О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 10.11.2022г. град
Стара Загора
Старозагорският административен съд, V състав, в закрито заседание на десети
ноември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА Т.
при
секретар и с
участието
на
прокурора
като
разгледа
докладваното
от съдия Р. Т. административно дело № 750 по описа
за 2022г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.166, ал.4 във вр. с ал.2 и
ал.3 от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/ във вр. с чл.107, ал.3 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/.
Производството
по административно дело № 750/ 2022г. по описа на Административен съд – Стара
Загора е образувано по жалба на В.Г.Д. ***, подадена чрез пълномощника му адв. Н.Т.
***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
РД-14-4196 от 18.10.2022г., издадена от Директора на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ – Стара Загора. В жалбата е направено изрично
искане на основание чл. 166 от АПК да бъде спряно допуснатото по силата на
закона предварително изпълнение на заповедта, по съображения, че с изпълнението
на административния акт ще бъдат причинени значителни и трудно поправими вреди
на оспорващия. Жалбоподателят обосновава, че тъй като през последните 30 години
работи като таксиметров шофьор и по този начин осигурява доходите на
семейството си, предварителното изпълнение на принудителната административна
мярка преди произнасянето на съда досежно законосъобразността на заповедта, с
която ПАМ е наложена, ще го възпрепятства да осъществява трудова дейност и
съотв. ще лиши семейството му от средства за издръжка.
С обжалваната Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № РД-14-4196 от 18.10.2022г.,
издадена от Директора на РД „Автомобилна администрация“ – Стара Загора, на
основание чл. 107, ал.1 във вр. с чл.106а, ал.1, т.7, б. „а“ и ал.2, т.6 от
Закона за автомобилните превози, на
жалбоподателя В.Г.Д. е наложена принудителна административна мярка – временно
отнемане на Удостоверение на водач на лек таксиметров автомобил за срок от една
година.
Оспорената заповед е от категорията
административни актове, по отношение на които е налице законово установено
изключение от регламентирания в чл.166, ал.1 от АПК принцип за суспензивния
ефект на подадената жалба. Заповедта е издадена на основание чл.106а, ал.1, т.7, б. „а“ и ал.2, т.6
от Закона за автомобилните превози, като съгласно специалната норма на чл.107,
ал.3 от ЗАвтП, обжалването на заповедта не спира изпълнението на приложената
принудителна административна мярка. Приложимият процесуален ред за разглеждане
и произнасяне по подаденото искане за спиране изпълнението на ЗППАМ № РД-14-4196 от 18.10.2022г. на
Директора на РД „Автомобилна администрация“ – Стара Загора, е този по чл.166,
ал.3 във вр. с ал.4 от АПК.
След преценка на материалите по делото съдът
намира, че искането за спиране изпълнението на ЗППАМ № РД-14-4196 от
18.10.2022г. на Директора на РД „Автомобилна администрация“ – Стара Загора, е
основателно, по следните съображения:
В Закона за автомобилните
превози не са посочени основанията и условията, при които съдът може да спре
допуснатото по силата на закона изпълнение на обжалвания акт. При липса на
регламентирани в ЗАвтП материалноправни предпоставки, следва да се приложи разрешението,
дадено в общата разпоредба на чл.166, ал.4 от АПК. Посочената норма предвижда, че
допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на
отделен закон може да бъде спряно от съда по искане на оспорващия при условията
на чл.166, ал.2 от АПК – а именно когато предварителното изпълнение може да
причини на жалбоподателя значителна или трудно поправима вреда, която да
релевира осезателно застрашаване на частния интерес, като основание за
прилагане на обезпечителната мярка.
За да бъде уважено искане за спиране на допуснато по
силата на закона предварително изпълнение на административен акт, в тежест на
молителя е да посочи вредите и да представи доказателства за вида им и за
вероятността те да настъпят, ако обжалваният административен акт бъде изпълнен,
преди съдът да се произнесе по неговата законосъобразност. По своята правна
същност спирането на допуснато по силата на закона изпълнение на
административния акт представлява вид обезпечителна мярка в административния
процес, като прилагането й изисква да се докаже необходимост да бъде дадена
тази временна защита, с цел да се предотврати евентуалното настъпване на
значителни или трудно поправими вреди.
В случая съдът приема, че изложените в искането
обстоятелства, са достатъчни да обосноват извод за реална възможност от
настъпване на трудно поправими или значителни вреди за жалбоподателя от предварителното
изпълнение на приложената с оспорената заповед принудителна административна
мярка по чл.106а, ал.1, т.7, б. „а“ от ЗАвтП.
Предварителното изпълнение на ПАМ „временно отнемане на Удостоверение на водач
на лек таксиметров автомобил за срок от една година“ и свързаната с това
невъзможност на адресата на заповедта да осъществява таксиметров превоз, би
възпрепятствало В.Д. да упражнява трудова дейност като таксиметров шофьор, която
дейност е единствен източник на доходи и сътотв. на средства за издръжка на Д.
и на неговото семейство. Предвид възрастта на В.Д. и неблагоприятните
икономически условия в момента, съществува опасност жалбоподателят да остане
без възможност да реализира доходи, които да покриват нуждите на семейството му
от гл.т. на необходимите средства за живот. Ето защо съдът приема за доказани твърденията
на жалбоподателя за възможно настъпване на трудно поправими вреди при
предварителното изпълнение на приложената с обжалваната заповед ПАМ. С оглед
правната същност и целта на предвидената възможност за спиране на допуснато по
силата на закона изпълнение на административния акт, като вид обезпечителна
мярка в съдебния административен процес, насочена към предотвратяване осъществяването на разпоредените с обжалвания
акт правни последици до приключване на спора относно неговата
законосъобразност, съдът приема, че в случая са налице условията по чл.166,
ал.2 от АПК да бъде дадена временна защита по отношение на фактическото и
правно положение на жалбоподателя в обема на неговите права и законни интереси
до издаването на административния акт, за да се предотврати влошаването на това
положение до приключването на образуваното съдебно - административно
производство с влязло в сила решение.
Предвид което и при
прилагане на регламентирания в чл.6 от АПК принцип на съразмерност при упражняване правомощията на администрацията,
предвиждащ, че административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат
права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за
която актът се издава и след преценка на баланса между охраняваните с
допуснатото по силата на закона предварително изпълнение интереси и правата и
интересите, които евентуално ще бъдат накърнени от това изпълнение, съдът намира,
че са налице условията по чл.166, ал.2 от АПК и искането за спиране
изпълнението на Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № РД-14-4196 от 18.10.2022г. на Директора на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Стара Загора, е
основателно и следва да бъде уважено.
Водим от
горните мотиви и на основание чл.166, ал.3 във вр. с ал.4 и ал.2 от АПК във вр.
с чл.107, ал.3 от ЗАвтП, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
Спира по искане на
жалбоподателя В.Г.Д. ***,
допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-4196 от 18.10.2022г.,
издадена от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Стара
Загора, до
приключване с влязло в сила решение на образуваното по оспорването на заповедта
съдебно производство по административно дело № 750/ 2022г. по описа на
Административен съд – Стара Загора.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в
7-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: