Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260184 29.11.2021г. гр. Димитровград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Димитровградският
районен съд
на седемнадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година
в публичното
заседание в следния състав:
Председател: Гергана Стоянова
Членове:
Съдебни
заседатели:
Секретар Дарина
Петрова
Прокурор
като разгледа
докладваното от съдия Гергана Стоянова
гражданско дело №1191 по описа за 2020г.
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл.55, ал.1, предл. I от ЗЗД, евентуален такъв с правно основание чл.55 ал.1,
предл.трето от ЗЗД.
В първоначално
депозираната искова молба „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД в качеството си на ищец твръди, че е
образувало ч.гр.дело № 1325/2019 г. по описа на PC - гр.
Димитровград, по реда на чл. 417 от ГПК срещу длъжника М.С.М.. ЕГН **********.
Заявлението е уважено, а с издадените заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист образували изпълнително дело № 1990/2019 г. при ЧСИ Надежда
Кавакова. След връчване на поканата за доброволно изпълнение, в
законоустановеният срок, длъжникът чрез назначения си настойник е възразил по
така издадените съдебни актове като съдът е предоставил едномесечен срок.
съгласно чл. 415 от ГПК, за предявяване на установителен иск за вземането си. В
изложените възражения са представени и писмени доказателства, според които
длъжникът е поставен под запрещение преди датата на отпускане на кредита ог
дружеството, поради което счита същите за основателни и не поддържат установителна
искова претенция, но считат, че М.С.М. с ЕГН: ********** се е обогатил
неоснователно и следва да възстанови чистата стойност на кредитираната сума.
Твръди, че на 01.11.2018 г. „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД сключва Договор за
потребителски кредит № *********(Приложение № 2) с ответника М.С.М.. ЕГН: **********.
В чл. 7 ал.1 от Договора е
посочен размерът на предоставения кредит - 1 499 лв. Съгласно чл.7. а.т.2 от Договора,
част от средствата по кредита се превеждат по сметка на продавача на стоката,
избрана от Потребителя, за заплащане на продажната й цена. Кредиторът е превел
договорената сума в размер на 369.70 лв. на Продавача на стоката на основание
фактура № *********/26.11.2017 г. Чрез декларацията намираща се на стр. 6 от
договора, потребителят е потвърдил, че е получил, от продавача, стоката
посочена в чл. 8 от процесното съглашение. В случаите, когато Потребителят е
пожелал сключване на застраховки или да се присъедини към застрахователни
програми, средствата се превеждат от кредитора към сметка на застрахователя. за
което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на
договора. В настоящия случай, видно било от приложеното искане-декларация и чл.
7.1 от Договора, потребителят е пожелал да сключи застраховка защита на \реда в
размер на 47,71 лв. В договора са уговорени и възнаграждение за Кредитора, ГПР,
както и
всички
останали реквизит, предвидени в ЗПК, но предвид, че същият се явява
недействителен, въпросните договорки не били относими към настоящия спор.От
представените писмени доказателства било видно, че длъжникът е бил поставен под
пълно запрещение към датата на сключване на договора, поради което договорените
разпоредби не са валидно обвързващи страните. С получаване на
стоката и заплащане на продажната и цена обаче дружеството се е ощетило с посочения във фактурата размер.В конкретния случай,
кредитополучателят дължал възстановяване на чистата стойност на кредита, а
именно сумата в размер на 1 499 лв., представляваща главница. При тези обстоятелства
моли съда, да постанови решение, е което да осъди лицето М.С.М., ЕГН **********. в качеството си на неоснователно обогатило се лице за
сумата в размер на 1 499
лв.
След отавяне на исковата молба без движение с
разпореждане на съда за уточняване на петитума на исковата молба, ищецът в уточняваща
молба заявява, че на основание фактура № *********/01.11.2018
г. дружеството е превело сумата в размер на 1 499 лв. на продавача на стоката (Lenovo Ideapad 520), която стока
е получена от ответника. Към настоящия момент горепосочената сума от 1 499 лв.
не е възстановена, поради което предявява следния петитум: Да се осъди лицето М.С.М.,
ЕГН **********, чрез законния му представител Н.С.П. с ЕГН **********, да
заплати на ищеца сумата в размер на 1 499 лв., с която ответникът неоснователно
се е обогатил, съгласно сключен договор за потребителски кредит № *********от
01.11.2018 г. с кредитополучател М.С.М. - Главен иск с правно основание чл. 55,
ал.1 предл. първо ЗЗД. При условията на евентуалност е предявен иск осъдителен,
с правно основание чл. 55, ал.1 предл. трето ЗЗД - Да се осъди лицето М.С.М.,
ЕГН **********, чрез законния му представител Н.С.П. с ЕГН **********, да върне
на ищеца сумата в размер на 1 499 лв., с която ответника неоснователно се е
обогатил, като получена от него на отпаднало основание, съгласно сключен
договор за потребителски кредит № *********от 01.11.2018 г., с кредитополучател
М.С.М..
Депозиран е отговор от ответника, с който се оспорва
исковата претенция като недопустима, неоснователна по основание и размер и се
излагат подробни мотиви в тази насока.Договорът бил нищожен, поради липса на
съгласие, тъй като е подписан лично от запретено лице.Оспорва твърдението за
реално получен компютър или за получен кредит за закупуването му.Оспорва
подписа в приложената декларация към договора.
Съдът, като прецени
доказателствата по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, въз
основа на приложимото право намери за установено следното:
С първоначално депозираната
искова молба не само е посочено правно основание на исковата молба чл.422 от ГПК, което не обвъзва съда, но са изложени и обстоятелства относно и по повод
предпоставките за депозиране на установителен иск с правно основание чл.422 ГПК, но е уточнен петитум осъдителен с правно основание чл.55 от ЗЗД, за
неоснователно обогатяване, като не се заявяват никакви твърдения в тази насока,
освен че към датата на сключване на договора ответникът е бил поставен под
пълно запрещение.Впоследствие, след многократно оставяне без движение на
исковата молба за уточняване на петитум, ищецът с уточняваща искова молба
заявява пред съда, че не поддържа така депозирания установителен иск, поради
липса на правен интерес и заявява като главен осъдителен иск такъв с правно
основание чл.55 ал.1 пр.първо от ГПК и при условията на евентуалност такъв с
посочено правно основание чл.55 ал.1 пр.трето от ЗЗД.Не е постъпило становище с
възражение от ищеца относно доклада на съда и той е бил обявен за окончателен с
протоколно определение.
Искът по чл. 422 ГПК е положителен
установителен иск на кредитора за установяване на вземане срещу длъжника, за
което вземане е издадена съответната Заповед за изпълнение. Искът по чл. 422 ГПК е специален и той има ограничен предмет - само до установяване
съществуването на изискуемо вземане по издадена Заповед за изпълнение към
момента на приключване на съдебното дирене. По принцип, за да съществува
интерес от установителен иск, е достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца
право или да се претендира отричано от него право. Правният интерес в
хипотезата на иск по чл. 422 ГПК е абсолютна процесуална предпоставка, за която
съдът следи служебно и ако същата не е налице, предявеният иск е недопустим. В
производството по чл. 422 ГПК в тежест на ищеца е да докаже наличието на правен
интерес от предявяване на иска, като специални положителни предпоставки за
допустимост обосноваващи правния интерес от предявяване на този установителен
иск са: 1/издадена заповед за изпълнение; 2/подадено в двуседмичен срок от
връчването на заповедта за изпълнение възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК от длъжника
или връчване за заповедта за изпълнение на длъжника при условията на чл. 47,
ал. 5 ГПК /чрез залепване на уведомление/; 3/спазване на срока за предявяване
на установителния иск за съществуване на вземането по чл. 415, ал. 1 ГПК.
По допустимостта на депозирания иск,
съдът намери следното:Така предявеният иск е недопустим.Предявен е осъдителен
иск за осъждане на ответника, а не такъв обективно съединен под фомата на
евентуалност против лицето, което според ищеца се е обогатило неоснователно с
процесната сума. Налице е противоречие между искането в подаденото заявление по
реда на чл.417 ГПК, въз основа на което е била издадена заповед за незабавно
изпълнение и искането по настоящия иск осъдителен в това производство.Предвид
обусловеността на установителния иск по чл.422 ГПК от издадената заповед за
изпълнение, то при предявена претенция по чл.422 ГПК, предмет на установяване и
признаване по исков ред е заявеното и обективирано в заповедното производство
право.Предвид преюдициалния характер на заповедното производство в исковото
такова, съдът следва да установи дали ищецът има вземане по основание и размер
съвпадащи със заявеното в заповедното.В случая, след като в заявлението, въз
основа на което е образувано производството по ч.г.д.№1235/19г. на ДРС,
заявителят изрично е установил, че основанието на паричното му вземане е
настъпилата предсрочна изискуемост по договора за потребителски кредит, то
съответно и съдът дължи произнасяне по съществуването на именно това вземане-по
размер и основание/настъпила предсрочна изискуемост/.В този смисъл и при
положение, че предмет на заявлението не е неоснователно обогатяване, то за съда
ще бъде недопустимо да се произнесе по подобна претенция по реда и в
производство по чл.422 ГПК, тъй като това вече е въвеждане на ново основание,
различно на това, за което е била издадена заповедта.
Съдебната практика
в тази връзка е безспорна, като се преценя, че основният спорен
въпрос е дали правните основания на които са заявени установителната и
предявената, но при условията на евентуалност
осъдителна претенция са идентични или между тях съществува коренна разлика до
степен да ги определи като напълно различни правни основания по смисъла на
т.11б от цитираното Тълкувателно решение (друго правно основание). Формално основанието от което произтичат
двете искови претенции в широкия смисъл на думата е едно и също - и то е
създадена между страните облигационна връзка с факта на сключен договор за
потребителски кредит.И до тук приключват приликите и общите
факти в правните основания, които обаче не са съществени и водещи, доколкото
реализирането на едно субективно материално право по така възникналата
облигационно-правна връзка може да стане по най-различни и всевъзможни правни
способи и начини в зависимост от
конкретните проявни форми в които това право се нарушава. Това произтича от
характера и естеството както на установителната искова претенция по специалния
иск по чл.422 от ГПК така и за осъдителната претенция по чл.430 от Търговския
закон. Факт е, че и двете претенции имат паричен измерител и са свързани с
неизпълнение на задължението за плащане от страна на кредитополучателя-длъжник
на уговорените месечни погасителни вноски. Обаче основното, съществено и
водещото при всяка една от двете претенции е формата, сроковете и начина на неизпълнение на задължението от
страна на кредитополучателя. Заповедното производство регламентирано с приетия
нов ГПК, в сила от 01.03.2008г. създаде възможност за облекчен процесуален ред
за снабдяване на кредитора, в случая на банките по сключени банкови кредити, с
два документа-заповед за незабавно изпълнение /ЗНИ/ въз основа на документ по
чл.417,т.2 от ГПК и изпълнителен лист /ИЛ/, като валидно и редовно изпълнително
основание въз основа на което кредиторът може да пристъпи незабавно към принудително
събиране на паричното си вземане така както същото е признато от заповедния съд
в ЗНИ и издадения въз основа на нея изпълнителен лист.Основанието за уважаване
на заявлението по чл.417 от ГПК е да е налице настъпила предсрочна изискуемост
на вземането, която да е обявена на
кредитополучателя преди подаване на заявлението до заповедния съд и редовен от
външна страна документ по чл.418 ал.2 от ГПК, удостоверяващ подлежащо на
изпълнение вземане в полза на кредитора и срещу неизправния длъжник (извлечението
от счетоводните книги на банката). При постъпило от страна на длъжника
възражение по чл.414 от ГПК в което последният заявява, че не дължи изпълнение
на вземането по издадената заповед за незабавно изпълнение, кредиторът има
право в едномесечен срок да установи съществуването на вземането си срещу
длъжника като предяви специалния
установителен иск по чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК. Правното основание да
се предяви този иск са обстоятелствата за съществувало облигационно
правоотношение и констатирано неизпълнение на задължението на длъжника да внася
уговорените месечните погасителни вноски, плюс заявена и изразена воля от
кредитора, която да е достигнала до длъжника, че прави кредита предсрочно
изискуем, съгласно уговорени изрични клаузи в договора, надлежно осъществено
преди образуване на заповедното производство и редовно проведена процедура по
реда на заповедното производство с представяне на извлечение от счетоводните
книги на банката, приключило с издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист. Правното основание на осъдителния иск е съвършено друго -
освен общите факти относно съществувало облигационно правоотношение и
констатирано неизпълнение на задължението за плащане. Осъдителната претенция
няма нищо общо с проведеното и приключило заповедно производство.Тя не се
позовава нито на издадената в това производство заповед за незабавно изпълнение
нито на издадения изпълнителен лист. Тя се основава на евентуалната
презумпция за отхвърляне на иска по
чл.422 от ГПК по същество в хипотезата на ненастъпила предсрочна изискуемост
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист. В този случай
исковият съд е длъжен да разгледа по същество заявената от ищеца при условията
на евентуалност осъдителна претенция тъй
като същата се основава на различно правно основание от правното основание
относимо към иска по чл.422 от ГПК. Идентичност на основанията така както
приема първоинстанционния съд означава пълно покритие и съвпадение на всички факти и обстоятелства
от които произтича едната и другата претенция. Такава идентичност няма защото
осъдителната претенция изобщо не е основана на настъпила предсрочна изискуемост
преди проведено заповедно производство, нито на самото заповедно производство,
нито на издадените актове от заповедния съд в полза на кредитора като заповед
за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист. В
отделен исков процес и в случаите когато заповедта за изпълнение бъде
обезсилена, кредиторът може да предяви осъдителен иск за вземането си срещу
неизправния длъжник, срещу когото преди това е било проведено заповедно
производство, доколкото в този случай обезсилването на заповедта води до заличаване на изпълнителното
основание въз основа на което кредиторът може да пристъпи към принудително
събиране на вземането си. Закона допуска правната възможност в исков процес по
правилата на обективно кумулативно при условията на евентуалност съединяване да
бъдат предявени установителния иск по чл.422 от ГПК и осъдителния иск, като
поредността на разглеждането на исковете е ясна- първо се разглежда главния
иск-този по чл.422 от ГПК, а в зависимост от изхода на спора по него съдът
следва да пристъпи към разглеждане и на евентуалния осъдителен иск. Възможна е
хипотеза при която макар да е отхвърлен установителния иск по чл.422 от ГПК да
не може да бъде разгледан (уважен) осъдителния иск и това са случаите когато
претенцията е отхвърлена поради това, че сумата не се дължи изобщо от длъжника
(поради плащане или поради погасяване на вземането на банката по давност и
други), а не поради това, че вземането не е станало предсрочно изискуемо. В
този случай се формира сила на присъдено нещо по установителния иск, но
същевременно с това имаща значение за наличието или липсата изобщо на задължение на длъжника към
кредитора за плащане. Освен това природата на двата иска е съвършено различна
като се преследва с тях и различен правен резултат. Касае се за различни видове
искове, като установителната претенция
цели да установи съществуването на едно парично вземане, признато за
налично с издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по приключило
заповедно производство, като по този начин се заздрави издаденото в полза на
кредитора изпълнително основание, докато осъдителната претенция предполага
наличие на други предпоставки.Основанието за
предявяване на осъдителния иск за вземането, предмет на договора за кредит е
обезсилването на заповедта за изпълнение. В настоящия случай, формално
заповедта за изпълнение не е обезсилена и това е пречка за предявяване на осъдителен
иск.
Предвид горните мотиви на съда,
производството по настоящото гражданско дело следва да се прекрати, като
недопустимо.
Предвид крайния извод на съда, разноски на ищеца не следва да се
присъждат.Такива от ответника не се претендират.
Предвид
гореизложените мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от „ТИ БИ АЙ Банк"
ЕАД , със седалище и адрес на управление
град София, ул.“Д.Хаджикоцев“52-54, с ЕИК *********, представлявано от Николай
Георгиев Спасов и Александър Чавдаров Димитров против Н.С.П., ЕГН ********** ***, в качеството му на
настойник и законен представител на М.С.М., ЕГН ********** ***, да заплати на
ищеца сумата в размер на 1 499 лв., с която ответникът неоснователно се е
обогатил, съгласно сключен договор за потребителски кредит № *********от 01.11.2018
г. с кредитополучател М.С.М. – осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1
предл. първо ЗЗД, както и предявеният при условията на евентуалност осъдителен
иск с правно основание чл. 55, ал.1 предл. трето ЗЗД-да се осъди лицето М.С.М.,
ЕГН **********, чрез законния му представител Н.С.П. с ЕГН **********, да върне
на ищеца сумата в размер на 1 499 лв., с която ответника неоснователно се е
обогатил, като получена от него на отпаднало основание, съгласно сключен договор
за потребителски кредит № *********от 01.11.2018 г., с кредитополучател М.С.М.,
като НЕДОПУСТИМ и ПРЕКРАТЯВА производството по делото, като в тази му част
решението има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба в
едноседмичен срок пред Окръжен съд-Хасково, считано от датата на получаване на
съобщението за изготвянето на решението.
Решението може да бъде
обжалвано пред Хасковския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Съдебният акт е обявен на 29.11.2021 г.
Секретар: Д.Петрова