Р Е Ш Е Н И Е
№299/15.07.2019 г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ДОБРИЧ, в открито съдебно
заседание на осми юли през две хиляди и деветнадесета година, І едноличен
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
при
участието на секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА и прокурора ВЕСЕЛИН ВИЧЕВ разгледа докладваното от председателя адм. дело № 360/
2019 г. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба вх. № 1654/
05.06.2019 г. на Р.К.Т., ЕГН **********,***, подадена чрез адв. М.Н., ДАК, с правно
основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу Областна дирекция на МВР – Добрич, представлявана
от директора, ****.
С исковата молба се сочи, че с решение № 165 от
25.04.2019 г. Районен съд – Добрич по НАХД № 710/ 2018 г. по описа на съда е отменил
Наказателно постановление № 18 – 0851 - 000986/ 23.05.2018 г. на Началник сектор
„Пътна полиция“ към ОДМВР - Добрич, с което на ** К.Т. е наложена глоба в размер
на 200 лв. на основание чл. 179, ал. 2, във връзка с чл. 179, ал. 1, т. 5, предложение
4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Решението е влязло в сила на
18.05.2019 г.
Ищецът изтъква, че за защита на интересите си
в съдебното производство пред РС е упълномощил адвокат и сключил договор за правна
защита, по силата на който е заплатил възнаграждение в размер на 300 лв. По този
начин обосновава незаконосъобразните последици от отмененото НП. Иска от съда, след като се съберат доказателства
в подкрепа на твърденията, да осъди ответника да му заплати претендираната сума
от 300 лв. (триста лева), както и да му присъди сторените в настоящото производство
съдебно – деловодни разноски.
В открито съдебно заседание ищецът, редовно
призован, не се явява, представлява се от адв. Н., редовно упълномощен. Поддържа
исковата молба, излага становище по съществото на спора, съответно по
основателността на иска, като настоява за уважаване на исковата претенция –
заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 300 лв., както и присъждане на
разноски за настоящото производство, вкл. адвокатски хонорар. (л. 2; 12; 21)
Ответната страна – Областна дирекция на МВР -
Добрич, редовно призована, се представлява от гл. юрисконсулт **, който оспорва
иска и моли да бъде отхвърлена исковата молба като неоснователна и недоказана.
Представителят на Окръжна прокуратура - Добрич
изразява становище за основателност на исковата молба, като заявява, че следва
да бъде уважен искът, както е предявен.
След съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, на доводите в исковата молба и изразените становища, съдът
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
С Наказателно постановление № 18-0851-000986/
23.05.2018 г. (/л. 10) на Началник сектор «Пътна полиция» към ОДМВР Добрич, на
база АУАН № Д575957/ 04.05.2018 г., на ** К.Т. е наложена глоба в размер на 200
лв. на основание чл. 179, ал. 2, във връзка с чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 4 от ЗДвП.
Наказателното постановление е обжалвано от
наказаното лице, като е образувано административнонаказателно дело (НАХД) №
710/ 2018 г. по описа на Районен съд – Добрич.
По делото е прието като доказателство НАХД № 710/
2018 г. на Районен съд – Добрич. В образуваното производство по същото жалбоподателката
е била представлявана от надлежно упълномощен процесуален представител –
адвокат Н. (л. 8 от НАХД № 710/ 2018 г.). С пълномощното са предоставени права
на адв. Н. да представлява г-жа Т. във връзка с обжалване на конкретното НП,
като за заплатеното във връзка с процесуалното представителство възнаграждение
е приложена по първоинстанционното производство Разписка от 21.08.2018 г. за
сумата от 350 лв. (триста и петдесет лева) (л. 67 от НАХД № 710/ 2018 г.)
С Решение № 165/ 25.04.2019 г. по НАХД № 710/
2018 г. ДРС е отменил НП изцяло (л. 6 – 8). Срещу съдебното Решение не е
постъпила касационна жалба и същото е влязло в сила на 18.05.2019 г.
При така събраните доказателства и установена
фактическа обстановка от правна страна се налага следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите,
причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение
на административна дейност.
Искът е предявен пред компетентен съд,
предвид т. 1 на Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк.
д. № 2/ 2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд,
съгласно която точка делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни
постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания,
включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване,
са подсъдни на административните съдилища. Искът се явява допустим, като
предявен с оглед разпоредбата на чл. 205 от АПК срещу юридическото лице, от
състава на което е органът, от чийто незаконосъобразен акт се претендира, че са
причинени търсените в настоящото производство вреди и след като е отменен
актът, във връзка с чиято незаконосъобразност се претендират вреди.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение
е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в
тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се
предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт,
действие или бездействие, при или по повод изпълнение на административна
дейност, вреда, причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или
бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия
състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ.
Съгласно мотивите на Тълкувателно
постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/ 2014 г., ОСГК и
Първа и Втора колегия на Върховния административен съд за квалифициране на иска
като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, определяща е не правната природа на
отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател.
