№ 380
гр. София, 24.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-А в закрито заседание на двадесет и
четвърти септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Богдана Желявска
Членове:Евгени Георгиев
Екатерина Стоева
като разгледа докладваното от Богдана Желявска Въззивно гражданско дело
№ 20211100508670 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на ЗД „Е.“ АД, ЕИК ******* срещу Постановление за приети
по делото разноски от 19.02.2021 г. на ЧСИ Р.М. по изп.дело № 20217900400182, с което е
отказано редуцирането на адв.хонорар по изп.дело под сумата 360 лв. с ДДС.
Частният жалбоподател излага, че определеното адв. възнаграждение е прекомерно,
тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност и единственото действие на
процесуалния представител на взискателя е депозиране на молба за образуване на изп.дело,
поради което моли възнаграждението да бъде намалено до размер на сумата от 200 лв.
Взискателят по изпълнителното дело „КДБ-И.“ ООД не е депозирал отговор в
законоустановения срок.
В приложените по делото мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК са изложени съображения
за неоснователност на частната жалба, като се твърди, че разноските са доказани по размер
и основание и същите са дължими. В тази връзка, моли съда да остави без уважение
подадената жалба и да потвърди извършените действия по изпълнителното дело.
Софийски градски съд след като се запозна с доводите, изложени в частната жалба и
доказателствата по делото, намира следното:
1
Производството по изпълнително дело № 20217900400182 на ЧСИ Р.М., с рег. № 790 е
образувано по молба на „КДБ-И.“ ООД, ЕИК *******, чрез адв. И.Ш. и въз основа на
Изпълнителен лист, издаден на 30.10.2020 г. от СГС, ТО, VI-4 състав, по т. д. № 1996/2017
г., срещу ЗД „Е.“ АД, което е осъдено да заплати на взискателя сумата от 2 400 лв. съдебни
разноски пред СГС.
С молбата е поискано събиране на разноските по изпълнителното производство.
Изпратена е ПДИ на 21.01.2021 г., получена от длъжника на 26.01.2021 г.
С възражение с вх.№ 2062/01.02.2021 г. длъжникът е поискал да се намалят разноските за
адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело до размера на сумата от 200 лв.
С обжалваното Постановление за приети по делото разноски с № 503 от 19.02.2021 г., ЧСИ
Р.М. е отказала да редуцира приетите по делото разноски до размера на 360 лв. с ДДС /300
лв. без ДДС/, за което длъжникът е уведомен с придружително писмо с изх.№
6643/19.02.2021 г., връчено на 23.02.2021 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу акт,
подлежащ на инстанционен контрол, с оглед разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК, поради
което съдът намира, че същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство е свързан с общия принцип
на отговорността за разноски, която е уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 от ГПК е
регламентирано от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство. Поради
това и правната възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение поради
прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК е приложима не само в исковото, но и в
изпълнителното производство. Длъжникът разполага с процесуалното право да претендира
пред съдебния изпълнител намаляване на разноските на взискателя поради прекомерност, а
постановеният по това искане акт на съдебния изпълнител подлежи на обжалване пред съда.
По отношение на направеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, съдът намира следното:
Съобразно правилата установени в Закона за адвокатурата страните могат свободно да
определят размера на адвокатското възнаграждение. В същото време законът не допуска
безпределно да се натоварва осъдената страна с разноските за адвокатско възнаграждение,
които е направила другата страна, поради което същите могат да бъдат намалени поради
прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Сезиран с такова искане съдът е длъжен да
прецени налице ли са предвидените в чл. 10 от Наредбата действия от страна на
2
процесуалния представител, както и има ли такава фактическа и/или правна сложност на
делото, която да обуславя присъждането на уговореното адвокатско възнаграждение в
тежест на страната, която е осъдена. Ако прецени, че такава не е налице може да намали
уговореното възнаграждение като в този случай е ограничен от минималния установен
размер на това възнаграждение. Ограничението на § 2 от ДР не обвързва съда съобразно ТР
№ 6 от 06.11.2013 г. по ТД № 6/2012 г. на ОСГТ на ВКС.
От представените доказателства се установява, че взискателят е бил представляван в хода на
изпълнителното производство от адвокат Ш., като е претендирано възнаграждение в размер
360 лв. с ДДС, но следва да се вземе пред вид, че във връзка с него е направено възражение
за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, както и че съдебния изпълнител е отказал да
намали същото.
Съобразно разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредбата за определяне на минималните размери
на адвокатското възнаграждение за образуването на изпълнителното производство,
адвокатското възнаграждение е в минимален размер от 200 лв. Според настоящия съдебен
състав, в конкретния случай се касае само до възнаграждение по чл. 10, т. 1, тъй като от
представените материали по изпълнителното дело е видно, че единственото процесуално
действие, извършено от пълномощника на взискателя е депозиране на молба за образуване
на изпълнително производство. От същите не се установи от процесуалния представител да
са извършвани никакви други действия, които да попадат в хипотезата на чл. 10, т. 2 от
Наредбата, а именно – водене на изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания, поради което съдът намира, че не му се следва
възнаграждение за тях.
На последно място, неоснователно е възражението на взискателя, че му е дължимо и
адвокатско възнаграждение по т. 2 на чл. 10 от Наредба № 1/2004 г.- за водене на
изпълнителното производство, доколкото след събиране на цялото вземане в срока за
доброволно изпълнение не се налага извършването на следващи процесуални действия от
процесуалния представител на взискателя, /извън подадената молба по чл. 426 от ГПК/,
свързани с принудителното изпълнение, които да обосновават приложението на т. 2 на чл.
10 от Наредба № 1/2004 г.
В тази връзка и при съобразяване на обстоятелството, че изпълнителното дело не се
откроява с фактическа и/или правна сложност, като участието на процесуалния
представител е било само при неговото образуване, съдът намира, че определеното от ЧСИ
Милчева възнаграждение за адвокатско възнаграждение следва да се намали до 200 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
3
ОТМЕНЯВА по жалба на ЗД „Е.“ АД, ЕИК *******, Постановление за приети по делото
разноски от 19.02.2021 г. на ЧСИ Р.М. по изп.дело № 20217900400182, с което е отказано
редуцирането на адв.хонорар по изп.дело под сумата от 360 лв. с ДДС, И ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 ГПК разноските за адвокатско възнаграждение на
взискателя „КДБ-И.“ ООД по изпълнително дело № 20217900400182 по описа на ЧСИ Р.М.
с рег.№ 790 на КЧСИ до размера на сумата 200 лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4