№ 1012
гр. Варна, 11.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мила Й. Колева
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Мила Й. Колева Въззивно гражданско дело №
20253100501410 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивни жалби, както следва:
1/ Въззивна жалба вх. № 31911/08.04.2025 г. от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик" 258, чрез адв. Н. Б., срещу Решение № 953/18.03.2025 г., постановено по гр. д. №
8406/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, 10 състав, с което е признато за установено, че
въззивникът дължи на „ТЪРГОВСКО-ЛОГИСТИЧЕН КОМПЛЕКС Г.О.“ АД, ЕИК
********* сумата от 7848.00 лева, представляваща платена без основание на 20.09.2022 г.
сума за съгласуване условията за присъединяване с „ЕСО" АД на фотоволтаична
електрическа централа (ФЕЦ) към електроразпределителната мрежа средно напрежение за
обект: ФЕЦ с инсталирана мощност 0,04 MW, находяща се в ПИ 16359.511.66 /УПИ XIV,
кв.50/ гр. Горна Оряховица, обл. Велико Търново, ПВИ-2181, поръчка № **********, което
плащане е направено по проформа фактура № **********/15.09.2022 г., към която е
издадена фактура № **********/20.09.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението в съда - 11.04.2024 г., до окончателното изплащане на
задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 4430/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, на основание чл. 422 ГПК, във
връзка с чл. 55, ал.1 , пр. 1 от ЗЗД.
2/ Въззивна жалба вх. № 33141/10.04.2025 г. от „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН
ОПЕРАТОР" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Цар Борис III" № 201, срещу Решение № 953/18.03.2025 г. по гр. д. № 8406/2024 г. по описа
на ВСР, 10 състав, с което е признато за установено, че „Електроразпределение север" АД,
1
ЕИК: ********* дължи на „ТЪРГОВСКО-ЛОГИСТИЧЕН КОМПЛЕКС Г.О." АД, ЕИК:
********* сумата от 7848.00 лв., представляваща платена без основание на 20.09.2022 г.
сума за съгласуване условията за присъединяване с „ЕСО" АД на фотоволтаична
електрическа централа (ФЕЦ) към електроразпределителната мрежа средно напрежение за
обект: ФЕЦ с инсталирана мощност 0,04 MW, находяща се в ПИ 16359.511.66 /УПИ XIV,
кв.50/ гр. Горна Оряховица, обл. Велико Търново, ПВИ-2181, поръчка № **********, което
плащане е направено по проформа фактура № **********, към която е издадена фактура №
**********/20.09.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 11.04.2024 г., до окончателното изплащане на задължението, за която
сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4430/2024 г., на
основание чл. 422 ГПК, във връзка с чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
В жалбата си „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД излага становище за
неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на оспореното решение като
постановено при нарушение на материалния закон. Твърденията си в тази насока излага във
връзка със задължението по чл. 116 ЗЕ, която разпоредба гласи, че операторът на
електропреносната мрежа, съответно, операторът на електроразпределителната мрежа, е
длъжен да присъедини всеки обект на производител на електрическа енергия, разположен на
съответната територия при условията, предвидени в закона. Съгласно чл. 116, ал. З ЗЕ
операторът на електропреносната мрежа, съответно операторът на електроразпределителна
мрежа, е длъжен да извършва разширението и реконструкцията на електропреносната или
съответната електроразпределителна мрежа, свързани с присъединяването на обекти на
производители, до мястото на присъединяването. Съгласно чл. 116, ал. 7 ЗЕ условията и
редът за присъединяване към съответната мрежа, за преустановяване на присъединяването
или снабдяването с електрическа енергия и границата на собственост между електрическите
съоръжения се определят с наредба, приета от Комисията за енергийно и водно регулиране.
Въззивникът поддържа, че условията и редът за присъединяване на обекти на
производители към преносната или към разпределителните мрежи са регламентирани с
Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на
електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи
(НППКЕЕПРЕМ). Съгласно чл. 53, ал. 2 от НППКЕЕПРЕМ „Операторите на
разпределителни мрежи съгласуват с оператора на преносна мрежа условията за
присъединяване на електрическа централа към разпределителната мрежа средно
напрежение, с което въззивникът свързва задължението си да присъедини в
съгласувателната процедура системния оператор. Впоследствие било установено на
08.09.2022 г. постъпило писмо на „ЕСО“ ЕАД, с което била предоставена информация във
връзка с искане, постъпило в „ЕСО“ ЕАД, за съгласуване на необходимите условия за
промяна на условията за присъединяване на електропровод 20 KV „Химснаб“ от закрита
разпределителна уредба (ЗРУ) 20 kV на п/с „Горна Оряховица Изток“, поради
присъединяването към електроразпределителната мрежа на ФвЕЦ към ел. мрежа средно
напрежение за обект: ФвЕЦ с инсталирана мощност 0.7 MW, находяща се в ПИ
16359.511.75, кв. 50, ул. „Македония“ № 66, гр. Горна Оряховица на основание чл. 102, ал. 3
от НППКЕЕПРЕМ. Горното обусловило заплащането на такса от 7848.00 лева с ДДС, като
след заплащането й искането щяло да бъде разгледано от „ЕСО“ ЕАД.
В допълнение, въззивникът твърди, че съгласуването с електроенергиен системен
оператор не било с информативен характер, а представлявало проучване, за което се дължала
съответната такса. На изложените във въззивната жалба основания и твърдения се моли за
отмяна на обжалваното решение и присъждане на направените в производството разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна -
„ТЪРГОВСКО-ЛОГИСТИЧЕН КОМПЛЕКС Г.О.“ АД, ЕИК *********, чрез адв. Ц. Д., в
който се излага становище за неоснователност на наведените във въззивната жалба доводи и
твърдения за отмяна на оспореното решение. Сочи бланкетност на формираните от
въззивника твърдения. В подкрепа на твърденията си сочи, че със своите действия
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД е въвел ограничения чрез заплащане на такса за
2
съгласуване за ФЕЦ с другия въззивник „ЕСО“ ЕАД, каквато не се следвала на централи под
5 МВч, поради нормативна неопределеност на същата. В противовес с изложеното от
въззивника счита, че чл. 116, ал. 8 ЗЕ императивно указва, че операторът на
електропреносната мрежа няма право да откаже присъединяването на нов обект на
производител на електрическа енергия въз основа на бъдещи ограничения в преносната
способност на мрежата, като предоставя необходимата информация за преносната мрежа във
връзка с присъединяването, вкл. за начина и сроковете за присъединяване в съответствие с
10-годишния план за развитие на мрежата. Навежда доводи за нееднозначност на понятията
„съгласуване“ на операторите на разпределителните мрежи и „проучване“ с твърдения, че
двете понятия са различни етапи от производството по присъединяване на обект на
производител на електрическа енергия към електрическата мрежа. Следователно, счита, че
заплатената такса е недължимо платена при начална липса на основание, както било
възприето в обжалваното решение. Отправя искане за потвърждаване на обжалваното
решение. Претендира присъждане на разноски.
С въззивна жалба вх. № 33141/10.04.2025 г. от „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН
ОПЕРАТОР" ЕАД са изложени съображения за неправилност и необоснованост на
обжалваното решение като постановено при неправилно приложение на материалния закон
и неправилна преценка на събрания по делото доказателствен материал. Твърди, че
първоинстанционният съд, неправилно прилагайки материалния закон, е приел, че в случая
не била налице хипотеза, в която ЕСО ЕАД следва да извърши процедура по проучване за
присъединяване по смисъла на чл. 2 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. (Наредба № 6 отм.) за
присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или
към разпределителните електрически мрежи, отменена с Наредба № 6 от 28.03.2024 г. за
присъединяване на обекти към електрическите мрежи. Съгласно разпоредбата на чл. 116а от
ЗЕ, в редакцията, ДВ, бр. 54 от 2012 г., операторът на електропреносната мрежа (ЕСО ЕАД)
е длъжен да присъединява обекти на оператор на електроразпределителна мрежа (в това
число и ЕР Север) във връзка с присъединяване към тях на обекти на производители на
електрическа енергия, какъвто е обектът на „ТЪРГОВСКО-ЛОГИСТИЧЕН КОМПЛЕКС
Г.О.“ АД. Условията и редът за присъединяване на тези обекти към електропреносната
мрежа на ЕСО ЕАД и за сключване на договорите се уреждат с наредба по чл. 116, ал. 7 от
ЗЕ. Отношенията по присъединяване на обекти на оператори на разпределителните мрежи
към преносната мрежа се уреждат в Част четвърта, Глава шеста на Наредба № 6 (отм.) на
основание законовата делегация на чл. 116а, ал. 3 ЗЕ.
Въззивникът сочи, че в обжалваното решение неправилно било прието, че редът за
присъединяване на тези обекти бил развит в Глава четвърта, Раздел I от Наредба № 6 (отм.).