Независимо че наказателното постановление не представлява индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, определящо за квалификацията
на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е обстоятелството, че актът се издава
от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда
наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна
дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени
задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово
предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност,
което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. С
оглед на това настоящият състав счита, че първите от изискуемите по закон
предпоставки за основателност на претенцията са налице – незаконосъобразен акт,
издаден при или по повод административна дейност. В случая се касае до
наказателно постановление, издадено от административнонаказващ орган, в кръга
на правомощията му, което наказателно постановление е отменено като
незаконосъобразно с влязъл в сила съдебен акт.
За да бъде уважен искът, следва да са налице
останалите, кумулативно изискуеми предпоставки – вреда и причинна връзка между
незаконосъобразния акт и вредата. Събраните по делото доказателства установяват
наличието на всички предпоставки за уважаване на иска за обезщетение. За да стигне
до този извод, съдът съобрази следното:
По делото на РС – Добрич са приложени пълномощно
и Разписка, като в пълномощното е отразено, че важи за първоинстанционното
производство. Като доказателства са събрани такива, удостоверяващи плащането за
процесуално представителство пред РС – Добрич. В самата Разписка е записано, че
е заплатена сумата от 350 лв., но ищцата претендира сумата от 300 лв., поради
което съдът е длъжен да се съобрази с претендирания размер. В този смисъл
сумата, сочена като реална вреда, във връзка с процесуално представителство за
защита по повод, издадено срещу ищцата Наказателно постановление, отменено в
резултат на упражнената защита впоследствие, е доказана по безспорен начин.
По отношение последната предпоставка за
наличие на причинна връзка между незаконосъобразния акт и вредата, на основание
чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, следва да се съобрази Тълкувателно
решение № 1 от 15 март 2017 г. по тълкувателно дело № 2/ 2016 г. на Общото
събрание на съдиите на Първа и Втора колегия на Върховния административен съд,
според което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал.
1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления
изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и
отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4
от този закон. В този смисъл въз основа на приетото в тълкувателните актове,
които са задължителни за съдилищата, се налага изводът, че при отмяна на
наказателните постановления като незаконосъобразни Държавата дължи обезщетение
за всички имуществени и неимуществени вреди, които се явяват тяхна пряка и
непосредствена последица. В пряка причинна връзка с издаденото Наказателно постановление,
отменено от съда като незаконосъобразно, ищцата е понесла имуществена вреда,
изразяваща се в разноски за възнаграждение на адвокат. Адвокатската защита е
била необходима за обезпечаване на успешния изход на спора и не би била
ангажирана, ако наказателното постановление не беше издадено. С оглед на това
направените разноски за възнаграждение за един адвокат подлежат на
възстановяване, като искът следва да бъде уважен и на ищцата се присъди
търсената сума от 300 лв. (триста лева) като дължимо обезщетение на заявеното с
исковата молба основание. В мотивите на цитираното по - горе Тълкувателно решение
№ 1/ 15.03.2017 г. на ВАС, е отбелязано, че съдът, спазвайки принципа на справедливостта
и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение,
който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА)
- да е "обоснован и справедлив", тоест да е съразмерен на извършената
правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от
нея вреди от причиненото ѝ от държавния орган непозволено
увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от
страните в производството. В чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения е предвидено, че за процесуално представителство,
защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено
обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността
на санкцията, съответно обезщетението, но не по - малко от 300 лв. В
този смисъл претендираната сума отговаря на изискванията и следва да бъде
уважен искът в този размер.
Ищцата претендира и присъждане на направените
в настоящото производство разноски по представен списък и уточнени в съдебно
заседание в размер 310 лв., а именно: 10 лв. за държавна такса, 300 лв.
адвокатско възнаграждение. (л. 20)
Предвид изхода от спора и на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК като разноски на ищцата следва да се присъдят заплатеното възнаграждение
за адвокат в размер на 300 лв. и платената държавна такса от 10 лв. или общо
сумата от 310 лв. (триста и десет лева).
Така мотивиран и на основание чл. 203 и следващите
от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1, чл. 4 от ЗОДОВ, Административен съд – Добрич,
І едноличен състав
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Добрич,
представлявана от Директора, да заплати на ** К.Т., ЕГН **********,***, сумата от
300.00 лв. (триста лева), представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди
–изплатено адвокатско възнаграждение за осъществена правна защита и съдействие
- процесуално представителство по НАХД № 710/ 2018 г. по описа на Районен съд -
Добрич, с Решение № 165/ 25.04.2019 г. по което е отменено Наказателно постановление
№ 18-0851-000986/ 23.05.2018 г. на Началник сектор «Пътна полиция» към ОДМВР Добрич.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Добрич, представлявана
от Директора, да заплати на ** К.Т., ЕГН **********,***, сумата от 310.00 лв. (триста
и десет лева), представляваща направени съдебно-деловодни разноски в настоящото
производство за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Препис от решението, на основание чл. 138, ал.
1 от АПК, да се изпрати/връчи на страните по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба,
подадена чрез Административен съд - Добрич, пред Върховния административен съд на
РБ, в четиринадесетдневен срок от съобщаването или връчването му на страните.
СЪДИЯ: