Р Е Ш Е Н И Е
№ 377
гр. Пловдив, 24.02. 2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, ХІІІ състав, в публично
съдебно заседание на петнадесети декември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПАСКОВ
при секретаря ПЕТЯ ПЕТРОВА, като разгледа докладваното от
съдия Пасков адм. дело № 1402 по описа на съда за 2022 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145
и следв. от АПК във връзка с чл.118
от КСО.
Образувано е по жалба от А.Н.Б. с ЕГН **********,***, против
Решение № 2153-15-135/26.04.2021 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Пловдив, с
което е оставена без уважение жалбата му против Разпореждане № **********/Протокол
№ N01069/22.02.2021 г., издадено от ръководителя на "Пенсионно
осигуряване" при ТП на НОИ - Пловдив.
Жалбоподателят счита, че така оспореното решение е
неоснователно, както и, че са налице съществени разлики в изчисляването на
внесените от него осигуровки и, съответно, ще се промени и индивидуалният му
коефициент, използван за изчисляване на пенсията му. Счита, че при правилното
изчисление за периода 01.01.2000 г. – 05.11.2000 г. ще се констатира по-голям
от определения му вече служебно доход и ще се промени, съответно, ще се увеличи
значително и размерът на изчисления му индивидуален коефициент в размер на
3.0858. Иска се отмяна на акта и изпращане на преписката на административния
орган за ново произнасяне. Подробни доводи излага в представеното по делото
становище. Претендира разноски по делото.
Ответникът по жалбата – директор на ТП на НОИ – Пловдив, чрез
процесуалния си представител юриск. М., счита жалбата за неоснователна и
недоказана. В подробно писмено становище излага съображения, че атакувания
административен акт е съобразен с административно производствените правила и не
е в противоречие с материалноправните разпоредби. Моли жалбата да бъде
отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
представените по делото доказателства, приема за установено следното от
фактическа страна:
Със заявление вх. № Ц2113-15-4382/06.11.2020 г. (л.8)
жалбоподателят А.Б. прави искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст по чл.68 ал.1 - 2 от КСО. В заявлението си за пенсия Б. не е
заявил, че желае пенсията му да се изчисли по реда но чл.70 ал. 4-7 от КСО,
като се вземе предвид осигурителният доход за три последователни години от
последните 15 години осигурителен стаж, преди 01.01.1997 г. и от осигурителния
доход след 01.01.1997 г. до датата на отпускане на пенсия. Към заявлението Б.
представя заверена осигурителна книжка № 73852-001/06.08.2004 г. за периода от
01.02.1999 г. до 31.03.2004 г.
С Разпореждане № ********** /протокол № N01069 от 22.02.2021
г. (л.114), издадено от ръководителя на ПО в ТП на НОИ – Пловдив на
жалбоподателя е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/ по чл.68
ал.1 -2 от КСО, считано от 08.11.2020 г. Към началната дата на пенсията –
06.11.2020 г. лицето има навършени 64 г 03 м. и представя за периода от
06.10.1975 г. до 05.11.2020 г. с прекъсвания, редовно оформен осигурителен
стаж, както следва:
- Осигурителен стаж от втора
категория труд – 08 г. 00 м. 05 д.
Зачетеният осигурителен стаж по условията на втора категория
труд е, както следва:
-
от 24.09.1980 г. до 30.03.1982 г. – 01 г. 06 м 06 д. на
длъжност „строител-
каменоделец“, положен в СП „БКС“;
-
от 16.04.1982 г. г. до 01.05.1984 г. – 02 г. 00 м. 15 д. на
длъжност
„мозайкаджия“, положен в „Заводски строежи – ПС“ – Пазарджик;
-
от 10.05.1984 г. до 15.10.1988 г. – 04 г. 05 м. 14 д. на
длъжност „стъклар“,
положен в „Заводски строежи – ПС“ – Пазарджик.
-
Общ осигурителен стаж от трета
категория труд - 34 г. 00 м. 03
д.
На основание чл.104 от КСО общ осигурителен стаж, превърнат
към трета категория труд – 44 г. 00 м. 09 д.
С цитираното разпореждане, издадено от ръководителя на ПО в
ТП на НОИ – Пловдив на жалбоподателя е отпусната лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст от 06.11.2020 г. при навършена възраст 64 г. 03м., като е
зачетен общ осигурителен стаж по чл.
104 от КСО превърнат към трета категория труд - 44 г. 00 м. 09 дни.
Определен е и индивидуален коефициент 3.0858. Същият е формиран от
осигурителния доход за периода от 01.01.2000 г. до 05.11.2020 г. в размер на
404 923.75 лв., при спазване разпоредбата на чл.6 ал.2 от КСО. Определен е
размер на пенсията съгласно чл.70
ал.1 от КСО – 1 716.98 лв.
В хода на административното производство, с писмо изх. №
Ц2113-15-4382#2/17.11.2020 г.
(л.95) от отдел „КПК“ при ТП на НОИ – Пловдив е изискано да се установят
данните за осигурителния стаж и доход, върху който са внесени дължимите
осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице в „Никан лайн“ ООД с ЕИК
********* за периода от 08.09.1998 г. до 31.01.1999 г. и в „Никан лайн“ ООД –
клон с ЕИК 1121103380016 за периода от 01.04.2004 г. до 05.11.2020 г.,
съдържащи се в информационната система/регистрите на НОИ. Издадена е служебна
бележка за осигурителен стаж/доход на самоосигуряващо се лице с изх. №
Ц2113-15-4382#3/09.12.2020 г. (л.23)
за периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2009 г., включително.
С Констативен протокол за извършена проверка по разходите на
държавното осигуряване № КВ-5-15-00850072/04.12.2020 г. (л. 24) е констатирано,
че за периода от 01.04.2004 г. до 31.12.2006 г. и от 01.01.2010 до 05.11.2020
г. не са внесени осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице – съдружник в
„Никан лайн“ ООД.
На основание чл.41 ал.2 от НПОС, осигурителният доход на
лицето по договор за управление и контрол и от трудова дейност на изборни
длъжности за периода от 01.01.2007 г. до 31.10.2010 г. и от 03.01.2011 г. до
05.11.2020 г е зачетен с данните по чл.5 ал.4 т.1 от КСО. Осигурителният доход
за периода от 01.01.2000 г. до 05.11.2020 г.- е зачетен, съгласно данните по
чл.5 ал.4 т.1 от КСО (по данни от Регистъра на осигурените лица) – осигурителна
книжка № 73852-001/06.08.2004 г. и Служебна книжка № Ц2113-15-4382#3/09.12.2020 г при
спазване разпоредбата на чл.6 ал.2 от КСО.
Недоволен от така постановеното разпореждане, Б. го обжалва и
с процесното Решение № 2153-15-135/26.04.2021 г. директорът на ТП на НОИ гр. Пловдив
оставя без уважение жалбата му против Разпореждане № ********** /протокол №
N01069 от 22.02.2021 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване.
В акта си решаващият орган е възприел фактите, такива каквито
са установени от длъжностните лица при ТП на НОИ – Пловдив, изложил е подробно
нормативната уредба, регулираща този вид финансови отношения, и е приел, че
размерът на ЛПОСВ на А.Б. е определен правилно и разпореждането следва да се
потвърди изцяло.
По искане на жалбоподателя по делото е изслушана и приета с
възражения от ответната страна съдебно–счетоводна експертиза /ССчЕ/, която
съдът кредитира, като компетентно и безпристрастно изготвена и доколкото
отговаря на поставените от жалбоподателя задачи.
В заключението на вещото лице е посочено, че осигурителният
стаж на А.Б. е 44 г. 00 м. 09 д., в т. ч. от втора категория – 34 г. 00 м. 03
д. , а осигурителният доход, върху който са заплатени осигурителни вноски на
осигурявано и самоосигуряващо се лице, едноличен търговец, изпълнителен директор,
управител на търговско дружество, член на контролен и управителен съвет на ТД,
общински съветник и др., възлиза в размер на 457 128.95 лв. Експертът е
посочил, че индивидуалният коефициент на пенсия, отпусната след 31.12.2018 г. ,
с отчитане на пълния размер на внесените осигурителни вноски, в т. ч. и суми над
максимално определения месечен осигурителен доход – 3.4358.
Всички извършени от експертизата изчисления за определяне на
осигурителния доход и индивидуалния коефициент на А.Б. са показани подробно в
табличен вид в приложение към експертизата.
В съдебно заседание вещото лице уточнява, че сумата от
457 128.95 лв., посочено от него, представлява общият доход, който е
получило лицето, а не доходът върху който са платени осигурителни вноски. По
отношение на доходът, върху който са платени осигурителни вноски на лицето,
експертът сочи, че възлиза на 404 923.75 лв., така, както е установен и от
административния орган. Посочва, че е извършил тези изчисления тъй като
задачата му е поставена от жалбоподателя по този начин, но в същото време, като
се зачете изискването на чл.6 от КСО за максимален ограничителен доход, сумата,
върху която са внесени осигурителни вноски е тази, която е цитирал, и въз
основа на нея е изчислен коефициентът, тъй като така е поискал жалбоподателят.
Възраженията на ответната страна по отношение на експертизата
са, че същата е извършена и изчисленията са направени спрямо искането на
жалбоподателя, да се вземат предвид при изчисляване на пенсията, доходите му,
без да бъдат ограничавани до максималния осигурителен доход за съответната
година, което противоречи на разпоредбата на чл.6 ал.2 от КСО. Процесуалният
представител на ответника посочва още, че вещото лице, при изслушване на
експертизата заявява, че действителният осигурителен доход, върху който са
внасяни вноски е 404 923.75 лв. за периода 01.01.2000 г. до 05.11.2020 г.,
какъвто взет предвид от административния
орган, а сумата от 457 128.95 лв., съставлява сумарно доходите на лицето
за периода , без да бъде извършено ограничение до максималния размер на
осигурителния доход за съответната година.
В хода на съдебното производство не се представят други
доказателства.
При така установената фактическа
обстановка, на база събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът направи следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.146 от АПК, съдът преценява
законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от
компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда е да
преценява целесъобразността на административния акт.
Обжалваното мотивирано решение е издадено в предвидената от
закона писмена форма и от компетентен за това административен орган. Съгласно
чл.117 ал.3 от КСО ръководителят на териториалното поделение се произнася по
жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването
им. При издаването на обжалваното мотивирано решение административният орган не
е допуснал нарушение на процесуалните разпоредби на закона. Административният
акт е мотивиран, като в мотивите органът е посочил, както фактическите, така и
правните основания за издаването му.
Съгласно чл.98 ал.1 от КСО ръководителят на пенсионното
осигуряване към ТП на НОИ - гр. Пловдив е териториално и материално компетентен
да издава разпореждания за отпускане и спиране на пенсиите. На основание чл.117
ал.1 т.2 б."а", ал.2 и ал.3 от КСО разпорежданията за отпускане и
спиране на пенсиите подлежат на задължително обжалване по административен ред
пред по-горестоящия административен орган – директора на ТП на НОИ в 3-месечен
срок. Последният се произнася с мотивирано решение в едномесечен срок, като
решава въпроса по същество или връща преписката на пенсионния орган за ново
разглеждане, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до
издаване на разпореждането. Решението на директора на ТП на НОИ подлежи на
обжалване по съдебен ред пред административния съд. Определеният ред и срокове
за обжалване са спазени. Директорът на ТП на НОИ се е произнесъл по обжалваното
разпореждане с решение, с което го е потвърдил, като е изложил мотиви и
подробни аргументи, в тази насока. Посочено е правното основание за издаването
му, както и относимите правни норми, които обуславят постановяване на оспорения
административен акт.
По делото безспорно се установи, че за процесния период от
01.01.2010 г. до 31.12.2010 г., въпреки подадените данни в Регистъра на
осигурените лица /РОЛ/, няма внасяни осигурителни вноски като самоосигуряващо
се лице –съдружник в „Никан лайн“ ООД, а за периода от 01.01.2011 г. до 05.11.2020
г., няма подавани данни РОЛ, няма внесени осигурителни вноски. Видно от
заключението на вещото лице не са открити и данни за платени осигурителни
вноски от жалбоподателя за сочените периоди, тъй като вещото лице заявява, че
посоченият в експертизата доход от 404 923.75 лв., който отговаря на
установения от административния орган доход, е доходът, върху който са платени
осигурителни вноски, и върху който следва да се зачете изискването на чл.6 ал.2
от КСО за максимален ограничителен доход. Предвид на това след като не са
платени дължимите осигурителни вноски за определен период, съответно същият не
може да бъде зачетен за осигурителен стаж.
Съгласно чл.9 ал.1 т.4 от КСО за осигурителен стаж се зачита
времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски от самоосигуряващите
се лица, включително вноските по чл.6 ал.9 от КСО и дължимите осигурителни
вноски от лицата по чл.4а ал.1 от КСО. В съответствие с тази разпоредба, в
случая при изчисляване на осигурителния стаж на жалбоподателя не е зачетен
периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г. и от 01.01.2011 г. до 05.11.2020 г.,
като изрично е посочено, че периодът от 01.01.2007 г. до 31.10.2010 г. и от
03.01.2011 г. до 05.11.2020 г. осигурителният доход на лицето по договор за
управление и контрол и от трудова дейност на изборни длъжности, е зачетен с
данните по чл.5 ал.4 т.1 от КСО, а осигурителният доход за периода от
01.01.2000 г. до 05.11.2020 г. е зачетен съгласно данните по чл.5 ал.4 т.1 от КСО (по данни от РОЛ) осигурителна книжка № 73852-001/06.08.2004 г. и Служебна
бележка № Ц2113-15.4382#3/09.12.2020 г.
За настоящия правен спор е без значение дали тези вноски са
били дължими поначало и/или към момента на отпускане на пенсията и дали могат
да бъдат събрани принудително от органите на НОИ. Същественото за целите на
това производство е дали, след като не е зачетен осигурителен стаж за определен
период поради невнасяне на осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице
/включително в случаите на невнасяне на пълния размер на дължимите вноски,
тоест при частично плащане/, следва при изчисляване на размера на пенсията да
се вземе предвид осигурителния доход на лицето за този период. В случай, че
лицето дължи осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице и, ако тези
вноски не са погасени по давност, то органите по приходите имат правото да
съберат дължимите вноски по принудителен ред. Несъмнено е, че лицето също има
право да внесе такива вноски, ако ги счита за дължими. В случай обаче, че
лицето не е заявило за целите на отпускане на личната пенсия за осигурителен
стаж и възраст осигурителен стаж за периодите, за които не са внесени вноски, и
този стаж не му е зачетен съгласно императивното правило на чл.9 ал.1 т.4 от КСО,
то осигурителният доход за тези периоди също не следва да бъде взет предвид при
изчисляване на размера на пенсията.
С оглед на това съдът намира, че административният орган
правилно към момента на постановяване на оспореното решение не е зачел за
осигурителен стаж периода 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г. и от 01.01.2011 г. до
05.11.2020 г., поради непредставени доказателства за подавани данни и внесени
осигурителни вноски, за да е налице основание за осигуряване.
По отношение
възражението на жалбоподателя, че неправилно административният орган е приложил
чл.6 ал.2 от КСО, съдът намира за необходимо да отбележи следното:
Държавното
обществено осигуряване и допълнителното задължително пенсионно осигуряване, са
регламентирани с Кодекса за социалното осигуряване, който приема принципа на задължителност и всеобщност в чл.3 ал.1 от КСО.
Съгласно чл.6 ал.2 от КСО,
осигурителните вноски се начисляват върху осигурителния доход, който включва
всички възнаграждения и други доходи от трудова дейност. Текстовете на чл.6 ал.2 от КСО дават
дефиниция на осигурителен доход, която е приложима към всички групи
задължително осигурени лица. В основата на осигурителния доход е трудовата
дейност на осигуреното лице, независимо от правоотношението, в изпълнение на
което е извършена. Целта на законодателя е да се сумират всички доходи, с които
се е увеличил патримониума на лицето, в резултат на положения от него труд.
Конкретният размер на задължението за осигуряване е функция от финансовите
резултати от доходоносната трудова дейност. Свързването на осигурителния доход
с трудовата дейност отговаря на същността на задължителното обществено
осигуряване и на принципа на равнопоставеност на осигурените лица, прокламиран
в чл.3 т.3 от КСО.
По смисъла на чл.6 ал.2 от кодекса, вноски се дължат върху целия осигурителен доход, получен за съответния
период от календарната година. Жалбоподателят твърди, че е придобивал по-висок
доход от установения от административния орган, който действително е установен
със ССчЕ – 457 128.95 лв., но не е плащал задължителните осигурителни
вноски, като самоосигуряващо се лице.
Съгласно чл.6 ал.8 от КСО /предишна ал.
7 за част от ревизирания период/, осигурителните вноски за самоосигуряващите се
лица са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово: върху месечен
осигурителен доход между минималния и максималния размер на дохода, определен
със ЗБДОО за съответната година.
Самоосигуряващите
се лица - регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска
дейност; еднолични търговци,
собственици или съдружници в търговски дружества и физическите
лица-членове на неперсони-фицирани дружества; регистрирани земеделски
стопани и тютюнопроизводители, текущо през годината внасят авансово
осигурителни вноски върху избран месечен осигурителен доход, който
не може да бъде по-малък от минималния и по-голям от максималния месечен размер
на осигурителния доход, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната
година.
За да
заплатят осигурителни вноски върху реално получените доходи от трудова дейност,
самоосигуряващите се лица определят окончателен
размер на осигурителния си
доход и годишен
осигурителен доход въз
основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по
чл.50 от ЗДДФЛ. Окончателният размер на месечния осигурителен доход на
самоосигуряващите се лица: - определя се за периода, през който е
упражнявана трудова дейност през предходната година; определя се въз основа на
данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ; не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход за
самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на ДОО за
съответната година; не може да бъде по-голям от максималния месечен размер на
осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на ДОО за съответната
година.
Годишният осигурителен доход на самоосигуряващите се
лица са определя за периода, през който е упражнявана трудова
дейност през предходната година; формира се като разлика между декларирания или
установения от органа по приходите при условията и по реда на
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс облагаем доход от упражняване на
съответната трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни
авансово осигурителни вноски.
Ето защо, съдът намира за неоснователно възражението на
жалбоподателя в цитираната насока.
Съгласно разпоредбата на чл.142 ал.1 от АПК, съответствието
на административния акт с материалния закон се преценява към момента на
издаването му. Според чл.142 ал.2 от АПК, установяването на нови факти от
значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на
приключване на устните състезания. Изричната разпоредба на чл.142 ал.2 от АПК,
дава това правомощие на съда, при постановяване на решението си да вземе
предвид и новонастъпилите факти, които са от значение за правилното и
законосъобразно решаване на съдебния спор. В производството по оспорване на
решението на директора на ТП на НОИ пред съда обаче не са представени
доказателства за заплатени осигурителни вноски за посочения период в пълния им
дължим размер, поради което съдът намира, че жалбата като неоснователна следва
да бъде отхвърлена.
При този изход на спора и предвид претенциите на страните за
присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се следват на
ответната страна и същите се констатираха в размер на 500.00 (петстотин) лв.,
съобразно разпоредбата на чл.8 ал.2 т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното, Административен съд – Пловдив, XIII състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на А.Н.Б. с ЕГН **********,***, против Решение № 2153-15-135/26.04.2021
г. на директора на ТП на НОИ - гр. Пловдив, с което е оставена без уважение
жалбата му против Разпореждане № **********/Протокол № N01069/22.02.2021 г.,
издадено от ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ -
Пловдив.
ОСЪЖДА А.Н.Б. с ЕГН **********,***, да
заплати на ТП на НОИ – Пловдив, сумата от 500.00 (петстотин) лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Р България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: