивна частна жалба вх.№ 4786 от 04.08.2021година и въззивна жалба вх.№ 4785 от
04.08.2021година от Р. БР. Ч., депозирани чрез пълномощника й адвокат Б.П.,съответно
срещу Решение №266 от 26.07.2021г постановено по гр.дело №245/2021г на Районен съд
гр.С., в частта с която е оставен без разглеждане като процесуално недопустим, поради
липса на правен интерес ревандикационния иск, предявен от Р. БР. Ч., ЕГН **********, от
с. Л., общ. Д., обл. С., срещу Община Д., ЕИК *********, представлявана от кмета Елин
Асенов Радев, с адрес гр. Д., общ. Д., обл. С., ул. Първи май № 3, с който се иска да бъде
признато за установено по отношение на този ответник, че ищцата е собственик на
основание договор за продажба на недвижим имот, частна общинска собственост, чрез търг
с тайно наддаване от 06.07.2017 г. на УПИ II - 471, в кв. 51 по плана с. Л., общ. Д., обл. С., с
обща площ 777 кв.м., с начин на трайно предназначение на територията - урбанизирана и
начин на трайно ползване - за жилищно застрояване, при граници: север - УПИ I - 470, изток
- улица, юг - УПИ - III - 472 и запад КВС, съгласно акт */14.02.2017 г., за поправка на акт за
частна общинска собственост */20.04.2016 г., вписан под * г., том I, вх. рег. № 406, имотни
партиди 16580 и да бъде осъдена Община Д. й предаде владението и собствеността в
границите посочени акт */14.02.2017 г., за поправка на акт за частна общинска собственост
*/20.04.2016 г., вписан под * г., том I, вх. рег. № 406, (в която част решението е с характер
на определение), както и в частта, с която е отхвърлен като неоснователен
1
ревандикационният иск с правно основание чл. 108 ЗС, предявен от Р. БР. Ч., ЕГН
**********, от с. Л., общ. Д., обл. С., срещу КР. Д. Ч., с ЕГН **********, от с. Л., общ. Д.,
обл. С., с който се иска да бъде признато за установено по отношение на този ответник, че
ищцата е собственик на основание договор за продажба на недвижим имот, частна
общинска собственост, чрез търг с тайно наддаване от 06.07.2017 г. на 250 кв.м. реална част
от имот пл. № 471, образуващ УПИ II - 471, в кв. 51 по плана с. Л., общ. Д., обл. С.,
заключващи се между построената масивна каменна ограда и парцелната граница между
УПИ I - 470, в кв. 51 и УПИ II - 471, в кв. 51 по плана с. Л., общ. Д., обл. С. и да бъде осъден
ответникът Ч. да й предаде собствеността и владението им.
С въззивната жалба се обжалва постановеното съдебно решение в частта,с която е
отхвърлен предявеният от ищцата Р.Ч. ревандикационен иск, с оплаквания за нарушение на
материалноправнпте и процесуалноправните разпоредби.Направено е оплакване за
незаконосъобразност на извода на съда,относно приетото, че ответникът е придобил имот
по силата на договор за покупко-продажба от Община-Д. с площ и граници,които са били
индивидуализирани в самият договор,поради което искът се явява неоснователен и
недоказан, а в в прекратителната му часг е приел,че не следва да се обсъжда възражението на
ищцата за нищожност на Решение № 2999/27.12.2016 година на Общсъвет-Д.,тъй като е
било недопустимо провеждане на косвен съдебен контрол за валидност и законосъобразност
на същото решение в рамките на настоящето производство. Поддържа оплакване, че по
реда на косвения съдебен контрол съдът се произнася относно валидността на
административните актове,когато този въпрос е с преюдициално значение за разрешаване на
гражданскоправния спор за собственос т. По материалната законосъобразност на акта,съдът
може да се произнесе инцидентно,кога то такъв акт се противопоставя на страна по
делото,която не е била участник в административно то производство по издаването и
обжалването му, в какъвто смисъл е и ТР № 6/2005 г.на ОСГК на ВКС.
Позовава се и на разпоредбата на чл.17,ал.2 ГПК, съгласно която гражданския съд се
произнася инцидентно по валидността на административните актове,независимо от това
дали те подлежат на съдебен контрол и произнасянето е само в мотивите на
решението,доколкото е във връзка с основния граждански спор, като няма правомощието да
прогласява с диспозитива на решението си нищожността на административния акт.
Направено е и оплакване,че след като съдът не се е произнесъл по направеното възражение
е постановил неправилен (алтернативно недопустим) съдебен акт,който се отразява и в
частта по отношение на втория ответник. Моли да бъде отменен постановеният съдебен акт
от районен съд-Д. (вероятно се има предвид С.)в отхвърлителната му част и вместо него
постановени друг,с който съдът уважи изцяло исковата претенция на ищцата.
С въззивната частна жалба се атакува постановеното решение в прекратителната му
част, в която част има характер на определение.Поддържа се оплакване за нарушение на
материалноправните и процесуалноправните разпоредби. Изразено е несъгласие с
атакувания акт, с който е оставена без разглеждане като процесуално недопустим поради
липса па правен интерес ревандикационен иск с правно основание чл.108 от ЗС,предявен от
2
Р. БР. Ч. срещу Община-Д. и прекратяване производството по гр.д. 245/2021 г. в тази му
част. Развива оплакване, че извода за липсата на правен интерес от предявяване
ревандикационния иск срещу общината е направен въз основа на съждения,конто не
намират опора в събраните по делото доказателства в т.ч. и заключението на вещото лице.
Придобитият имот по силата на сключеният договор за покупко- продажба е с площ 777
кв.м,но дали в действителност е толкова не е изследван.Съгласно представените документи
(договор, протокол и лр.) описаната площ придобита от ищцаата е 777 кв.м.,но същата не е
в този размер,по съображенията изложени в исковата молба и неправилно
първоинстанционният съд е приел,че се претендира по - голяма площ,а именно 925
кв.м.,съгласно плана на с.Л. от 1983 година.Твърди се,че не са имали предвид изменението
направено през 2016 година,влязло в законна сила през 2017 година.както и че не са правили
искане за изменение на исковата претенция по надлежния ред, каквото твърдение липсва в
исковата молба.Поддържа се незаконосъобразност на извода на съда за недопустимост на
провеждане косвен съдебен контрол за валидност на процесното решение, тъй като по реда
па косвения съдебен контрол съдът се произнася относно валидността на
административните актове,когато този въпрос е с преюдициално значение за разрешаване на
гражданскоправння спор за собственост. По материалната законосъобразност на акта,съдът
може да се произнесе инцидентно,когато такъв акт се противопоставя на страна по
делото,която не е била участник в административното производство по издаването и
обжалването му.В този смисъл е и ТР Х° 6/2005 г.на ОСГК на ВКС. Позовава се на
разпоредбата на чл.17,ал.2 ГПК,гражданския съд се произнася инцидентно по валидността
на административните актове,независимо от това дали те подлежат на съдебен
контрол.Произнасянето е само в мотивите на решението,доколкото е във връзка с основния
граждански спор.Поддържа оплакване,че след като съдът не се произнася по направеното
възражение,съдът постановява един неправилен(алтернативно недопустим) съд. Моли съдът
да отмени постановеният съдебен акт от Районен съд-С.(вероятно се има предвид С.) в
прекратителната му част и отмени(алтернативно обезсили) решението в атакуваната част, с
характер на определение.
С писмения отговор К.Ч.,чрез пълномощника си адв.Н.Т. поддържа неоснователност
на въззивната жалба и предлага съдът да я остави без уважение.
С писмения отговор Община Д.,чрез пълномощника си адв.Н.Т. оспорва въззивната
частна жалба.
Изложените съображения относно неоснователност на въззивната жалба и
въззивната частна жалба са идентични и са в насока,че вещото лице по назначената и
изслушана СТЕ по искане на ищеца установява,че процесния имот е продаден по
действащия одобрен план със заповед №РД-1398 от 16.11.1983година и за процесния имот е
одобрено изменение на ПУП с Решение №299/27.12.2016година на ОбС Д. и същият е с
площ 777 кв.м с посочени граници на имота или вещото лице констатира,че ищцата е
придобила и владее имота с площ, колкото е закупила. Развива доводи също така,че ищцата
е била наясно с Решение №299/27.12.2016година на ОбС Д., тъй катов тръжната
документация за покупка на имота са й предоставени не само решението,но и проекто-
3
договора за покупка на имота, в който е описан имота,скица на имота с посочени граници
иплощ,както и акт */14.02.2017година за поправка на АОЧС 1547/20.04.2016година и самия
поправен акт, а и същата е направила оглед на имота и е подписала декларация за това, с
което опровергава изложените твърдения,че се е запознала с документите едва в хода на
съдебното производство.Предлага съдът да остави въззивната жалба и въззивната частна
жалба без уважение.
Окръжният съд за да се произнесе по спора, като се запозна с материалите по
делото и обсъди доказателствата намери за установено следното:
Районен съд е сезиран с предявени обективно съединени ревандикационни искове с
правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено по отношение на Община Д., че
Р.Ч. е собственик на УПИ II - 471, в кв. 51 по плана с. Л., общ. Д., обл. С., с обща площ 777
кв.м., с начин на трайно предназначение на територията - урбанизирана и НТП - за жилищно
застрояване по акт за частна общинска собственост */14.02.2017 г., вписан под * г., том I, вх.
рег. № 406, имотни партиди 16580, при граници: север - УПИ I - 470, изток - улица, юг -
УПИ - III - 472 и запад КВС, като общината бъде осъдена да й предаде собствеността и
владението на УПИ в границите, посочени както в акта за частна общинска собственост,
така и в договора за покупко продажба, а по отношение на ответника КР. Д. Ч. да се признае
за установено, че ищцата е собственик на 250 кв.м. реална част от имот пл. № 471,
образуващ УПИ II - 471, в кв. 51 по плана с. Л., общ. Д., обл. С., заключващи се между
построената масивна каменна ограда и парцелната граница между УПИ I - 470, в кв. 51 и
УПИ II - 471, в кв. 51 по плана с. Л., общ. Д., обл. С., с искане да бъде осъден ответникът Ч.
да й предаде собствеността и владението върху тази част.
Изложени са в исковата молба фактическите твърдения, че с решение № 376, взето с
протокол № 27/28.04.2017 г. на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА, чл. 35, ал. 1 ЗОС, във
вр. с чл. 47, ал. 1 от НРПУРОИ в община Д., общински съвет Д. дава съгласие на кмета да
извърши продажба чрез публичен търг с тайно наддаване на недвижим имот УПИ II - 471, в
кв. 51 по плана с. Л., общ. Д., обл. С., с обща площ 777 кв.м., с начин на трайно
предназначение на територията - урбанизирана и НТП - за жилищно застрояване съгласно
акт за частна общинска собственост */14.02.2017 г. при начална тръжна цена 4 514 лева.
Твърди още,че на 06.07.2017 г. между община Д. като продавач и ищцата като купувач е
сключен договор за продажба на недвижим имот, частна общинска собственост, чрез търг с
тайно наддаване, по силата на който продавачът продава на купувача своя недвижим имот,
частна общинска собственост УПИ II - 471, в кв.51 по плана с. Л., общ. Д., обл. С., с обща
площ 777 кв.м., с начин на трайно предназначение на територията - урбанизирана и НТП - за
жилищно застрояване по акт за частна общинска собственост */14.02.2017 г., вписан под *
г., стр. 40, том II, вх. рег. 406, имотна партида 16580, при граници и съседи: север УПИ I -
470, изток - улица, юг УПИ III - 472 и запад – КВС, вписан в СВ при Районен съд - Д. под №
905/18.07.2017г., том III, вх. рег. № 903, имотна партида 16580.
Твърди също,че на 20.07.2017 г. в изпълнение на решение № 376/28.01.2017 г. на
общински съвет - Д. комисия в състав инж. Николай Велинов, Владимир Танев и Мая
4
Танева, назначена със заповед на кмета на община Д., от една страна и ищцата, от друга
страна е извършено фактическо предаване на закупения имот и при извършване на приемо -
предавателните действия е констатирано, че имот пл. 471, който образува УПИ II, кв. 51 по
плана на с. Л., община Д. не е застроен, но в същия е разположена и построена масивна
каменна ограда, реализирана от втория ответник КР. Д. Ч., собственик на УПИ I - 470, кв. 51
по плана на с. Л., в който имот и УПИ е реализирана постройка,.Твърди също,че площта,
заключена между построената масивна каменна ограда, повдигната в син цвят на скицата и
парцелната граница между УПИ I - 470, кв. 52 и УПИ - II, кв. 51 по плана на с. Л. с площ
около 250 кв.м. принадлежи към УПИ II - 471, кв.51 по плана на с. Л. влиза в обема на
площта от 777 кв.м., закупен от нея от община Д., а вторият ответник твърди, че
претендираната част принадлежи към притежаваното от него УПИ I - 470, в кв.51 по плана
на с. Л. и оспорва правото й на собственост в посочения размер. На основание представен
документ за собственост - договор за продажба и скица */04.09.2017 г. ищцата е депозирала
молба за издаване на виза за проектиране на жилищна сграда в УПИ II - 471, кв. 51 по плана
на с. Л., общ. Д., обл. С. и такава е издадена на 12.09.2017 г. и положения щемпел върху нея
представлява виза за проектиране. Твърди също,че въпреки изброените по-горе писмени
доказателства, в т.ч. и договор за покупко - продажба на недвижим имот ищцата не може да
упражни правото си на собственост върху закупения от нея недвижим имот УПИ II - 471, кв.
51 по плана на с. Л., с площ 777 кв.м., тъй като видно от издадената скица по ЗРП на с. Л.,
общ. Д., одобрен със заповед № 1398/16.11.1983 г. продаденият от Община Д. недвижим
имот не е в обема, в който е закупен. На скица № 83/08.06.2020 г., издадена от община Д., е
видно, че върху същата с нанесена с червен цвят - границата на УПИ, което е предвидено в
ПУП за общински /държавно/, макар, че е продадено УПИ на ищцата, като в северната част
на УПИ е прокарана дворищно регулационна линия, син цвят, което означава, че в обема на
закупеното от нея УПИ съществува друго УПИ, което дори в скицата не е посочено.
Вторият ответник претендира, че е собственик на площта, заключена между каменната
ограда и регулационната линия между УПИ I - 470, кв. 51 и УПИ II - 471, кв. 51 по план на с.
Л.. В съдебното заседание, проведено пред РС – Д., в пледоарията пред ДРС и в писмената
защита ищцата прави възражение за нищожност на решение № 299/2017 г. на ОбщС – Д.
поради невалидност – издадено от некомпетентен орган и за незаконосъобразност като
издадено в противоречие на чл. 124, ал. 1 и чл. 15, ал. 1 ЗУТ.
Ответниците в срока по чл. 131 ГПК подават отговори, с които оспорват исковата
молба като неоснователна. Ответникът Община Д. твърди, че с акт за частна общинска
собственост */20.04.2016 г. се легитимира като собственик на УПИ II, в кв. 51 на с. Л., с
площ от 945 кв.м., а съгласно акт за частна общинска собственост */04.04.2016 г. Община Д.
се легитимира като собственик на УПИ I, в кв. 51 на с. Л., с площ от 340 кв.м., като двата
имота са съседни един на друг. С решение № 299/27.12.2016 г. на Общински съвет - Д. е
одобрен ПУП - ИПР за кв. 43 и кв. 51 на с. Л., с който регулационните линии на УПИ I, в кв.
51 на с. Л. се връщат частично по имотни граници на имот с пл. № 470, както е указано на
плана. Уличната регулация се променя по контура на съществуваща сграда в УПИ I. След
направените регулационни промени УПИ I става с площ от 423 кв.м. и се променя на УПИ I
5
- 470. УПИ I - 470 се отрежда за безвредно производство и попада в устройствена зона /Жм/.
Северната регулационна линия на УПИ I, в кв.51 се връща по имотна граница на имот е пл.
№ 470, както е указано на плана. След направените регулационни промени УПИ - II се
променя на УПИ II - 471 и става е площ от 777 кв.м. УПИ II - 471 се отрежда за жилищно
строителство и попада в устройствена зона /Жм/. След като е одобрен ПУП-ИПР за кв. 43 и
кв. 51 на с. Л. с решение № 3 на Общински Съвет - Д. е съставен акт * за поправка на акт за
частна общинска собственост */20.04.2016 г., видно от който УПИ II - 471, в кв. 51 на с. Л. е
с площ от 777 кв.м. След провеждането на процедура за продажба на имот частна общинска
собственост на 06.07.2017 г. е сключен договор за продажба на недвижим имот, частна
общинска собственост с ищцата Р. БР. Ч., вписан в служба по вписванията с акт *, том III,
имотна партида * от 18.07.2017 г. Ищцата закупува имот с площ от 777 кв.м., подробно
описан в договора. На 20.07.2017 г. общинска комисия извършва предаването на закупения
от ищцата имот с площ от 777 кв.м., на основание чл. 35 от ЗОС. Следователно на ищцата е
продаден и в последствие прехвърлен УПИ II - 471, в кв. 51 на с. Л., с площ от 777 кв.м.,
съгласно действащия план на с. Л.. След като е одобрен ПУП-ИПР за кв. 43 и кв. 51 на с. Л.
с решение № 299/27.12.2016 г. на Общински Съвет - Д. е съставен и акт * за поправка на акт
за частна общинска собственост */04.04.2016 г., видно от който УПИ I - 470, в кв. 51 на с. Л.
е с площ от 423 кв.м. След провеждането на процедура за продажба на имот частна
общинска собственост на 02.06.2017 г. е сключен договор за продажба на недвижим имот,
частна общинска собственост с КР. Д. Ч., вписан в СВ с *, том III, имотна партида № 16551,
16552 от 13.06.2017 г.. К.Ч. закупува имот с площ от 423 кв.м., подробно описан в договора,
който е съседен на имота, закупен от ищцата. На 16.06.2017 г. общинска комисия извършва
предаването на закупения имот с площ от 423 кв.м. на основание чл. 35 от ЗОС. Закупеният
от ответника К.Ч. УПИ I -470, в кв. 51 на с. Л. е с площ от 423 кв.м. Същият е закупен на
02.06.2017 г. и съответно предаден на 16.06.2017 г, а ищцата закупува имота си на
06.07.2017 г. и съответно й е предаден на 20.07.2017 г.. Площите и на двата закупени и
предадени във владение имота, този на ищцата и този от втория ответник съответстват на
площите, съгласно одобрения ПУП-ИПР с решение № 299/27.12.2016 г.. Ищцата е
декларирала, че е извършила оглед на имот УПИ II - 471, в кв. 51 на с. Л. и че фактическото
състояние на имота не се различава от описаното в тръжната документация и няма
претенции към продавача в това отношение. Твърди, че спрямо община Д. иска е
недопустим, Община Д. е продала и съответно предала във владение на ищцата УПИ II -
471, в кв. 51 на с. Л., който е с площ от 777 кв.м., като след предаването на имота Община Д.
не е имала претенции спрямо имота на ищцата или на части от него, а спорът е между
собствениците на двата съседни имота. Ответникът К.Ч. счита исковата молба за
неоснователна. След като е одобрен ПУП-ИПР за кв. 43 и кв. 51 на с. Л. с решение №
299/27.12.2016 г. на Общински съвет - Д. е съставен и акт * за поправка на акт за частна
общинска собственост */04.04.2016 г., видно от който УПИ I - 470, в кв. 51 на с. Л., е с площ
от 423 кв.м. След провеждането на процедура за продажба на имот частна общинска
собственост на 02.06.2017 г., община Д. е сключил договор за продажба на недвижим имот,
частна общинска собственост, вписан в служба по вписванията с *, том III, имотна партида
6
№16551, 16552 от 13.06.2017 г.. К.Ч. закупува имот с площ от 423 кв.м., подробно описан в
договора, който е съседен на имота закупен от ищцата. На 16.06.2017 г. общинска комисия е
предала закупения имот с площ от 423 кв.м. на основание чл. 35 от ЗОС на него. Площите и
на двата закупени и предадени във владение имота, този на ищцата и неговият, съответстват
на площите, съгласно одобрения ПУП-ИПР с решение № 299/27.12.2016 г.. С оглед на
гореизложеното счита, че изложените твърдения в исковата молба, че владее и ползва 250
кв.м. от имота на ищцата за неоснователни. Счита за неоснователни твърденията, че е отнел
от владението на ищцата част от имота й заключен между изградената от него каменна
ограда и регулационна линия, тъй като съгласно действащия ПУП-ИПР, одобрен с решение
№ 299/26.12.2016 г, регулационната линия е отпаднала, а границата между двата имота
минава по протежението на изградената каменна ограда. Счита за неоснователно
твърдението на ищцата, че в момента владее по-малка площ от имота си, тъй като същата не
се съобразява с одобрения и влязъл в сила ПУП-ИПР, а се съобразява със скици отпреди
одобряването на сега действащия ПУП-ИПР. Изградил каменна ограда с издадено
разрешение за строеж № 15/26.03.2018 г. от главния архитект на Община Д. и съгласуван
трасировъчен план. Каменната ограда е изградена по протежението на границите между
двата имота, съгласно действащия план на с. Л.. Ищцата е закупила имота си след като той
вече е бил закупил УПИ I - 470, в кв. 51 на с. Л., с площ от 423 кв.м.
При разглеждане на делото от фактическа страна е установено, че на 20.04.2016 г. от
община Д. на осн. чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОС е бил съставен акт * за частна общинска собственост
за УПИ II, в кв. 51 с площ 945 кв.м., с трайно предназначение на територията –
урбанизирана и начин на трайно ползване – за жилищно строителствопри граници- на север
– УПИ I, изток – улица, юг УПИ III и запад - КВС. На 04.04.2016 г. Д. на осн. чл. 2, ал. 1, т.
1 ЗОС е съставила акт * за частна общинска собственост за УПИ I, в кв. 51 с площ 340
кв.м., ведно с построена едноетажна стопанска сграда със застроена площ 30 кв.м.,
полумасивна, построена през 1974 г. И граници на имота - на север – улица, изток – улица,
юг – УПИ II и запад - КВС. С решение № 256 на Общински съвет – Д., взето с протокол №
17/27.10.2016 г., ОбщС – Д. е разрешено на кмета на общината да разработи ПУП – ИПР за
общинските имоти УПИ I и УПИ II в кв. 51 и УПИ VIII и УПИ IX в кв. 43 на с. Л., съгласно
предварително разработения проект за изменение на плана за регулация и с решение № 299
на Общински съвет – Д., взето с протокол № 21/27.12.2016 г., ОбщС – Д. е одобрил
предложения ПУП – ИПР за имоти УПИ I и УПИ II в кв. 51 и УПИ VIII и УПИ IX в кв. 43 на
с. Л.. В обяснителната записка е записано, че се касае за изменение на плана за регулация на
кв. 43 и кв. 51 на с. Л., като регулационните линии на УПИ I от кв. 51 се връщат частично по
имотни граници на имот пл. № 470, както е указано на плана. Уличната регулация се
променя по контура на съществуваща сграда в УПИ I, като след направените регулационни
промени УПИ I става с площ 423 кв.м. и се променя на УПИ I – 470, който се отрежда за
безвредно производство, като попада в устройствена зона Жм. Северната регулационна
линия на УПИ II от кв. 51 се връща по имотна граница на имот пл. № 470, както е указано на
плана, като след направените регулационни промени УПИ II се променя на УПИ II – 471 и
става с площ 777 кв.м. и се отрежда за жилищно строителство, попада в устройствена зона
7
Жм. Решението е обнародвано в ДВ бр. 11/31.01.2017 г., стр. 72. Въз основа на решение №
299/27.12.2016 г. на Общински Съвет – Д., с който е одобрен ПУП-ИПР за кв. 43 и кв. 51 на
с. Л., е съставен акт */14.02.2017 г. за поправка на акт за частна общинска собственост
*/20.04.2016 г. е изменена площтта на УПИ II - 471, в кв. 51 на с. Л. на 777 кв.м. Съставен е
и акт */14.02.2017 г. за поправка на акт за частна общинска собственост */04.04.2016 г., като
е изменена площтта на УПИ I - 470, в кв. 51 на с. Л. на 423 кв.м. С решение № 376 на
Общински съвет Д., взето с протокол № 27/28.04.2017 г., е дадено съгласие кметът на
община Д. да идвърши продажба на УПИ II - 471, в кв. 51 на с. Л. с площ 777 кв.м., ТПЗ –
урбанизирана и НТП – за жилищно застрояване, актуван с АОС */14.02.2017 г.. На
06.07.2017 г. въз основа на решение № 376 и проведена тръжна процедура, приключила на
09.06.2017 г., е сключен договор за продажба на недвижим имот – частна общинска
собственост, чрез търг с тайно наддаване, по силата на който Община Д., представлявана от
кмета Елин Радев, е продала на ищцата Р.Ч. УПИ II - 471, в кв. 51 на с. Л. с площ 777 кв.м.,
ТПЗ – урбанизирана и НТП – за жилищно застрояване, актуван с АОС */14.02.2017 г., при
граници: север - УПИ I, изток – улица, юг УПИ[1]III-472 и запад – КВС за сумата от 16 000
лв.. Имотът е предаден на купувача с протокол от 20.07.2017 г. и е отбелязано, че не е
застроен, а последният го е приел без възражения.
Установено е също така, че въз основа на друга тръжна процедура на 02.06.2017 г. е
сключен договор за продажба на недвижим имот – частна общинска собственост, чрез търг с
тайно наддаване между Община Д., представлявана от кмета Елин Радев и ответника К.Ч.
УПИ I - 470, в кв. 51 на с. Л. с площ 423 кв.м., ведно с построената в него едноетажна
масивна сграда със застроена площ 36 кв.м., с ТПТ – урбанизирана и и НТП – за стопанско
предназначение, актуван с АОС */14.02.2017 г. и граници - север - улица, изток – улица, юг
УПИ- II-471 и запад – КВС за сумата от 4 267 лв.. Имотът е предаден на купувача с протокол
от 16.06.2017 г. и е отбелязано, че в него е построена едноетажна масивна сграда, а
купувачът го е приел без възражения, като на К.Ч. е издадено разрешение за строеж №
15/26.03.2018 г. за построяване в имот УПИ I - 470, в кв. 51 на с. Л. на масивна ограда.
Вещото лице по назначенатат и изслушана от районен съд съдебно-техническа
експертиза,неоспорена от страните депозира заключение,че в с. Л. има един одобрен план
със Заповед № РД[1]1398 от 16.11.1983 г., като в частта на процесните имоти е одобрено
изменение на ПУП -ПР с Решение № 299/27.12.2016 г. на Общински съвет - Д.. На
комбинираната скица с червен и син цвят вещото лице е повдигнало границите на УПИ I-
470 и УПИ II-471, кв. 51 след изменението. одобрено с решение № 299/27.12.2016 г. на
Общински съвет - Д., а със син цвят - границата между УПИ I и УПИ II, кв.51 преди
изменението. Площта на УПИ II преди изменението е 965 кв.м., а след изменението 777 кв.м.
Граници на УПИ II са от север - УПИ I, изток - улица, запад - край регулация, юг – УПИ III.
На север процесното УПИ II - 471, кв. 51 граничи с УПИ I - 470, кв. 51. На комбинираната
скица със зелен цвят и условен знак за подпорна стена е експертизата изобразва
изградената каменна стена по данни от геодезическо заснемане, изградена на
регулационната граница между УПИ I-470 и УПИ II-471, одобрена с решение №
8
299/27.12.2016г. на Общински съвет - Д.. Площта, заключена между каменната масивна
ограда и регулационната линия, преди изменението на плана от 2016 г. е 187 кв.м. По
регулационния план на с. Л., одобрен със Заповед № РД-Н98 от 16.11.1983 г. и изменен с
Решение № 299/27.12.2016 г. на Общински съвет – Д., площта, повдигната в зелен цвят на
комбинираната скица, принадлежи към УПИ I-470, кв. 51. В съдебно заседание вещото лице
доуточнява, че на комбинираната скица с червен и син цвят са означени границите на УПИ I
и УПИ II, а розовият цвят е границата между двата УПИ преди изменението, от южната
страна границата на УПИ II се затваря със син цвят. Вещото лице пояснява също така, че
първоначалното одобрение на планаУПИ II е бил по червените, сините и после по лилавите
граници. Със заповедта от 2016 г. е изменен регулационният план и границата на УПИ II е
от т. 1 до т. 36, като със син цвят е означена границата, която минава по протежение на
подпорната стена по т. 1 до 13,синият цвят на скицата се припокрива със зеления и не си
личи.
При така установените факти, първоинстанционният съд приема неоснователност на
възражението на ответника община Д. за недопустимост на предявения срещу него иск и не
е обсъдил възражението на ищцата за нищожност на решение № 299/27.12.2016 г. на
Общински съвет Д. за одобряване на ПУП-ИРП, тъй като счита, че е недопустимо
провеждане на косвен съдебен контрол за валидност и законосъобразност на същото
решение в рамките на настоящото производство, като счита,че ищцата основава правото
си на собственост върху УПИ II-471, кв. 51 по плана на с. Л. на сключения договор за
продажба на недвижим имот – частна общинска собственост от 06.07.2017 г.,както и го
намира за несвоевременно направено в заседанието пред РС – Д. и в пледоарията,в
писмената защита на ищцата, а не е заявено с исковата молба и не е поискано допълване на
доклада, респ. изменение или допълване на фактическите твърдения на исковата молба в
този смисъл. Приема също така, ищцата е придобила имота след проведен търг с тайно
наддаване,последният е описан в договора съгласно акт */14.02.2017 г. за поправка на акт за
частна общинска собственост */20.04.2016 г., който й е бил предоставен с тръжната
документация, ведно с поправения акт и оспорваното решение № 299/27.12.2016 г. на
Общински съвет Д.. Приел е, че ищцата не се евъзползвала от възможността да оспори
самото решение пред компетентния Административен съд,което е безсрочно, както и да
възрази и в хода на самата тръжна процедура относно индивидуализацията на имота.Приел е
също така,че индивидуализацията на имота се извършва съобразно действащия
регулационен план на селото от 1983 г., изменен през 2016 г., преди сключването на
договора за продажба на 06.07.2017 г., поради което имотът е описан в него съгласно
изменението на плана. Прието е също така, че ищцата е придобила собствеността върху
УПИ II-471, кв. 51 с площ от 777 кв.м, колкото е платила, с площ и в границите, определени
с изменението на плана, по начина, по който е описан в акт */14.02.2017 г. за поправка на
акт за частна общинска собственост */20.04.2016 г. и не е придобила имота с по-голямата
площ от 945 кв.м., съгласно поправения акт за частна общинска собственост */20.04.2016 г.
Прието есъщо така,че ответникът К.Ч. е придобил собствеността върху УПИ I - 470, в кв. 51
на с. Л. на 423 кв.м. на основание договора за продажба на недвижим имот – частна
9
общинска собственост, чрез търг с тайно наддаване от 02.06.2017 г., като имотът е
индивидуализиран по начина, по който е описан в акт */14.02.2017 г. за поправка на акт за
частна общинска собственост */04.04.2016 г не е придобил имота с по-малката площ,
посочена в поправения акт за общинска собственост, а е придобил по-голяма площ срещу
платена по-висока цена за нея.
Прието е също така,че по начина, по който е формулиран петитума на исковата
молба, искът срещу община Д. се явява процесуално недопустим поради липса на правен
интерес, тъй като претендираната площ от УПИ II-471, кв. 51 е 777 кв.м., имотът е предаден
на ищцата в същата площ и същите граници, описан съгласно акт */14.02.2017 г. за поправка
на акт за частна общинска собственост */20.04.2016 г. и договора за покупко-продажба на
недвижим имот - частна общинска собственост от 06.07.2017 г., поради незаявено искане за
изменение на иска по надлежния ред относно по-голямата площ на имота, с което
обосновава извършеното процесуално действие и неразглеждане на иска срещу община
Д.,като прекратява производството по делото в тази част.Съдът е отхвърли предявеният
иск срещу ответника К.Ч. като неоснователен и недоказан,по съображения,че спорната
част не е придобита от ищцата, а е собственост на ответника Ч..
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал.1 ГПК
легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи
на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.
Обжалваното първоинстанционно решение и решението в частта с характер на
определение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение
на императивни материалноправни и процесуалноправни норми.
При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл. 154 от
ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл. 146 ГПК,
първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал
решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно
приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на
жалбоподателя във връзка с неговата правилност.
Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на
първоинстанционното решение решаващи изводи за неоснователност на предявените
искове с правно основание чл.108 ЗС спрямо ответника К.Ч. и процесуална недопустимост
спрямо ответника Община Д. . Фактическите и правни констатации на настоящия съд
съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации (чл. 272
ГПК), обосноваващи окончателен извод за неоснователност на предявеният от ищцата
срещу ответника К.Ч. иск с правно основание чл.108 ЗС за признаване за установено, че е
10
собственик на 250 кв.м реална част от имот пл.№471,образуващ УПИ ІІ-471,кв.51 по плана
на с.Л.,Община Д.,заключващи се между построената масивна каменна ограда и парцелната
жграница между УПИ І-470кв.51 по плана на с.Л. и искането да бъде осъден да предаде
сбствеността и владението им, както и в частта, с която е оставен без разглеждане
предявеният иск срещу Община-Д., като процесуално недопустим и е прекратено
производството по делото.
От събраните по делото доказателства в хода на разглеждане на делото е
установено по безспорен начин,че ищцата е придобила след провеждане тръжна процедура
за продажба на имот частна общинска собственост и сключен на 06.07.2017година договор
за продажба, вписан в службата по вписванията към районен съд Д., с площ 777кв.м,
колкото е заплатила и в какъвто обем й е предадено владението върху УПИ VІІ-471,кв.51
с.Л., както и че претендираните 250 кв.м. понастоящем са преминали в патримониума на
ответника К.Ч..
Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и
следното:
Основното оплакване във въззивната частна жалба е изразеното несъгласие с
приетата от районен съд процесуална недопустимост на предявеният ревандикационен иск
срещу Община Д. е неоснователно. От съраните в хода на делото доказателства,както се
отбеляза по-горе е установено,че Община Д. се легитимира като собственик на два съседни
имота - на УПИ ІІ в кв.51 на с.Л. с акт за частна общинска собственост * от
20.04.2016година,с площ 945 кв.м и с акт за частна общинска собственост
*/04.04.2016година – на УПИ І в кв.51 на с.Л., с площ 340 кв.м. С решение
№299/27.12.2016година на Общински съвет Д. е одобрен ПУП-ИПР за кв.43 и 51 на
с.Л.,съгласно който регулационните линии на УПИ І кв.51 се връщат частично по имотните
граници на имот пл.№470,уличната регулация се променя по контура на съществуващата
сграда в УПИ І и след направените промени УПИ І се променя на УПИ І– 470 с площ
423 кв.м., като северната регулационна линия се връща по имотна граница на имот с пл.
№470,а УПИ ІІ се променя на УПИ ІІ-471 и е с площ 777 кв.м, като УПИ І-470 се отрежда
за безвредно производство, попадайки в устройствена зона(жм).
След проведена процедура за продажба на 06.07.2017година с ищцата е сключен
договор за продажба на недвижим имот частна общинска собственост –УПИ ІІ-471,кв.51 с
Л., с площ 777 кв.м. , а УПИ І-470 с площ 423 кв.м е закупен от К.Ч. на 02.06.2017година.
Следователно с оглед заявения петитум претендираната с исковата молба площ от
УПИ ІІ-471 кв.51 е 777 кв.м.,придобит след проведена процедура за продажба, съобразно
изменението на плана,предшестващо покупката,съгласно акт * от 14.02.2017година за
поправка на акт за частна общинска собственост и в границите, посочени в акта.Няма
направено искане по надлежен ред за претендирана по-голяма площ от имота,поради което
законосъобразно е прекратено произовдството спрямо Община Д..
От друга страна неоснователно с частната жалба се обосновава незаконосъобразност
11
на атакуваното прекратително определение поради необсъждане възражението за
нищожност на решение №299/27.12.2016г. на Общински съвет Д.. Вярно е,че районен съд е
отказал да се произнесе по реда на косвен съдебен контрол на оспорения административен
акт, не защото такъв контрол е недопустим, а защото възражението за нищожност не е
направено своевременно, а едва в пледоарията и с писмената защита на ищцата.
Освен това настоящият състав за пълнота намира за необходимо да отбележи,че в
конкретния случай косвеният съдебен контрол по чл.17, ал.2 от ГПК, за какъвто претендира
жалбоподателката по отношения на оспорения административен акт в случая е
неприложим, с оглед характера на настоящето производство и рамките, очертаващи
предмета на спора,тъй като същата не е адресат на оспореното решение №
299/27.12.2016година на Общински съвет Д.,с който е одобрен ПУП-ИПР за кв.43 и кв.51 на
с.Л. , последната не е доказала, че той засяга непосредствено правната й сфера. В случая
нейни права и законни интереси не са засегнати, тъй като посоченото решение е издадено
много (почти половин година) преди да е проведена тръжната процедура за продажба на
процесния имот частна общинска собственост на Р.Ч. и същата да е обявена за купувач на
имота с площ от 777 кв.м.
Основният довод във въззивната жалба, срещу атакуваното ршение в частта,с която е
отхвърлен предявеният иск срещу ответника К.Ч. е относно необсъждане възражението за
нищожност на решение №299/27.12.2016година на Общински съвет Д. е неоснователен.
Както Р.Ч., така и К.Ч. са придобили имота в период от около половин година след
постановяване оспореното решение,след проведена тръжна процедура, закупувайки първата
УПИ ІІ-471 и втория ответник УПИ І-470 в кв.51,с площи съответно 777 кв.м и 423 кв.м.,
съответни на площите съгласно одобрения ПУП-ИПР с оспореното решение и няма данни
описаното в тръжната документация да се различава от фактическото състояние на
парцелите. Индивидуализацията на имота е извършена съобразно действащия регулационен
план на селото от 1983година,изменен през 2016 година, което изменение предшества
сключването на договора за продажба на 06.07.2017година и имотът е придобит съгласно
изменението на плана,т.е Р.Ч. е придобила УПИ ІІ-471,кв.51 по плана на с.Л. с площ 777
кв.м и не е придобила имот с площ 965 кв.м,поради което няма основание да претендира
по-голяма площ,съобразно плана преди измененинето. Жалбоподателката придобива
правото на собственост въз основа на договора за покупко-продажба през 2017 година и не е
адресат на оспореното решение,което е постановено през 2016 година.
На основание гореизложените съображения,поради съвпадане изводите на настоящия
състав с изложените от районен съд, атакуваното решение и решението в частта с характер
на определение са законосъобразно постановени и следва да бъдат потвърдени.
С оглед изхода на спора се дължат и направените от въззиваемите разноски,които са
своевременно поискани и надлежно документирани и следва да се възложат на
жалбоподателката, която следва да заплати на Община Д. направените разноски за
адвокатско възнаграждение за ползавна адвокатска помощ в размер на 300 лева, а на К. Ч.-
375лева.
12
Мотивиран от гореизложеното съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №266 от 26.07.2021г постановено по гр.дело №245/2021г на Районен
съд гр.С., в частта с която е оставен без разглеждане като процесуално недопустим, поради
липса на правен интерес ревандикационния иск, предявен от Р. БР. Ч., ЕГН **********, от
с. Л., общ. Д., обл. С., срещу Община Д., ЕИК *********, представлявана от кмета Елин
Асенов Радев, с адрес гр. Д., общ. Д., обл. С., ул. Първи май № 3, с който се иска да бъде
признато за установено по отношение на този ответник, че ищцата е собственик на
основание договор за продажба на недвижим имот, частна общинска собственост, чрез търг
с тайно наддаване от 06.07.2017 г. на УПИ II - 471, в кв. 51 по плана с. Л., общ. Д., обл. С., с
обща площ 777 кв.м., с начин на трайно предназначение на територията - урбанизирана и
начин на трайно ползване - за жилищно застрояване, при граници: север - УПИ I - 470, изток
- улица, юг - УПИ - III - 472 и запад КВС, съгласно акт */14.02.2017 г., за поправка на акт за
частна общинска собственост */20.04.2016 г., вписан под * г., том I, вх. рег. № 406, имотни
партиди 16580 и да бъде осъдена Община Д. й предаде владението и собствеността в
границите посочени акт */14.02.2017 г., за поправка на акт за частна общинска собственост
*/20.04.2016 г., вписан под * г., том I, вх. рег. № 406, (в която част решението е с характер
на определение), както и в частта, с която е отхвърлен като неоснователен
ревандикационният иск с правно основание чл. 108 ЗС, предявен от Р. БР. Ч., ЕГН
**********, от с. Л., общ. Д., обл. С., срещу КР. Д. Ч., с ЕГН **********, от с. Л., общ. Д.,
обл. С., с който се иска да бъде признато за установено по отношение на този ответник, че
ищцата е собственик на основание договор за продажба на недвижим имот, частна
общинска собственост, чрез търг с тайно наддаване от 06.07.2017 г. на 250 кв.м. реална част
от имот пл. № 471, образуващ УПИ II - 471, в кв. 51 по плана с. Л., общ. Д., обл. С.,
заключващи се между построената масивна каменна ограда и парцелната граница между
УПИ I - 470, в кв. 51 и УПИ II - 471, в кв. 51 по плана с. Л., общ. Д., обл. С. и да бъде осъден
ответникът Ч. да й предаде собствеността и владението, като законосъобразно постановено.
ОСЪЖДА Р. БР. Ч. да заплати направените разноски за ползвана адвокатска
помощ на Община Д., ЕИК *********, представлявана от кмета Елин Асенов Радев в размер
на сумата 300(триста)лева.
ОСЪЖДА Р. БР. Ч. да заплати направените разноски за ползвана адвокатска
помощ на КР. Д. Ч. в размер на сумата375(триста седемдесет и пет)лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в частта,с която се
потвърждава прекратяване производството в едноседмичен срок от връчването му на
страните, а в останалата част с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на
страните при наличие на основанията на чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
13
Членове:
1._______________________
2._______________________
14