Според мотивите на първоинстанционния съд, в случая бил приложим редът в Наредба № 6
(отм.) за присъединяване на обекти на производители на електрическа енергия. Въззивното
дружество излага, че изводът на решаващия състав бил погрешен, тъй като описаното
представлявало реда за присъединяване на електрически централи към съответния мрежови
оператор - или към разпределителната мрежа, или директно към преносната мрежа, което
зависело от общата инсталирана електрическа генераторна мощност. Наредба № 6 (отм.) е
предвиждала, че когато мощността е над 5 MW, искането за проучване на условията и начина
на присъединяване се подава до оператора на преносната мрежа (ЕСО ЕАД), а когато е равна
или по-малка от 5 MW - до оператора на разпределителната мрежа. Това е директно
присъединяване на обекти на производители.
Въззивникът твърди, че в случая ставало въпрос за присъединяване на обект на
оператора на разпределителната мрежа към преносната мрежа. Сочи, че обектът не бил на
производител - не бил електрическа централа, а присъединителен електропровод средно
напрежение, собственост на оператора на разпределителната мрежа, присъединен към
преносната мрежа на въззивника. Излага, че в единия случай се касаело за присъединяване
на обект на производител, а процесният случай се отнасял за присъединяване на
електропровод на електроразпределителното дружество (ЕРП Север) към преносната мрежа
на въззивника. Съгласно чл. 102, ал. 1 от Наредба № 6 (отм.) присъединявани обекти на
3
операторите на разпределителните мрежи по чл. 116а ЗЕ по смисъла на тази наредба са: 1.
разпределителна уредба високо на средно напрежение, която не е елемент от преносната
електрическа мрежа по смисъла на § 1, т. 20 от Допълнителните разпоредби на ЗЕ,
присъединена към елемент от преносната мрежа чрез присъединителен/ни електропровод/и
високо напрежение; 2. разпределителна уредба средно напрежение, собственост на
оператора на разпределителната мрежа, присъединена към електрическа уредба средно
напрежение, собственост на оператора на преносната мрежа, чрез присъединителен/ни
електропровод/и средно напрежение, собственост на оператора на разпределителната
мрежа; 3. присъединителен електропровод високо или средно напрежение, собственост на
оператора на разпределителната мрежа, присъединен към преносната мрежа. В процесния
случай, било поискано проучване условията за присъединяване на обект на оператора на
разпределителната мрежа по чл. 102, ал. 1, т. 3 от Наредба № 6 (отм.), а именно
присъединителен електропровод високо или средно напрежение, собственост на оператора
на разпределителната мрежа ЕР Север, към преносната мрежа на ЕСО ЕАД, а не на обект на
производител.
В допълнение излага, че сключването на предварителен договор било част от
процедурата, свързана с присъединяване на обекти на оператора на
електроразпределителната мрежа към преносната мрежа, която включвала проучване на
условия за присъединяване, издаване на становище за условията за присъединяване,
подписване на предварителен договор и подписване след това на окончателен такъв.
На изложените във въззивната жалба твърдения се моли за отмяна на обжалваното
решение и отхвърляне на главния и на обратния искове. Претендира присъждане на
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор вх. № 46820/28.05.2025 г.
от „ТЪРГОВСКО-ЛОГИСТИЧЕН КОМПЛЕКС Г.О.“ АД, в който са изложени идентични
обстоятелства и твърдения като в отговора по първата въззивна жалба. Отправено е същото
искане за отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на първоинстанционното
решение. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор вх. № 20.05.2025 г. от
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, в който са изложени аналогични твърдения и
доводи като във въззивната жалба. Отправено е идентично искане за отмяна на оспореното
решение и отхвърляне на предявените от въззиваемата страна искове.
В съдебно заседание въззивникът „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, чрез
процесуалния представител адв. Х.И., моли съда да уважи подадената въззивна жалба, като
отмени като неправилно решението на първоинстанционния съд и постанови друго, с което
предявения срещу него иск да бъде отхвърлен. В условията на евентуалност, в случай, че
бъде потвърден първоинстанционния съдебен акт, моли да бъде потвърден и уважения с
него обратен иск. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Релевира
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
В откритото съдебно заседание въззиваемата страна „ТЪРГОВСКО-ЛОГИСТИЧЕН
КОМПЛЕКС Г.О.“ АД, чрез процесуалния си представител адв. Ц. Д., оспорва жалбите.
Моли за потвърждаване на решението и присъждане на разноски.
В съдебно заседание въззивникът - третото лице-помагач „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН
СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР" ЕАД, чрез процесуалния представител юриск. Б.Л., поддържа
подадената от него въззивната жалба и моли за отмяна на решението на
първоинстанционния съд като неправилно, като бъде постановено друго, с което да бъдат
отхвърлени главния и обратния иск, както и за присъждане на разноски за двете съдебни
инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
насрещната страна.
За да се произнесе по спора, Варненският окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен иск от „ТЪРГОВСКО-
ЛОГИСТИЧЕН КОМПЛЕКС Г.О.“ АД срещу „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД по
4
реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 99 ЗЗД за признаване
за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от
7848.00 лв., представляваща платена без основание на 20.09.2022 г. сума за съгласуване
условията за присъединяване с „ЕСО" АД на фотоволтаична електрическа централа (ФЕЦ)
към електроразпределителната мрежа средно напрежение за обект: ФЕЦ с инсталирана
мощност 0,04 MW, находяща се в ПИ 16359.511.66 /УПИ XIV, кв. 50/ гр. Горна Оряховица,
обл. Велико Търново, ПВИ-2181, поръчка № **********, което плащане е направено по
проформа фактура № **********, към която е издадена фактура № **********/20.09.2022 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 11.04.2024
г., до окончателното изплащане на задължението като за горепосочената сума е налице
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 4430/2024 г.
Ищецът твърди, че е започнал процедура по присъединяване на ФВЕЦ към
електроразпределителната мрежа, по време на която е заплатил сумата от 7848.00 лева за
съгласуване условията за присъединяване на ел. енергия с „ЕСО" ЕАД към
електроразпределителната мрежа средно напрежение. Претендираната сумата от 7848.00
лева, била платена на 20.09.2022 г. без основание за съгласуване условията за
присъединяване с „ЕСО АД" на фотоволтаична електрическа централа (ФЕЦ) към
електроразпределителната мрежа средно напрежение за обект: ФЕЦ с инсталирана мощност
0,04 MW, находяща се в ПИ 16359.511.66 - гр. Горна Оряховица, обл. Велико Търново, ПВИ -
2181, поръчка № **********, което плащане било направено по проформа фактура №
**********, към която е издадена фактура № **********/20.09.2022 г.
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР" АД въвеждал ограничения чрез заплащане на такса
за съгласуване за ФЕЦ с „ЕСО" ЕАД, която не се следва за централи под 5 МВч (чл. 51, ал. 1,
т. 1 от Наредба №6/24.02.2014г.), която не била нормативно определена, същата е
произволно определена без съществуваща нормативна обосновка за изискването й.
Събраната такса за съгласуване условията за присъединяване с „ЕСО" ЕАД за обект: ФЕЦ с
мощност 0,04 МВч, се явявала втора такса по платена услуга и не съставлявала проучване за
условията за присъединяване на ФЕЦ. За услугата по съгласуване условията на
присъединяване на ФЕЦ с „ЕСО" ЕАД в Наредба № 6 от 24.02.2014 г. на КЕВР не е
предвидено заплащане на такса. Съгласуването по Наредба № 6 било предвидено с цел
информиране на „ЕСО" ЕАД за възникващото му задължение за присъединяване на
конкретния обект на производител. Иска уважаване на претенцията.
Ответникът „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД е депозирал писмен отговор в
срока по чл. 131 ГПК, в който заявява, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. На
17.06.2022 г. ищцовото дружество „депозирало заявление за проучване условията за
присъединяване на фотоволтаична електрическа централа (ФвЕЦ) към
електроразпределителната мрежа (неотговарящи на чл.24, т.1 от ЗЕВИ) с номинална изходна
мощност 0,04 MW, планирана за изграждане в ПИ с идентификатор № 16359.511.66 в кв.50,
....... В заявлението било декларирано, че произведената електроенергия щяла да се ползва за
собствено потребление. Ответникът изпратил писмо 30.08.2022 г. към Енергийния системен
оператор ЕАД („ЕСО“ ЕАД), с което е подадено искане за съгласуване на условията за
присъединяване на ФвЕЦ към разпределителната мрежа средно напрежение, съгласно чл.
53, ал. 2 от НППКЕЕПРЕМ. С писмо 31.08.2022 г., клиентът бил уведомен, че от
дружеството е инициираната съгласувателна процедура с „ЕСО" ЕАД, за присъединяване на
централата към електроразпределителната мрежа средно напрежение. Процедурата за
предоставяне на становище с условията за присъединяване на изгражданата ФвЕЦ щяла
бъде продължена след получаване на положителен отговор от „ЕСО" ЕАД. На дата
08.09.2022 г. в „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД постъпило писмо на „ЕСО ЕАД",
с което се предоставя информация, че във връзка с постъпило в ЕСО ЕАД искане за
съгласуване на необходимите условия за промяна на условията за присъединяване на
електропровод 20KV „Химснаб" от закрита разпределителна уредба (ЗРУ) 20kV на п/с
„Горна Оряховица Изток", поради присъединяването към електроразпределителната мрежа
на ФвЕЦ към ел. мрежа средно напрежение за процесния обект, е необходимо заплащането
на цена за проучване в размер на 7848.00лв. с ДДС. Предвид дадените от ЕСО ЕАД
5
указания, от страна на „Електроразпределение Север“ АД била издадена проформа-фактура
№ **********/15.09.2022 г. На 20.09.2022 г. сумата от 7848.00 лева по издадената проформа
фактура била заплатена от ищцовото дружество, за което ответникът издал фактура №
**********/20.09.2022 г. На 27.09.2022 г. ответникът с преводно нареждане превежда сумата
на системния оператор. С оглед постъпилото плащане от страна на „ЕСО" ЕАД била
издадена фактура № **********/27.09.2022 г. за преведената сума от 7848.00 лева. Твърди
се, че сумата от 7848.00 лева не е платена без основание. Същата съответства на законовите
изисквания, разписани в чл. 116 ЗЕ и Наредба № 6/24.02.2014 г. за присъединяване на
производители и клиенти на електрическа енергия към преносната и към разпределителните
електрически мрежи. Налице е задължение за оператора на електроразпределителната мрежа
да включи в съгласувателната процедура системния оператор. Съгласуването със
електроенергийния оператор няма информативен характер, а съставлява проучване, за което
се дължи такса за сключване на договор за проучване. Предвиденото съгласуване следва да
се окачестви като проучване на присъединяване на обекта към преносната мрежа, което
съответства на включените количества и обем разходи, одобрени от КЕВР. Твърди, че е
извършил вменените, по закон, задължения като е извършило проучване, съгласувателна
процедура с електроенергийният системен оператор, като в крайна сметка е издало
положително становище относно условията за присъединяване на обект за производство на
електрическа енергия извън тези, уредени по Закона за енергията от възобновяеми
източници (ЗЕВИ) с изх. № ПВИ-2182/12.01.2023 г. Не оспорва получаването на процесната
сума, но заявява, че не е окончателен рецепиент на същата, като на 27.09.2022 г. е преведена
на „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР" ЕАД, с ЕИК: *********, извършило
услугата по съгласуване, което плащане е прието и е издадена съответна фактура на
27.09.2022 г. Моли за отхвърляне на исковата претенция.
Ответникът е отправил искане до съда за привличане на трето лице-помагач на негова
страна – „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР“ ЕАД, срещу което е предявен
обратен иск, базиран на твърдения, че по случая било депозирано заявление за проучване
условията за присъединяване на фотоволтаичната електрическа централа към
електроразпределителната мрежа. След извършено проучване е посочено, че може да бъде
извършено присъединяване към електроразпределителната мрежа средно напрежение чрез
електропровод „Химснаб“. Поради обстоятелството, че присъединяването е следвало да се
осъществи посредством отклонение от електропреносната мрежа собственост на „ЕСО"
ЕАД, „Електроразпределение Север" АД е изпратило искане към системния оператор, с
което е подадено искане за съгласуване на условията за присъединяване на ФвЕЦ към
разпределителната мрежа средно напрежение. На 08.09.2022 г. в
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД постъпило писмо от „ЕСО ЕАД, в което се
посочвало, че във връзка с искане за съгласуване на необходимите условия за промяна на
условията за присъединяване на електропровод „Химснаб" от закрита
електроразпределителна уредба 20 кВ на п/с „Горна Оряховица изток", поради
присъединяването към електроразпределителната мрежа на ФвЕЦ с инсталирана мощност
0.04 MW, находяща се в ПИ № 16359.511.66 (УПИХХ11, кв. 50, гр. Горна Оряховица, Област
Велико Търново, е необходимо заплащането на сума от 7848.00 лева с ДДС. Твърди, че е
издал проформа фактура от 15.09.2022 г., насочена за плащане към клиента, който бил
уведомен за становището на ЕСО ЕАД. Сумата от 7848.00 лева по издадената проформа
фактура била заплатена, а с преводно нареждане от 27.09.2022 г. е преведена на системния
оператор, за което е била издадена фактура № ********** от 27.09.2022 г. Твърди, че сумата,
която е получена от системния оператор е получена без правно основание, поради което
следва да бъде върната. Претендира се уважаване на предявения обратен иск и присъждане
на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът по обратния иск „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН
СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР“ ЕАД е депозирал отговор на обратния иск, в който твърди, че
искът е допустим, но неоснователен. Претендираната сума не е платена без основание,
доколкото са налице законови изисквания за нейното заплащане, разписани в чл. 116а ЗЕ и
чл. 116 ЗЕ, както и в Наредба № 6/24.02.2014 г. за присъединяване на производители и
6
клиенти на електрическа енергия към преносната и към разпределителните електрически
мрежи. В процесния случай се касае до присъединяване на електропровод. Когато
мощността на централата е под 5 мега вата, тя се присъединява към разпределителната
мрежа „ЕРП Север“ АД, а „ЕСО“ ЕАД присъединява електропровода /обекта/, чрез който
всъщност се осъществява присъединяването на централата. В случая не може и не следва да
се ограничи само със съгласуване по реда на чл. 53, ал. 2 от Наредбата, а следва да се подаде
и искане за проучване на условията за присъединяване, за което именно е поискано
заплащането на сумата от 7848.00 лева, на основание чл. 102, ал. 3 от Наредбата. Налице са
и условията на чл. 102, ал.4 от Наредбата, които изискват също подаване на искане за
проучване на условията за присъединяване до оператора на преносната мрежа, за което
безспорно се дължало заплащането на сумата от 7848.00 лева, съгласно решение на КЕВР,
което е публично достъпно и известно и съгласно което е утвърдена цената на услугата.
Системният оператор не е задължен, без проучване да съгласува определените условия от
оператора на електроразпределителната мрежа. Следва да се направи проучване дали
условията отговарят на техническите, проектните и експлоатативните изисквания на всеки
един ползвател на мрежата. Твърди, че е налице предоставена административна услуга,
която е възмездна и е равна на действително извършените от оператора разходи за
проучване. Не е налице липса на основание за осъщественото разместване на блага. Оспорва
наличието на обогатяване. Моли за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на
сторените в производството разноски.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по
вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното
производство, очертани с жалбата, приема за установено следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. При изпълнение на задълженията,
вменени му с разпоредбата на чл. 269 и чл. 270 ГПК, въззивният съд намира, че
произнасянето на съда съответства на заявената за разглеждане претенция и е постановено
от родово компетентен съд, поради което решението е валидно и допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, изр. второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания.
Предявените обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 от ГПК са предявени в рамките на предвидения в разпоредбата на чл. 415 от ГПК
преклузивен едномесечен срок от получаване на указанията по чл. 414 от ГПК от заповедния
съд и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. №
443/2024 г. по описа на Районен съд - Варна, 10 състав.
Видно от съдържанието на двете въззивни жалби и от отговорите на същите,
страните по делото не спорят относно установената в първоинстанционното решение
фактическа обстановка, поради което и при липса на оплаквания в тази насока, въззивният
съд не може да извършва проверка на изводите на първоинстанционния съд относно
установените по делото факти. Поради това, настоящият състав намира, че са налице
предпоставките на чл. 272 ГПК и следва да препрати към мотивите на първоинстанционното
решение в тази му част, като се има предвид и това, че спорът между страните е относно
правните последици на установените факти.
При разрешаване на правния спор следва да се има предвид, че оспорваното плащане е
извършено на 20.09.2022 г., поради което наличието или не на основание на същото следва
да се преценява с оглед действащата към този момент нормативна уредба. Съгласно чл. 116,
ал. 1 от ЗЕ, операторът на електропреносната мрежа, съответно операторът на
електроразпределителна мрежа, е длъжен да присъедини всеки обект на производител на
7
електрическа енергия, разположен на съответната територия, за който производителят е
изпълнил условията по т. 1 - т. 4 от разпоредбата. Съгласно ал. 3 на същата разпоредба,
съответният оператор е длъжен да извършва разширението и реконструкцията на
електропреносната или съответната електроразпределителна мрежа, свързани с
присъединяването на обекти на производители, до мястото на присъединяването, като по
силата на ал. 4, електрическите уредби високо и средно напрежение, които служат за
присъединяване на производител на електрическа енергия към електропреносната или
съответната електроразпределителна мрежа и не са елементи на тези мрежи, се изграждат за
негова сметка и са негова собственост. Самите условия е редът за присъединяване към
съответната мрежа, за преустановяване на присъединяването или снабдяването с
електрическа енергия и границите на собственост между електрическите съоръжения се
определят с наредба, издадена по реда на чл. 116, ал. 7 от ЗЕ. С оглед момента на искането за
присъединяване и извършеното плащане, приложение следва да намери Наредба №
6/24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към
преносната или към разпределителните електрически мрежи (Наредба № 6), която е
отменена към настоящия момент. Не се спори по дело, че „ТЪРГОВСКО-ЛОГИСТИЧЕН
КОМПЛЕКС Г.О.“ АД е собственик на ФЕЦ с инсталирана мощност 0,04 MW, находяща се в
ПИ 16359.511.66 - гр. Горна Оряховица, обл. Велико Търново, ПВИ – 2181 и в това си
качество е подало искане за присъединяване към електроразпределителната мрежа на
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД. Редът за присъединяване на тези централи е
уреден в Част трета – „Присъединяване на обекти на производители на електрическа
енергия към електрическите мрежи“, Глава четвърта „Ред за присъединяване на
електрически централи към електрическите мрежи извън тези, уредени по ЗЕВИ“, Раздел I
„Искане за проучване на присъединяване и условия за присъединяване“ от цитираната
Наредба № 6. Съгласно чл. 51, ал. 1, т. 2 от Наредбата, писменото искане за проучване на
условията и начина на присъединяване на електрическа централа към електрическата мрежа
се подава до оператора на разпределителната мрежа по местонахождението на
електрическата централа, когато общата инсталирана електрическа генераторна мощност е
равна на или по-малка от 5 MW, както е в настоящия случай. В другия случай - когато
тази мощност е по-голяма от 5 MW, искането се подава до оператора на преносната мрежа –
чл. 51, ал. 1, т. 1 от Наредбата. Съгласно чл. 53, ал. 1 от Наредбата, мрежовият оператор, до
който е направено искането, определя условията за присъединяване на електрическата
централа към съответната електрическа мрежа, като по силата на ал. 2 от същата разпоредба,
операторите на разпределителните мрежи съгласуват с оператора на преносната мрежа
условията за присъединяване на електрическа централа към разпределителната мрежа
средно напрежение. От тълкуването на посочените разпоредби на чл. 51 и чл. 53 от Наредба
№ 6 следва, че проучването за условията, при които електрическата централа може да бъде
присъединена към съответната мрежа, проектът за това и самото присъединяване се
извършват от оператора, към чиято мрежа се присъединява централата. Именно на този
оператор се дължи и таксата за тези действия. В конкретния случай присъединяването се
извършва към разпределителната мрежа на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД и
именно на него се дължи възнаграждение за това. Такова възнаграждение не се дължи втори
път на дружеството, собственик на преносната мрежа – в конкретни случай
„ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР" ЕАД, тъй като то извършва действия само
по съгласуване, а не по проучване, проектиране и присъединяване. Приемането на
обратното би означавало такова възнаграждение да бъде платено два пъти за една и съща
дейност. В случая не може да бъде възприето изложеното в жалбите, че използваните
термини „проучване“ и „съгласуване“ имат едно и също значение. Ако това беше така, в
Наредба № 6 нямаше да бъдат използвани различни термини, а само един. Самите термини
следва да бъдат тълкувани с оглед смисъла, който имат в обичайния живот като двата не се
припокриват. Поради това се касае за две различни дейности, като доколкото съгласуването
не може да се окачестви като проучване за присъединяване на обекта към преносната мрежа
/както се твърди в жалбата на „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР" ЕАД/, за
същото не се дължи възнаграждение. Неоснователно е позоваването от страна на
8
„ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР" ЕАД на разпоредбата на чл. 116а, ал. 1 от
ЗЕ, съгласно която операторът на електропреносната мрежа е длъжен да присъединява
обекти на оператор на електроразпределителна мрежа във връзка с разширяване,
реконструкция и модернизация на електроразпределителните мрежи, както и за
присъединяване към тях на обекти на производители и клиенти на електрическа енергия,
като в конкретния случай се е касаело за присъединяване на обект по чл. 102, ал. 1, т. 3 от
Наредба № 6, а именно - присъединителен електропровод високо или средно напрежение,
собственост на оператора на присъединителната мрежа, присъединен към преносната
мрежа. Съгласно ал. 2 на посочената разпоредба, това се прави при изграждане на нов обект
на електроразпределителното дружество или увеличаване на присъединена мощност на
съществуващ обект. Касае се за отделно проучване, което е различно от проучването за
присъединяване на електроцентралата към разпределителната мрежа. В случая така
присъединената към електроразпределителната мрежа на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
СЕВЕР“ АД електроцентрала не е предвидена да работи в паралел с електроенергийната
система, поради което не е необходимо подаването на други документи, освен искането на
електроразпределителното дружество по реда на чл. 102, ал. 2 от Наредба № 6. Освен това,
самото дружество „ТЪРГОВСКО-ЛОГИСТИЧЕН КОМПЛЕКС Г.О.“ АД няма
характеристиката на „оператор на електроразпределителна мрежа“ по смисъла на §34б, б.“а“
от ДР на ЗЕ, поради което разпоредбите, на които „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН
ОПЕРАТОР" ЕАД се позовава нямат действие по отношение на него.
От всичко гореизложено следва, че сумата от 7848.00 лв., която е била заплатена на
20.09.2022 г. по проформа-фактура № ********** е платена без основание за това и подлежи
на връщане на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от ЗЗД. Длъжник по това задължение е
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, тъй като сумата е платена на него, като е без
значение обстоятелството, че в последствие това дружество е прехвърлило сумата на
„ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР" ЕАД. „ТЪРГОВСКО-ЛОГИСТИЧЕН
КОМПЛЕКС Г.О.“ АД не е имало директни взаимоотношения с „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН
СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР" ЕАД и не е превеждало суми на това дружество, поради което и
не може да претендира връщането на такива. С оглед на всичко изложено, така предявеният
иск с правно основание чл. 422, във вр. с чл. 55, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 99 ЗЗД по отношение
на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД е основателен и като такъв правилно е бил
уважен от първоинстанционният съд.
Уважаването на главния иск по чл. 422, във вр. с чл. 55, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 99 ЗЗД
води и до основателност на предявения от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД срещу
„ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР" ЕАД обратен иск. Това следва от
обстоятелството, че заплатената от „ТЪРГОВСКО-ЛОГИСТИЧЕН КОМПЛЕКС Г.О.“ АД
сума е била преведена на „ЕСО“ ЕАД. Поради това, ако „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
СЕВЕР“ АД възстанови на ищеца тази сума, то „ЕСО“ ЕАД би се обогатило неоснователно,
което е недопустимо.
С оглед на всичко гореизложено, настоящият въззивен състав намира, че подадените
въззивни жалби са неоснователни, поради което и първоинстанционното решение се явява
правилно и като такова следва да бъде потвърдено в цялост.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски се следват
единствено в полза на въззиваемото дружество „ТЪРГОВСКО-ЛОГИСТИЧЕН КОМПЛЕКС
Г.О.“ АД. Същото претендира разноски за въззивната инстанция в размер общо на 2200,00
лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение /по 1100,00 лв. за всяка една от
двете жалби/, за което е представен списък по чл. 80 ГПК и доказателства за извършването
им. В тази връзка, съдът намира за неоснователно направеното от
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД възражение за неговата прекомерност. На първо
място, така уговореното възнаграждение не надвишава значително нормативно определения
минимален размер по чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималния размер на
адвокатските възнаграждения. На второ място, възнаграждението е съобразено с
9
фактическата и правна сложност на делото. Наред с това, следва да бъде взето предвид, че
въззиваемият е депозирал отговор по всяка въззивна жалба, като негов процесуален
представител се е явил и в откритото съдебно заседание. Следва да бъде отбелязано, че
договореното от насрещната страна възнаграждение за процесуална защита за настоящата
въззивна инстанция всъщност значително надвишава размера от по 1100,00 лева за всяка
една от двете жалби, претендиран от въззиваемата страна.
Въз основа на изложените мотиви и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдебният състав
на Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 953/18.03.2025 г., постановено по гр. д. № 8406/2024 г.
по описа на Районен съд – Варна, 10 състав.
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Варна, Район Владислав Варненчик, „Варна Тауърс – Е“, бул.
„Владислав Варненчик" № 258 и „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР" ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 201,
да заплатят на „ТЪРГОВСКО-ЛОГИСТИЧЕН КОМПЛЕКС Г.О.“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Горна Оряховица, бул. „Македония“ № 66, сумата от по
1100,00 /хиляда и сто/ лева всеки от тях, представляваща направени по делото разноски за
въззивна инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ответника „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД – „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН
СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл.
280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10