Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 03.04.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXVс. в
публично съдебно заседание на двадесет
и първи март две хиляди и осемнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА
при
участието на секретаря Елица Трифонова
след като разгледа докладваното от съдията
гр. дело №16203 по описа за 2017
година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, чл. 220,ал.1 КТ, чл.267,ал.1 КТ от М.Л.А. срещу „С.Б.П.”ООД за
признаване за незаконно прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца,
постановено със Заповед №58/19.09.2017г.
и отмяната му, възстановяване на ищеца на длъжността „Заварчик”, осъждането на
ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 3 770.78 лева месечно, представляваща обезщетение за
оставането му без работа за периода 20.09.2017г. до 20.03.2018г., ведно със
законната лихва считано от датата на предявяване на иска-25.10.2017г. до окончателното
й изплащане; сумата от 2770.78 лева, представляваща
обезщетение за прекратяване на трудовото
правоотношение без предизвестие , ведно със законната лихва считано от датата
на предявяване на иска-25.10.2017г. до окончателното й изплащане; сумата от 3000 лева, представляваща неизплатено
трудово възнаграждение при престой за периода 03.06.2017г. до 31.08.2017г.,
ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на иска-25.10.2017г.
до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че започнал работа
в ответното дружество по трудов договор от 27.09.2016г. на длъжност „заварчик”
с основно месечно възнаграждение в размер на 1000 лева, което му било изплащано
чрез превод по банкова сметка *** „Б.****. Излага, че със Заповед №58/19.09.2017г.
трудовото му правоотношение било прекратено без предизвестие на основание
чл.328,ал.1, т.12 КТ, считано от 20.09.2017г. Твърди, че заповедта за
прекратяване на трудовото му правоотношение е незаконо
съобразна, тъй като не били налице основанията на чл.328,ал.1, т.12 КТ –
обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор. Сочи, че заповедта не
е мотивирана и била бланкетна, като работодателят
единствено възпроизвел законовото основание без да посочи конкретни причини,
препятстващи работника да изпълнява трудовите си задължения.
Сочи,
че с тази заповед било постановено да му се изплати обезщетение на основание
чл.220,ал.1 КТ за неспазен срок за предизвестие на основание чл.220,ал.1 КТ в
размер на 1000 лева. Твърди, че този размер бил неправилно определен на база на
основни брутно трудово възнаграждение за последния пълен отработен работен
месец. Сочи, че отработил пълен месец през месец май 2017г. , в който месец му
било изплатено брутно трудово възнаграждение в размер 3 770.78 лева. По
тази причина обезщетението следвало да е в размер на 3 770.78 лева и тъй
като му била изплатена сумата от 1000 лева, работодателят му дължал разликата
от 2 770.78 лева.
Излага,
че през периода 03.06.2017г. до 31.08.2017г. не е работил и бил в престой не по
своя вина и затова време работодателят не му бил заплатил възнаграждение като
му дължал общо 3000 лева- по 1000 лева за месеците юни, юли и август 2017г.
Твърди,
че след прекратяване на трудовото му правоотношение е останал без работа поради
незаконното уволнение, поради и което претендира сумата от 3770.78 лева
месечно.
В
срока по чл.131 ГПК
ответникът
е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва претенциите и излага
становище за тяхната неоснователност.
Не оспорва обстоятелството, че
между него и ищеца са били налице трудовоправни
отношения за периода 27.09.2016г. до 20.09.2017г., както и че на ищеца е било
определено основано месечно възнаграждение в размер на 1000 лева.
Счита, че Заповед №58/19.09.2017г.
е законосъобразна. Излага, че трудовият договор с ищеца бил сключен във връзка
с изпълнение на сключен договор за поръчка с К.И.С.от 20.09.2016г. и последващи
такива от 18.04.2017г., 03.05.2017г. и 31.07.2017г. Твърди се, че К.И.С.обявил
фалит на 15.09.2017г., при което реалното изпълнение на трудовия договор
станало невъзможно по причини извън волята на страните по договора, като счита,
че субективното право на уволнение на работодателя било упражнено
законосъобразно. Обявяването на фалит на съконтрахента
прекратявало сключения с него договор и правело реалното изпълнение на трудовия
договор невъзможно. Това било обективна,
непреодолима и независеща от страните сила, възпрепятстваща изпълнението на
трудовите задължения на работника. Сочи, че в заповедта било достатъчно да се
посочи правното основание без да се излагат мотиви, тъй като мотиви следвало да
се излагат само при прилагането на дисциплинарни наказания. Отправя се искане
за отхвърляне на предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ.
Излага
съображения за неоснователност на претенцията по чл.344,ал.1, т.3 КТ и оспорва
размера й. Сочи, че обективната невъзможност за изпълнение на трудовия договор/
обявения фалит/ породило правото на работодателя да прекрати трудовото
правоотношение по чл.328,ал.1, т.12 КТ като КТ не предвиждал работодателя да
дължи обезщетение на работника при прекратяване на договора по този ред. При
положение, че след посочената дата не
било възможно осъществяването на съдържанието
на трудовото правоотношение, при тези данни не било налице основание,
въз основа на което да се заключи, че ищецът е претърпял вреди от незаконното
уволнение принудителна безработица при условията на обективна невъзможност за
изпълнение на ТПО, за да търси обезщетение за нея.
Оспорва
размера на претенцията по чл.344,ал.1, т.3 КТ и чл.220,ал.1 КТ. Излага, че
основното месечно възнаграждение на ищеца било в размер на 1000 лева,
допълнителното възнаграждение в размер на 0.6 % от основното възнаграждение за
всяка година трудов стаж, призната от работодателя за длъжността, като ищецът
не бил придобил това право и бонус
посред степента на изпълнение на проектните дейности, който нямал постоянен
характер. Излага, че със Заповед
№112/08.05.2017г. ищецът бил командирован за 21 дни в ****, Доел в изпълнение на проект по договор, сключен с К.И.С., считано от 15.05.2017г. до
05.06.2017г. За този период на ищеца били осигурени самолетни билети, квартира
и командировъчни, които не се включвали в БТВ, което служи за база за определяне
на обезщетението по чл.225,ал.1 КТ, тъй като не са с постоянен характер и имат
друго предназначение. Твърди се, че БТВ е в размер на 1000 лева. Твърди се, че за периода 19-25.09.2017г.
ищецът е бил в болнични, което прекъсвало причинната връзка между „незаконното
уволнение” и вредите. За този период той имал право на обезщетение по
чл.162,ал.3 КТ.
Оспорва
се последният пълен отработен месец от ищеца да е месец май 2017г. Твърди се,
че от 01.05.2017г. до 12.05.2017г. ищецът е бил в неплатен отпуск съгласно
Заповед №188/24.04.2017г. Посочените в
Заповед №112/08.05.2017г. 21 дни не били отработени, а дните, през които ищецът
бил командирован.
По
отношение на претенцията за заплащане на възнаграждение за престой за периода
03.06.2017г. – 31.08.2017г. се твърди, че ищецът е ползвал три дни платен
годишен отпуск от 05.06.2017г. до 07.06.2017г. вкл., като трети и четвърти юни
били почивни дни. От 08.06.2017г. до 17.06.2017г. бил в отпуск по болест, от
19.06.2017г. до 22.06.2017г. ползвал 4 дни платен отпуск, от 23.06.2017г. до
06.07.2017г. бил в болнични, след което излязъл в неплатен отпуск за 17 дни,
считано от 07.07.2017г. до 31.07.2017г. и с последваща заповед ползвал 22 дни неплатен отпуск от
01.08.2017г. до 31.08.2017г.
Съдът след като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
от фактическа страна следното :
Не се спори от страните, а
и от представените по делото писмени доказателства се установява, че между
страните е съществувало валидно трудово правоотношение по Трудов договор №65/27.09.2016г., по силата
на което ищецът е заемал длъжността ищецът „Заварчик“ с основно месечно възнаграждение
в размер на 1000 лева, както и че трудовото правоотношение е прекратено въз основа на Заповед №58/19.09.2017г.,
считано от 20.09.2017г.
Видно от Заповед №58/19.09.2017г.като
причина за прекратяване на трудовото правоотношение е посочена – поради
обективна невъзможност без предизвестие. В заповедта е определено да се изплати
обезщетение за неспазен срок на предизвестие в размер на 1000 лева.
Представени са договори
от 20.09.2016г., 18.04.2017г. и 31.07.2017г.,
с които С.e възложило
на „С.б.П.“ ООД извършването на заваръчни и монтажи дейности.
Със Заповед
№239/30.06.2017г. е дадено разрешение за ползване на неплатен отпуск въз основа
на постъпила молба от М.Л.А. за 17 работни дни, считано от 07.07.2017г.
Със Заповед
№269/01.08.2017г. е дадено разрешение за ползване на неплатен отпуск въз основа
на постъпила молба от М.Л.А. за 22 работни дни, считано от 01.08.2017г.
Съгласно болничен лист,
издаден от ЕТ ****“ на М.Л.А. е
поставена диагноза Остър бронхит, неуточнен и отпуснат отпуск от десет дни за
периода 08.06.2017г. до 17.06.2017г.
Съгласно болничен лист,
издаден от ЕТ ****“ на М.Л.А. е
поставена диагноза – открита рана на стъпалото и е отпуснат отпуск от 14 дни за
периода 23.06.2017г. до 06.07.2017г.
Представена е
публикация в Б. държавен вестник от 20.09.2017г. от Търговски съд Г.,
подразделение Д.за обявяване в несъстоятелност по искане на К.И.С.с датата на
фалита 15.09.2017г.
Съгласно заключението на
проведената по делото ССчЕ последният пълен отработен
месец от ищеца, предхождащ прекратяване на трудовото му правоотношение е месец
март 2017г. В този месец на ищеца е начислено БТВ в размер на 6 173.12
лева, от които 1000 лева – основна заплата; 2100 лева- еднократна сума,
представляваща допълнително възнаграждение на ищеца за изпълнение на работа по
европейски проекти и 3073.12 лева- командировъчни. За периода 03.06.2017г. до
31.08.2017г. от работодателя не е отразен престой, по отношение на ищеца. През
този период са му заплащани полагащите се му се трудови възнаграждения в
съответствие с начислените му такива по фишове за работна заплата; отчетени са
данни за този период от ответното дружество за ползване на отпуск от ищеца 7
дни платен отпуск за месец юни съгласно Заповед №276/30.05.2017г. – 3 дни и
Заповед №277/30.05.2017г. за 4 дни; отпуск за временна неработоспособност в
размер на 13 дни през месец юни; отпуск за временна неработоспобност
за 4 дни за месец юли, неплатен отпуск от 17 дни за месец юли съгласно Заповед
№239/30.06.2017г. и неплатен отпуск за месец август от 22 дни. След
прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца е изплатено обезщетение за
неспазено предизвестие в размер на 1000
лева, като по определената сума по фиша за месеца на прекратяване на процесното
ТПО са направени две плащания – едното в размер на 2832.33 лева на
09.10.2017г., а другото в размер на 100.66 лева на 22.01.2018г. По искане на
ищеца е поставена е допълнителна задача на вещото лице – какво би било
възнаграждението на ищеца за месец юли при 17 дни престой, като експертът е
посочил 631.38 лева като нетен размер и 809.52 в брутен размер /по 47.62 лева
на ден/.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Трудовото правоотношение
на ищеца за длъжността „Заварчик“ в „С.Б.П.“ООД е било прекратено въз основа на
Заповед №58/19.09.2017г., считано от 20.09.2017г.
на основание чл.328,ал.1, т.12 КТ с посочена причина – поради
обективна невъзможност без предизвестие.
Основанието по
чл.328,ал.1,т.12 КТ обуславя субективното право на работодателя да прекрати
едностранно трудовия договор като отправи писмено предизвестие до работника или
служителя при нововъзникнали обстоятелства, при които
реалното изпълнение на трудовия договор е станало невъзможно по причина, която стои
извън волята на страните по договора.
Съобразно твърденията на
работодателя прекратяването на трудовото правоотношение е осъществено, тъй като
трудовият договор на ищеца бил сключен във връзка с изпълнение на договор за
поръчка с К.И.С.от 20.09.2016г. и последващи такива от 17.04.2017г.,
03.05.2017г. и 31.07.2017г. , като дружеството обявило фалит на 15.09.2017г.,
при което реалното изпълнение на трудовия договор станало невъзможно. Съгласно
трудовия договор ищецът е назначен на работа считано от 01.10.2016г. със срок
на изпитване 6 месеца в полза на работодателя. Видно от съдържанието на договора
същият е сключен за неопределено доколкото липсва уговорен срок. Липсват
доказателства по твърденията на ответника да е налице обвързаност на трудовото
правоотношение с договори за поръчка, сключени
за изпълнение на възложено работа от
К.И.С., което принципно предпоставя изрична
договореност в тази връзка и срочност на трудовото
правоотношение с посочване на конкретен срок на договора или до завършване на
определена работа, която в случая да е възложена от контраГ.а
на работодателя. В тази връзка обявяването на фалит на възложителя не
обосновава наличие на обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор
от страна на работодателя. Липсата на възможност на работодателя да изпълни
задълженията си по чл.127,ал.1, т.1 КТ, като предостави работата, която е
определена при възникване на трудовото правоотношение, каквато по съществото си
представляват твърденията на ответника, не представлява обективна невъзможност
по смисъла на чл.328,ал.1,т.12 КТ и оттук
основание за прекратяване на трудовото правоотношение по този ред.
Невъзможността на работодателя в сочената от него хипотеза би могла да обуслови
основанията по чл.328, ал.1, т.1, т.2 ,т.3 или т.4 КТ, на които обаче същият не се е позовал при
издаване на процесната заповед.
Неправилното посочване на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение
води до извод за неговата незаконосъобразност, поради което същото следва да
бъде отменено, а ищецът с оглед на направеното от него искане възстановен на
заеманата преди уволнението длъжност.
По иска по чл.225 КТ за
заплащане на обезщетение за незаконното уволнение за периода, в който ищецът е
останал без работа.
Съгласно разпоредбата на чл.225, ал.1 КТ при
незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от
работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през
което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6
месеца. От представения препис на
трудовата книжка и регистрационна карта
от бюрото по труда се установява,че за периода след прекратяване на правоотношението до
датата на изтичане на шестмесечния срок
20.03.2017г. ищецът не е работил по трудово правоотношение, поради което за него възниква правото да претендира заплащане на обезщетение.
Съгласно разпоредбата на
чл.228,ал.1 КТ брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията е
полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца,
предхождащ месеца, за който е възникнало основанието за съответното обезщетение
или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово
възнаграждение, доколкото друго не е предвидено.
Съгласно заключението на
ССчЕ, което не е оспорено от страните и което съдът
намира за обективно и компетентно дадено, последния отработен пълен месец от ищеца преди уволнението му е месец
март 2017г. През този месец БТВ е възлизало в размер на 6 173.12 лева, в
което се включват следните възнаграждения : 1000 лева – основна заплата; 2100
лева- еднократна сума, представляваща допълнително възнаграждение на ищеца за
изпълнение на работа по европейски проекти и 3073.12 лева- командировъчни.
Съгласно чл. 17, ал. 1 от НСОРЗ, в брутното трудово
възнаграждение в случаите на чл.228 от
Кодекса на труда (обхващащи и обезщетенията по чл. 225 КТ) се включва основното трудово възнаграждение,
възнаграждението над основната заплата, определено според прилаганите системи
за заплащане на труда, допълнителните трудови възнаграждения с постоянен
характер, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективния или
индивидуалния трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, доколкото
друго не е предвидено в КТ и други изрично
изброени възнаграждения. Съобразно чл.15 от НСОРЗ с постоянен характер са
допълнителните трудови възнаграждения за придобит стаж и професионален опит и допълнителните
възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното
време.
Въз основа на изложеното
и заключението на вещото лице съдът приема за база, върху която следва да се
изчисли дължимото обезщетение сборът на възнагражденията с постоянен характер,
дължими за месец март 2017 г.,а именно основното възнаграждение и
допълнителното възнаграждение за изпълнение на работата. В базата за определяне
на обезщетението по чл.225 КТ не следва да се включват командировъчните, изплатени през този месец на
ищеца. Или с оглед на горното размерът
на БТВ, въз основа на което се определя обезщетението за оставане без работа на
ищеца се определя в размер на 3 100 лева за месец. Искът следва да се
уважи за претендирания размер от 3770.78 лева за периода 20.09.2017г. до 20.03.2018г. в
цялост.
По иска с правно
основание чл.267 КТ.
Ищецът претендира
заплащане на обезщетение за престой за периода 03.06.2017г. до 31.08.2017г.
Работодателят оспорва претенцията с твърденията, че за този период ищецът
ползвал три дни платен годишен
отпуск от 05.06.2017г. до 07.06.2017г. вкл., като трети и четвърти юни били
почивни дни. От 08.06.2017г. до 17.06.2017г. бил в отпуск по болест, от
19.06.2017г. до 22.06.2017г. ползвал 4 дни платен отпуск, от 23.06.2017г. до
06.07.2017г. бил в болнични, след което излязъл в неплатен отпуск за 17 дни, считано
от 07.07.2017г. до 31.07.2017г. и с последваща заповед ползвал 22 дни неплатен отпуск от
01.08.2017г. до 31.08.2017г. Ищецът оспорва твърдението, че е ползвал неплатен
отпуск и че е депозирал молба за ползването на такъв. Съобразно разпоредбата на
чл. 160,ал.1 КТ едната от хипотезите за ползване на неплатен отпуск е по искане
на работника с разрешение на работодателя. В заповедите, с които е разрешено
ползването на неплатен отпуск изрично е вписано „въз основа на постъпила молба
от М.Л.А.“ . По искане на ищеца работодателят е бил задължен по реда на
чл.190,ал.1 ГПК да представи молбите на
ищеца въз основа, на които е разрешено ползването на неплатен отпуск за
процесния период. Такива не са представени, с оглед и на което следва да бъдат приложени
последиците на чл.161 ГПК като следва да се приеме, че за този период ищецът не
е бил в неплатен отпуск. С оглед
твърденията на работодателя в отговора на исковата молба, които се
явяват защитни такива по иска с правно основание чл.344, т.1 КТ и събраните по
делото доказателства, съставляващи своебразни индиции за наличието
на твърденията в исковата молба, следва да се приеме тезата на ищеца, че за този период е бил
налице престой по смисъла на КТ, което обосновава правото на ищеца да получи брутното
си трудово възнаграждение по чл.267 КТ
за времето на престоя. От събраните по делото доказателства и
заключението на ССчЕ се установява, че през месец юни 2017г. ищецът е ползвал 7 дни
платен годишен отпуск и 13 дни отпуск поради временна неработоспособност, а
през месец юли 2017г. е ползвал 4 дни
отпуск поради временна неработоспособност. Брутният размер на дневното
трудово възнаграждение съобразно вещото лице възлиза на 47.62 лева, което не е
оспорено от страните. Съобразно всичко изложено ищецът има право на БТВ за
престой за месец юни 2017г. за два работни дни в размер на 95.24 лева; за месец
юли 2017г. за 17 работни дни в размер на 809.54 лева и за месец август 2017г. в
размер на 1142.88 лева. Общият размер на дължимото БТВ по чл.267 КТ за периода
03.06.2017г. до 31.08.2017г. възлиза в размер на 2047.66 лева, поради което
искът е основателен и следва да се уважи за този размер респ. да се отхвърли за
разликата до заявения размер от 3000 лева.
По
иска с правно основание чл.220, ал.1 КТ.
Не е спорно, че
трудовият договор е прекратен без предизвестие, поради което на ищеца се е следвало обезщетение в размер на брутното му
трудово възнаграждение. Не е спорно също, че на ищеца е било определено и
изплатено обезщетение за неспазено предизвестие в размер на 1000 лева, което се
установява и от заключението на ССчЕ и от фиша за
работна заплата за месец септември 2017г. С оглед изхода на спора по предявения
иск с правно основание чл.344,ал.1,т.1 КТ и предвид отмяната на
уволнението и присъждане на обезщетение по чл.225,ал.1 КТ не са налице основания за изплащането на
обезщетение по чл.220 КТ. Двете вземания обезщетяват една и съща по естеството си
вреда на уволнения - оставането му без работа, поради и което с уважаване на
иска по чл.225,ал.1 КТ ищецът е обезщетен изцяло и не му се следва обезщетение
по чл.220 КТ, поради което искът следва да се отхвърли.
По разноските :
С оглед изхода на делото в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените от него разноски, за които са налице да представляват заплатено
адвокатско възнаграждение в общ за размер на 1000 лева, от които 510 лева за
иска по чл.344,ал.1, т.1 КТ; 290 лева за иска по чл.344,ал.1, т.3 КТ и 200 лева
за иска по чл.225,ал.1 КТ. С оглед, че тези искове са уважени изцяло на ищеца
следва да се присъди цялата сума от 1000 лева, на основание чл.78,ал.1 ГПК.
Ответната страна също има право
на разноски съобразно отхвърлената част от исковете. Размерът на заплатеното
адвокатско възнаграждение от 1080 лева следва да се редуцира до 351 лева и да
се присъди на ответника на основание чл.78,ал.3 ГПК.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати
държавна такса в размер на 100 лева за предявените искове с правно основание
чл.334,ал.1, т.1 и т.2 КТ, в размер на
150.83 лева по иска с правно основание
чл.225,ал.1 КТ, в размер на 81.91 лева по иска
по чл.267 КТ и за извършената ССчЕ в размер на
140.20 лева на основание чл.78,ал.6 ГПК.
Воден от горното съд :
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на М.Л.А., ЕГН: **********,
извършено със Заповед №58/19.09.2017г., издадена от Управителя на „С.П. Б.“ООД, ЕИК: ******, на основание
чл.344,ал.1, т.1 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА
М.Л.А.,
ЕГН: ********** на заеманата преди уволнението длъжност „Заварчик“ в „С.П. Б.“ООД, ЕИК: ******, на
основание чл.344,ал.1, т.2 КТ.
ОСЪЖДА „С.П. Б.“ООД, ЕИК: ****** със седалище и адрес на
управление ***, офис 10 да заплати на М.Л.А., ЕГН: ********** с адрес *** сумата
от 3 770.78/три хиляди седемстотин и
седемдесет лева и седемдесет и осем ст./ лева, представляваща
обезщетение вследствие на незаконно уволнение за периода 20.09.2017г. до 20.03.2018г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда – 25.10.2017г. до
окончателното изплащане, на основание чл.225,ал.1 КТ.
ОСЪЖДА „С.П. Б.“ООД, ЕИК: ****** със седалище и адрес на
управление ***, офис 10 да заплати на М.Л.А., ЕГН: ********** с адрес *** сумата
от 2047.66 / две хиляди четиридесет и седем
лева и шестдесет и шест ст./лева, представляваща дължимо брутно трудово
възнаграждение за престой за периода 03.06.2017г. до 31.08.2017г., на основание
чл.267 КТ, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 25.10.2017г. до
окончателното изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ
ИСКА за разликата до претендирания размер от
3000 лева, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Л.А., ЕГН: ********** с адрес ***
срещу „С.П. Б.“ООД,
ЕИК: ****** със седалище и адрес на управление ***, офис 10 иск с правно основание
чл.220,ал.1 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение
за неспазено предизвестие в размер на 2770.18 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА „С.П. Б.“ООД, ЕИК: ****** със
седалище и адрес на управление ***, офис 10 да заплати на М.Л.А., ЕГН: **********
с адрес *** сумата от 1000/хиляда/лева, представляваща
направени разноски по делото, на основание чл.78,ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА М.Л.А., ЕГН: **********
с адрес *** да заплати на „С.П. Б.“ООД, ЕИК: ****** със седалище и адрес на
управление ***, офис 10 сумата
от 351/триста петдесет и един/лева,
представляваща направени разноски по делото, на основание чл.78,ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА „С.П. Б.“ООД, ЕИК: ****** със седалище и адрес на
управление ***, офис 10 да
заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Варненския районен
съд сумата от 479.94 /четиристотин седемдесет и девет лева и деветдесет и четири ст./
лева, представляваща дължима държавна такса по делото и изплатено от
бюджета на съда възнаграждение за вещо лице по ССчЕ,
на основание чл.78,ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ВОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: