Определение по дело №1943/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 4346
Дата: 6 декември 2019 г.
Съдия: Радостин Георгиев Петров
Дело: 20193101001943
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 26 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

             /       .12.2019 г.

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА

РАДОСТИН ПЕТРОВ

 

като разгледа докладваното от съдията Петров

въззивно частно търговско дело № 1943 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.274, във връзка с чл.413, ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. №83099/11.11.2019г. на ВРС, подадена от

„БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Оборище, ул. „Московска”, № 19, чрез ю.к. Б. Ч., против разпореждане №48388/31.10.2019г. на Варненски районен съд, 30 състав, постановено по ч.гр.д. №17734/2019г. по описа на същия съд, с което е отхвърлено заявление вх. № 79463/29.10.2019 г., подадено от „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК ********* срещу длъжника И.П.Д.-Д., ЕГН **********, с адрес: ***, за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК - извлечение от счетоводните книги на банката, обективиращо задълженията на длъжника за заплащане на следните суми: сумата 5 621,79 лв. (пет хиляди шестстотин двадесет и един лева и седемдесет и девет стотинки), представляваща непогасена главница по Договор за кредит за текущо потребление от 15.09.2014 г.; сумата 723,22 лв. /седемстотин двадесет и три лева  и двадесет и две стотинки/, представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 20.11.2018 г. до 23.10.2019 г.; сумата 7,81 лв. /седем лева и осемдесет и една стотинки/, представляваща обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемост, за периода от 24.10.2019 год. до 29.10.2019 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 29.10.2019 г., до окончателното ѝ изплащане.

Жалбоподателят твърди, че отказът да се издаде заповед за изпълнение за така претендираните вземания е неправилен. Излага, че ВРС неправилно е приел, че длъжникът не е надлежно уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост, т.к. не е изпълнено изискването по чл.47, ал.1 от ГПК за посещение на адресите в продължение на един месец. Твърди, че длъжникът е надлежно уведомен за обявяването на кредита за предсрочно изискуем. При тези оплакванията и твърдения жалбоподателят счита, че неправилно районният съд е постановил отказ по заявлението и моли за отмяна на обжалваното разпореждане и издаване на претендираната заповед за изпълнение.

За да се произнесе по частната жалба, съдът взе предвид следното от фактическа и правна страна:

Предмет на обжалване е разпореждане на районния съд, с което е оставено без уважение заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК.

Частната жалба е подадена в срок от молител в заповедното производство, съдържа необходимите приложения, поради което и в съответствие с разпоредбата на чл.413, ал.2 от ГПК, съставът на въззивния съд приема същата за процесуално допустима за разглеждане.

От данните по ч.гр.д. №17734/2019г. по описа на ВРС, 30 състав, се установява, че районният съд е сезиран със заявление за издаване на заповед за незабавно  изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист  от кредитор „БАНКА ДСК” ЕАД спрямо длъжника И.П.Д.-Д., ЕГН **********, въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК - извлечение от счетоводните книги на банката, обективиращо задълженията на длъжника за заплащане на следните суми: сумата 5 621,79 лв. (пет хиляди шестстотин двадесет и един лева и седемдесет и девет стотинки), представляваща непогасена главница по Договор за кредит за текущо потребление от 15.09.2014 г.; сумата 723,22 лв. /седемстотин двадесет и три лева  и двадесет и две стотинки/, представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 20.11.2018 г. до 23.10.2019 г.; сумата 7,81 лв. /седем лева и осемдесет и една стотинки/, представляваща обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемост, за периода от 24.10.2019 год. до 29.10.2019 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 29.10.2019 г., до окончателното ѝ изплащане.

Изрично в т.12 от заявлениетодокумент, от който произтича вземането, са посочени: извлечение от счетоводните книги на банката, договор за кредит за текущо потребление, уведомление за предсрочна изискуемост.

Изпратена е покана-уведомление изх. №06-20-01746/31.07.2019г. от  „БАНКА ДСК” ЕАД, чрез ЧСИ 716, до И.П.Д.-Д., с която банката уведомява длъжника, че поради забава в погасяване на задълженията обявява кредита за предсрочно изискуем. За доказване връчването на поканата на длъжника е представен констативен протокол от 10.09.2019г., изготвен от ЧСИ 716, в който е удостоверено, че служител на ЧСИ (сътрудник по призоваване) е посетил адрес м-ст „Зеленика“ 37-ма №41 на 04.08.2019г., 14.08.2019г., 23.08.2019г., като на 23.08.2019г. на видно място около входната врата е залепено уведомление. Удостоверено е, че уведомлението не е потърсено.

Въззивният съд намира, че въз основа на тези документи не може да се направи обоснован извод, че покана-уведомление изх. №06-20-01746/31.07.2019г. е редовно връчена на длъжника на основание чл.47, ал.5 от ГПК. По делото не е представено изпратеното от ЧСИ съобщение до длъжника. Не са представени и първичните документи, удостоверяващи посещенията на служителя на ЧСИ (сътрудник по призоваване) на адрес м-ст „Зеленика“ 37-ма №41 на 04.08.2019г. на 14.08.2019г., 23.08.2019г. Необходимо е тези документи да се представят в заповедното производство, като именно въз основа на тях следва да се прецени дали длъжникът е редовно уведомен по реда на чл.47, ал.5 от ГПК за обявената предсрочна изискуемост.

Поради това поканата-уведомление не може да се приеме за редовно връчена на основание чл.47, ал.5 от ГПК на длъжника, т.е. длъжникът не е надлежно уведомен за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

По гореизложените причини заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Поради съвпадение в крайните изводи на двете инстанции за неоснователност на заявлението, макар и по различни съображения, разпореждането на ВРС следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪЖДАВА разпореждане №48388/31.10.2019г. постановено по ч.гр.д. №17734/2019г. по описа на на Варненски районен съд, 30 състав

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: