МОТИВИ по НЧХД № 326/2020 година

Подсъдимите И.Д.Д. *** и В.Й.М. *** са предадени на съд по обвинение по чл.170 ал.1, вр. с чл.20 ал.2 от НК за подсъдимия Д. и по чл.170 ал.1, вр. с чл.20 ал.4 от НК за подсъдимата М., затова че на 14.12.2019 г. в с.К., община Р., при условията на взаимно съучастие, като за подсъдимата М., в качеството й на помагач, да са влезли в чуждо жилище – къща, находяща се на ул.”В.Л.” № 61, обитавана от тъжителя З.К.К. ***, чрез сила, хитрост, злоупотреба с власт или специални технически средства.

Подсъдимите не се признават за виновни, но дават подробни обяснения по делото. Същите се представляват от адв. Г.П. от ВАК, който взема становище, че липсва елемента противоправност, който е един от съществените и кумулативни такива на определението за престъпления по смисъла на чл.9 от НК. Акцентира се, че законът е обявил влизането в чуждо жилище с изчерпателно изброените способи на престъпление и закона не санкционира простото влизане в чуждо жилище, каквото е извършеното в случая. Моли се, да бъде постановена присъда, с която подсъдимите бъдат признати за невиновни по така повдигнатото и поддържано обвинение, съответно на основание чл.190 от НПК да бъдат присъдени направените деловодни разноски за тази инстанция.

В съдебно заседание тъжителят поддържа тъжбата си така, както е подадена в съда. Същият се представлява на съдебното следствие от адв. Л.Д. ***, който взема становище, че двамата подсъдими като служители на „Ч.”, в нарушение на служебните си задължения, са проникнали  без каквото и да било разрешение в дома, обитаван от тъжителя, поради което се намира, че последните са консумирали преписаното им престъпно деяние. Тъжителят е упражнил правото си на реплика по реда на чл.295 от НПК и акцентува, че Конституцията изрично посочва, че под каквато и да е форма проникването в жилище е недопустимо и ако други закони противоречат, с предимство са клаузите на Конституцията, т.е. дори НК да приема стесняващо, че трябва да бъде доказана сила, измама, хитрост, злоупотреба с власт, съда би следвало да даде предимство на Конституцията.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическо страна:

В Районен съд гр.М. е подадена тъжба на 30.07.2020 г., в която тъжителя поддържа, че семейството му притежава няколко имота в с.К., община Р. и че на 14.12.2019 г. неизвестни за него лица са нахлули в къщата на ул.”В.Л.” № 61, докато е спял в нея. Въпреки настояванията му незабавно да напуснат жилището, същите са твърдяли, че имали право да влизат в имота по всяко време и са го заплашили, че щели да дойдат пак. Впоследствие тъжителя е подал жалба, наименувана Молба в РУ гр.Р., въз основа на която била образувана Преписка под вх.№ 169/2020 г. по описа на Районна прокуратура гр.М.. В хода на проверката са били установени лицата И.Д.Д. и В.Й.М., които имат качество на подсъдими в настоящето производство. С Постановление за отказ да се образува Досъдебно производство от 31.01.2020 г. прокурор при Районна прокуратура гр.М. е приел, че липсват данни за престъпление от общ характер, поради което е отказал да образува наказателното производство и е прекратил преписката. Производството по НЧХД № 326/2020 г., както бе отразено в по-горните абзаци е образувано, въз основа на подадена тъжба от страна на тъжителя в Районен съд гр.М. на 30.07.2020 г. Предходен съдебен състав е оставил без разглеждане като недопустима частната тъжба с аргумент, че същата е подадена след изтичане на преклузивния 6-месечен срок по чл.81 ал.3 от НПК. Съответно е прекратено производството по делото. Така постановеното разпореждане под № 621/05.08.2020 г. е обжалвано пред Окръжен съд гр. В., който се е произнесъл по ВНЧД № 477/2020 г. със съответен съдебен акт. С Определение № 260093 от 15.02.2021 г. на Врачанския окръжен съд е отменено Разпореждане № 621/05.08.2020 г., постановено по НЧХД № 326/2020 г. по описа на МРС с мотив, че тъжбата е депозирана в срока по чл.81 ал.3 от НПК, тъй като със самото сезиране на Районна прокуратура гр.М. за извършано спрямо тъжителя престъпно посегателство, то е в рамките на срока преклудиращ правото му да инициира образуването на наказателно производство от частен характер и по този начин частния тъжител го е запазил. След направен отвод на 26.03.2021 г., делото е разпределено на настоящия съдия-докладчик. В подкрепа на изложеното са приложените по делото като доказателство ВНЧД № 477/2020 г. по описа на Окръжен съд гр.В. и Преписка № 169/2020 г. по описа на Районна прокуратура гр.В. – ТО гр.М.. На съдебното следствие са събрани гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, съответно двамата подсъдими са дали обяснения по делото. След анализ на събраните по делото доказателства безспорно се установява, че двамата подсъдими са служители на „Ч.Р.Б.” АД и работят като „отчетник измервателни уреди” към самото дружество. От обясненията на двамата подсъдими и от показанията на разпитаната по делото свидетелка Т.К. по безпротиворечив начин се установява, че на 14.12.2019 г. двамата подсъдими са били на работа и са се намирали в с.К., за да отчитат показанията на електромерите. Около обяд двамата подсъдими са били на ул.”В.Л.”, като преди да отидат на адрес с № 61, който е обитаван от тъжителя, те са посетили съседна къща със собственик свидетелката Т.К.. Последната обяснила на подсъдимите, че собственика, респективно обитателя на къщата с адрес ул.”В.Л.” № 61 в момента се намира в къщата, той не живеел постоянно там и е помолил служителите,  когато дойдат да отидат до къщата му, за да запишат показанията на електромера му. Свидетелката К. обяснила на двамата подсъдими къде живее тъжителя и им разяснила, че същият работи през деня и може да не ги чуе, затова те да викат и свиркат, тъй като той е там. Подсъдимите изпълнили указанията на свидетелката, като свирнали няколко пъти от служебния автомобил и викали пред къщата. Безспорно по делото е установено, както в обясненията на подсъдимите, така и от свидетелските показания и от приетите като писмени доказателства 2 броя снимки, с уговорката, че същите не са събрани по предвидения по НПК ред, но със съгласието на страните бяха приети като доказателства, че къщата, обитавана от тъжителя има външна порта, която е била отключена ,след което се влиза в дворно пространство и се стига до къщата. Подсъдимите констатирали, че входната врата на къщата е била отключена, а след входната врата имало няколко стълбички и там бил разположен електромера. Електромера в къщата, обитавана от тъжителя не бил поставен по правилата извън нея, а все още бил вътре в къщата. Именно обстоятелството, че електромера, ползван от тъжителя се намирал вътре в къщата, мотивирало подсъдимия Д. да влезе в коридора и да запише показанията, като в този момент подсъдимата М. се намирала на входната врата, без да влиза в коридора. В момента, когато подсъдимия Д. записал данните от електромера, от стая излязъл тъжителя, който започнал да се кара с подсъдимите защо са влезли в къщата. И двамата подсъдими се опитали да обяснят на тъжителя, че са записали показанията на електромера, че преди това са викали и сигнализирали от служебния автомобил и са били упътени от свидетелката К. да отидат в дома на тъжителя, тъй като той е помолил да му отчетат резултата от електромера. Безспорно установено е по делото, че двамата подсъдими са били с работно облекло, като на дрехите им е имало емблема на дружеството, били са разпознаваеми, че са служители на „Ч.Р.Б.” АД и че служебният им автомобил с рег.№ СА 2154 РН също е собственост на „Ч.” и с него са се придвижвали. В подкрепа на изложеното са приетите като доказателства по делото Удостоверение под рег.№ 334000-314/24.02.2021 г. на Началника на РУ гр.Р., Справка от Началника на РУ гр.М. под рег.№ 300000-1033/17.03.2021 г., ведно с 2 броя Характеристични данни, 2 броя снимков материал, заверен по надлежния ред от тъжителя по делото за къща, находяща се на ул.“В.Л.“ № 61 в с.К., Длъжностна характеристика за длъжността „отчетник измервателни уреди“, Заповед № CD-ORD-4543/17.08.2015 г., регламентираща процеса на отчитане на битови и стопански клиенти на „Ч.Р.Б.“ АД , График за отчитане на с.К. за периода от м. април 2019 г. до м.април 2021 г,  както и Справка с дати на отчитане и имена на служители, които са отчели обекта на адрес: с.К., ул.“В.Л.“ № 61, Протоколи за проведено обучение и Протоколи от проведени изпити по Правилника за безопасност и здраве при работа в електрически уредби  на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи и по Наредба № 9/09.06.2004 г. за техническата експлоатация не електрически централи  и мрежи на служителите, отчитащи обекта на адрес: с.К. ул.“В.Л.“ № 61 за посочения период от м.април 2019 г. до м.април 2021 г. и Етичен кодекс на „Ч.Р.Б.“ АД, находящи се на л.104-л.168. От посочените писмени доказателства по делото безспорно се установява, че двамата подсъдими изпълняват длъжността „отчетник измервателни уреди” към „Ч.Р.Б.” АД и в Длъжностните им характеристики е включено, че следва да отчитат средствата за търговско измерване по утвърден график и че не се разрешава приемане на показания на електромери по друг начин, освен чрез отчитане на място. Безспорно двамата подсъдими са направили именно последното. Отчели са на място електромера, извършили са визуален контрол на средството за търговско измерване и са записали всички данни от измервателния уред, тъй като носят отговорност именно за това. Видно от приложения График за отчитане на с.К. и справката с дати на отчитане и имена на служители, които са отчели обекта, безспорно се установява, че подсъдимите са отчели електромерите в с.К. по график, който е бил в периода от 11.12.2019 г. до 15.12.2019 г. като крайна дата. Именно на 14.12.2019 г. подсъдимият И.Д. е бил служебно задължен да отчете обекта, обитаван от тъжителя. Съгласно Заповед № CD-ORD-4543/17.08.2015 г., регламентираща процеса на отчитане на битови и стопански клиенти на „Ч.Р.Б.“ АД задължително координатите следва да се снемат в непосредствена близост до електромерното табло. Поведението на двамата подсъдими не е в разрез с посочените им задължения, визирани в заповедта.

Съдебният състав намира, че при така установената фактическа обстановка и след нейния анализ, от правна страна не са налице данни за извършено престъпление. Осъществено е единствено изпълнителното деяние влизане. Престъплението по чл.170 ал.1 от НК е от Раздел ІV на Глава ІІІ от НК и обект на защита са отношенията, свързани с неприкосновеността на жилището. Жилище е мястото, в което дадено лице живее. Отношенията на собственост са ирелевантни към обекта на защита – престъпленията против собствеността са регламентирани в Глава V от НК, а посегателствата срещу недвижимата собственост се преследват по реда на гражданския исков и изпълнителен процес. Без значение за защитата по чл.33 от КРБ е дали жилището се владее на правно основание или неправомерно. Жилището е чуждо, когато се обитава от друго лице, а не от дееца, независимо от това кой е собственик. Въпреки това по делото е установено, че жилището, обитавано от тъжителя е собственост на неговия син и му е предоставено да го ползва. В тази насока са заверените преписи от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 132, том ІV, рег. 4342, дело 480/2018 г., скица № 27 за УПИ-ІІ, пл.№ 273 за населено място с.К. кв.25, Клиентски номер на „Ч. Е.Б.„ АД и Пълномощно от 19.11.2019 г. под рег.№ 4014. Съдебният състав намира за основателно да отбележи, че законът не санкционира простото влизане в чуждото жилище, а само ако това е извършено по един от изброените в ал.1 на чл.170 от НК начин. Както отбележи и защитата на подсъдимите, престъплението е двуактно, като изпълнителното деяние се осъществява чрез действие – влизане /проникване/ в чуждо жилище, като преди това се употреби някой от посочените в Закона способи за преодоляване на несъгласието на обитателя да допусне дееца в жилището. Това означава, че първия акт от изпълнителното деяние се изразява в способстващия, т.е. улесняващия акт, а вторият основния, е самото влизане в чуждото жилище. Безспорно когато престъплението е извършено от две или повече лица по смисъла на чл.93 т.12 от НК са възможни различни хипотези на проявление на това квалифициращо обстоятелство, като не е необходимо всеки един от съизвършителите да участва непосредствено и в улесняващия акт и в проникването на жилището, достатъчно е всеки от дейците да осъществява поне един от двата акта при наличие на общ пряк умисъл. В конкретния случай не са събрани никакви доказателства двамата подсъдими да са използвали физическо насилие, да са употребили сила, която да предшества или съпътства проникването в имота и да представлява метод, средство, начин за преодоляване на несъгласието на собственика или обитателя на жилището да допусне извършителите във вътрешността му. Нито в тъжбата, нито на съдебното следствие са събрани данни подсъдимите да са изкъртили входната врата, да са блъскали такава и по този начин да са проникнали вътре в къщата. Не са установени никакви данни подсъдимите да са заплашвали някой от живущите, че ако не ги пусне вътре в къщата ще има неблагоприятни последици. Не са събрани никакви данни подсъдимите да са влезли в дома, обитаван от тъжителя и за това да са използвали сила или заплашване. По делото и в тъжбата не се съдържат данни да е налице злоупотреба с власт. Правилно е отразено от процесуалния представител на подсъдимите, че за да има злоупотреба с власт, лицата първо трябва да разполагат с нея. В легалното определение на чл.93 т.2 от НК е отразено, че орган на власт са именно органите на държавна власт, органите на държавно управление, органите на съдебната власт, както и служителите при тях, които са натоварени с упражняването на властнически функции. Безспорно подсъдимите като „отчетник измервателни уреди” към „Ч.” не са органи на власт и не могат да издават никакви властнически разпореждания. Такива не са събрани на съдебното следствие, нито са посочени в тъжбата. Безспорно установено е по делото, че до влизането им в къщата те не са имали никакъв контакт с тъжителя или пък с друго лице от домакинството. В тъжбата, както и от събраните на съдебното следствие доказателства не се събират никакви данни подсъдимите да са използвали ловкост, хитрост или специални технически средства. В тъжбата не се твърди и не е налице изпълнителното деяние по чл.170 ал.4 от НК. Напротив, събират се категорични данни, че двамата подсъдими не са останали след тъй наречената евентуална покана на тъжителя, а напротив тъжителят е последвал подсъдимите, влязъл е в друг имот, в който се е отчитал електромер, държал се е възбудено  и нападателно,както е снимал  и без позволение подсъдимите. Съдебният състав е категоричен, че деянието на подсъдимите е несъставомерно по чл.170 ал.1 от НК, тъй като не са осъществили признаците от обективната му страна. Както бе отбелязано и в по-горните абзаци, престъплението се осъществява чрез действие и е двуактно, тъй като е необходимо подсъдимите да влязат в чуждо жилище, като преди това да употребят сила, заплашване, хитрост, ловкост, злоупотреба с власт или специални технически средства. По делото не е установено това да е сторено. Тук е мястото да се отбележи, че разпоредбата на чл.170 от НК защитава неприкосновеността на жилището, но не и неприкосновеността на принадлежащия двор и другите , намиращи се в него постройки. Престъплението е завършено само, ако деецът е успял да влезе в жилището по начина и със средствата, посочени в закона. Не може да се третира като жилище и принадлежащия към жилището двор, като неприкосновеността на тези сгради и дворове не се защитава от нормата на чл.170 от НК и това, че двамата подсъдими са отворили външна порта и са преминали през дворното пространство не се санкционира от разпоредбите на НК. След като по делото не бе установено, че подсъдимите са влезли по един от начините, посочени в чл.170 ал.1 от НК, влизането по друг начин в жилището не осъществява от обективна страна фактическия състав на това престъпление. Трябва да се отбележи, че субективния елемент от състава на същото престъпление се характеризира със съзнание у дееца, че нарушава неприкосновеността на жилището по начините, посочени в чл.170 ал.1 от НК. Безспорно двамата подсъдими не са имали съзнанието, че влизат в къщата по непозволен от закона начин, нито пък че подсъдимата М. е подбудила или подпомага по някакъв начин подсъдимия Д. да влезе в чуждата къща по същия непозволен начин, а още по-малко, че е съучастник съизвършител с подсъдимия Д., в каквато насока е обвинението за подсъдимата М.. Отново следва да се посочи, че двамата подсъдими са имали легитимна цел на посещението си, а именно отчитане на потребената ел.енергия. Това е станало по утвърден график, в изпълнение на политиката на „Ч.”, като с предимство е личното посещение на обекта и реалното измерване на потребената енергия. Двамата подсъдими са упътени от свидетелката К., че тъжителя се намира в къщата, че е поръчал да му бъде отчетена ел.енергията, при което двамата подсъдими със служебния автомобил подават звуков сигнал на улицата през деня, съответно гласно сигнализират за своето присъствие, които обстоятелства безспорно изключват умисъла, че те се опитват по някакъв друг начин да посетят този дом.

 При така приетото за установено от фактическа и правна страна, съдът намира, че от обективна и субективна страна подсъдимите не са осъществили състава на престъплението по чл.170 ал.1, вр. с чл.20 ал.2 от НК за подсъдимия Д. и по чл.170 ал.1, вр. с чл.20 ал.4 от НК за подсъдимата М.. Ето защо и на основание чл.304 НПК съдът призна подсъдимите за невинни и ГИ ОПРАВДА по повдигнатите обвинения.

С оглед на този изход на делото и на основание чл.190 ал.1 от НПК, съдът осъди тъжителят да заплати на подсъдимите направените по делото разноски, в размер на по 600 лева за всеки един от тях, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение.

По делото са събрани доказателства, които не са подложени на анализ, а именно Актуални справки за съдимост, Декларации за гражданско, материално и имотно състояние и Характеристични данни, касаещи подсъдимите, тъй като същите следва да се вземат впредвид единствено при осъдителна присъда, а такава не бе постановена от съда.

 По гореизложените съображения съдът постанови присъдата си.

                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: